+ Левкийски епископ Партений

Негово Блаженство Архиепископ Теоклит благодари за поздравленията на Патриарх Кирил и за устно засвидетелстваните му братски наши чувства лично към него и към Еладската църква. Той изтъкна, че лично е настоявал пред Цари­градския Патриарх по-скоро да се уреди недоразумението от 1953 година между двете патриаршии; както призна и това, че може би той пръв фактически премахнал схизмата от 1872 година, като разрешил на гръцките свещеници във Фтиодската епархия, дето той бил проповедник през Първата световна война, да не лишават българските военнопленници от светите тайнства на Еладската църква. Накрая той благодари за подаръците, помоли ни да засвидетелстваме неговите почитания пред Патриарх Кирил и изказа пожеланието да се срещнем още веднъж, след като се завърнем от Родос.

На същия ден в 16 часа всички делегации и гости трябваше да отпътуват с гръцкия параход «Марилена» за целта на нашето гостуване и мястото на предстоя­щата работа – остров Родос. За най-голяма изненада на българската делегация, когато пристъпихме към мостчето и стълбата, за да се изкачим в парахода, някой отгоре започна радостно да маха с ръце и да вика на български: «Дядо Партений, дядо Партений»! Учудени поглеждаме нагоре: архимандрит Пиер Люйе – право­славен французин от Париж, който беше гостувал в България цял месец през 1956 година и който почти само това можеше да каже по български. Православните французи са под юрисдикцията на Московската патриаршия. Отец Пиер не фи­гурираше официално в делегацията, но той по лична инициатива и от личен ин­терес отиваше на Родос, след като беше прекарал няколко време на Атон. Параходът не беше от най-големите, но беше достатъчен да побере всички делегати на брой шестдесет и трима и всички гости на брой петдесет и трима, към които трябва да прибавим 15-16 членове на Организационната комисия при Всеправославното съвещание и не малко журна­листи. Рядко някой от гръцките делегати или от гостите беше предпочел да замине за Родос със самолет, защото пътниците на парахода представляваха един много пъстър и твърде интересен свят и защото тук можеше да се влезе в най-близък контакт с него. Тук Цариградската патриаршия беше представена от 7-членна делегация, чийто водач – старият Кавалски митрополит Хрисостом – беше назначен от Цариградския Патриарх Атинагор за председател на Съвещанието, а друг неин член – младият Мирски митрополит Хрисостом – за генерален секретар на същото. Александрийската патриаршия беше представена от 6-членна делегация, чийто отговорен водач беше старият Пелусийски митрополит Парте­ний (Пелусия е известна на Църквата със своя подвижник св. Исидор Пелусиот, умрял през 435 година и оставил на християнските поколения над две хиляди писма с инте­ресен назидателен характер), а младият Партений беше сегашен митрополит на древния Картаген (Картаген пък е известен на Църквата със своите знаменити християнски писатели от III-V векове – Тертулиан, св. Киприан и блажени Августин). Антиохийската патриаршия беше представена от 5-членна делегация с водач Епифанийския митрополит Игнатий, който в едно пленарно заседание на Всеправославното съвещание ще има да изрази трогателно топло чувство към нас българите (за което ще стане дума на своето място), а един от членовете беше Емеският митрополит Александър, който е завършил навремето руската Казанска духовна академия, говори прекрасно руски език и питае добри чувства към нас българите; те двамата са идвали в България неведнъж. Иерусалимската патриар­шия беше представена от 5-членна делегация, чийто водач –  Филаделфийският митрополит Епифаний – бил родом някъде от Македония и все още помни някои български думи и която беше подсилена от двама професори от Атинския богослов­ски факултет – П. Трембелас и В. Веллас. Руската и Румънската делегации ни са известни от България, дето ги посрещахме като наши скъпи гости. Сръбската делегация имаше за водач Загребския митрополит Дамаскин – руски възпита­ник, и членове  Тимошкия епископ Емилиан – възпитаник на Халкинската бо­гословска школа, Жичкия епископ Василий – възпитаник на Атинския бого­словски факултет, протоиерей Милутин Петрович – също гръцки възпитаник и Траян Костич – възпитаник на Атинския богословски факултет, женен за гъркиня и жител на Атина. Кипърската архиепископия беше представена от една 3-членна делегация начело с Пафоския митрополит Генадий – благочестив старец и голям молитвеник, който на всичките служби държеше в ръце своя молитвеник и активно участваше в богослуженията отстрани със своя лична молитва, архимандрит Константин, директор и Андрей Мицидис, учител в Кипър­ската семинария «Апостол Варнава». Еладската архиепископия беше предста­вена от 6-членна делегация – трима митрополити: Митилински Яков (водач на делегацията), Маронийски (Гюмюрджински) Тимотей, Янински Серафим, и трима професори-богослови: В. Иоаннидис, А. Аливизатос, П. Брациотис. Полската православна църква беше представена от 4-членна делегация начело със самия предстоятел – Варшавският митрополит Тимотей, епископ Стефан и двама про­тоиереи – отец Громадски и отец Зноско. Чехословашката православна църква беше представена от двучленна делегация: Пряшевски епископ Доротей и протоиерей д-р Георги Новак, който завършил Белградския богословски факултет и който говори родния си чешки, сръбски, руски, английски, френски, немски. Не беше представена Албанската православна църква, а Грузинската беше натоварила во­дача на руската делегация, архиепикоп Никодим, да представлява и нея.

