Антоний Хубанчев

„Видях предела на всяко съвършенство,

но Твоята заповед е безмерно широка“

(Псалом 118:96 )

Един от най-задълбочените и самобитни представители на руското православно богословие от първата половина на XX-ти век е отец Павел Александрович Флоренски. В неговата личност удивително се съчетават възвишеният мистик, духовно свързан със старците от Оптинската и Зосимовската пустиня[1], ученият богослов, познаващ в детайли светите отци, енциклопедично ерудираният философ, изключителният филолог, изкуствовед, богато надареният математик и физик, овладял и приложил на практика математическите постижения на Николай Иванович Лобачевски, Георг Кантор, Бернар Фонтенел и редица други, служещ си също така в творчеството си – още в началото на нашия век – със средствата на съвременна математическа (символна) логика.

Отец Павел Флоренски е роден през 1882 година в семейството на инженер в градчето Евлах, в Азербайджан. Баща му е русин, а майка  му – арменка. Средното си образование получава в Тбилиси, като отраства в културна среда. Още в гимназията блясват неговият математически талант и разностранни интереси. По онова време заедно със своя много близък приятел Александър Викторович Елчанинов той създава научен кабинет с богати геологически и ботанически колекции. През 1904 година завършва Московския университет, където изучава математика и физика, но същевременно слуша лекциите по философия на Сергей Николаевич Трубецкой и Лев Михайлович Лопатин. Въздействие върху мирогледното оформяне на младия Павел Флоренски оказват също така Александър Иванович Введенски и Николай Василиевич Бугаев. През този период от неговия живот настъпва и ориентацията му към религиозната философия и богословието. Той отбягва предложенията да остане на работа във Физико-математическия факултет на Университета и се записва да учи в Московската духовна академия (МДА), която завършва през 1908 година. Приема свещенически сан в 1911 година. Блестящите дарования и изумителната начетеност в много и същевременно разностранни области на научното знание дават възможност на отец Павел Флоренски да направи бърз напредък по степените на академическата лествица. От 1911 година чете лекции в МДА, а през 1914 година защитава магистърска дисертация на тема „За духовната истина“ (Москва, 1912 година), от която по-късно седем глави (писма) влизат в основното му съчинение „Стълб и крепило на истината“ (1914 година). Бил е професор по философия в МДА от 1911 до 1917 година и същевременно редактор на списанието Богословски вестник[2]. От 1919 година отец Павел Флоренски насочва своите изследвания „в областта на физиката и техниката, където той прави редица открития и изобретения, които имат народно-стопанско значение в правителствени мащаби[3]“. Във връзка с плана ГОЕРЛО на младата Съветска държава в числото на най-големите учени и Флоренски е привлечен през 1920 година към научно­изследователска работа в системата на Висшия съвет на народната икономика. Чете лекции от 1920 до 1927 година по теория на перспективата в Математическия факултет на Московския университет. Има около 12 засвидетелствани изобретения в областта на електродинамиката и химията. Публикува книгите „За недействителните измерения в геометрията“ и „Числото като форма“, а през 1924 година излиза фундаменталният му научен труд „Диелектриците и тяхното техническо приложение[4]“. От 1927 година е в редакционната колегия на „Большая советская техническая знциклопедия“, в която помества и много свои статии[5]. След 1930 година се насочва и към въпросите на атомната физика. Почива през 1943 година.

*

По-важни съчинения: „За символите на безкрайността“ (в списание Новый путь, № 9, 1904); „Спиритизъм като антихристиянство“ (в списание Новый путь, № 4, 1904); „Вопросы религиозного самопознания“ (в списание Християнин, 1907); „Догматизъм и догматика“ (в списание Християнска мисъл, София, 1907); „Общочовешките корени на идеализма“ (в списание Богословский вестник, № 2 и 3, 1909); „Пределите на гносеологията“ (в списание Богословский вестник, № 51, 1913); „Смисълът на идеализма“ (в Юбил. сб. на МДА, т. 2, 1914); „Стълб и крепило на истината“ (Опит за православна теодицея в 12 писма), Москва, 1914; „Първите стъпки на философията“, СПб, 1917; „Земният път на Богоматер“ (в списание Возрождение, № 10, 1917); „Обратната перспектива“ (в Ученные записки Тартуского университета, вып. 198, 1967), където са изложени изследванията на отец Павел Флоренски по въпросите на естетиката и изкуството[6]. В „Богословские труды“(Сб. № 17, 1977, 85-248) под надслов „Из богословското наследство на свещеник Павел Флоренски“ са публикувани съчинения, които са част от лекциите му, четени през 1918 година. Това са: 1) Страх Божи, 2) Култ, религия и култура, 3) Култ и философия, 4) Култ и обряди, 5. Дедукция на седемте тайнства, 6) Освещаване на реалността, 7) Свидетели, 8) Словесно служение. Молитва, 9) Философия на култа.

*

Голямото разнообразие в изследванията на свещеник Павел Флоренски разкрива широкия тематичен обхват на неговото творчество с приносен характер както в различни области на научното познание, така и по отношение на религиозно-философското и богословското мислене.

Каква е неговата принципна позиция спрямо богословската наука[7]? На този въпрос отговаря самият отец Павел в предговора на книгата си „Стълб и крепило на истината“: „Живият религиозен опит, който е единственият правилен начин за познание, за познаване на догматите – това е основната насоченост на моята книга – или по-точно изразено: това се съдържа във всички мои съчинения, написани в различни периоди от живота ми[8]“.

