Иван Cпасов Марковски

Повод да напиша тази статия ми даде новата практика, според която, когато се датира известно събитие да не се пише вече „преди Рождество Христово“ и „след Рождество Христово“, а да се казва само „преди новата ера“, и „след новата ера“. Мотивът за тази промяна е, че Христос бил мит, Той не бил историческа личност. Науката отдавна била доказала това.

Интересно е да се отбележи, че този въпрос, който бе подигнат с особена разпаленост в началото на миналия XIX-ти век и се смяташе за почти ликвидиран, сега, след повече от 100 години, той отново се явява на сцената. Сигурно противниците на християнството смятат по този начин най-лесно да се справят с тази религия и да я заличат от земята. Щом Христос е мит, щом Неговият живот и Неговото учение са легенда, тогава цялото християнство е измама и Христовото учение е лишено от своя фундамент.

Този е най-прекият и най-лесен път за унищожаване на християнството. Затова неговите противници в настоящата сериозна борба прибягват отново до това старо оръжие. Привеждат се имена на отдавна забравени противници, като например Ch. F. Dupuis, Volney – от края на XVIII-ти век, след това David Friedrich Strauss, Bruno Bauer – от първата половина на XIX-ти век, по-късно французите Emile Burnouf, Hochart, немците A. Kalthoff, Arthur Drews, американецът William B. Smith и още много други.

Някои от тези свободомислещи критици още приживе направиха известни корекции на своите първоначални възгледи за Иисус. Така например, основоположникът на митическата хипотеза, Щраус, около 40 години след своята книга „Животът на Иисус“ (1835 година) в друго свое съчинение „Стара и нова вяра“ между другото казва: „… за Иисус нищо повече не можем да знаем освен това, че той е живял и учил и накрая умрял на кръста“[1]. Това, което по-рано е отричал, сега го признава.

Също и друг свободомислещ отрицател Алберт Калтхов изказва противоречиви възгледи. В своята книга „Животът на Иисус“, Берлин 1880 година, стр. 173, той казва: „Кой може сега да ни посочи човек, който по-величествено и по-чисто да се стреми към нравствения идеал отколкото Иисус? Кой може дори да ни посочи някакво подобие, което да би могло по същия начин да възпламени човечеството за всичко божествено и велико, ако ни бъде отнет живият образ на Иисус? “ Този жив образ в друго свое съчинение „Произход на християнството“, Лайпциг 1904 година, под влияние на Бруно Бауер, той го отрича и изпада в противоречие с това, което е твърдял по-рано.

Някои противници на християнството се позовават на французина Ренан и на неговата книга „Животът на Иисус“, 1863 година, написана във форма на роман по френски маниер. Книгата на Ренан е увлекателна като четиво, но съвсем не е убедителна, понеже е лишена от историчност и от обективна преценка на разказаните събития. Ето как професор Брааш преценява Ренановата книга: „С лично участие следва той своя герой, като чувства, възклицава, плаче и тъжи заедно с него. Към разпнатия на кръста свой герой той вдъхновено се обръща с думите: „Почивай сега в твоята слава, ти, благороден пионер! Твоето дело е завършено. Твоята божественост е основана!“ И с известна своеобразност Ренан продължава: „Не се бой, че ще видиш зданието на твоя стремеж да се руши поради някаква грешка. От сега нататък, обезпечен срещу опасностите от изтощаване, ти ще съзерцаваш от висините на божествения мир безкрайните последици от твоите дела“. Въпреки, че Ренан се старае да ни нарисува Иисус като човек от плът и кръв с борещо се велико сърце, по фантастичен начин без да се придържа в източниците, в края на книгата си прави знаменателно признание: „Иисус няма да бъде надминат. Неговият култ постоянно ще се подмладява. Неговите страдания всякога ще затрогват най-добрите сърца; всички векове ще известяват, че между човеците не се е раждал по-велик от Иисус“[2].

От приведените тук примери се вижда, как дори противници на християнството, в края на краищата, дохождат до удивителни прозрения на истината. Това се забелязва особено във втората половина на XIX-ти век, когато свободомислещи изследвачи все повече и повече дохождат до убеждението за историческата достоверност на Евангелията. Тук могат да се посочат имена като: Теодор Кайм, Нолцман, Бернард Вайс, Обман, Буркит, Курт Линк, К. Г. Гьоц, Барнес и други[3].

