Герхард Крол

Св. евангелист Матей съобщава, че Спасителят се е родил „в дните на цар Ирода“ (Матей 2:1). Този цар получил прякор „велики“. Според юдейския историк Иосиф Флавий наименованието „велики“ нямало сегашния смисъл, а означавало „най-стария“, за да се отличава този Ирод от другите от неговия род, носили същото име, като например цар Ирод, който обезглавил св. Иоан Предтеча (Матей 14:1-11).

Съжденията на съвременниците на Ирод „велики“ гласели: „Ирод се е възкачил на трона като лисица, управлявал като тигър и умрял като куче“. Тази критика, макар и да е остра, ни дава ключ за правилно разбиране на много неща и събития, свързани с живота на Господ Иисус Христос.

Ирод (името му значи „герой“) е роден в 73 година преди Христа, вероятно в град Аскалон, който се намирал на брега на Средиземно море. Той не бил юдеин. Неговият род произхождал от Идумея – страна, която граничила с Юдея и се намирала между Палестина и Египет. Бащата на Ирод – Антипатър заемал висок пост при първосвещеника Хиркан II, последният от царския род на Асмонеите. Как се е случило, че Ирод, който не е бил от юдейски произход, станал цар на юдеите? Началото на това владичество има дълга история. Само когато я узнаем, ще можем да разберем политическите, духовните и религиозните взаимоотношения от онова време, през което Господ Иисус Христос възвестявал Царството Божие.

Историята започва от борбата за свобода на еврейския народ, започната от братята Макавеи. През времето, когато сирийският цар Антиох IV Епифан (175-164 година преди Христа) угнетявал еврейския народ, свещеник Мататий от Модин организирал въстание срещу сирийското робство. Мататий произхождал от рода, който получил прякор „Асмонеи“. Заедно със своите пет храбри синове той взел смело решение: „За какво още да живеем?“ (1 Макавеи 2:12). Храмът Божи в Иерусалим лежал в запустение и във всеки град и село били издигнати езическите статуи на Зевс. Който откажел да принесе жертвата, определена от сирийския цар, на езическата статуя, бивал хванат, бит пред всички и след това убиван. Един ден в селището Модин, което се намирало на 25 километра северозападно от Иерусалим, пристигнала сирийската контролна комисия, за да приведе в изпълнение царския указ. Мататий убил евреите, които са били готови да принесат жертви, а също и сирийския царски чиновник. След това със синовете си избягал в пустинята и повикал да го последват всички, които желаели да бъдат верни на закона на бащите им. След смъртта му (166 година преди Христа) борбата за свобода била продължена от синовете му. Измежду тях най-много се издигнал Юда, който получил прякор „Макавей“ (чук). Този прякор преминал след това върху цялото им семейство и се превърнал в почетна титла на всеки юдеин, който се е борил за политическата и религиозната свобода на своя народ.

По-късно между потомците на Макавеите се появила вражда поради борбата им за власт. От това се възползвали римляните и през 63 година преди Христа Помпей завладял Юдея. Той отстранил тогавашния първосвещеник Аристовул и вместо него назначил брат му Хиркан II. Първосвещениците по онова време били същевременно и князе в Юдея, но са били подчинени на римските управители на Сирия. Хиркан е бил слабохарактерен. Фактически управител на Юдея е бил идумеецът Антипатър, бащата на Ирод. В 47 година преди Христа Антипатър добил право на римски гражданин от Цезар и е бил назначен от него за прокуратор на Юдея. Оттук именно започнала политическата сила на Иродовото семейство. Бащата се е погрижил за синовете си. Най-възрастният свой син Фазаил той назначил за префект на Иерусалим, а втория си син Ирод назначил за управител на Галилея. Тогава Ирод е бил едвам 26-годишен. Първите му прояви като управител са останали паметни за юдеите. Из планинската част на Горна Галилея известния Иезекия, бащата на Юда (Деяния на светите апостоли 5:37), събрал една група хора, които били недоволни от религиозните и политическите порядки. Юдеите ги считали за патриоти.

