Павел Павлов

Всеки християнин е Христов, в пряк смисъл на думата е сътелесник Христов, по св. апостол Павел (срв. Ефесяни 3:6). Нормално и естествено е животът на християните да е живот според Евангелието, свят живот. Християнинът, с подкрепата на благодатта в Църквата, се освещава и обожва в Христа – „християнин е благодарение на това, че живее чрез богочовешкия живот на тялото Христово като негова органична клетка“, казва св. Юстин. Това за него е очевидна истина, която той аргументира с живота на светците. Светостта е „достойно постъпване за Бога“ (срв. Колосяни 1:10) и „достойно живеене за Христовото благовестие“. От друга страна обаче всеки християнин по призвание е свят – „бъдете свети, понеже Аз съм свет“ (1 Петр. 1:16) и още повече „бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Матей 5:48).

Тази християнска антропология в светлината на Богочовека е ключов момент в цялото богословие на св. Юстин Челийски. Животът на християните като продължение на живота на светците, а животът на светците като продължение на Евангелието и на Деянията на апостолите. Отец Юстин смята това за ключова брънка на Преданието – човеците не сме земни, а неземни (ά-γι-и), тоест небесни. В този смисъл Житията на светиите са „свети евангелски истини, чрез благодат и подвизи преведени на езика на нашия човешки живот“, тоест истинската практическа догматика на Православната църква, приложена безброй пъти и възможна в живота на всеки християнин. По този начин живеенето във времето и историята, в изпълнение на евангелските заповеди е истинската православна догматика. „Да, утвърждава св. Юстин, „Житията на светиите“ са експериментална догматика. Да, „Житията на светиите“ са приложена на дело в живота догматика, преживяна в светия живот на светите Божии люде“.

Така Житията са естествен завършек на Догматическото богословие на архимандрит д-р Юстин Сп. Попович, „бивш професор на Университета“ – Агиологията, Църковната история като завършек, а не като начало на богословието. Това до голяма степен преобръща поддържаните съвременни, макар и главно академични, модели, в които завършекът е в Догматиката и във „философията на отците“, често преподавани от невярващи и нецърковни хора. „Схоластичните“ приноси на св. Юстин трябва да бъдат забелязани, признати и отразени в програмите, поне на Православните богословски факултети по света[24].

Чрез светите Тайнства и светите добродетели

Великолепната линия в тезата на отец Юстин продължава и в подготвения Послеслов, който намираме още преди да бъде отпечатан[25] в цитираното по-горе писмо до д-р Ђоко Слијепчевић. Там той трикратно употребява израза „чрез светите Тайнства и светите добродетели“, за да ни покаже пътя по който се върви „заедно с всички светии“. Прилагаме преведени два цитата от този Послеслов:

„Сега знаем, именно от „Житията на светиите“ знаем, Кой е Бог и Какво е Бог; и още: кой е човек и какво е човек. Ето, ние сме кацнали на този небесен бряг и гледаме от небето целия земен свят. А кое е най-видимото от небето на земята? – Не планини, не морета, не градове, не небостъргачи, а човек. Защото богоподобната душа на човека е слънцето на земята. Колкото хора – толкова слънца на земята. И всеки от тях се вижда от небето. О, сладко Божие чудо: малка земя от земи, малка звезда от звезди – събрала милиарди слънца! Слънцето излъчва глиненото тяло на човека. Човек? – малък бог в калта.“