Интересно е да се отбележи, че в последно време някои комунистически автори също потвърждават историческата достоверност на Иисус Христос. Това съобщава Фьодор Евфимьевич Мелников в статията си „Историческата достоверност за съществуването на Иисус Христос“, поместена в списание „Православен мисионер“, година III (1934), книга 3, стр. 182-184. Тук се казва: „В 1918 година съветският професор Николай Михайлович Никольски пусна книга под заглавие „Иисус и първите християнски общини“, в която опровергава всичките безсмислени и куриозни твърдения на безбожниците, че не е имало Христос (гледай стр. 31-42)“.

„В 1923 година в Ленинград излезе брошура от съветския академик Жебелев: „Иисус из Назарет “ … В това дълбокоучено съчинение е доказана не само историческата достоверност на Иисус Христос, но и тези градове и населени места, гдето Той е ходил и учил “ .

„В 1928 година Съветското държавно издателство пусна книгата на Ленинградския професор Владимир Германович Богоразд-Тана: „Християнството в светлината на етнографията“, който също потвърждава историческата достоверност на Христа“.

В същата статия се съобщава и за френския писател Анри Барбюс, виден комунист, редактор на комунистическия орган във Франция „Юманите“; той написал книгата „Иисус“, в която с искрена любов възпява Христа. Освен тази книга той написал и „Тълкувание на Иисус“, „гдето научно доказва историческото съществуване на Христа (гледай за това в журнала „Антирелигиозник“, № 7 за 1927 година, стр. 25-28)“ .

Някои отрицателни критици, при все това, продължават още да се основават на Артур Древс и да си служат с неговите остарели оръжия срещу християнството. В 1909 година се появи неговата книга Die Christusmythe, в която той ни предлага своите фантастични твърдения за научни доказателства. Древс дири образа на Иисус като Месия у древните перси, след това у древните гърци, в иудейските секти и прочее. Древс пренебрегва Евангелията и Апостолските послания като източници за историческия живот на Иисус. Много ясно личи, че от книгата му диша ненавист и злоба срещу християнството. А там, дето има страст и злоба, там няма научна, обективна истина. Затова, без преувеличение, може да се каже че митологическата хипотеза на Древс не предизвика очаквания ефект сред обществото, нито пък привлече на своя страна някого от учения свят на Запад. Напротив, със своите необосновани доказателства той предизвика буря от негодувание сред учените, поради което в 1911 година той бе принуден да излезе с друг свой труд: Die Zeugnisse für die Geschichtlichkeit Jesu (Свидетелствата за историчността на Иисус). Тази книга е много по голяма от първата (452 + XXII страници) и представлява защита и отговор на многобройните му противници. Обаче и в тази своя книга той нито е убедителен, нито е оригинален в изследванията си. В повечето случаи Древс не привежда свои доказателства, а посочва чужди мнения, в които се придържа безкритично. Така че неговите, така наречени, доказателства почиват на песъчлива почва, която може да се подрони и от най-слабата критика.

Ето такива са учените и техните научни методи, на които се основават противниците на християнството, за да „нанесат смъртен удар на християнството, да подкопаят неговите основи“.

Сега ми предстои да посоча доказателства, от които читателят да се увери по разум, че Христос е живял, че както е нарисуван образът Му в Евангелията и Посланията, е исторически достоверен и че Неговото битие е вечно. За тази цел аз ще си послужа: 1-во с външни, нехристиянски, исторически свидетелства, 2-ро с християнски свидетелства и 3-то с исторически факти, че Христос и днес живее между нас. Това са все сложни и обширни въпроси и аз не се мамя, че в малкото страници, с които разполагам, ще мога напълно и задоволително да ги разгледам. Моята цел, между другото, е да посоча, че не бива да се отнасяме с такава лекота към един толкова важен и сериозен въпрос, както правят някои критици. За онези, които искат да се запознаят по-основно и вдълбочено с въпроса, аз посочвам и нужната литература и давам необходимата ориентировка за собствено изследване.

