Христо Попов

Пророчество за Египет

Глава 19-та

В тази глава пророк Исаия предсказва, как Бог ще дойде да съди Египет заради идолското нечестие и гордост на египтяните (19, 1-5) и какви благодетелни последствия ще има за самите египтяни този Божий съд (16-25).

Възседнал на бърз лек облак като на колесница, Бог ще дойде в Египет и при Неговото появяване всички египетски идоли ще паднат, а самите египтяни ще изпаднат в малодушие. Тогава ще се почнат бедствията за египтяните. Преди всичко, Бог ще накаже тях с междуособни войни, така че, ще се сражават брат против брат, град с град и област с област. Тези междуособици ще се свършат с това, че Египет ще попадне в ръцете на жестоки владетели (1-4). Към смутовете и гражданските преврати ще се присъедини отчасти и всеразрушаващото действие на природата: водите на Нил и на другите реки така много ще намалеят, че египтяните ще бъдат принудени да пият морска вода, и всички главни занаяти – риболовство, обработване лен и винарство, зависещи от изобилието на водите, ще изпаднат (5-10). Сред такива беди безсилна ще се окаже египетската мъдрост, и най-умните управители на Египет не ще могат да направят нещо в полза на народа (11-17). Но след такива преврати цели египетски градове ще разбират езика на Божиите пророци (язык ханаанитский) и благоговейно ще почитат Господ Саваот, така че, един град ще се нарече град Аседек, тоест град на правдата. Вместо идолските капища, египтяните ще построят жертвеник на Господ, така като по техните молитви Бог ще им изпрати човек спасител и наставник, чрез когото те ще познаят Бог, ще повярват в Него и ще Му принесат жертви и дарове (18-21). Тогава, благодарение на юдеите, ще се прекрати взаимната вражда между египтяните и асирийците, които, подобно на евреите, ще бъдат почитатели на истинския Бог (22-25).

Стих 1. Шествието Господне на облаце означава в Свещеното Писание явяването на Бог за съд (Наум 1:3; Матей 24:30). Потрясутся рукотворенная египетская – идолите, почитани от египтяните, няма да устоят, ще паднат, ще се изпочупят, което нещо, по думите на св. Ефрем Сирин, се изпълнило тогава, когато Господ наш Иисус Христос, бивайки младенец, бягал от Ирод и, носен на крилете (ръцете) на Пресветата Дева като на лек облак, влязъл в Египет. В преносен смисъл тези думи означават, че идолите ще паднат в мнението на египтяните, които, като не получат от тях помощ в нещастието, ще престанат да вярват в тях.

Стихове 2-4. Закон на закон (νομός ε̉π̀ι ύομόν) – област на област; Херодот с такова име нарича египетските области. Пророкът предсказва за междуособна война в Египет: това е станало при възцаряването в Египет на етиопския цар Тиргак, който първоначално прогонил царете от Горни Египет, а после, с помощта на подчинените египтяни, покорил и Долни Египет; така че, неговото възцаряване станало не без междуособна война. Но Тиргак дълго не царувал в Египет; той бил победен от Асаргадон асирийски цар, който покорил целия Египет и, като го разделил на области, поставил във всяка особен управител; тези управители, вероятно, се подразбират под жестоки владетели и царе. Юдейският цар Езекий твърде много се е боял от нападение на асирийците и затова, преди падането на Египет под властта на последните, той влязъл в сношение с Тиргак против Асирия. Това и дало повод на пророк Исаия да въстане против този съюз и да произнесе пророчество за Египет.

Стихове 11-13. Градът Тенес или Цоан се е намирал на източния бряг на Нилския ръкав и бил столица на Горни Египет, а Мемфис се намирал на западния бряг и бил столица на Долни Египет. Князи Танесовы – управителите на Танес. Обичай е бил в древно време – за управители да се назначават хора, прославили се между другите с особена мъдрост; така например, Йосиф, за мъдрото изтълкуване сънищата на фараона, бил направен пръв след царя управител на Египет; пророк Даниил и тримата негови другари поради своята особена мъдрост били направени областоначалници на вавилонската монархия. Египет така също имал своите мъдреци в лицето на управителите. Но във време на указаните бедствия, по думите на пророка, не ще има такива мъдреци, които биха могли да възвестяват Божието определение за разрушението на Египет и с това да предотвратят бедствието. Прелъстят – със своите съвети и предсказания ще вкарат в заблуждение.

