Николай Маджуров

Вярата в Христовото възкресение и извиращото от него светло упование за християнското сърце са многократно засвидетелствани и достатъчно удостоверени в новозаветното благовестие. Когато Спасителят умрял, тялото му било положено в гроба на Иосиф Ариматейски. Гробът бил затиснат с голям камък. Последният бил запечатан, а гробът – заварден със стража (Матей 27:60, 66). Римски войници са пазили мъртвото тяло. Военната охрана се е наложила от обстоятелството, че влиянието на Иисус Христос всред народа било голямо. Първосвещениците и старейшините са си спомнили твърденията на Спасителя, че ще възкръсне три дни след смъртта Си. „Господарю – казали те на Пилат, – спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и кажат народу: възкръсна от мъртвите“ (Матей 27:63-64).

Настъпила нощ! Дълбока тишина царувала около Христовия гроб.

Но ето че изведнъж станало силно земетресение: „Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг“ (Матей 28:2-3). От гроба в небесно сияние възкръснал Победителят Христос!

Стражата онемяла от страх – станала като мъртва. И след като се посъвзела от първия ужас, побягнала в Иерусалим, за да разкаже за случилото се.

Градът все още спял, когато членовете на синедриона се събрали по спешност, за да вземат бързи мерки против разпространената радостна вест. Но всичко било напразно! С възкресението на Иисус Христос възкръснали и някои светии. Последните влезли в светия град и се явили на мнозина (Матей 27:52). Въпреки това закоравелите иудейски водачи решили да заглушат слуха за чудото и да не позволят той да се разпространи между народа. Те повикали при себе си войниците и като им дали достатъчно пари, поръчали: „Кажете, че учениците дойдоха нощем и Го откраднаха; и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тази мълва се носи между иудеите до днес“ (Матей 28:12, 15).

Вестта за Христовото възкресение е толкова велика, и необикновена, че дори някои от учениците отначало не повярвали в нея.

Първи се удостоили да чуят благовестието за възкресението на Иисус Христос, да Го видят, да Му се поклонят и да приемат непосредствено спасителното Му слово „Радвайте се!“ – жените-мироносици. Те са четири: Саломия, Иоанна, жената на Хуз, Мария Магдалина и Мария Иаковова.

След като прекарали нощта в плач, рано сутрината в неделя, те се отправили към гроба на своя любим Учител и Спасител.Те дошли тук да изпълнят своя дълг, както си бяха обещали: да помажат с аромати драгоценното тяло на Господа. Пред гроба обаче жените стояли в голямо недоумение! Очудвали се в себе си защо огромният камък е отвален от гроба, самият гроб е празен и никаква следа няма от печата и стражата. Това недоумение пълнело душата им с тревога и скръб. Но ето, в тези мъчителни минути, неочаквано чуват победоносната вест, съобщена им от стоящия при гроба Ангел: „Не бойте се, зная, че търсите разпнатия Иисус; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал: дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ“. Поразени и треперещи, жените само слушали Ангела, който продължил: „идете скоро, та обадете на учениците му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, предварва ви в Галилея; там ще Го видите“ (Матей 28:5-7; Марк 16:6-7; Лука 24:3-6). И жените-мироносици, очевидки на това необикновено събитие, със свещен трепет и благоговеен ужас побягнали от гроба. По пътя те никому нищо не казали, понеже се бояли (Марк 16:8). Когато вкъщи разказали на учениците за видяното и чутото, апостолите сметнали техните думи за „празни“ и не им повярвали (Лука 24:11).

Между това Петър и Иоан, известѐни за случилото се, тръгнали към гроба Господен. Двамата апостоли искали сами да проверят, което чули от жените-мироносици, и да разгледат гроба. Отначало те вървели заедно, но по пътя Иоан избързал и пръв стигнал при мястото на погребението. Камъкът действително бил отвален и гробът открит. Но той не посмял да влезе вътре, докато не пристигнал и Петър. Щом влезли двамата в празния гроб, забелязали, че завивките, с които било обвито тялото на Господ Иисус Христос, и кърпата, която била на главата Му, са оставени свити на отделни места. Това показвало, че задигане или кражба на тялото не е могло да стане. И още тук Иоан, като видял всичко това, повярвал (Иоан 20:3-8; Лука 24:12).

Мария Магдалина не се стърпяла и втори път отишла при гроба на Иисус Христос. Може би думите на непознатия да не ѝ се видели напълно убедителни; може би тя да не е била удовлетворена от мисълта, че гробът е действително празен; може би, разсъждавала тя, момъкът да е бил един от съучастниците в заговора на свещениците и да ги е измамил.

