Професор ставрофорен протоиерей Благой Чифлянов

Посвещението в християнство става чрез три тайнства: свето кръщение, свето миропомазание и света евхаристия. Православната църква, вярна на древната традиция, извършва тези три тайнства последователно, в едно и също време, дори и над пеленачетата.

Римокатолическата църква, макар че по принцип признава единството на християнското посвещение и дори извършва тези три тайнства едновременно над възрастни, в случай че там има клирик в епископски сан, вярна на една средновековна концепция, която в основата си крие практичността, над малки деца ги извършва разделено – в различните периоди от тяхното детство. Въпреки това, в рубриките на издадените след Втория Ватикански събор богослужебни книги („ордо“), тя повелява на своите свещенослужители в пастирските си съвети и в катехизическите си поучения да изясняват на пасомите си, че християнското посвещение представлява едно цяло и че християните са длъжни да приемат трите гореизброени тайнства, за да бъде посвещението им пълно.

Трябва да отбележа, че и в Православната църква не е пренебрегнат практичният принцип, защото например ние причащаваме пеленачетата само с кръвта Господня, като имаме предвид, че те не могат да поемат твърда храна или пък често причащаваме новокръстения и миропомазания в един от следващите дни, в случай че в същия ден е нямало света литургия.

Същината на светото кръщение

Първо в реда на тайнствата е кръщението, без приемането на което никой не може да стане член на светата Църква. Кръщението е тайнство, чрез което огласеният в Христовата вяра чрез трикратното му потапяне във вода и с произнасянето на думите: „Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца и Сина и Святаго Духа“ се очиства от всеки грях и се възражда за нов, благодатен живот; умира за греха, за да живее за Бога (Римляни 6:11).

Христос не е първият, Който заповядва да се кръщава. Кръщение имало и преди Него като символ на очищение и новорождение. Водата на потопа, която очисти и обнови света; водата на Червеното море, която роди Божия народ, като го спаси от гонението на фараона; водата на реката Йордан, по която премина избраният народ, за да влезе в Обетованата земя, бе предобраз на християнското кръщение. Христос използва този символ, за да въведе последователите Си в Божието Царство, като го направи тайнство. Той казва на Никодим: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“ (Иоан 3:5), с което ясно очертава пред Своите последователи важността на очищението на плътта чрез вода, която възражда вътрешния човек чрез Дух Свети. Затова, когато изпраща Своите апостоли в света, Той им поръчва да кръщават „в името на Отца и Сина и Святаго Духа“ (Матей 28:19) и свързва това кръщение със спасението на човека (Марк 16:16).

Св. Иоан Кръстител определя разликата между своето и Христовото кръщение така: „Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Свети“ (Марк 1:8). При Христовото кръщение не водата, а Светия Дух възражда и следователно кръщението не е обикновен обред, а тайнство. Това тайнство съединява човека с Христа, „облича“ го в Христа, като му дава възможност да вземе участие в тайната на Христовата смърт и на Христовото възкресение (Римляни 6:2-11; Галатяни 3:27).

При християнското кръщение е необходима вода (Деяния на светите апостоли 8:36). Налице трябва да има покаяние (Деяния на светите апостоли 2:38) и вяра (Матей 28:19-20) в Иисуса Христа (Деяния на светите апостоли 8:12, 37; 16:15; 18:8; 19:4; 22:16). Вярата в Иисуса Христа трябва да се изповядва от кандидата (Деяния на светите апостоли 8:37).

История на светото кръщение

Християнското кръщение е учредено от Господ Иисус Христос (Матей 28:19-20; Марк 16:15-16). Апостолите са започнали да кръщават още на самия ден Петдесетница, когато били кръстени 3000 души (Деяния на светите апостоли 2:41). В Деяния на светите апостоли са отбелязани кръщенията на някои самаряни, между които и на Симон (8:12-13), на евнуха на етиопската царица Кандакия (8:38), на Савел (9:18), на Корнилиевия дом (10:47-48), на тези от дома на Лидия (16:15), на тъмничния стражар във Филипи (16:33), на някои коринтски жители, на Крисп и Гай, на Стефаниновия дом (18:8; 1 Коринтяни 1:14-16) и на жители на Ефес (Деяния на светите апостоли 19:5).

