Иван Ж. Димитров

Живеем във време, когато хората в различни части на света вече са запознати с феномените на мултиетничността и мултирелигиозността, така че те почти не правят впечатление. И все пак едно друго модерно явление със сигурност тревожи хората в нашето общество. Това е нахлуването и опасната дейност на т.нар. разрушителни култове, които бързо навлизат и особено се интензифицират в страните от Централна и Източна Европа след падането на комунистическите режими там. И докато правителствените институции в тези страни възприемат нахлуването на сектите като нещо нормално, свързано с демократичните норми в обществото, някои обществени сдружения и преди всичко традиционните религии в нашите страни са загрижени за случващото се. Това е така, защото както гражданските, така и религиозните представители възприемат сектите като заплаха не само за своята религиозна идентичност, но и за етническата идентичност на населението. А това не е без причина. В сравнение с други социални или медицински проблеми хаосът, създаден от разрушителните култове, е най-неизследваният, пренебрегнат и пренебрегван (на световно равнище) проблем на психичното здраве на индивида и на обществото. „Ако симптомите, проявени в бившите членове на култа, се дължат на вируса, той ще се разглежда като глобална епидемия… Проблемът със сектите е толкова често срещан, че шансовете член на семейството ви да се присъедини към секта са по-големи от това да хване варицела и са 4 пъти по-големи от това да се зарази със СПИН, 90 пъти повече – от морбили, и 45 хиляди пъти повече – от инфекция с полиомиелит[1].“ И на фона на грижите, които обществото и държавните власти във всяка една страна полагат за предпазване от въпросните заразни болести, буди недоумение безразличието към опасността от сектите.

Българският народ се състои от около 85% българи, 8% турци, 5% роми и 2% други етноси. Що се отнася до религиозната принадлежност на хората, 86% се идентифицират като православни християни[2], 10% – като мюсюлмани, протестанти – над 3%, католици – под 1%. Данните идват от преброяването на българския народ през 2011 година и те са ясни. Отделен въпрос е дали всички идентифицирани в преброяването като принадлежащи към определена религия са активни вярващи. И всеки, който е запознат с този въпрос, знае, че далеч не 100% от вярващите са активни, дори и в религиите със строг контрол над своите последователи. Към тази група неактивни вярващи сектантската пропаганда всякога е насочена, но това е видно особено днес. Неактивните вярващи не познават достатъчно добре своята вяра, така че би било лесно да ги заблудят с чуждестранни религиозни реклами. Те често стават последователи на секти, които са привлекателни по една или друга причина и най-важното, са вредни за физическото и психическото здраве на човека.

Секти в България

От края на 80-те години на ХХ-ти век в България се появяват много нови религиозни групи. Забранени в много страни, те у нас са получили държавна регистрация и свободно извършват дейността си на територията на страната ни. Немалък брой хора, които преди това са били далече от всяка религия, се отзовават на призивите на мисионерите, които разпространяват нетрадиционни за нашия народ учения. Така някои от сънародниците ни са нанесли сериозни щети на живота си. Примерите на социален риск от сектите стават все по-чести.

Както и в други източноевропейски страни, след политическите промени през 1989 година десетки нови религии и секти дойдоха в България буквално от всички страни на света и започнаха да работят. От Америка идват харизматиците, но също и мормони, сциентолози и муунисти, а от Изток дойдоха при нас всички видове източни секти, изградени на основата на будизма и други хиндуистки вярвания. С помощта на нов и твърде либерален закон за вероизповеданията (приет през 2002 година) са регистрирани повече от сто нови вероизповедания, някои от които пряко могат да се окачествят като секти. Регистрацията по новия закон се извършва от Софийския градски съд. Досега тя е била отказана само на няколко секти, сред които са муунистите и сциентолозите. Въпреки това и те действат в нашата страна под прикритието на различни „граждански сдружения“, фондации и така нататък, а религиозната им дейност се провежда неформално.

Това, което ни е особена грижа, е възраждането на „нашите“ секти, възникнали на българска територия, като дъновизма, или „Бялото братство[3]“. Тази секта винаги е била насочена към интелигенцията и има привърженици сред държавната администрация, в обществените медии, между дейците на училищното и университетското образование. Дори в някои училища се практикува паневритмия – религиозната гимнастика на „Бялото братство“. Разбира се, в програмата тя се представя просто като вид гимнастика, тоест крие се нейният религиозен произход и характер.

