Outlines of the moral image of Jesus Christ

Стоянка Вътева

Abstract

The doctrine of the God-man Christ is the foundation of our Church. This is a topic that has been subjected to various debates to this day. The Savior’s personality has always been an obstacle to some, and an example, imitation, and salvation to others. According to Orthodoxy, the answer to the question can be found not only in the books of the Old Testament, but also in the New Testament, where in fact He, God the Word, is most clearly manifested. We see this in the name of the Lord (it is no coincidence that we call Him that) Jesus, which means Savior, Christ – the Anointed One.

Key words: Jesus Christ, Orthodox doctrine, Old Testament, New Testament

Целта на настоящата статия е да разкрие образ или първообраз е Новият Адам, като се направи антропологико-христологична съпоставка със стария Адам, да разкрие Христовия нравствен идеал, да даде отговор на въпроса дали християните следват или подражават на Христос.

1. Антропологико-христологична съпоставка между стария Адам и новия Адам

Иисус Христос е Новият Адам. За разлика от стария Адам, който е извършил първородния грях, Иисус Христос е безгрешен. Старият Адам е творение Божие, а Новият Адам – Иисус Христос, е Самият Творец, защото е едно от Лицата на Света Троица, и както другите две Лица участва в сътворението на видимия и невидимия свят. Старият Адам чрез извършването на първородния грях затваря вратите на земния рай – Едем, за човечеството, обричайки себе си и потомството си на тление и отдалечаване от Бога, а Новият Адам – Иисус Христос, отваря вратите на небесния рай – Божието царство, за всички хора, които имат възможност да живеят в Църквата и да се „хранят“ със светите тайнства, за да се доближат отново до своя Създател – Бога, и да се сдобият с вечен живот в Божието царство. Тоест старият Адам води човечеството по пътя на греха и смъртта – духовна и физическа, а Новият Адам го повежда по пътя на спасението и вечния живот. Старият Адам, надарен от своя Създател със свободна воля, не се подчинява на Бога и избира пътя на греха, а другият – Новият Адам – подчинява волята Си на волята на Отца Си и пролива кръвта Си, за да изкупи греховете на човечеството и да го спаси. Старият Адам се храни с Божиите плодове в Едем, без да оценява даровете, които получава от Бога, а другият – Новият Адам – „храни“ хората със Своето тяло и ги „пои“ със Своята кръв за изкупление на греховете и за вечен живот. Единият – старият Адам, макар и създаден по Божий образ и подобие, има само една природа – човешка, подвластна на страха и греха, а другият – Новият Адам, има две природи – Божествена и човешка, като човешката природа е подвластна на страха, но е отърсена от греха, защото е в синергия с Божествената. Старият Адам, създаден по Божий образ и подобие, е син Божий, другият – Новият Адам, също притежава качеството синовство, защото е Син на Своя Отец, но не е образ и подобие, а е Самият Бог.

Новият Адам като всички хора е роден, но зачатието Му е непорочно. Той страда на кръста и умира, но след това възкръсва. Новият Адам е съвършен, а старият е несъвършен. Новият Адам е всичко това, което старият не е, но Бог е желал да бъде. Новият Адам, въплътеното Слово Божие, води хората по пътя на богопознанието, помага им да опознаят Бога, макар че Божествената същност остава непозната за човека, тъй като по своето естество е непознаваема, а старият Адам ги лишава от това познание и ги откъсва от общението със Създателя. Новият Адам чрез Божиите тайнства помага му да се уподоби на Бога, като опрощава греховете му и отваря вратите на Божието царство за него, като му разкрива пътя на спасението, разкрива му истината за смисъла на земното човешко съществуване и го дарява с вечен живот. Пърообразът (архетипът) е Новият Адам, тоест Иисус Христос, а образът е старият Адам; единият е Самият Творец, едно от Лицата на Света Троица, въплътеното Слово Божие, а другият – старият Адам, е творението, създадено по Божий образ и подобие. Когато се казва, че Новият Адам се ражда по образ подобие на стария, то е по отношение на тлението, което старият Адам въвежда, а Новият унаследява, за да може да премахне болестта на естеството чрез лечебните средства, които донася.

