Христо Попов

Призоваване на езичниците и тържество на Църквата

Глава 65-та

В отговор на Исаината молитва, Бог обявява, че ще открие Себе Си на народите, които не са Го търсели и не се наричали с Неговото име, понеже избраният еврейски народ, към който Той бащински простирал ръце през всичкото старозаветно време, продължава да оскърбява Господ чрез разни видове идолопоклонство и в същото време смята себе си по-свят от другите народи. За тези грехове на юдеите и за греховете на техните бащи Бог достойно ще ги накаже (2-7). Впрочем, от остатъка на добрите Господ ще произведе ново, свято и многочислено племе; Той ще изтреби чрез война, глад и болести само непокорните, тогава когато избраните ще бъдат оградени от всяко зло и наречени с ново име. За пълно щастие на избраните Бог ще сътвори ново небе и нова земя, и Иерусалим тогава ще бъде радост за Бог и утеха за хората. Не с дълъг живот ще измерват тогава благочестието, защото грешникът и на стотната година ще бъде проклет (8-21). Тогава благосъстоянието на един народ няма да бъде застрашавано то друг, всеки народ ще бъде ограден с безопасност; молитвата на всекиго ще бъде чута и скоро изпълнена. Всички хора със звероподобни и диви нрави ще се обърнат на кротки и незлобиви, а древната змия – дяволът, не ще може да прави пакости на хората (22-25).

Стихове 1-5. Не ишущым и не вопрощающым, по обяснението на апостол Павел (Римляни 10:16-20), са езичниците, които с идването на Спасителя открили, намерили Бог и влезли в новозаветната Църква. Това пророчество за встъпване на езичниците в Христовата църква неведнъж повтарял Сам Иисус Христос, когато вече настъпило време за неговото изпълнение. Изобличавайки ръководителите на еврейския народ – архиереите и стареите, Иисус Христос им предложил притча за лошите лозари и, в заключение на тази притча каза: сего ради глаголю вам, яко отымется от вас царствие Божие, и дается языку творящему плоды его (Матей 21:33-45; срв. Матей 8:10-12). Стих 2. Не покаряющымся – евреите (Римляни 10:21). Стих 3 във вертоградех – в градините, се разбира служението на финикийската богиня Астарта в дъбравите и градините; в чрепех – на жертвеници, устроени с тухли (Изход 20:25). Стих 4. Лежат соний ради – некромантиците, които отивали на гробовете на умрелите и лягали да спят върху кожата на жертвеното животно, с цел да узнаят в съновидението бъдещето; ядат мяса свиная и юху треб (чорба жертвена) – въпреки закона (Левит 11:7; Второзаконие 14:8); отиди от мене – евреите, без да гледат на своето крайно нечестие, смятали себе си за чисти и отдалечавали от себе си всеки, несподелящ техните заблуждения, като казвали на такъв: “махай се от нас, не се допирай, защото ние сме чисти!” А това тяхно нечестие, казва пророкът, като огън вече гори в тях, унищожава ги и те ще загинат от яростта Божия така скоро, както скоро се разлетява димът.

Стих 6. Недро или лоно (κόλπος) – гърди, обятези, пазва, джоб – Да дадеш някому “меру добру в лоно” значи – да отсипеш в джоба му или торбата му добре натъпкана и препълнена мярка (Лука 6:38). Оттук – отдам в недро им грехи их и грехи отец их значи – за техните грехове и греховете на техните прадеди Аз (Бог) ще им въздам пълна мярка на наказание, напълно равна на техните грехове. Застрашаването с наказание потомците за греховете на прадедите е изказано още в закона: Аз есмь Господь Бог твой, Бог ревнитель, отдаяй грехи отец на деца до третезиго и четвертаго рода ненавидящым Мене (Изход 20:5). Това същото и пророк Исаия повтаря тук. Но как това застрашаване да се съгласува с Божието правосъдие, което чрез устата на законодателя говори: да не умрут отцы за сины, и сынове да не умрут за отцы: кииждо за свой грех да умрет (Второзаконие 24:16)? Отговор на този въпрос дава самото Свещено Писание, което казва, че Господ наказва за греховете на прадедите само такива потомци, които ненавиждат Него (Изход 20:5), тоест за греховете на бащите биват наказвани, по обяснението на блажени Теодорит, само такива внуци и правнуци, които подражават на бащите и прадедите в лукавство. А когато наказанието на нечестивите прадеди пада на техните благочестиви потомци, тогава то не е вече в строг смисъл наказание, а е премъдро действие на Божия благ промисъл, имащо за цел: 1) с наказанието, понесено от невинните потомци, да ослаби наказанието, заслужено от техните прадеди (твърде силна подбуда за любящите деца към безропотно пренасяне наказанията за своите родители), 2) чрез незаслужените наказания на потомците да възвиси и укрепи тяхната собствена добродетел и 3) за да внуши на всички най-силно отвращение към нечестието, понеже, знаейки, че със своето нечестие ние навличаме Божието наказание не само върху себе си, но и върху децата и внуците, всеки от нас, който обича своите деца и внуци, в това получава силна подбуда да се въздържа от тях. Стих 8. На грезне – на лозовия грозд.