Стих 17. Египтяните, както и много други езичници, почувствали страх пред наказващата ръка на Иехова след като ангел Господен поразил многочислената войска на асирийския цар Сенахерим под стените на Иерусалим, когато юдейският цар Езекий се е възвеличил в очите на всички народи (2 Паралипоменон 32:23). Вследствие на това победата на Асаргадон над Тиргак египтяните ще разглеждат като наказание от Иехова (убоятся совета ради).

Стихове 18-20. Пят градов – вместо неопределеното няколко; язык ханаанитский – древноеврейския език, на който говорели Авраам, Исаак, Яков и всички пророци да се кълне някой в Божието име, значи да признава Иехова за свой Бог. Аседек – град на правдата; това име показва, че някои от египтяните ще вярват в истинския Бог. Жертвеник и столп са еднозначещи и указват на това, че ще получат права наравно с евреите да принасят установените от закона жертви на истинския Бог. Жертвеник и стълп ще бъдат поставени в знак на завета с Бог (Битие 12:7; 13:18; 26:25) и в знамение на това, че египтяните могат да се обръщат към Господ с молитва, която ще бъде чута. Бог от Своя страна ще покровителства египтяните; както във времената на съдиите, когато юдеите, притеснявани от езичниците, се обръщали с искрена молитва към Господ, Той им пращал спасители в лицето на съдиите, така точно Той ще постъпва и с египтяните.

Стих 23. Поработают египтяне ассирианом – неправилен превод в славянската Библия, противоречащ на стихове 20, 24 и 25; в еврейската Библия е: “египтяните заедно с асирийците ще служат на Господ”.

Исаиното пророчество за обръщане на египтяните към истинския Бог се изпълнявало в историята постепенно. Отначало египтяните, чувайки за чудесата на Иехова, извършени за евреите, и за Неговото всемогъщество, почнали да се боят от Него, а после чрез евреите се запознавали с истинското вероучение. Религиозното общение на египтяните с евреите се е почнало особено от Александър Македонски. Той, след завоюването на Египет, построил град Александрия и поселил в него за търговия много евреи, които след него и сами започнали да се преселват тук при Филаделф, Евергет и Филометор. В царуването на Филаделф (в 271 година до Рождество Христово) извършен бил преводът на Свещеното Писание на гръцки език, което нещо облекчило за египтяните разбирането на Библията, така като гръцкият език в онова време бил международен. В царуването на Филометор, Оний (син на първосвещеник Оний ІІІ) построил в град Илиопол храм в чест на Иехова. Това още повече помагало за усвояване на еврейската религия от египтяните и подготвило тях да приема проповедта на Христос. Семената на Христовата вяра тук насаждал апостол и евангелист Марк и други християнски проповедници. Тук те основали църкви, между които особено процъфтявала в първите времена на християнството Александрийската църква.

Пророчеството за Египет, подобно на пророчеството за Вавилон, освен буквалния исторически, има още типичен смисъл: в обръщането на египтяните към истинския Бог и разпространението на християнството между тях пророкът представя образ (тип) на разпространение на християнската вяра между езичниците въобще. Според изяснението на св. Кирил Александрийски и блажени Иероним, типичният смисъл на пророчеството за Египет може да се предаде така:

Когато в която и да е езическа страна се проповядва за Бог, въплътил се за нашето спасение и за необходимостта на вярата в Него, тогава за пръв път ще бъде нанесен удар на идолите в тази страна. Но въдворяването в нея на християнството няма да мине без борба с езичеството. Жителите на страната ще се разделят на два враждебни лагера: едни, привързани към древното заблуждение и предадени на идолското нечестие, ще станат неспособни да приемат словото на истината; сърцата на други, напротив, ще устоят пред спасителната проповед и ще приемат християнството. Между езичниците и християните, живеещи в едни или разни градове на страната, даже и в едно семейство, ще се яви ожесточена борба, вследствие на религиозното разединение (срв. Матей 10:34-36). Езичниците ще прибягват за помощ към идолите, ще се обърнат за съвети към разни предсказатели, но всичко ще е напразно; даже притесненията на християните от страна на ожесточените царе не ще са в състояние да унищожат християнството (стихове 1-4). Страната ще е постигната от бедствия, съединени с религиозни войни, разпри и раздори (5-10). Царете със своите съветници ще се объркат, не ще бъдат в състояние да предприемат спасителни мерки за успокоение на страната (11-15). Доведени до безсилие в борбата с християнството, езичниците ще съзнаят, най-после, своите предишни заблуждения, ще благоговеят пред Господ и ще почитат онази страна, където Той извършил Своето служение на човешкия род: вместо идолослужението, постепенно ще се въдворява християнство, ще се основе църква в името на Христос, Който и ще бъде спасител на хората (стихове 16-21). Така, само чрез борба с езичеството и съединените с нея бедствия, християнството ще се въдвори в страната (стих 22). По такъв също начин християнството ще се разпространява и в другите страни; приелите това учение Бог ще направи Свой народ и ще им изпраща всички блага (23-25).