Отдавна у нас се е формирала група от последователи на псевдопророчицата Ванга (Вангелия Гущерова)[4], която е доста известна и в Русия. През по-голямата част от живота си тя живя и действа в град Петрич, Югозападна България. И това, което е много важно: Ванга винаги е получавала подкрепа от някои представители на духовенството на Българската православна църква. А защо? Защото в своите „предсказания“ и съвети често говорела на тези, които ходеха при нея, за Иисус Христос, за Божията Майка, за светиите, съветвала хората да отидат за молитва в определен храм или манастир на Православната църква. От тези нейни препоръки имаха полза някои свещеници, които подкрепят положителния образ на „пророчицата“. При нея са ходили и доста свещеници, дори някои епископи – като „клиенти“. Или – по-добре да кажем – като жертви. А най-неприемливото са открити изявления на свещеници от град Петрич, че тя трябвало да бъде обявена за светица!

На фона на тези и подобни случаи сред православните българи ни се струва излишно в ограниченото време на доклада да се спираме на дейността у нас на източните култове, като Шри Шри Рави Шанкар, Шри Чинмой, Шри Матаджи Дева, Сатя Сай Баба и други; или на руските секти „Градът на слънцето“, „Анастасия“ и редица други.

Защото в последно време набира популярност и се възражда една малко позабравена „вътрешноцърковна секта“ – тази на добросамарянството, или „Обществото на добрия самарянин“. Разбирате, че е оксиморон такова определение – „вътрешноцърковна секта”, защото „секта“ означава нещо отсечено или отсякло се от цялото. А добросамарянството кротко, но активно битува в православните среди у нас. То започва своята дейност в началото на 20-те години на XX-ти век в България, като се появява, разпространява се и работи в руслото на Православието, присвоявайки си атрибутите на православната святост. Основна теза в техните проповеди е, че българският народ е богоизбраният народ на мястото на стария Израил. Централна идея в добросамарянските вярвания е скорошното настъпване на хилядагодишното Светийско царство. Царят на българите и неговите наследници (през първата половина на XX-ти век България е царство) щели да бъдат царе на Светийското хилядагодишно царство. Тъкмо в тези хилиастични вярвания на добросамарянската общност е основното противоречие с православното учение. По тази причина Светият Синод на Българската православна църква отказва да им даде благословението си и да регистрира устава и правилника им като вътрешноправославно движение въпреки многобройните опити за това. През 1936 година Светият Синод дори ги определя като извънцърковна, неправославна секта. Но те продължават да съществуват, поддържани от някои свещеници и дори архиереи, защото десетилетия наред, особено при атеистичната власт в България (1944-1989), добросамарянците пълнеха храмовете и поддържаха религиозния живот.

От самото начало, водено от хора с „видения“ и „откровения“ (предимно жени, но и някои мъже), добросамарянството се родее с основното течение на широко котиращите се в съвремието врачки, контактьори и всякакъв вид „духоносци“. Днес добросамарянството намира може би най-силно проявление в култа към така известната „преподобна“ Стойна[5], живяла от 1913 година до смъртта си през 1933 година в село Златолист, съседно на село Катунци, община Сандански, в притвора на селския храм „Св. Георги“. Показателно е, че Ванга я смята за своя духовна сестра. Известни са нейните „примирания“ – седмици наред тя лежала неподвижно и това безсъзнателно състояние по-скоро напомняло колапс или кома. Но затова пък, когато била в съзнание, тя наставлявала идващите при нея, дори – забележете! – изповядвала и прощавала грехове от името на св. великомъченик Георги, разпространявала псевдоцърковна литература като „Сънища на света Богородица“, а нейните духовни послания имали магично-ритуален характер (от типа на „целуни тоя камък и ще оздравееш“).

