Венцислав Каравълчев

Mihail Emanuilovich Posnov – Life and Works

Ventzislav Karavaltchev

Abstract

The present study briefly traces the life and creative path of the great theologian M. Posnov, one of the doyens of academic theology in Bulgaria. On the basis of rich sources, his life and academic growth in the former Russian Empire, as well as his life and work in exile are traced. A number of emphases are placed on the difficulties he encounters in the academic circles, which reveals the atmosphere prevailing in these circles during the period under review.

Keywords: Kiev Theological Academy, Academic Theology, University of Sofia, Orthodox Theology, Church History, Biblical Studies, Russian Church, Bulgarian Church

***

На 13 октомври, 2021 година се навършиха 90 години от смъртта на Михаил Емануилович Поснов, един от доайените на академичното богословие в България и на дисциплината „Църковна история“ в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е автор на редица задълбочени изследвания в областта на историята на Църквата и Библеистиката, много от които не са загубили своето значение и до днес[1]. Огромните му познания в редица области на богословието, неговата методология и аналитичност в изследванията, както и невероятното му трудолюбие, го превръщат в едно от големите и уважавани имена в богословската наука.

Роден е през месец януари 1873 година в село Протасев Угол, Сапожовски уезд[2],  в Рязанската губерния на Руската империя (днес сeло Завидово в Чучковския район на Рязанската област, Руска федерация). Според собственоръчно написаното от него CV, той е роден на 7 (19) януари, 1873 година[3], но според официален документ от архива на Киевската духовна академия рождената му дата е 12 (24) януари 1873 година[4]. Разногласие има не само по отношение на точната рождена дата, но и по отношение изписването фамилията му. Както сам заявява в писмо до професор Николай Никанорович Глобуковски, фамилията му идва от пост – постен и следователно трябва да бъде Постнов, а не Поснов[5]. В същото писмо той обяснява, че неговият баща се казва Емануил, а не както е записан по паспорт Мануил. Независимо от тези възражения в официалната история и документи той остава с погрешната според него фамилия Поснов, но успява да коригира своето презиме (бащино име) на Емануилович[6].

Михаил Поснов се ражда в семейството на земеделеца Мануил Степанович Поснов. Неговият дядо Степан Павлов Поснов е крепостен селянин, който през 1850 година съумява да се откупи и да стане свободен. След получаването на свободата си, Степан Поснов успява да забогатее от земеделие, с което се занимава. За съжаление, неговият наследник, бащата на Михаил Поснов, не успява да се справи добре с наследения поминък и е принуден да продаде семейното имение и да се премести със семейството си в гр. Сапожок[7]. Родителите на Михаил Поснов – според него самия – са дълбоко вярващи християни с висок морал, здраво вкоренен в православната традиция и нравственост. Те се грижат Михаил Поснов да получи не просто добро образование, но добро християнско образование. На осемгодишна възраст, през 1881 година той е записан в местното училище, където учи две години[8]. По съвета на свещеник Николай Николски през 1884 година е преместен в Духовно училище в град Сапожок, Рязанска губерния, откъдето през 1888 година преминава в Духовната семинария в гр. Рязан, където се обучава още 6 години[9]. През 1894 година държи успешно изпит и постъпва в Киевската духовна академия, където не само изучава задълбочено богословските дисциплини, но и участва активно в академичния живот. В Института за ръкописи към Националната библиотека на Украйна се пази неиздаден превод на едно от най-важните произведения на Иммануил Кант „Основи на метафизика на нравите“, дело на Поснов и негов състудент[10]. През 1898 година той завършва успешно академията и под ръководството на професор протоиерей Феодор Яковлевич Покровски[11], написва своята кандидатска дисертация: „Идея завета Бога с израильским народом в Ветхом Завете[12].“ Работата получава оценка 4 по петобалната система и с решение на Академичния съвет на Киевската духовна академия от 12 юни 1898 година, утвърдено няколко дни по-късно от Киевския митрополит Йоаникий, на Михаил Поснов е присъдена титлата кандидат на богословието[13]. След тази дата Поснов започва своя труден и изпълнен с много предизвикателства път в академичното израстване. На 1 октомври, 1898 година той е назначен за преподавател по руски и църковнославянски език в Богуславското духовно училище, недалеч от Киев. През следващата година е натоварен и с преподаването на катехизис, математика и църковен устав.

