Павел Павлов[1]

The Author is a Professor of Church History at the Faculty of Theology of Sofia Univeristy “St. Kliment Ohridski”. E-mail: ppavloff@theo.uni-sofia.bg, https://orcid.org/0000-0002-4726-4236

Abstract

Pavel Pavlov, St. Justin Cheliiski “with all the saints” (Theological Program in the Intro duction and Conclusion of the “Live of the Saints). The author examines the agiographic emphasis placed by Father Justin Pop ovich on his work, especially while writing the Lives of the Saints as they pertain to the general paradigm of Orthodox theology and the life of the faithful. While too short to present in full in this format various points are highlighted such as the links between Fr. Justin and Fr. Georges Florovsky, the common approach to the Lives of the Saints with the way they manifest a concrete awareness in church life, and their role in the formation of a his torical consciousness.

Keywords: St.Justin Cheliiski, Georges Florovsky, Hagiology, Lives of Saints, Church History, Orthodox Theology, Religious Studies

„Житията на светците не са нищо друго, освен животът на Господа Христа, подновен във всеки светец, в по-голяма или по-малка мяра, в един или друг облик. Или по-точно: това е животът на Господа Христа, продължен чрез светците“. Св. Юстин Челийски, Предговор към „Жития на светиите“

През 1943 година иеродякон Серафим (Алексиев)[2] публикува в списание Православен мисионер (бр. 1-2) своята забележителна студия „Достоверни ли са житията на светиите [3]“. В нея той прави една богословска и историческа апология на житийния жанр и говори за създаването на съвременни агиографски образци. Там, между другото споменава: „Ако гръцката агиографска богословска литература е доста богата, ако и в православна Сърбия еп. Николай Велимировичъ въ сътруд ничество съ свои съмишленици като архимандритъ Иустинъ Попо вичъ и др. издадоха Пролозите[4] и други агиографски съчинения, защо ние да оставаме назад?[5]“ Последното означава, че още от преди 1943 г. отец Юстин е известен в православните богословски среди с аги ографските си трудове и вкус към подобно богословско усилие. Тази своя светонасоченост той ще развие в пълнота в годините на изгна ние в манастира Челие, където ще подготви и издаде най-мащабното си дванадесеттомно съчинение „Жития на светиите“.

Какво е да се занимаваш с живота на светците във време, в което никой не цени светостта, когато се изгражда нова секуларна героика, в която главни герои ще са революционери, партизани и дори спор тисти? Какво ли е коствало на архимандрита доктор „бивш професор от Университета[6]“, които се интересува по-рано главно от гносеология и монашеско богословие, за да започне да се занимава с нещо по научно-популярно, за каквото се счита (особено в това време – средата на ХХ-ти век) заниманието с общи сборници за светии. Вероятно, по негово мнение, нещата са толкова отчайващи и няма никакво място за академично богословие, че единствено възможно и необходимо е да се прави нещо по-достъпно, и нещо по-полезно за обикновените християни, за да има възможност и съвременният човек да бъде истински християнин, като бъде воден от светиите според календара всеки ден. И още: да се прави нещо, което е ключово важно, за да може да се пренесе Преданието в следващите поколения – да се за пази вкусът и усетът за светостта и светците във време на тотална смяна на мирогледа.

Поколението на св. Юстин успява да преживее няколко войни, но не успява сякаш да оцелее и преживее „мира и освобождението“ в Титова Югославия. Мнозина честни изследователи са прогонени от Родината, други са заточени, а трети се примиряват с настъпилата ситуация. Разбира се, има и четвърти, които съзнателно започват да служат на атеистичната комунистическа власт[7]. Важният въпрос е какво полезно може да се направи при това неблагоприятно положение на нещата. Отец Юстин започва да преориентира своите научни задачи и се заема с подготовката на многотомно изследване на живота на светиите като отговор на създалата се ситуация. Житията като пример за християнско живеене в различни исторически епохи, епохи на гонения и благоденствие, на рушене и градеж на Църквата. Тези примери би трябвало да окуражат редовите християни и да изобличат отстъпниците.