Култът към личността на Стойна се поддържа вече близо век и той показва жизненост, която се крепи на ниската религиозна култура на народа, отсъствието на системна църковна просвета, а и на недоверие към гласа на официалната Църква, особено когато се намерят свещенослужители, които „предават фронта“, като в случая с Ванга – било поради убеденост, било поради интерес (избягвам апостолското обяснение „заради гнусна печалба“, Тит 1:11). Но тъкмо еклектичният характер на култа към тази жена с нездрава мистичност десетки години след смъртта ѝ печели симпатии, не на последно място сред художествените среди у нас. Например, един известен художник става негов пропагандатор не само у нас, но и в чужбина, поканен и на официална вечеря в двореца на английската кралица Елизабет II през пролетта на 2017 година, каквото и да означава това[6]. В английската столица той разнася историите, свързани с „преподобна“ Стойна, като преди това му се отключили особени „харизми“ в резултат на оказаната му чест да легне на леглото на „преподобната“: получил видение в „жълто-оранжева светлина, която минава като скенер през тялото му, и тогава се появяват изображения на светци воини, преминаващи като на кинолента“ и така нататък. Религиозен, но непризнаващ църковните правила (канони), както сам се определя, той е един пример на тази „духовна всеядност“, в която се вливат в един „духовен поток“ (според собствените му думи) астрология, дъновизъм, почит към Баба Ванга, ясновидство, парапсихологията и прочее. За голямо съжаление този мътен поток излиза извън границите на сектантските общности и става някаква „духовна емблема“ на  определени интелектуални кръгове. Още по-тревожен е фактът, че „иконографията“ на такива творци, непризнаващи канона[7], може да бъде видяна на места в някои по-отдалечени храмове. Такъв тип е и изображението на св. Георги от въпросния художник на входа на храма в село Златолист. Иконите с изображенията на „преподобна“ Стойна не само са естетически отблъскващи, но от тях лъха и нещо ужасяващо. Когато обаче в същия маниер се изобразяват велики православни светци и тези „икони“ се възприемат като помагащи и лекуващи, има сериозен проблем с разбиранията на такива хора, смятащи се за православни християни.

За съжаление, същата категория явления и много сродни с добросамарянските практики можем да открием на определени места днес в Родопите. В този регион добросамарянството е било особено разпространено още от първите години на съществуването му – може би като плод от стремежа на местните православни християни да противостоят на ширещия се там ислям. Наблюдават се практики от типа на пренощуване на пода в средата на храма, за да имаш „пророчески сън“ или да се сдобиеш с видение; „православни гадателства“ от страна на една жена, облечена с черни дрехи, която често хората бъркат с монахиня, защото обитава нещо като подобие на манастир[8]. Освен тези неприемливи за православното учение практики, както и обичайните „Киприанови“ и „Василиеви“ молитви, там се четат всякакъв род „молитви за изцеление“, често придружени с ръковъзлагане и особени „енергийни въздействия“, определен брой умивания в аязмото пред храма. Съответно мястото се слави като много „заредено“, имало някаква „магическа сила“ – такава е хорската мълва. Абсурдна е също така практиката едни енориаши да преспиват в храма, защото „сестрата Х.“ е „получила видения от Божията майка“, а други не могат, защото тя е преценила, че са „лоши хора“. Тези езотерични представи не само не се отричат от въпросната жена, но и се използват като реклама. Показателно е също, че тя, бивша българска мюсюлманка, след мистично изживяване приема християнството през 1988 година. Явила ѝ се жена в черно, със златна звезда на челото, която тя разпознала като „Богородица “.

„Сестра Х.“ през 1998 година направила параклиса „Свети Пантелеймон“ в местността „Аязмото“, между курорта Пампорово и град Смолян, като сочи мястото за „специално“, позовавайки се на топонима „Невястата“; разказва и за свое видение на момиче, хвърлило се от скала, за да спаси вярата си – все неща, които лесно впечатляват лековерните и измъчените от лични или семейни проблеми хора. По думите на свещеник, изследвал случая, въпросната „сестра Х.“ заедно с „брат Г.“ (мъж, който живее заедно с нея в местността), „зад маската на православното християнство започва кариера на гадателка и лечителка[9]“. По желание на вярващи, в храма се отслужват богослужения, треби и молитви от свещеник от близкия град Смолян, но всичко това „с особената препоръка и координация на гадателката Х.“, твърди същият изследовател. Има сигнали от страна на вярващи, че създадената там общност възприема всяко слово на „сестрата“ като слово от последна инстанция, без критичен поглед и преценка доколко тези предсказания и наставления са съвместими с православната вяра.