През 1901 година се извършва една сериозна трансформация в Киевската духовна академия, която спомага на Михаил Поснов да се завърне в Киев и да бъде в непосредствена близост до академичните среди. Тогава е завършено замисленото още през 1892 година строителство на нова сграда за Киевската духовна академия. Академията се премества в днешния Шевченковски район на Киев, в самата централна част на града. Новата сграда е с големи и удобни учебни помещения, разполага и с общежитие и столова за студентите и преподавателите[14]. В старата сграда на академията, в Киевския район Подол (съседен на Шевченковския), е преместено Киево-Подолското духовно училище, към което през 1902 година е присъединено и Богуславското духовно училище. Така от 16 август, 1902 година Михаил Поснов с указ № 6294 на Светия Синод е назначен за преподавател в Киево-Подолското духовно училище[15]. Само няколко месеца по-късно в Киевската духовна академия се освобождава място за помощник инспектор, за което Михаил Поснов кандидатства и с решение на Киевския митрополит Теогност (Лебедев) от 3 януари, 1903 година Поснов е назначен. Междувременно през 1902 година той успява да издаде значително подобрен и допълнен вариант на своята кандидатска дисертация „Идея завета Бога с израильским народом в Ветхом Завете[16]“, която депозира в академията и кандидатства с нея за получаване на магистърска степен[17]. На 17 април 1903 година се състои защита на тази негова работа пред Съвета на Киевската духовна академия и независимо от сериозните забележки на своите рецензенти, професор Феодор Яковлевич Покровски и доцент свещеник Александър Александрович Глаголев[18], успява успешно да я защити. Основна критика на рецензентите била върху първите две глави на съчинението, които те намират за излишни, защото засягат времето на Адам и на Ной и не се отнасят пряко към завета с народа на Израил. Също така считат, че библейско-богословският анализ на понятието „завет“ трябва да бъде още по-задълбочен, защото се явява ключов за съчинението[19]. На 30 май, 1903 година Светият Синод на Руската православна църква дава на Михаил Поснов званието магистър по богословие. Според тогавашните академични правила, магистърската степен е достатъчна за доцентско звание[20].

Въпреки своето доближаване до заветната цел – академичното поприще в Киевската духовна академия, Поснов ще трябва да преодолее редица трудности и да изчака няколко години, за да осъществи желанието си. В периода 1903 до 1908 година Поснов прави няколко неуспешни опита да заеме академична длъжност в Духовната академия. През юни 1906 година след излизането в пенсия на професор Митрофан Филипович Ястребов се овакантява катедрата по догматическо богословие. Поснов кандидатства за освободеното място. Той е подкрепен от редица професори, сред които Дмитриевски[21], Мухин[22], Екземплярски[23], Богдашевски[24], Глаголев и други, но на тайното гласуване в Съвета на Киевската духовна академия състояло се на 31 август, 1906 година губи от Митрофан Павлович Инсарски. Михаил Поснов получава 12 гласа „за“ и 10 „против“, докато Инсарски има 14 гласа „за“ и 8 „против[25]“. На следващата година обаче Инсарски напуска академията и се завръща в Тбилиси, в Грузия. Катедрата по догматическо богословие отново останала без титуляр. Пред Поснов се открива нова възможност да я заеме, но и този път губи конкурса, състоял се на 6 септември, 1907 година от Михаил Николаевич Скабаланович[26], който печели с 13 гласа „за“ и 7 „против“, срещу 10 гласа „за“ и 10 „против“ за Поснов[27]. През следващия месец Поснов трябва да претърпи още едно разочарование. Професор Феодор Яковлевич Покровски след 30 години академичен труд на полето на библейската история се пенсионира и неговото място се овакантява. Поснов е основен кандидат за мястото, още повече, че и дисертацията му е в тази област. За съжаление ректорът на Киевската духовна академия Владимир Петрович Рибински[28], както и самият Феодор Яковлевич Покровски имат свой кандидат, който макар и с много по-малък стаж и опит от Поснов, се ползва с тяхната безрезервна подкрепа. Избраникът им е Виктор Федорович Иваницки[29], който специализира при Феодор Яковлевич Покровски и на когото самият професор указва преди излизането си в пенсия. Конкурсът е проведен на 25 октомври, 1907 година. При първото гласуване и двамата кандидати получават равен брой гласове 10 „за“ и 9 „против“. Това налага повторно гласуване, при което Иваницки отново получава 10 гласа „за“, докато Поснов само 9. По този начин и третият му опит да влезе в академичния състав на Киевската духовна академия пропада[30].