За сборника „Жития на светиите“

След прогонването от Университета отец Юстин сякаш замразява, поне временно, систематичната работа върху неговия цялостен курс по Догматика и пренасочва своите усилия към подготовката и издаването на многотомника „Жития на светиите“. По-късно, когато свършва с работата по това издание, той отново ще се върне към Догматиката и ще издаде следващия трети том[8]. Животът често нарушава нашите планове, но е важно със смирение и отговорност да приемаме това, което ни връхлита, колкото и неочаквано да е то за нас. Едва ли успешният и любим университетски преподавател е очаквал, че ще му се наложи да напусне академичната аудитория и да бъде заточен в отдалечен манастир, и това като благоволение на властите, понеже е имало планове да бъде разстрелян.

От станалото вече известно писмо[9] на отец Юстин до д-р Ђоко Слијепчевић от началото на 1963 година знаем, че „преди две години завърших последната дванадесета книга на „Жития на светиите“, които чакат своя христолюбив издател. Дали ще се намери такъв в сегашния род Сръбски[10]?“ От тази кратка бележка се потвърждават поне две неща: първо, кога е напълно завършено писането на сборника (края на 1961 година или началото на 1962 година) и, второ, съмнението на отец Юстин, че изобщо ще се намери издател на този сборник в настоящето време. Това ни показва, че отецът-професор не пише този текст за настоящето, а за бъдещето. Тоест не практични подбуди го мотивират, а вяра, че нещата ще се променят в бъдеще и тогава ще има още по-голяма нужда от такива текстове. Слава Богу, още приживе, макар и в самия край на живота си, той успява да види пълното издание на неговия труд[11].

Още по-ранните изследователи на живота и делото на отец Юстин Попович, преди неговата официална канонизация, обръщат внимание на неговото наблягане на живота на светците. Например отец професор Радомир Попович казва: „За това, нека го кажем отново, той намира образец и пример в светците на Църквата, чиито свят живот открива в тъмата на отлетелите столетия. За него, както и за всеки друг истински право-мислещ и право-живеещ християнин, светците са били и остават жив пример и чисто олицетворение на първообраза – Господ Христос. Именно те са образ на Христовия живот, който на практика повтарят и на който подражават в своя живот и в своето време. Затова не е случайно, че по-късно именно на писането и превеждането на житията на светците отец Юстин посвещава толкова много труд и мъка, което в края на неговия живот намира израз в отпечатването на 12 тома Жития, за всеки месец в годината по един том, като незаменимо четиво, енциклопедия и галерия на светците на Вселенската църква. Биографиите на светците – агиографията – са важен дял от духовното наследство на Православието през столетията, както и самият Челийски авва казва: „И днешният християнин може да бъде истински християнин, ако бъде воден от светците от ден в ден[12]”.

Какъв е богословският замисъл на св. Юстин Челийски в работата му с „Жития на светиите“?

„Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина“ (Матей 5:13-14)

В един кратък текст едва ли би могла да се обхване цялостният замисъл на един прогонен от Университета професор по тема, която ще бъде негова настолна работа в продължение на десетилетия. Разбира се, че един утвърден изследовател, какъвто е по-това време отец Юстин, няма просто само да събере, да преведе и да подготви за издаване вече известни текстове, а по-скоро, на основата на своя натрупан опит, ще се опита да внесе свой принос в конкретната задача, попълвайки празнините и изграждайки една съвременна богословска концепция. Съгласен съм с мнението на колегата Владимир Цветкович, изказано в наскоро излязлата негова книга, посветена на св. Юстин, че с работата си върху „Житията на светците“ и с разбирането си за светците като продължители на живота на Богочовека и на апостолите в света през вековете отец-професорът „отхвърля схоластичното разделение между Свещеното Писание и Свещеното Предание, толкова очевидно у някои православни богослови[13]“. Освен това обаче бих добавил, че се попълва и празнина в Еклисиологията, където „Житията на светиите“ заемат едно, макар и обширно, но естествено място. И още нещо важно, житията са в основата на всекидневното богослужение, защото върху описаните събития в тях се изгражда химнографията на чествания празник.

