+ Левкийски епископ Партений

Сутринта осъмнахме в пристанището на град Родос, главният административен център на едноименния остров. Първото впечатление от града и острова е поразително. Струва ти се, че не може да има по-синьо небе и по-синьо море, които тук се оглеждат и преливат едно в друго. Градът има европейски вид, обаче без небостъргачи, а потънал в изобилна субтропическа цветуща зеленина и с много въздух. На заден план се издигат красиви планински очертания, потънали в син­кава омара. Очевидно това е най-високата част на онова някогашно продължение от Мала Азия насам, чиито по-ниски места при някой катаклизъм са потънали в морската вода. Мала Азия отстои само на 15 километра от Родос и видимостта ѝ за­лъгва – да посегнеш, ще я докоснеш с ръка. Най-голямата дължина на острова е седемдесет и седем километра, а най-голямата ширина – тридесет и седем километра. Общият брой на населението трябва да възлиза на около 50,000 души, разселени в около 50 селища. Още Омир в своята Илиада споменава някои от последните. Името на острова намира своето обяс­нение в елинската езическа митология: богът на морето Посейдон и една просто­смъртна островитянка добили дъщеря, която била наречена Рода и която впослед­ствие се омъжила за бога на слънцето Илиос (Хелиос). Навярно поради тази ле­генда за брачната връзка – между кръстницата на острова и слънцето в края на IV-ти век преди Христа известният скулптор Харит Линдоски изваял и отлял от плътна мед огромна статуя на бога Илиос, която била висока над тридесет метра и спо­ред тогавашните представи се славела като едно от чудесата на онова време, и която според някои била така поставена да стъпи върху двата насрещни края на каменния пристанищен вълнолом в град Родос, щото корабите влизали в приста­нището под фигурата и между краката на статуята. Паднала вероятно при силно земетресение през 225 година преди Христа, тя останала да лежи твърде дълго време дори до завоюването на острова от сарацините мохамедани през VII-ми век на хри­стиянската ера, които я секли на късове и разпродавали като обикновен метал.

Слизаме на брега. Главният и неуморен разпоредител на Всеправославното съвещание, Родоският митрополит Спиридон, влиза стриктно в своето задължение толкова повече, че тук той е вече и домакин. В строен ред, по старшинството на църквите, делегациите и гостите се отправят в хубавото здание на Димархиона – Кметството, за да бъдат  приети и приветствани с «добре дошли» най-напред от първия гражданин на град Родос Михаил Петридис. Широкият хол на кметството се напълни с пъстър свят. На приветствието отговори председателят на Съвещанието Кавалският митрополит Хрисостом. Върху широкото стълбище на кметството бе направена една историческа колективна фотография, която в тази си пълнота остана единствена. Оттук гостите се отправиха в Родоската митрополия за за да получи всяка делегация своята определена стая: всяка делегация получи стая, украсена с портрета на съответния църковен предстоятел, дето ще може на свое място да изчаква началото било на богослуженията, било на заседанията.

Родоската митрополия се намира в непосредствена близост с кметството – през една широка асфалтирана улица, и е свързана с катедралния храм «Благовещение» чрез вътрешен вход направо за олтара (както в много католически хра­мове е обичайно това). Зданието е старо, обаче добре разпределено на помещения за всички нужди на жилището и канцеларията. А дворът, който лежи откъм юж­ната му страна и до самия бряг на морето, със своите субтропически декоративни цъфнали дървета, с фонтана под купол, с високата камбанария, отгдето се открива необятна гледка към острова, морето и небето, представлява артистично поста­вена архитектурна гарнитура към този сгъстен и един в друг впит комплекс от постройки, дето приятно си почива окото и дето тружениците на Съвещанието се освежаваха през антрактите на заседанията. Родоският катедрален храм «Благовещение» представлява обширна базилика, цялата изписана с плоска византий­ска стенопис, както на запад разбират и третират този стил: образите се рисуват безперспективно като символ на безпространствената вечност и фигурите са наивно оградени от дебела линия като рамка. Ако е вярно, че храмът е строен в италиан­ско време (1923-1945 година), тогава обяснимо става католическото влияние в неговата вътрешна уредба: средната част е снабдена с неподвижни столове в редици, а солеят заема почти една трета от средния храм – един солей около самия ико­ностас, но оттам нататък той продължава на една степен по-ниско, и тук остава архиерейският трон, тук остава благовестническият амвон, като най-после този разширен солей бива отделен от останалия храм с железен парапет до човешки гърди; по средата железният парапет има врати, които се отварят в тържествените моменти на богослуженията – за вечерния и литургийните входове, за благо­славяне на християните от архиерея, когато той стои на трона, и прочее. Народът пали свещите си само в дъното на храма пред поставените там проскинитарии, а излъсканите хубави месингови свещници пред иконостаса са само електрифи­цирани. Ако всичко това е католическо влияние в гръцкия храм на Додеканезите поради доскорошната италианска власт, тогава трябва да се приеме, че то оттук е доста широко възприето в Елада, защото същата уредба наблюдавахме и в атин­ската катедрала «Благовещение», в атинския храм «Св. Дионисий Ареопагит», коринтската катедрала «Св. апостол Павел».