Кръщението е ставало с троичната формула, посочена от Господ Иисус Христос, а именно «В името на Отца и Сина и Святаго Духа». Що се отнася до изразите, срещани в Деяния на светите апостоли и в апостолските послания, в които става въпрос за кръщаване «в името на Иисуса», или «в Христа», или «в Христовата смърт» (Деяния на светите апостоли 8:16; 19:5; Римляни 6:3; Галатяни 3:27), те не изключват кръщението с троичната формула. Това се потвърждава и от факта, че в Дидахи се говори за кръщение «в името Господне» (глава 9:5), но категорически се заповядва то да се извършва «в името на Отца и Сина и Святаго Духа» (глава 7:1).

Кръщението се извършвало във вода, както Господ Иисус ясно указва чрез думите: „Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“ (Иоан 3:5) и както се вижда от кръщението на евнуха (Деяния на светите апостоли 8:38). Същото се потвърждава и от смисъла на понятията «βαπτίζω – кръщавам», «водна баня», «баня на възраждането» (1 Петр. 3:21; Ефесяни 5:26; Тит 3:5). Същите понятия ни дават възможност да заключим, че кръщението ставало чрез потапяне.

В апостолско време не виждаме да е имало продължително оглашение. Една проповед била достатъчна, за да се кръсти някой. Що се отнася до изповедна формула, макар че най-древните кодекси да не съдържат, Деяния на светите апостоли 8:37, където се говори за произнесена от евнуха изповедна формула преди своето кръщение („Вярвам, че Иисус Христос е Син Божий“), тя ще е била вмъкната още в апостолския век и свидетелства за съществуването на изповедна формула още през това време.

През II-ри век светата Църква продължила да кръщава възрастни, и понеже в по-голямата си част те били езичници, тя организирала един подготвителен период към кръщението, който обемал просвета, пост и молитва. Св. Юстин Философ (около 150 година) свидетелства, че подготовката към кръщението ставала чрез просвета, засягаща вярата и нравствеността. Към тази просвета се прибавяли пост и молитва. Самото кръщение ставало в «жива вода». При липса на текуща вода, то могло да става и в друга вода, а при липса на обилна вода, кръщението могло да става и чрез поливане три пъти на вода върху главата на кръщавания.

През III-ти век, както ни описва св. Иполит Римски, подготовката към кръщението е институт, органически свързан с кръщението. Тази подготовка се състояла от два етапа: първият етап бил по-продължителен, но не превишавал три години, а вторият обемал периода на светата четиридесетница. В първия период кандидатите бивали просвещавани във вярата и нравствеността и над тях се четели молитвите за оглашените. Чрез една проверка и свидетелството на тези, които са ги довеждали до Църквата, те преминавали към втория етап. Последният включвал просвета върху евангелските текстове и ежедневни заклинания чрез ръковъзлагане. В четвъртък, който предшествал кръщението, кандидатите се изкъпвали. В петък и събота постили и присъствали на богослужебните последования, предстоятелствани от епископа. Той възлагал ръце над тях, духал в лицето им и ги бележел със знака на честнѝя кръст по ушите, челото и носа. В нощта срещу неделята, която вероятно била пасхалната нощ, се извършвало бдение. При пръвото пропяване на петлите те пристъпвали към водите, събличали се, отричали се от сатаната, бивали помазвани с елея на заклинанието и слизали в осветената преди това вода, изповядвали вярата си в Отца, Сина и Святаго Духа и бивали кръщавани, като ги потапяли във водата три пъти.

В Северна Африка Тертулиан също говори за оглашението, за освещаването на водата, трикратното потапяне, след което на новопросветения се давало да пие мед и мляко. Той сочи за извършител епископа. При липса на презвитер той казва, че кръщението може да извърши и дякон, дори и мирянин, при крайна нужда. Що се отнася до времето на извършването на светото кръщение Тертулиан сочи пасхалната нощ и следващите дни до Петдесетница, без да изключва който и да е ден и час на годината.

Св. Киприан Картагенски също говори за оглашението, за освещаването на водата, за въпросите, отправяни към кандидата, за изповядването на вярата, за трикратното потапяне. Той смята, че въз основа на взетото решение на III-тия Картагенски събор новородените могат да се кръщават и преди осмия ден от тяхното рождение.