Този ненатрапчив, естествен богословски фокус върху Агиологията наистина ще извади тази богословска дисциплина от чисто филологическия (само като литературен жанр с панегирична окраска) и исторически (само като исторически извор и то със съмнителна достоверност) плен, в който тя попада след Просвещението. Освен отец Юстин[14], върху тази тема работят и други богослови в това време (по-горе посоченият архимандрит Серафим Алексиев), като тук ще спомена най-напред протоиерей Георги Флоровски. Това правя главно заради това, че са от едно поколение (отец Георги е роден през 1893 година, а отец Юстин през 1894 година), но и заради приятелството, което ги свързва като събратя и като богословски съмишленици. Само за кратка илюстрация ще вметна, че например текстът Дом Отчий на отец Георги Флоровски, писан между Прага и Париж (1925-1927) е преведен и издаден от отец Юстин първо на сръбски език[15] и предхожда с една година издаването му на руски език[16]. Това означава, че отец Юстин вероятно лично е получил този текст от Георги Флоровски, който по това време вече е преподавател в Православния институт „Св. Сергий“ в Париж. Петдесет години по-късно, когато завършва последния том от Догматиката си отец Юстин отново ще цитира неколкократно този ранен текст на отец Георги[17].

Самият Флоровски има текст, който макар и кратък изпълнява подобна функция – да послужи за своеобразна връзка между Въплъщението и Възкресението, в неговата богословска концепция за Изкуплението. Текстът е За почитането на светците[18]. Той започва с изречението „Христос победи света“, а след това авторът говори за Църквата и за нейната съборна, католична природа и за мястото на светците в нея. Ако внимателно сравним този с по-горе споменатия текст (Дом Отчий, след 5-та стр.) ще видим, че той е кратък негов преразказ, като дори част от цитатите се повтарят. Например „пристъпихте към планина Сион и към града на живия Бог, небесния Иерусалим, и към десетки хиляди Ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство“ (Евреи 12:22-23). Също така цитатите от св. Иоан Дамаскин, св. Исак Сирин, св. Ириней Лионски и от св. Филарет Московски са от едни и същи места. От всичко това става ясно, че Дом Отчий е важен прототекст, както за много от текстовете на Флоровски (особено от ранния период), така и за текстовете на отец Юстин Попович. Като сме заговорили в тази посока е добре да кажем, че статията Дом Отчий стъпва на споменатия вече по-ранен текст на Георги Флоровски, който е от Софийския му период – Два завета[19]. Забелязват се определени сходства и цитати от единия в другия текст, но за тези, които от години деконструират текстовете на Флоровски това е известен негов маниер. Това отецът прави или поради липса на възможности за по-продължително и задълбочено писане на всеки отделен текст или поради своеобразна негова втораченост през този период в определени съчинения от отците и други любими автори (например Филарет Московски).

Друга връзка, макар и не от същото поколение е тази с Ярослав Пеликан, чийто „учител, ментор и духовен наставник[20]“ е отец Георги Флоровски. В резултат от контакта между тях, завършващ с преминаването на Пеликан към Православието от консервативния лутерански бекграунд в който е израсъл, той също възприема тази агиоцентрична насоченост. В свой текст[21], фокусиран върху един от видните примери за оригинален Западен агиографски образец – св. Бенедикт Нурсийски – Пеликан използва забележително близък до тези на отец Георги и отец Юстин подход при разглеждането на Христологичната връзка при светците именно в контекста на Халкидонското вероопределение. Именно тук той определя „премахването на монашеството от Реформацията“, наследник на чието предание е и сам той, „е основната причина за загуба на тласък“, а като контрапункт на това поставя „равноапостолните братя, просветители на славяните [св. св. Кирил и Методий[22]]“, които вижда като най-ярки примери, но далеч не единствени, за преноса на цял културен пласт и наследство. Така ясно се вижда влиянието, или по-скоро провокацията, на отец Георги Флоровски. Искам да бъда разбран правилно: не говоря за нетворческо влияние, а за един общ дух за разбиране и разработване на православното богословие, здраво стъпил на Халкидонския догмат, при който центърът е у Богочовека.

