Пророк Варух (от еврейски благословен), по свидетелството на неговата книга, бил син Нириин, син Маасеев, син Седекиин, син Аседеев, син Хелкиин (1:1). Преброяването на прадедите до петото поколение, според Йосиф Флавий, говори за неговия знатен род. Действително, брат му Сарей при царя Седекия заемал висока длъжност – началник на даровете, тоест ръководещ събирането на данъците (Иеремия 51:59). Варух бил ученик, другар и помощник на пророк Иеремия. В 4-тата година от царуването на Йоаким той записал от устата на Иеремия пророчествата на последния и ги прочел в храма на народа; в следната година той съставил нов екземпляр от тях, понеже първият бил изгорен от Йоаким (Иеремия 36:1-2, 22, 32). Заедно със своя учител той бил преследван от съвременниците и понякога се е оплаквал от своята съдба (Иеремия 36:19-26; 43:3; 45:2-3). След превземането и разрушението на Иерусалим Иеремия, по свидетелството на Йосиф Флавий, издействал свобода и на Варух, който заедно с Иеремия останал в Юдея до убиването на Годолий, а после с него се преселил в Египет (Иеремия 43:6-7), където останал до смъртта на своя учител. След смъртта на Иеремия той пътешествал във Вавилон, където, по предание и умрял в 12-тата година след разрушението на Иерусалим. По друго предание, той се завърнал от Вавилон и умрял в Египет. Паметта на св. пророк Варух църквата празнува на 28 септември.
Произход на книгата. Време, място и цел на нейното написване. Отношението ѝ към книгата на пророк Иеремия и нейното неканонично достойнство
В надписването на книгата се говори, че когато юдеите, отведени във Вавилон от Навуходоносор още при първите преселения, узнали за превземането и разрушението на Иерусалим и за изгарянето на храма, в 5-тата година (от разрушението на Иерусалим) те решили да изпратят в Юдея на своите съотечественици, които били оставени за разработване на земята, заедно със събраните пари и свещените съсъди, послание или писмо. Последното написал пророк Варух от лицето на вавилонските пленници; той го прочел, в присъствие на пленения цар Йехоний, на всички живеещи във Вавилон юдеи и след това го изпратил по назначение. Това, именно, писмо и съставя “книга на пророк Варух”. Скръбното известие за разрушението на Иерусалим пленниците узнали по-рано, но парите и писмото са отправени в 5-тата година, защото в тази година пристигнал от Египет пророк Варух, който, като живял известно време след разрушението на Иерусалим в Юдея, могъл подробно да съобщи за печалната участ на своите едноплеменници в отечеството и да разположи пленниците към пожертвования в тяхна полза. По такъв начин, повод за написване книгата било пристигането на пророк Варух от Египет във Вавилон. Книгата е написана във Вавилон, в 5-тата година от разрушението на Иерусалим. Понеже юдеите във Вавилон още скърбели за разрушението на техния свят град и храм и понеже книгата първо била прочетена на тях, а после била изпратена в Юдея, то целта на написването ѝ била – да утеши и едните, и другите юдеи, тоест както намиращите се в плена, така и останалите в отечеството. От съдържанието се вижда в какво пророкът полага утешението за евреите. Той показва, че бедствията, които постигнали тях, не са следствие на окончателното им отхвърляне от Бог, а са само временно наказание за греховете на цял ред поколения от народа, че юдеите, поради това, трябва да се съкрушават не за плена, а за своите грехове, че след време Бог ще освободи народа от плена и за Иерусалим ще настъпят славни времена, когато Бог слезе на земята и се въплъти. Понеже книгата първоначално била прочетена на юдеите във Вавилон и се предназначавала за четене в храма във време на народните събрания, като ръководство към истинско покаяние (Варух 1:3; 4:14), то, очевидно, първоначално била написана на еврейски език. Но първоначалният еврейски оригинал е изгубен и до наше време тази книга е запазена само на гръцки език и в преводите, направени от гръцката Библия.
Макар книгата несъмнено и да е написана от пророк Варух, но отците на Църквата привеждат от нея изречения под името на Иеремия (например Василий Велики, Иоан Златоуст, Амвросий, Августин). В 60-тото правило на Лаодикийския събор, в посланието за празниците на св. Атанасий Велики и в 4-те огласителни поучения на Кирил Иерусалимски тя направо се съединява с книгата на пророк Иеремия; даже паримията от тази книга в навечерието на Рождество Христово (Варух 3:36-4:5) се чете под името на Иеремииното пророчество, и пророчеството на Варух за въплътяването на Бог (3:36-38) в кондака на пророк Иеремия се приписва на последния. Това се обяснява с близостта на пророк Варух към пророк Иеремия, близост на ученик към своя учител. Като ученик на пророк Иеремия, близко и добре запознат с неговите пророчества, Варух в своята книга повтаря не само мислите, но даже самите изрази, срещащи се в книгата на неговия учител (срв. Варух 1:12; Иеремия 29:7; Варух 2:23; Иеремия 7:34; 25:10; Варух 2:24; Иеремия 8:1; 29:19; Варух 2:2; Плач Иеремиев 4:10). Поради близостта на тази книга към Иеремиевите пророчества, някои от отците (Атанасий Велики, Кирил Иерусалимски), са я смятали даже за каноническа. Но каноническо достойнство тя няма, понеже отсъства от еврейската Библия. Блажени Иероним я смята за неканоническа.
В еврейската Библия тази книга се е наричала “Еха” (как, по какъв начин), по първата дума, с която започва; но по-късно равините я нарекли “Кинот” (плачевни песни), по нейното съдържание. В превода на 70-те тя се нарича “Θρη̃νοι Ιερεμίου” (плач по умрелите, плачевни песни на пророк Иеремия), а в славянската Библия – “Плач Иеремиев”. Книгата, наистина, съдържа пет плачевни или погребални песни, в които пророкът оплаква загиването на Иерусалим от халдеите. Но в гръцката и славянската Библии, освен този надпис, посочващ на автора, за какъвто всякога е бил признаван пророк Иеремия, има и друг такъв, по-странен: „И бысть, повнегда в плен отведен бе Исраил, и Иерусалим опустошен бяше, сяде Иеремия пророк плачущ, и рыдяше рыданием сим над Иерусалимом”. Този надпис, служещ като израз на древното църковно предание, освен за името на писателя, ясно говори още за времето, когато била написана книгата и за нейния предмет. Книгата е написана в онова време, когато Израил бил откаран в плен и Иерусалим бил опустошен, което се потвърждава и от нейното съдържание. Освен това, съдържанието на книгата свидетелства, че тя е написана под живото впечатление от извършилите се събития: писателят така живо рисува ужасите на обсадата и разрушението на Иерусалим, както и жестокостите на победителите, като че ли всичко това ставало пред очите му. От пророческата книга на Иеремия знаем, че военачалникът Навузардан, по заповед на Навуходоносор, освободил пророк Иеремия от окови и, като го снабдил с храна и дарове, предоставил му свобода да живее в Юдея; пророкът се заселил в Масифат, където живеел заместникът Годолий, поставен от вавилонския цар за началник над останалите юдеи (Иеремия 40:1-6), и тук прекарал няколко месеца до своето неволно заминаване в Египет. В това, именно, време Иеремия и ходел от Масифат на иерусалимските развалини и там, имайки пред очи разрушените порти на Иерусалим, запустелите улици и посърналите лица на останалите жители, проливал сълзи и съставил своята книга Плач. В онова време и други благочестиви юдеи посещавали с плач Иерусалим, носейки дарове и тамян. Вероятно, в опустошения и ограбен храм живеели тогава някои свещеници и извършвали там служение (Иеремия 41:5).
