Драган Бачев

На 20 април тази година се изпълниха 20 години от смъртта на професор Тотю Коев (1928-2006), преподавател по догматическо богословие в Богословския факултет при Софийския университет и в Православния богословски факултет при Великотърновския университет. Той е една от най-ярките фигури в българското православно богословие през втората половина на XX-ти век. Неговото научно дело се отличава с дълбока вярност към светоотеческата традиция, строгост в догматическото изложение и умение да представя сложни богословски истини с академична яснота и прецизност. В продължение на десетилетия той формира поколения студенти, свещеници и изследователи, като оставя трайна следа в развитието на съвременното православно богословие у нас.

Професор Тотю Коев принадлежи към онзи кръг богослови, които успяват да съчетаят научната дисциплина с живия опит на Църквата. Неговите трудове не са просто академични изследвания, а богословски свидетелства, в които личи дълбоко познаване на светоотеческото наследство, библейската традиция и догматическата мисъл на Вселенската Църква. Особено значими са неговите разработки върху учението за Света Троица, христологията, антропологията и свойствата на Бога – теми, които той разглежда с последователност, богословска чувствителност и методологична строгост.

Статията „Свойствата на Бога като абсолютно същество“ е сред най-представителните негови текстове. В нея професор Тотю Коев предлага систематичен и дълбок анализ на основните Божии свойства, като ги поставя в контекста на православната догматика и светоотеческата традиция. Неговият подход е балансиран: той съчетава философска аргументация, библейски основания и светоотечески свидетелства, без да изпада в абстракции или схоластични конструкции. Така статията се превръща в образец за православно богословско мислене, което остава актуално и днес.

Настоящият текст е посветен на тази важна статия и е публикуван в памет на професор Тотю Коев, по повод, както се изтъкна – двадесет години от неговата кончина. Той има за цел да разшири и задълбочи основните идеи, изложени от автора, като ги постави в по-широк богословски контекст. Паметта за професор Тотю Коев остава жива чрез неговите трудове, които продължават да вдъхновяват всички, които търсят истината на православната вяра и желаят да се докоснат до богословската дълбочина на Църквата.

Въведение

Учението за свойствата на Бога е сред най-централните теми в православната догматика, защото определя начина, по който богословието говори за Бога, без да нарушава тайната на Неговото същество. Православната традиция винаги е подчертавала, че Бог е непостижим по същност, но познаваем чрез Своите енергии. Затова говоренето за Божиите свойства е не просто философско упражнение, а богословски акт, който се стреми да изрази истината за Бога в рамките на човешкия език, без да го ограничава или изопачава.

Професор Тотю Коев, един от най-значимите български православни богослови на XX-ти век, посвещава значителна част от своето творчество на този въпрос. Неговата статия „Свойствата на Бога като абсолютно същество“ представлява синтез между светоотеческата традиция, философската дълбочина и догматическата точност. Той успява да съчетае строгостта на православната мисъл с яснотата на академичния стил, като представя Божиите свойства не като абстрактни категории, а като живи богословски истини, които имат пряко значение за духовния живот.

Това изложение има за цел да разгърне основните богословски идеи в статията на професор Тотю Коев, като ги постави в по-широк контекст. Ще бъдат разгледани четири основни свойства на Бога: самобитност, вечност, неизменяемост и неизмеримост/вездесъщие. Тези свойства не са просто логически определения, а ключове към разбирането на Божието битие и Неговото отношение към света. Те разкриват начина, по който Бог е абсолютно същество – не в смисъл на абстрактна философска идея, а като живият Бог на Откровението.

***

1.Първото свойство на Бога – самобитността. Тя означава, че Бог е абсолютно независим, самосъществуващ и несътворен. Той не произлиза от нищо и никого, а е източник на всичко съществуващо. Професор Тотю Коев подчертава, че самобитността е фундаменталното свойство, от което произтичат всички останали. Бог е „Този, Който е“ – израз, който в библейската традиция показва Неговата абсолютна онтологична уникалност.

При използването на библейски контекст, в Стария Завет Божието име, открито на Моисей – „Аз Съм Който Съм“ – е най-ясното свидетелство за Божията самобитност. Бог не се определя чрез отношение към нещо друго, а чрез самия Себе Си. Той е източникът на битието, а не част от него. Това е радикално различно от езическите представи за боговете, които винаги са част от космоса и подчинени на неговите закони.

Разгледано откъм светоотеческа перспектива, светите отци разглеждат самобитността като израз на Божията пълнота. Св. Атанасий Велики подчертава, че Бог е „начало без начало“, а св. Григорий Богослов говори за Бога като за „безначално начало“, което не може да бъде мислено като производно. Бог не се нуждае от нищо, за да бъде Бог. Той не се развива, не се усъвършенства, не се променя. Неговото битие е пълно, завършено и абсолютно.

Когато се опира до философски аргументи, философски погледнато, самобитността на Бога означава, че Той е първопричината на всичко съществуващо. Всяко сътворено битие е зависимо, преходно и ограничено. Само Бог е абсолютно битие, което не може да бъде мислено като производно. Това свойство е основата за разбирането на Божията вечност, неизменяемост и вездесъщие.

Какви са богословските последици от гореказаното? Самобитността е основата на Божията свобода. Бог не е обусловен от нищо извън Себе Си. Неговото действие във вселената и света е свободно, а не необходимо. Той сътворява вселената и света, където се намира човекът не по принуда, а по любов. Това е ключово за православното разбиране на творението и промисъла.