Дидаскалията, която отразява сирийската практика, не говори специално за кръщението, но между другото споменава, че епископът е помазвал главата първо на мъжете, а после и на жените с елея на заклинанието. Свещениците или дяконите помазвали със същия елей цялото тяло на мъжете, а дяконисите – на жените, след което те пристъпвали към кръщение.

Изворите, от които черпим сведения за кръщението през IV-ти век в Сирия и по-специално за западносирийския ритуал, който лежи в основата на византийския, са много: Иерусалимската практика е отразена в 23-те катехези, от които пет тайноводствени, на св. Кирил Иерусалимски и в Пътеписа на галската монахиня Етерия. Антиохийската практика е отразена в VII-ма книга (глава 39-45) на Апостолските постановления и дванадесетте катехези на св. Иоан Златоуст.

Според тези извори през това време институцията на оглашението била стигнала своето пълно развитие. Периодът на подготовката на оглашените не преминавал трите години и времетраенето зависело от ревността на кандидата. Оглашените взимали участие в светата литургия през време на литургията на оглашените и напускали храма, когато дяконът даде знак за това. В края на този период, водени от своите възприемници, кандидатите се представяли на презвитера, а чрез него и на епископа, за да бъдат записани имената им на специален каталог.

Записване на името. Това ставало обикновено в навечерието на светата четиридесетница, когато презвитерът записвал всички имена на кандидатите в специален каталог. В първия ден на светата четиридесетница възприемниците водели кандидатите в храма, където епископът подлагал на изпит близките им. Ако се оказвало, че кандидатите са честни, почитат родителите си, не са пияници, лъжци и прочее, епископът отбелязвал името им собственоръчно. В противен случай ги отпращал докато се оправят. Най-голяма отговорност носели възприемниците, които се наричали така, защото взимали върху себе си отговорността за казаното пред епископа, както и за бъдещото поведение на кандидатите.

Катехизация. Тя обхващала истините на вярата и ставала през дните на светата четиридесетница. В нея са взимали участие само допусканите до кръщение. Начиная от книгата Битие, пред оглашените са се чели книгите на Свещеното Писание и се произнасяли катехизически поучения.

Заклинания. Те се извършвали от специални заклинатели ежедневно, след библейските четива и катехизацията.

Предаване на символа на вярата и последното заклинание. През време на Страстната седмица кандидатите, придружени от възприемниците си, отивали в храма и произнасяли пред епископа Символа на вярата. На Велики четвъртък те се изкъпвали, на Велики петък и събота постили. На Велика събота епископът възлагал над тях ръка и произнасял последното заклинание.

Отхвърлянето на сатаната и съединението с Христа. В събота, преди да се кръстят, кандидатите боси и без връхна дреха, с ръце вдигнати като пленници, обърнати към запад, страната на тъмнината и на дявола, са отхвърляли сатаната, като са произнасяли думите: „Отричам се от сатаната, от всичките му дела, от всичките му ангели, от всичкото му служение и от всичката му гордост“. Псевдодионисий отбелязва и духването.

Тогава кандидатът се обръщал към изток, страната на светлината, и изповядвал съединението си с Христа с думите „Съединявам се с Христа“ или подобна на тази формула.

Изповядване на вярата. Според св. Кирил Иерусалимски след съединението с Христа кандидатът изповядвал вярата си в Отца, Сина и Святаго Духа и в едно кръщение за покаяние.

Помазване с елея на заклинанието. Кандидатът влизал във вътрешната част на баптистерия, където се събличал и бил помазван с елея на заклинанието.

Освещаване на водата. Свещеникът освещавал водата на кръщението чрез специална молитва. Според Псевдодионисий свещеникът изливал три пъти във водата „миро“ при изпяването на „алилуйя“.

Кръщение. Кръщението ставало при трикратно потапяне в осветената вода и при произнасяне на думите: «Кръщава се (името) в името на Отца и Сина и Святаго Духа» (Златоуст).

Обличане на белия хитон и миропомазването. Новопросветеният излизал от водата, обличал се в бял хитон и веднага бил помазван със свето миро.

След кръщелните обреди. След като новопросветеният бивал миропомазан, давали му целувката на мира и започвала евхаристията, в която той се причащавал.

