Венцислав Каравълчев

Mihail Emanuilovich Posnov – Life and Works

Ventzislav Karavaltchev

Abstract

The present study briefly traces the life and creative path of the great theologian M. Posnov, one of the doyens of academic theology in Bulgaria. On the basis of rich sources, his life and academic growth in the former Russian Empire, as well as his life and work in exile are traced. A number of emphases are placed on the difficulties he encounters in the academic circles, which reveals the atmosphere prevailing in these circles during the period under review.

Keywords: Kiev Theological Academy, Academic Theology, University of Sofia, Orthodox Theology, Church History, Biblical Studies, Russian Church, Bulgarian Church

***

На 13 октомври, 2021 година се навършиха 90 години от смъртта на Михаил Емануилович Поснов, един от доайените на академичното богословие в България и на дисциплината „Църковна история“ в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е автор на редица задълбочени изследвания в областта на историята на Църквата и Библеистиката, много от които не са загубили своето значение и до днес[1]. Огромните му познания в редица области на богословието, неговата методология и аналитичност в изследванията, както и невероятното му трудолюбие, го превръщат в едно от големите и уважавани имена в богословската наука.

Роден е през месец януари 1873 година в село Протасев Угол, Сапожовски уезд[2],  в Рязанската губерния на Руската империя (днес сeло Завидово в Чучковския район на Рязанската област, Руска федерация). Според собственоръчно написаното от него CV, той е роден на 7 (19) януари, 1873 година[3], но според официален документ от архива на Киевската духовна академия рождената му дата е 12 (24) януари 1873 година[4]. Разногласие има не само по отношение на точната рождена дата, но и по отношение изписването фамилията му. Както сам заявява в писмо до професор Николай Никанорович Глобуковски, фамилията му идва от пост – постен и следователно трябва да бъде Постнов, а не Поснов[5]. В същото писмо той обяснява, че неговият баща се казва Емануил, а не както е записан по паспорт Мануил. Независимо от тези възражения в официалната история и документи той остава с погрешната според него фамилия Поснов, но успява да коригира своето презиме (бащино име) на Емануилович[6].

Михаил Поснов се ражда в семейството на земеделеца Мануил Степанович Поснов. Неговият дядо Степан Павлов Поснов е крепостен селянин, който през 1850 година съумява да се откупи и да стане свободен. След получаването на свободата си, Степан Поснов успява да забогатее от земеделие, с което се занимава. За съжаление, неговият наследник, бащата на Михаил Поснов, не успява да се справи добре с наследения поминък и е принуден да продаде семейното имение и да се премести със семейството си в гр. Сапожок[7]. Родителите на Михаил Поснов – според него самия – са дълбоко вярващи християни с висок морал, здраво вкоренен в православната традиция и нравственост. Те се грижат Михаил Поснов да получи не просто добро образование, но добро християнско образование. На осемгодишна възраст, през 1881 година той е записан в местното училище, където учи две години[8]. По съвета на свещеник Николай Николски през 1884 година е преместен в Духовно училище в град Сапожок, Рязанска губерния, откъдето през 1888 година преминава в Духовната семинария в гр. Рязан, където се обучава още 6 години[9]. През 1894 година държи успешно изпит и постъпва в Киевската духовна академия, където не само изучава задълбочено богословските дисциплини, но и участва активно в академичния живот. В Института за ръкописи към Националната библиотека на Украйна се пази неиздаден превод на едно от най-важните произведения на Иммануил Кант „Основи на метафизика на нравите“, дело на Поснов и негов състудент[10]. През 1898 година той завършва успешно академията и под ръководството на професор протоиерей Феодор Яковлевич Покровски[11], написва своята кандидатска дисертация: „Идея завета Бога с израильским народом в Ветхом Завете[12].“ Работата получава оценка 4 по петобалната система и с решение на Академичния съвет на Киевската духовна академия от 12 юни 1898 година, утвърдено няколко дни по-късно от Киевския митрополит Йоаникий, на Михаил Поснов е присъдена титлата кандидат на богословието[13]. След тази дата Поснов започва своя труден и изпълнен с много предизвикателства път в академичното израстване. На 1 октомври, 1898 година той е назначен за преподавател по руски и църковнославянски език в Богуславското духовно училище, недалеч от Киев. През следващата година е натоварен и с преподаването на катехизис, математика и църковен устав.