Около 10 часа тръгна тържествена лития от митрополията по същата тази широка улица, която дели кметството от митрополитския архитектурен ком­плекс, за да влезе в катедралния храм през западния главен вход. Това беше една лития в гръцки стил: най-напред вървят младшите делегации и лица, а най-на­зад старшите. Русите я правят в обратен ред и тогава има по-малко бърканица, защото всички младши по-лесно се нареждат и вървят, след като най-старшият тръгне пръв. Но тук се прояви организационният такт на митрополит Спиридон и неговите помощници които поставиха всекиго на мястото му: най-напред иподякони с Константиновското знаме и Христовия монограм, след това инославните пратеничества и гости, после делегациите на православните църкви по старшинство, тогава честнѝят Кръст с хоругви и свещници, служащият клир и архиереите на Додеканеза в облачения, и накрая Родоският митрополит Спиридон в архиерейска мантия и жезъл. Българската делегация като представител на «най-младата» (скоро възстановена) православна патриаршия бе поставена на осмо място – между румънската и кипърската делегации. Цялата улица беше украсена със знамената на Вселенската патриаршия и на Елада, всички камбани на Катедралата бият тържествено, пред входа на храма почетна рота и музика отдават почести на всяка делегация.

Беше отслужен тържествен молебен при пълна църква от делегати, гости и народ. Пя на хоровата естрада византийският хор на Родоската митрополия от тридесет души мъже и деца, монофонно с неонов съпровод. Подир приветствието на граж­данския домакин – кмета (в кметството), сега пък църковният домакин – Ро­доският митрополит Спиридон произнесе приветствие, в което изрази радостта си, че тъкмо неговият престолен град има честта, тук да бъде свикано това високо Всеправославно съвещание, – призова «смирено и благоговейно» върху неговите членове «благодатта и просветлението на Светия Дух» по молитвите и благословиите на Светейшия Вселенски Патриарх, както и на «Светейшите предстоятели на светите Божии православни църкви», – и завърши с думите на църковния поет, св. Иоан Дамаскин, от неговия пасхален канон: «Подигни наоколо си очи, Сионе, и виж! Ето, дойдоха като божествено светли светила твоите чеда от запад и север, от юг и изток, които в тебе благославят Христа во веки»! Отговори му председателят на Съвещанието Кавалският митрополит Хрисостом, като благодари за приветствието и изрази надеждата, че нашето Съвещание ще покаже на света единството, единомислието и силата на целокупното православие. Възгласи се многолетие за Вселенския Патриарх и за всички православни църковни предстоятели. Оттук всички се отправиха в определения хотел «Ивискос» — новопостроен, обширен, удобен, разположен на единия морски бряг и недалеч от другия. Името му идва от декоративния храст «ibiskus», който тук е много модерен и се среща навсякъде в паркове и дворове, и който цъфти с едри и ярко оцветени лилиеобразни цветове. Тук всеки получи удобен апартамент за десетте дни на нашето гостуване в Родос. Тук има и удобен ресторант, дето срещу купони, раздадени на всички гости от Организационната комисия на Всеправославното съвещание, всеки получаваше всичко нужно сутрин, обед и вечер, когато не се уреждаха офи­циални обеди или вечери в друг ресторант на града.

В 17 часа беше отслужена великата възкресна вечерня в катедралния храм от многобройно духовенство. Пяха се песните на Петдесетница и то на трите класически езика – гръцки, арабски и църковнославянски, дето това беше възможно. На всички гости бяха определени места за стоене и седене, а на всички делегации бяха възложени за изпълнение съответни песни от празник Петдесетница. На българите беше възложено да изпеят на църковнославянски език стихирата на «Господи воззвах» – «Вся подает Дух Святый». Но понеже не бяхме сигурни в изпълнението наизуст, затова изпяхме първата стихира на «Всякое дихание» – «Преславная днесь». Впечатлението на слушателите беше много добро от българското пеене.

На 24 септември, неделя, 9 часа сутринта, в катедралния храм, започна тър­жествена литургия от всички водачи на православните делегации с многобройно духовенство. Пееше същият хор на Родоската митрополия, който вчера пя моле­бена и вечернята – пеене хубаво, византийско, монофонно, но с многогласен исон. Православната литургия се служи във всички православни църкви еднакво, защото текстът е отдавна уточнен. Обаче все пак някоя църква ще си позволи осо­бености на местна почва. Така например, в Гръцката църква могат да се наблю­дават следните особености: на ектенията «Заступи спаси», който и да я произнесе, певците отговарят «амин»; ектенията «Пресвятую пречистую» се прекъсва по сре­дата, както правят и румънците, за да изпеят певците «Пресвятая Богородице, помилуй и спаси нас»; подир евангелското чтение се изпуща всичко освен една малка ектения със заключителния възглас «Яко да под державою Твоею» и вед­нага запяват «Иже херувими»; подир възгласа на евхаристийния канон «Благо­дарим Господа» изпяват се само думите «Достойно и праведно» без продължението, което се пее у нас, и понеже служащият има да прочете своята тайна молитва, тук се получава една тягостна пауза, както у католиците.