По идентичен на посочените по-горе текстове на протоиерей Георги Флоровски начин започва и Предговорът към „Житията на светците[23]“ на отец Юстин Попович – „До идването на Господа Христа в нашия земен свят, ние човеците сме имали истинско знание единствено за смъртта, и смъртта – за нас“. Ако човек не е чел нищо от отец Юстин и не познава нищо от неговото богословие в този кратък текст би могъл като в резюме или в трейлър да види неговата богословска програма и да усети неговата богословска харизма. Най-напред в него се разглеждат въпросите за живота и смъртта, за безнадеждността на човека без Христа, в този смисъл и безнадеждността преди Христа, преди Неговото Въплъщение. То е възможно само поради безкрайната Божия любов към неговото творение: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен… Който вярва в Сина, има живот вечен“ (Иоан 3:16, 36). Така стигаме до въпроса за вярата – за да имаме живота, който ни дава Христос не са необходими непосилни, свръхгероични неща, а само вяра и благочестив живот. Вярата е в Христа разпнатия и възкръснал, защото Възкресението Христово е победа над смъртта и тържество на вечния живот. Останалото е смърт. „Що е смърт? Смъртта е грехът, достигнал зрялост. А съзрелият грях е откъснатостта от Бога, единствено у Когото е животът и изворът на живота. Евангелска, Божия е истината: светостта е живот, а греховността е смърт. Благочестието е живот, безбожието е смърт. Вярата е живот, неверието е смърт“, казва св. Юстин.

Следва…(виж тук).

_____________________________________________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2026, кн. 1, с. 9-28. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Авторът е преподавател в Богословския и Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

[2]. Серафим Алексиев (1912-1993) е български богослов и духовник, доцент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София (1960-1969), след което е изолиран в Княжевския манастир, в покрайнините на София. Богословското му творчество, поетичният език и неговата плодовитост се доближават в известна степен до тези на отец Юстин Попович, сравнявани горе-долу в един и същи времеви период.

[3]. В по-ново време този текст е преиздаден като отделна студия: Архимандрит Серафим (Алексиев). Достоверни ли са житията на светиите (София: Православно издателство „Св. апостол и евангелист Лука“ 1992) [Arhimandrit Serafim (Aleksiev). Dostoverni li sa zhitiyata na svetiite (Sofia: Pravoslavno izdatelstvo „Sv. ap. i evangelist Luka“, 1992)] (Bulgarian).

[4]. Един екземпляр от първото издание на „Охридския пролог“ от 1928 година с автограф на владика Николай (Велимирович) се намира в библиотеката на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

[5]. Иеродиаконъ Серафимъ. „Достоверни ли са житията на светиите?“ Православенъ мисионеръ, 1-2 (1943), 45 [Ierodiakon Serafim. „Dostoverni li sa zhitiyata na svetiite?“ Pravoslavena misionera, 1-2 (1943), 45] (Bulgarian).

[6]. Така той самият се подписва на заглавната страница, както и под Предговора на „Житията на светиите“. Срв. Поповић, Архимандрит Д-р Jустин. Житија светих за месец Jануар (Ваљево: Манастир Св. Челиjе код Ваљева, 1991), друго фототипско издање по издању из 1972 г. [Popovič, Arhimandrit D-r Justin. Zhitiјa svetih za mesets Januar (Valyevo: Manastir Sv. Čelije kod Valyeva, 1991), drugo fototipsko izdanye po izdanyu iz 1972 g.] (Serbian).

[7]. Срв. Поповић, Јустин. Истина о Српској православној цркви у комунистичкој Југославији (Манастир Ћелије, Београд, 1990), 32 [Cf. Popovič, Јustin. Istina o Srpskoј pravoslavnoј tsrkvi u komunistichkoј Јugoslaviјi (Manastir Čeliјe, Beograd, 1990), 32] (Serbian). На бълг. език: Челийски, Преп. Иустин (Попович). „Истината за Сръб ската православна църква по времето на комунистическа Югославия“ (прев. П. Павлов). Богословска мисъл, 3-4 (2011), 15-39 [Čeliyski, Prep. Iustin (Popovič). „Istinata za Srabskata pravoslavna tsarkva po vremeto na komunisticheska Yugoslavia“ (prev. P. Pavlov). Bogoslovska misal, 3-4 (2011), 15-39] (Bulgarian).