Стихове 10-15. Тези метафорични изрази дават мисълта, че Божиите избраници, овцете от Христовото стадо, като стъпят в оградата на църквата, ще се наслаждават от безопасност и от всички духовни блага така, както стадото животни е безопасно, когато се намира в заградено място, и от нищо не се нуждае, когато пасе на плодородна долина. Юдоль Ахорская – Ахорската долина, която се намирала до Ерихон и се отличавала с хубави пасбища и лозя. Стих 11 Уготовляющии демону трапезу – приготовляващите и употребяващите храна от остатъците на идолските жертви, което и апостол Павел нарича бесовска трапеза (1 Коринтяни 10:26); исполняющии щастию растворение – напълващите с вино чашата в чест на богинята Щастие; според блажени Иероним, в Египет и Александрия имало езически обичай в последния ден на годината да се слага трапеза, изпълнена с всякакъв вид ястия, и чаша с медова напитка; това служело като знак на плодородието през миналата година и като молитва за такова през идващата година. Стих 15. Наименованието на евреите “избран народ” ще премине на християните.

Стих 17. Под ново небе и нова земя, където с праведниците ще живеят и грешниците, където ще има смърт, ще строят къщи, ще насаждат лозя, трябва да разбираме новия порядък, който ще се въдвори на земята с идването на Христос, или благодатното Христово царство – Църквата, в която, по думите на апостол Павел, всичко става ново: кто во Христе нова твар (2 Коринтяни 5:17); но никак под тези думи не можем да разбираме онова небе и онази земя, които ще се явят след второто Христово пришествие и където, по думите на апостола, не ще да има болести, скръб и смърт (Откровение 21:1, 4) и където ще живеят само едни праведници (2 Петр. 8:13).

Стих 20. Всеки един от истино вярващите ще достига пълнота на своите години, няма да има разлика между младенец и старец, защото стогодишният тогава така ще бъде бодър и здрав, както и момъкът, а беззаконникът, макар да проживее и сто години, ще бъде проклет.

Стих 22. Дела бо трудов их обетщают – дълго ще се ползват от изделието на своите ръце.

Така че, тържеството на Църквата, според пророк Исаия, ще се състои в живота на вярващите под ново небе и нова земя, където, вместо житейските скърби и печали, ще има радост, веселие и щастие, и няма да има разлика между старци и деца, а само между праведници и нечестивци; в нравствено отношение ще се яви такъв преврат, че жестоките и звероподобни нрави ще се изменят на кротки и мирни, а на праведниците никой в нищо няма да вреди.

