Христо Попов

Глава 9, стихове 1 и 2. “Сие прежде испий, тоест тази чаша на Божия гняв (гореспоменатите бедствия – 8:21-22) изпий преди другите и върши това скоро, страна Завулонова и земя Нефталимова и всички други, живеещи при морето и по онази страна на Йордан, цялата, така наречена, езическа Галилея! Но затова пък после тези хора, ходещи, така да се каже, в тъмнина, ще видят (видеша) голяма светлина”. Пророкът се обръща към жителите на тази страна и казва: “живеещи в страна и сянка смъртна над вас ще изгрее светлина!” Галилея – това е северната част на Палестина, заключаваща в себе си дяловете на Асировото, Завулоновото, Исахаровото и Нефталимовото колена (Иисус Навин 19:10-32). Наречена е езическа, защото в нея живеели и много езичници, под влияние на които галилеяните-евреи лесно се заразявали от езически суеверия и се предавали на порочен живот. В този, именно, смисъл пророкът и нарича жителите на Галилея ходящии во тме и живущии в сени смертней. Другите евреи не обичали галилеяните и, даже, ги презирали. У юдеити се било съставило даже такова понятие за Галилея, че оттам пророк не излиза (Иоан 7:41-52) и че от Назарет, галилейския град, нищо добро не може да се очаква (Иоан 1:46). Над тази полуезическа страна, по думите на пророка, ще изгрее великий Свет. Под велика светлина се разбира Иисус Христос, Който Сам нарича Себе Си с това име (Иоан 8:12; 12:46). По обяснението на евангелист Матей (4:13-16), тук се предсказва за заселването на Иисус Христос в Галилея, където и се започнала Неговата проповедническа дейност.

Стих 3. Пророкът обръща речта си към виновника на това духовно просветяване галилеяните и казва: “Много са хората (множайшия люди), които Ти (Месия, Господи) ще изведеш (от тъмнината на неведението) в Своята радост (във веселии Твоем извел еси), и те ще се веселят пред Тебе така, както (якоже) обикновено се веселят във време на жетва, или както тържествуват при дележ на придобивка”, тоест тяхната радост ще бъде най-искрена и непресторена. С думите видеша (2-ри стих) и извел еси пророкът говори за бъдещето в минало време. Понеже пророците говорели от лицето на Бог, за Когото не съществува разлика между минало и бъдеще, то твърде естествено било за тях – за бъдещите събития да говорят като за минали, толкова повече, че те и бъдещето нерядко съзерцавали така ясно, както настоящето и миналото.

Стих 4. Нататък пророкът указва и самите причини на тази искрена радост. Първа причина ще бъде – “че (зане) яремът, който е тежал над тях, ще бъде свален (отятся) от тях, понеже (бо) властта на притеснителите (жезл истязующих) ще съкруши Господ (разсыпа Господь), както някога във войната против мадиамяните”. Тук е думата за освобождение от духовно робство – от робството на греха и на дявола, но не и от някакво политическо робство. Иисус Христос не само не унищожавал политическото робство и не освобождавал Своите последователи от чуждоземна власт, но даже заповядвал на последните да се подчиняват на чуждите власти (Матей 22:21) и да си остават всеки в онова звание, в което ги е сварило християнството (1 Коринтяни 7:20; Ефесяни 6:5; Колосяни 3:22; Тит 2:9). Победата на Иисус Христос над дявола тук се сравнява с победата на Гедеон над мадиамяните (Съдии глава 7). Това показва, че чудесната победа на Гедеон била предобразователна. Гедеон победил мадиамяните с 300 без оръжие войници, които имали в ръцете си тръби и скрити в глинени съдове светилници; чрез звука на тези тръби и внезапната светлина на светилниците (след счупване на съдовете) той докарал неприятелите в забъркване и ги обърнал на бяг. Така и Иисус Христос победил дявола и освободил човешкия род от робството на греха с малко число истински войници, каквито са били апостолите и не с оръжие, а със светлината на евангелското учение.