Особеност във външната форма на изложението ѝ
Книгата Плач Иеремиев е поетично съчинение, по своята форма единствено в Библията. Тя се състои от 5 глави; от тях първите четири са изложени в алфавитен акростих, тоест всеки стих на главата започва с буква от еврейския алфавит в азбучен ред, и числото на стиховете съответства на количеството на буквите. Последната глава (5-та) губи формата на алфавитен акростих, но количеството на стиховете ѝ е равно на числото на буквите от еврейския алфавит, тоест 22. Освен това, третата глава има на всяка буква от алфавита по три стиха и в нея, по такъв начин се съдържат 66 стиха. В алфавитен акростих са написани още Псалом 36 и 118. По мнението на блажени Августин, такова разположение на стиховете представя от себе си един древен вид високо, макар и своеобразно, народно творчество, с което свещениците си служели за измерване и поддържане висотата на своето религиозно чувство.
Преглед на нейното съдържание с някои обяснения
По предмета на съдържанието си книгата Плач представя от себе си скръбна песен (елегия), в която пророкът оплаква опустошението на Иерусалим. Всичкото ѝ съдържание се дели на 5 глави, от които всяка може да бъде разгледана като особена песен.
Глава 1-ва
Тук, както и в следващата глава (2-ра глава), се споменава за някои сърцераздирателни обстоятелства при нахлуването на неприятеля в Юдея и при откарването на народа в плен, особено във време на трите първи преселвания, от които първото е било в 4-тата година на Йоаким (Даниил 1:1; Иеремия 25:1), второто – в 11-тата година на същия цар (2 Паралипоменон 36:6-7), а третото – при Йехоний, три месеца след второто (4 Царства 24:15-16). Пророкът описва бедственото състояние на Иерусалим след завоюване на страната от Навуходоносор до самото разрушение на Иерусалим. Царственият град станал данник (васал) на страшен завоевател, и всички негови приятели (съседни народи) станали негови врагове. Юдеите паднали в тежко робство и се отвеждат в плен между езичниците. Останалите в Иерусалим горко плачат, особено свещениците, понеже не отиват в Сион богомолци през празниците, а езичниците се вмъкват за грабеж в самото светилище. Спомняйки си миналите щастливи дни, сега Иерусалим, наказан от Бог за своето крайно нечестие, пролива горчиви сълзи и жалко вика: “погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!” (стих 1-11). След това пророкът олицетворява самия Иерусалим и от негово лице се обръща към минаващите, тоест към съседните народи, с пожелание те да избегнат тази негова печална участ, като обяснява нейните причини, и моли Бог милостиво да погледне на неговото жалко състояние и да отмъсти на враговете (13-22).
Стих 3. Тук се указва на това, че едни от юдеите, притеснявани и поробвани (ради смирения своего и ради множества работы) от своите врагове, сами почнали да се изселват от Иерусалим (преселися Юда) и се поселили между езичниците (седе во языцех), но не намерили спокойствие, а други пък насила били откарани в плен. Стужающих – притеснителите. Тук така са наречени онези езичници, от които юдеите чакали помощ и които, страхувайки се от вавилонзините, се отрекли от тях (гледай стих 2) и сами взели да ги притесняват. Стих 7. Дни смирения своего и отриновений своих – дните на унижението и отстъпването от Бог, тоест падането в идолопоклонство и нечестие. Стих 8. Грехом согреши – тежко съгреши. Стих 9. Не помяне последних своих – не размисли за своето бъдеще. Стих 15. Точило истопта – обезсили, строго наказа, порази (срв. Исаия 63:3). Стих 16. Очи мои излиясте воду – очите ми проливат сълзи като вода. Стих 19. Любите ли моя – моите съюзници; оскудеша – умряха (от глад).
Глава 2-ра
В тази глава пророкът описва бедствията на Иерусалим във време на последната обсада и началото на разрушението. Бог в Своя гняв помрачил славата на Израил: светия град предал на разрушение, а неговите жители – на смърт. Той не пощадил даже Своето жилище – храма, а го предал в ръцете на враговете. Не останали у Израил свои царе и князе, свои закони; прекратили се и откровенията на пророците, и това потопило всички в дълбока скръб (1-10). Очите се изтощили от сълзи, сърцето е възмутено при вида, как кърмачета деца умират на ръцете на майките си от глад. Пророкът се обръща към Иерусалим и го съветва да търси милост от Бог, да плаче денем и нощем пред Него с думите: погледни, Господи! възможно ли е, майките и момците да падат по улиците, а труповете на старците и младите да лежат по площадите (11-12)?
Стих 1. Подножия ногу Своею – Божие подножие се нарича цялата земя (Исаия 66:1), но в този стих така е наречен Иерусалим или, по-точно, иерусалимския храм. Стих 2. Вся красная – всичко, що служи за украшение на Израил. Стих 5. Умножи смирена и смирену – умножи в Иерусалим числото на угнетените мъже и жени (смирена, тоест мужа, и смирену, тоест жену). Стих 9. Несть закона – не съществуват вече законите (граждански), по които евреите досега се управлявали, защото вавилонзините им наложили своите закони. Думите “не видеша видения от Господ” говорят не за съвършеното прекратяване на пророческото служение между евреите (то се е продължавало през целия 70-годишен период на плена, даже, и след него), но за прекратяване през времето на плена на пророческите откровения собствено в Иерусалим. Стих 10. Иерусалимските стареи седят на земята, като си посипали главите с пръст и се облекли във вретища (дреха за жалейка и покаяние), понеже погребали (низведоша в землю) най-знатните (старейшини), иерусалимски девици. Стих 11. Вместо “излияся слава моя” в еврейския текст стои – сърце ми се къса. Стих 12. Внегда разслабленным быти им… – когато те (децата) отслабнали, като ранените на градските улици, и когато издъхвали в обятията на своите майки. Стих 15. Позвиздаша – подсвиркваха. Стих 19. В начале стражбы твоея – в началото на всяка стража през нощта. Първоначално евреите делели нощта (както и гърците) на три части (гледай Съдии 7:19), наречени стражи, като смятали по четири часа във всяка; а после, по примера на римляните, почнали да я делят на четири стражи, по три часа във всяка (Лука 12:38; Матей 14:25; Деяния на светите апостоли 12:4). В начале всех исходов – в началото или в края (по ъглите) на всяка улица. Стих 20. Отребление сотвори повар – от смет направи ястие готвачът. Стих 21. В ден гнева твоего сварил еси, тоест си ни приготвил ядене. Това ужасно действие се приписва на Бог в този смисъл, че ужасният глад, който принудил обсадените да употребяват за ядене човешка плът, постигнал Иерусалим по Божие допускане. За това ужасно бедствие предсказал още пророк Моисей (Второзаконие 28:53-57). Стих 22. Призвал еси яко ден празника пришельствия моя (παροικίας μου) – съседствата ми, тоест моите врагове, които живеят в съседство с мене, окрест – свикал си отвред като на празник моите съседи врагове. В еврейската Библия: “свикал си моите ужаси”.
Тук са описани събития от живота на пророка и историята на юдейския народ до разрушението и след разрушението на Иерусалим.