Отдалечаване на всички неразкаяни грешници от тържеството на Църквата

Глава 66-та

В тази глава Бог продължава да отговаря на пророковата молитва, съдържаща се в 63-та и 64-та глави. В нея молитва еврейският народ, между другото, се оплаква от това, че е изравнен с езичниците (63:19), а пък той винаги е признавал истинския Бог (64:4, 9) и проси милост за себе си заради светите Иерусалим и храма, със запустяването на които се безслави като че ли Божието име (10-12). Бог обявява, че даже построеният и украсен от евреите Иерусалимски храм и принасяните в него жертви няма да възвърнат към тях предишното Негово благоволение. Човеците не са в състояние да построят храм отговарящ на величието на Бог, за Когото небето е престол, а земята – подножие; жертвоприношенията са установени като необходимо средство за изразяване на смирение, благоговение, богобоязливост, без които всяка жертва се равнява на напразно убийство или на беззаконно кръвопролитие (66:1-4). Затова, истински благоговеещите пред Бог трябва да кажат на своите братя, които ненавиждат тях заради Божието име и насмешливо желаят личба, че ще бъдат посрамени, защото градът и храмът ще бъдат разрушени (5-6). В едно кратко време, вместо тях упорстващите, по чудесен начин ще се народи многочислен богоизбран народ, който ще се наслаждава от велика слава, радост и мир и ще бъде утешен от Бог така, както любящата майка утешава на гърдите или на коленете своето дете (7-14). Но върху Божиите врагове ще се излее гняв като огнена буря. Всеведущият Бог ще дойде на съд със Своето небесно войнство и, знаейки помислите на всички, ще въздаде всекиму според делата. В това време по всички страни ще бъдат пратени проповедници, които ще доведат в новия Иерусалим достойните езичници, и след това ще се почне веобщото правилно и законно поклонение на Иехова. Вън от стените на Иерусалим вечно ще се мъчат душите на убитите богоотстъпници, защото черв их не скончается (не ще умре), и огнь их не угаснет (15-24).

Стих 1. Тук се съдържа учение за вездеприсъствието Божие и за невместимостта на Бог в някакви предели на пространството. Евреите не могат да построят храм, напълно отговарящ на Божието величие, както за това говорил мъдрият цар Соломон (3 Царства 8:27), и този храм не може да се смята като жилище, необходимо на Бог. Юдеите във времето на пророк Исаия мислели, че Иерусалим и храмът не могат да бъдат разрушени от враговете и че, под защитата на храма, те сами са обезопасени от всички врагове (гледай Иеремия 7:3-4 и 10). Такова лъжливо мнение за храма имали юдеите и във времената на апостолите. Така, когато архидякон Стефан започнал да предсказва, на основание думите на Господ, за разрушението на Иерусалим и на храма и за отменяне обредите на старозаветното богослужение, извършването на които се свързвало със съществуването на храма, тогава невярващите юдеи го обвинили като богохулник (Деяния на светите апостоли 6:11-14). А св. Стефан изобличавал лъжливото мнение на юдеите за храма с думите на това Исаино прорчество и с тях подкрепял своето свидетелство за разрушението на храма и за прекратяване на старозаветното богослужение (7:48-50).

Стих 2. На кого воззрю: токмо на кроткаго и молчаливаго и трепещущаго словес Моих. В тези думи не се говори, че за угаждане на Бог са нужни само указаните душевни качества и че са съвършено излишни храмът и жертвите. Тук, както и в много други места на Свещеното Писание, се изразява мисълта, че храмът и извършваното в него богослужение имат пред Бог по-малка цена, отколкото кротостта, смирението и благоговейното послушание на словото Божие (милости хощу, а не жертвы – Осия 6:6; жертва Богу дух сокрушен – Псалом 50:19), и че външното богослужение, без съответно вътрешно разположение или настроение на сърцето, няма пред Бог никакво значение (срв. Исаия 29:13; Матей 15:8-9; гледай Исаия 1:11-15). Бог, по думите на апостол Павел, не се нуждае от нищо, което биха Му принесли човешките ръце, защото Сам дава на всички живот, дыхание и вся (Деяния на светите апостоли 17:24-25). Ако Бог ни дава всичко (следователно и онова, от което се строят и с което се украсяват храмове и самите жертви), а Сам живее в неръкотворни храмове и нищо не иска от наша страна, то това показва, че всички наши жертви, както и всичкото въобще външно богослужение, са нужни за нас самите, а не за Бог; Бог ги приема от нас не затова, че се нуждае от тях, но по снизхождение към нас, като обръща внимание на онова разположение, с което ги принасяме. Принасяйки Богу жертва, ние постъпваме като добрите и умни деца, които своята любов към родителите изразяват понякога с това, че им поднасят подаръци, купени с парите на самите родители. Както тези подаръци получават всичкото свое значение от онова сърдечно разположение, с което се поднасят, така и нашите жертви са угодни Богу само като израз и доказателство на нашата синовна любов към небесния Отец. Ето защо, когато тези жертви принасяме без съответно душевно настроение те губят всякакъв смисъл и значение.