*

На въпроса за извънхристиянските източници и документи върху живота на Иисус ще се спра тук накратко. Който иска да се запознае по-основно с този проблем, препоръчвам му моята студия „Живял ли е Христос?“, второ подобрено и допълнено издание 1947 година. Тук, макар и нетолкова обширно са посочени всички по-главни нехристиянски свидетелства, които говорят за историческото съществуване на Иисус Христос. Те са главно от иудейски и римски произход.

Съвсем невярно и погрешно е да се твърди, че в Талмуда нищо не се казвало за Иисус, че Иосиф Флавий мълчал за Него. Ето, в Талмуда (Sanhedr. 107 b.) има паралелен разказ на евангелския за бягството на Светото семейство в Египет. Но още по-важен е следният цитат, който гласи буквално така: „В надвечерието на празника Пасха Иисус от Назарет беше повесен. Четиридесет дена преди това тичаше глашатай по всички страни и викаше: „Иисус от Назарет трябва да бъде убит с камъни, защото се занимава с магесничество, съблазнява Израиля и го прави да отпадне от правата вяра. Който знае за него оправдание, нека дойде и го каже. Но не се намери никакво оправдание, и той биде повесен (разпнат) в навечерието на празника Пасха“ (Sanhedr. 43 а).

Това свидетелство е от особено значение: в него се казва, че Иисус се занимавал с магесничество, съблазнявал Израиля и учил народа да изневерява на вярата на праотците. Значи, талмудистите не отричат, че Христос е правил чудеса, само че ги считали за магесничество. За подобно обвинение се говори и в Евангелието, например: „А дошлите от Иерусалим книжници казваха, че в Него е Веелзевул, и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз“ (Марк 3:22). И според евангелист Матей, фарисеите казвали същото (Матей 9:34; 12:24). От това място ясно се вижда, че Иисус бил осъден на смърт, понеже Го считали за съблазнител и измамник.

Има още и други места в Талмуда, които макар и не тъй изрични, но безспорно те се отнасят за Иисус от Назарет. Според Клаузнер[4], мъдрите в Талмуда обикновено не наричали Иисус по име, а когато трябвало да кажат нещо за Него, казвали „Peloni“, тоест „някой си“, като под този израз те разбирали Иисус (36 страница). В Талмуда има места, в които се говори за учениците на Иисус, особено за апостол Иаков. Така например разказва се за равина Елиезер бен Дама, който говорил непосредствено с апостол Иаков, наречен брат Господен. „Един път стана така, че Елиезер бен Дама бе ухапан от змия;  тогава дойде Иаков от селото Сама (Сеханиа), за да го излекува в името на Иисус“… (Талм., Tos., Chullin, 2, 22-23 и други[5].

Причината за малкия брой места в Талмуда, където се говори за Иисус, има следните две основания, според Клаузнер. „Първо, талмудическите авторитети предпочитали да говорят много ограничено за събития, отнасящи се към времето на втория храм (тоест след вавилонския плен). Те съобщавали за тях само, когато се намирали в тясна връзка с въпросите, подигнати в Талмуда. Така например, много малко можем да научим от Талмуда за голямата борба на Макавеите срещу сирийските царе. Второто основание е, че, когато Иудея била управлявана от Иродовци и римските управители, страната била подхвърлена на големи размирици, така че появата на Иисус се смятала за незначително събитие, на което съвременниците не обърнали внимание, за да бъде отбелязано в Талмуда“ (Клаузнер, 18 страница).

Въобще, от прегледа, който Клаузнер прави върху свидетелствата на Талмуда за Иисус, може безспорно да се извади заключение, че Иисус е историческа личност, живял в определено време. Самият факт, че на много места Талмудът се старае да дискредитира Неговата личност и учение, показва, че Иисус не е мит.