Свещeник Павел Флоренски отхвърля формалния рационализъм и схоластичното теоретизиране на школското богословие, което може да бъде откъснато от истинския духовен живот, от живия религиозен опит, като призовава към възвисяване на духа в борбата със съмнението и греха за постигане светлината на Истината, за възрастване сред човеците благодатта на Светия Дух – Утешител в любовта на Триединия Бог. „Религията – според него – не е разсъждаване на божествените неща, но приемане на Божественото по същество[9]“. Именно затова се приема в собствената същност Божествена действителност посредством духовния опит и подвиг с живо чувство за Божието присъствие в човека, за което свидетелстват и просиялите с ореола на светостта праведници в Църквата Христова.

Свещeник Павел Флоренски е приемник и продължител на така наречената онтологическа школа в руското богословие, „школа на вярващия разум“, по определението на професор Сергей Сергеевич Глаголев[10], обединила много видни и ерудирани творци-мислители от Руската православна църква. Зародена в недрата на Московската духовна академия, тази школа е свързана с възхода на руската православна богословска мисъл. Нейни представители са именитите професори към академическата катедра по философия: професор Фьодор Александрович Голубински (1797-1854), Виктор Дмитриевич Кудрявцев – Платонов (1828-1891), Александър Иванович Введенески (1856-1925). В основата на тяхното богословие, възприето и творчески продължено от свещеник Павел Флоренски, е не само традиционното признаване на истината за Божието битие, но особеното съзнание и живото усещане за реалното присъствие на Бога в света. Всичко съществуващо носи отпечатъка на своя Творец и Създател. Така в отделните равнища на действителността се открива в различни степени като онтологическо начало творческата следа на Онзи, Комуто принадлежи в пълния смисъл името „Аз съм вечно Съществуващият“(Изход 3:14), тоест че битието, животът и разумът произтичат от битието, живота и разума на Самия Бог. В този онтологически план богопознанието се развива по две основни линии: а) познание на Бога от човека като отделна личност; и б) познание на Бога в историята на човечеството (Заб. В Московската духовна академия онтологическият (същностният) подход за изучаване на реалните явления е бил методологическо основание за богословската мисъл, без обаче да се подменят основните и централни богословски понятия с философски категории).

Самият свещеник Павел Флоренски прави следната оценка към края на своя жизнен творчески път: „Какво правих цял живот? – Разглеждах света като цяло, като единна картина и реалност, но във всеки даден момент, или по-точно на всеки етап в моя живот, от определена гледна точка. Разучавах всемирните съотношения в сечение на света по определено направление на дадено равнище и се стараех да разбера строежа на света по този занимаващ ме на даден етап признак. Равнищата на сеченията се сменяха, но едното не отменяше другото, а само го обогатяваше. Оттук е и непрестанната диалектичност на мисленето (смяната на равнищата на разглеждане) при насоченост към света като цяло (писмо от 21 февруари 1937 година[11]“).

Така в проучване на безкрайното разнообразие на различните битийни степени бележитият голям мислител и богослов на Руската православна църква съзира вечната и всеобемаща истина на Всеединството, свързана с неговите творчески търсения, че „Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди Вселената“ (Притчи Соломонови 3:19).

___________________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1984, кн. 7, с. 12-15. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Срв. Ф. И. Уделов (Сергей Иосифович Фудел), Об о. Павле Флоренском, Париж, 1972, с. 109.

[2]. Срв. протоиерей Сергий Булгаков, Священник о. Павел Флоренский, сп. Вестник русского студенческого християнското движения, №. 101-102, III-IV, 1971, с. 126-127; протоиерей Василий 3еньковский, История руской философии, т. II, Париж, 1950, с. 415-416; Срв. Ф. И. Уделов (Сергей Иосифович Фудел), пос. съч., с. 13-14.

[3]. Р-Г., Флоренский Павел Александрович, Философская знциклопедия, т. V, Москва, 1970, с. 377.

[4]. Пак там.

[5]. Срв. Ф. И. Уделов (Сергей Иосифович Фудел), пос. съч., с. 14.

[6]. Пак там, с. 134-141, където е дадена подробна библиография на съчиненията на отец Павел Флоренски и са посочени по-важните изследвания, анализи, критични отзиви и коментари за неговата личност и творчество; Срв. също и Философская знциклопедия. т. V, пос. статия, с. 379.

[7]. За богословието и религиозно-философското учение на свещеник Павел Флоренски вж. още: протоиерей Георгий Флоровский, Пути русского богословия, Париж, 1937, с. 493; протоиерей Василий Зеньковский, пос. съч., с. 415-430; Евгений Николаевич Трубецкой, Смысл жизни, М., 1918, с. 217-230; Николай Бердяев, Русская идея, П., 1946, с. 233-240; протоиерей Сергий Булгаков, Священник отец Павел Флоренский, с. 126-135; Иеродякон Андроник, Основные черты личности, жизнь и творчества священника Павла Флоренского, Журнал Московской Патриархии, 1982, № 4, с. 12-19; архимандрит Иннокентий, (Просвирнин), О творческом пути священника Павла Флоренского, Журнал Московской Патриархии, 1982, № 4, с. 65-76.

[8]. Священник Павел Флоренский, Столпь и утверждения истины, М., 1914, с. 3.

[9]. Свящeнник Павел Флоренский, Православие, сб. История религии, М., 1909, с. 99.

[10]. Цит. по архимандрит Иннокентий, (Просвирнин), пос. статия., с. 65.

[11]. Цитат по иеродякон Андроник, пос. статия, с. 19.

Изображения: авторът Антоний Хубанчев и свещеник Павел Александрович Флоренски (1882-1943). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gZI