Стих 5. Втора причина на искрената радост ще бъде – въдворяването на мир между хората: (ще се веселят) “така като (яко) тогава всяка дреха, придобита (собранну) с измама (лестию), и риза мирно ще повърнат и, даже, ще пожелаят, защото те (дрехите) да бъдат изгорени”. Този стих в еврейския текст е по-ясен (всяка военна дреха, обагрена с кръв, ще бъде изгорена) и е повторение на мисълта, изказана в Исаия 2:4.

Стих 6. Трета и най-главна причина на гореказаната радост (а също и причина на първите две причини) е, че (яко) за нашето спасение се роди Младенец, истински човек. Пророкът като че ли стои при Витлеемските ясли и се провиква: Отроча родися нам. Той съзерцава рождението на Месия-Младенеца като станало вече събитие Сын, и дадеся нам – за нас е отдаден в жертва Син Божий, Който е облечен с всичката власт и сила (егоже начальство) на Своя небесен Отец (срв. Матей 7:29; 28:18); на раме его – метафоричен израз, взет от обичая на източните царе – да носят червено наметало като символ на царско достойнство и власт. Другите свойства на Месия пророкът изобразява със следните величествени имена: велика совета Ангел – известител на великия предвечен съвет на Света Троица, в който от вечност било определено да се спаси човешкият род от окончателна погибел чрез страданията на Сина Божий. Пророците известявали на хората за решенията на този тайнствен съвет, но не всякога с пълна ясност, а някога съвсем прикрито. Чуден – по Своето същество, учение и дела. Советник – Той е бил не само известител на великия съвет, но, като Божий Син, и Сам участвал в този съвет. Бог крепкий и Властелин – Той не е твар или служебна сила на Бог, но е Сам Бог и независим Владика на всичко. Княз мира – началник, виновник на примирението: 1) на Бог с човека, така като изкупил хората от законската клетва (Галатяни 3:13), 2) на човека със своята съвест, която до изкуплението го укорявала за греховете и го застрашавала с Божия съд и, 3) на хората помежду си (Исаия 2:4; 11:6-8). Отец будущаго века – виновник, основател на бъдещия вечен живот. Думите: “приведу бо мир на князи, мир и здравие ему” в еврейската Библия ги няма. Според св. Василий Велики, тези думи са произнесени за Месия от лицето на Бог Отец и указват тайната на възкресението; а според обяснението на блажени Иероним, техният смисъл е, че “Христос дал мир на своите князе – апостолите и апостолските мъже, и оставил на вярващите здравето на Своето учение”.

Стих 7. Велие начальство – Неговата власт е безпределна (срв. Даниил 7:14; 1 Коринтяни 15:27; Евреи 2:8); мира Его несть предела на престоле Давидове – мирът в Неговото царство ще продължава вечно; исправити е и заступити – да установи и утвърди Давидовото царство чрез съд и правда. Несъмнеността на всичко казано пророкът удостоверява с думите: ревность Господ Саваота сотворит сия, тоест Господ на воинствата, ревнувайки за Своята слава непременно ще изпълни това, що обещава чрез Своите пророци.

Забележка. Думите на пророк Исаия, изложени в 8:9–10 и 6-тия стих, от 9–та глава, влизат в състава на Великото повечерие. 7:10–16; 8:1–4, 8–10 съставя паримия на 6–тия час и вечернята в навечерието на Рождество Христово, така като празнуваното събитие е изпълнение на пророчеството за Емануил; 9:9–7 съставя паримия така също в навечерието на Рождество Христово, така като в лицето на родилия се от Дева Христос се явил в света Онзи Младенец, за Когото се предсказва в Исаия 9:6–7.

За “Жезъла” от Иесеевия дом

Глава 11-та

В тази глава се съдържа пророчество за произхода на Месия по плът от Давидовия дом, за Неговите свойства и действия и за въдворяването от Него на земята истина и правда.

