Костадин Нушев

Към личността на свети Йоан Рилски се изгражда църковна и всенародна почит като към светец и духовен покровител чрез молитвена и богослужебна прослава към неговите нетленни свети мощи, докато богомилите в своята гностико-дуалистична религиозна практика не отдават почит към светците и техните реликви, към икони, храмове и светия кръст, отхвърлят църковните тайнства и всичко, което оформя религиозната традиция и култ на каноничното християнство. Чудотворството и изцеленията, свързани с нетленните мощи на Рилския светец са основата за всенародната почит докато тези аспекти на църковния култ и каноничните форми на църковното християнство са обект на критика и отричане от богомилите в тяхната дуалистична доктрина, свързана с неоманихейски и иконоборски антицърковни учения.

На борбата и богословската полемика с богомилите е посветена голяма част от литературната, църковна, пастирска и учителна дейност на Св. Патриарх Евтимий. Много от неговите духовни поучения и нравствени наставления, назидателни слова или Похвални слова за различни светци, които той пише и преработва в редактиран вид, са насочени към утвърждаване на Православието и изобличаване на богомилската ерес. Чрез житията на св. Йоан Рилски и св. Иларион Мъгленски светият Търновски патриарх цели да покаже истинските духовни образци на учители и наставници на Божия народ, а чрез тяхното учение и пример, както и чрез духовните им наставления и църковни поучения, да покаже заблудите на еретиците и да разобличи суетните празнословия на нечестивите проповедници на лъжеучения[25].

Богомилите отричат официалната църква и нейната йерархия, като твърдят, че истинската християнска вяра не изисква посредничеството на духовници и църковен клир. Както павликяните преди тях те наричат себе си апостоли и пророци, а своите последователи – „ученици“ и „слушатели“ и отричат необходимостта от служебно свещенство и църковна йерархия, които да извършват богослужения и религиозни ритуали, защото ги асоциират със старозаветното храмово свещенство, което е било обект на критика от страна на Иисус Христос в Неговото новозаветно евангелско учение[26]. 

2.1. Църковни, исторически и литературни интерпретации за връзката между Св. Йоан Рилски и богомилството в новата българска книжнина.

Един от първите сред българските историци, който се заема сериозно с научно и извороведско проучване на темата е акад. Йордан Иванов. Още в своето капитално съчинение „Български старини из Македония“ той подема едно сериозно и задълбочено критично и научно изследване върху Житията на св. Иван Рилски като исторически извори и агиографски свидетелства. Там ясно се разграничават агиографските извори и свидетелства за Рилския светец от устните предания и местни легенди за него. През 1917 година академик Йордан Иванов издава историческото си изследване „Иван Рилски и неговият манастир“, в което се спира върху проблематиката за неговия „Завет[27]“, а през 1936 година авторът публикува и специална студия върху житията на светеца[28].

От специалистите по средновековна българска история би следвало да се споменат и научните трудове на проф. Васил Златарски и проф. Петър Мутафчиев. Докато първият се спира върху темата за св. Иван Рилски в контекста на по-общите проблеми на християнизацията на Средовековна България, то Петър Мутафчиев се опитва да лансира друг алтернативен поглед и да обоснове свой историософски подход към религиозната култура и традиции в България. В своето историческо изследване „Поп Богомил и свети Иван Рилски“ този български историк се опитва да сближи дуалистичното учение на богомилите с отшелническото монашество на св. Йоан Рилски[29].

И двете форми на религиозно отношение към света, изразяващи се в аскетично отшелничество и бягство от суетата на мирското и отхвърляне на материалното битие и държавната власт, Петър Мутафчиев се опитва да обедини под общия знаменател на „духа на отрицанието“. По този начин в българската хуманитаристика се прокрадва едно отъждествяване на църковния модел на монашеско отшелничество с дуалистичните учения и практики като две различни форми на бягство от света, основани на „духа на отрицанието“. С това в българската историческа наука през 30-те години се появява един особен философски поглед и подход към личността и делото на св. Иван Рилски, при който неговият образ се слижава с този на поп Покомил и тази близост се търси в отричане на държавната власт и бягство от светския живот, отказ от среща с цар Петър и приемане на неговото дарение за манастира в Рилската пустиня, а елементи от тази насока на интерпретация могат да се открият и у някои други автори и по-късни изследвания[30].