„Добрата вест, истинската добра вест не е моя, а на Божиите светии: човекът е велика тайна, свята тайна на Бога; толкова велика и толкова свята, че самият Бог стана човек и ни каза всички тайни за човека. Това е евангелската истина, универсалната истина: Бог стана човек, за да направи човека бог по благодат. Тази универсална истина е провъзгласена от водачите на Евангелието на Богочовеците: св. Атанасий Велики, св. Златоуст Велики, св. Григорий Богослов, св. Максим Изповедник, св. Иоан Дамаскин, св. Симеон Нов богослов, св. Григорий Палама̀. А с тях и след тях и всички останали свети евангелисти – цялата Христова Църква. Ставайки човек от безмерно човеколюбие, Господ и Бог Иисус Христос отмъсти за човека, кръсти го, обожестви го, победи в него и за него всичко нечестиво и противно на Бога: греха, смъртта и дявола; и издигна човека над всички небеса, до Триединния Бог. Свидетели на това? Всички светии, от първия до последния. Всеки от тях с целия си живот свидетелства тази истина: в Светата Христова Църква човекът се преобразява в „бог по благодат“, в Богочовек по благодат, с помощта на светите тайни и светите добродетели. С Богочовека Христос да преобрази човека в благодатен Богочовек, да го преобрази в бог по благодат, тоест учат светите отци: изкуство над изкуствата, наука над науките, философия над философии. За това светите учители наричат нашия живот според Евангелието истинска философия, истинска мъдрост. А св. Макарий Велики нарича светците – философи на Светия Дух. Сега знаем, знаем от „Житията на светиите“: човекът е същество с най-голям диапазон: той се простира от дявола до Бога и може да стане както бог по благодат, така и дявол по свободна воля. Във всеки грях има малко дяволче. Чрез любовта към греха и чрез доброволното упорство в греха, човекът постепенно се демонизира, постепенно се превръща в човекодявол и самоволно изгражда от себе си ад. Защото всеки грях е малък ад. Но в Христовата Църква, с помощта на светите тайни и светите добродетели, човекът се изпълва с Господ Христос, облича се в Христос и постепенно се преобразява в христоносен и христоподобен човек: „в съвършен човек, според растежа на ръста на Христос” (Ефесяни 4:13; срв. Колосяни 1:28); той постепенно става богочовек по благодат; и така постига рая в душата. Защото всяка свята добродетел е малък рай за душата (срв. Матей 5, 3-12; Лука 6, 20-23; Яков 1, 25; Иоан 13, 17). От „Житията на светиите“ е очевидно: светиите знаят всички тайни на човека, всички мои и твои, и всички тайни, защото са знаели тайната на Единствения Съвършен Човек – Богочовека Христос, и те перфектно и окончателно решиха проблема с човека. И по този начин проблемът на цялото творение. Защото по същество всички проблеми се съдържат в проблема за човека; и всички решения – в решението на човешките проблеми. Извън Богочовека и без Богочовека: човекът винаги е нечовек, а нечовекът, в същностния смисъл нечовек. Потърсете себе си в „Житията“. И със сигурност ще откриете себе си в тях. И вие също ще намерите лекарства, с които можете да се излекувате от всички духовни болести и да станете вечно здрави, здрави и в двата свята: така че никоя смърт да не ви нарани. И пак ще намериш в тях всичко необходимо за живота и в двата свята: трябва ти – ще бъда безсмъртен, човече! на теб – ще бъда вечен, човече! на теб – богочовек ще бъда, човече! човек! човек! В нашия земен свят само Богочовекът Христос е неразрушима, свята, безсмъртна реалност, както и ние, хората – ако сме с Него и в Него. И ние сме с Него и сме в Него чрез светите тайни и светите добродетели. Без Него – хората са привидения, хората са приказ, хората са сянка, хората са сън, който се разпръсква от всеки грях, всяка смърт, всеки дявол. Само с Него ние сме по-силни от всяка смърт, от всеки грях, от всеки дявол. Вижте който и да е светец: всичко в него е по-силно от греха, по-силно от смъртта, по-силно от дявола. Защото във всеки светец Христос е всичко и всичко: и цялата му реалност, и цялото му безсмъртие, и цялата му вечност, и цялата му непреходност“.