Ирод успял да хване Иезекия и го ликвидирал заедно с неговите съмишленици. В Иерусалим срещу тази своеволна постъпка на идумееца се повдигнал въпрос, понеже Ирод наредил да бъде убит Иезекия без да бъде изслушан той, нито е било взето решение за това от Синедриона – висшия юдейски съд. Ирод бил повикан да се яви на съд в Иерусалим пред първосвещеник Хиркан II. Когато младият Ирод се явил пред висшия съд, заобиколен от своите телопазители, книжниците се разтреперали и никой от тях нямал смелостта да каже нещо срещу престъпника. Само престарелия Шемай безстрашно поискал Ирод да бъде наказан със смърт. Когато първосвещеникът забелязал, че съдиите имат намерение да се присъединят към мнението на най-стария, отложил процеса. Той дал съвет на Ирод тайно да избяга от града. Ирод избягал при римския управител на Сирия Сектус Цезар, който го назначил за управител на Самария. Начело на една войскова част Ирод тръгнал срещу Иерусалим. С големи усилия бащата успял да го убеди да се въздържа от отмъщение. От тази случка Ирод си взел добър урок за през целия си живот: „Да не се уповава на никого от евреите, а да се държи здраво за римляните“.

На 15 март 44 година преди Христа Цезар бил убит. Антипатър заедно със синовете си преминал на страната на силните убийци на Цезар – Брут и Касий. Обаче през 43 година преди Христа Антипатър бил отровен от неговите политически съперници. Междувременно Брут и Касий били победени от Антоний и Октавиан и положението на синовете на починалия Антипатър станало критично. Тук за пръв път се проявил политическият инстинкт и дипломатическата скруполозност на младия Ирод. Той успял да спечели благоволението на победителя Антоний. Антоний провъзгласил Ирод и брат му Фазаил за „тетрарси“ (четверовластници) в Юдея. По този начин на хасмонея Хиркан II е била отнета политическата власт. Той останал само като първосвещеник. Това положение на Антипатровите синове не продължило дълго. В 40 година преди Христа Антигон, син на Аристовул II, организирал при помощта на партяните нападение срещу Юдея. Партяните превзели Иерусалим. Фазаил бил взет в плен и се самоубил. На стария първосвещеник Хиркан II партяните отрязали ушите. По този начин, съгласно еврейския закон, той изгубил достойнството на първосвещеник. Партяните поставили Антигон за цар и първосвещеник. Ирод успял да избяга през нощта заедно със своята жена Дария и бъдещата му втора жена Мариана с войска и слуги на юг. Когато на другата сутрин неговото бягство било открито, партяните и юдеите тръгнали да го преследват. Зад Витлеем станало сражение. Крайно изморен, Ирод излязъл срещу враговете. Това бил най-опасния час от живота му. По-късно той отбелязал това място за спомен от бележитото сражение, като изградил там крепостта „Иродиум“ – Джебел ел Фуреидис, която се е запазила и до днес. Целта на неговото бягство е била крепостта „Масада“, разположена при западната част на Мъртво море. Тук той оставил приближените си под закрилата на своя брат Иосиф. След това побързал през Египет за Рим. Там той за пръв път се срещнал с Цезар Октавиан, който по-късно станал император. По негова препоръка римският сенат в 40 година преди Христа удостоил 33-годишния Ирод с титлата цар на Юдея. Иосиф Флавий в своите „Древности“ подробно описва тази сцена: Антоний, комуто Ирод връчил една значителна сума и Цезар Октавиан го взели в средата и потеглили, съпроводени от консули и други висши началства, към Капитолия, за да бъде принесена жертва там и да бъде сложен декрет за провъзгласяването

Ирод станал цар, но без територия. По-късно той се настанил в крепостта „Масада“, която безуспешно била обсаждана от Антигон. След това новият цар потеглил за Иерусалим. Обаче броят на неговите привърженици не се увеличил значително, за да може да бъде превзет добре укрепеният град. Той бил принуден да чака помощ от римляните. През пролетта на 37 година преди Христа пристигнал с войска Сосий, римски управител на Сирия и започнал обсада. Градът геройски се отбранявал. Три месеца продължила обсадата, додето Иерусалим бил превзет от римляните. Антигон, последният цар от рода на Макавеите, е бил взет в плен и откаран в Антиохия, където главата му била отсечена със секира. За пръв път такава присъда е била изпълнена от римляните за един цар. „Сосий не вярваше по друг начин да принуди евреите да приемат Ирод на мястото на Антигон. Те са били неведнъж принуждавани чрез мъчения да признаят Ирод за цар“, пише Иосиф Флавий.

Ирод бил на 36 години, когато през лятото на 37 година преди Христа сe възкачил на царския трон. Той не разполагал със средства и бил принуден да претопи своя сребърен съд, за да добие нещо за подарък на своя покровител Антоний.