В четвъртата година от царуването на Йоаким, когато Навуходоносор събирал войски за война с фараон Нехо, пророк Иеремия заповядал на своя ученик Варух да запише всички негови речи и да ги прочете в храма. Варух прочел речите в определения от Йоаким ден за всенароден пост, но началниците му взели свитъка и го представили на царя. Последният заповядал на Юдин да го чете и, с прочитането, отрязвал късове и ги хвърлял в огъня, докато не унищожил целия свитък, а пророк Иеремия и Варух заповядал да ги хванат, но Бог ги скрил. Тогава Господ заповядал на Иеремия да напише друг свитък и да обяви на цар Йоаким, че, за изгаряне на първия свитък, неговият труп ще бъде хвърлен на дневния пек и нощния студ, и не ще да има от него потомък, седящ на Давидовия престол. Варух взел свитък и написал повторно от Иеремиевите уста всички предишни речи, изгорени от Йоаким, като прибавил към тях и много нови (глава 36). В царуването на Седекия Навуходоносор, след като държал Иерусалим в обсада 390 дни (Иезекиил 4:5), отстъпил от него и отишъл срещу египетския фараон, който с многочислена войска идвал на помощ на юдеите. Тогава Седекия и неговите приближени пратили при Иеремия да узнаят за участта на града, вероятно, като с това искали да се надсмеят на неговото предсказание за превземането на Иерусалим от вавилонците. Иеремия отговорил, че халдеите отново ще се върнат и непременно ще вземат и разрушат града; даже ако от армията на Навуходоносор останат само няколко ранени, то и сии востанут и пожгут град сей огнем. Ползвайки се от отстъпването на халдеите, пророкът искал да излезе от Иерусалим и да отиде в родното си място – Вениаминовата земя, но на градските порти бил хванат, бит и като изменник затворен в една яма на Йонтановия дом, временно обърнат в тъмница. Оттук, след завръщане на вавилонците и подновяване на обсадата, го повикал Седекия тайно и го попитал: аще есть слово от Господ? Пророкът му отговорил: есть, в руце царя вавилонска предан будеши, – и го помолил да не го праща в предишната подземна тъмница, където го очаква неизбежна смърт. Царят заповядал да го преместят в двора на стражата (в храмину темничную), където му отпускали по един хляб на ден, само да не умре от глад (глава 37). Но тук пророкът получил възможност да говори с народа и на него той обявил за превземането на Иерусалим от халдеите и за участта на неговите жители: който премине към халдеите доброволно ще остане жив, а който остане в града, ще загине от меч, глад и морова язва. Началниците на народа, недоволни от тези предсказания на Иеремия, със съгласие на царя, го хвърлили в един дълбок кладенец. От такава жестокост бил възмутен даже евнухът Аведемелех, етиопянин; той изпросил от царя позволение да извлече пророка от ямата и, както по-рано, да го сложи в двора на стражата. Оттук Седекия отново повикал при себе си пророка и искал неговия съвет – как да постъпи. Иеремия му отговорил, че ако доброволно се предаде на Навуходоносоровите князе, той ще остане жив и градът няма да бъде изгорен; ако не те ще изгорят града и царят ще падне в техни ръце. Седекия, който с клетва преди това обещал на пророка, че ще изпълни неговия съвет, помолил го никому да не говори за своята беседа (глава 38). В четвъртия месец на 11-тата година от царуването на Седекия Навуходоносор превзел Иерусалим. Седекия се опитал да се спаси чрез бягство, но бил хванат и доведен при Навуходоносор, който пред неговите очи избил всичките му деца и велможи, а на него самия избол очите и, окован, го отправил във Вавилон. Дворците и домовете на Иерусалим били изгорени, стените разрушени, жителите избити, а отчасти откарани в плен. Само незначителна част бедняци била оставена в юдейската земя. Пророкът получил свобода от Навуходоносор и позволение да живее, където иска. На Авдемелех, който го спасил от кладенеца, той предсказал безопасност посред всеобщите бедствия (глава 39). С разрешение на Навуходоносор, Иеремия останал в Юдея под покровителството на Годолий, който бил поставен началник на страната. По интригите на амонитския цар, Годолий бил убит от Исмаил, потомък на юдейските царе. Юдеите, опасявайки се – да не би вавилонзините да им отмъстят за смъртта на Годолий, решили да избягат в Египет, като попитали предварително пророка за Божията воля (глави 40 и 41). Желаейки да узнаят тази воля, те се заклели, че ще я изпълнят. Пророкът им отговорил, че те, ако останат в Юдея, няма да видят вавилонска войска и няма да гладуват; а ако отидат в Египет, ще загинат от меч, глад и мор. Но юдеите презрели Божието слово и избягали в Египет, като отвели със себе си в Тафнас самия пророк Иеремия и неговия ученик Варух (глави 42:1-43:7).
Пророчески речи към юдеите в Египет
(Глави 43:8-44:30)
В Тафнас пророкът, по заповед Божия, избрал големи камъни, заровил ги в земята пред вратите на фараоновия дворец и обявил на евреите, че на тези камъни Навуходоносор ще постави своя престол, когато дойде в Египет. След това Иеремия изобличавал своите съвременници в пристрастие към идолослужение и в това, че те не се вразумяват от наказанието, което понесли за това в отечеството. На това някои отговорил, че няма да престанат да служат на идолите, понеже, докато се покланяли на тях, били щастливи; а, когато, по настояване на пророка, престанали да им служат, започнали да изпитват във всичко недостиг. Иеремия им възвестил за това от лицето на Бог, че те ще загинат в Египет, че само някои бежанци ще оцелеят и ще известят в отечеството за тяхната погибел, а знамение на това ще послужи предаването на фараона Вафрий в ръцете на Навуходоносор (глави 43:8-44, 40). По свидетелството на Йосиф Флавий, Навуходоносор покорил Египет 5 години след разрушението на Иерусалим.
Пророк Иеремия, по заповед от Бог, напомня на иерусалимските жители, че всички онези от тях, които не запазят условията на синайския завет, ще бъдат проклети. След това той отива по всички Юдини градове да чете думите на завета, съветвайки всички, предвид на приближаващите се страшни беди, да изпълняват законите на този завет (11:1-8). Когато никой не обърнал внимание на неговите съвети, Бог му явява, че между юдеите е открит заговор (совещание) против Господ: въпреки клетвите – да бъдат верни на завета, те пак се връщат към беззаконията на своите прадеди и тайно служат на боговете. Затова Бог ще им прати такива беди, от които те никак не ще могат да се избавят (9-14); тази зеленееща се и плодовита, по сила на своето обрязване (ко глясу обрезания), маслина (юдейския народ) трябва да бъде изгорена (15-17). От тези Божии думи пророкът разбрал, защо неговите анатотски родственици му изменили и, като съставили заговор, посегнали на неговия живот. Но той като незлобиво агне, карано на заколване, никак не разбрал тяхната злоба против него, когато те искали да го отровят, като му сложили в храната отровно дърво. Сега той, ужасявайки се от крайната престъпност на анатотските свещеници, моли Бог да им отмъсти. Господ му известява, че всички злоумишленици, които искали да го убият, защото пророчествал, ще загинат във време на войната (18-23). След това пророкът задава въпрос на Бог – защо Той, бивайки праведен, допуска нечестивите да благоденстват и като че ли устройва външното благо на лицемерите, у които Бог е само на устата, а далече от сърцата им, и затова моли Господ да ги предаде всички на заколение (12:1-4). Бог, в отговор, обръща вниманието на пророка върху това, че той, такъв кротък и всякога съчувстващ на другите така е паднал духом и се възмутил против ближните при една малка опасност в родния му град, но не видял още настоящите бедствия от войната; тогава какво ще направи? Действително, против него въстанали роднините, но не по-зле ли постъпва против Господ и възлюбеният негов народ? Бог и без молитвата на пророка оставил вече Своя дом и отдал този избран народ, любимеца на Своята душа, в ръцете на неговите врагове; Той възненавидял любимеца Си, понеже последният подивял като лъв в гората и дигнал гласа си против Господ. Бог заповядва на всички полски зверове (халдеите и други народи) да се съберат и да унищожат подивялото Божие стадо (5-9). Но злобните съседи, които сега по Божие допускане ще превземат Обетованата земя, да не се лъжат да присвоят земята на Божия народ, защото те сами напоследък ще бъдат наказани за това с изгонване от своите страни (Аз исторгну их от земли их), а заедно с това ще настъпи освобождението на юдеите (дом юдин) и възвръщането им в своето отечество. Ако тези лукави съседи оставят тогава своето идолослужение, своя предишен образ на живот и усвоят вярата на Божия народ, то и те ще се заселят (созиждутся) между този народ; а ако не направят това (още же не послушают) – очаква ги окончателно изтребване (10-17).