Както отбелязва В. Бурега в своето изследване, Михаил Поснов влиза в богословските среди не от семейство на клирици, а на обикновени миряни, което му създава големи проблеми, включително заради предразсъдъците на редица клирици, че той не е един от тях[31]. В писмата на професор Дмитрий Иванович Богдашевски до професор Алексей Афанасьевич Дмитриевски се разкрива тягостната атмосфера, която цари в Киевската духовна академия в началото на XX-ти век, разделението на лагери в академичните среди, недоверието, кадруването и задкулисието[32]. Поснов е от хората, които имат в началото сравнително малко поддръжници сред академичния състав, но с времето спечелва доверието на все повече колеги. За негово съжаление обаче е недолюбван от групата на ректора на академията, независимо че и самите ректори често се сменят. В едно от едно от писмата на професор Богдашевски ясно се вижда, как тогавашният ректор на Киевската духовна академия епископ Теодосий (Олтаржевски) прави всичко възможно да не позволи академичното развитие на Поснов. Той е категорично против назначаването на Поснов през 1909 година за частен доцент в академията, без обаче да може да посочи аргументи за тази си позиция[33]. По това време Михаил Поснов продължава да е помощник инспектор в Киевската духовна академия[34], независимо че вероятно, не без помощта и протекцията на професор Стефан Тимофеевич Голубев[35], от началото на 1908 година става частен доцент в Университета „Св. Владимир“ в Киев, където чете лекции по Църковна история[36].

Поснов е пословичен в своето трудолюбие и се явява ярко потвърждение на факта, че успехът в една област се гради на талант и много труд, а ако талантът липсва или е недостатъчен, на още повече труд. Това ясно личи от твърдото решение на професор Дмитрий Иванович Богдашевски да се пребори със статуквото и да наложи Михаил Поснов да оглави катедрата по Свещено Писание на Новия Завет, въпреки че фаворит е Василий Петрович Соколов. По този повод професор Богдашевски в друго писмо до професор Дмитриевски пише „За Свещеното Писание мисля да предложа Михаил Емануилович Поснов. Знам, че моето предложение ще срещне от страна на кадетите най-страшна опозиция, но ще действам по съвест…. От всички за Свещеното Писание този според мен е най-добрият. Той няма особен талант, но има необикновено трудолюбие, ревност към науката[37]“.

Това трудолюбие и отдаденост на работата са действително за пример. Те не остават незабелязани за обкръжението му, за държавата и Църквата. За един кратък период от десетина години Поснов става носител на пет значими отличия на Руската църква и държава[38]. През 1904 година е награден с орден „Св. Станислав“ 3-та степен, а през 1908 година с орден „Св. Анна“, също 3-та степен[39]. Впоследствие през 1912 година е награден с орден „Св. Станислав“ 2-ра степен, а през 1915 година и със „Св. Анна“ 2-ра степен[40]. За големите си заслуги към Църквата, науката и обществото през 1913 година му е дадено правото да носи медала „300 години династия Романови[41]“.