Сега на тази тържествена литургия поради нейния всеправославен характер, по изключение вместо «Святий Боже» пяха «Елици», подир което бяха възгласени многолетия за всеки православен църковен предстоятел поотделно, като се започна от Вселенския Патриарх. Апостола от празник Петдесетница бе прочетен на гръцки от гръцки дякон от амвона и на арабски от един арабски архимандрит от владишкия трон, а евангелието – също от празник Петдесетница – бе про­четено на гръцки от един гръцки дякон от амвона и на църковнославянски – сам водачът на руската делегация, архиепископ Никодим, от царските двери. Веднага подир евангелското четиво произнесе слово генералният секретар на Всеправославното съвещание, Мирският митрополит Хрисостом, който изтъкна зна­чението на Всеправославното съвещание за православния и изобщо за християн­ския свят. След изпяването на «Достойно есть» бяха споменати всички предстоятели на православните църкви поотделно във възглашението «В первих помяни». Като завърши божествената литургия, с литийно шествие в гръцки стил делегатите и гостите – служилите в пълно облачение – се отправиха за Митрополията по околния път при тържествено биене на камбаните и множество фоторепортьори, които полагаха старание да не изпуснат нито един момент и нито едно лице. В «българската» стая Старозагорският митрополит Климент поднесе на Родоския митрополит Спиридон подаръци от Негово Светейшество Патриарх Кирил и Светия Синод: една икона-диптих, един пакет с печатните трудове на Българския Патриарх, българско розово масло и други.

След обед в 16 часа стана тържественото откриване на Всеправославното съвещание в катедралата «Св. Благовещение». Подир един кратък молебен председателят на Съвещанието, Кавалският митрополит Хрисостом произнесе слово, с което поздрави делегатите и гостите, изрази надеждата, че нашето Съвещание ще оправдае очакванията на православните християни да бъде манифестирано единството на православните църкви пред целия свят. След него поднесе поздрав­ление от името на Еладското правителство министърът на просветата и култа Хр.Стратес, който изтъкна Православната църква като ревностна пазителка на автентичното християнство, на апостолското и светоотеческо предание и пожела на Съвещанието плодотворна дейност. После поднесоха приветствия водачите на делегациите александрийска, антиохийска, иерусалимска, руска, сръбска, ру­мънска, българска, кипърска, еладска, полска и чехословашка; кметът на град Ро­дос, Михаил Петридис; пратениците на Арменската, Коптската, Сирояковитската, Етиопската и Малабарската църкви; англиканският в Иерусалим архи­епископ Мак Иннес, представителят на Епископалната американска църква епископ Мак Доналд, представителят на Световния съвет на църквите в Женева Франсис Хаус, членът на Организационната комисия при Всеправославното съ­вещание Томас Ваидис. Така тържеството по откриването продължи чак до 19.30 часа вечерта. В 20 часа председателят на Съвещанието, Кавалски Хрисостом, в салоните на хотел «Ивискос» даде интервю на журналистите в смисъл, че нашето Съвещание има чисто църковно-религиозен характер и че на него е въз­ложена скромната задача да приеме в окончателна редакция и при пълно едино­душие въпросите, с които ще трябва да се занимае предстоящият Всеправославен предсъбор, без да навлиза в тях по същество (Правилник на Всеправославното съвещание, чл. чл. 2, 3 и 14).

Още по-късно, в 20.30 часа вечерта, всички гости бяхме поканени в древния театър на град Родос, за да видим представлението на Еврипидовата трагедия «Иполит» в онази обстановка, в каквато тя била играна навремето. Нали гърците първи се сетили, че събитията на живота могат не само да се разказват в поеми като Омировите и в истории като Херодотовите и Тукидитовите, но и нагледно да се представят пред зрителя чрез играта, действието и пряката реч на живия човек, и те дали начало на този най-труден и най-зрял литературен вид – драмата, трагедията, комедията. Древният театър е в развалини, но амфитеатрално разпо­ложените каменни седалища са запазени сравнително добре, както и «сцената» под и пред първото най-ниско седалище с една-две каменни колони-жертвеници в човешки ръст. Зрителите насядаха по седалищата едни над други и артистите започнаха своята игра тъй както някога са играли на това същото място техните далечни колеги. Това беше едно драматично изкуство, нарочно представено в неговите пелени! Оттогава тази литературна форма е ангажирала твърде много гениални имена и в своя растеж е разпукала и разбила даже стесняващата класическа теория на великия Аристотел. И все пак интересно беше да се пренесем в онази изначална епоха, колкото и наивно да ни изглеждаше сега нейното тра­гично представление. В 22 часа министърът на просветата и култа, Хр.Стратос, даваше вечеря на делегациите и гостите в ресторант «Рода» и ние с леките коли се отправихме за там.

Има още →