Освен православните делегации имаше много инославни представителства и отделни лица, гости на Всеправославното съвещание. Една делегация от четирима души представляваше Коптската църква, една делегация от двама души представляваше Етиопската църква, една делегация от четирима души представляваше Сирската Яковитска църква и една делегация от двама души представляваше Малабарската (в Индия) църква: Епископ Филоксен и отец Филипо, който преди няколко години беше в София гост на Негово Светейшество Патриарх Кирил и в една своя трапезна реч заяви, че досега неговата църква погрешно е смятана за монофизитска, тогава когато те вярват като православни в двете естества на Господ Иисус Христос.

И западният инославен свят имаше много свои представители. Англиканската църква беше представлявана в най-важните моменти на Съвещанието от своя Иерусалимски архиепископ Мак Иннес, а постоянно – от англиканския свещеник в Атина Джон Финлоу, който е женен за рускиня, свободно говори руски език и двете си деца оставил да бъдат кръстени и миропомазани в Православната църква. Старокатолическата църква беше представена от професор Вернер Кюперс, който на някои от нашите богослови е бил преподавател в Бернския старокатолически богословски факултет и който пътьом за Цариград се отби в София за няколко дни през 1959 година. А Световният съвет на църквите се представляваше от Франсис Хаус, който гостува у нас през миналата година, и от още други двама негови колеги. Имаше и двама римокатолици – отец Димонт (бенедиктинец в бяло) от Франция и отец Емануил Юнгелаусен (гимназиален учител) от Гер­мания, които обаче не бяха официални представители, а бяха дошли само като наблюдатели и гости. И много други представители на западния инославен свят. Имаше и около двадесет и пет православни гости на Всеправославното съвещание: митропо­лити, епископи, архимандрити и цивилни богослови, всред които се налага да отбележим Милойския епископ Емелиан – представител на Вселенската патриар­шия при Световния съвет на църквите в Женева, и архимандрит д-р Иероним Коцонис – професор по каноническо право в Солунския университет. Всичкият този пъстър и разноезичен свят, събран в един кораб, говореше над петнадесет езика и представляваше един същински Ноев ковчег на нашето време, дето обаче обита­телите не се разочароваха от своето разноезичие, а въпреки това полагаха братолюбезно усърдие да се разбират и да внесат за трайно пребиваване елемента на Христовата любов в своите взаимоотношения. Вече всички бяха прибрани и наста­нени, параходът изсвири и потегли по предначертания маршрут. Ние бяхме така добре снабдени с всичко необходимо, че се чувствахме като у дома си, само че нашият дом сега пореше водите на Егейско бяло море, което пък ни изненада със своето буйство. Обикновено се говори, че то е по-тихо и спокойно особено в сра­внение с нашето Черно море, но изглежда че отдавна страда по това сезонно време от ветровата болест «евроклидон» от която толкова пострадал великият апостол Павел през втората половина на септември (тъкмо нашето време) 60-та година на християнската ера при първите си окови и плаване за Рим (Деяния на светите апостоли 27:14); Фарар, Жизны и труды св. апостола Павла, Спб. 1887, стр. 679).

Има още →