Глава 11:15. Мерзости – народът идвал в храма на Иехова и принасял жертви, без да остави своите лукави мисли и намерения. Нещо повече – самите жертви даже принасял за осъществяване на тези лукави намерения и, по такъв начин, в храма вършел неприятни, омразни на Бог неща.
Глава 12:1-5. Угобзишася – процъфтяват, благоденстват. Стих 3. Пророкът, молейки се за наказанието на своите врагове, не зло, а добро им желае: моли Бог, Той със собствената им кръв да ги измие от греховете. Стих 5. Конете и наводнението (шум) на Йордан означават големи опасности.
Стихове 14-17. Пророкът недоумявал, защо нечестивите благоденстват и Бог не ги погубва (стих 14). Господ отговаря, че той дълго търпи за тяхна полза; лукавите съседи на Юдея Той не унищожава съвършено, а ги подхвърля на бедствия заедно с евреите, та чрез последните те да се научат на боговедение и чрез това да станат Негов народ, тоест членове на Христовата църква.
Забележка. 11:12–12, 15 съставят паримийното четиво във Велики Четвъртък на утренната и във Велики Петък на 9–тия час, понеже Църквата смята Иеремия като образ на страдащия Христос – “смерть Избавителя предсказовал еси тайно богогласе яко же бо агня, на древо Христос вовдвигоша”… (канон на пророка 6:3). Черти на сходство: Иеремия гонели, защото изобличавал хората в нечестие, и против Христос се въоръжили книжниците и фарисеите, затова, че Той ги изобличавал във всякакви неправди; против пророка тайно правели заговор и враговете на Христос тайно се сговорвали с Юда; гоненият от враговете Иеремия приличал на незлобиво агне, и Христос проявил на съда кротост и незлобие като агне. Участта на Иеремиевите съвременници – пленът и изгонването от отечеството – напомня участта на народа, който предал Христос на разпятие.
Предсказване съдбата на Пасхор и оплакване на пророка пред Бог
Глава 20
Веднъж, в първите години от царуването на Йоаким, пророк Иеремия, бивайки в двора на храма, предсказал, по Божие повеление, скорошното разрушение на Иерусалим и на всички Юдини градове (19:14-15). Като чул това свещеникът Пасхор, надзирател в храма, дошъл при пророка, ударил го и окован, го затворил в тъмница (20:1-2). На другия ден, когато Пасхор дошъл да освободи Иеремия от тъмницата, пророкът му явил, че Бог му променя името на Пасхор – “мир наоколо” на Магор-Мисавив – “ужас наоколо”, а това е знак, че Господ ще предаде него, другарите му и даже целия юдейски народ в ръцете на вавилонския цар, който едни ще порази с меч, а други ще откара в плен. Сам Пасхор със своите домашни и другари, на които той лъжливо пророчествал, ще бъде откаран във Вавилон и лишен от надежда да се върне от плена (3-6). Под живото впечатление на току-що нанесеното оскърбление от страна на Пасхор, пророкът се оплаква, че всекидневно е подхвърлян за своето пророческо слово на оскърбления и насмешки от страна на онези, при които е пратен от Бог да проповядва, и причината на всичко това се заключава в изобличителния характер на неговата проповед. Ето защо, той понякога си давал дума да не говори повече от името на Бог; но всеки път, щом се решавал на това, Божието слово вложено в него (1:9), горяло сърцето му като палещ огън и той не могъл да го удържа. Щом, обаче, започвал да говори от Божие име, слушал наоколо си заканвания, и мнимо-усърдните негови слушатели се опитвали да намерят в думите му повод да го обвинят в престъпление. Но Бог, като силен борец, винаги го е охранявал, и неговите врагове били посрамвани (7-11). Сега пророкът моли Бог да отмъсти на Пасхор и на другите свещеници, а искрените си другари кани да хвалят Господ, защото Той спасява бедния от ръцете на злодеите (12-13). Но, имайки предвид, че враговете му все се увеличават, а заедно с това се увеличават скръбта и опасностите, пророкът пада в малодушие, за известно време като че ли забравя за Божествената помощ, обещана нему (1:17-19), и, подобно на многострадалния Иов, проклина деня на своето рождение (14-18).
Стихове 1-2. Услыша – пророчеството, изложено в 190-та глава, за загиване на Юдейското царство. Началник в дому Господни – надзирател на вратарите-левити, които били длъжни да наглеждат целостта на храмовите съкровища, чистотата на храмовия двор и поведението на народа (1 Паралипоменон 26:20-28). Надзирателят, както се вижда от Иеремия 29:26, бил длъжен да следи пророчестващите в храма и имал право да слага в тъмница и окови. Стих 2. Пасхор препоръчвал себе си за пророк и пророчествал лъжливо, затова и бил враг на Иеремия.
Стихове 7-8. Прельстил еси – увлякъл си. Стих 8. Причината, поради която пророкът всекидневно се подхвърлял на насмешки, се заключава в самия характер на неговата проповед: “понеже аз – казва пророкът за себе си, – в своите изобличителни речи (горьким словом моим) съм длъжен да осмивам (посмеюся) пороците на съвременниците и да предсказвам (наведу) отхвърляне на последните от Бог и бедност, то това е причината, (яко) Божието слово (проповядвано от мене) да ми служи за безчестие и всекидневно осмиване.
Стих 11. Погнаша и уразумети не могоша – те ме преследваха, но не можаха да намерят (да разберат) вина.
Стихове 14-18. Проклятието, изказано от пророка на деня, в който се родил и на човека, който пръв известил за неговото раждане, не показва в него силен гняв или омраза, а показва само крайната степен на неговата скръб, “а в скръбта всекиму е свойствено да произнася празни и безсмислени думи, които показват само едно, че произнасящият ги се намира в скръб” (Св. Ефрем Сирин). Стих 16. Грады -градовете Содом и Гомор.
