Христо Попов

Описание на обсадата и разрушението на Иерусалим

Глави 36:1-43:7

Тук са описани събития от живота на пророка и историята на юдейския народ до разрушението и след разрушението на Иерусалим.

В четвъртата година от царуването на Йоаким, когато Навуходоносор събирал войски за война с фараон Нехо, пророк Иеремия заповядал на своя ученик Варух да запише всички негови речи и да ги прочете в храма. Варух прочел речите в определения от Йоаким ден за всенароден пост, но началниците му взели свитъка и го представили на царя. Последният заповядал на Юдин да го чете и, с прочитането, отрязвал късове и ги хвърлял в огъня, докато не унищожил целия свитък, а пророк Иеремия и Варух заповядал да ги хванат, но Бог ги скрил. Тогава Господ заповядал на Иеремия да напише друг свитък и да обяви на цар Йоаким, че, за изгаряне на първия свитък, неговият труп ще бъде хвърлен на дневния пек и нощния студ, и не ще да има от него потомък, седящ на Давидовия престол. Варух взел свитък и написал повторно от Иеремиевите уста всички предишни речи, изгорени от Йоаким, като прибавил към тях и много нови (глава 36). В царуването на Седекия Навуходоносор, след като държал Иерусалим в обсада 390 дни (Иезекиил 4:5), отстъпил от него и отишъл срещу египетския фараон, който с многочислена войска идвал на помощ на юдеите. Тогава Седекия и неговите приближени пратили при Иеремия да узнаят за участта на града, вероятно, като с това искали да се надсмеят на неговото предсказание за превземането на Иерусалим от вавилонците. Иеремия отговорил, че халдеите отново ще се върнат и непременно ще вземат и разрушат града; даже ако от армията на Навуходоносор останат само няколко ранени, то и сии востанут и пожгут град сей огнем. Ползвайки се от отстъпването на халдеите, пророкът искал да излезе от Иерусалим и да отиде в родното си място – Вениаминовата земя, но на градските порти бил хванат, бит и като изменник затворен в една яма на Йонтановия дом, временно обърнат в тъмница. Оттук, след завръщане на вавилонците и подновяване на обсадата, го повикал Седекия тайно и го попитал: аще есть слово от Господ? Пророкът му отговорил: есть, в руце царя вавилонска предан будеши, – и го помолил да не го праща в предишната подземна тъмница, където го очаква неизбежна смърт. Царят заповядал да го преместят в двора на стражата (в храмину темничную), където му отпускали по един хляб на ден, само да не умре от глад (глава 37). Но тук пророкът получил възможност да говори с народа и на него той обявил за превземането на Иерусалим от халдеите и за участта на неговите жители: който премине към халдеите доброволно ще остане жив, а който остане в града, ще загине от меч, глад и морова язва. Началниците на народа, недоволни от тези предсказания на Иеремия, със съгласие на царя, го хвърлили в един дълбок кладенец. От такава жестокост бил възмутен даже евнухът Аведемелех, етиопянин; той изпросил от царя позволение да извлече пророка от ямата и, както по-рано, да го сложи в двора на стражата. Оттук Седекия отново повикал при себе си пророка и искал неговия съвет – как да постъпи. Иеремия му отговорил, че ако доброволно се предаде на Навуходоносоровите князе, той ще остане жив и градът няма да бъде изгорен; ако не те ще изгорят града и царят ще падне в техни ръце. Седекия, който с клетва преди това обещал на пророка, че ще изпълни неговия съвет, помолил го никому да не говори за своята беседа (глава 38). В четвъртия месец на 11-тата година от царуването на Седекия Навуходоносор превзел Иерусалим. Седекия се опитал да се спаси чрез бягство, но бил хванат и доведен при Навуходоносор, който пред неговите очи избил всичките му деца и велможи, а на него самия избол очите и, окован, го отправил във Вавилон. Дворците и домовете на Иерусалим били изгорени, стените разрушени, жителите избити, а отчасти откарани в плен. Само незначителна част бедняци била оставена в юдейската земя. Пророкът получил свобода от Навуходоносор и позволение да живее, където иска. На Авдемелех, който го спасил от кладенеца, той предсказал безопасност посред всеобщите бедствия (глава 39). С разрешение на Навуходоносор, Иеремия останал в Юдея под покровителството на Годолий, който бил поставен началник на страната. По интригите на амонитския цар, Годолий бил убит от Исмаил, потомък на юдейските царе. Юдеите, опасявайки се – да не би вавилонзините да им отмъстят за смъртта на Годолий, решили да избягат в Египет, като попитали предварително пророка за Божията воля (глави 40 и 41). Желаейки да узнаят тази воля, те се заклели, че ще я изпълнят. Пророкът им отговорил, че те, ако останат в Юдея, няма да видят вавилонска войска и няма да гладуват; а ако отидат в Египет, ще загинат от меч, глад и мор. Но юдеите презрели Божието слово и избягали в Египет, като отвели със себе си в Тафнас самия пророк Иеремия и неговия ученик Варух (глави 42:1-43:7).

