Иван Ж. Димитров

Разказът за представянето на четиридесетдневния Иисус Христос в храма съгласно изискването на Моисеевия закон се съдържа в Глава 2 на Евангелие според Лука. Евангелистът пояснява подробностите, както и в други случаи, когато пише за еврейските религиозни обичаи (което дава основание да се смята, че той е писал благовестието си за читатели-неевреи).

В книга Левит са дадени разпоредбите за очистването на жената, родила момче или момиче съответно: След като изтекат дните на очистянето ѝ, за сина или дъщерята, тя трябва да донесе на свещеника при входа на скинията на събранието едно шиле за всесъжение и млад гълъб или гургулица за жертва за грях. Той ще принесе това пред Господа и ще я очисти, и тя ще бъде чиста от кръвотечението си. Това е законът за онази, която е добила мъжко или женско. Ако пък не бъде в състояние да донесе агне, нека вземе две гургулици, или два млади гълъба, един за всесъжение, а други за жертва за грях, и свещеникът ще я очисти, и тя ще бъде чиста (12:6-8). Тъкмо тези разпоредби са изпълнили св. Дева Мария и Йосиф Обручник на четиридесетия ден от раждането на Иисус Христос, както се вижда от разказа в Лука 2:22-24. И Църквата още в дълбока древност е разпоредила да се отбелязва това събитие на четиридесетия ден след Рождество Христово, разбира се, след окончателното установяване на празнуването на Рождество на 25 декември.

Съгласно практиката да се изчисляват дните от дадено събитие, брои се и денят на събитието, тоест седем дни от декември, тридесет и един дни от януари и два дни от февруари събрани дават датата на празнуване на Сретение Господне.

Тук не е важен въпросът на коя точно дата се е родил Иисус Христос, защото установяването на празниците, свързани с Неговия живот в плът на земята, е станало няколко столетия след случването на самите спасителни събития. В църковния ни календар обаче тези събития са разположени в разумните срокове: девет месеца преди Рождество Христово честваме Благовещението (25 март), при което е станало свръхестественото зачатие на Иисус Христос от св. Дева Мария, след Рождеството пък се разполагат празниците Обрезание (на осмия ден, Левит 12:3, тоест 1 януари) и Сретение. Тъй като в Лука 1:26 е посочено, че Благовещението е станало на шестия месец от зачеването на св. Иоан Предтеча и Кръстител от майка му Елисавета, последното събитие се чества като празник на 23 септември, а раждането му – девет месеца по-късно, на 24 юни.

Нека обаче се върнем на Сретение Господне. В разказа за него четем:

„А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици или две гълъбчета. Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца. Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим. И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него (Лука 2:22-40).

Преди всичко, за незнаещите трябва да уточним, че името на празника означава „срещане“, „посрещане“, като „сретение“ е стар превод на гръцкото наименование на празника ὑπαπαντή τοῦ Κυρίου („Посрещане на Господа“).

И така, в евангелския разказ виждаме най-напред личностите на първия план: четиридесетдневния Иисус, определян в българския синоден превод като „Младенец“ (превод на гръцкото βρέφος, което означава „новородено“, „бебе“), „родителите Му“, отделно „Йосиф и майка Му“, както и Симеон, „човек праведен и благоговеен“, който „чакаше утехата Израилева и Дух Светий беше върху него“. На него е било „предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен“, тоест Божия Помазаник (или Христос на гръцки, или Месия на еврейски). Така че без да съобщава за самия обред на очистването с принасянето на жертвата за бедни хора („две гургулици или две гълъбчета“) евангелистът ни разказва за четири свещени личности: за Богочовека Иисус Христос (още в пелени), за св. Дева Мария, за св. Йосиф Обручник и за стареца Симеон. Те са на първа линия.

Има още →