Пророк Иеремия (от еврейски възвишен от Бог) бил син на Анатотския свещеник Хелкия. Но неговия баща трябва да отличаваме от първосвещеник Хелкия, който в 18-тата година от царуването на Йосия намерил книгата на закона, написан с ръката на Моисей (4 Царства 22:8; 2 Паралипоменон 34:14). Ако Хелкия, бащата на Иеремия, бил първосвещеник, той по своето звание щял да живее при храма в Иерусалим, а също и пророкът би живял при него. Освен това, от времето на Соломон, Анатотските първосвещеници се прекратили (3 Царства 2:26). Към пророческо служение Иеремия бил повикан в 13-тата година от царуването на Йосия, когато бил още юноша (1, 2; 6-7) и служил всичкото време през царуването на Йосия, Йоах, Йоаким, Йехония, Седекия и около 5 години даже след разрушението на Иерусалим. По такъв начин, цялото негово служение е продължавало около 45 години, от 628 до 573 година.
При благочестивия Йосия дейността на пророка била успешна: той се явил усърден сътрудник на царя във възстановяване истинското богослужение, укорявал народа в идолопоклонство и на всички внушавал да служат на Бог не само външно, но с безукоризнен живот (глава 4). След смъртта на Йосия пророкът повече не срещал поддръжка от царете. Йоахаз и Йехония не са и могли да му укажат такава, поради кратковременното си царуване (по три месеца всеки). Но нечестивият Йоаким не само не указвал никакво съдействие на пророка в борбата с идолопоклонството и нечестието, но даже и затруднявал неговата дейност. Така, в началото на неговото царуване, когато Иеремия пред вратите на храма предсказвал резрушението на последния заради нечестието на народа, него го хванали и го осъдили даже на смърт, но го спасил някой си Ахикам (глава 26). В 4-тата година на Йоаким пророкът бил лишен вече от свобода: мене стрегут, говори той за себе си, и не могу внити в дом Господен; поради това бил принуден да записва своите пророчества и да ги съобщава на народа чрез своя ученик Варух (36:1-8). Но свитъкът на пророчествата попаднал в ръцете на царя, който, като го прочел, го изгорил и веднага заповядал да хванат Иеремия и Варух. Последните се скрили в Анатот, но и там пророкът не намерил покой; неговите съотечественици го осмивали, преследвали и, даже, правели покушения върху живота му заради изобличенията и заплахите (Иеремия 11:21). Без да гледа на гоненията, пророкът безпощадно бичувал пороците на народа и на неговите водители. В началото на царуването на Седекия, когато посланиците от едомския, амонитския, тирския и сидонския царе водели с него преговори относно мерките за освобождение от вавилонското иго, Иеремия препоръчвал покорност и подчинение на Вавилон, като, в противен случай, заплашвал с плен и разрушение на страната. Когато в 10-тата година от царуването на Седекия Навуходоносоровите войски обсадили Иерусалим, пророкът, по Божие повеление явил на царя, че всяко съпротивление на вавилонците е безполезно: градът ще бъде превзет и сам Седекия ще бъде откаран в плен; но за това пророкът бил арестуван (32:1-5; 33:1-5). Той се опитал да се освободи, но бил уловен и, като изменник, бил телесно наказан и заключен в подземна тъмница (37:11-17). Но понеже той и тук проповядвал да се покорят на халдеите без съпротивление, то бил хвърлен в една нечиста яма, където щял да умре, ако не се бил застъпил за него пред Седекия евнухът Авдемелех, по чието ходатайство той бил извлечен от ямата и поместен в тъмничния двор до превземане на града от халдеите (глава 38). След превземането на Иерусалим Иеремия, вероятно по погрешка, бил вързан и заедно с другите изкаран от града; в Рама, съгласно с по-рано издаденото от Навуходоносор повеление за него, той бил освободен и се отправил в Масифа под покровителството на Годолия (глава 40). Но и тук той дълго не останал: Годолия бил убит, и пророкът бил принуден да бяга в Египет, където изобличавал в идолопоклонство своите невразумени от Божието наказание сънародници. Според едно предание, Александър Македонски пренесъл неговите мощи в Александрия и ги поставил в драгоценна гробница.
Паметта за пророка-мъченик дълго живяла в еврейския народ. Евреите очаквали Иеремия като предтеча на Месия (Матей 16:14), и вярвали, че той, след разрушението на Иерусалим от халдеите, скрил в пещерата на планина Нево скинията, ковчега на завета и кадилния олтар и казал на някои, че това място ще бъде неизвестно до явяването славата на Господ, тоест до идването на Месия (2 Макавеи 2:4-8). Във втора Макавейска книга (15:13-14) се споменава, че Юда Макавей преди битката със сирийския пълководец Никанор видял в съня си някакъв мъж, украсен с бели косми и слава, за когото явилият се там първосвещеник Онези казал: “това е Божият пророк Иеремия, братолюбецът, който много се моли за народа и за светия град”. Тогава Иеремия подал на Юда златен меч с думите: вземи този свят меч, дар от Бог, с който ще съкрушиш враговете”.
Паметта на пророк Иеремия Църквата празнува на 1 май.
Особеност на Иеремиевите пророчества по съдържание и по начин на изложение
Пророк Иеремия в своите речи се явява предимно безпощаден изобличител на своите съвременници и известител на страшния Божи съд. Неговата книга е изпълнена с предсказания за народни бедствия, за разрушение на царства; утешителни пророчества в нея има твърде малко. Това се обяснява с крайния религиозно-нравствен упадък на неговите съвременници, на които кроткото слово на увещаване и убеждаване не могло вече да действа: така много те загрубели в нечестието и пороците. Не по-малко строг той се явява и в своите речи към иноплеменните народи, които в религиозно-нравствено отношение стояли още по-долу от евреите. Но, макар и да се явява пророкът такъв строг ревнител и поборник на благочестието, неговите речи дишат любов и състрадание към народа: той не отделя себе си от последния и всякога е готов да се моли и ходатайства за виновните, затова няколко пъти чува от Господ: ты жи не молися о людех сих (Иеремия 7:16; 11:14; 14:1-12). С такова дълбоко участие и съкрушение за съдбата на отечеството пророкът искал да трогне сърцето на народа; всички негови усилия видимо се насочвали към това, с изобличение и застрашаване, да подбуди заблудените да се обърнат в истинския път, поради което при него почти всякога, веднага след изобличението, следва позив към покаяние и изправление, с обещание на Божиите милости в случай на изправяне (Иеремия 3:14-18; 21:8-12). Ето защо, в църковните песнопения той се нарича “мълния” (канон на пророка 5:1) и “най-състрадателен от всички пророци” (канон на пророка 4:2). Друга особеност на неговите пророчества по съдържание е субективизмът: във всички почти негови пророчества изпъква неговата личност. Другите пророци за себе си почти нищо не говорят, а той излага своята история, своите чувства: ту се оплаква от трудността на служението (20-та глава), ту съжаление изказва по повод на откровенията (глави 9, 23, 9), ту гняв (20-та глава).
От страна на изложението и езика неговите пророчества се отличават със следните особености:
1) С простота и безизкуственост в изложението. Неговата реч, в сравнение с речта на пророк Исаия, блажени Иероним нарича селска. Впрочем, тя е напълно ясна и убедителна; действа повече на сърцето, отколкото на ума.