През цялата седмица, която наричаме Светла, новопросветеният, облечен в белия си хитон, участвал в светата евхаристия, слушал така наречените тайноводствени катехези, в които се разглеждали трите тайнства на християнското посвещение – кръщение, миропомазание и евхаристия, и се причащавал.

Съвременният чин на светото кръщение и на светото миропомазание

В основата на съвременната форма на светото кръщение и светото миропомазание лежи западноантиохийският ритуал на тези две тайнства, но приспособени към детекръщение, взело връх след VI-VII век. Църквата е опростила старата дисциплина, като премахнала първия етап на подготовка, събирайки в едно всички обреди, извършвани от първия ден на светата четиридесетница до Томина неделя. Така се е получил нашият съвременен чин на светото кръщение. Ето как се осъществяват тези обреди, извършвани някога над възрастни, в нашия съвременен чин на кръщение и миропомазание.

Записване името на кандидата за оглашен. Чинът на «записване името на кандидата за оглашен» бил трансформиран в чин на «наричане християнско име на детето» и се е чела, както и преди, молитвата „Господи Боже наш, на Тебе се молим…“ Като се е взело предвид, че Господ Иисус Христос бил обрязан и Му било дадено име на осмия ден от раждането Му, този чин бил извършван на осмия ден от раждането на детето, когато то било занасяно в храма. В кодекси от XIV-XV век горната молитва стои с молитвите на 40-тия ден, което ще рече, че през това време новородените били донасяни в храма едва в 40-тия ден. През XVII-ти век този чин получил пълно развитие: на осмия ден донасяли новороденото в храма. Пред храмовите двери свещеникът слагал начало с „Благословен Бог наш…“, четял трисвятое и отпустителния тропар на деня или на храмовия светия, благославял челото, устата и гърдите на детето и, след като казвал „Господу помолимся“, четял горната молитва. След това взимал детето и, обърнат към храмовите двери, правел с него кръст, изпявал „Радуйся, благодатная Богородице Дево…“ и извършвал отпуст. Сега ние извършваме горния чин непосредствено преди оглашението в момента преди самото кръщение, като извършваме всички действия и четем всички молитви и песнопения от пълния чин.

Извършване на оглашението. Обредът, който някога се извършвал от епископа в първия ден на светата четиридесетница, когато кандидатът за оглашен ставал оглашен, сега не е самостоятелен, а се извършва веднага след обреда „наричане християнско име на детето“. Както някога над възрастните рубриката ни предписва свещеникът да развърже пояса на кръщавания, да го събуе и му съблече горната дреха, да го обърне на изток с ръце надолу, да духне в лицето му три пъти, да благослови челото и гърдите му три пъти, като положи ръката си върху главата на детето, да прочете молитвата: „В Твое име, Господи Боже на истината… запиши го в Твоята книга на живота…“ Рубриката в нашия требник (издание на Светия Синод, София, 1949 година), с който отсега нататък ще сравнявам, е опростена с оглед на положението на бебетата.

Катехизацията. Спомен от някогашната катехизация на оглашените са библейските четива, които четем в ежедневното богослужение през периода на светата четиридесетница. Понеже кръстените са бебета, катехизацията е отпаднала от съвременния чин на кръщението.

Заклинанията. В оригинала на съвременния чин са останали само три заклинателни молитви, наречени в нашия требник „запретителни“: „Запрешава ти, дяволе, Господ… „Светият Бог…“ и „Господи Саваот…“ Съставителите на нашия требник са поместили само една от тях: „Господи Саваот…“, а като втора са поставили молитвата: „Вечний Владико Господи…“ която е последното заклинание на епископа и която в гръцкия оригинал стои под рубриката „молитва преди часа на кръщението“. Сега те се извършват веднага след чина на „извършване на оглашението“.

Последното заклинание. В нашия чин е запазена молитвата „Вечний Владико Господи… изгони от него всеки лош и нечист дух… духа на заблудата…“, при която свещеникът духа по устата, челото и гърдите на кръщавания. Това е последното заклинание, което някога епископът извършвал през Страстната седмица над оглашения.