Отговорността за историческата истина при писането на житията: историко-критичният метод на св. Юстин

Както вече стана дума през ХХ-ти век се развива една особена критичност към жанра „житие“. През 1943 година споменатият в началото архимандрит Серафим пише: „У нас, за съжаление, житията засега са в немилост, особено сред интелигенцията. Народът все още жадува за житийно четиво, но образованото общество гледа на всеки подвиг, на всеки богоугоден живот и особено на монашеския път като на отживелица или бягство от живота. На житията пък мнозина гледат поради невежеството си в духовните въпроси като благочестиви басни. Романите със своите измислици им се виждат много по-привлекателни, отколкото житията със своята житейска и божествена правда. Жалко е, че на тия пакостни предразсъдъци на безверието и безразличието към светците плащат доброволен данък не малко хора с богословско образование[26]“. Това се дължи както на атеистичния бяс на историческия материализъм и научния комунизъм, така и на наследеното още от времето на Просвещението подозрение към всичко църковно. Опитвайки се да изгради една апология на достоверността на житията в сложното време на Втората световна война архимандрит Серафим продължава: „Ако ние вярваме на обикновени и грешни светски историци и от техните съмнителни все пак писания черпим сведения за отдавна разиграли се исторически събития, то колко повече трябва да вярваме на свидетелствата на истински светци, които не биха били признати от Църквата за светии, ако лъжеха[27]“. В тази връзка особен интерес представлява изразеното от св. Софроний Иерусалимски в предговора на житието на св. Мария Египетска: „за да не помисли някой, че съм се осмелил да пиша неистина, ако някой се усъмни в това дивно събитие: не ми прилича да лъжа за свети неща (курсив Павел Павлов). Ако ли пък се намерят такива хора, които, след като прочетат това писание и бъдат поразени от преславното събитие, не повярват, то дано да бъде милостив към тях Господ, защото те, размишлявайки за немощта на човешкото същество, смятат за невъзможни онези чудесни дела, които се извършват със светите люде[28]“. А накрая завършва житието така: „чувайки този разказ, го записах. Не знам, може би някой друг, по-добре осведомен, вече е изложил житието на преподобната, но и аз, доколкото можах, записах всичко, разказвайки само истината“[29] (курсив Павел Павлов).

Да се върнем още малко към студията на архимандрит Серафим: „Църквата винаги с особено благоволение се отнася към паметта на своите светии“, но и „пази ревниво творенията им, съхранява спомена им“. Именно тук той пристъпва към ключовият в този контекст въпрос: „Може ли тя, която от самото начало досега непрестанно говори за тях, да проповядва басни и измислици?“, отговор на който веднага самият той дава: „за събития от древната история ние често черпим сведения само от един автор, който може би не е свидетел на онова, за което пише. А тук имаме толкова много и достоверни свидетели, които всички еднакво говорят[30]“. Така и „Съдържанието на житията, особено където се срещат исторически данни, е само по себе си свидетелство за тяхната достоверност“, но това не е в ущърб на това, което сме приели да наричаме историцизъм: „Голяма точност и историческа правда се забелязва в тях: лица, събития, дати, царе – всичко носи печата не на апокрифна литература, пълна с измислици и исторически несъобразности, а на верни исторически паметници[31]“.

„Бившият професор на Университета“, както се подписва под Предговора преподобни Юстин Попович, едва ли би пропуснал да изгради и укрепи изследването си, което му отнема толкова много години, с ясна научна методология. В рамките на много страници той аргументирано споменава използваните от него авторитетни източници: древни исторически сборници от авторитетни историци и техните нови издания (например Евсевий Кесарийски, св. Марут Месопотамски и други); сборници, които имат вековен православен авторитет и множество преиздавания[32]; авторитетни учени (например боландистите и техните издания). Освен това, за нас днес църковно-историческата достоверност на неговото агиографско дело е допълнително укрепена от признаването му и прославата му като светец от страна на Църквата, която вечно помни своите светии.

Verba docent (movent), exempla trahunt[33]!