Стихове 4-5. Изберу поругания их – ще избера онова, което ще служи като поругание за тях. Стих 5 – да имя Господне прославится, и явится във веселии их – нека се прослави Бог, и ние ще видим тяхното веселие – така се надсмивали невярващите юдеи над благочестивите.

Стихове 6-9. В това време, когато Бог изпрати беди на евреите, когато Иерусалим и храмът бъдат разрушени (глос вопля от града, глас от храма), ще се извърши велико чудо: Сион (новозаветната Църква) отведнъж (купно) ще роди цял народ. Това се изпълнило в ден Петдесетница след слизането на Светия Дух над апостолите, когато чрез проповедта на апостол Петър били обърнати към Христос около три хиляди души хора (Деяния на светите апостоли 2:40-41). После, като настъпила по Божието определение гибелта на Иерусалим и на храма чрез римляните, новороденият християнски народ се размножил и се разширил вече от Иерусалим до Испания.

Стих 11. От входа славы – от влизащата слава. Стих 14. Кости ваша яко трава прозябнут – духовната радост ще се отрази и на тялото: както скръбта суши костите, така радостта благотворно действа на тялото. Стих 17. В преддвериих – в преддверията на езическите капища. Стих 19. На них – на спасените от евреите, на апостолите. Тарсис – в южна Испания; Фуд – на юг от Египет, на етиопската граница; Луд – в Етиопия; Мосох – между Черно и Каспийско морета; Товел – на юг от Кавказ. Стих 21. От тях – от езичниците, обърнали се към Господ.

По такъв начин Бог ще прославят не само юдеите, но и повярвалите в Него езичници, и, при това, последните ще съставят мнозинство в Божието царство. А нечестивите измежду всички народи ще бъдат изключени от това царство: тях очакват вечни мъки. Трябва да се има предвид, че пророк Исаия, при изобразяване на новозаветните времена, често пъти съединява в една обща картина черти от събития, разделени с големи промеждутъци от пространство и време. Така и тук, при изобразяване събирането на народите за съзерцаване Божията слава в новия Иерусалим и наказателния Божий съд над всички грешници, той в общи черти рисува както царството на благодатта, така и царството на славата.

Заключение

За предмет на Исаините пророчески речи служи Божието царство и отношението на неговите членове към своя глава – Бог. Понеже това царство в Стария Завет е съществувало между юдеите, то до тях главно се касаят пророческите речи; останалите народи влизат тук толкова, доколкото те имат отношение към юдейския народ или доколкото задържат развитието на Божието царство. Оттук пророчествата на Исаия имат за свой предмет, преди всичко, юдеите, а после вече и останалите народи – езичниците. На първите пророкът възвестява, че Господ е цар, ръководител, пазител и спасител на Своя народ, и ако последният желае да се ползва от Божиите благодеяния, трябва да бъде верен Богу да изпълнява всички Негови заповеди, само Нему да възлага своята надежда и да избягва всичко, що може да Го оскърби. На езичниците пророкът показва, че Бог е цар не само на евреите, но и на всички народи, които трябва да се стремят да Го познаят и да станат едно.

При такъв възглед за езичниците, царството Божие не може да бъде вече национално и да достигне своето пълно развитие в пределите на Юдея. Юдейското царство, подобно на другите, ще бъде разрушено, но с цел, вместо него, да се образува месианско царство. Мисълта за това царство служи като централен и завършителен пункт на всички Исаини пророчества: около нея се групират и в нея намират за себе си оправдание неговите пророчества за съдбата на евреите и езичниците. Бог насочва историята на всички народи към това – да ги направи членове на Своето царство, и всички царства съществуват толкова, доколкото те оправдават в своята история тази цел или колкото служат като изпълнители на Божията воля. Юдеите и езичниците се подхвърлят на всякакъв род бедствия, техните царства даже се разрушават по причина на това, че те не изпълнили в своята история Божието назначение, от което съвършено се отклонили и с цел, очистени чрез бедствия и станали по-добри в нравствено отношение, да имат възможност да станат членове на съгражданото месианско царство. Това царство ще се образува чрез проповедническата дейност на Богочовека и чрез Неговите страдания за греховете на човешкия род. Народът – юдеите и езичниците – очистен от греховете, повярвал в Него и изпълнявайки всички Негови заповеди, ще образуват от себе си, под Негово ръководство, царство на мир и блаженство, което ще бъде пълно осъществяване на старозаветната теокрация. Това царство ще съществува вечно.