В съчинението си „За живота в Христос; Слово шесто“, св. Никола Кавасила пише:

Защото човешката природа изначално бе сътворена за Новия човек. Към Него бе пригоден умът и желанието. Приехме ум, за да познаваме Христос; желание, за да Го следваме; памет, за да Го помним, тъй като още при сътворяването ни Той бе архетипът (началният образ). Защото не старият Адам е първообраз на Новия Адам, а Новият – на стария.

Когато се казва, че Новият Адам се роди по образа и подобието на стария, то е по отношение на тлението, което древният Адам въведе, а Новият унаследи, та да отмени болестта на естеството чрез лечебните средства, които донесе, за да може, както казва апостол Павел: „смъртното да се погълне от живота“ (2 Коринтяни 5:4). Разбира се, съгласно природния ред на нещата нашият архетип е старият Адам като роден по-преди. За Бога обаче, Който вижда всичко, преди то да се случи, старият е по подобие на Новия. Старият Адам бе сътворен именно по образа и идеята за Него. Само че не продължи да пребивава в тях. Или по-скоро, устреми се към тях, но не ги достигна. Затова и Законът бе приет от стария, но бе изпълнен от Новия „до смърт, и то смърт кръстна“ (Филипяни 2:8), както казва апостол Павел. Първият (Адам) чрез погазването на Закона показа, че не притежава в съвършенство онова, което би следвало човекът да има. Защото не бе свръх възможността на природата ни Законът, в който справедливо се наказваше нарушителят. Вторият (Адам) обаче бе във всичко съвършен. Затова и казва: „Аз спазих заповедите на Отца Си“ (Иоан 15:10). Първият привнесе в света несъвършения живот, който се нуждае от безкрайна помощ. Докато Вторият стана за човеците Отецът на съвършения живот, тоест на безсмъртието. Нашата природа изначално тегнеше към безсмъртието, но го достигна по-късно, благодарение на Тялото на Спасителя, което Сам Той възкреси от мъртвите за безсмъртен живот и стана за рода ни (човешки) начало на безсмъртието. Нека обобщя: пръв и единствен Спасителят ни показа истинския човек, съвършен и в нравите, и в живота, и във всичко останало.

Това е и предназначението на човека, което Бог му желаеше при сътворението – живот безсмъртен. И той ще го достигне, когато неговото тяло се освободи от тлението, а неговото желание от греха. Ще бъде съвършен тогава, когато Творецът възпълни в него всичко, което е преценил, че му липсва, подобно на това, както красотата на статуята добива завършеност с последните движения на своя ваятел. Та, тъй като старият Адам бе твърде далеч от съвършенството, а Новият във всичко се оказа съвършен и предаде в наследство съвършенството на човеците, като пригоди към Себе Си целия човешки род, то как Вторият да не е образът на стария. Как да не приемем, че Новият Адам е Архетипът, от Който произлезе старият?! Защото е пълна безсмислица да считаме, че най-съвършеното се стреми към несъвършеното, или че по- низшето може да бъде образ на по-доброто, или слепите да са водачи на виждащите. Нито пък трябва да ни учудва, че несъвършеното предстои по време, но трябва да вярваме, че съвършеното е първопринципът на несъвършеното, като не забравяме и това, че много неща бяха създадени за човешките потребности още преди неговото създаване и че човекът, техният уредник, е последен сътворен от пръст. Амин“.

Всички 27 новозаветни книги на Библията описват живота, учението и делото на Иисус Христос, но четирите Евангелия – според евангелистите Матей, Марк, Лука и Иоан, дават най-подробни сведения за раждането, живота, учението, делото, кръстната смърт, възкресението и възнесението на Спасителя. В Евангелие според Матей е проследено родословието на Христос, като се посочва, че Той е наследник на Давидовия род. Евангелие според Иоан, за разлика от другите три Евангелия, обръща по-голямо внимание на духовната живот на Спасителя.