Пророчески речи към юдеите в Египет

(Глави 43:8-44:30)

В Тафнас пророкът, по заповед Божия, избрал големи камъни, заровил ги в земята пред вратите на фараоновия дворец и обявил на евреите, че на тези камъни Навуходоносор ще постави своя престол, когато дойде в Египет. След това Иеремия изобличавал своите съвременници в пристрастие към идолослужение и в това, че те не се вразумяват от наказанието, което понесли за това в отечеството. На това някои отговорил, че няма да престанат да служат на идолите, понеже, докато се покланяли на тях, били щастливи; а, когато, по настояване на пророка, престанали да им служат, започнали да изпитват във всичко недостиг. Иеремия им възвестил за това от лицето на Бог, че те ще загинат в Египет, че само някои бежанци ще оцелеят и ще известят в отечеството за тяхната погибел, а знамение на това ще послужи предаването на фараона Вафрий в ръцете на Навуходоносор (глави 43:8-44, 40). По свидетелството на Йосиф Флавий, Навуходоносор покорил Египет 5 години след разрушението на Иерусалим.

Има още →

Христо Попов

Изобличение на юдеите в отстъпване от Божия завет

Глави 11 и 12

Пророк Иеремия, по заповед от Бог, напомня на иерусалимските жители, че всички онези от тях, които не запазят условията на синайския завет, ще бъдат проклети. След това той отива по всички Юдини градове да чете думите на завета, съветвайки всички, предвид на приближаващите се страшни беди, да изпълняват законите на този завет (11:1-8). Когато никой не обърнал внимание на неговите съвети, Бог му явява, че между юдеите е открит заговор (совещание) против Господ: въпреки клетвите – да бъдат верни на завета, те пак се връщат към беззаконията на своите прадеди и тайно служат на боговете. Затова Бог ще им прати такива беди, от които те никак не ще могат да се избавят (9-14); тази зеленееща се и плодовита, по сила на своето обрязване (ко глясу обрезания), маслина (юдейския народ) трябва да бъде изгорена (15-17). От тези Божии думи пророкът разбрал, защо неговите анатотски родственици му изменили и, като съставили заговор, посегнали на неговия живот. Но той като незлобиво агне, карано на заколване, никак не разбрал тяхната злоба против него, когато те искали да го отровят, като му сложили в храната отровно дърво. Сега той, ужасявайки се от крайната престъпност на анатотските свещеници, моли Бог да им отмъсти. Господ му известява, че всички злоумишленици, които искали да го убият, защото пророчествал, ще загинат във време на войната (18-23). След това пророкът задава въпрос на Бог – защо Той, бивайки праведен, допуска нечестивите да благоденстват и като че ли устройва външното благо на лицемерите, у които Бог е само на устата, а далече от сърцата им, и затова моли Господ да ги предаде всички на заколение (12:1-4). Бог, в отговор, обръща вниманието на пророка върху това, че той, такъв кротък и всякога съчувстващ на другите така е паднал духом и се възмутил против ближните при една малка опасност в родния му град, но не видял още настоящите бедствия от войната; тогава какво ще направи? Действително, против него въстанали роднините, но не по-зле ли постъпва против Господ и възлюбеният негов народ? Бог и без молитвата на пророка оставил вече Своя дом и отдал този избран народ, любимеца на Своята душа, в ръцете на неговите врагове; Той възненавидял любимеца Си, понеже последният подивял като лъв в гората и дигнал гласа си против Господ. Бог заповядва на всички полски зверове (халдеите и други народи) да се съберат и да унищожат подивялото Божие стадо (5-9). Но злобните съседи, които сега по Божие допускане ще превземат Обетованата земя, да не се лъжат да присвоят земята на Божия народ, защото те сами напоследък ще бъдат наказани за това с изгонване от своите страни (Аз исторгну их от земли их), а заедно с това ще настъпи освобождението на юдеите (дом юдин) и възвръщането им в своето отечество. Ако тези лукави съседи оставят тогава своето идолослужение, своя предишен образ на живот и усвоят вярата на Божия народ, то и те ще се заселят (созиждутся) между този народ; а ако не направят това (още же не послушают) – очаква ги окончателно изтребване (10-17).