Забележка. Част от тази глава (стиховете: 1, 3-5, 12, 16, 19-21) съставя паримия на празник Сретение Господне, така като скоро след това събитие е последвало бягството на Иисус Христос в Египет, към което се отнася настоящето пророчество. Според древното предание, когато Богомладенецът Иисус бил донесен в египетския град Илиопол, всички идоли в градските капища при Неговото появяване паднали и това падане било начало и предзнаменуване на тържеството на християнската вяра над идолопоклонството, за което се пророчества в паримията. Това предание се споделя и от Църквата: “Следвайки пророческите предсказания, ние справедливо наричаме Тебе, Дево, лек облак: защото чрез Тебе дойде Господ да разруши лъжливите египетски идоли и да просвети служилите там” (Окт. воскр. гл. 1, утр. кан. п. 3, 1).

Песен за времената на Месия, служеща като

основа на 5-та песен от църковните канони

Глава 26-та

В тази глава се излага нова песен за месианските времена. В нея истинно вярващите, като свидетелстват, че Божият град е крепък, защото стена и ограда за него е спасението, извършено от Бог, подканят благочестивите да влязат в него (1-3). Причината, затова че Бог така надеждно обезопасил Своя град, е твърдата надежда, която жителите на този град възложили на Него, след като Той изпразнил властта на нечестивите; сега за кротките и смирените пътят към спасението е прав и изравнен от Господ (4-8). Вярващите от цялата си душа се уповавали на Господ, от дълбока нощ техният дух молитвено се е стремял към Божията светлина (повеления), и сега искат, всички живеещи на земята да се стремят към правдата на закона; иначе, не е възможно да се види Господнята слава (8-10). Всемогъщата Божия ръка била високо издигната, тоест извършените от Бог чудеса били видими за всички, но нечестивите все пак не ги видели, за което те ще понесат тежко наказание (стих 11). Пеещите, след като изпросват мир от Бог, изказват убеждение, че погиналите нечестивци няма да живеят, и никакви врачове няма да ги възкресят, а праведниците ще възкръснат и ще излязат от гробовете си, защото росата на Божията благодат ще ги отдели (12-19). Тук пророкът завършва песента на вярващите и от бъдещето светло и радостно време обръща погледа към близките тежки бедствия, като подканя вярващите от лицето на Бог да се скрият в деня на Божия съд над нечестивите (20-21).

Стих 1. В този ден – в новозаветните времена, когато ще се извърши Божият съд и Господ ще приготви трапеза за всички народи (25:6-8). Юдейската земя, като страна, където е извършено спасението, се разглежда и като страна, където пребъдват праведниците. Под град, силен с Божие спасение, се разбира обществото от спасяваните, царството Божие, църквата Христова или онази нова земя, за която пророкът говори в друго място (Исаия 66:22) и в която, по думите на другите пророци, ще живее новият Израил, имащ ново сърце и нов дух (Иезекиил 36:25; Иеремия 32:40).

Стихове 4-8. Надеянием надеяшася – твърдо се надяваха; живущия на высоких – люде самонадеяни и горди, живеещи във високи и добре укрепени градове и полагащи своята безопасност не в Бог, а в тези естествени укрепления. Ноги кротких и смиренных – праведниците, които, по думите на апостола, “мирови имут судити”. Пътят на благочестивите станал равен, вследствие падането на нечестивите, които със своята власт и положение препятствали да се изпълни Божията воля. Пут бо Господен суд – образът на Божиите действия по отношение към хората е справедлив, правосъден.