Твърде голям интерес представя и свидетелството на иудейския историк Иосиф Флавий в неговата „Иудейска археология“. Флавий се е родил 3-4 години след смъртта на Иисус, в 37-38 година. Своето капитално съчинение привършил през последните години от своя живот, към 93-94 година на първи век. Той имал възможност непосредствено да наблюдава първите стъпки на Християнската църква и на нейните творци. На въпроса, защо Иосиф Флавий толкова накратко споменава за Иисус, аз давам разяснение в споменатата моя книжка (страница 17-19). Тук ще се задоволя да цитирам само най-характерното свидетелство на този многоизвестен иудейски историк. Като говори за времето при Понтий Пилат, между другото, той казва: „По това време живял Иисус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Той вършил съвършено удивителни работи, бил учител на всички ония човеци, които били готови с радост да приемат истината. Той привлякъл към себе си мнозина както от иудеите, тъй и от елините. Той е бил Месия. И когато Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, го наказал с кръстна смърт, то ония, които още отначало го обичали, не го изоставили. Защото той им се явил на третия ден отново жив, тъй както божествените пророци предсказали за това и за още други чудесни работи, отнасящи се за него. И до днес родът на тия не е престанал, които се наричат християни според неговото име[6]“.

Спорът около историческата достоверност на този текст и до днес още не е престанал. След дълги проучвания повечето от учените са дошли до заключение, че с малки поправки това свидетелство на Иосиф Флавий може да се приеме за достоверно. Шюрер, като разглежда този въпрос в своята книга Geschichte des jüdischen volkes (стр. 544 и нататък) разпределя учените на три категории: 1. едни, които смятат така предаденото свидетелство за напълно вярно, 2. други, които правят само някои малки корекции на вмъкнати думи и 3. такива, които изобщо смятат, че този текст, взет от „Иудейска археология“ (XVIII, 3, 3), не е достоверен. Във втората категория личат имената на видни историци като Хазе, Евалд и други. В същото съчинение на Иосиф Флавий се споменава и за осъждането на смърт Иаков, „брат на Иисус“ (Аntiquit. XX, 9, 1) и за дейността и смъртта на Иоан Кръстител (Аntiquit., XVIII, 5, 2).

Това са, наистина, оскъдни сведения. Но няма защо да се учудваме, като имаме предвид, че, както казва апостол Павел, „Христос разпнатия, за иудеите е съблазън, а за елини безумство“ (1 Коринтяни 1:23). За езичниците римляни първоначално християнството се явява само като иудейска секта, затова римските писатели малко се занимавали с него. Знае се също, че в обширното римско царство е имало множество култове, религиозни изповедания и секти. Освен това Основателят на християнството се е родил и е живял в малък кът на света, Неговата дейност траяла кратко време и Той не е предизвикал никакви политически преврати. Затова не можем да очакваме, щото римските писатели да отделят повече място в своите творения за Него. Освен това, трябва да се има предвид, че по-голямата част на писанията, появили се във времето на римските императори, са изчезнали. Затова чудно е, че все пак се срещат някои бележки за Иисус Христос.

Например, Тацит, известен римски историк, живял 55-117 година, пише на няколко места в своите „Летописи“ доста озлобено срещу християните. Като говори за произхода на тяхното наименование, той казва: „Христос, от когото те (християните) водят своето име, във времето на император Тиверий, посредством прокуратора (управителя) Понтий Пилат, биде осъден на смърт“… (Аnales, XV, 44).

Светоний, друг известен римски историк, живял 65-135 година, ни дава също някои сведения за Христа, които не са от по-малко значение. Той говори за месианското движение през време на царуването на Клавдий, който бил император от 41-54 година след Христа. В своята книга „Живота на Клавдий“ Светоний буквално казва така: „Иудеите, които заради Христа (Chrestus) вдигнаха голям шум, той (Клавдий) ги изгони от Рим“ (Vita Claudii, 25).

Плиний Млади в писмото си до император Траян съобщава, че християните в своите събрания пеели песен, в която те призовавали Христа като Бог (Epistolae, X, 96-97).

От книгата на Целз „Истинско слово“, безспорно може да се извади заключение за съществуването на Христа в дадено време, макар че тук е събрано всичко най-долно и обидно, каквото може да се измисли за християните. Справедливо наричат Целз Волтер на втори век.

