1891. Владимир Николаевич Лоски, Глава V, Тварното битие (следва)
1892. Владимир Николаевич Лоски, Глава V, Тварното битие – продължение и край
1893. Костадин Нушев, Значение и място на символа в православното богословие и църковното богослужение
1894, Ева Ковачева, Изкачването на Синайската планина от Моисей (Изход 3; 19-20; 24; 31-34; Второзаконие 4-7) като предобраз за единението на душата с Бога
1895. Цветомир Пенков, „Народен съд“ 1944-1945 и „Втори Народен съд“ – 1948: репресиите над Църквата и отношенията между нея и държавата при комунистическия режим[1] (следва)
1896. Цветомир Пенков, „Народен съд“ 1944-1945 и „Втори Народен съд“ – 1948: репресиите над Църквата и отношенията между нея и държавата при комунистическия режим[1] – продължение и край
1897. Отец Михаил Михайлов, Правото на информация в Църквата (следва)
1898. Отец Михаил Михайлов, Правото на информация в Църквата – продължение и край
1899. Костадин Нушев, Св. Константин-Кирил Философ и равноапостолският подвиг на евангелизацията и просветителството
1900. Цветелина Цекова, Гностицизмът като първообраз на Ню Ейдж (следва)
1901. Цветелина Цекова, Гностицизмът като първообраз на Ню Ейдж – продължение и край
1902. Тотю Коев, Кой е Господният ден – събота или неделя? (следва)
1903. Тотю Коев, Кой е Господният ден – събота или неделя? – продължение и край
1904. Ивайло Борисов, Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене (следва)
1905. Ивайло Борисов, Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене – продължение 1 (следва)
1906. Ивайло Борисов, Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене – продължение 2 (следва)
1907. Ивайло Борисов, Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене – продължение 3 (следвa)
1908. Ивайло Борисов, Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене – продължение 4 и край
1909. Ивайло Борисов, Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене (книга)
1910. Ивайло Василев, Служението на свещеника ефимерий в учебни заведения
1911. Венцислав Дуриданов, Психологията на съвременния атеист у нас
1912. Юри Илиев, Чудото на претворяването на светите дарове
1913. Костадин Гърдев, Църковното устройване на българската емиграция в Северна Америка – фактор за съхраняване на народностното ѝ самосъзнание
1914. Ясен Божилов, За ирмосите като църковнопевчевско и химнографско явление
1915. Ясен Божилов, Трите рода в източноцърковното пение – от античните автори до днес
1916. Ева Ковачева, Иисус Христос: „Изгряващата утринна и светла звезда“
1917. Валери Шопов, Отново за Торинската плащеница
1918. Иконом Иван Генов, Наркоманията духовен и исторически анализ
1919. Петър Димитров, Още няколко думи за значението на молитвата и на молитвения живот
1920. Архимандрит Авксентий Делипапазов, Празници от началото на византийската епоха
1921. Ивелина Николова, Апология на християнството в основата на догматическото и нравствено богословие
1922. Юри Илиев, Светата Евхаристия в раннохристиянското богослужение
1923. Радостин Марчев, Ретроспекция на едно несбъднато пророчество
1924. Павлин Събев, Йосиф Флавий и свети Паисий: Историята като метаистория
1925. Маргарита Загарова, Използването на осветен елей в епохата на гоненията и сведенията за него в апокрифите и псевдоепиграфите
1926. Мариян Стоядинов, За някои особености в използването на понятието Ἐνέργεια в Силогически глави против латинците (Capita Syllogistica) на св. Марк Ефески
1927. Смилен Марков, Пресъществяването на евхаристийните дарове според св. Генадий Схолар
1928. Тотю П. Коев, Кръстът Христов в делото на изкуплението
1929. Ралица Костадинова, Светият Дух като ръководен принцип в Църквата (в светлината на книга Деяния на светите апостоли)
1930. Блажени Августин, За мира и любовта
1931. Пламен Моновски, Скандалът при кладенеца – как Евангелието пресича всяка червена линия
1932. Славчо Вълчанов, Месианската надежда в Стария Завет
1933. Николай Маджуров, Новозаветното благовестие за Христовото възкресение
1934. Иван Спасов Марковски, Иисус Христос не само е живял, но и сега живее между нас