„Царска тайна да пазиш е добре, а Божиите дела да разгласяш е похвално“ (Товит 12:7)

В целия текст се опитваме да кажем, че подвижническият избор на отец Юстин да се занимава толкова продължително време (над 10 години, ако броим само времето за писане в манастира) точно с житията на светиите се дължи от една страна на мъченията на които е изложен от комунистическия режим и от друга страна на усещането за неизбежност – едва ли по това време има друг, който да извърши това дело. Както казва св. Софроний Иерусалимски в Предговора на житието на преподобна Мария Египетска „страхувам се с мълчанието си да не скрия божествените дела, и спомняйки си за нещастието, заплашващо слугата, закопал в земята дадения му от Бога талант (Матей 25:18-25), не мога да не разкажа светата повест, която е стигнала до мен[34].“

Това е работа обаче за голям екип в някой научен център, близо до голяма библиотека и други ресурси, свързани с една толкова енергоемка и продължителна работа. В отдалечения манастир на отеца вероятно често му се е налагало да работи по спомен, да допълва по аналогии и да използва най-вече Свещеното Писание като неизчерпаем извор на богословско вдъхновение. Разбира се това се дължи и на огромната му ерудиция, първокласната богословска подготовка и най-вече на голямата му любов към светците и светостта, която извира направо от Бога. Най-вече светец би могъл така да пише всекидневно, денем и нощем, не само за определен любим светец, а за всички светии от годишния календарен цикъл.

В историята на Православната църква от втората половина на ХХ-ти век прави силно впечатление следното явление: който се занимава сериозно с изследването и грижата за паметта на светците неминуемо след това е прославян за свят човек. Два натрапващи се примера: св. Паисий Светогорец и св. Юстин Челийски. Първият през целия си живот се грижи за паметта и прославата на духовника на неговата фамилия – св. Арсений Кападокийски, като накрая успява да убеди цялата Църква в неговия свят живот и чудотворство, което води до прослава. Вторият цял живот, но особено във времето на своето изгнание, се занимава с изследване и публикуване на живота на светците, като се грижи да не се възпитава дух на пренебрежение и забрава на тяхната памет. Двата примера дават добра надежда, че който обича Господа и Неговата църква, „заедно с всичките светии“ (2 Коринтяни 1:1), в колкото и сложно и разцърковено време да живее, Господ няма да го забрави. „Во Царствии Твоем помяни нас, Господи!“

Библиография

Алексиев, Архимандрит Серафим. Достоверни ли са житията на светиите (София: Православно издателствово „Св. апостол и евангелист Лука“, 1992) [Aleksiev, Arhimandrit Serafim. Dostoverni li sa zhitiyata na svetiite (Sofia: Pravoslavno izdatelstvovo „Sv. ap. i evangelist Luka“, 1992)] (Bulgarian).

Андријашевић, Н. “Писма највиших црквених великодостојника аутору првог тома Историје Српске православне цркве професору др Ђоку Слијеп чевићу.” Прилози за књижевност, jезик, историjа и фолклор, 88 (2022), 141 144 [Andriјashevič, N. “Pisma naјvishih tsrkvenih velikodostoјnika autoru prvog toma Istoriјe Srpske pravoslavne tsrkve profesoru dr Čoku Sliјepcheviču.” Prilozi za knizhevnost, jezik, istorija i folklor, 88 (2022), 142-144] (Serbian).

Житија светих (Београд: Манастир Св. Челиjе код Валева, т. I-XII, 1972-1977) [Zhitiјa svetih (Beograd: Manastir Sv. Čelije kod Valeva, t. I-XII, 1972 1977)] (Serbian).

Иеродиаконъ Серафимъ. „Достоверни ли са житията на светиите?“ Православенъ мисионеръ, 1-2 (1943), 30-53 [Ierodiakona Serafima. „Dostoverni li sa zhitiyata na svetiite?“ Pravoslavena misionera, 1-2 (1943), 30-53] (Bulgarian).

Минеи Четьи. Москва: Синодальная типография, 1897 [Minei Chetyi. Moskva, Sinodalynaya tipografia, 1897] (Church Slavonic).

