Антоний Хубанчев
„Видях предела на всяко съвършенство,
но Твоята заповед е безмерно широка“
(Псалом 118:96 )
Един от най-задълбочените и самобитни представители на руското православно богословие от първата половина на XX-ти век е отец Павел Александрович Флоренски. В неговата личност удивително се съчетават възвишеният мистик, духовно свързан със старците от Оптинската и Зосимовската пустиня[1], ученият богослов, познаващ в детайли светите отци, енциклопедично ерудираният философ, изключителният филолог, изкуствовед, богато надареният математик и физик, овладял и приложил на практика математическите постижения на Николай Иванович Лобачевски, Георг Кантор, Бернар Фонтенел и редица други, служещ си също така в творчеството си – още в началото на нашия век – със средствата на съвременна математическа (символна) логика.
Отец Павел Флоренски е роден през 1882 година в семейството на инженер в градчето Евлах, в Азербайджан. Баща му е русин, а майка му – арменка. Средното си образование получава в Тбилиси, като отраства в културна среда. Още в гимназията блясват неговият математически талант и разностранни интереси. По онова време заедно със своя много близък приятел Александър Викторович Елчанинов той създава научен кабинет с богати геологически и ботанически колекции. През 1904 година завършва Московския университет, където изучава математика и физика, но същевременно слуша лекциите по философия на Сергей Николаевич Трубецкой и Лев Михайлович Лопатин. Въздействие върху мирогледното оформяне на младия Павел Флоренски оказват също така Александър Иванович Введенски и Николай Василиевич Бугаев. През този период от неговия живот настъпва и ориентацията му към религиозната философия и богословието. Той отбягва предложенията да остане на работа във Физико-математическия факултет на Университета и се записва да учи в Московската духовна академия (МДА), която завършва през 1908 година. Приема свещенически сан в 1911 година. Блестящите дарования и изумителната начетеност в много и същевременно разностранни области на научното знание дават възможност на отец Павел Флоренски да направи бърз напредък по степените на академическата лествица. От 1911 година чете лекции в МДА, а през 1914 година защитава магистърска дисертация на тема „За духовната истина“ (Москва, 1912 година), от която по-късно седем глави (писма) влизат в основното му съчинение „Стълб и крепило на истината“ (1914 година). Бил е професор по философия в МДА от 1911 до 1917 година и същевременно редактор на списанието Богословски вестник[2]. От 1919 година отец Павел Флоренски насочва своите изследвания „в областта на физиката и техниката, където той прави редица открития и изобретения, които имат народно-стопанско значение в правителствени мащаби[3]“. Във връзка с плана ГОЕРЛО на младата Съветска държава в числото на най-големите учени и Флоренски е привлечен през 1920 година към научноизследователска работа в системата на Висшия съвет на народната икономика. Чете лекции от 1920 до 1927 година по теория на перспективата в Математическия факултет на Московския университет. Има около 12 засвидетелствани изобретения в областта на електродинамиката и химията. Публикува книгите „За недействителните измерения в геометрията“ и „Числото като форма“, а през 1924 година излиза фундаменталният му научен труд „Диелектриците и тяхното техническо приложение[4]“. От 1927 година е в редакционната колегия на „Большая советская техническая знциклопедия“, в която помества и много свои статии[5]. След 1930 година се насочва и към въпросите на атомната физика. Почива през 1943 година.
*
По-важни съчинения: „За символите на безкрайността“ (в списание Новый путь, № 9, 1904); „Спиритизъм като антихристиянство“ (в списание Новый путь, № 4, 1904); „Вопросы религиозного самопознания“ (в списание Християнин, 1907); „Догматизъм и догматика“ (в списание Християнска мисъл, София, 1907); „Общочовешките корени на идеализма“ (в списание Богословский вестник, № 2 и 3, 1909); „Пределите на гносеологията“ (в списание Богословский вестник, № 51, 1913); „Смисълът на идеализма“ (в Юбил. сб. на МДА, т. 2, 1914); „Стълб и крепило на истината“ (Опит за православна теодицея в 12 писма), Москва, 1914; „Първите стъпки на философията“, СПб, 1917; „Земният път на Богоматер“ (в списание Возрождение, № 10, 1917); „Обратната перспектива“ (в Ученные записки Тартуского университета, вып. 198, 1967), където са изложени изследванията на отец Павел Флоренски по въпросите на естетиката и изкуството[6]. В „Богословские труды“(Сб. № 17, 1977, 85-248) под надслов „Из богословското наследство на свещеник Павел Флоренски“ са публикувани съчинения, които са част от лекциите му, четени през 1918 година. Това са: 1) Страх Божи, 2) Култ, религия и култура, 3) Култ и философия, 4) Култ и обряди, 5. Дедукция на седемте тайнства, 6) Освещаване на реалността, 7) Свидетели, 8) Словесно служение. Молитва, 9) Философия на култа.
Прочетете още „Свещеник Павел Флоренски – жизнен път и творчество*“