Павел Павлов[1]

The Author is a Professor of Church History at the Faculty of Theology of Sofia Univeristy “St. Kliment Ohridski”. E-mail: ppavloff@theo.uni-sofia.bg, https://orcid.org/0000-0002-4726-4236

Abstract

Pavel Pavlov, St. Justin Cheliiski “with all the saints” (Theological Program in the Intro duction and Conclusion of the “Live of the Saints). The author examines the agiographic emphasis placed by Father Justin Pop ovich on his work, especially while writing the Lives of the Saints as they pertain to the general paradigm of Orthodox theology and the life of the faithful. While too short to present in full in this format various points are highlighted such as the links between Fr. Justin and Fr. Georges Florovsky, the common approach to the Lives of the Saints with the way they manifest a concrete awareness in church life, and their role in the formation of a his torical consciousness.

Keywords: St.Justin Cheliiski, Georges Florovsky, Hagiology, Lives of Saints, Church History, Orthodox Theology, Religious Studies

„Житията на светците не са нищо друго, освен животът на Господа Христа, подновен във всеки светец, в по-голяма или по-малка мяра, в един или друг облик. Или по-точно: това е животът на Господа Христа, продължен чрез светците“. Св. Юстин Челийски, Предговор към „Жития на светиите“

През 1943 година иеродякон Серафим (Алексиев)[2] публикува в списание Православен мисионер (бр. 1-2) своята забележителна студия „Достоверни ли са житията на светиите [3]“. В нея той прави една богословска и историческа апология на житийния жанр и говори за създаването на съвременни агиографски образци. Там, между другото споменава: „Ако гръцката агиографска богословска литература е доста богата, ако и в православна Сърбия еп. Николай Велимировичъ въ сътруд ничество съ свои съмишленици като архимандритъ Иустинъ Попо вичъ и др. издадоха Пролозите[4] и други агиографски съчинения, защо ние да оставаме назад?[5]“ Последното означава, че още от преди 1943 г. отец Юстин е известен в православните богословски среди с аги ографските си трудове и вкус към подобно богословско усилие. Тази своя светонасоченост той ще развие в пълнота в годините на изгна ние в манастира Челие, където ще подготви и издаде най-мащабното си дванадесеттомно съчинение „Жития на светиите“.

Какво е да се занимаваш с живота на светците във време, в което никой не цени светостта, когато се изгражда нова секуларна героика, в която главни герои ще са революционери, партизани и дори спор тисти? Какво ли е коствало на архимандрита доктор „бивш професор от Университета[6]“, които се интересува по-рано главно от гносеология и монашеско богословие, за да започне да се занимава с нещо по научно-популярно, за каквото се счита (особено в това време – средата на ХХ-ти век) заниманието с общи сборници за светии. Вероятно, по негово мнение, нещата са толкова отчайващи и няма никакво място за академично богословие, че единствено възможно и необходимо е да се прави нещо по-достъпно, и нещо по-полезно за обикновените християни, за да има възможност и съвременният човек да бъде истински християнин, като бъде воден от светиите според календара всеки ден. И още: да се прави нещо, което е ключово важно, за да може да се пренесе Преданието в следващите поколения – да се за пази вкусът и усетът за светостта и светците във време на тотална смяна на мирогледа.

Поколението на св. Юстин успява да преживее няколко войни, но не успява сякаш да оцелее и преживее „мира и освобождението“ в Титова Югославия. Мнозина честни изследователи са прогонени от Родината, други са заточени, а трети се примиряват с настъпилата ситуация. Разбира се, има и четвърти, които съзнателно започват да служат на атеистичната комунистическа власт[7]. Важният въпрос е какво полезно може да се направи при това неблагоприятно положение на нещата. Отец Юстин започва да преориентира своите научни задачи и се заема с подготовката на многотомно изследване на живота на светиите като отговор на създалата се ситуация. Житията като пример за християнско живеене в различни исторически епохи, епохи на гонения и благоденствие, на рушене и градеж на Църквата. Тези примери би трябвало да окуражат редовите християни и да изобличат отстъпниците.

За сборника „Жития на светиите“

След прогонването от Университета отец Юстин сякаш замразява, поне временно, систематичната работа върху неговия цялостен курс по Догматика и пренасочва своите усилия към подготовката и издаването на многотомника „Жития на светиите“. По-късно, когато свършва с работата по това издание, той отново ще се върне към Догматиката и ще издаде следващия трети том[8]. Животът често нарушава нашите планове, но е важно със смирение и отговорност да приемаме това, което ни връхлита, колкото и неочаквано да е то за нас. Едва ли успешният и любим университетски преподавател е очаквал, че ще му се наложи да напусне академичната аудитория и да бъде заточен в отдалечен манастир, и това като благоволение на властите, понеже е имало планове да бъде разстрелян.