Така Ирод станал цар на Юдея и се оженил за Мариана от рода на Макавеите. Безусловно младият цар бил човек с необикновени способности. Маниерите му били привлекателни. Той заслепявал даже самия император Август със своята увереност. Притежавал огромна сила и издръжливост. Бил превъзходен ездач, добър борец, отличен стрелец с лък. За неговия лик липсват документални свидетелства, понеже той, ръководейки се от религиозните възгледи на своите поданици, не се осмелил да нареди неговият лик да бъде изобразен върху монетите, които се правели при двора му. От своя баща той наследил тактичност към политическите ситуации. Освен това обладавал инстинктивна способност да прозира намеренията и мотивите на другите.Тази способност на стари години дегенерирала в едно безгранично недоверие. Притежаваната абсолютна власт го превърнала в тиранин не само за своите юдейски поданици, но и за неговото семейство. Ирод, навикнал от младини на предателства и заговори, станал абсолютен властелин, който за достигане на своите цели не се спирал пред никакво престъпление.

На този исторически фон са се развили събитията след раждането на Иисус Христос през първите Му детски години.

Политиката на Ирод била ясна и проста: потискане на юдейския национализъм и патриотизъм. Външно издигане благосъстоянието на юдеите в Палестина и разсеянието. Подражаване на външния блясък на елинизма и печелене благоволението на Рим. Първата от мерките на управлението му е била да реорганизира висшия съвет на Юдейския съд. Ирод екзекутирал 45 от членовете на Синедриона, който се състоял от 71 души. Двадесет и шестимата души, които останали живи, се оказали безгласни, след като царят назначил по свое усмотрение 45 нови членове в Синедриона. По този начин чрез един кървав удар най-висшата законодателна институция на Израил се оказала в ръцете на Ирод.

Въстанията и бунтовете, станали през втората половина на тридесетте години, показват, че Ирод имал още да се бори със своите противници. В Иерусалим се намирала римска войска, която била на негово разположение. Чрез тази войска Ирод се погрижил да осигури своята власт. В Иерусалим той започнал да гради крепост с дворец, който имал за цел да държи под контрол храма. Този дворец той нарекъл „Антоний“ в името на своя покровител – Марк Антоний. Из страната за осигуряване на охраната Ирод построил, а някъде подновил и укрепил, една мрежа от добре разположени крепости. Всяка една от тях имала възможност чрез сигнали от огън, или чрез пушек да влиза във връзка със съседните крепости. В Северна Юдея на западната част на Йорданските възвишения на върха Карн Сартаба, разположен на 700 метра над морското равнище, Ирод издигнал крепост „Александрия“, наречена на името на нейния архитект Александър Яней. След това до Иерихон изградил крепост, посветена на неговата майка Кипра. Оттам на 18 километра югозападно в пустинята – крепостта “Хиркания“. Според Иосиф Флавий тази крепост, разположена в трудно достъпна местност, на няколко часа път от Иерусалим, служила за затвор и екзекутиране на политическите противници на царя. Тук преди смъртта си Ирод екзекутирал своя син Антипатър. На шест километра от Витлеем Ирод изградил дворец на свое име. Той трябвало да бъде място за неговото погребение. На източната страна при Мъртво море Ирод подновил древната крепост на Макавеите „Махерус“. Тук е бил посечен св. Иоан Кръстител. А на западния бряг на Мъртво море Ирод подновил крепостта „Масада“, която също така била изградена от Макавеите. Общо Ирод изградил девет крепости, които образували една затворена отбранителна верига.

По-трудно било другото – Ирод да задоволи своите поданици. През времето на Ирод броят на жителите в Палестина възлизал на два милиона и половина, от които два милиона са били юдеи. Планът на царя е бил да приобщи юдеите към духа и културата на елинизма. Той се надявал да отстрани противоречията чрез наредби. Но тук се излъгал жестоко. „Царят на юдеите“ не бил схванал истинската същност на юдаизма. Той знаел само, че юдаизмът коренно се отличава от всички други религии. По този начин Ирод останал завинаги чужденец в Иерусалим, а за поданиците му – безбожник, узурпатор от чужд произход.