[8]. Поповић, Јустин. Догматика Православне Цркве. Том III (Београд: Манастир Ћелије код Ваљева, 1978) [Popovič, Јustin. Dogmatika Pravoslavne Tsrkve. Tom III (Beograd: Manastir Čeliјe kod Valyeva, 1978)] (Serbian).

[9]. Това писмо е публикувано у: Андријашевић, Н. „Писма највиших црквених великодостојника аутору првог тома Историје Српске православне цркве професо ру др Ђоку Слијепчевићу.“ Прилози за књижевност, jезик, историjа и фолклор, 88 (2022), 142-144 [Andriјashevič, N. “Pisma naјvishih tsrkvenih velikodostoјnika autoru prvog toma Istoriјe Srpske pravoslavne tsrkve profesoru dr Čoku Sliјepčeviču.” Prilozi za knizhevnost, jezik, istorija i folklor, 88 (2022), 142-144] (Serbian).

[10]. Ibid., p. 148.

[11]. Житија светих. Београд: Манастир Св. Челиjе код Валева [Zhitiјa svetih. Beograd: Manastir Sv. Čelije kod Valyeva, т. I-XII, 1972-1977] (Serbian).

[12]. Срв. Поповић, Р. „Отац Jустин Поповић духовник и подвижник наших дана.“ Глас Цркве, 2 (1992), 27-32 [Popovič, R. „Otats Justin Popovič duhovnik i podvizhnik naših dana.“ Glas Tsrkve, 2 (1992), 27-32] (Serbian).

[13]. Цветковић, Вл. Јустин Поповић: синтеза традиције и иновације (Београд: Институт за филозофију и друштвену теоријур, 2021), 35 [Tsvetkovič, Vl. Јustin Popoviћ: sinteza traditsiјe i inovatsiјe (Beograd: Institut za filozofiјu i drushtvenu teoriјu, 2021), 35] (Serbian).

[14]. Трябва да добавим тук и някои по-ранни текстове като: Поповић, Јустин. „Унутрашња мисија наше Цркве: раеализацијаПравославља.“ Хришћански живот, 9 (септембар 1923), 285-290 [Popovič, Јustin. “Unutrashњa misiјa nashe Tsrkve: raealizatsiјaPravoslavlya.” Hrishčanski zhivot, 9 (septembar 1923), 285-290] (Serbian).

[15]. Флоровски, Г. „Очев дом.“ Хришћански живот, 3 (1926), 131–134; 4 (1926), 165–179; 5-6 (1926), 232-241 [Florovski, G. “Ochev dom.” Hrishћanski zhivot, 3, (1926),131-134; 4 (1926), 165–179; 5-6 (1926), 232–241] (Serbian).

[16].  Флоровский, Г. „Дом отчий.“ Путь, 7 (1927), 63-86 [Florovskiy, G. “Dom otchiy.” Puty, 7 (1927), 63-86] (Russian). Същата година текстът е отпечатан и на немски език: Florovsky, G. “Des Vaters Haus.” In: Una Sancta, Sonderheft: Die Ostkirche. Vol 3, Bonn, 1927, 16-42. На български език: Флоровски, Г. „Бащин дом“. – В: Флоровски, Г. Църквата: предание или утопия. Превод П. Павлов (София: „Православен калейдос коп“, 2011), 11-57 [Florovski, G. “Bashtin dom”. – V: Florovski, G. Tsarkvata: predanie ili utopia. Prevod P. Pavlov (Sofia: „Pravoslaven kaleydoskop“, 2011), 11-57] (Bulgarian). В изданието на текста на български език сме сравнили руския текст с издадения от о. Юстин Попович текст на сръбски език и установяваме разлика; пасажи, които липсват в сръбското издание и обратното.