Отхвърлянето на сатаната и съединението с Христа. В гръцкия оригинал е запазена рубриката, която изисква кандидатът да бъде бос, съблечен, с ръце вдигнати нагоре и сбърнат към запад. В нашия требник е запазено само изискването кръщаваният да бъде обърнат към запад. Сега свещеникът пита, а възприемникът отговаря от името на детето: „Отричаш ли се от сатаната?“ „Отричам се“ (3 пъти). Свещеникът сега прибавя: „Духни и плюй на него!“ Плюването е един символ, който започва да навлиза в тоя чин около XIII-ти век и се генерализира през XV-ти век.

Съединението с Христа сега се осъществява чрез трикратно запитване от страна на свещеника: „Съчетаваш ли се с Христа?“ и отговора на възприемника: „Съчетавам се!“, когато кандидатът е обърнат към изток.

Изповядване на вярата. В нашия чин това става чрез въпроса на свещеника: „И вярваш ли в Него?“ и отговора на възприемника: „Вярвам в Него като в Цар и Бог“ и прочитането Символа на вярата. Следва отново запитването: „Съчета ли се с Христа?“ и отговора: „Съчетах се!“ (3 пъти) и повелята на свещеника: „И поклони Му се!“. Възприемникът се покланя като казва: „Покланям се на Отца и Сина и Святаго Духа, единосъщна и неразделна Троица“. Някога това е ставало пред иконата на Спасителя, поставена в баптистерия.

Оглашението днес завършва с благословението: „Благословен Бог, Който иска да се спасят всички човеци…“ и молитвата: „Владико Господи Боже наш, призови раба Си“…, която в евхология на Серапион (IV–ти век) е наречена „молитва след отхвърлянето“ и с която свещеникът се моли оглашеният да се удостои със светото кръщение.

Освещаване на водата. Освещаването на водата сега става чрез една евхаристийна молитва. Първоначално свещеникът чете личната молитва: „Добросърдечний и милостивий Боже… “, когато дяконът произнася велика ектения. Тогава следва евхаристийната молитва „Велик си, Господи, и чудни са твоите дела…“ При епиклезата „Сам Ти, человеколюбивий Царю…“, която се казва три пъти, свещеникът благославя водата. Същото извършва и при произнасянето на постепиклетичното изречение: „Да се съкрушат под знака на Твоя кръст…“

Освещаване на елея. Свещеникът, след като благослови с „Мир всем“ и подкани народа „Преклонете главите си пред Господа“, духа три пъти в съда с елея, благославя го три пъти и чете молитвата: „Владико Господи, Боже на нашите отци…“ Тогава казва „вонмем“ и като изсипва във водата кръстообразно от осветения елей три пъти, изпява три пъти „алилуйя“ и възглася „Благословен Бог. Който просвещава и освещава всеки човек…“ Древната символика вижда в помазването с елей „общението с добрата маслина“ (св. Кирил Иерусалимски) или „помазването на атлета, който се готви да се бори със злото“ (св. Иоан Златоуст). Свещеникът помазва кръщаващия се с елея по челото, като казва: „Помазва се Божият раб (името) с елей на радост в името на Отца и Сина и Святаго Духа. Амин“. После на гърдите, като казва: „За изцеряване душата и тялото“. На ушите: „За да слуша вярата“. На ръцете: „Твоите ръце ме сътвориха и устроиха“. На нозете: „…3а да ходи по стъпките на Твоите заповеди“. Гърците карат възприемника да помаже с елея цялото тяло на детето.

Кръщение. Кръщението и днес става чрез трикратно потапяне на кандидата в осветената вода при произнасяне на кръщелната формула: «Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца и Сина и Святаго Духа». Съвременният требник кара свещеника да произнася след всяко потапяне „амин“, което древните евхологии предписват да се казва от народа или от дякона.

Обличане на новокръстения. Кръстеният веднага бива облечен в „хитона на правдата“, през което време се чете псалом 31-ви и свещеникът казва: „Облича се Божият раб (името) в „хитона на правда“ в името на Отца и Сина и Святаго Духа. Амин“ и се изпява тропарът глас 8-ми „Разумне подажд…“ В древност, когато кръщението и миропомазанието се извършвали в баптистерий и следвала светата евхаристия, псалом 31-ви бил входен антифон и се изпявал с припева „Елици во Христа крестистеся…“ от баптистерия до централния храм.

