Момчил Методиев

През следващата година и половина не се случва никак­ва промяна нито в работата на „Христов” като разузнавач, нито в дейността му в прикритието като епископ. Напре­жението около „Христов” се повишава през 1976 година, когато вследствие на установените от „Христов” контакти той трайно навлиза в полезрението на КГБ. Както беше посоче­но, българското разузнаване търси помощта на съветски­те си колеги, за да установи причината за интереса, проя­вен от Джак Спелър. Освен данните за Спелър в преписки­те вече трайно започва да се среща и името на американеца от гръцки произход Ник (Николас) Клонис, описан в една от справките като офицер, който отговаря за духовенството в Американското военно разузнаване, автор на статии и речи за сенатори с експертиза за страните от Източна Европа, макар достоверността на тези данни да не може да бъде по­твърдена по никакъв начин.

През юли 1976 година българите изпращат до КГБ подробни данни за „Христов”, в които акцентират върху познанството му с Марина Кропоткина и връзката чрез нея с Джак Спелър[53].В резултат на това е „постигната договореност със съвет­ските другари за по-нататъшна съвместна работа с Хрис­тов”, за което е уведомена и българската резидентура в САЩ[54].А при поредното връщане в София на „Христов” през 1976 година са му организирани две срещи с „др. Виктор Иванович Адриянов”, който дал „ценни указания”. Срещите имали „огромно стимулиращо въздействие върху Христов[55]”, или поне това твърди авторът на тази справка. Сред задачите пред „Хрис­тов” за 1977 година е и тази „внимателно да разкрие намеренията си пред Ник Клонис да се кандидатира за патриарх на Българската православна църква по вре­ме на следващия избор и да се съветва с него по тия въпроси”.

В края на 1976 година и началото на 1977 година се случват и две важни промени в оперативния статус на „Христов”. Първата е повишение, обявено на заключителната среща преди от­пътуването му от София през ноември 1976 година, продължила 2 часа и ръководена от генерал Владимир Тодоров. На среща­та Тодоров тържествено оповестява пред „Христов”, че по решение на министъра на вътрешните работи е награден с медал „30 години от победата над фашистка Германия”, че го повишават в звание майор и че е приет в редовете на Българската комунистическа партия, като предстои да бъдат уредени формалностите по член­ството му[56]. Повишаването в звание и закриването на от­дел 10 вероятно са причините, поради които оперативният псевдоним на епископ Симеон е сменен от „Христов” на „Торис”, макар че през следващите години в документите про­дължават да се срещат и двата псевдонима.

Втората (и от гледна точка на бъдещето – по-значи­телна) промяна е, че от 1 януари 1977 година за негов нов водещ офицер от прикритието на консул в посолството във Ва­шингтон е определен Румен Димитров Тошков. Двамата получават и нова парола, като Тошков трябва да се представи с думи­те: „Негово преосвещенство епископ Софроний се интере­сува от здравето ви”, в отговор на което „Христов” трябва да каже: „Слава богу, че един божий син остана непроменен от времето и живота[57]”.

Тези решения са взети, след като Центърът за поре­ден път се е уверил в лоялността на „Христов” – по време на престоя си в София той отново е подложен на всички въз­можни проверки, но нито една от тях не установява нищо съмнително. На тръгване от София, освен с по-високо во­енно звание (съответно и с по-висока заплата), с членство в Българската комунистическа партия и с медал на МВР, епископ Симеон си заминава и с нови 500 долара (за което отново подписва съответната разпис­ка), а и с обещанието да му бъдат отпуснати 40,000 долара за закупуването на митрополитски дом в Акрон на името на Светия синод[58].

Изтегляне в България: „Торис няма необходимите качества за оперативен работник”

Промяната в отношението към работата на епископ Симеон като разузнавач настъпва през лятото на 1977 година, а основната причина е, че „Торис” не успява да оправдае инте­реса, станал причина преписката му да достигне до бюрото на самия председател на КГБ Юрий Андропов. Другата при­чина е недоверието, което развива и аргументира към него новият му водещ офицер Румен Тошков. Така се стига и до критичните дни в края на 1978 и началото на 1979 година.

Към началото на 1977 година доверието в него е все така непоклатимо – тъкмо тогава руснаците съобщават, че сведенията на „Торис” за военното разузнаване на САЩ предизвикали толкова голям интерес, че били докладва­ни лично „на др. Андропов”, и настояват за пряк контакт с българина през своята резидентура в САЩ[59]. Незабавно, на 2 февруари 1977 година, българските разузнавачи съобщават, че са дали указания на своя оперативен работник във Вашинг­тон „предварително да обсъжда и съгласува всички въпроси по Торис с вашия представител и да го информира за всяко мероприятие…”[60].