От станалото вече известно писмо[9] на отец Юстин до д-р Ђоко Слијепчевић от началото на 1963 година знаем, че „преди две години завърших последната дванадесета книга на „Жития на светиите“, които чакат своя христолюбив издател. Дали ще се намери такъв в сегашния род Сръбски[10]?“ От тази кратка бележка се потвърждават поне две неща: първо, кога е напълно завършено писането на сборника (края на 1961 година или началото на 1962 година) и, второ, съмнението на отец Юстин, че изобщо ще се намери издател на този сборник в настоящето време. Това ни показва, че отецът-професор не пише този текст за настоящето, а за бъдещето. Тоест не практични подбуди го мотивират, а вяра, че нещата ще се променят в бъдеще и тогава ще има още по-голяма нужда от такива текстове. Слава Богу, още приживе, макар и в самия край на живота си, той успява да види пълното издание на неговия труд[11].

Още по-ранните изследователи на живота и делото на отец Юстин Попович, преди неговата официална канонизация, обръщат внимание на неговото наблягане на живота на светците. Например отец професор Радомир Попович казва: „За това, нека го кажем отново, той намира образец и пример в светците на Църквата, чиито свят живот открива в тъмата на отлетелите столетия. За него, както и за всеки друг истински право-мислещ и право-живеещ християнин, светците са били и остават жив пример и чисто олицетворение на първообраза – Господ Христос. Именно те са образ на Христовия живот, който на практика повтарят и на който подражават в своя живот и в своето време. Затова не е случайно, че по-късно именно на писането и превеждането на житията на светците отец Юстин посвещава толкова много труд и мъка, което в края на неговия живот намира израз в отпечатването на 12 тома Жития, за всеки месец в годината по един том, като незаменимо четиво, енциклопедия и галерия на светците на Вселенската църква. Биографиите на светците – агиографията – са важен дял от духовното наследство на Православието през столетията, както и самият Челийски авва казва: „И днешният християнин може да бъде истински християнин, ако бъде воден от светците от ден в ден[12]”.

Какъв е богословският замисъл на св. Юстин Челийски в работата му с „Жития на светиите“?

„Вие сте солта на земята… Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина“ (Матей 5:13-14)

В един кратък текст едва ли би могла да се обхване цялостният замисъл на един прогонен от Университета професор по тема, която ще бъде негова настолна работа в продължение на десетилетия. Разбира се, че един утвърден изследовател, какъвто е по-това време отец Юстин, няма просто само да събере, да преведе и да подготви за издаване вече известни текстове, а по-скоро, на основата на своя натрупан опит, ще се опита да внесе свой принос в конкретната задача, попълвайки празнините и изграждайки една съвременна богословска концепция. Съгласен съм с мнението на колегата Владимир Цветкович, изказано в наскоро излязлата негова книга, посветена на св. Юстин, че с работата си върху „Житията на светците“ и с разбирането си за светците като продължители на живота на Богочовека и на апостолите в света през вековете отец-професорът „отхвърля схоластичното разделение между Свещеното Писание и Свещеното Предание, толкова очевидно у някои православни богослови[13]“. Освен това обаче бих добавил, че се попълва и празнина в Еклисиологията, където „Житията на светиите“ заемат едно, макар и обширно, но естествено място. И още нещо важно, житията са в основата на всекидневното богослужение, защото върху описаните събития в тях се изгражда химнографията на чествания празник.

Този ненатрапчив, естествен богословски фокус върху Агиологията наистина ще извади тази богословска дисциплина от чисто филологическия (само като литературен жанр с панегирична окраска) и исторически (само като исторически извор и то със съмнителна достоверност) плен, в който тя попада след Просвещението. Освен отец Юстин[14], върху тази тема работят и други богослови в това време (по-горе посоченият архимандрит Серафим Алексиев), като тук ще спомена най-напред протоиерей Георги Флоровски. Това правя главно заради това, че са от едно поколение (отец Георги е роден през 1893 година, а отец Юстин през 1894 година), но и заради приятелството, което ги свързва като събратя и като богословски съмишленици. Само за кратка илюстрация ще вметна, че например текстът Дом Отчий на отец Георги Флоровски, писан между Прага и Париж (1925-1927) е преведен и издаден от отец Юстин първо на сръбски език[15] и предхожда с една година издаването му на руски език[16]. Това означава, че отец Юстин вероятно лично е получил този текст от Георги Флоровски, който по това време вече е преподавател в Православния институт „Св. Сергий“ в Париж. Петдесет години по-късно, когато завършва последния том от Догматиката си отец Юстин отново ще цитира неколкократно този ранен текст на отец Георги[17].

Прочетете още „Преподобни Юстин Челийски „С всички светии“ (Богословската програма в предговора и послеслова към „Жития на светиите“)*“ →