Явлението не е изолирано нито за България, нито за другите страни с православни традиции. Но всеки път, когато разсъждаваме по тази тема, в съзнанието ни се налагат въпроси като тези на един друг изследовател на родопския тежък случай:

– Защо духовният ни живот е толкова беден, та обаятелни, или по-скоро – обаяни хора (особено тези, които предлагат изцеление и пророкуване), биват приемани с лекота в противовес на (или още по-лошо – едновременно с) истинския, животворния източник, какъвто е животът в Христос? 

– Защо е възможно части от църковната институция да влизат в тесни взаимоотношения с въпросния тип хора, предизвиквайки объркване сред широки слоеве вярващи и в много случаи – следване на техния пример? 

– Как да се създадат ясни критерии и условия, така че хората с истински дарби да могат да ги упражняват за полза на Църквата (срв. 1 Коринтяни 6-13 глава), без да бъдат смесвани с онези, които съзнателно или несъзнателно провеждат съмнителни духове? 

– Защо задружният живот на християните – едно от основните условия за здрава духовност – се намира на зародишно ниво или въобще отсъства? 

– Трябва ли да ни учудва тогава фактът, че хората търсят човешка топлинка в сектите, та дори в престъпни религиозни групи?…[10]

В образователната сфера

Притеснително е също, че различни религиозни групи (от регистрирани вероизповедания, нови религиозни движения или секти – както и да ги наречем) прокарват идеите си чрез образователни програми, дори в учебниците в държавните училища има опити да се правят нови тълкувания, да се „олекотяват“, „осъвременяват“ и така нататък християнски празници, чийто смисъл е утвърден от векове в нашата православна традиция.

Ето няколко примера само:

Децата участват в спортна инициатива – „Маратон за мир“, или в „Конкурс за рисунка за мир“, организирани от съмнителни фондации със странни индийски имена. По този повод се осъществява представяне пред децата на добрия чичко, който е дал всичко за мира, и съответно трябва да сме му благодарни и да следваме неговия пример. Пеят се песни, мантри и се раздават значки с образа и уебсайта на гуруто.

Въвежда се сакралната гимнастика, наричана „паневритмия“, като „чисто спортно занимание“ в детски градини или училища, дори вече и като квалификационен курс в университет (Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“), и през тази врата влиза учението на „учителя Беинса Дуно“ (казано на разбираем език: на основателя на Бялото братство Петър Дънов), защото преподавателите са дейни членове на вероизповеданието. Случаи на неправомерно въвеждане на паневритмията бяха разглеждани от някои държавни институции, но резултатите не са окуражаващи. Същото и дори по-безнадеждно е положението с преподаването на йога практики в детски градини и училища. Например в иначе признавано за елитно училище (основно училище „Васил Левски“ в град Разград) учителка преподава на децата от 1-ви до 4-ти клас йога.

Учителката е известна като уж практикуваща православна християнка, чието дете с нейно съгласие изучава предмета „Религия“ в същото училище. Но самата тя дейно практикува йога, а редовно занимава децата с йога като избираема подготовка, и на 30 май 2019 година по националната телевизия беше представена нейната работа като иновативна: децата изучавали йога „с цел духовно израстване“. Пред камерата дечицата казваха заучени фрази за ползата от йога.

Несериозното отношение към сериозните и важни теми обаче може да се види на много места, където е нужно да се проявява много внимание и грижа, особено в обучението и възпитанието на децата в училище. Ето как са представени Лазаровден, Цветница и Великден в учебника по четене за 2-ри клас (на издателство „Просвета“):

Казва се, че са големи християнски празници, и дотук с християнството. Следващото, което децата учат, е, че на тези дни млади момичета – лазарки, обикалят по къщите и пеят; че на Цветница е важно да закичиш входната врата за „здраве и късмет“, а за Великден се боядисват яйца и се ядат козунаци. Съдържателно и вкусно! Или обратното.