От корена на родословното Иесеево дърво ще произлезе царствен клон, младочка (жезъл) – велик Владетел, Който, надарен и помазан със седемте дарове на Светия Дух, ще управлява и съди хората не по външния им вид и положение, а по техните вътрешни качества и достойнство (11:1-5). С Неговото възцаряване животните така ще изменят своите инстинкти, че повече няма да се избиват едно с друго; месоядните и свирепи животни ще живеят мирно с тревопасните и кротки; вълкът ще пасе с агнето, рисът ще почива с козлето; телето, вълкът и лъвът заедно ще спят, волът и мечката заедно ще пасат, заедно ще бъдат и техните деца, а лъвът като вол ще яде плява. По отношение към човека животните дотолкова ще бъдат послушни, че малко дете ще ги пасе, и най-отровните змии – аспиди и василиски – не ще смеят да ужилят това дете. И всичко това ще стане, защото цялата земя ще бъде напълнена с богознание (6-9). Под знамето на новия Цар (корен Иесеов) ще се съберат всички, разсеяни по разни страни, юдеи; в Неговото царство ще влязат и всички езически народи, за които Бог ще направи велики чудеса (10-16).

Стих 1. Под жезл (клонче, ластар, вейка, младочка) и цвет пророкът тук разбира Иисус Христос, Който е произлязъл по плът от рода на Давид, Иесеевия син. Иесей бил прост гражданин от град Витлеем, в Юдиното коляно; син му Давид сам станал цар и от неговия род произлизат юдейските царе. Спасителят, по указание на пророка, ще произлезе не от корена на Давид, а от корена на Иесей; това значи, че Той ще произлезе в онова време, когато Давидовият царски род ще се лиши от своето царско достойнство и ще се възвърне в онова състояние, в което бил някога Иесей. Нещо повече. Спасителят ще произлезе не от дървото на Иесей, а от неговия корен; значи, дърво в собствен смисъл не ще да има, а ще остане от него само пън или корен; така незначителен ще бъде домът на Иесей. Така действително и било. Йосиф, мнимият баща на Иисус и Мария били хора бедни, незнатни. Че това пророчество се отнася към Иисус Христос, за това имаме ясно указание у апостол Павел (Римляни 15:8-2); същото потвърждава и църковното предание, изразено в една църковна песен: “жезъл из корене Иесеова, и цвет от него, Христе, от Девы прозябл еси” (канон на Рождество Христово, ирмос 4).

Стихове 2-4. Почиет – над Него ще пребъдва постоянно Дух Божий, Който и действително пребъдвал още от време на въплъщението Му в утробата на Дева Мария и кръщението Му в Йордан. За забелязване е, че св. Иоан Кръстител, в съгласие с думата почиет, за Иисус Христос говори, какво видял “Духа сходяща и пребывающа на Нем” (Иоан 1:32-33). Нататък се изброяват седемте дара на Светия Дух, в знак на това, че Светият Дух ще почива върху Иисус Христос, като върху човек, във всичката пълнота, или че Нему, по човечеството, Му са дадени всички дарове на Светия Дух, така като числото седем в Стария Завет е било символ на пълнота, съвършенство. Дух премудрости и разума. Премъдрост значи висша степен на съвършенство в усвояване на истината чрез ума. Разум, в съединение с премъдростта, значи не само знаене на истината, но и разбиране – как трябва да се употреби това знание. Разликата между тези понятия се състои в това, че премъдростта се отнася към областта на умозрението, а разумът – към практическата област. Дух страха – изпълнен ще бъде с дар на благоговение към Бог (срв. Матей 26:31-42). По силата на благодатните духовни дарове Спасителят никога няма да сбърка в Своя съд и различаване истинно добрите и невинните хора от лошите и престъпните: Той ще съди не по външното славно положение на човека в обществото (не по славе) и не въз основа на външните свидетелства, на хорската мълва (ниже по глаголанию), а по Своето божествено знаене на човешкото сърце и по съда на Божията правда. Така например, Той избрал за апостол Матей, който, като митничар, от хорското мнение бил смятан за грешник; жената, изобличена в прелюбодейство, простил и други. Поразит землю – ще произнесе строга присъда над всички нечестиви (земята е противоположност на небето, на всичко свято); убиет нечестиваго – антихриста, по обяснението на апостол Павел (2 Солуняни 2:8).

Стих 5. Като цар, Месия ще постъпва по правдата, а като учител, ще проповядва само истината. Той всецяло ще бъде проникнат от правдата и истината.