Чудейки се в себе си, Мария Магдалина се обърнала и вижда човек, застанал близо до нея срещу едно място, обрасло със зеленина и осветено от слънчевите лъчи. Но Мария не Го познала, дори и след като Той ѝ заговорил: „Жено! Защо плачеш? Кого търсиш?“ А тя, като Го помислила за градинар на Иосиф Ариматейски, дошъл рано на работа, отговорила: „Господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема“ (Иоан 20:14-15).

Господ Иисус Христос, покъртен от чистото ѝ блаженно желание, от непристорената ѝ детска простота, ѝ отговорил с една дума, произнесъл само едно име, нейното собствено име. Но Той говорел сега с любящ глас, с който толкова често се обръщал към нея, който тя никога не е могла да забрави, и който сега бил пълен с тъга и съжаление: „Марийо!“ Тогава, като внезапно пробудила се от сън, отчаяната жена познала Онзи, Когото търсила. „Равуни!“ – извикала тя и, като паднала на колене върху влажната трева, обхванала с ръцете си Неговите боси крака, върху които още се виждали червените отпечатъци от гвоздеите. Но възкръсналият Учител и Господ ѝ казал: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог“ (Иоан 20:16-17). Зарадвана Мария се върнала веднага в града и разказала на апостолите, че е видяла Спасителя, и че Сам Той ѝ казал да им съобщи това (Марк 16:10-11; Иоан 20:10).

Свидетелството на Мария Магдалина скоро било потвърдено с ново явяване на Господ Иисус Христос. Когато жените-мироносици се отправили към учениците в града, възкръсналият Учител ги срещнал по пътя и им казал: „Радвайте се!“ Със страх и трепет жените се приближили до Него и Му се поклонили. Като ги успокоил от смущението, Спасителят им заповядал: „Не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят“ (Матей 28:9-10).

От този момент се изповядва Христовото възкресение от милиони уста. Жените-мироносици са първите проповедници на непостижимото знамение и най-възвишеното пасхално поздравление: „Христос възкресе!“

Трябва да отбележим, че след възкресението си, Господ в продължение на 40 дни се явявал редовно на Своите ученици и на другите Свои последователи и беседвал с тях за Царството Божие (Лука 1:3). От тях само за някои явявания се говори в новозаветното благовестие.

Третото Христово явяване било това на апостол Петър. За него свидетелства св. апостол Павел. Той пише, че Христос „се явил на Кифа“ (Петър) и след това на единайсетте“ (1 Коринтяни 15:5).

В същия ден, тоест в деня на Христовото възкресение, станало четвъртото явяване при особени обстоятелства. Двама ученика от числото на 70-те, единият Клеопа, а другият евангелист Лука, отивали на път от Иерусалим за близкото село Емаус. Вървели угрижени и тихо се разговаряли за тъжните събития, които се разиграли в Иерусалим с Иисус Христос. По едно време друг пътник ги настигнал и тръгнал с тях. Той бил възкръсналият Иисус, но те не Го познали. Непознатият пътник ги попитал какви са тези мисли, които разменяли. С тон на укор Клеопа Го запитал: „Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е станало в него през тия дни?“ „Кое?“ – попитал Непознатият. Двамата пътници Му разказали за залавянето на Иисус Христос в Гетсиманската градина, за съденето Му, за жестоките подигравки, за ужасните мъки и страдания, за приковаването на кръста, агонията и смъртта. Като разказали за всичко това, те добавили следните думи на отчаяние: „А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при все това днес е вече трети ден, откак стана това.“

Като изслушал обясненията на Лука и Клеопа, Непознатият, пътник извикал: „О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ И Непознатият им показал, въз основа на Стария Завет, че от Моисей се почва едно непрекъснато пророчество, както за страданията, така и за славата на Христа. При приближаването до Емаус, Той имал намерение да ги напусне, но те Го помолили да остане и Го завели в една къща, гдето решили да подкрепят силите си. Като седнали на трапезата, Гостът взел хляб, благословил го, разчупил го и дал на всеки по къс. В това време духовните очи на Лука и Клеопа се отворили и те познали в лицето на Непознатия разпнатия Христос. Но преди да успеят да го целунат, Той станал невидим за тях. „Не гореше ли в нас сърцето ни – казвали те помежду си, – когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“ Лука и Клеопа веднага заминали за Иерусалим и разказали на апостолите и на другите с тях за преживяното. Но и самите те били посрещнати с радостни уверения, че „Господ наистина възкръснал и се явил на Симона“. Някои от присъстващите тук обаче продължавали да се съмняват (Лука 24:13-35; Марк 16:12-13) и да недоумяват: ако Христос наистина е възкръснал, защо не се яви пред всички ученици?