Стих 9. От нощи утренюет дух мой к Тебе, Боже, зане свет повеления твоя на земли – Утренюет (ο̉ρθρίζει) – провежда утро, от нощи утренюет значи започва утрото от дълбока нощ, когато е още тъмно, преди утренното разсъмване. Оттук целият стих – “моят дух бдително се стреми към Тебе, Боже, от дълбока нощ, така като Твоите заповеди са светлина на земята”. Под нощ може да се разбира време на бедствия; в бедствията праведникът се ръководи от Божиите заповеди, в които той намира за себе си утешение (свет). Под повеления се разбират заповедите на Божия закон, даден чрез Моисей, които по-горе (Исаия 2:5) пророкът нарича светлина Господня. Нощ в преносен смисъл тук се наричат старозаветните времена на сянката и предобраза в сравнение с новозаветните времена, когато е изгряло Слънцето на правдата (Малахия 4:2) – Христос. Оттук се получава тази мисъл: за хората, уповаващи се на Бог и ходещите в светлината на закона, още в старозаветните времена видима била Христовата светлина, доколкото тя се явявала в заповедите на закона; поради това, за тях зората на християнския  светлоносен ден се започвала много по-рано от настъпването на самия този ден. Така например, пророк Исаия преди 700 години видял светлината на Христовото Богоявление (гледай канон на Велика Събота, ирмос на 5-та песен). Назначението на старозаветния закон в това се състоял – да укрепи в хората вярата в обетования Месия и да ги приготви за Неговото приемане; ето защо, законът у апостол Павел и се нарича пестун (ръководител) во Христос (Галатяни 3:24).

Стихове 14-15. Под мертвии тук се разбират нечестивите, по-горе наречени хора ненаказани и супостати (противници), за които се каза, че са погинали (10-ти стих). Тук се говори, че те няма да видят живот, но не в смисъл, че няма да възкръснат при всеобщото възкресение; те ще възкръснат, само че не за вечен живот с праведниците, а за осъждане (Иоан 5:29) на вечни мъки; но това не е живот, а е втора смърт. Образният израз – и взял еси всяк мужеск пол их означава унищожаване всяка памет за тях. Образът е взет от обичай на древните завоеватели, които, след побеждаване врага, за съвършеното негово изтребване, избивали всички победени мъже, като оставяли само жените; чрез това победеният враг се осъждал на окончателно изтребване чрез измиране, след което се прекратявал всякакъв спомен за него. Думите – приложи им зла, Господи, приложи зла славнем земли – не са зложелание на притеснителите от страна на притесняваните (вярващите), но са израз на велика ревност за Божията слава и за истинското богопочитание. В такъв смисъл нерядко пророк Давид се е молел за изтребване на своите врагове. Подобна молитва чул и св. Иоан Богослов от избитите за Христовата вяра мъченици (Откровение 6:9-11).

Стихове 17-18. Мисълта на тези стихове е такава: страхът от Твоето наказание, Господи, застави ни така да страдаме, че ние пред Твоя Възлюбен (Месия) бяхме като че ли в положението на родилка. Както родилката, под влияние на страха, се мъчи и във време на своята болест вика, така и ние се мъчехме в скръбта си викахме към Тебе. Както мъките на родилката обикновено се завършват с раждане на младенеца, така и нашите мъки се завършиха с това, че ние се изправихме в нравствено отношение, родихме твърда вяра (дух) в спасението при Божията помощ и чрез това избегнахме окончателната гибел; а това ни прави да се надяваме, че няма да паднем окончателно, а ще паднат нечестивите.

Стих 19. Под мертвии тук се разбират уповаващите се на Бог юдеи. В близък исторически смисъл думите на този стих трябва да разбираме като пророчество за завръщане на юдеите от вавилонския плен и възстановяване на тяхната политическа самостоятелност (срв. Иезекиил 37:12). Но в тези думи, под образ на политическо освобождение, се съдържа още пророчество за нравственото обновяване или оживяване на всички хора в Иисус Христос и за бъдещето всеобщо възкресение от мъртвите. В такова именно значение употребява настоящите думи и нашата Църква в едно от песнопенията на Велика Събота: “Богоявления Твоего, Христе, к нам милостивно бывшаго, Исаия свет видев невечерний, из нощи утреннева в взываше: воскреснут мертвии и востанут сущии во гробех и вси земнороднии возрадуются” (канон на Велика Събота, ирмос на 5-та песен).