Във всички тези иудейски и гръкоримски писания не е отразена истината за живота на Нашия Спасител и Господ, а са изказани само субективни възгледи, желания и настроения на тогавашното противохристиянско иудейство. Обаче християнските писатели, като се почне от евангелист Матей, ясно и категорично са опровергали всички тези клеветничества и неверности за Иисус.

*

По-голямата част от новозаветните книги съдържат истините на откровението, които ни е дал Иисус, но плюс това те ни дават и жив образ на Неговата личност. От тях ние слушаме, как сърцето на Иисус тупти, в тях ние чувстваме, как тече кръвта в жилите Му, Неговият жив земен образ прозира от всеки ред на тези книги. Ето защо, който иска основно да се убеди, че Христос е живял, че Той не е някакъв мит, нито че евангелските повествования са легенди, нека внимателно прочете Евангелията, Деянията и Апостолските послания, и тук ще намери хиляди основания и доказателства за историческия живот на очаквания Месия в лицето на Иисус Христос. Би било много по-голямо чудо от всички чудеса, за които се разказва, че е вършил Божественият Спасител, ако приемем, че всички свидетелства в тези исторически документи са мистификация и лъжа. Защото, ако всичко това е мит и легенда, как ще накараме да млъкнат стотиците паметници в цяла Палестина, които и днес говорят за земния живот на Божествения Син на тази земя? Неговите стъпки са отбелязани и в Назарет, и по крайбрежието на Тивериадското езеро, и в Капернаум, и в откритата тук през 1905 година синагога, и на много места в Иерусалим, в Кедронската долина, в Гетсиманската градина и особено в иерусалимския величествен храм-паметник „Гроб Господен“. Ами гробницата на Лазар във Витания и още много други местности и паметници в Галилея и Иудея, пък даже и в Самария?

Според известния дългогодишен изследвач върху живота на Иисус, професор Хиларин Фелдер[7] най-много исторически сведения намираме в Посланията на aпостол Павел. Дори либералният богослов Ото Шмидел признава достоверността на Павловите послания и заедно с това приема основните факти от живота на Иисус[8]. Апостол Павел ни съобщава множество сведения за живота на Иисус и ни дава точен образ за Него. С право той е могъл да каже на галатяните, че така ясно и живо е изобразил пред техните очи Иисус Христос, „като да бе разпнат помежду им“ (Галатяни 3:1).

„И действително, той описва подробно тайната вечеря, предаването на Господа, залавянето Му в „оная тъмна нощ“ и други. Особено често той говори за страданията на Иисус Христос и чувства Неговите рани на собственото си тяло. На него ние има да благодарим за подробното и вярно описание на повествованието за Възкресението. С една дума: величествената личност на Иисус е стояла пред духовните очи на апостола тъй живо и непрекъснато, щото почти във всичките му послания тя получава жив и пластичен образ[9]“.

Значението на Христологията у апостол Павел добива още по-голяма стойност, като вземем под внимание източниците, от които той е черпил. Наистина, той не е бил непосредствен ученик Господен в собствения смисъл на думата, каквито са били първоначалните апостоли, затова той не е бил пряк очевидец и слушател на Христовата проповед. Обаче една негова забележка във Второто послание към Коринтяните (5:16), че той „познавал Христа и по плът“, ни кара да предполагаме, че апостолът поне отдалеч Го е виждал и слушал. Но по-точни сведения за Иисус той получил от устата на първите християни очевидци, които е „гонил до смърт“ и бил непосредствено в досег с тях (срв. Деяния на светите апостоли 22:4; 18:25; 23:11; 28:31). Освен това, известно време той е бил заедно с апостол Петър, с апостол Иаков и с иерусалимските братя.

Свидетелствата на anостол Павел добиват още по-голяма сила и убедителност, като вземем предвид, че той първоначално е бил Христов ненавистник и преследвал християните, но по чудодеен начин се превърнал в Христов последовател и най-ревностен апостол, който запечатал своето свидетелство за Христа със собствената си кръв.