2.Да преминем към свойството вечност на Бога. Вечността на Бога не е просто безкрайно продължение на времето. Тя е качествено различно състояние. Бог не съществува „във“ времето, а времето съществува „пред“ Бога. Професор Тотю Коев подчертава, че Божията вечност е пълнота на битието, която не се измерва с минало, настояще и бъдеще.

Къде са свидетелствата за вечността на Бога? В Библията – Свещеното Писание. В него Бог е представен като Този, Който е над времето. „За Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден“ (2 Петр. 3:8). Това не е математическо сравнение, а богословско свидетелство за Божията свобода от времевите ограничения.

Какво казват светите отци за вечността на Бога? Те разглеждат вечността като състояние на неизменна пълнота. Св. Иоан Дамаскин подчертава, че Бог е „вечно настояще“. Той не „очаква“ бъдещето, нито „помни“ миналото. За Него всичко е едновременно и вечно. Това не означава статичност, а пълнота на живот, която не се измерва с времеви категории.

Отново да използваме философски аргументи – философски погледнато, вечността на Бога е необходима последица от Неговата самобитност. Ако Бог е самосъществуващ, Той не може да бъде ограничен от времето, което е сътворено. Времето е характеристика на сътворения свят, а не на Божието битие.

И пак богословски последици – Божията вечност е основата на Неговия промисъл. Бог действа във времето, но не е ограничен от него. Той вижда цялата история като единен акт. Това дава увереност на вярващите, че Божието действие е винаги целенасочено и премъдро.

3.Третото основно свойство на Бога – неизменяемостта Му. Неизменяемостта е едно от най-трудните за разбиране свойства на Бога. Тя не означава, че Бог е неподвижен или бездействен. Напротив – Бог действа постоянно, но Неговото битие не се променя. Професор Тотю Коев подчертава, че неизменяемостта е израз на Божията абсолютност.

Какви са библейските основи за това качество? В Свещеното Писание Бог е представен като верен, постоянен и неизменен. „Аз, Господ, Аз се не изменям“ (Малахия 3:6). Неговите обещания не се променят, Неговата любов не намалява, Неговата правда не се колебае.

Какво са казали светите отци за неизменяемостта на Бога? Те разглеждат неизменяемостта като следствие от Божията простота. Бог не е съставен от части, които могат да се променят. Неговото битие е абсолютно единство. Промяната предполага движение от едно състояние към друго, но Бог е пълнота, която не може да бъде надмината.

А какво твърди христологията, този дял от догматиката, който се занимава с въпросите за Господ Иисус Христос? Откакто предвечният Логос влезе в емпиричното историческо време като Господ Иисус Христос, е особено важно да се подчертае, че неизменяемостта не противоречи на боговъплъщението. Въплъщението е действие на Божията любов, а не промяна в Божията същност. Второто Лице на Света Троица приема човешка природа, но не променя божествената Си природа – двете природи не се сливат, а се съединяват неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно. Това е ключово за православната христология.

Какви са богословските последици? Неизменяемостта е основата на Божията вярност. Бог не се колебае, не се променя, не се отказва. Това дава стабилност на духовния живот. Вярващият може да се уповава на Бога, защото Той е неизменен.

4.И накрая четвъртото свойство на Бога – неизмеримост/вездесъщие. Неизмеримостта означава, че Бог не може да бъде ограничен от пространството. Той не е „някъде“, а е навсякъде. Професор Тотю Коев подчертава, че Божието вездесъщие не е физическо присъствие, а духовно и онтологично.

Какво казва Свещеното Писание за това качество? „Небето и небето на небесата не Те побират“ (3 Царства 8:27). Бог изпълва всичко, но не се смесва с нищо. Неговото присъствие е универсално, но не е пространствено.

Как се отнасят светите отци относно това качество? Те разглеждат вездесъщието като израз на Божията неизмеримост. Бог не може да бъде ограничен от пространството, защото пространството е сътворено. Той е над пространството, но присъства във вселената и във всяка точка на света чрез Своите енергии.

А какви са философските аргументи? Философски погледнато, неизмеримостта е следствие от Божията самобитност. Ако Бог е самосъществуващ, Той не може да бъде ограничен от пространството, което е сътворено. Следователно вездесъщието е естествено следствие от неизмеримостта.

И финала за това качество – Божието вездесъщие е основата на молитвата. Бог е близо до всеки човек, независимо от мястото. Това дава увереност, че молитвата винаги достига до Бога.

Заключение

Статията на професор Тотю Коев представлява дълбок богословски анализ на Божиите свойства*. Той успява да съчетае светоотеческата традиция, библейското учение и философската дълбочина. Неговият подход е балансиран, точен и академично издържан.

Самобитността, вечността, неизменяемостта и неизмеримостта не са просто абстрактни понятия. Те са ключове към разбирането на Божието битие и Неговото отношение към света. Професор Коев показва, че тези свойства не са отделни, а взаимно свързани. Самобитността води към вечността, вечността към неизменяемостта, а неизменяемостта към неизмеримостта.

Този текст има за цел да разшири и задълбочи основните идеи в статията на професор Тотю Коев, като ги постави в по-широк богословски контекст. Той е написан в памет на един от най-значимите български богослови, чийто принос остава жив и актуален.

________________________________________________________________________

*Виж статията на адрес: https://wp.me/p18wxv-2l2, както и в Съдържание 1, под № 111.

Изображения: авторът Драган Бачев и професор Тотю Коев (1928-1906). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-hi0