Следва…(виж тук).

____________________________________________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл 2023, кн. 1, с. 37-56. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Вж. примерно: Borowik, I., G. Babinski, New Religious Phenomena in Central and Eastern Europe. Krakow, 1997, p. 180.

[2]. Стара административна единица в Руската империя, която включва един град с прилежащите му селски общини.

[3]. Curriculum vitae от 14.09.1913. Институт рукописи Национальной библиотеки Украины им. В. И. Вернадского. Ф. 17. Д. 1942. Л. 1-2. Документът е публикуван в: Биографический словарь выпускников Киевской духовной академии, 1819-1920. Т. 2, Киев. 2015 [Biographical dictionary of graduates of the Kiev Theological Academy, 1819-1920, t. 2. Kiev, 2015], с. 574.

[4]. Центральный государственный исторический архив Украины в г. Киеве (ЦГИА-УК). Ф. 711. Оп. 1. Д. 10950. Л. 1–5, формулярен списък съставен от администрацията на КДА през 1915 г. Документът е публикуван в: Биографический словарь…, Т. 2 [Biographical dictionary…, t. 2], 574 –575.

[5]. Писмото до Николай Никанорович Глубоковски е от 01.01.1906, и е публикувано в: Сосуд избранный: история российских духовных школ в ранее не публиковавшихся трудах, письмах деятелей Русской Православной Церкви, а также в секретных документах руководителей советского государства (съст., ред., комент. М. Склярова). СПб. 1994 [Sklyarov, M. The Vessel of the Chosen: The History of Russian Theological Schools in Previously Unpublished Writings, Letters of Russian Orthodox Church Figures, and Secret Documents of the Leaders of the Soviet State, St. Petersburg, 1994], с. 83.

[6]. Ibid.

[7]. Литвинова, Лариса Владимировна, «Поснов, Михаил Эммануилович». – В: Православная Энциклопедия. Т. LVII, Москва, 2020 [Litvinova, L. “Posnov, Mikhail Emmanuilovich.” In: Orthodox Encyclopaedia. T. LVII, Moscow, 2020], с. 583.

[8]. Ibid.

[9]. Бялата емиграция в България: Материали от научната конференция София, 23 и 24 септември 1999 г. (ред. Г. Малков). София. 2001 [White Emigration in Bulgaria: Proceedings of Scientific Conference Sofia, 23-24 September 1999 (ed. G. Malkov), Sofia, 2001], с. 378.

[10]. ИР НБУВ. Ф. 191. No. 115. 76 л. Цит. по: Ткачук, М. „Академию бесконечно люблю… “: архиепископ Василий (Богдашевский) как студент, профессор и ректор Киевской духовной академии“. ТКДА (Труди Київської Духовної Академії) 16 (2012) [Tkachuk, M. “I love the Academy infinitely… : Archbishop Vasily (Bogdashevsky) as a student, professor and rector of the Kyiv Theological Academy”. TKDA (Proceedings of the Kyiv Theological Academy), 16 (2012)], с. 35.

[11]. Феодор Яковлевич Покровский (1860-1920) e виден руски православен библеист, професор в катедрата по Библейска история при Киевската духовна академия. Автор е на редица трудове, като: Разделение еврейского царства на царство иудейское и израильское. Киев, 1885 [The division of the Jewish kingdom into the kingdom of Judah and the kingdom of Israel. Kiev, 1885]; По поводу возражений современной критики против существования Моисеева закона ранее древнейших пророков-писателей. Киев. 1890 [Concerning the objections of modern criticism against the existence of the Mosaic Law earlier than the most ancient prophet writers. Kiev. 1890]; Военачальник Давидов Иоав. Киев, 1903 [Military commander Davidov Ioav. Kiev, 1903].