Поповић, Архимандрит Д-р Jустин Сп. Житија светих за месец Jануар (Ваљево: Манастир Св. Челиjе код Ваљева, 1991), друго фототипско издање по издању из 1972 год. [Popovič, Arhimandrit D-r Justin Sp. Zhitiјa svetih za mesets Januar (Vaљevo: Manastir Sv. Čelije kod Valyeva, 1991), drugo fototipsko izdanye po izdanyu iz 1972 god.] (Serbian).

Поповић, Јустин. Догматика Православне Цркве. Том III (Београд: Ма настир Ћелије код Ваљева) [Popovič, Јustin. Dogmatika Pravoslavne Tsrkve. Tom III (Beograd: Manastir Čeliјe kod Valyeva, 1978)] (Serbian).

Поповић, Јустин. Истина о Српској православној цркви у комунис тичкој Југославији (Манастир Ћелије, Београд, 1990) [Popovič, Јustin. Istina o Srpskoј pravoslavnoј tsrkvi u komunistichkoј Јugoslaviјi (Manastir Čeliјe, Beograd, 1990)] (Serbian).

Поповић, Јустин. „О суштини православне аксиологије и критерио логије.“ Богословље, 1 (1935), 1–22 [Popoviћ, Јustin. “O sushtini pravoslavne aksiologiјe i kriteriologiјe.” Bogoslovlye, 1 (1935), 1–22] (Serbian).

Поповић, Јустин. „Са свима светима. Предговор и поговор Житија Светих.“ – У: Преподобни Јустин Ћелијски, Човек и Богочовек (Ваљево: МанастирЋелије, 2018), 57-76 [Popovič, Јustin. Sa svima svetima. Predgovor i pogovor Zhitiјa Svetih. – U: Prepodobni Јustin Čeliјski, Čovek i Bogočovek (Valyevo: Manastir Čeliјe, 2018), 57-76] (Serbian).

Попович, Юстин. „С всички светии.“ – В: Преподобни Юстин Попович, Човек и богочовек (Неврокопска света митрополия, 2013), 86-90 [Popovič, Yustin. S vsichki svetii. – V: Prepodobni Yustin Popovich, Čovek i bogočovek (Nevrokopska sveta mitropolia, 2013), 86-90] (Bulgarian).

Попович, Юстин. Човек и богочовек. Превод иером. Атанасий Зо графски (Зографски манастир „Света гора“, 2021) [Popovich, Yustin. Čovek i bogočovek. Prevodach ierom. Atanasiy Zografski (Zografski manastir „Sveta gora“, 2021)] (Bulgarian).

Поповић, Јустин. „Унутрашња мисија наше Цркве: раеализацијаПра вославља.“ Хришћански живот, 9 (септембар 1923), 285-290 [Popovič, Јustin. “Unutrašanya misiјa naše Tsrkve: raealizatsiјaPravoslavlya.” Hriščanski zhivot, 9 (septembar 1923), 285–290] (Serbian).

Поповић, Р. „Отац Jустин Поповић духовник и подвижник наших дана.“ Глас Цркве, 2 (1992), 27-32 [Popoviћ, R. „Otats Justin Popoviћ duhovnik i podvizhnik nashih dana.“ Glas Tsrkve, 2 (1992), 27-32] (Serbian).

Св. Софроний, патриарх Иерусалимски. Житие на Св. Мария Египетска. София: Любомъдрие, 1993 [Sv. Sofroniy, patriarh Ierusalimski. Zhitie na Sv. Maria Egipetska. Sofia: Lyubomadrie, 1993] (Bulgarian).

Ћелијски, Јустин. Човек и Богочовек (Ваљево: Манастир Ћелије, 2018), 62-75 [Čeliјski, Јustin. Čovek i Bogočovek (Valyevo: Manastir Čeliјe, 2018), 62 75] (Serbian).