Стихове 6-9. Според тълкуванието на светите отци, тук пророкът образно рисува – как под влияние на дейността на Месия ще се въдвори на земята мир и любов, в човешкия род ще се яви голяма нравствена промяна. Под жестоки и кръвожадни зверове (лъвове, рисове, мечки и аспиди) трябва да се подразбират онези хора, които със злоба посрещнали Спасителя и жестоко постъпвали с всички Негови последователи. А под кротки животни (агнета, козлета, волове и телци) се разбират онези, които с агнешка кротост приели Христовото учение и, подобно на вол, понесли над себе си игото на евангелския закон. Оттук, ако пророкът казва, че дивите и хищни животни ще пасат и почиват заедно с домашните и кротки животни, това значи, че онези същите хора, които преди се отнасяли към смирените последователи на Христос надменно (като лъв), злобно (като аспид) и жестоко (като рис), след време ще бъдат победени от духа на евангелската кротост и сами, като станат членове на Христовата църква, ще изменят своите зверски нрави на кротки. Пример на подобна промяна, които, като виждали търпението и мъжеството на мъчените от тях християни, се обръщали към Христос; а така също и апостол Павел, който, до обръщането си към Христос, твърде много гонел християните, а после, след като бил кръстен, станал най-ценен съсъд на Божията благодат. “Вълкът Павел – казва блажени Иероним – който отначало гонел и разкъсвал църквата, е живял с агнето Ананий, от когото и бил кръстен (Деяния на светите апостоли 9:10-18)”. Лев аки вол ясти будет плевы – гонителите на християните, като станат членове на Христовата църква, ще имат една, обща за всички християни, храна – благодатното Христово учение. Отроча мало поведет я – всички вярващи в Христос ще имат кротки и незлобни като деца пастири ръководители, които с детска сърдечна простота ще сложат ръката си на ложе исчадии аспидских. Последните думи могат да се разберат преносно – тоест пастирите ще простират своето пастирско влияние, без всякаква вреда за себе си, даже върху такива злобни хора, които са подобни на аспиди; но тези думи, както и подобните думи на Христос (Лука 10:19), могат да се разбират и буквално. Така например, апостол Павел без всякаква вреда взимал в ръката змия (Деяния на светите апостоли 28:3-6). Пророк Даниил със своята праведност затворил устата на лъвовете (Даниил 6:16-22). Първоначално, докато човек бил в невинно, безгрешно състояние, всички зверове за него били еднакво безопасни и, даже, послушни; те се изменили по отношение към него, само след като той омрачил с греха Божия образ в себе си. Някои Божии избраници чрез подвизи постепенно се освобождавали от всичко греховно, което в тях затъмнявало Божия образ, и властта им над животните и въобще над природата се е връщала у тях. След изкупителната Христова жертва, при помощта на благодатните сили, възвръщането към първобитното състояние е леко, отколкото в старозаветните времена. Ето защо, и в историята на християнството ние срещаме далеч много повече примери за господстване на праведниците над животните, отколкото в старозаветната история. Стих 9. Гора святози – Христова църква.

Стих 10. В този стих по обяснението на апостол Павел (Римляни 15:8-12), се съдържа пророчество за встъпване в Христовата църква, заедно с юдеите и на езичниците, както пророчествал за това и патриарх Яков в думите: и Той чаяние языков (Битие 49:10). Тук Месия е наречен Иесеев корен в смисъл, че Той, като Божий Син, е основание и източник на битието на Иесей, Давид (срв. Откровение 5:6) и на целия техен род. И будет покой Его честь (покой, гръцки α̉νάπαυσις, – успокоение, латински seulchrum – гроб) смъртта или самият начин на смъртта и мястото на погребението на Месия ще бъдат славни, ще станат за хората предмет на почитание.

Забележка. 11:1–10 съставя паримия в навечерието на Рождество Христово, така като празнуваното събитие е изпълнение на съдържащото се в нея пророчество за рождението на Месия.

Хвалебна песен, която помилваният и спасен Израил ще пее на Бог

Глава 12-та

В “онзи ден” Израил ще пее хвалебна, благодарствена песен на Бог Спасителя, в която ще Му благодари, задето Той отвърнал Своя гняв от него и го помилвал; тогава Израил съвсем няма да се бои от враговете, понеже Бог ще бъде неговата сила и предмет на неговото прославяне, Той ще бъде и негов Спасител (12:1-2). Спасените израилтяни радостно ще черпят и пият вода от изворите на спасението и в онзи радостен ден ще възбуждат един другиго към проповядване между всички народи славните Божии дела (стихове 3-5). Особено ще се радват и веселят тогава жителите на Сион, така като Светият Израилев (Бог) ще се възвеличи между тях (стих 6).