Общ поглед върху съдържанието на Исаините пророчества

Пророк Исаия в своите речи рисува преди всичко религиозно-нравственото състояние на юдеите; той изобразява картинно и подробно пред своите слушатели тяхното отстъпване от Бог, техните заблуждения и пороци, с цел да им покаже, че твърде се отдалечили от своето назначение – да бъдат народ Божий и да предизвика у тях отвращение към греха и разкаяние. Имайки предвид тази цел, пророкът им внушава, че, за неизправяне, те ще бъдат наказани от Бог чрез езическите народи, а в случай на сърдечно разкаяние той им обещава великите Божии милости. Но за да не би изобличаваните в тежки грехове да помислят, че за тях разкаянието е вече късно или безполезно, че техните грехове са тежки и непростими, пророкът им разкрива, че Бог, по Своето безмерно човеколюбие, прощава всички беззакония на хората, стига те искрено да се разкаят за тях.

В своите речи пророк Исаия се обръща и към езичниците, на които също казва да слушат Израилевия Бог като Бог на цялата земя, да не се гордеят, като достигнат могъщество и да не притесняват другите, особено Божия народ, помнейки, че те са само оръдие в ръцете на Вседържителя за наказване и вразумяване на другите; но за нечестието и пороците Бог и от тях ще иска сметка. За отбелязване е, че пророкът винаги смекчава своите предсказания на юдеите – за настъпване на тежки и страшни времена, с Божията милост; но като застрашава езичниците с Божий съд, невинаги и не на всички обещава тази Божия милост: наказанието на едни от последните служи за тяхното изправяне (например египтяните), а други – като злобни и непримирими врагове на Божието царство на земята, води към окончателно изтребване (например вавилонците, едомяните).

Призовавайки юдеите и езичниците към изправяне, пророкът и на едните, и на другите възвестява спасение чрез Месия Иисус Христос, Когото нарича Емануил, крайъгълен Камък в основата на Сион, Отрок, Раб на Иехова. Той ще основе Своето царство не само за евреите, но за всички народи; всички се поканват да бъдат членове на това царство, но за това всички трябва да се изправят и да живеят съгласно с учението на Отрока. Евреите, като избран Божий народ, мислели, че наследници на благодатното царство на Месия ще бъдат само те, а всички езичници ще бъдат лишени от участие в духовните блага на това царство. Пророкът оборва това заблуждение на евреите и, за ободряване на езичниците, възвестява, че Месия е назначен от Бог да бъде “в завет рода Исраилева и во свят языков” и да послужи за спасението на всички “даже до последних земли”. Но в Неговото царство ще влязат само вярващите, без разлика на националност, а невярващите ще бъдат отдалечени от него, макар по рождение и да принадлежат към избрания народ. С цел да подготви евреите за встъпване в това царство, пророкът подробно се спира върху лицето и дейността на неговия Основател. За да подбуди по-силно евреите и езичниците да се изправят и да желаят да встъпят в царството на Месия, пророкът с особена подробност изобразява онези велики блага, с които ще се ползват членовете на това царство. Това царство ще бъде царство на мир, на блаженство и на правда; неговите членове не ще се нуждаят от нищо, не ще знаят що е скръб и тъга, а ще се радват вечно с една искрена, нелицемерна радост. Заедно с това пророкът в общи черти рисува и участта на нечестивите, които не ще послушат призоваващия ги Божий глас за встъпване в царството на Месия: те ще бъдат нещастни и обречени на вечна гибел.

______________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: Корица на книгата на св. пророк Исаия, на руски език и св. пророк Исаия (766-686 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dGO