Тъкмо в това време събралите се били изненадани от ново и чудно явление. Възкръсналият Господ се явил пети път – зад трапезата. Гледайки ту един, ту друг, Той им казал с умилителен глас думите: „Мир вам!“ Необикновеният вид на Неговото прославено тяло и самият факт – възкръснал от мъртвите – ги смутил и изплашил. Те помислили, че виждат дух. „Защо се смущавате – попитал ги Спасителят, – и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам“. И Той протегнал ръцете Си, показал раните Си, причинени от гвоздеите, но никой не се осмелил да се докосне до Heго. Това бил Той, Неговият глас, Неговото лице, белезите от разпятието. Ала някаква промяна личала в Неговата външност, която те не могли да разберат. За да отстрани и последното им съмнение, Господ ги попитал: „Имате ли тук нещо за ядене? Те Му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях“. Христос вече не се е нуждаел от никаква храна, освен онази, която никога не преставал да иска през време на Своя земен живот. Но за тези хора с плът и кръв било необходимо материално доказателство. След това Господ, като повдигнал очи, говорил им за Себе Си и за тях. Когато ги поучавал, лицата на учениците просияли с лика на забравената надежда, и очите им заблестяли, като на опиянени. През тези последни мъчителни дни, този е бил първият час на общо спокойствие и утеха. Несъмненото присъствие на Учителя доказвало, че Бог не ги е напуснал и че няма да ги напусне вече. Пророчествата се изпълнили. Те са знаели от по-рано, всичко което Той им казвал, но сега, когато устата Му повторила думите, действително оживяли в техните сърца. Повторно Спасителят казал на апостолите: „Мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им каза: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Иоан 20:19-25; Лука 24:36-43; Марк 16:14). От този велик и светъл момент апостолите по-усилено, по-ясно и по-определено започнали да схващат своето новозаветно служение: строители на Църквата, избрани, огнезрачни и чудотворни сили на духа и истината!

Един от апостолите, Тома, не присъствал на първото Христово явяване на учениците след възкресението. Подир срещата си с възкръсналия Иисус апостолите намерили Тома и с голяма радост му казали, че видяли с очите си Иисус жив. Тома имал особен характер. Той бил един от онези хора, които вярват само когато имат непосредствени впечатления: да видят, да пипнат, да опитат. Към думите на другарите си, че видели жив умрелия Иисус, той се отнесъл с неверие. И когато го уверявали настойчиво, че Иисус не е мъртъв, а жив, действително възкръснал, Тома скептично казал: „Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“.

Цяла седмица минала, без съмненията на апостол Тома да бъдат опровергани. Но на следния неделен ден всички апостоли пак били заедно. Вратата на стаята била заключена. Този път с тях бил и апостол Тома. Изведнъж Господ застанал между тях и им казал: „Мир вам!“ После се обърнал към Тома му и рекъл: „Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ!“ Тогава разтрепереният Тома възторжено извикал: „Господ мой и Бог мой!“ И от този момент той станал всецяло предан на Христос, като Го признал за свой Бог. А Господ, за да го избави завинаги от съмнението му, отговорил: „Тома ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видяли, и са повярвали“ (Иоан 20:26-31).

Древна легенда разказва, че ръката на апостол Тома останала червена от кръв до деня на смъртта му.

На брега на Тивериадското езеро възкръсналият Господ вече трети път се явява на някои от учениците Си. (Това е седмото поред явяване). Тук били: Симон Петър, Тома, Натанаил, Иаков, Иоан и други двама, навярно Филип и Андрей.

Симон Петър казал на другарите си: „Отивам да ловя риба“. А те му отговорили: „Ще дойдем и ние с теб“. През цялата нощ не уловили нищо. На сутринта видели на брега непознат човек. Той ги попитал: „Деца, имате ли нещо за ядене?“ Отговорили му, че нямат нищо. Непознатият им казал да хвърлят мрежата още веднъж от дясната страна на кораба и ще уловят риба.Те го послушали и хвърлили мрежата. Уловили толкова много риба, че едва успели да измъкнат мрежата. Тогава апостол Иоан познал в лицето на стоящия на брега Иисус и казал това на апостол Петър.

Без да проговори дума, нетърпеливият Петър се хвърлил веднага във водата, преплувал разстоянието до брега и отишъл при Спасителя. Другите ученици отправили веднага кораба към брега. Като слезли от кораба, всички видели накладен огън, на него риба и до огъня хляб. Господ ги поканил да седнат на обед. Всички насядали, хранели се и мълчали защото знаели, че това е възкръсналият Иисус.