Според Фелдер[10], главните послания на апостол Павел, които се появили около 50-та година на I-ви век, са, чисто литературно погледнато, най-ранните документи за Иисус. Във всеки случай, правени са и по-рано опити за формално описание живота на Иисус, и малко години след това синоптиците Матей, Марк и Лука написали своите Евангелия. Евангелист Лука съобщава, че, когато той се заел с написване на своето Евангелие, вече „мнозина предприели да съчиняват разказ за напълно известните между им събития “ (Лука 1 :1).

Евангелист Матей, като непосредствен апостол, узнавал съответния фактически материал една част лично, а друга част черпил по предание от иудеите християни. А за другите двама синоптици, Марк и Лука, ни съобщава св. Ириней Лионски, в съгласие с цялото най-старо предание, „че след смъртта на Петър и Павел, св. Марк, ученик и преводач на Петър, предал писмено всичко, каквото апостол Петър проповядвал. Но и Лука, който придружавал пък Павел, написал в книга проповядваното Евангелие от него (от апостол Павел[11]“).

Макар че Евангелието на апостол Иоан се явило по-късно, към края на I-ви век и началото на 2-ри, но от всяка дума в него личи, че то е писано от очевидец. Личният живот и съдба на Спасителя са написани тъй пластично, живо, конкретно и всичко е заимствано от средата на самото събитие, тъй както може да пише само очевидец. Навсякъде в описанията му личат блестящи, озарени цветове, определени контури, говорещи, действащи живи спомени за Иисус, като че ли всичко, така да се каже, е непосредствено фотографирано. Само в името на безверието рационализмът отрича въобще достоверността на това Евангелие[12], и само безверниците могат да питат: живял ли е Христос? Много милиони вярващи християни, целият християнски свят обаче не си задават този въпрос, защото те чувстват Божествения Учител, че живее в тях и около тях.

*

При така ясните и прости евангелски повествования и при така изричните свидетелства на писатели евреи и езичници, които разгледахме тук, всеки ще разбере, че е безсмислено да се поставя въпроса: живял ли е Христос? А още по-безсмислено и неоснователно е да се отрича Неговото съществуване, както правят Щраус, Бруно Бауер, Калтхов, Древс и други. Ако тръгнем по пътя на митологическите хипотези и измислици, тогава би се оспорила историчността на мнозина велики мъже в историята, Така например французинът Перес написал книжката „Съществувал ли е Наполеон?“, в която говори, че всъщност Наполеон не е живял, и че цялата негова история била народен мит.

В своя капитален труд „Iисусъ Неизвестный“, т. I. Белград, Дмитрий Сергеевич Мережковский в бележките на страница V и нататък ни дава примери, от които се вижда, че и историческото съществуване на Сократ и Александър Велики може да се постави под въпрос.

Появата и бързото разпространяване на християнството в тогавашния културен свят без живия и личен Христос би било най-голямото чудо в историята. Тогава пита се: как се помиряват противниците на чудеса с такова чудо, не изпадат ли те в противоречие? Как може една несъществуваща, измислена и митологическа личност да възпламени хиляди свои ученици и последователи, готови да дадат живота си за своята вяра в разпнатия Богочовек Христос? Как са могли такива писатели, историци и философи от тогавашно време, като Иосиф Флавий, Тацит, Светоний и други да говорят за Неговия живот като съвременници, ако Той не е съществувал? Как е било възможно крайно съвестния и тачен иудейски учен талмудистът Елиезер бен Хиркан, живял непосредствено в това време да говори за живота и делата на Иисус от Назарет[13], ако цялата история за Христа Иисуса е рожба на народна фантазия? И най-после, как е могъл апостол Павел, голям и учен мъдрец за своето време, от противник на християните да стане най-пламенен апостол Христов до края на мъченическата си смърт, ако Христос не е живял, не е проповядвал, учил и вършил чудеса? Ето на тези въпроси противниците не могат и не ще могат да отговорят!

*

Християнството не е някаква философия, някакво учение на велик човек, който някога е живял и действал и след това мъченически загинал, както често се срещат такива велики мъже в историята. Христос не е като Конфуций или Зороастър, като Буда, Сократ, Сенека и други мислители, чиито думи и дела можем да възхвалим, но от тези личности е останал само спомен за някогашния техен живот и учение.

Христос съвършено се отличава от всички велики хора и мислители в историята. По Своята божествена същност Той е живял преди всички векове. Той живее постоянно и непрекъснато и ще живее во веки.