В своите политически дела Ирод имал повече щастие. С малки изключения той успял да спечели благосклонността на Рим. Точно в началото на неговото владичество политическата ситуация на Изтока не била много благоприятна за Ирод. Антоний, противник на Октавиан, бил победен в битката при Акциум през 31 година преди Христа. Как ще третира сега победителят близкия приятел на Антоний? Ирод решил да бъде двойно предпазлив. Единствен съперник той имал само в лицето на последния останал от рода на хасмонеите, негоден за служба, първосвещеник Хиркан II. Ирод решил набързо да инсценира пред Синедриона процес срещу 72-годишния старец. Представени били обвинителни писма и била произнесена смъртна присъда. Хиркан бил премахнат от пътя и Ирод се стегнал за път, за да изкаже почит и вярност на самодържеца Октавиан. Но той искал да бъде напълно сигурен във всяко едно отношение и изпратил своята майка в крепостта „Кипрос“. Своята сестра Саломия и децата ѝ той изпратил в „Масада“ под закрилата на своя последен, още жив брат, Ферор. Той му заповядал: „Ако чуе, че императорът предприема нещо лошо срещу него, веднага да вземе в ръцете си браздите на управлението“. Своята съпруга Мариана и нейната майка Александра той изпратил в крепостта „Александрия“ като арестувани под надзор на своя верен приятел. За тях той дал нареждане: „Ако се узнае нещо неблагоприятно за съдбата му, незабавно да бъдат убити и двете жени, за да се осигури царуването на техните деца и на брат му“.

След това Ирод отпътувал за остров Родос при Октавиан. Когато последният го удостоил с аудиенция, Ирод се явил пред него облечен според своя ранг, не си сложил само короната, символ на царското му величие. Ирод не поискал никакво извинение, казал на императора само истината, че той е бил близък приятел на Марк Антоний: „Онова, за което те моля – така заключил Ирод речта си, – е да се преценява не на кого бях приятел, а какъв добър приятел бях“. Разумното изказване на Ирод постигнало целта. Октавиан му предложил да си сложи короната, защото той и занапред ще остане цар. Щом е бил утвърден в царското му звание, Ирод побързал от Родос за Палестина, за да направи необходимите приготовления за посрещане на своя нов покровител, който е бил на път за Египет. В град Птоломея, разположен на брега на Средиземно море, той посрещнал римския владетел. В знак на своята вярност той връчил на императора „малък“ подарък – само 800 таланта – една огромна сума. След това той съпроводил императора покрай палестинското крайбрежие Императорът знаел как да се отблагодари за верността на своя нов подчинен. Той му предал телохранителите на Клеопатра, състоящи се от 400 отбрани мъже от Галия. След това и град Иерихон, който Антоний бил подарил на египетската царица из областта на Ирод. След това императорът му подарил градовете: Гадара, Хипон, Самария, Газа, Антедон, Иопия и Стратострум. Най-ценният подарък трябваше да бъде от наследството на царицата: един грък от Дамаск, на име Николай, възпитател на децата на Клеопатра. Николай бил учен човек, историк с име и опитен дипломат. Ирод е бил негов ученик и той веднага му станал доверено лице. Неведнъж той представлявал царя при политически преговори пред римските власти и пред императора. Николай станал придворен биограф на юдейския цар. Неговите, за съжаление, изгубени, творения са били прецизно използвани от Иосиф Флавий.

На никой друг цар, ползващ се от благоволението на Рим, не се е удало да заобиколи своя трон с толкова разкош и слава, както сторил това Ирод. Крепостите и дворците „Масада“ и „Махерус“, които са били открити от археолозите преди десетина години, още ни сочат блясъка и разточителността на царя. Край Иерихон той построил, при съдействието на италиански архитект, приказен дворец за увеселения. Разрушената Самария той издигнал отново и нарекъл изградения в стила на елинизма град „Севастия“, според гръцкото наименование на своя нов покровител Август.

Разкошът и блясъкът на Ирод е бил помрачен от трагедията в неговото семейство, която се превърнала в нещастие за целия юдейски народ. Царят имал десет законни съпруги. От осемте той имал десет синове и пет дъщери. Но само една от жените му – юдейската Мариана, – той обичал искрено. Оженването за Мариана е била единствената политическа грешка в неговия живот. Мариана, която произхождала от рода на Макавеите, вярвала, че ще може да използва своето положение в полза на своя род. С разрешение на Антоний, римският покровител на нейния съпруг, тя ходатайствала пред Ирод да назначи нейния 16-годишен брат за първосвещеник. Ирод обаче прозрял интригата на семейството на Макавеите. Когато младият първосвещеник в своите празнични одежди се появил за пръв път на празника „Шатри“, народът го посрещнал с извънредно въодушевление. Дали това не е била инстинктивна проява на народа, който желаел да види цар от рода на истинските потомци на юдеите? Ирод чул гръмките викове на народа и скроил план. След завършването на празника „Шатри“, царското семейство, заедно с младия първосвещеник Аристовул потеглило към двореца при Иерихон. При една разходка следобеда в голямата градина край двореца, царят заедно с Аристовул минавали край басейна, където се забавлявали с плуване някои от придворните и болшинството от слугите на царя. Ирод уговорил първосвещеника да се присъедини към играещите. Аристовул се съблякъл и скочил във водата. Слугите на царя само това чакали. Те радостно го поздравили и започнали да го потапят във водата докато го удавили, за да изпълнят нареждането на Ирод.