2. Христовият нравствен идеал (образец)

Христовият нравствен идеал не се побира в рамките на човешкото мислене. Не можем да си представим една личност, притежаваща пълната власт и право на всичко в този свят, да се откаже да приеме неща, които всеки друг човек при подобни и при всякакви други обстоятелства би приел. По време на Неговото осъждане и смърт – презиран, изоставен, бит, оплют, с трънен венец на главата и забити гвоздеи в ръцете, Той извършва нещо, което никой друг не би извършил – Той се моли за своите мъчители. Нито злодеите, нито гвоздеите приковават Христос към кръста, а Неговата любов към човека. Неговата смърт и Неговото възкресение са връхна точка на Неговия триумф.

Към хората, с които се среща и общува, Христос проявява справедливост, състрадание, милост, жертвоготовност, търпение, смирение, уважение, слугуваща доброта. Учителят мие нозете на учениците Си. Не се срамува да общува с грешници, бедняци, болни, презрени, бездомни, проституиращи, бирници, старци, крадци, немощни. Приема с еднаква радост всички онези, които отиват да търсят от Него утеха, съвет, помощ. Той изобличава неправдата, корупцията и лицемерието. Не търси показност и не се преструва. Лъжата и самоволието Му са чужди. Сам Той е преследван, мразен, обвиняван. Живее в бедност. Почита майка си. Не притежава нищо. Никога не отговаря на злото със зло. Не търси благоволението и протекцията на управляващите, за да утвърждава Себе Си и учението Си, а спазва законите на властта, като така наставлява и своите последователи. Дори плаче за предстоящата трагична съдба на Своето Отечество. Никога не прави компромиси с истината и произтичащите от нея ценности. Приема всички хора като еднакво ценни. Оставя едно златно правило: „Както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях“. Христос следва един велик принцип в отношението си към хората: обича грешника и изобличава греха.

3. Иисус Христос не притежава грях

За Неговата безгрешност узнаваме от:

1) Самия Него;

(Той пита веднъж Своите врагове: „Кой от вас може да Ме обвини в грях?“)

2) Неговите апостоли;

(Св. апостол Петър пише, че „Христос не е сторил грях, нито се намирало лукавщина в устата Му“. А св. апостол Павел характеризира Христос като „свят, непорочен, невинен, отделен от грешниците.“)

3) Неговите неприятели;

(Пилат Понтийски признава публично:

„Аз съм невинен за кръвта на Този Праведник“… и след това измива ръцете си. Цар Ирод не може да намери никаква вина у Христа. Юда – предателят, изпълнен с угризение на съвестта, изповядва: „Съгреших, че предадох невинна кръв.“ Римският офицер, който присъства при разпятието, признава: „Наистина Този беше праведен“).

4) Плодовете на Неговото дело и Неговото учение.

Съвършената нравствена красота намира адекватен физически израз в лицето на Христос, Неговия начин на поведение и отклика на широките обществени маси, всред които Той се движи.

4. Следване или подражание на Иисус Христос

Подражавайки на Иисус Христос, християните Го следват, вървят по Неговия път, път, който води към спасението и вечния живот и разкрива истината за смисъла на земното човешко съществуване – да вършиш добро заради самото добро, без да чакаш отплата за това, да живееш не само за себе си, а да се раздаваш за другите, да обичаш не само ближните си, но и враговете си, да осъждаш не човека, който е съгрешил, а самия грях, който го е покварил, да бъдеш съвършен така, както е съвършен и Господ, да изпълняваш Божиите повели…

Иисус Христос е несравним в делата Си. Той предлага единственото средство за борба срещу враговете на човека: грях, страдание, смърт, съд. Предлага единственото средство за достигане на вечен живот и ценностна система, която променя личности и народи. Христос донася ново познание за Бог и за човека. Мотивацията на Неговата ценностна система е Божията любов към човека, средството за реализация е вярата в Него и произтичащият от тази вяра живот според Неговата воля, а целта е получаването на вечен живот.

__________________________________________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 24 (29) нова серия, с. 123-128, Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив 2025. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: Господ Иисус Христос се моли в Гетсимания и с Понтий Пилат. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация –https://wp.me/p18wxv-hbo