Въз основа на тази песен е съставена 5-тата песен от църковните канони. Думите от 9-ти и 19-ти стихове твърде често се повтарят в ирмосите на 5-та песен от каноните. “К тебе утренюю всех Творцу, преимущему всяк ум мирови, зане свет повеления Твоя: в них же наставимя” (2-ри ирмос от възкресния канон на 3-ти глас).

За “крайъгълния Камък” в основата на Сион

Глава 28:1-16

В началото на тази глава пророк Исаия предсказва скорошна гибел на Израилското цраство от асирийците (1-4). Юдея така скоро няма да сподели участта на Самария: Бог ще я пази за известно време от неприятелите (5-7). Но, поради нечестието на юдеите, поради тяхното кощунствено отношение към речите на пророците и надеждата им на помощ от египтяните, Бог ще разруши и Юдея, макар по-късно. Юдеите не трябва да се надяват на съюза с Египет, към който така много се стремят техните князе, като казват, че са сключили съюз с ада и смъртта; единствена надежда, която Господ дава на народа, това е твърдият, изпитан камък (Месия), поставен в основата на Сион; за вярващите Той ще служи за твърда опора (8-16).

Стихове 1-4. Горе вениу гордыни – горко на столицата (Самария), която служи венец, главен предмет на гордост; наимницы Ефремовы – така се наричат поданиците на Израилското царство, понеже всички те били като че ли работници на Ефремовото коляно, което по своята численост надминавало всички други колена, влезли в състава на това царство, и затова заемало първо място между тях. Аки раннии плод смоквин… – с тези думи пророкът прикрито изразява мисълта, че Израилското царство ще стане предмет на алчно разграбване от страна на асирийците.

Стихове 5-6. След като Израилското царство бъде разорено от асирийците и погълнато като рано узряла смокиня, за останалата част от Божия народ (оставшымся людем – поданици на Юдейското царство) Господ Саваот ще бъде венец на надежда, сплетен за слава. Но след време и Юдейското царство, подобно на Израилското, ще го постигне Божият съд, само че изпълнението на този съд за известно време е отсрочено от правосъдния дух (духом судным) с цел, чрез поданиците на Юдейското царство да се съкруши силата на враговете (крепост возбраняющих погубляти). Така действително и било; тези същите асирийци, които в 722 година до Рождество Христово съсипали Израилското царство, след малко време намислили същото да направят и с Юдейското царство, но под стените на Иерусалим претърпяли страшно поражение: по Божия воля, чрез ръката на ангел, в една нощ била изтребена 185 хилядна най-хубава и отбрана асирийска войска (4 Царства 19:34-36). Така че, Юдейското царство, което било разрушено в 588 година до Рождество Христово, благодарение на божествената закрила, запазило своята самостоятелност повече от 100 години след падането на Израилското царство.

Стихове 9-13. Мисълта в тези стихове е такава: истинските пророци, като изобличавали нечестието на юдеите, подканяли ги към разкайване и изправяне, обещавайки им, в случай на послушание, помилване от Бог, и застрашавайки ги с наказание, в случай на непослушание (Исаия 1:19-20). Но юдеите, и особено техните ръководители – свещениците и лъжепророците (жрец и пророк), не само не внимавали на тези пророчески увещания, но даже се присмивали над тях, като ги наричали детски приказки, с които можеш да се обръщаш само към малолетни деца, вярващи на обещания и боящи се от застрашавания. След като било говорено на юдеите – кое е спасението (покой) и кое е погибелта (сокрушение), Бог, казва пророкът, няма повече да вразумява на тях чрез устата на пророците, а ще ги вразумява чрез ръката на враждебни на тях народи (худостию устен и языком иным) или въобще чрез бедствия (Иов 33:19). Опустошителните войни на Навуходоносор, който е бил оръдие на Божия гняв против юдеите, са тези, именно, “лоши уста”, чрез които Бог вразумявал юдеите. Но думите от 11-ти стих имат и друго значение. Апостол Павел за потвърждение на своята мисъл, че дарът за говорене разни езици е нужен като доказателство за истинността на Христовата вяра не за вярващите, привежда думите на пророка така: иными языки, и устны иными возглаголю людем сим и не тако послушают Мене, глаголет Господ (1 Коринтяни 14:21-22), тоест, според апостола, пророкът искал да каже, че за вразумяване и убеждаване на юдеите, които с недоверие се отнасяли към проповедта на пророците, някога ще им говорят на разни езици, та дано с това поразително чудо по-силно ги разположат към вярата; но те и на такава проповед няма да внимават.