Флоровски, Георги. „Бащин дом“ (превод Павел Павлов). – В: същият, Църквата: предание или утопия (София: Библиотека „Православен калейдоскоп“, 2011), 11-57 [Florovski, Georgi. „Bashtin dom“ (prevod Pavel Pavlov). – V: idem, Tsarkvata: predanie ili utopia (Sofia: Biblioteka „Pravoslaven kaleydoskop“, 2011), 11-57] (Bulgarian).

Флоровски, Георги. „За почитането на светците“ (превод Емил Трайчев). – В: същият, Творение и изкупление, София: Православен калейдоскоп, 2006, 251-259 [Florovski, Georgi. Za pochitaneto na svettsite (prevod Emil Traychev). – V: idem, Tvorenie i izkuplenie (Sofia: Pravoslaven kaleydoskop, 2006), 251-259] (Bulgarian).

Флоровски, Георги. „Двата Завета“ (превод Павел Павлов). – В: същият, Мъдрост и премъдрост. Текстове от софийския период. Съст. и ред. П. Павлов (София: Православен калейдоскоп, 2009), 11-36 [Florovski, Georgi. „Dvata Zaveta“. Prevod Pavel Pavlov. – V: idem, Madrost i premadrost. Tekstove ot sofiyskia period. Sast. i red. P. Pavlov (Sofia: Pravoslaven kaleydoskop, 2009), 11-36] (Bulgarian).

Флоровски, Георги. „Очев дом.“ Хришћански живот, 3 (1926), 131 134; 4 (1926), 165-179; 5-6 (1926), 232-241 [Florovski, Georgi. “Ochev dom.” Hrishћanski zhivot, Sremski Karlovtsi, 3 (1926), 131–134; 4 (1926), 165-179; 5-6 (1926), 232-241] (Serbian).

Флоровский, Г. „Дом отчий.“ Путь, 7 (1927), 63-86 [Florovskiy, G. “Dom otchiy.” Puty, 7 (1927), 63-86] (Russian).

Цветковић, Вл. Јустин Поповић: синтеза традиције и иновације (Београд: Институт за филозофију и друштвену теорију, 2021) [Tsvetkovič, Vl. Јustin Popovič: sinteza traditsiјe i inovatsiјe (Beograd: Institut za filozofiјu i drushtvenu teoriјu, 2021)] (Serbian).

Челийски, преп. Иустин (Попович). „Истината за Сръбската православ на църква по времето на комунистическа Югославия“ (превод Павел Павлов) Богословска мисъл, 3-4 (2011), 15-39 [Čeliyski, Prep. Iustin (Popovič). “Istinata za Srabskata pravoslavna tsarkva po vremeto na komunisticheska Yugoslavia” (prevod Pavel Pavlov). Bogoslovska misal, 3-4 (2011), 15-39] (Bulgarian).

Avramov, Theodor. “When Traditions Meet: The Case of Georges Florovsky, Adolf von Harnack, and Jaroslav Pelikan.” Occasional Papers on Religion in East ern Europe, 44:2 (2024), 50-61.

Collected Works of Georges Florovsky, Vol. III: Creation and Redemption (Nordland Publishing Company: Belmont, Mass., 1976), 201-208.

Florovsky, Georges. „Des Vaters Haus.“ Una Sancta, Sonderheft: Die Ostkirche. Vol 3, Bonn (1927), 16-42.

Florovsky, Georges. “On the Veneration of the Saints.” Journal of the Fellow ship of St. Alban & St. Sergius, 2 (1928), 14-18.

Georges Florovsky Correspondence, Albert C. Outler Papers, Bridwell Library Special Collections, SMU, Box 1137A, Folder 23.

Pelikan, Jaroslav Georges Florovsky Papers, C0586, Manuscripts Division, Department of Special Collections, Princeton University Library. Pelikan, Jaroslav. “Christ – and the Second Christ.” The Yale Review, 74:3 (1985), 161–185.