Глава 11:15. Мерзости – народът идвал в храма на Иехова и принасял жертви, без да остави своите лукави мисли и намерения. Нещо повече – самите жертви даже принасял за осъществяване на тези лукави намерения и, по такъв начин, в храма вършел неприятни, омразни на Бог неща.

Глава 12:1-5. Угобзишася – процъфтяват, благоденстват. Стих 3. Пророкът, молейки се за наказанието на своите врагове, не зло, а добро им желае: моли Бог, Той със собствената им кръв да ги измие от греховете. Стих 5. Конете и наводнението (шум) на Йордан означават големи опасности.

Стихове 14-17. Пророкът недоумявал, защо нечестивите благоденстват и Бог не ги погубва (стих 14). Господ отговаря, че той дълго търпи за тяхна полза; лукавите съседи на Юдея Той не унищожава съвършено, а ги подхвърля на бедствия заедно с евреите, та чрез последните те да се научат на боговедение и чрез това да станат Негов народ, тоест членове на Христовата църква.

Забележка. 11:12–12, 15 съставят паримийното четиво във Велики Четвъртък на утренната и във Велики Петък на 9–тия час, понеже Църквата смята Иеремия като образ на страдащия Христос – “смерть Избавителя предсказовал еси тайно богогласе яко же бо агня, на древо Христос вовдвигоша”… (канон на пророка 6:3). Черти на сходство: Иеремия гонели, защото изобличавал хората в нечестие, и против Христос се въоръжили книжниците и фарисеите, затова, че Той ги изобличавал във всякакви неправди; против пророка тайно правели заговор и враговете на Христос тайно се сговорвали с Юда; гоненият от враговете Иеремия приличал на незлобиво агне, и Христос проявил на съда кротост и незлобие като агне. Участта на Иеремиевите съвременници – пленът и изгонването от отечеството – напомня участта на народа, който предал Христос на разпятие.

Предсказване съдбата на Пасхор и оплакване на пророка пред Бог

Глава 20

Веднъж, в първите години от царуването на Йоаким, пророк Иеремия, бивайки в двора на храма, предсказал, по Божие повеление, скорошното разрушение на Иерусалим и на всички Юдини градове (19:14-15). Като чул това свещеникът Пасхор, надзирател в храма, дошъл при пророка, ударил го и окован, го затворил в тъмница (20:1-2). На другия ден, когато Пасхор дошъл да освободи Иеремия от тъмницата, пророкът му явил, че Бог му променя името на Пасхор – “мир наоколо” на Магор-Мисавив – “ужас наоколо”, а това е знак, че Господ ще предаде него, другарите му и даже целия юдейски народ в ръцете на вавилонския цар, който едни ще порази с меч, а други ще откара в плен. Сам Пасхор със своите домашни и другари, на които той лъжливо пророчествал, ще бъде откаран във Вавилон и лишен от надежда да се върне от плена (3-6). Под живото впечатление на току-що нанесеното оскърбление от страна на Пасхор, пророкът се оплаква, че всекидневно е подхвърлян за своето пророческо слово на оскърбления и насмешки от страна на онези, при които е пратен от Бог да проповядва, и причината на всичко това се заключава в изобличителния характер на неговата проповед. Ето защо, той понякога си давал дума да не говори повече от името на Бог; но всеки път, щом се решавал на това, Божието слово вложено в него (1:9), горяло сърцето му като палещ огън и той не могъл да го удържа. Щом, обаче, започвал да говори от Божие име, слушал наоколо си заканвания, и мнимо-усърдните негови слушатели се опитвали да намерят в думите му повод да го обвинят в престъпление. Но Бог, като силен борец, винаги го е охранявал, и неговите врагове били посрамвани (7-11). Сега пророкът моли Бог да отмъсти на Пасхор и на другите свещеници, а искрените си другари кани да хвалят Господ, защото Той спасява бедния от ръцете на злодеите (12-13). Но, имайки предвид, че враговете му все се увеличават, а заедно с това се увеличават скръбта и опасностите, пророкът пада в малодушие, за известно време като че ли забравя за Божествената помощ, обещана нему (1:17-19), и, подобно на многострадалния Иов, проклина деня на своето рождение (14-18).