Вижте милиони хора, почти от цял свят, от две хиляди години насам носят Неговото име и непрекъснато живеят чрез Него: кой може да отрече историческия факт на християнската култура?

На какво би заприличал светът, ако Божественият Спасител би престанал за миг да живее и да действа? Това би значело да се отнеме светлината на земята – светлината на всяка жива твар. Защото, както казва св. Иоан: „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало“ (Иоан 1:3).

Каква би била съдбата на отделната нравствена личност, ако Христос би престанал да живее за нея? Когато човек изгуби Бога-Христа в себе си и се лиши от Неговото благотворно влияние, тогава той чувства, колко скъп е бил Христос за него. Само този, който никога не Го е имал, не чувства това. Всички лоши деяния, всички демонични склонности се явяват у хората, когато изгонят от душата си Бога! Тогава ние се лишаваме от истинска духовна наслада – от надежда и упование в живота. Христос затова дойде на земята, за да ни научи, как да живеем с истинските блага на живота и как да се справяме с бедите и неволите. Затова върховна задача на всеки човек е да се приближи до Христа-Бога, да Го приеме в себе си, да се запознае с Неговия живот, дела и учение и то така, че така да Го възлюби, та Той да му стане водач и учител в живота.

Днес се чувства особена нужда да бъдат изнесени пред нашето съзнание героичните, активните добродетели на християнството. Мъжествено християнство! Християнство на дълг и жертви – на борба за по-скорошно дохождане на Царството Божие на земята, на „лето Господне приятно“!

Хилядолетия наред светът блуждае и се лута по своя житейски път, дири изход, спасител. И само една част от хората са го намерили в лицето на Иисус Христос. Но това не е достатъчно; затова и не иде спасение, затова земята си остава още „долина на плача“, и блаженото Царство Божие е отдалечено от нас. Трябва целият свят или поне болшинството хора да станат истински християни, да тръгнат по пътя на Христа, да възприемат Неговата истина, да заживеят Неговия живот и тогава, действително, светът ще се прероди и възроди.

Но има такива, които продължават още да се държат отрицателно, да не признават Проповедника от Назарет, Богочовека, разпнатия Христос, за истински Спасител на човечеството. Даже, както видяхме, някои отричат Неговото съществуване. Ала в пантеона на човешката история личат фигурите на всички онези светила, които човечеството е издигнало като свои кумири и после ги е разбивало о земята, тъй както Моисей разбил златния телец, що Израил си направил при Синай и изрекъл: ето нашия бог!

Единствен Христос стои твърдо на Своя божествен трон, преизпълнен с очакваща любов. Откога Той ни чака да отидем при Него! И ние трябва да отидем, ако не сме сторили още това. Защото Той не е като всички човешки синове, които дохождат и отминават. Той е Син на Живия Бог, и никой не дохожда при небесния Отец освен чрез Него, чрез Сина. Светът може да загине, но ни една йота от Неговото Слово не ще пропадне.

Човечеството в своето безспирно лутане се нуждае от нещо трайно, неизменно, вечно живо, а това е Христос. Но ние трябва да дойдем до съзнанието, че Той не е само едно име, което често споменаваме, не е само звук, който се носи във въздуха, не е дума, която пробужда в нас само спомени и настроения. Христос не е обикновена историческа личност, за която само си спомняме. Той е пътят, истинският път, който ни води през слънчев светлик, но и през бури и несгоди, и накрая ни отвежда в дома на Отца ни. Но за това се иска „ново раждане“, вътрешно пресъздаване, както казва и Сам Спасителят: „Който не се роди отново, свише, не може да види Царството Божие“.

Божественият Учител от Назарет не е теоретик-философ, не е само проповедник сред един вечно враждебен Нему свят. Той не е само борец за известни идеи и начала. Не трябва да си Го представяме само като мъченик с трънен венец. Мъченически са завършвали своя земен живот и много други велики мъже.