През 1940 година по темата за личността на Рилския светец и житиеписните творби като извор за неговия живот и дело публикува свое сериозно и задълбочено научно изследване и проф. Васил Киселков. През този период във фокуса на българските исторически изследвания на първо място се открояват въпросите за житиеписните творби и характера на агиографските свидетелства като извори за живота и дейността на Иван Рилски[31]. На този кръг въпроси се спират и специалистите в областта на църковно-богословските изследвания. Така например проф. Иван Гошев от Богословския факултет разработва през 1946-1947 година и публикува през 1948 година свое богословско-историческо изследване по темата за житията на св. Йоан Рилски. Неговата студия „Трите най-стари пространни жития на св. Иван Рилски“ е разработена по повод на големия юбилей на 1000-годишнината от Успението на св. Иван Рилски и е публикувано в Годишника на Богословския факултет към Софийския университет[32].

В българската богословска наука и църковна литература се появяват редица изследвания за личността и монашеския път на Рилския светец и от акад. Иван Снегаров, акад. Иван Гошев, проф. Иван Панчовски[33], архимандрит Серафим Алексиев и архимандрит Пантелеймон Пулос. В историографията и българската наука като основа за комплексния исторически и богословски анализ на живота и делото на св. Йоан Рилски се прави разлика между агиотрафското писмено наследство на пространните и проложните жития и апокрифните устни предания и легенди. В тази връзка се възприема за меродавно от църковна и научна гледна точка придържането към основния корпус от исторически и документални свидетелства, който обхваща житията и другите химнографски средновековни извори, сред които най-важните са следните:

1. „Народно житие на св. Иван Рилски“ и най-ранни служби (Х век);

2. „Житие на св. Йоан Рилски” от Георги Скилица (ХІІ век);

3. Проложни жития на светеца от „Драгановия миней“ (ХІІІ век);

4. Пространно житие на св. Йоан Рилски от патриарх Евтимий Търновски (ХІV век);

5. Рилската царска грамота на Търновския цар Иван Шишман за статута на манастирските владения през ХІV век (1378);

6. Повест за връщане на мощите на светеца от Търново в Рилския манастир от Владислав граматик (1469);

7. „Житие с похвала на св. Йоан Рилски“ от Димитър Кантакузин (ХV век);

8. Сборник с канони, служби и жития за св. Йоан Рилски от Давид Рилски (ХV век);

9. „Житие на св. Йоан Рилски“ от Данийл Рилски (ХVІІІ);

10. „Завет на св. Йоан Рилски“ по преписите от ХІХ-ти век[34].

Водещите духовни принципи на християнската аскетика, нравствено богословие и монашеска духовност, които са характерни и типични за православната исихастка традиция, се разкриват и отразяват по един изключително въздействащ и оригинален, едновременно възвишен, но и достъпен и практически приложим начин, в „Завета на св. Иван Рилски“. Поради тази възвишеност и простота, която е плод на благодатното озарение и мистичен опит, и главно поради личния пример на Рилския свети отец и чудотворец, неговите духовни наставления придобиват изключителен авторитет и значение за църковното предание на Българската църква и формират най-жизнената и плодотворна традиция на монашество, православна духовност и подвижничество, характерни не само за монашеското братство на Рилската света обител, но и за монашеството като цяло в България[35].

Чрез своя Завет към рилските монаси св. Иван Рилски се утвърждава като най авторитетния духовен учител на Църквата и народа през вековете в миналото и днес. По своя характер и съдържание „Заветът на св. Йоан Рилски“ би следвало да се разглежда като един от най-ранните и основополагащи авторитетни текстове за развитието на българското монашеско богословие и като първоизвор за насоките на развитие на православното нравствено и аскетическо богословие в духовната традиция на Българската православна църква[36].

Въпреки установения научен консенсус за историческите факти около живота и личността на св. Иван Рилски паралелно на установения църковен и научен подход към изследването на светеца се лансират и други алтернативни художествени версии и неправдоподобни хипотези, които придобиват популярен характер. Източник на подобни писания са както легенди от Рилския манастир и неговите околности, така и романтични и поетични творения на Иван Вазов.

През 30-те години на ХХ-ти век се появяват някои алтернативни литературно-митологични интерпретации за произхода, месторожднието, ранните години, живота и делото на свети Иван Рилски, които се основават на късни легендарни версии или апокрифни източници в Народното житие [37].