Стихове 1-2. Услыша – пророчеството, изложено в 190-та глава, за загиване на Юдейското царство. Началник в дому Господни – надзирател на вратарите-левити, които били длъжни да наглеждат целостта на храмовите съкровища, чистотата на храмовия двор и поведението на народа (1 Паралипоменон 26:20-28). Надзирателят, както се вижда от Иеремия 29:26, бил длъжен да следи пророчестващите в храма и имал право да слага в тъмница и окови. Стих 2. Пасхор препоръчвал себе си за пророк и пророчествал лъжливо, затова и бил враг на Иеремия.

Стихове 7-8. Прельстил еси – увлякъл си. Стих 8. Причината, поради която пророкът всекидневно се подхвърлял на насмешки, се заключава в самия характер на неговата проповед: “понеже аз – казва пророкът за себе си, – в своите изобличителни речи (горьким словом моим) съм длъжен да осмивам (посмеюся) пороците на съвременниците и да предсказвам (наведу) отхвърляне на последните от Бог и бедност, то това е причината, (яко) Божието слово (проповядвано от мене) да ми служи за безчестие и всекидневно осмиване.

Стих 11. Погнаша и уразумети не могоша – те ме преследваха, но не можаха да намерят (да разберат) вина.

Стихове 14-18. Проклятието, изказано от пророка на деня, в който се родил и на човека, който пръв известил за неговото раждане, не показва в него силен гняв или омраза, а показва само крайната степен на неговата скръб, “а в скръбта всекиму е свойствено да произнася празни и безсмислени думи, които показват само едно, че произнасящият ги се намира в скръб” (Св. Ефрем Сирин). Стих 16. Грады -градовете Содом и Гомор.

Има още →

Христо Попов

Пророк Иеремия (от еврейски възвишен от Бог) бил син на Анатотския свещеник Хелкия. Но неговия баща трябва да отличаваме от първосвещеник Хелкия, който в 18-тата година от царуването на Йосия намерил книгата на закона, написан с ръката на Моисей (4 Царства 22:8; 2 Паралипоменон 34:14). Ако Хелкия, бащата на Иеремия, бил първосвещеник, той по своето звание щял да живее при храма в Иерусалим, а също и пророкът би живял при него. Освен това, от времето на Соломон, Анатотските първосвещеници се прекратили (3 Царства 2:26). Към пророческо служение Иеремия бил повикан в 13-тата година от царуването на Йосия, когато бил още юноша (1, 2; 6-7) и служил всичкото време през царуването на Йосия, Йоах, Йоаким, Йехония, Седекия и около 5 години даже след разрушението на Иерусалим. По такъв начин, цялото негово служение е продължавало около 45 години, от 628 до 573 година.