Стих 1. С думата разгневался в близък исторически смисъл по отношение към евреите се указва на асиро-вавилонския плен: за това и ден оный, тоест денят на помилване или отдалечаване на яростта, в близък смисъл ще означава освобождението от този плен при Кир. Но понеже асиро-вавилонското робство на евреите е служело за образ на робството на цялото човечество под греха и дявола, то в по-далечен смисъл тук се разбира помилването, което получило цялото човечество чрез Господ Иисус Христос. До идването на Спасителя в света човешкият род се намирал под Божия гняв и под клетвата на закона. Иисус Христос със Своите кръстни страдания ни изкупва от клетвата на закона и вдига от нас Божия гняв. По такъв начин, Сам Бог в лицето на Месия станал Спасител на човечеството.

Стих 3. Пророкът за кратко време прекъсва изложението на хвалебната песен, за да покани спасените и помилваните да черпят вода от изворите на спасението. В Свещеното Писание източник се взима като образ на Самия Бог, Който за човека е непрестанен, вечен извор (виновник) на всички блага. Частно, тук под източник се разбира, Иисус Христос, виновникът на вечното спасение (Евреи 5:9) и подателят на всички неща, яже к животу и благочестию (2 Петр. 1:3). В този смисъл и Сам Спасителят уподобява Себе Си на извор (Иоан 4:14; 7:37). Под вода обикновено в Свещеното Писание се разбира откровеното божествено учение (Исаия 11:9; Сирах 24:25-29) и оживяващата благодат на Светия Дух (Иоан 7:37-39). Затова под извори на спасение, откъдето израилтяните ще черпят вода трябва да разбираме евангелското учение, преподадено от Иисус Христос и неговите апостоли в Свещеното Писание и Свещеното Предание, и благодатните дарове на Светия Дух, подавани на вярващите.

Стих 4. Продължава се изложението на хвалебната песен. Бог, невидим по същество, благоволил да стане известен на хората, създал Си, така да се каже, име сред тях със Своите велики и чудни дела. Най-великото от чудесата, прославящи Бог, било онова, когато Сам Бог за нашето спасение станал човек (Иоан 1:14). Спомняйки за това величайше чудо (поминайте, яко вознесеся имя Его), всички трябва да възхвалят за него Господ и да възпяват Неговото име (воспойте имя Его). Но помилваните израилтяни не само с песнопения трябва да прославят Бог; пророкът им казва още: возвестите во языцех славная Его, тоест вярващите, възхвалявайки сами името Божие, трябва да учат на това и езичниците, като им разказват за великите и дивни Божии дела.

Забележка. 12, 3–6 съставя паримия в навечерието на Богоявление и в чина на великия водосвет. Във време на кръщението, на човешката природа на Иисус Христос били изляти в пълно изобилие даровете на Светия Дух; оттогава Спасителят започнал да ги дава на вярващите и сега ги дава чрез тайнствата и чрез много други видими предмети. Към числото на последните се отнася и водата, освещавана на празник Кръщение и правеща вярващите в известна степен причастници на даровете на Светия Дух. Ето защо, на Богоявленското водоосвещение църквата подканя вярващите с думите: Глас Господен на водах вопиет, глаголя: приидите, приимите вси Духа премудрости, Духа разума, Духа страха Божия явльшагося Христос”(тоест приемете даровете, които Иисус Христос получил при кръщението Си).