От тези легенди и народни предания постепенно се преминава към търсене някаква външна и формална връзка между отшелничеството на Рилския светец и появата на богомилското движение по линия на отричане на византинизма в църския двор, бунтове на боляри и принудително заточение в манастир. След изследването на проф. Петър Мутафчиев за двата пътя на отрицание на действителността в средновековната българска култура – отшелничеството и богомилството, се появяват множество литературно-митологични и художествени версии за живота и личността на Рилския светец с легендарен характер и опити за сближаване на неговия християнски аскетичен и отшелнически живот с тези на поп Богомил и антицърковното движение на богомилите. Автори като А. Кавдански, Гьозлиев и други се позовават на устните предания и правят опити да обрисуват образа на Рилския светец според народните легенди като болярски син или брат на св. Петър, който отказва да се срещне с него и да приеме златото като дар[38].

В по-ново време от тези легенди и сюжетни линии за произхода и образованието на Рилския светец – дали е бил образован или безкнижен, защо е отхвърлил срещата с цар Петър и други подобни общи места с легандарен характер, се излагат множество хипотези и се правят опити, главно от писатели с езотеричен и митологичен уклон, да се сближава образа и учението на св. Иван Рилски с богомилите като се търси уеднаквяване на мистичните възгледи на светеца с техните гностико-езотерични, антидържавни и антицърковни учения [39].

2.2. Апокрифни и „богомилски“ легенди за Иван Рилски в някои „езотерични“ и нови литературно-митологични версии и интерпретации

През последните години интересът към езотеричните възгледи на богомилите се отразява и на тази насока на търсене на сближаване между мистичния път на отшелничество и пустиножителство и дуалистичните доктрини на манихеите и месалианите, които имат някои външни прилики с анахоретството и източното монашество. Тази външна аналогия и опит за търсене на сходство между анахоретското отшелничество на Иван Рилски и анархичните и нихилистични възгледи на богомилите дуалисти се разглежда критично в църковната история и богословските систематични изследвания [40]. 

Съвременната историческа литература и най-вече разнообразна популярна книжнина ни предоставя нови интерпретации и нови „апокрифни“ версии на жития и легенди за Свети Иван Рилски. След опитите на адвокат Кавдански и други автори като Гьозлиев да изградят алтернативна агиографска версия за Рилския светец, която се позовава на изказани мнения и виждания на френския византолог Шарл Ле Бо[41], в своите литературни опити в днешно време тези художествени и популярни издания се стремят да задоволят липсата на информация или да разбулят „премълчавани“ и „редактирани“ части от официалните църковни жития и агиографски повествувания за светеца[42].

През последните години на българския книжен пазар се появиха две такива нови анонимни и апокрифни жития на св. Йоан Рилски, а заедно с тях и опити да бъде представена алтернативна „богомилска версия“ на „изначалното“, „загубено“ или „тайно житие“ на светеца. Това са изданието „Св. Иван Рилски – завет и изцеления“ (София, 2023), което е анонимно като авторство, но с посочен съставител Мария Козовска. То представлява популярно четиво с извадки от проложните и пространните жития на Рилския отшелник, но и с допълнени части за лечителски практики и богомилски легенди и версии за Иван Рилски[43].

По своята литературна техника на съставителство изданието повтаря модела на съставителство на късните жития от Рилския манастир на книжовниците дамаскинари или монах Игнатий Рилски, чрез събиране и компилиране на манстирски предания на светеца и местни народни предания и легенди. На фона на тези „тайни“ и „потулвани“ версии за произхода и месторождение на Рилския светец, за неговото образование и благороднически произход новите житиеписни творения се доближават до апокрифните писания и лансират опити той да бъде обрисуван като „таен богомил“ или „царски син“, посветен лечител или философ, който „няма как да е бил прост и неук пастир от село Скрино“, а непременно е учил в някоя столична висша книжовна и дворцова школа – ако не в Магнаурската заедно с цар Симеон, то със сигурност в Преславската или поне в Охридската по времето на цар Петър.

Съвременните апокрифни писания за живота на св. Йоан Рилски се отдалечават от народните легенди и предания или от романтичните литературна творения на автори като Иван Вазов и други български писатели от по-ново време и възприемат като своя художествена и естетическа платформа един особен културен дуализъм и апокрифна църковна история като достигат и до парацърковните и антицърковните богомилски легенди и езотерични учения на „тайното и алтернативно християнство“.