При благочестивия Йосия дейността на пророка била успешна: той се явил усърден сътрудник на царя във възстановяване истинското богослужение, укорявал народа в идолопоклонство и на всички внушавал да служат на Бог не само външно, но с безукоризнен живот (глава 4). След смъртта на Йосия пророкът повече не срещал поддръжка от царете. Йоахаз и Йехония не са и могли да му укажат такава, поради кратковременното си царуване (по три месеца всеки). Но нечестивият Йоаким не само не указвал никакво съдействие на пророка в борбата с идолопоклонството и нечестието, но даже и затруднявал неговата дейност. Така, в началото на неговото царуване, когато Иеремия пред вратите на храма предсказвал резрушението на последния заради нечестието на народа, него го хванали и го осъдили даже на смърт, но го спасил някой си Ахикам (глава 26). В 4-тата година на Йоаким пророкът бил лишен вече от свобода: мене стрегут, говори той за себе си, и не могу внити в дом Господен; поради това бил принуден да записва своите пророчества и да ги съобщава на народа чрез своя ученик Варух (36:1-8). Но свитъкът на пророчествата попаднал в ръцете на царя, който, като го прочел, го изгорил и веднага заповядал да хванат Иеремия и Варух. Последните се скрили в Анатот, но и там пророкът не намерил покой; неговите съотечественици го осмивали, преследвали и, даже, правели покушения върху живота му заради изобличенията и заплахите (Иеремия 11:21). Без да гледа на гоненията, пророкът безпощадно бичувал пороците на народа и на неговите водители. В началото на царуването на Седекия, когато посланиците от едомския, амонитския, тирския и сидонския царе водели с него преговори относно мерките за освобождение от вавилонското иго, Иеремия препоръчвал покорност и подчинение на Вавилон, като, в противен случай, заплашвал с плен и разрушение на страната. Когато в 10-тата година от царуването на Седекия Навуходоносоровите войски обсадили Иерусалим, пророкът, по Божие повеление явил на царя, че всяко съпротивление на вавилонците е безполезно: градът ще бъде превзет и сам Седекия ще бъде откаран в плен; но за това пророкът бил арестуван (32:1-5; 33:1-5). Той се опитал да се освободи, но бил уловен и, като изменник, бил телесно наказан и заключен в подземна тъмница (37:11-17). Но понеже той и тук проповядвал да се покорят на халдеите без съпротивление, то бил хвърлен в една нечиста яма, където щял да умре, ако не се бил застъпил за него пред Седекия евнухът Авдемелех, по чието ходатайство той бил извлечен от ямата и поместен в тъмничния двор до превземане на града от халдеите (глава 38). След превземането на Иерусалим Иеремия, вероятно по погрешка, бил вързан и заедно с другите изкаран от града; в Рама, съгласно с по-рано издаденото от Навуходоносор повеление за него, той бил освободен и се отправил в Масифа под покровителството на Годолия (глава 40). Но и тук той дълго не останал: Годолия бил убит, и пророкът бил принуден да бяга в Египет, където изобличавал в идолопоклонство своите невразумени от Божието наказание сънародници. Според едно предание, Александър Македонски пренесъл неговите мощи в Александрия и ги поставил в драгоценна гробница.

Паметта за пророка-мъченик дълго живяла в еврейския народ. Евреите очаквали Иеремия като предтеча на Месия (Матей 16:14), и вярвали, че той, след разрушението на Иерусалим от халдеите, скрил в пещерата на планина Нево скинията, ковчега на завета и кадилния олтар и казал на някои, че това място ще бъде неизвестно до явяването славата на Господ, тоест до идването на Месия (2 Макавеи 2:4-8). Във втора Макавейска книга (15:13-14) се споменава, че Юда Макавей преди битката със сирийския пълководец Никанор видял в съня си някакъв мъж, украсен с бели косми и слава, за когото явилият се там първосвещеник Онези казал: “това е Божият пророк Иеремия, братолюбецът, който много се моли за народа и за светия град”. Тогава Иеремия подал на Юда златен меч с думите: вземи този свят меч, дар от Бог, с който ще съкрушиш враговете”.

Паметта на пророк Иеремия Църквата празнува на 1 май.

Особеност на Иеремиевите пророчества по съдържание и по начин на изложение

Пророк Иеремия в своите речи се явява предимно безпощаден изобличител на своите съвременници и известител на страшния Божи съд. Неговата книга е изпълнена с предсказания за народни бедствия, за разрушение на царства; утешителни пророчества в нея има твърде малко. Това се обяснява с крайния религиозно-нравствен упадък на неговите съвременници, на които кроткото слово на увещаване и убеждаване не могло вече да действа: така много те загрубели в нечестието и пороците. Не по-малко строг той се явява и в своите речи към иноплеменните народи, които в религиозно-нравствено отношение стояли още по-долу от евреите. Но, макар и да се явява пророкът такъв строг ревнител и поборник на благочестието, неговите речи дишат любов и състрадание към народа: той не отделя себе си от последния и всякога е готов да се моли и ходатайства за виновните, затова няколко пъти чува от Господ: ты жи не молися о людех сих (Иеремия 7:16; 11:14; 14:1-12). С такова дълбоко участие и съкрушение за съдбата на отечеството пророкът искал да трогне сърцето на народа; всички негови усилия видимо се насочвали към това, с изобличение и застрашаване, да подбуди заблудените да се обърнат в истинския път, поради което при него почти всякога, веднага след изобличението, следва позив към покаяние и изправление, с обещание на Божиите милости в случай на изправяне (Иеремия 3:14-18; 21:8-12). Ето защо, в църковните песнопения той се нарича “мълния” (канон на пророка 5:1) и “най-състрадателен от всички пророци” (канон на пророка 4:2). Друга особеност на неговите пророчества по съдържание е субективизмът: във всички почти негови пророчества изпъква неговата личност. Другите пророци за себе си почти нищо не говорят, а той излага своята история, своите чувства: ту се оплаква от трудността на служението (20-та глава), ту съжаление изказва по повод на откровенията (глави 9, 23, 9), ту гняв (20-та глава).