Συναξαριστής, ὑπὸ τоῦ ἐν μακαρίᾳ τῇ λήξει Νικόδημоυ Ἁγιоρείτоυ, νῦν δὲ τρίτоѵ ἐπεξαργασθεῖς ἐκδίδоται ὑπὸ Θ.Νικоλαίδоυ Φιλαδέλφεως, Ἀθήνησι, 1868.

_________________________________________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2026, кн. 1, с. 9-28. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[24]. Тук под черта искам да споделя опита на нашето Неделно училище за възрастни при храм „Св. св. Кирил и Методий“, кв. Красно село в гр. София, където през тази учебна година в групата за напреднали се занимаваме с Житията на светците по метода, предложен ни от св. Юстин Челийски. За концентрация всяка неделя зачитаме по една част от Предговора и след това продължаваме с конкретната група светци или конкретната тема.

[25]. По-ново издание: Поповић, Ј. Са свима светима. Предговор и поговор Житија Светих. – У: Преподобни Јустин Ћелијски, Човек и Богочовек (Ваљево: Манастир Ћелије, 2018), 57–76 [Popovič, Ј. “Sa svima svetima. Predgovor i pogovor Zhitiјa Svetih.” – V: Prepodobni Јustin Čeliјski, Čovek i Bogočovek (Valyevo: Manastir Čeliјe, 2018), 57-76] (Serbian). На български език Послесловът е издаден в: Попович, Ю. „С всички светии.“ – В: Преподобни Юстин Попович, Човек и богочовек (Издателство: Неврокопска света митрополия, 2013), 86-91 [Popovich, Yu. “S vsichki svetii.” – V: Prepodobni Yustin Popovich, Čovek i bogočovek (Izdatelstvo: Nevrokopska sveta mitropolia, 2013), 86-91] (Bulgarian). Цялата книга има и по-ново второ издание: Попович, Ю. Човек и богочовек. Превод иеромонах Атанасий Зографски (Зографски манастир „Света гора“, 2021) [Popovič, Yu. Čovek i bogočovek. Prevod ierom. Atanasiy Zografski (Zografski manastir „Sveta gora“, 2021)] (Bulgarian).

[26]. Иеродиаконъ Серафимъ. „Достоверни ли са житията на светиите?“ Православенъ мисионеръ, 1-2 (1943), 46 [Ierodiakona Serafima. “Dostoverni li sa zhitiyata na svetiite?” Pravoslaven misioner, 1-2 (1943), 46] (Bulgarian).

[27]. Ibid., 38.

[28]. Св. Софроний, патриарх Иерусалимски. Житие на Св. Мария Египетска (Со фия: Любомъдрие, 1993) [Sofroniy, patriarh Ierusalimski. Zhitie na Sv. Maria Egipetska. (Sofia: Lyubomadrie, 1993)] (Bulgarian).

[29]. Ibid.

[30]. Иеродиаконъ Серафимъ, цит. съч., 40 [Ierodiakon Serafim, op. cit., 40].

[31]. Ibid., 41.

[32]. Минеи Четьи. Москва: Синодальная типография, 1897 [Minei Chetyi. Moskva: Sinodalynaya tipografia, 1897 (Church Slavonic); Συναξαριστής, ὑπὸ τоῦ ἐν μακαρίᾳ τῇ λήξει Νικόδημоυ Ἁγιоρείτоυ, νῦν δὲ τρίτоѵ ἐπεξαργασθεῖς ἐκδίδоται ὑπὸ Θ.Νικоλαίδоυ Φιλαδέλφεως (Ἀθήνησι, 1868) и други.

[33]. Думите учат (трогват), а примерите увличат.

[34]. Срв. Св. Софроний, патриарх Иерусалимски, цит. съч., 1993 [Sv. Sofroniy, patriarh Ierusalimski, op. cit., 1993].

Изображения: авторът Павел Павлов и Преподобни Юстин По̀пович Челийски (Благое По̀пович) (1894-1979). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за публикация – https://wp.me/p18wxv-heA