Христос е нещо повече, несравнено повече. Защото Той не е обикновен човек, а Богочовек, Син на живия Бог, равен на Бога Отца. Той е творец на живота и е вън от времето и пространството. Той заповядва на вятъра и морските бури – на всички стихии. Тържествено и победоносно шества по Своя божествен път. Защото само Той е могъл с пълно право да каже: „Елате при Мене всички трудещи се и обременени и Аз ще ви успокоя!“ Неговият живот и примерът Му напълно отговарят на думите Му: „Син човечески дойде да подири и спаси погиналото“ (Матей 18:11). Дните на Неговия живот са преизпълнени с помагане и спасяване на всички, които дохождат при Него.

Неговото учение за любовта си остава завинаги един жизнен нерв в движението на живота. Какво по-сигурно средство да се отстранят неправдите в живота, да се разреши социалният проблем от изпълнение на Неговата заповед: Обичайте ближните си, както себе си; обичайте враговете си ! И нищо повече. Може ли да има ограбване, експлоатация, насилие, измъчване и робство там, дето има обич, където егоизмът е унищожен ?

Днес, като че ли, народите пак са изпаднали в помрачение. Вместо съюз на братство и правда, създават се съюзи за нападение – съюзи за нови войни. Чудовищни са днешните въоръжения. Издигат се до небесата кули от пушки, оръдия, бомби и прочее. Обаче не желязото и оловото, а само любовта е, която може да даде трайна победа над злите сили и неправди в света. Любовта всичко може, всичко препобеждава. Апостол Павел казва: „Дори да мога и планини да премествам, но щом любов нямам, нищо не съм“ (1 Коринтяни 13:2). Източник на тази всепобедна любов е живият Христос, Който е живял исторически на нашата земя и днес Той живее и възпламенява милиони човешки същества към добри дела, към истина и правда.

____________________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1949, кн. 7, с. 2-11. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Цитат по А. Н. Braasch в „Die геligiösen Strömungen der Gegenwart“, Leipzig 1919, стр. 60

[2]. Срв. Braasch, ibid., стр. 61.

[3]. Вж. Н. Felder, Jesus von Nazareth, 1937 година, стр. 7, 27.

[4]. Joseph Klausner, Jesus von Nazareth, jüdisher Verlag-Berlin 1930. Клаузнер e съвременен еврейски учен. Той е професор в Еврейския университет в Иерусалим, голям познавач на Талмуда. Неговата книга върху живота на Иисус е обширен научен труд – 590 страници. Като евреин той отрича божествеността на Иисус Христос, но за Неговото историческо съществуване и за Неговата дейност, привежда множество убедителни доказателства от еврейски, гръцки и римски източници, от най-старите църковни отци, от апокрифната литература и други. Като нехристиянски учен неговите заключения трябва да се смятат твърде убедителни за противниците на християнството.

[5]. Klausner, ibid., 47 страница.

[6]. Според гръцкия и немския текст у Schürer, Geschichte des jüdischen Volkes, I B., Leipzig 1907, стр. 545.

[7]. Н. Fеldег, Jesus von Nazareth. Ein Christusbuch, 1937, стр. 9.

[8]. О. Schmiedel, Die Hauptprobleme der Leben – Jesu – Forschung, 2 Аufl., Tübingen 1906, 16.

[9]. Felder, ibid., стр. 10.

[10]. Hilarin Felder в споменатата негова книга стр. 12.

[11]. Adversus haer., III, 1, 1 – Цитат по Фелдер, ibid., стр. 14.

[12]. Срв. Н. Felder, ibid. 1. Die Quellen des Lebens lesu, стр. 4-20.

[13]. Клаузнер в споменатата своя книга на няколко места цитира изрази на Елиезер бен Хиркан, заимствани от Талмуда, за да посочи, че този мъдър равин, противно на някои свои съвременици, говори за учениците на Иисус от Назарет и за Самия Него. Изразът: „Тъй ме учеше Иисус от Назарет“, показва че бил съвременник на Иисус Христос (вж. J. Klaus., Jesus von Nazareth, стр. 44 и нататък).

Изображения: авторът Иван Спасов Марковски (1885-1972) и Ел Греко (1541-1614), Христос носи кръста, Метрополитън музей на изкуствата, Ню-Йорк,САЩ . Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gX8