2) С честото повтаряне на едни и същи мисли. Тази особеност не прави речта му еднообразна и монотонна, понеже пророкът, повтаряйки някои мисли, изказани от него по-рано, облича ги в нова форма на израз, изказва ги в нов езиков обрат. Предвид на нечувствителността на хората, на пророка е било необходимо да повтаря, за да може, поне по такъв начин да вложи своите мисли в душата им.
3) С чести заимствания от пророците Исаия, Осия и Моисей. Тези пророци били особено уважавани от народа и затова цитатите от техните книги могли да имат значение за съвременниците на Иеремия.
4) С отсъствие на определен ред в разположението на речите. Хронологичният ред на речите се нарушава от видимия стремеж на по-късните събирачи на Иеремиевите пророчества – сходните по съдържание пророчества да поставят наред, макар тяхното произнасяне да се разделяло с големи междини от времето. Тази особеност на пророк Иеремиевата книга, очевидно не зависела от самия пророк.
Цел на Иеремиевите пророчества
Във времето на пророк Иеремия Юдейското царство преживяло последните години от своя самостоен политически живот. С постепенното отдалечаване на юдеите от Бог гибелта на тяхното царство ставала все по-близка и неминуема. Пророк Иеремия твърде ясно виждал тази гибел и затова целта на неговите пророчества по отношение към юдейския народ се състояла в това – да подготви този народ към печалната участ, да му разясни, че тя е напълно заслужена чрез неговите грехове. Юдеите трябвало да се примирят с това Божие определение и да се подготвят към него, за да не би със своето упорство да увеличат числото на жертвите. Затова, най-добре е било за тях безпрекословно да се подчинят на Навуходоносор, като оръдие на Божия гняв. За да не би народът да падне окончателно духом, за да не изгуби вярата в Божието милосърдие, пророкът, заедно с възвествяне на наказанието, имал за цел да изясни и спасителното значение на последното за народа, като средство за очистване от греховете, което ще се продължи само в определено от Бог време. С тази цел той възвестява на юдеите, че предстоящият им плен ще бъде само временно наказание, ще се продължи само 70 години, след свършване на които юдеите ще се върнат в своята родина (Иеремия 25:12; 29:10-14; 30:8-11) и ще свържат нов вечен завет с Бог (Иеремия 31:31-35; 32:38-41).
Съдържание на Иеремиевата книга
Главната мисъл на книгата е – Бог за нечестието и идолопоклонството ще извърши над евреите и езичниците съд чрез вавилонците, с цел да ги очисти от това нечестие и идолопоклонство; след 70-годишен плен евреите отново ще се върнат в своето отечество, където Бог ще въздигне царството на Давид, ще прати Царя-Пастиря и ще сключи нов съюз с народа.
По съдържание книгата се дели на две главни части, с пристъп и заключение. В пристъпа (1-ва глава) се описва призоваването на пророк Иеремия към пророческо служение и главният предмет на това служение; в първата част (глави 2-45) се съдържат неговите речи за Юдея, историята на еврейския народ и на самия пророк; втората част (46-51) съдържа речите на пророка към езическите народи; в заключението (глава 52) се разказва за рузрушението на Иерусалим и за съдбата на пленниците, с което нещо се оправдават Иеремиевите пророчества за Юдея.
В отговор на Исаината молитва, Бог обявява, че ще открие Себе Си на народите, които не са Го търсели и не се наричали с Неговото име, понеже избраният еврейски народ, към който Той бащински простирал ръце през всичкото старозаветно време, продължава да оскърбява Господ чрез разни видове идолопоклонство и в същото време смята себе си по-свят от другите народи. За тези грехове на юдеите и за греховете на техните бащи Бог достойно ще ги накаже (2-7). Впрочем, от остатъка на добрите Господ ще произведе ново, свято и многочислено племе; Той ще изтреби чрез война, глад и болести само непокорните, тогава когато избраните ще бъдат оградени от всяко зло и наречени с ново име. За пълно щастие на избраните Бог ще сътвори ново небе и нова земя, и Иерусалим тогава ще бъде радост за Бог и утеха за хората. Не с дълъг живот ще измерват тогава благочестието, защото грешникът и на стотната година ще бъде проклет (8-21). Тогава благосъстоянието на един народ няма да бъде застрашавано то друг, всеки народ ще бъде ограден с безопасност; молитвата на всекиго ще бъде чута и скоро изпълнена. Всички хора със звероподобни и диви нрави ще се обърнат на кротки и незлобиви, а древната змия – дяволът, не ще може да прави пакости на хората (22-25).
Стихове 1-5. Не ишущым и не вопрощающым, по обяснението на апостол Павел (Римляни 10:16-20), са езичниците, които с идването на Спасителя открили, намерили Бог и влезли в новозаветната Църква. Това пророчество за встъпване на езичниците в Христовата църква неведнъж повтарял Сам Иисус Христос, когато вече настъпило време за неговото изпълнение. Изобличавайки ръководителите на еврейския народ – архиереите и стареите, Иисус Христос им предложил притча за лошите лозари и, в заключение на тази притча каза: сего ради глаголю вам, яко отымется от вас царствие Божие, и дается языку творящему плоды его (Матей 21:33-45; срв. Матей 8:10-12). Стих 2. Не покаряющымся – евреите (Римляни 10:21). Стих 3 във вертоградех – в градините, се разбира служението на финикийската богиня Астарта в дъбравите и градините; в чрепех – на жертвеници, устроени с тухли (Изход 20:25). Стих 4. Лежат соний ради – некромантиците, които отивали на гробовете на умрелите и лягали да спят върху кожата на жертвеното животно, с цел да узнаят в съновидението бъдещето; ядат мяса свиная и юху треб (чорба жертвена) – въпреки закона (Левит 11:7; Второзаконие 14:8); отиди от мене – евреите, без да гледат на своето крайно нечестие, смятали себе си за чисти и отдалечавали от себе си всеки, несподелящ техните заблуждения, като казвали на такъв: “махай се от нас, не се допирай, защото ние сме чисти!” А това тяхно нечестие, казва пророкът, като огън вече гори в тях, унищожава ги и те ще загинат от яростта Божия така скоро, както скоро се разлетява димът.
Стих 6. Недро или лоно (κόλπος) – гърди, обятези, пазва, джоб – Да дадеш някому “меру добру в лоно” значи – да отсипеш в джоба му или торбата му добре натъпкана и препълнена мярка (Лука 6:38). Оттук – отдам в недро им грехи их и грехи отец их значи – за техните грехове и греховете на техните прадеди Аз (Бог) ще им въздам пълна мярка на наказание, напълно равна на техните грехове. Застрашаването с наказание потомците за греховете на прадедите е изказано още в закона: Аз есмь Господь Бог твой, Бог ревнитель, отдаяй грехи отец на деца до третезиго и четвертаго рода ненавидящым Мене (Изход 20:5). Това същото и пророк Исаия повтаря тук. Но как това застрашаване да се съгласува с Божието правосъдие, което чрез устата на законодателя говори: да не умрут отцы за сины, и сынове да не умрут за отцы: кииждо за свой грех да умрет (Второзаконие 24:16)? Отговор на този въпрос дава самото Свещено Писание, което казва, че Господ наказва за греховете на прадедите само такива потомци, които ненавиждат Него (Изход 20:5), тоест за греховете на бащите биват наказвани, по обяснението на блажени Теодорит, само такива внуци и правнуци, които подражават на бащите и прадедите в лукавство. А когато наказанието на нечестивите прадеди пада на техните благочестиви потомци, тогава то не е вече в строг смисъл наказание, а е премъдро действие на Божия благ промисъл, имащо за цел: 1) с наказанието, понесено от невинните потомци, да ослаби наказанието, заслужено от техните прадеди (твърде силна подбуда за любящите деца към безропотно пренасяне наказанията за своите родители), 2) чрез незаслужените наказания на потомците да възвиси и укрепи тяхната собствена добродетел и 3) за да внуши на всички най-силно отвращение към нечестието, понеже, знаейки, че със своето нечестие ние навличаме Божието наказание не само върху себе си, но и върху децата и внуците, всеки от нас, който обича своите деца и внуци, в това получава силна подбуда да се въздържа от тях. Стих 8. На грезне – на лозовия грозд.