Светото миропомазание. Светото миропомазание винаги е било свързано с кръщението, както това станало с Господ Иисус, когато Той излязъл от реката Йордан и Светият Дух слязъл над Него във вид на гълъб (Марк 1:10). Апостолите възлагали ръце над новокръстените веднага след тяхното кръщение (Деяния на светите апостоли 19:5-6). Същото са вършили и епископите в първите векове и свещениците, които са помазвали новопокръстените с осветено от епископа миро. В нашия съвременен чин миропомазанието става след прочитането на молитвата «Благословен си, Господи Боже вседержителю…» при произнасянето на формулата „Печат дара Духа Святаго“, която е свързана с посочената молитва. По практични съображения ние помазваме с миро детето преди то да бъде облечено. Тогава постригваме косата му кръстообразно при произнасяне на думите «Постригва се Божият раб…» и чак тогава то бива облечено.

Светата евхаристия. В древност кръстеният влизал в храма при пеенето на входния антифон (псалом 31-ви с припева «Елици во Христа…»). Следвала литургия на словото, проскомидия и литургия на тайнството, когато той се причащавал. От тази практика сега са останали антифонът (псалома четем, а припева пеем през време, когато свещеникът и възприемникът с детето обикалят около купела три пъти), прокименът, Апостолът и евангелието от литургията на словото. Що се отнася до причащаването, то става след следкръщелните обреди «измиването» и «постригването».

Измиване. В древност, в осмия ден от кръщението, тоест след Светлата седмица, наречена така защото кръстените са носили светлите си хитони, в така наречената Томина неделя, кръстените сваляли светлите си хитони и се изкъпвали. Сега това се осъществява чрез обреда на измиването. В гръцкия оригинал още стои рубриката: «След седем дни пак донасят детето в Църквата, за да бъде изкъпано» и свещеникът чете три молитви: «Ти, Който си подарил на раба Си Изкупление…», «Владико Господи Боже наш…» и «Облеклият се в Тебе…» и поръсва детето с чиста вода, като казва: «Ти се оправда, ти се просвети…». След това взима гъба, потапя я във вода и с нея измива лицето и тялото на детето като казва: «Ти се кръсти. Ти се просвети…». Този чин през X-ти век имал само една молитва: «Ти, Който си подарил на раба Си изкупление…», а през XI-ти век – три. Нашият требник е запазил две от тях, а именно първата и третата.

Постригване.То е свързано с посвещение на кръстения на Господ Иисус. В нашия чин то се осъществява чрез прочитането на молитвите: «Владико Господи Боже наш, Ти, Който със Своя образ…» и «Господи Боже наш, Който по Своята благост…» и постригването кръстообразно косата на кръстения при думите: «Постригва се Божият раб…». Накрая се казва согуба ектения, в която се споменава възприемникът. В нашия требник е изпусната първата молитва «Владико Господи Боже наш, Ти, Който със Своя образ…», благословението на свещеника «Мир всем» и възгласа «Глави наша Господеви приклоним», а согубата ектения е просторна.

Цялото последование на кръщението завършва с отпуст: «Иже во Йордане креститися изволивий нашего ради спасения, Христос истинний Бог наш…».

Някои особености в чина на тайнствата свето кръщение и свето миропомазание, запазени по предание

При началния възглас «Благословено царство…» свещеникът прави кръстен знак с евангелието над купела. В пасхалния период след «Благословено царство…» се изпява три пъти «Христос воскресе…».

Гърците и сега освещават елея при всяко кръщение така: върху дясната длан, подпряна от лявата, на възприемника се поставя бутилка със зехтин. Свещеникът освещава зехтина, изсипва в кръщелната вода кръстообразно три пъти от него, като изпява три пъти «алилуйя» и тогава излива върху шепата на възприемника известно количество зехтин. Тогава потапя трите си пръста или само показалеца на дясната си ръка в шепата на възприемника и, като извършва кръстен знак, помазва отделните части на тялото на детето с «елея на заклинанието», произнасяйки посочените в чина думи. Когато свещеникът вземе детето от този, който в тоя момент го държи, издига го над купела, обърнато на изток, а възприемникът помазва цялото тяло на кандидата с останалия елей от шепата си.