Мариана родила на царя трима сина и две дъщери. Но омразата ѝ към Ирод нараствала от година на година. Саломия, сестрата на царя, наклеветила Мариана уж че тя имала неморални връзки с приятеля на нейния брат. Ревността на Ирод стигнала до безумие. Наклеветените били веднага екзекутирани без всякакво разпитване. Една малка колегия от приближените на Ирод произнесла смъртна присъда за царицата. Ирод потвърдил присъдата и тя била приведена незабавно в изпълнение. Иосиф Флавий, който описва тези подробности и който вижда в Ирод един чужденец, с национална гордост казва: „Мариана, дъщерята на Макавеите, посрещнала смъртта си мъжествено и гордо“.

Ирод е направил грешка като се оженил за жена от рода на Макавеите, но още по-фатално е било това, че я обичал. Когато Мариана била вече мъртва, царят бил обзет от такава тъга по нея, че не можел да си намери място в двореца. От душевна болка той само се вайкал и я викал по име. В дълбока душевна депресия Ирод заминал за Самария, където някога се оженил за Мариана. Обаче спомените за щастливото време само влошили душевното му състояние, което стигало до границите на смъртта. Когато хасмонейката Александра, майка на Мариана, узнала в Иерусалим за състоянието на Ирод, започнала да подготвя държавен преврат. Но нейните намерения били разкрити и болният Ирод дал нареждане Александра да бъде екзекутирана.

Постепенно Ирод започнал да оздравява, но предишните му сили и настроение вече били сломени. Той станал капризен, подозрителен и често се поддавал на болезнено отмъщение. Във всеки той подозирал свой съперник. В Иерусалим по тези причини царувало безразсъдство на шпионаж и на доносничество, на шантаж и на инквизиция.

Около 27-ма или 25 година преди Христа идумеецът Костобар, от видна фамилия, е бил заподозрян, че иска да направи Идумея независима от Ирод. Костобар бил вторият мъж на Саломия, сестрата на Ирод. Той бил обвинен, че уж поддържа тайни връзки с привърженици от рода на хасмонеите. По заповед на Ирод Костобар бил екзекутиран.

Двамата сина на екзекутираната Мариана – Александър и Аристовул – получили възпитание в Рим. След като се завърнали оттам, Саломия, сестрата на Ирод, започнала своите интриги срещу тях. Обвинили ги, че уж са имали намерение да премахнат своя баща при един инсцениран нещастен случай по време на лов. Царят написал едно обширно оплакване срещу синовете си и го изпратил в Рим на императора. Последният предоставил на Ирод свобода сам да уреди въпроса по свое усмотрение. По нареждането на Ирод е бил свикан съд от 150 души в Севастия. Представителят на царя апелирал към съдиите за снизходителност. Ирод бил нерешителен. Новият донос обаче сложил бързо края. Бръснарят на царя съобщил, че го уговаряли да пререже гръкляна на своя господар при бръсненето му. Ирод подписал смъртна присъда за двамата си синове. Диктаторът проявил хумор: той допуснал те да бъдат удушени. Когато римският император научил за екзекутирането на синовете на Ирод, се произнесъл: „При Ирод по-добре е да бъдеш свиня, отколкото негов син“. Заедно с царските синове били екзекутирани още 300 офицери, обвинени, че уж са били съучастници в заговора срещу царя. За по-голяма сигурност също така са били екзекутирани бръснаря и всички доносници. Всичко това се случило през същата година, когато се родил Христос.

През същата година – обърнете внимание! – Ирод наредил да бъдат затворени около шест хиляди фарисеи, които отказали да се закълнат във вярност на царя. Някои от тях, както съобщава Иосиф Флавий, предсказали явяването на Месия. Ужасите на тази нечувана акция за екзекутиране покрила като с погребален саван целия Иерусалим. Никой не се осмелявал вече да говори високо из улиците. Навсякъде се опасявали от царски шпиони.