Стихове 10-15. Тези метафорични изрази дават мисълта, че Божиите избраници, овцете от Христовото стадо, като стъпят в оградата на църквата, ще се наслаждават от безопасност и от всички духовни блага така, както стадото животни е безопасно, когато се намира в заградено място, и от нищо не се нуждае, когато пасе на плодородна долина. Юдоль Ахорская – Ахорската долина, която се намирала до Ерихон и се отличавала с хубави пасбища и лозя. Стих 11 Уготовляющии демону трапезу – приготовляващите и употребяващите храна от остатъците на идолските жертви, което и апостол Павел нарича бесовска трапеза (1 Коринтяни 10:26); исполняющии щастию растворение – напълващите с вино чашата в чест на богинята Щастие; според блажени Иероним, в Египет и Александрия имало езически обичай в последния ден на годината да се слага трапеза, изпълнена с всякакъв вид ястия, и чаша с медова напитка; това служело като знак на плодородието през миналата година и като молитва за такова през идващата година. Стих 15. Наименованието на евреите “избран народ” ще премине на християните.
Св. пророк Исаия (766-686 преди Христа)
Стих 17. Под ново небе и нова земя, където с праведниците ще живеят и грешниците, където ще има смърт, ще строят къщи, ще насаждат лозя, трябва да разбираме новия порядък, който ще се въдвори на земята с идването на Христос, или благодатното Христово царство – Църквата, в която, по думите на апостол Павел, всичко става ново: кто во Христе нова твар (2 Коринтяни 5:17); но никак под тези думи не можем да разбираме онова небе и онази земя, които ще се явят след второто Христово пришествие и където, по думите на апостола, не ще да има болести, скръб и смърт (Откровение 21:1, 4) и където ще живеят само едни праведници (2 Петр. 8:13).
Стих 20. Всеки един от истино вярващите ще достига пълнота на своите години, няма да има разлика между младенец и старец, защото стогодишният тогава така ще бъде бодър и здрав, както и момъкът, а беззаконникът, макар да проживее и сто години, ще бъде проклет.
Стих 22. Дела бо трудов их обетщают – дълго ще се ползват от изделието на своите ръце.
Така че, тържеството на Църквата, според пророк Исаия, ще се състои в живота на вярващите под ново небе и нова земя, където, вместо житейските скърби и печали, ще има радост, веселие и щастие, и няма да има разлика между старци и деца, а само между праведници и нечестивци; в нравствено отношение ще се яви такъв преврат, че жестоките и звероподобни нрави ще се изменят на кротки и мирни, а на праведниците никой в нищо няма да вреди.
В тази глава се изобразява, от една страна, печалното състояние на човешкия род в религиозно-нравствено отношение до идването на Месия, а от друга – благодатният живот на онези, които, като повярват в дошлия Месия, ще встъпят в Неговата Църква. Сам Господ се обръща към духовно гладните и жадните и говори: “жадуващите, отивайте при водата и вземете там всичко потребно за себе си; твърде е странно, че досега давате среброто си и труда си за онова, което не ви насища. Послушайте Ме, за да живее душата ви от Моята благодатна пища; Аз ще встъпя с вас във вечен завет, ще изпълня всички милости, обещани на Давид, и ще ви пратя Моя Отрок за водител и наставник на всички езически народи, които, макар и да не Го знаели по-рано, ще се обърнат към Него (1-5). Търсете Господ, докато може да се намери, разкайте се, за да бъдете помилвани; не мислете, че без Мене ще можете да се спасите, понеже вашите планове са така далече от Моите намерения, както небето от земята, а Моите обещания са така неизменни, както са безвъзвратни дъждът и снегът, които падат на земята. Когато се приближите до Мене, всичко у вас ще се подобри: вместо тръни, ще израсне кипарис, а вместо коприва – миртово дърво” (6-13).
Стих 1. С тези думи пророкът повиква всички хора да влязат в Христовата Църква, където те съвършено даром ще получат пълно удовлетворение на своята духовна жажда, от която били измъчвани преди. С подобни думи и Иисус Христос викал всички в Своята Църква: аще кто жаждет, да приидет ко Мне и пиет. Веруяй в Мя, якоже рече Писание, реки от чрева его истекут воды живы (Иоан 7:37-38). А под вода в тези Спасителеви думи, по обяснението на Иоан Богослов, се разбират благодатните дарове на Светия Дух (7:39). Такъв, разбира се, смисъл трябва да имат и разглежданите думи на пророка. Вино, тлъстина (тук) или хляб, означават духовна храна, преподавана на вярващите в тайнството Евхаристия – тялото и кръвта Христови.
Стихове 2-3. С тези думи пророкът от името на Бог призовава всички да оставят суетния езически живот, който не дава и не може да даде пълно удовлетворение на духовните потребности, за да се обърнат към източника на Божията благодат и, по такъв начин, да станат участници или наследници на обещанията, дадени на Давид. Условия за спасение от страна на човека, освен приемане даровете на Светия Дух и пречистване с тялото и кръвта Христови служат: послушание Богу и следване на живота в Неговите пътища или учение, оставяне на беззаконните пътища или променяне мислите и образа на живота. Завещаю вам завет вечен – ще свържа нов съюз с вас чрез Иисус Христос, в противоположност на нарушения и разкъсан Синайски завет; преподобная Давидова верная – неизменните милости, обещани на Давид, тоест обещанието за вечното царство на Месия и всички, съединени с това обетование, милости (2 Царства 7:16). По буквалния превод от гръцки, “преподобная Давидова верная” значи – онова, което съставя неизменна светиня, принадлежаща на Давид – обещанието за Месия. Под “преподобная” апостол Павел разбира Месия. Така, той говори, че Господ изпълни обещанието, дадено на праотците, като възкресил Иисус и, по такъв начин, сред християните се осъществили думите: яко дам вам преподобная Давидова верная (Деяния на светите апостоли 13:34-39).
Стихове 4-5. Бог указва, че това спасение Той ще извърши чрез Своя Отрок, Когото е поставил свидетел за народите, техен княз и повелител, и към Когото ще се обърнат за спасение всички народи, които по-рано не са знаели нищо за Него (срв. Исаия 42:1-6; 49:6, 8).