Днес също се създават различни художествени творби и музикални произведения по исторически поеми и житиеписни повести за „Рилския чудотворец“, поставят се музикални творби и исторически постановки от Софийска опера на открито в центъра на столицата между Синодалната палата и Патриаршеската катедрала, апокрифното творчество на някои автори и „нови богомилски“ писания ни предлагат „алтернативни“ жития, тайни и архивирани истории от средновековната епоха по модела на мистериите и мистификациите на Дан Браун. Лансират се „забравени“ или „забранени“ версии за историята на Свети Иван Рилски и се надграждат върху по-старите версии на легенди и митове нови езотерични версии или научни хипотези. Наред с посоченото анонимно или „ново народно житие“, издадено през 2023 година без автор, а само със съставител, предложено ни по подобие на древното и първо по време „анонимно“ житие, можем да се запознаем и с други днешни „народни“ или анонимни житиеписни повествувания с апокрифни елементи. Освен това анонимно или апокрифно житие без автор с „богомилски“ легенди и версии с множество хипотези и догадки за произхода и родното място, обучението и подготовката на Свети Иван Рилски и неговите връзки с цар Петър, има в този жанр и авторски литературни произведения. Всички те се движат в жанровата и литературна форма на „народно житие“ или „апокрифно житие“ и са предназначени за широката публика и масовия читател. По това се доближават до апокрифната или дамаскинарска литература или до народната книжниа от средновековната и османската епоха.

Второто своеобразно апокрифно житие е вече по-сериозен опит за алтернативно агиографско писание и народно „архивирано житие“. То е авторско литературно произведение и отново се изгражда върху народните легенди и богомилски митове за цар Симеон и цар Петър, дворцови интриги, бягство или заточение на св. Иван Рилски в отшелнически пещери, но с богомилските наративи и митове го свързват вече легендите Боян Мага и тайното учение на богомилите, както и „цензурата“ на Църквата и хронистите на Българската патриаршия през вековете за орязване на литературното агиографско предание за живота на Рилския светец и чудотворец. Появата на византинизма и цензурата върху монасите от Рилския манастир, както и редакторската намеса на хронистите и жтиеписците е довела до прикриване на „истинската история“ за царските синове и двама братя св. Иван Рилски и цар Петър и за неговите тайни връзки с богомилското „народно движение“ срещу църковните злоупотреби и изкривяване на древното „езотерично християнство“. Автор на това художествено произведение за Рилският Чудотворец, наречено „архивираното житие на св. Йоан“ е съвременният писател Христо Буковски. Той е автор на множество популярни книги за богомилството и предлага свой прочит на свръзката между подвига на св. Йоан Рилски и средновековното богомилско учение и мистична практика. Авторът се посвещава на дългогодишни изследвания на литературните и устни народни предания и легенди за Рилския светец и завършва своите изследвания с издадената книга „Рилският Чудотворец“ през 2025 година[44].

А авторът се движи в рамките на описаните модели за съставителство на народните жития от рилските монаси в по-ново време чрез комбиниране на народни легенди и църковни устни предания. Той дава своята лична история и твърди подобно на монах Игнатий Рилски от възрожденската епоха, как при среща и беседа с игумена на Рилския манастир през 80-те години на ХХ-ти век – Драговитийски епископ Йоан, му е била разкрита и потвърдена версията за двамата царски синове на цар Симеон Велики и родни братя – Иван и Петър, като му дал благословение да напише книга по тази тема още през далечната 1983 година. Игуменът на Рилския манастир съобщил на автора че това е древно манастирско предание, подарил му книгата „Лествица“ на св. Йоан Синайски и му дал съвет да се придържа към истината. Това най-ново литературно произведение за живота на св. Йоан Рилски е свидетелство за това как древните народни умотворения и предания са живи и днес и от устни разкази и локални исторически наративи се превръщат в житиеписни повествувания и алтернативни апокрифни писания. Около личността и делото на Рилския Чудотворец има живи местни легенди и предания и в днешно време и те оформят своеобразния източник на наративи, свързани с „Народното житие“ и подхранващи множество алтернативни версии и научно-исторически хипотези. Част от тези апокрифни разкази и легенди се сближават с богомилската книжнина и макар пред средновековието богомилите да не са почитали светци и свети нетленни мощи, храмове и икони, около които е изградена почиттта и църковния култ към свети Иван Рилски в българската християнска традиция, в днешно време тази доктринална и догматико-вероучителна граница между Православието и дуалистичните учения, между каноничното християнство и езотеричното се заличава от нови романтични легенди и митологични наративи. В духа на новите религиозни движения или ню ейдж езотерични култове се размива границата между православна и канонична духовна практика и алтернативни неогностически и дуалистични учения с техните теософски доктрини и окултни практики.