Точно при тази напрегната ситуация дошли мъдреците от Изток в Иерусалим и без да подозират нищо, поставили въпроса, който тогава не би се решил никой да каже даже шепнешком: „Де е родилият се Цар Юдейски?“ Необикновено реалистично описва св. евангелист Матей въздействието на този въпрос със следното изречение: „Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с него“ (Матей 2:3).

От Евангелието ни са известни последвалите събития. Влъхвите, след като се поклонили на Богомладенеца, без да се обадят на Ирод, потеглили обратно по друг път. Светото семейство получило откровение и избягало в Египет. По нареждане на Ирод били избити всички деца от мъжки пол във Витлеем и околностите му от двегодишна възраст и надолу.

Ирод починал на 69-годишна възраст. За последните дни от живота му черпим сведения от Иосиф Флавий, който в своите „Древности“ подробно описва това. Преди да умре Ирод се разболял тежко и страдал много. Той подарил за иерусалимския храм голям позлатен орел. Поставили го отвън на портата при източната стена, пред площада на храма. За юдеите, ревнители на закона, това изображение било провокация. Когато се пуснал слух, че царят вече умира, двама от книжниците насъскали народа да свали тази позорна птица от храмовата порта. При гласно одобрение на тълпата, жадна за зрелища, тази творба била унищожена. Обаче старият тигър Ирод не бил още умрял. Отмъщението му за поругаването с неговия подарък за храма било жестоко. Двамата книжници и някои от помощниците им били изгорени живи.

Пет дни преди смъртта си тежкоболният Ирод направил опит да се самоубие, понеже не можел да понася страшните болки. Той поискал да му дадат ябълка и нож. Вниманието на слугите попречило на Ирод да прободе с ножа сърцето си. Из царските палати се разпространило известие, че старият вече е умрял. Неговият най-възрастен син Антипатър, който се намирал по нареждане на баща му в окови в Иерихон, се опитал да уговори надзирателя на тъмницата да го пусне. Обещал му златно бъдеще, ако го освободи. Надзирателят обаче уведомил за случката нагоре. Иосиф Флавий пише: „Тежкоболният се опрял на лактите и наредил Антипатър веднага да бъде екзекутиран“.

По-нататък историкът предава разговора между царя и сестра му Саломия. Тежкоболният се оплакал на нея: „Тежките болки ми сочат, че скоро ще умра. Мъчно ми е, че ще умра без да има кой да ме оплаче. Това не е достойно за царя!“ Сестрата се помъчила да успокои царя, но Ирод ѝ възразил: „Мълчи, аз познавам добре евреите. Те за нищо няма да се радват така, както за моята смърт. По тази причина аз нареждам: всички видни личности от еврейския народ да се съберат на хиподрума при Иерихон. Щом те се съберат – Иосиф определя числото им на 15,000 евреи – тогава хиподрумът да се заключи и да бъде пазен от моите стрелци. Когато аз изпусна дух, ти ще наредиш стрелците да избият всички със стрели. Тогава в царството ми не ще има семейство, в което да не се оплаква мъртвец. Тогава при моята смърт ще има траур и погребални песни ще се чуват из цялата страна“. Изпълнението на това нареждане след смъртта на царя било възпрепятствано от Саломия.

Ирод царувал в Юдея тридесет и три години. Починал на 11 април, малко преди Великден. Според юдейския закон бил нареден седемдневен траур. При погребението му траурната процесия потеглила рано сутринта от резиденцията в Иерихон. Гробницата, която приготвил за себе си царят, се намирала при крепостта „Иродиум“. Иосиф Флавий съобщава следните подробности за погребението: „Погребалното легло било украсено със злато и скъпоценни камъни. Покривката била от цветнобродиран пурпур. Останките били облечени в пурпурно облекло. На главата му била сложена царска диадема и златна корона. В дясната ръка бил поставен скиптър. Погребалното легло било заобиколено от синовете му и други многобройни роднини на царя. След това вървели войниците-телопазители, тракийско поделение, германци, гали, всички в пълно военно облачение. След тях вървели останалите войскови части под водителство на техните началници. Процесията завършвали петстотин души слуги и свободни, облечени в скъпи дрехи. Така с останките извървели двеста стадии (около четиридесет километра) до „Иродиума“, където, според последната воля на починалия, той бил погребан“. Иосиф завършва съобщението си с кратко изречение: „Такъв е бил краят на Ирод“.

Превел от немски: архимандрит Климент Рилец

___________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1976, кн. 4, с. 18-25. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: цар Ирод Велики (73 г. пр. Хр.-4 г. пр. Хр.). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-b3x