Пророчество за Вавилон

Глава 13:1-14:23-ти стих

От 13-21-ва и в 23-та глави пророк Исаия излага пророчествата за съдбата на иноплеменните народи, на които предсказва твърде големи бедствия – наказание за тяхното нечестие и враждебност към Божия народ. Като следствие от това наказание ще бъде встъпването на някои от тях в царството на Месия. Пророкът излага тези речи пред юдейския народ, така като за него те имали важно значение: в тях се разкрива истинският възглед за езичниците. Евреите мислели, че езичниците са по-силни от тях, благодарение на своите богове, и, вследствие на това, минавали в идолопоклонство. Пророкът обяснява, че езичниците са по-силни от евреите не сами по себе и не благодарение на своите идоли, но като оръдие Божие, избрано за наказване на евреите, а затова и тяхното могъщество е временно, скоропреходно. Практическият извод за евреите от това е бил, че те не трябва да възлагат надежда на езичниците и да влизат с тях в общение, така като от това ще получат само вреда. Освен това, предсказанията за бедствията на езичниците – враговете на Божия народ – служели за утешение на последния. Най-после и езичниците могли да получат полза от тези речи на пророка, запознавайки се с тях чрез евреите.

Пророчеството за Вавилон, съдържащо се в 13-та и 14-та глави, е изложено в драматична форма, тоест съдбата на Вавилон е представена така, като че ли се извършва пред очите на читателя. От начало се издига знаме и се дава заповед за навлизане в града на владетелите – вавилонзините. След това се изобразява необикновен шум, като че ли от събранието на всички царства и народи, свикани от Бог да разрушат Вавилонското царство (13:1-5). От предстоящите бедствия всички се изплашили; даже звездите и слънцето изгубили своя обикновен блясък (6-10). Сам Бог обявява, че Той отива да накаже нечестивите заради техните беззакония и да унищожи надменността (укоризну) на гордите притеснители; след едно такова наказание хората в опустошената от Бог страна ще бъдат много редки, и всички поробени народи ще се възвърнат в своите родни страни (11-16). Бог ясно определя, че оръдие на неговия гняв ще бъдат мидяните, а наказваните от Него ще бъдат халдеите, и Вавилон, красота на царствата, гордост и слава на халдейските царе, ще бъде окончателно опустошен като Содом и Гомор и никога няма да бъде заселен (17-22). Но разрушението на Вавилон има особено значение за юдеите, а така също то има своя цел и причина. Падането на Вавилонското царство е тясно съединено с помилването на Израил и с неговото наново избиране за Божий народ. Израилтяните, откарани в плен от Теглатфеласар и юдеите, които скоро щяла да постигне същата участ, след падането на Вавилон ще се върнат в своето отечество, безопасно ще живеят в своята земя и ще приемат прозелити от езичниците (14:1-2). След такова успокоение Израил ще запее, по случай смъртта на вавилонския цар, погребална песен (плач сеи); в нея той с изумление ще си спомня падането на най-великия и могъществен от земните царе, който е казвал в ума си: “На небо взыду, выше звезд небесних поставлю престол мой… буду подобен Вышнему” (14:3-14). А сега той, за удивление на всички, е свален в ада, в преизподнята (14:14-23).

Глава 13, стихове 2-5. Пророкът се обръща към вавилонските управители от лицето на Бог и им заповядва, вместо да се съпротивляват на народите, които Бог ще изпрати против тях, сами доброволно да им отворят градските порти, като предварително за това обявят на своите поданици. На горе поленьй – на планина открита, равна, непокрита с гора; поущайте – махайте, дайте знак; освященни – предназначени, отделени за изпълнение на Божията воля; укоряюще (υδρίζοντες) – ругаейки, злорадствайки; от края основания небесе – във войската на враговете, чиито владения ще бъдат твърде обширни, ще има войници, дошли твърде отдалече – от пределите, от края на известния тогава свят; всю вселенную – хиперболично име на вавилонската монархия, която се смятала като владетелка на цялата земя (Авакум 2:5; Иеремия 50:23). Тук пророкът не обяснява за какво Бог се разгневил на вавилонзините, но на друго място причината на това той обяснява със следните думи: “Аз (Господ) вдах (тоест Моите люде) в руку твою (обращението е към Вавилон), дщи Халдейска, ты же не дала им милости, старчии ярем отягчила еси зело и ракла еси: в век буду владычица” (Исаия 47:6-7).