От страна на изложението и езика неговите пророчества се отличават със следните особености:

1) С простота и безизкуственост в изложението. Неговата реч, в сравнение с речта на пророк Исаия, блажени Иероним нарича селска. Впрочем, тя е напълно ясна и убедителна; действа повече на сърцето, отколкото на ума.

2) С честото повтаряне на едни и същи мисли. Тази особеност не прави речта му еднообразна и монотонна, понеже пророкът, повтаряйки някои мисли, изказани от него по-рано, облича ги в нова форма на израз, изказва ги в нов езиков обрат. Предвид на нечувствителността на хората, на пророка е било необходимо да повтаря, за да може, поне по такъв начин да вложи своите мисли в душата им.

3) С чести заимствания от пророците Исаия, Осия и Моисей. Тези пророци били особено уважавани от народа и затова цитатите от техните книги могли да имат значение за съвременниците на Иеремия.

4) С отсъствие на определен ред в разположението на речите. Хронологичният ред на речите се нарушава от видимия стремеж на по-късните събирачи на Иеремиевите пророчества – сходните по съдържание пророчества да поставят наред, макар тяхното произнасяне да се разделяло с големи междини от времето. Тази особеност на пророк Иеремиевата книга, очевидно не зависела от самия пророк.

Цел на Иеремиевите пророчества

Във времето на пророк Иеремия Юдейското царство преживяло последните години от своя самостоен политически живот. С постепенното отдалечаване на юдеите от Бог гибелта на тяхното царство ставала все по-близка и неминуема. Пророк Иеремия твърде ясно виждал тази гибел и затова целта на неговите пророчества по отношение към юдейския народ се състояла в това – да подготви този народ към печалната участ, да му разясни, че тя е напълно заслужена чрез неговите грехове. Юдеите трябвало да се примирят с това Божие определение и да се подготвят към него, за да не би със своето упорство да увеличат числото на жертвите. Затова, най-добре е било за тях безпрекословно да се подчинят на Навуходоносор, като оръдие на Божия гняв. За да не би народът да падне окончателно духом, за да не изгуби вярата в Божието милосърдие, пророкът, заедно с възвествяне на наказанието, имал за цел да изясни и спасителното значение на последното за народа, като средство за очистване от греховете, което ще се продължи само в определено от Бог време. С тази цел той възвестява на юдеите, че предстоящият им плен ще бъде само временно наказание, ще се продължи само 70 години, след свършване на които юдеите ще се върнат в своята родина (Иеремия 25:12; 29:10-14; 30:8-11) и ще свържат нов вечен завет с Бог (Иеремия 31:31-35; 32:38-41).

Съдържание на Иеремиевата книга

Главната мисъл на книгата е – Бог за нечестието и идолопоклонството ще извърши над евреите и езичниците съд чрез вавилонците, с цел да ги очисти от това нечестие и идолопоклонство; след 70-годишен плен евреите отново ще се върнат в своето отечество, където Бог ще въздигне царството на Давид, ще прати Царя-Пастиря и ще сключи нов съюз с народа.

По съдържание книгата се дели на две главни части, с пристъп и заключение. В пристъпа (1-ва глава) се описва призоваването на пророк Иеремия към пророческо служение и главният предмет на това служение; в първата част (глави 2-45) се съдържат неговите речи за Юдея, историята на еврейския народ и на самия пророк; втората част (46-51) съдържа речите на пророка към езическите народи; в заключението (глава 52) се разказва за рузрушението на Иерусалим и за съдбата на пленниците, с което нещо се оправдават Иеремиевите пророчества за Юдея.

По–важни места от книгата за особено обяснение.

Има още →