В следващите месеци българските разузнавачи безус­пешно се опитват да задоволят интереса на съветските си колеги. На една от поредните срещи „Торис” споменава, че пред него американски представител е проявил интерес към съветския търговски представител в Ню-Йорк Генадий Панкин. Изпратените от „Торис” информации са оценени като важни, но трудни за разчитане, а Центърът е недоволен, че срещата е била лошо организирана[61]. Все пак мнението е, че това е бил първият случай, в който представител на ФБР установява контакт с „Торис”. По-късна справка дори обръ­ща внимание, че „след този разговор бе констатирано гру­бо ВН [външно наблюдение] по Панкин”. По времето на този контакт съветското разузнаване изказва надежда „Торис” да бъде включен в църковната делегация, която ще посети СССР, но от София само ги информират, че от Синода на Българската православна църква за членове на делегацията са били определени други хора[62].

Следва още по-комичен епизод. Офицерът с кодово име „Атанасов” информира за проведена с „Торис” официална сре­ща по линия на прикритието, на която епископът посрещ­нал човека от резидентурата с колата си, а след това двама­та се разхождали в парка и обядвали в резиденцията. Бележ­ките в полето към тази информация за липсата на конспиративност са унищожителни, още повече че резултати от срещата няма – на нея „Торис” отново поискал увеличаване на парите, а „Атанасов” само го информирал за повишените очаквания към него.

Така се стига до лятото на 1977 година, когато български­те разузнавачи за пръв път започват сериозно да поставят под въпрос ефективността на своя оперативен работник. „Торис” пристига в София на 11 юли и остава в България 30 дни, малко след като КГБ е дало положителна оценка за перс­пективите пред него, но със забележката, че в дейността му има неясни моменти, които трябва да бъдат проверени. Затова руснаците настояват да изпратят в София опера­тивен работник. Като критичен момент в биографията на „Христов/Торис” посочват периода, в който той е останал без работа (тоест след уволнението му от митрополит Андрей), тъй като това е моментът, в който в живота му (и в информа­циите) се появяват Марина Кропоткина, Орденът на рица­рите от Малта, Джак Спелър и Ник Клонис[63].

Докато е в София, „Торис” е подложен на поредните безрезултатни проверки и преподготовки. Тъй като е ясно, че резултатите ще бъдат изпратени и на съветските ра­зузнавачи, проверките са още по-задълбочени. В хода на тези проверки на „Торис” е даден секретен оперативен материал, За да стане ясно дали ще си води бележки – изводът от изпъл­нението на тази задача е катастрофален, защото, докато го четял, „Торис” заспал. Заключението е, че проявява безразли­чие към оперативната подготовка, че у него има „стремеж да се нагажда и да съобщава това, което на нас се харесва”, в резултат на което се „констатират противоречия, неточ­ности и неясноти в неговите справки [64]”.

Подозренията се задълбочават още повече от докла­да на Румен Тошков, също завърнал се в София. В няколко по­редни рапорта от август 1977 година Тошков обобщава, че „Торис” има много слаба памет, което не му позволява да запомня и възпроизвежда точно събитията, няма логично мислене, а най-опасното е, че „има желание да ни дава информация, каквато ние искаме”. Заключава, че у „Торис” се забелязва „кариеристичен стремеж”, съчетан със „сребролюбие”, макар и Тош­ков да не смята, че „Торис” умишлено подвежда разузнаването по лични причини или по указание на вражеските сили. В пос­ледния си доклад Тошков вече предлага да се набележат ме­роприятия, които да доведат до постепенното извеждане на „Торис” от активните му контакти с представителите на американските специални служби, като неговата дейност бъде ограничавана на етапи[65].

При отпътуването си от София „Торис” не разбира, че се е провалил – заключителната среща с него отново е ръ­ководена от генерал Владимир Тодоров, а на нея епископът получава своя партиен билет, което според информацията много го развълнувало[66]. А по време на престоя му в София Тошков отново изтегля и предава на „Торис” 300 щатски долари от ка­сата на разузнаването.