Стихове 15-16. Юдеите, като свързали договор с египтяните, надявали се да избегнат всякаква опасност от враговете и затова на заплашванията на пророка с насмешка отговаряли: ”ние сключихме съюз (завет) с ада и договор (сложение) със смъртта”, като изразявали с това мисълта, че те не се боят от никакви, даже, от най-големите опасности, нито от ада, нито от смъртта. С този отговор те ясно доказали, че нямат никаква надежда на Бог, а всичкото си упование възлагат на човешката сила. За да ги изобличи и вразуми, пророкът им говори от Божие лице, че надеждната опора за Сион се заключава не в съюза с езичниците, а единствено в крайъгълния и драгоценен камък, който Сам Бог сложил в основата на Сион – “се Аз полагаю во основание Сиону камен драгоценен, избран, краеуголен (лежащ под ъгъл), честен (скъп), во основание ему, и веруяй вон не постыдится”. Тези думи са сходни с онези на Давид: “камен, егоже небрегоша зиждущии, сей бысть во главу угла” (Псалом 117:22), дето под камък се разбира цар Давид, като Божий избраник и опора на еврейското царство; но тези думи Иисус Христос отнесъл към Себе Си (Матей 21:42), понеже Давид бил Негов предобраз. Ако думите на псалмопевеца се отнасят към Иисус Христос, то не към другиго някого могат да бъдат отнесени и разглежданите, сходни с тях, думи на пророка. И действително, апостолите Петър (1 Петр. 2:3-7) и Павел (Римляни 9:33; 10:11) думите на пророк Исаия (16-ти стих) отнасят към Иисус Христос, Който е основание и крайъгълен камък на новозаветната Църква (Ефесяни 2:20-21). Това пророчество е имало твърде важно значение за старозаветните времена, защото чрез него пророк Исаия разяснявал на невярващите юдеи, че могъществото на Юдея не е във външната сила, не е във войската и съюза с египтяните, а в твърдата вяра в Бог и в неизменността на Неговите обетования; Сион, като средоточие на еврейското царство, може да бъде безсилен и безопасен само чрез вярата в обетования Месия. За новозаветните времена същото пророчество има още по-голямо значение. Иисус Христос е основа на новата Сионска крепост – новозаветната Църква. Които от вярващите искат да станат свет Божий народ и действителни членове на Христовата Църква, трябва, по думите на светите апостоли, сами като живи камъни да се приложат към Христос – Живия камък и да образуват от себе си духовен дом (1 Петр. 2:4, 6-9; Ефесяни 2:20-21). Но никой не може да бъде жив камък в това духовно здание, без предварително да изповяда, че основният камък на това здание – Иисус Христос – е Божий Син. На сем камени созижду Церков Мою и врата адова не одолеют ей, – казал Спасителят на апостол Петър (Матей 16:18), тоест само такива хора могат да бъдат истински членове на Христовата църква, които, подобно на апостол Петър, в Иисус Христос, Сина на живия Бог, откриват основата, камъка на новозаветния Сион. Само с такава вяра, че Иисус Христос е Месия, Син Божий, човек няма да се излъже в своята надежда за спасение (веруяй вон не постыдится). Без вяра в Иисус Христос като в Син Божий, няма нито крайъгълен камък, нито църква, която би противостояла на адовите порти, нито пък спасение.

За жадуващата пустиня

Глава 35

Пророкът съзерцава, че жадуващата пустиня ще процъфти: Сам Бог ще дойде и ще спаси отслабналите под тежестта на бедствията (1-4); спасението ще бъде ознаменувано с изцеряване на неизлечимите човешки недъзи и с необикновено изменяне на неодушевената природа (5-7); за вярващите ще бъде устроен безопасен път, по който те ще се завърнат в Сион с радост, и тази радост ще бъде вечна и пълна (8-10).