Стихове 6-8. Пророкът предлага на вавилонзините, доде е рано, да омият своето нечестие със сълзи на покаяние, за да се избавят от страшните беди, а после изобразява тяхното душевно състояние в бедственото за тях време, Ден Господен – определеното от Бог време за разрушение на Вавилонското царство от съюзните войски на Кир, персийския цар, и Астиаг, мидийския цар. Това се извършило в 539 година до Рождество Христово. Понеже бъдещето за пророка било така ясно, както настоящето, това време той нарича близко и даже (по-горе в 4-ти стих)  настъпило, макар това да е настанало 200 години след него.

Стихове 9-12. Неисцельный – неизбежен, неотвратим; украшение небесное – разните съзвездия, които служат за украшение на небесния свод. Орион, според св. Василий Велики, е най-красивото, съставено от 22 звезди, съзвездие, което евреите си представяли в образ на великан със свързани ръце. Целият 10-ти стих представя хиперболично и нагледно изображение на онова крайно смутно душевно състояние, в което ще се намират вавилонзините при разрушение на тяхното царство (срв. стихове 7-8), когато на очите им от голям страх така ще притъмнее, че небесните светила ще им се покажат като да са изгубили своята светлина. Заповем тук има две значения: ще назнача (беди, злини) и ще вменя (нечестивым грехи их); честнии паче – по-ценни; злато нежжено – самородно, чисто, несъдържащо в себе си никакви примеси и, като такова, ненуждаещо се от разплавяне и очистване. Суфир, според св. Василий Велики, е име на една страна в Индия, отдето произлизат драгоценни камъни.

Стих 16. Враговете твърде жестоко ще се отнесат към вавилонзините: “децата им ще избият пред техните очи, домовете им ще ограбят, а жените им ще вземат за себе си”. Такова жестоко обращение на враговете с вавилонзините ще бъде справедливо въздаяние на последните за техните жестокости по отношение към пленените юдеи. Тази мисъл твърде ясно е изразена в думите: дщи Вавилонзи окаянная! блажен, иже воздаст тебе воздаяние, еже воздала еси нам: блажен, иже имет и разбиет младенцы твоя о камен (Псалом 136:8-9); ты не будеши чист, зане землю мою погубил еси, и люди моя избил еси (Исаия 14:21; срв. 47:6-8).

Стихове 17-22. Разрушители на Вавилон ще бъдат мидяните; за персите пророкът премълчава, така като в негово време не е съществувало силно персийско царство, с което първи път ни запознават пророк Иезекиил (27:10; 28:5) и пророк Даниил (10:1, 13:20). Мястото, където е стоял Вавилон, ще бъде така пусто, че даже арабите (скитнически народ) и пастирите няма да се спират на него за почиване. Наполнятся домове шума в еврейския и българския текстове стои – къщите ще се напълнят с бухали (шумящи птици); сирини – щрауси; онокентавры – без опашки маймуни.

Глава 14, стихове 6-12. Почи уповающи – умря завинаги. В погребалната песен всички народи се представят като че въздъхват спокойно и се веселят. Ливанските дървета, тоест царете и князете на народите, весело разговарят, че с гибелта на вавилонския цар никой вече не идва да ги сече. Ад доле огорчися – причината, по която обитателите на ада се огорчили, могла да бъде недоволството от това, че с гибелта на вавилонския цар, враждебен на Божия народ, а следователно и на Самия Бог, намаляват се с един представителите на тъмните и враждебни сили на земята; восташа с тобою – станаха пред тебе в знак на уважение; посылаяй – който пращаше за събиране на данък.

Стихове 13-14. В тези стихове се показва до каква степен достигало високомерието на вавилонските царе: те мислели, че по-горе от тях няма на света сила и сами себе си считали за богове. Един от вавилонските царе, който най-вече от другите причинил зло на юдейския народ, бил наказан с временно превръщане в животно, именно за това че считал себе си за Бог (гледай Даниил 4:22-29). Също така пророк Иезекиил известява Божия съд над тирския цар за това, че последният считал себе си за Бог: понеже рекл еси, аз есмь Бог, ты же человек еси, а не Бог… се Аз наведу на тя чуждыя губители от язык (Иезекиил 28:2, 7, 9). Съобразно с представата на източните народи, че боговете живеят на висока планина на север и, колкото е по-силен един бог, толкова е по-висок неговият престол, вавилонският цар, в своята гордост, място за своя престол назначава най-високия хълм на планината, по-горе от облаците. На неговото гордо превъзнасяне съответства падението: той е хвърлен в ада и во основания земли, тоест в най-дълбокото отделение на шеола[2], където се мъчат най-големите престъпници.