Съмненията в него прерастват в „Справка анализ на ра­ботата с Торис в периода 1966-1977 година”, тонът в която вече е много по-различен. Тя прави подробен преглед на извършено­то до този момент и се опитва обективно да прецени пол­зите и пропуските в работата с епископа. По отношение на най-чувствителния момент от неговата биография справка­та уточнява: „През 1969-1970 година с „Торис” установява контакт, а впоследствие близка връзка руската белоемигрантка Мари­на Кропоткина. Същата е активен член на „Малтийския ор­ден”. Кропоткина настоява „Торис” да стане член на ордена. Запознава го с ръководството на същия в САЩ. Предлагат му да стане техен духовник. „Торис” внимателно изтъква, че ако Центърът е съгласен, то трябва да му се съдейства за полу­чаване на по-висок духовен сан. Центърът дава съгласие и „Торис” става член на ордена. Впоследствие е избран за епископ”. Изводите от този анализ обаче не са благоприятни – „Торис” е описан като „активна, упорита и властолюбива личност”. Кон­статира се, че у него „личи стремеж да изпълнява такива за­дачи, които биха допринесли за неговото развитие и издигане по линия на прикритието му”. Справката прави заключението, че не е изпълнил докрай нито една задача, докато американ­ците умело се възползват от неговите слабости. Допуска се, че „с цел да придобие по-голяма тежест пред нас нагласява и украсява някои факти”. Изводът е, че „няма необходимите ка­чества за Оперативен работник”. А след като толкова дълго е бил в полезрение­то на специалните служби на САЩ, контактът му с българ­ското разузнаване отдавна е „разкрит, още повече че „Торис” няма изградени навици на Оперативен работник (води си бележки за срещите с представителите на американските специални служби в бележ­ник, пише сведенията до нас на неподходящи места, наивен в разговорите и действията си)”. Затова се допуска, че е много вероятно американците да са започнали чрез него „конспира­тивна игра”. Анализът завършва с категоричната препоръка: „Предвид гореизложеното е необходимо да се вземат мерки за изтеглянето на Торис от САЩ и оставането му в страна­та по възможност през идущата 1978 година”. Отрезвяващото зак­лючение е подписано от заместник-началника на отдел 04 в Първо главно управление Димитър Куцев и носи дата 12 август 1977 година[67]. Веднага тези впечатления и предложения са споделени и със съветските разузнавачи, като е поставен срок за него­вото изтегляне и задържане в България до средата на 1978 година[68].На 30 януари 1978 година КГБ отговаря положително.

Така през лятото на 1977 година общото настроение към „Торис” се променя изцяло в негативна посока, а по старо бюрократично правило това означава, че лошите изводи от неговата работа започват да се преповтарят почти дослов­но и в по-късните документи. Друга справка за работата му в периода от 1966 до 1977 година стига до заключението, че през 1976 година Клонис е изместил Спелър като човека, насочван от американските служби да контролира „Торис”. Изводът е, че американците все по-успешно увличат „Торис”, включително и като го карат да се подписва под документи с антикому­нистическо съдържание[69]. Разсекретени американски доку­менти от този период показват, че Спелър изчезва от поле­зрението, защото през 1977 година спира да излиза неговото спи­сание East Europe, а по информация на ФБР един не особено авторитетен полски емигрант – Константи Ханф, започва да търси средства да продължи издаването на списанието и се опитва да привлече в редакционния екип и „епископ Симе­он Димитров от Бедфорд Хилс[70]”.

Промяната в отношението към „Торис” става видима през февруари 1978 година, когато епископ Симеон се завръща в България с цел подготовката на предстоящата обиколка на патриарх Максим в Америка, насрочена за септември и на­чалото на октомври същата година. По време на престоя си „Торис” отново е подложен на всички възможни проверки, но те отново не водят до нищо подозрително. Основните срещи са провеждани от Димитър Куцев, който преповта­ря вече известните отрицателни мнения. Куцев забранява на „Торис” да се среща със Спелър и Клонис и го информира, че оттук нататък срещите му с Тошков ще се провеждат само в посолството, където „Торис” ще го посещава в офици­ално качество. Куцев констатира, че „Торис” не подозира за намеренията им да го върнат обратно в България[71].

Впечатленията не се подобряват и по време на посеще­нието на патриарх Максим и неговата делегация в Америка. След завръщането агент „Дамянов”, като член на делегацията, подава поредното подробно сведение, в което най-негативните характеристики са запазени, на първо място, за епис­коп Симеон, а на второ – за самия патриарх Максим, макар и по различни причини. Симеон е описан като много „америка­низиран”, а и създавал впечатлението, че е „дълбоко свързан с американските власти и сили”. В отговор на въпрос дали би се завърнал в България „Торис” споделил, че това може да стане единствено ако бъде избран за Варненски митрополит[72].

Има още →