Стихове 12-13. Изобразява се началото на спасението, като доказателство на неговата истинност. Спасението се представя под образ на завръщане на юдеите от вавилонския плен, при радостното ликуване на планините и хълмовете и при ръкопляскането на полските дървета. По думите на Спасителя, обръщането към Бог, даже на един каещ се грешник, служи като повод за голяма радост на небето (Лука 15:10); толкова по-голяма бива радостта по случай обръщането на мнозина. И както за греха на хората цялата природа била подхвърлена на проклятие (Битие 3:17), и поради това всички твари като че ли скърбят или, по израза на апостола, заедно стенат и се мъчат (Римляни 8:22), така и обратно, когато те видят помилването на хората, като че ли ще им сърадават, понеже в това и сами те ще получат надежда за освобождаване от тлението (Римляни 8:21). Тази радост, по думите на пророка, ще се изразява в скачане на планините и хълмовете и ръкопляскане на дърветата. Пророкът олицетворява неодушевената природа за по-голяма изразителност на речта. Думите: и вместо драчия (трън) взыдет кипарис, и вместо кропивы взыдет мирсина имат същото значение, каквото и онези в 35:7, тоест обърналите се към Христос езичници, които представяли от себе си като че ли безжизнена пустиня или нива, обраснала с тръни и коприва, при съдействието на Божията благодат, ще се обърнат в разцъфнала разкошна градина, украсена с благоухаещи мирти и кипариси.
Забележка. Това пророчество се чете на водосвета в празник Кръщение Господне, понеже в началото му се говори за благодатта на Светия Дух, която, под образ на вода, се дава навярващите.
За славата на Иерусалим
Глава 60-та
Пророкът подканя Иерусалим към духовно ликуване, защото над него ще изгрее и ще бъде видима Божията слава, тогава когато наоколо по цялата земя ще владее тъмнина и мрак (1-2). Вследствие на това неговите деца ще се върнат от далечните краища, а езичниците със своите богатства ще се притекат към него, за да се поклонят Богу (3-9), ще съградят неговите стени и великолепно ще украсят светилището на Господ (10-14). Иерусалим ще стане източник на веселие и вечна радост за всички, в него ще царува мир и правда, за него няма да залязат слънце и месечина, защото Сам Господ ще бъде негова вечна светлина, и неговите деца твърде много ще се размножат (15-22).
Стих 1. Под Иерусалим, по обяснението на светата Църква (пасхален канон, ирмос на 8-ма и 9-та песен), трябва да се разбира новозаветната Църква, прославена чрез възкресението на Христос. Свят и слава е Син Божий, Който се явил в плът и извършил спасението.
Стих 3. Иерусалим (новозаветната Църква) ще стане просветител на всички народи. Светом твоим (τω̃˛ φωτί σου), както и светлостию твоею, трябва да се преведе с дателен падеж – към твоята светлина.
Стих 4. Съдържа се указание за встъпване в Хрисотвата Църква на езичниците от всички страни на света. В такова, именно, значение употребява тези думи и светата Църква в едно от пасхалните песнопения: “возведи окрест очи твои, Сионе, и виждь, се бо приидоша к тебе, яко богосветлая светила, от запада, и севера, и моря, и востока деца твоя” (2-ри тропар на 8-ма песен от канона).
Стих 6-7. Мадиамската и Гефарската страни лежели на източния бряг на Еланитския залив; Сава е била област в щастлива Арабия. Кидаряните и Навеотците били чергарски племена, произлезли от Исмаил, занимавали се предимно със скотовъдство и имали най-хубава порода овце. Тези думи показват, че Божиите църкви, обогатявани от доброволните пожертвования на вярващите, навсякъде ще се славят със своето благолепие.
Стих 9. Стечението в Христовата Църква на вярващите от всички страни и от всички народи, което на пръв поглед се показва странно, лесно се обяснява с припомнянето на това обстоятелство, че Иисус Христос, обещаният Потомък на Авраам, съгласно с пророчествата, е предмет на надежда и вяра не само у евреите, но и у езичниците (Битие 49:10; Исаия 11:10, срв. Римляни 3:29). Затова езичниците, когато дочакат Неговото идване, ще се устремят към Него от всички краища на земята с бързина на облак. Това обръщане на езичниците към Христос ще се извърши единствено по Божията милост и за прославяне на Божието име.
Стихове 10-11. Напливът на иноземците в Христовата Църква ще бъде не временен, а вечен, приемствено продължаващ се, така че портите на този нов Иерусалим никога не ще се затварят. В числото на вярващите ще има даже царе, които ще укажат големи услуги на Църквата. И всичко това ще бъде вследствие на това, че Бог, по силата на изкупителните Христови заслуги, ще промени Своя гняв към човешкия род на милост.
Стих 13. Пророкът говори от лицето на Бог: “при тебе (Иерусалиме) ще дойде славата на Ливан с кипарис, бор и кедър, за да прослави Моето свято място и мястото на Моите нозе”. Тук се говори за прославянето на новозаветната Църква и, буквално, на Иерусалим, който ще се ползва с такава слава, каквато принадлежи на Ливан (срв. Исаия 35:2). Наистина, в целия свят няма друго място, което би се ползвало от такова благоговейно почитание, както Иерусалим и цялата въобще свята земя (срв. Исаия 11:10). Някои от тълкувателите под думите – място ног Моих разбират разпъването на Иисус Христос на кръст, направен, по указанието на богослужебните песни (Октоих въскресен, глас 2-ри, 1-ви, утринен канон 5, 1), от кипарис, бор и кедър.
Стих 16. – Царете своята власт и богатство ще употребяват за благоустройството и утвърдяването на Църквата.
Стих 17. Дарованията на хората, под влияние на християнското възпитание, ще се усъвършенстват (Кирил Александрийски).
Св. пророк Исаия (766-686 преди Христа)
Стихове 18-21. В тези стихове се излага пророчество за славното състояние на Църквата след свършека на света. За забелязване е, че Иоан Богослов описва Иерусалим, който ще бъде основан на новото небе и новата земя, с думите на пророк Исаия (Откровение 21:23-27). Думите “Господ тебе будет свет вечный”, отнесени към сегашното състояние на Църквата, означават не това, че за вярващите няма да има значение обикновеното слънце и месечина, но че Месия със Своето идване ще озари Църквата много по-бляскаво, отколкото слънцето и месечината осветяват видимия свят, и че въздействието на Христос върху духовната природа на човека ще бъде много по-силно и по-плодотворно, отколкото въздействието на слънчевата светлина върху веществената природа на човека и на другите твари. В този именно смисъл Иисус Христос и се нарича Солнце Правды (Малахия 4:2) и Свят истинный (Иоан 1:9), за разлика от обикновеното слънце и слънчева светлина, които, в сравнение с Него, като че ли не трябва да се наричат с тези имена. В стих 22-ри под “мальий” се разбират Христовите апостоли (Матей 11:25), а под “малейший” – апостол Павел (1 Коринтяни 15:9), които обръщали към Бог хиляди човеци и цели народи.
Забележка. 1–16 се чете като паримия: 1) на Велика Събота, в навечерието на Пасха, понеже в това време се спомня възкресението на Иисус Христос, което послужило като причина за прославяне на Христовата Църква, въобще, и частно, на Иерусалим; 2) в деня на равноапостолните Константин и Елена (21 май), които съдействали за разпространяване и закрепване на Христовата Църква, и 3) в деня на св. Александър Невски (30 август), понеже казаното в паримията относно заслугите на царете за Църквата напълно се прилага към него; 11–16 съставя паримия на празник Произхождение древ честнаго Креста (1 август), Воздвижение Креста (14 септември) и Положение ризы Господней (11 юли). В празниците на Кръста Христов се чете това място, понеже, по вярването на Църквата, Кръстът Христов бил съставен от кипарис, бор и кедър.
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 
Трябва да влезете, за да коментирате.