Описаният от пророка вавилонски цар, горд, жесток завоевател и тиранин, който се смятал подобен на Всевишния и боготворял себе си, е тип на вавилонските деспоти, чертите на които исторически се проявявали в по-голяма или по-малка степен във всички вавилонски царе, но особено в Навуходоносор и Валтасар (Даниил 2:12, 15; 3:15, 19; 4:2, 27; 5:3, 4, 22 и 23). Пророчеството на Исаия за Вавилон започнало да се изпълнява с превземането на Вавилон от мидяните и персите под предводителството на Кир. Войските на Кир отбили водата на Ефрат, който течел по средата на града, в близколежащото езеро, и по коритото на реката се вмъкнали нощем в града. През нощта, в която бил превзет Вавилон, загинал и последният негов цар Валтасар. Дарий Хистасп разрушил стените и укрепленията на възбунилия се отново град, Ксеркс унищожил грамадния храм на Вила, а Селевк Никатор взел всичкия материал от зданията на древния Вавилон за построяване на своята нова столица Селевкида, недалече от Вавилон. Оттогава Вавилон постепенно се обръщал в грамада развалини и в настояще време представя от себе си пустинна местност.

Но това пророчество, освен буквално, може да се разбира още типично – предобразователно. Вавилон е образ на царството на тъмнината, на злите духове и нечестивите хора, а вавилонският цар е тип на сатана и на изпълнителя на неговата воля тук на земята – антихрист. Такъв се представя Вавилон и в Откровение (14:8; 16:19; 17:5; 18:2). А спасеният чрез наказанието на Вавилон Израил е образ на всички членове от Божието царство. Подобно на вавилонския цар, сатаната разпространява своето владичество над хората, като ги отвръща от стремежа им към благочестие и праведност и ги предава на най-низките страсти; той се радва и тържествува над пленените, както някога и халдейските царе се радвали на нещастието на пленените израилтяни. С разширяване на неговото царство и увеличаване властта над хората се увеличава неговото тържество и гордост, но пълно тържество той ще достигне, когато на земята се яви антихрист. За гордостта на последния, подобна на гордостта на вавилонския цар, свидетелства апостол Павел, като казва, че антихрист ще седне в Божия храм като Бог, показующи себе, яко Бог есть (2 Солуняни 2:4). Участта му ще бъде подобна на участта на вавилонския цар: той ще бъде убит от духа на Христовите уста (2 Солуняни 2:8) и заедно със сатана и всички негови ангели ще бъдат хвърлени в огненото и сярно езеро и ще се мъчат денем и нощем во веки веков (Откровение 20:10); такава е участта и на цялото царство на сатана, на нечестивите хора (Откровение 21:8). Както с гибелта на вавилонското царство Израил се освободил от плена и станал Божий народ, така след окончателното разрушаване царството на сатаната праведниците ще станат възлюбен Божий народ, и за тях ще настъпи пълно блаженство.

Забележка. 14:7–20 съставя паримия в деня на св. Архистратиг Михаил и другите безплътни сили (8 Ноември); в нея се говори за падането от небето на утринната звезда денница (зорница), тоест вавилонския цар. Но понеже последният в своята слава и падение бил образ на сатаната, който отначало бил пръв ангел, сияел като зорница и се наричал Денница, но за превъзнасянето си бил свален от небето и обърнат на дявол – то казаното за Денница се отнася и към сатаната и неговите ангели. Мисълта за падането на първия ангел, обърнал се на сатана, ни напомня и за тези ангели, които устояли в доброто и под предводителството на архистратизите Михаил и Гавриил, продължават да прославят Господ и да ни охраняват от лукавствата на отпадналия Денница. По такъв начин, съдържанието на паримията има косвено отношение към празника.

Следва…(виж тук).

______________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[2]. Така се нарича по еврейски адът.

Изображения: Корица на книгата на св. пророк Исаия, на руски език и св. пророк Исаия (766-686 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dFj