[17]. В частта Врховна всевредност и врховно всемерило, която служи като своеоб разен епилог на неговата Догматика. Срв. Поповић, Ј. Догматика Православне Цркве. Том III (Београд: Манастир Ћелије код Ваљева, 1978), 815-836 [Popovič, Ј. Dogmatika Pravoslavne Tsrkve. Tom III (Beograd: Manastir Čeliјe kod Valyeva, 1978), 815–836] (Serbian). Основата на този текст е много по-ранна и представлява него вата въведителна лекция като доцент в Университета, произнесена в Богословския факултет на 16 януари 1935 г. Публикуван е за първи път същата година: Поповић, Ј. „О суштини православне аксиологије и критериологије.“ Богословље, 1 (1935), 1–22 [Popovič, Ј. “O sushtini pravoslavne aksiologiјe i kriteriologiјe.” Bogoslovlye, 1 (1935), 1-22] (Serbian). При по-внимателно вглеждане и сравнение с текста Два Завета на Флоровски може да се види тяхната близост, дори в използването на сходни места от Свещеното Писание. Защо не го цитира? Спекулирайки, можем да си помислим, че е защото е публикуван в Евразийски сборник.

[18]. За първи път този текст е публикуван през 1928 година: Florovsky, G. “On the Veneration of the Saints.” Journal of the Fellowship of St. Alban & St. Sergius, 2 (1928), 14-18. По-късно този текст със същото заглавие намира място в най-важния от богословска гледна точка трети том на събраните съчинения: Collected Works of Georges Florovsky, Vol. III: Creation and Redemption (Nordland Publishing Company: Belmont, Mass., 1976), 201-208. На български език този текст е публикуван във: Флоровски, Г. „За почитането на светците“ (превод Емил Трайчев). – В: Флоровски, Г. Творение и изкупление (София: Православен калейдоскоп, 2006), 251-259 [Florovski, G. “Za pochitaneto na svettsite” (prevod E. Traychev). – V: Florovski, G. Tvorenie i izkuplenie (Sofia: Pravoslaven kaleydoskop, 2006), 251–259].

[19]. Започнат в София, завършен в Прага (30.01.1923 година) и публикуван в Берлин, в третия евразийски сборник Россия и латинство, Берлин: Логос, 1923, 152-176 [Rossia i latinstvo, Berlin: Logos, 1923, 152-176] (Russian). На български език този текст е достъпен във: Флоровски, Г. „Двата Завета“ (превод П. Павлов). – В: Флоровски, Г. Мъдрост и премъдрост. Текстове от софийския период (съст. и ред. П. Павлов) (София: Православен калейдоскоп, 2009), 11-36 [Florovski, G. “Dvata Zaveta” (prevod P. Pavlov). – V: Madrost i premadrost. Tekstove ot sofiyskia period (sast. i red. P. Pavlov) (Sofia: Pravoslaven kaleydoskop, 2009), 11-36] (Bulgarian).

[20]. Avramov, Th. “When Traditions Meet: The Case of Georges Florovsky, Adolf von Harnack, and Jaroslav Pelikan.” Occasional Papers on Religion in Eastern Europe, 44:2 (2024), 54. Това също става ясно от кореспонденцията между двамата: срв. Georges Flor ovsky Correspondence, Albert C. Outler Papers, Bridwell Library Special Collections, SMU, Box 1137A, Folder 23; Pelikan, Jaroslav; Georges Florovsky Papers, C0586, Manu scripts Division, Department of Special Collections, Princeton University Library.

[21]. Pelikan, Jaroslav. “Christ – and the Second Christ.” The Yale Review, 74:3 (1985), 161-185.

[22]. Ibid., 165.

[23]. В този текст ще бъде ползван най-ранният известен ни превод на български език на Предговора, публикуван в Православна беседа на електронния сайт: http://pravoslavie.domainbg.com. Всички цитати са в кавички.

Изображения: авторът Павел Павлов и Преподобни Юстин По̀пович Челийски (Благое По̀пович) (1894-1979). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за публикация – https://wp.me/p18wxv-he7