У нас неправилно е отпаднала практиката да се освещава елея на заклинанието при всяко кръщение и ние ползваме предварително осветен елей, който обикновено се пази заедно със съсъда със светото миро. Свещеникът помазва детето с елея на заклинанието обикновено с миралката, с която после помазва и със свето миро. При това обстоятелство елеят и мирото се смесват. За да се избегне това смесване, ще трябва да се върнем към началната практика, която е отразена в нашия требник, а именно да помазваме с елей, осветен при самото кръщение тъй както е описано по-горе и да ползваме предварително осветено свето миро, което да нанасяме върху отделните части на тялото на детето чрез миралка.

При кръщението свещеникът да произнася формулата: „Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца и Сина и Святаго Духа. Амин.“ При всяко потапяне не свещеникът, а народът или възприемникът да казва «амин».

Требниците предписват миропомазването и пострижението да стават след обличането. По практични съображения те да стават веднага след кръщение и тогава да става обличането.

Обикновено по практични съображения свещениците миропомазват без да са чели молитвата за светото тайнство миропомазание, а само произнасяйки «Печат дара Духа Святаго». Някои четат тази молитва при обличането на детето, а някои изобщо не я четат. Трябва да отбележим, че с изпускането на тази молитва се оголва тайнството миропомазание, защото формулата «Печат дара Духа Святаго» е изградена на гореказаната молитва, където свещеникът  се моли: «Сам Ти, благосърдечний Владико, Всецарю, подари му и печата на дара на Светия и всесилен и покланяем Твой Дух…».

Макар в требниците да не се отбелязва връчването на запалена свещ, обичаят е древен и трябва да се извършва, като се произнасят словата: «Тъй да светне светлината ви пред човеците, та като видят добрите ви дела, да прославят небесния ваш Отец».

Някои свещеници преди обхождането на купела прибавят «Господу помолимся» и «Яко свят еси Боже наш…». Макар че това е остатък от времето, когато светото кръщение се извършвало свързано със светата литургия, сега, когато след него не следва литургия, не бива да се казват.

Обхождането на купела при пеенето на «Елици во Христа…» е остатък от преминаването от баптистерия до централния храм. То трябва да се извършва така: свещеникът държи запалена свещ и кадилница, а възприемникът запалена свещ и детето. Те обикалят три пъти купела, като свещеникът кади възприемника с детето в четирите краища на купела, когато възприемникът навежда благоговейно глава. Накрая свещеникът кади иконите и народа от мястото си.

Съкратено кръщение поради страх от смърт

В случай че детето е заплашено от смърт, свещеникът го кръщава чрез следния съкратен чин: «Благословено царство…», трисвятое и молитвата «Господи Боже Вседержителю, Създателю на всичката видима и невидима твар…» Излива елей във водата, като пее «алилуйя» и кръщава детето с формулата «Кръщава се Божият раб…» при трикратно потапяне. После го миропомазва при произнасяне на: «Печат дара Духа Святаго». Като облекат детето, обикалят с него купела при пеенето на «Елици во Христа крестистеся…» и се извършва отпуст.

При липса на свещеник, когато има опасност от смърт, детето може да бъде кръстено от дякон или мирянин – мъж или жена, като бъде потопено три пъти в чиста вода при произнасяне думите «Кръщава се Божият раб…» Ако детето оздравее, свещеникът довършва чинодействието на светото кръщение така: «Благословено царство…», трисвятое, възприемникът чете Символа на вярата (без отричането и съчетаването), свещеникът чете молитвата за светото миропомазание «Благословен си, Господи Боже Вседержителю…» и го миропомазва. След това той чете и извършва всичко докрай по нормалния чин.

В случай че има опасност ако се потопи детето във вода, то може да бъде кръстено чрез трикратно поръсване или изливане на вода върху главата му, чрез така нареченото в древност клиническо кръщение. При липса на всякаква вода се извършва така нареченото въздушно кръщение, при което се произнася само формулата „Кръщава се Божият раб…“ В тоя случай, ако детето оздравее, кръщението се извършва отново.

_____________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1975, кн. 4, с. 1-9. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът професор ставрофорен протоиерей Благой Чифлянов (1923-2018). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-h4P