[12]. Във фонд № 304 на Института за ръкописи в Киев, дисертацията на Михаил Поснов се пази под номер 1546. Вж.: Філософська і богословська спадщина Київської духовної академії (1819-1924): досвід археографічних та бібліографічних студій: зб.наук.пр. (ред М. Л. Ткачук), Киiв, 2019 [Philosophical and theological heritage of the Kyiv Theological Academy (1819-1924): experience of archaeological and bibliographic research: a collection of scientific papers (ed. M. L. Tkachuk). Kyiv, 2019], с. 10, бел. 14.

[13]. Тази руска академична титла е приблизителен, но не пълен еквивалент на нашата магистърска степен. Вж. по-подробно: Извлечение из протоколов Совета Киевской духовной академии за 1897-1898 учебный год. Киев. 1898 [Extract from the minutes of the Council of the Kiev Theological Academy for the academic year 1897-1898. Kiev, 1898] с. 345-350, 410, 412; Вж. също: Сухова, Н. Русская богословская наука (по докторским и магистерским диссертациям 1870-1918 гг.). Москва, 2013 [Sukhova, N. Russian theological knowledge (on doctoral and master’s theses 1870-1918). Moscow, 2013], 173, 236, 262.

[14]. Епископ Платон (Петров). „Краткая историческая записка о судьбах Киевской семинарии за сто лет ее существования (1817-1917)“. ТКДА 14 (2011) [Bishop Platon, “A brief historical note on the fate of the Kiev Seminary during one hundred years of its existence (1817-1917)”. TKDA 14 (2011)], с. 139.

[15]. Биографический словарь…, [Biographical Dictionary, t. 2], с. 575.

[16]. Вж. по-подробно: Поснов, М. Идея завета Бога с израильским народом в Ветхом Завете. Опить богословско-философскаго обозренiя исторiи израильского народа. Богуславь, 1902 [Posnov, M. The idea of God’s covenant with the people of Israel in the Old Testament. Experience of theological and philosophical review of the history of the Israeli people. Boguslav, 1902].

[17]. Колупаев, Р. „Поснов, Михаил Эммануилович.“ В: Католическая энциклопедия, Т. 3, Москва, 2007, с. 1674. [Kalupaev, R., M. Posnov, Catholic encyclopedia, t. 3, Moscow, 2007], c. 1674.

[18]. Протоиерей Александър Александрович Глаголев (1872-1937), професор в Киевската духовнта академия, преподава староеврейски и Библейска археология. Изключителен ерудит, ползващ 18 древни и нови езика. Един от съставителите на емблематичния труд „Толковой Библии“ под редакцията на А. Лопухин.

[19]. Бурега, В. «Жизненный путь и научное наследие профессора М. Э. Поснова». ТКДА, 26 (2017) [Burega, V. “Life path and scientific heritage of Professor M. E. Posnov.” TKDA, 26 (2017)], с. 275.

[20]. Ibid., 266.

[21]. Професор Алексей Афанасьевич Дмитриевски (1856–1929). Един от най-видните руски византинисти. Специалист по Литургика, доктор по Църковна история. Почетен член на Императорското Православно Палестинско общество.

[22]. Професор Николай Федосеевич Мухин (1868–1919), изтъкнат руски богослов, църковен историк и екзегет. Възпитаник и преподавател в Киевската духовна академия.

[23]. Професор Василий Илич Екземплярски (1874–1933). Руски религиозен философ и богослов, публицист. Преподавател в катедрата по нравствено богословие на Киевската духовна академия, председател на Киевското религиозно-философско общество, издател и главен редактор на „Христианская мысль“.

[24]. Професор Дмитрий Иванович Богдашевски (1861-1933), бъдещият архиепископ Василий. Един от най-видните представители на руската Библеистика, преподавател, а по-късно и ректор на Киевската духовна академия. Автор на редица трудове и изследвания по Нов. Завет. Свещеномъченик на Църквата.