В трети клас в държавни училища дават като задължителна за четене през лятото книгата „Български предания и легенди“, в която четат: „От колко части Бог сътвори Адам? – От осем части: 1. Тялото му от земя; 2. Кръвта му от морето; 3. Костите от камък; 4. Душата от вятъра и от Божия дух; 5. Разума му от облак; 6. Очите от слънцето и от росата; 7. Мисълта от ангелската бързина, от смеха и от плача (дори липсва 8. – б. а.)“.

А в 5-ти клас децата са вече виртуози! В учебника по литература в пет реда, уж посветени на св. великомъченик Георги, се преминава от Палестина през арабите и се стига до ромите, като излиза, че това е празник на християни, мюсюлмани, но най-вече на ромите, защото той е спасител на ромското племе и заедно с него идва пролетта. Открийте връзката!

Тук ролята на Църквата е основополагаща, за да се изясни на децата същността на празника. Би могло да се изиска например съгласувателна процедура или най-малкото мнението на вероизповеданието, чийто светец е св. Георги, като се търси и намери механизъм за приемливо представяне на християнски идеи, свети личности и празници в учебната програма.

Поначало винаги се старая да избягвам глаголната форма „трябва“, особено когато става дума за общи дела, където се предполага включването на много други хора. Защото съм убеден, че тази неопределена форма следва да я прилагаме първо към себе си и едва после – към другите. Да се огледаме, да помислим и да решим какво ние самите, какво аз самият мога и трябва да направя, за да се реши или поне да започне да се решава даден проблем. А проблемите са много. И ако сме привърженици на идеята за промяна „от долу нагоре“, добре е да започнем тъкмо от себе си. Жътвата е голяма, житото презрява и грабливи птици го изяждат. Работниците може да са малко, но те са били малко и по времето на Иисус Христос. За да се увеличат обаче, хубаво е всеки един от нас да си помисли и да реши, че и аз, и ти, и той, тя, те – всички сме тези работници, от които Господнята нива наложително се нуждае. Няма време! Жътва е!

_____________________________________

*Публикувано в Защитата на вярата, предизвикателства и проблеми днес. Сборник с доклади от международна конференция. Издава Софийска света митрополия, София, 2022 година, с. 13-22. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Д-р Пол Мартин (1946-2009), експерт по сектите, основател и изпълнителен директор на Wellspring Retreat и Resource Center, близо до Олбъни, Охайо, САЩ (<http://www.factnet.org/danger-cults-growing&gt;, 18 септември 1998 г.).

[2]. Това е най-високото число, показано от статистически проучвания, макар напоследък този процент значително да се понижи.

[3]. По името на Петър Дънов, изобретател на Паневритмията, учредител на „Бялото братство“ и на учението за Шестата раса, основател на религиозно-философското учение за „езотерично християнство“. Роден е през 1864 година в село Николаевка край Варна, в семейство на свещеник. На 24-годишна възраст заминава за Америка и учи там протестантска теология и медицина. Написал е 4000 проповеди, които неговите последователи смятат за изцелителни.

[4]. Родена на 31.01.1911 година в град Струмица (днес на територията на Република Северна Македония, недалеч от българската граница), тя живя и почина в Петрич на 11.08.1996 година.

[5]. Родена е през 1883 година в село Хазнатар (днес Хрисохорафа), северозападно от град Сяр и на десетина километра югозападно от град Сидерокастро (Валовища), Северна Гърция. След Междусъюзническата война и освобождението на тези земи от османско господство, понеже те остават в границите на Гърция, семейството ѝ се преселва в село Долна Сушица (от 1951 година преименувано на Златолист).

[6]. Информация от материал за художника в сайта <https://www.lifebites.bg/plamen-kapitanski&gt; (към 22.05.2021 година).

[7]. Подобен и широко известен е случаят с изображенията в храма „Света Петка“, намиращ се в имот на Ванга в местността Рупите, Петричко, рисувани от известния български художник Светлин Русев.

[8]. На 21 декември 2019 година тя е постригана от Пловдивския митрополит Николай за монахиня с името Анастасия.

[9]. Протоиерей Кирил Тошев от село Труд, Пловдивско.

[10]. Димитров, К. С чий дух лекува сестра Христина? – В: <https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,97/catid,62/id,10167/view,article&gt;.

Изображения: авторът Иван Ж. Димитров. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-boD