3. Заключение и изводи

1.Всички тези църковно-исторически и актуални въпроси за каноничните и апокрифни агиографски писания са сериозно предизвикателство и изпитание пред всеки съвременен любител или изследовател на българското духовно наследство, както с оглед на миналото на българския народ през вековете, така и днес. В това дълбоко културно и книжовно наследство се преплитат православното църковно предание и духовният път на монашеското отшелничество, исихастките принципи и традиции на светостта и подвига на св. Иван Рилски като образец на християнската вяра, благочестие, святост и добродетелност за българите, но и алтернативното древно дуалистично учение на богомилството, което търси своята връзка с народния бит и народните предания и легенди, с народната памет и религиозност и с проявите на вяра чрез алтернативни религиозни практики, езотерични учения, вярвания и апокрифни писания. Езотеричното търси изява и легитимация чрез всебългарския светец и предлага легенди и подмяна на историческите факти и събития.

2.В търсене на историческата истина за християнското наследство на св. Йоан Рилски в благодатното лоно на Българската църковна традиция, и съзнателно изповядване на вярата и истината за Бога като Творец на света и човека, всеки съвременен изследовател или редови християнин са стреми да се докосне до автентично познание на историческата и културна реалност и да опознае в автентичен вид духовното наследство на Православието. Задачата за едно ясно разграничаване на доктриналните отлики и вероучителни различия между Православното вероизповедание на Църквата и алтернативните парацърковни дуалистични движения през средновековната епоха и техните импликации днес е съвременна задача за научно творчество в областта на богословската книжнина в България.

3.Според редица съвременни изследователи като Димитрий Оболенски и Герхард Подскалски в днешно време е необходимо задълбочено и систематично проучване на това агиографски и богословско книжовно и културно наследство на Църквата в православния славянски свят славяно-византийски културен кръг, както и на апокрифната книжнина за да се достигне до едно по-ясно и отчетливо разграничаване на религиозно-нравствените и духовни аспекти на Православието като ортодоксалната исихастка традиция и практика на Църквата и до критично разбиране за естеството на алтернативната богомилска гностико-дуалистична религиозност, неоманихейска доктрина и езотерична духовна практика.

Литература

ПРЕЗВИТЕР КОЗМА. Беседа против богомилите. София. 1934.

ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ. Съчинения. София. 1990.

АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ. Св. Иван Рилски и значението му за българския народ. София. 1992.

АНГЕЛОВ, Д., Богомилството в България. София. 1961.

БАКАЛОВ, Г. Отшелничество и богомилство. – в: Средновековие и съвременност. София. 2011.

БУКОВСКИ, Х., Рилският чудотворец. Архивираното житие на св. Йоан. София. 2025.

ГОШЕВ, Ив., Заветът на св. Иван Рилски в светлината на старобългарското и византийското литературно предание от IX до XIV век. – в: Годишник на Духовната Академия, Т. IV, 10, София. 1954.

ГОШЕВ, Ив., Трите най-стари пространни жития на св. Иван Рилски. – Годишник на Софийския Университет, Богословски Факултет, т. 25, С., 1947-1948.

ДИНКОВ, К., История на Българската църква. София. 1954. 1948.

ДУЙЧЕВ, И., Рилският светец и неговата обител. София. 1947.

ИВАНОВ, Й., Иван Рилски и неговият манастир. София. 1917.

ИВАНОВ, Й., Жития на св. Ивана Рилски. – в: Годишник на Софийския Университет, ИИФ, т. 32, София, 1936.

КАВДАНСКИ, А., Св. Иван Рилски и неговия монастиръ. София. 1937.

КИСЕЛКОВ, В. Свети Иван Рилски. Жития. София. 1940.

КОЗОВСКА, М. Св. Иван Рилски – завет и изцеления. София. 2023.

КОЧЕВ, Николай, Византия, Балканите и Западът. Проблеми на културата през XIII-XIV век. София. 1998.

МИХАJЛОВСКИ, J., Манастир Свети Jоаким Осоговски. Скопjе. 2008.

МУТАФЧИЕВ, П., Поп Богомил и свети Иван Рилски. Духът на отрицанието в нашата история. – Философски преглед, 1934, №2.