[25]. Извлечение из журналов Совета Киевской духовной академии за 1906-1907 учебный год. Киiв, 1907 [Extract from the journals of the Council of the Kyiv Theological Academy for the 1906-1907 academic year. Kiev, 1907], 64-66.

[26]. Професор Михаил Николаевич Скабаланович (1871-931). Известен руски православен богослов, екзегет, литургист и църковен историк.

[27]. Извлечение из журналов Совета Киевской духовной академии за 1907-1908 учебный год. Киiв, 1908 [Extract from the journals of the Council of the Kyiv Theological Academy for the 1907-1908 academic year. Kiev, 1908], 39, 52.

[28]. Професор Владимир Петрович Рибински (1867-1944). Руски православен богослов, библеист, възпитаник и преподавател в Киевската духовна академия.

[29]. Професор Виктор Федорович Иваницки (1881-1956). Възпитаник на Киевската духовна академия (ученик на Владимир Петрович Рибински), първоначално доцент, а след това професор в катедрата по Библейска история (1907–1919). Занимава се основно с историята на Александрийската църква.

[30]. Извлечение из журналов Совета Киевской духовной академии за 1907-1908 [Extract from the journals of the Council of the Kyiv Theological Academy for the 1907-1908], 106-107.

[31]. Вж. по-подробно: Бурега, В. Жизненный путь… [Burega, V. Life path …], c. 264.

[32]. Вж. по-подробно: Сухова Н. „Люблю Академию и всегда буду действовать во имя любви к ней…“ (письма профессора Киевской духовной академии Димитрия Ивановича Богдашевского к Алексею Афанасьевичу Дмитриевскому) (Продолжение). Вестник ПСТГУ. Серия II: История. История Русской Православной Церкви 6 (55), 2013 [Suhova, N. „I love the Academy and will always act in the name of love for it…” (letters from professor of the Kyiv Theological Academy D.I. Bogdashevsky to A. A. Dmitrievsky) (Continued). Bulletin of PSTGU. Series II: History. History of the Russian Orthodox Church 6 (55), 2013].

[33]. Писмо №14 от 19 август 1909 г. Сухова Н. Люблю Академию… [Suhova, N. I love Academy], с. 88.

[34]. Вж.: Буняк, О. Альбом „LX вып. студентовъ Кіевской Духовной Академіи, 1903-1907“ із зібрання Національного музею історії України як історичне джерело. – В: Православ’я в Україні: Матеріали V Міжнарод. наук. конф. присвяченої 400-літтю Київської Духовної Академії (1615-2015). м. Київ, 17-18 листопада 2015 р. Киiв, 2015 [Buniak, O. Album „LX issue. students of the Kiev Theological Academy, 1903-1907” from the collection of the National Museum of History of Ukraine as a historical source. – In: Orthodoxy in Ukraine: Materials of the V International People. Sci. conf. dedicated to the 400^th anniversary of the Kiev Theological Academy (1615-2015). m. Kiev, 17-18 leaf fall 2015 Kiev, 2015], с. 310.

[35]. Професор Стефан Тимофеевич Голубев (1848-1920). Руски православен богослов и историк. Възпитаник на Киевската духовна академия и преподавател в катедрата по Руска църковна история. Член-кореспондент на Императорската академия на науките.

[36]. Биографический словарь… [Biographical Dictionary], с. 575.

[37]. Писмо №21 от 11 октомври 1910 г. Сухова, Н. Люблю Академию… [Suhova, N. I love Academy], с. 98.

[38]. Вж. по-подробно: Гусев, Игор Евгениевич. Ордена, медали и наградные знаки от Петра I до современности. Москва, 2020 [Gusev, I. Medals and awards from Peter I to the present. Moscow, 2020], 18, 21, 46.

[39]. Биографический словарь… [Biographical Dictionary], с. 575.

[40]. Ibid.

[41]. Ibid.

Изображения: авторът Венцислав Каравълчев и професор Михаил Емануилович Поснов (1873-1931). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-hlu