През 1901 година се извършва една сериозна трансформация в Киевската духовна академия, която спомага на Михаил Поснов да се завърне в Киев и да бъде в непосредствена близост до академичните среди. Тогава е завършено замисленото още през 1892 година строителство на нова сграда за Киевската духовна академия. Академията се премества в днешния Шевченковски район на Киев, в самата централна част на града. Новата сграда е с големи и удобни учебни помещения, разполага и с общежитие и столова за студентите и преподавателите[14]. В старата сграда на академията, в Киевския район Подол (съседен на Шевченковския), е преместено Киево-Подолското духовно училище, към което през 1902 година е присъединено и Богуславското духовно училище. Така от 16 август, 1902 година Михаил Поснов с указ № 6294 на Светия Синод е назначен за преподавател в Киево-Подолското духовно училище[15]. Само няколко месеца по-късно в Киевската духовна академия се освобождава място за помощник инспектор, за което Михаил Поснов кандидатства и с решение на Киевския митрополит Теогност (Лебедев) от 3 януари, 1903 година Поснов е назначен. Междувременно през 1902 година той успява да издаде значително подобрен и допълнен вариант на своята кандидатска дисертация „Идея завета Бога с израильским народом в Ветхом Завете[16]“, която депозира в академията и кандидатства с нея за получаване на магистърска степен[17]. На 17 април 1903 година се състои защита на тази негова работа пред Съвета на Киевската духовна академия и независимо от сериозните забележки на своите рецензенти, професор Феодор Яковлевич Покровски и доцент свещеник Александър Александрович Глаголев[18], успява успешно да я защити. Основна критика на рецензентите била върху първите две глави на съчинението, които те намират за излишни, защото засягат времето на Адам и на Ной и не се отнасят пряко към завета с народа на Израил. Също така считат, че библейско-богословският анализ на понятието „завет“ трябва да бъде още по-задълбочен, защото се явява ключов за съчинението[19]. На 30 май, 1903 година Светият Синод на Руската православна църква дава на Михаил Поснов званието магистър по богословие. Според тогавашните академични правила, магистърската степен е достатъчна за доцентско звание[20].

Въпреки своето доближаване до заветната цел – академичното поприще в Киевската духовна академия, Поснов ще трябва да преодолее редица трудности и да изчака няколко години, за да осъществи желанието си. В периода 1903 до 1908 година Поснов прави няколко неуспешни опита да заеме академична длъжност в Духовната академия. През юни 1906 година след излизането в пенсия на професор Митрофан Филипович Ястребов се овакантява катедрата по догматическо богословие. Поснов кандидатства за освободеното място. Той е подкрепен от редица професори, сред които Дмитриевски[21], Мухин[22], Екземплярски[23], Богдашевски[24], Глаголев и други, но на тайното гласуване в Съвета на Киевската духовна академия състояло се на 31 август, 1906 година губи от Митрофан Павлович Инсарски. Михаил Поснов получава 12 гласа „за“ и 10 „против“, докато Инсарски има 14 гласа „за“ и 8 „против[25]“. На следващата година обаче Инсарски напуска академията и се завръща в Тбилиси, в Грузия. Катедрата по догматическо богословие отново останала без титуляр. Пред Поснов се открива нова възможност да я заеме, но и този път губи конкурса, състоял се на 6 септември, 1907 година от Михаил Николаевич Скабаланович[26], който печели с 13 гласа „за“ и 7 „против“, срещу 10 гласа „за“ и 10 „против“ за Поснов[27]. През следващия месец Поснов трябва да претърпи още едно разочарование. Професор Феодор Яковлевич Покровски след 30 години академичен труд на полето на библейската история се пенсионира и неговото място се овакантява. Поснов е основен кандидат за мястото, още повече, че и дисертацията му е в тази област. За съжаление ректорът на Киевската духовна академия Владимир Петрович Рибински[28], както и самият Феодор Яковлевич Покровски имат свой кандидат, който макар и с много по-малък стаж и опит от Поснов, се ползва с тяхната безрезервна подкрепа. Избраникът им е Виктор Федорович Иваницки[29], който специализира при Феодор Яковлевич Покровски и на когото самият професор указва преди излизането си в пенсия. Конкурсът е проведен на 25 октомври, 1907 година. При първото гласуване и двамата кандидати получават равен брой гласове 10 „за“ и 9 „против“. Това налага повторно гласуване, при което Иваницки отново получава 10 гласа „за“, докато Поснов само 9. По този начин и третият му опит да влезе в академичния състав на Киевската духовна академия пропада[30].

Както отбелязва В. Бурега в своето изследване, Михаил Поснов влиза в богословските среди не от семейство на клирици, а на обикновени миряни, което му създава големи проблеми, включително заради предразсъдъците на редица клирици, че той не е един от тях[31]. В писмата на професор Дмитрий Иванович Богдашевски до професор Алексей Афанасьевич Дмитриевски се разкрива тягостната атмосфера, която цари в Киевската духовна академия в началото на XX-ти век, разделението на лагери в академичните среди, недоверието, кадруването и задкулисието[32]. Поснов е от хората, които имат в началото сравнително малко поддръжници сред академичния състав, но с времето спечелва доверието на все повече колеги. За негово съжаление обаче е недолюбван от групата на ректора на академията, независимо че и самите ректори често се сменят. В едно от едно от писмата на професор Богдашевски ясно се вижда, как тогавашният ректор на Киевската духовна академия епископ Теодосий (Олтаржевски) прави всичко възможно да не позволи академичното развитие на Поснов. Той е категорично против назначаването на Поснов през 1909 година за частен доцент в академията, без обаче да може да посочи аргументи за тази си позиция[33]. По това време Михаил Поснов продължава да е помощник инспектор в Киевската духовна академия[34], независимо че вероятно, не без помощта и протекцията на професор Стефан Тимофеевич Голубев[35], от началото на 1908 година става частен доцент в Университета „Св. Владимир“ в Киев, където чете лекции по Църковна история[36].

Прочетете още „Михаил Поснов – живот и трудове*“ →