Стихове 1-2. Под пустыня тук се разбират езичниците, които до идването на Христос, представяли от себе си една суха, неоросена и безплодна земя; понеже нямали истинско богознание и откровен закон, нямали никакво общение с Бог, те били и неспособни да принасят приятни Богу плодове – добродетели, а принасяли само тръни – пороци. Но избраните от тях, след идването на Христос бивайки просветени от благодатното евангелско учение, станали членове на Христовата църква и се украсили с добродетели. Имайки предвид това, което в бъдеще очаквало езичниците, пророкът ги подканя последните да се радват, веселят и да процъфтяват така разкошно, както разкошно цъфти лилията (крин). Че под жадуваща пустиня се разбира езическата църква, която, неудовлетворена  от многобожието и безнравствеността на езическите религии, след идването на Христос процъфтяла, това потвърждава Православната църква в едно от своите песнопения: “Процвела есть пустыня яко крин, Господи, языческая неплодящая церковь пришествием Твоим, в нейже утвердится мое сердце” (Възкресен канон на 2-ри глас, 3-ти ирмос).

Стихове 2-3. Думите на този стих, както той стои в славянската Библия, указват това, че заедно с езичниците в Христовата църква ще встъпят и евреите, които така също ще се украсят с плодове от християнски добродетели и ще се прославят така, както се слави Ливан със своите гори и Кармил със своите овощни градини. Но в еврейската Библия думата “Йорданова” я няма и, вместо “людие мои” стои “те”, тоест жителите на пустинята, безплодната земя, за която става дума в 1-вия стих; това ни дава право под пустиня да разбираме всички въобще духовно-жадуващи хора, били те евреи или езичници. В 3-тия стих се съдържа пророчество за идването на Спасителя Иисус Христос на земята.

Стихове 5-7. Указва се на измененията в човешката и неодушевената природа. Тези изменения ще станат вследствие появяването на изобилни потоци вода в пустинята (проторжеся – нахлу, вмъкна се); но естествената вода не може да бъде причина на указаните в 5-ти и 6-ти стихове явления; затова под вода трябва да разбираме водата на спасението (срв. Исаия 12:3), благодатта на Светия Дух, в изобилие донесена на земята от Спасителя. Съответно на това и под недъзи трябва да разбираме духовни. Пророкът под чувствени образи представя духовното състояние на юдеите и езичниците до приемане от тях на Христовата вяра и след приемането. До приемане на християнството те били слепи духовно, като не разбирали божествените откровения (евреите) или като не ги слушали (езичниците), хроми – не умеели да ходят по правия път, гъгниви – не могли правилно да прославят Господ. Но с приемане на християнството, под действието на благодатта на Светия Дух, те видели светлината на истината, тръгнали по пътя на спасението и започнали както трябва да прославят Бог; те принасят плодове на добродетели (сели ва трости – растене на тръстика; лузи – ливади), сами духовно тържествуват и изразяват своето тържество с пеене хвалебни песни на Бог. Частно, пророчеството за слепите, хромите, глухите и гъгнивите се изпълнило буквално във време на земния живот на Иисус Христос, на което Сам Той ясно указва. Когато Иоан Кръстител, намирайки се в тъмницата, пратил двама от учениците си при Иисус Христос да Го попитат – дали той е Месия, Спасителят отговорил: шедше возвестите Иоаннови, яже видите и слышите: слепии прозирают и хромии ходят, прокаженнии очищаются, и глусии слышат, мертвии востают и нищии благовествуют (Матей 14:4-5).

Стихове 8-10. Когато с идването на Месия ще се разпространи на земята божествената благодат, тогава ще се състави общество от вярващи, които ще вървят по свят път (водещ към святост), указан от Иисус Христос. Неочистените от Божията благодат няма да вървят по този път, поради което и самият път няма да бъде нечист. Вярващите, които Иисус Христос изкупил от смъртта и ада (гледай Осия 13:14), по пътя на спасението няма да срещнат исконния свой враг – дявола (не будет тамо льва, ни от зверей злых не взыдет нань); в предишно време дяволът като див звяр нападал хората, но Христос го обезсилил и го лишил от властта над вярващите. Собраннии, както и разсеяннии – вярващите, християните, разсеяни по цялото земно кълбо.

Забележка. Пророчеството за жадуващата пустиня съставя паримия на празник Богоявление; във време на кръщението на Иисус Христос (над Неговата човешка природа) във всичката пълнота се излели даровете на Светия Дух, а след кръщението Той започнал да проповядва Своето учение на жадуващото човечество и да му дарява благодат чрез извършване на чудеса; проповедта Си започнал в Галилея езическа (Матей 4:15).

Следва…(виж тук).

______________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: Корица на книгата на св. пророк Исаия, на руски език и св. пророк Исаия (766-686 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dFE