НУШЕВ, К., Рилският манастир като духовно-просветен център и значението му за развитие на Нравственто богословие в България. – в: Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на проучването, опазването и реставрирането му. БАН, Институт за изследване на изкуствата. София. 2011.

НУШЕВ, К., Православната духовно-нравствена култура в християнската история на България – традиции и съвременни перспективи. – в: сб. Българската православна църква. Традиции и настояще. София. 2009.

ОБОЛЕНСКИ, Д. Византийската общност. Източна Европа 500-1453. София. 2001.

ПАНЧОВСКИ, И. Творческото влияние на св. Иван Рилски в историята на българския народ. – в: Животът и щастието в християнско осветление. София., 1957.

ПУЛОС, П., Свети Иван Рилски. Вечен небесен покровител на българския народ. София. 1992.

СТЕФАНОВ, П., Свети Йоан Рилски в огледалото на неговите жития. – в: Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на проучването, опазването и реставрирането му. БАН, Институт за изследване на изкуствата. София. 2011.

_______________________________________________________________________________

*Публикувано в списание Светодавец, бр. 3-4/2026, с. 4-19. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[25]. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ. Съчинения. София. 1990.

[26]. ПРЕЗВИТЕР КОЗМА. Беседа против богомилите. София. 1934.

[27]. ИВАНОВ, Й., Иван Рилски и неговият манастир. София. 1917, 131-142.

[28]. ИВАНОВ, Й., Жития на св. Ивана Рилски. – в: Годишник на Софийския Университет, ИИФ, т. 32, София, 1936.

[29]. МУТАФЧИЕВ, П., Поп Богомил и свети Иван Рилски. Духът на отрицанието в нашата история. – Философски преглед, 1934, №2, с. 97-112.

[30]. КАВДАНСКИ, А., Св. Иван Рилски и неговия монастиръ. София. 1937.

[31]. КИСЕЛКОВ, В. Свети Иван Рилски. Жития. София. 1940.

[32]. ГОШЕВ, Ив., Заветът на св. Иван Рилски в светлината на старобългарското и византийското литературно предание от IX-ти до XIV-ти век. – в: Годишник на Духовната Академия, Т. IV, 10, София. 1954.

[33]. ПАНЧОВСКИ, Иван. Творческото влияние на св. Иван Рилски в историята на българския народ. – в: Животът и щастието в християнско осветление. София, 1957.

[34]. ДУЙЧЕВ, Иван, Рилският светец и неговата обител. София. 1947.

[35]. Архимандрит СЕРАФИМ. Св. Иван Рилски и значението му за българския народ. София. 1992, с. 5-41.

[36]. НУШЕВ, К. Православната духовно-нравствена култура в християнската история на България – традиции и съвременни перспективи. – в: сб. Българската православна църква. Традиции и настояще. София. 2009, с.195-213.

[37]. СТЕФАНОВ, П., Свети Йоан Рилски в огледалото на неговите жития. – в: Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на проучването, опазването и реставрирането му. БАН, Институт за изследване на изкуствата. София. 2011, с. 29-45.

[38]. КАВДАНСКИ, А., Св. Иван Рилски и неговия монастиръ. София. 1937.

[39]. КОЗОВСКА, М. Св. Иван Рилски – завет и изцеления. София. 2023, с. 59-73.

[40]. БАКАЛОВ, Г. Отшелничество и богомилство. – в: Средновековие и съвременност. София. 2011. с. 431-438.

[41]. Френски византолог и историк – Charles le Beau(1701-1778), който лансира версията за заговор срещу цар Петър от неговите братя и по-старши синове на цар Симеон като един от тях се отъждествява с Иван Рилски, който е заточен в крепост или манастир до с. Скрино.

[42]. През 30-те и 40-те години на ХХ-ти век подобни интерпретации стават много популярни и при други автори – популяризатори на историческото минало на българския народ и специално на живота и личността на св. Йоан Рилски. Те се позовават в своите хипотези на този френски историк, за да обосновават версията за царски или болярски произход на Рилския светец. – срв. КАВДАНСКИ, А., Св. Иван Рилски и неговия монастиръ. София. 1937.

[43]. КОЗОВСКА, М. Св. Иван Рилски – завет и изцеления. София. 2023. с. 59-73.

[44]. БУКОВСКИ, Х., Рилският чудотворец. Архивираното житие на св. Йоан. София. 2025.

Изображения: авторът Костадин Нушев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-h9U