След обеда Господ Иисус Христос повел следния разговор със св. апостол Петър: „Симоне Ионин, любиш ли ме повече, отколкото тия? „Петър му казва: да, Господи!. Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси моите агънца. Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли ме? Петър му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, задето третия път Му каза: обичаш ли ме? и Му рече: Господи, ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци“ (Иоан 21:1-17). Спасителят трикратно попитал Петър: „Любиш ли Ме? Обичаш ли Ме?“ С тези три питания Той е искал не само да му възстанови апостолското достойнство, тъй като Петър трикрато се бе отрекъл от Него, но и да му покаже, че апостолът трябва да е преизпълнен с любов.

Според свидетелството на св. евангелист Матей, възкръсналият Иисус се явил отново на единадесетте ученици на една планина в Галилея. Като Го видели, те Го познали и Му се поклонили. Тогава Христос им казал: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Матей 28:16-18).

На апостолите, които тръгвали по света да проповядват разпнатия и възкръснал Христос, била нужна особено власт, за да разпръснат у хората съблазънта от Кръста и да им покажат, че подарилият им тази власт Христос е Бог, а не само човек като нас. И Господ посочил на апостолите белезите на тази власт: „А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави“ (Марк 16:16-18).

Зарадвали се учениците от това утешително слово и почувствали в себе си нов прилив на мъжество. С него, със своя Учител и Господ те ще отидат да проповядват новозаветното благовестие… Христос завършил разговора с думите: „ Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; А вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре“ (Лука 24:49).

Освен горните осем явявания на възкръсналия Христос, Последният се явил отделно на апостол Иаков и на повече от петстотин братя едновременно. За това свидетелства св. апостол Павел. Той уверява, че повечето от тях били още живи, когато е писал за това в първото си послание до Коринтяни (15:6-7).

След явяването на възкръсналия Христос на единадесетте апостоли в Галилея, последните по Негова поръка се събрали в Иерусалим. От разказа на св. апостол Лука, който се съдържа в третото евангелие и в книгата Деяния на светите апостоли, се вижда, че Спасителят се е явил на апостолите за последен път в Иерусалим. Той ги извел от града и ги отвел на Елеонската планина. Сега учениците не се съмнявали че възкръсналият Христос е наистина Месия. Но защо все още не открива царството Си? Изминали вече цели четиридисет дни от възкресението, а Той не го обявявал. Разсъждавайки така, апостолите попитали Спасителя: „В това ли време, Господи, възтановяваш царството израилево?“ Ясно е, че те продължавали да не разбират истинското заначение на Царството Божие и го смесвали ту с Царството Небесно, ту с Царството Израилево. А не разбирали това значение, защото не били озарени от Светия Дух. Ето защо Господ им отговорил: „Не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт; но ще приемете сила, кагато слезе върху ви Дух Светий; и ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария, и дори до край-земя“. След това Спасителят, благославяйки ги, повдигнал се от земята, и, внезапно, светъл облак Го подзел и скрил от тях. Апостолите не могли да откъснат очите си от небето. Те стояли и гледали неподвижни, учудени, изумени… В този миг пред тях застанали „двама мъже в бели дрехи“, които им казали:„Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“. След като се поклонили на Спасителя, Който се възнесъл на небето, апостолите тръгнали към Иерусалим, изпълнени с голяма радост в очакване на обещаното (Лука 24:50-53; Марк 16:19; Деяния на светите апостоли 1:2-12).

Възнесението на Господ Иисус Христос означавало за апостолите вече не толкова край на Неговата земна история, колкото начало на неговия живот и дейност отдясно на Отца, тържествено потвърждение и изпълнение на всичко онова, което вече се е открило във възкресението. А именно, че Той е Господар на живота и Творец на света, чрез Когото всичко е станало, и без Когото не е станало „нито едно от онова, което е станало“ (Иоан 1:3).

На Петдесетница, при шум от небето, който разтърсил цялата къща, където всички апостоли единодушно прекарвали в молитва, и в огнени езици, които се разделяли, като се спирали по един на всекиго от тях, се изявила „силата свише“. „И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“ (Деяния на светите апостоли 2:1-4).

От този момент новозаветните благовестници станали напълно дързновени и смели. Те излезли пред Синедриона с думите: „Вие… убихте началника на живота. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели“ (Деяния на светите апостоли 3:15). Когато членовете на Синедриона им строго забранили „да не говорят в името Иисусово“, те отговорили:.„Съдете дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога“ (Деяния на светите апостоли 4:20). Когато ги бичували, те излезли „из Синедриона радостни, че са се удостоили да понесат безчестие за името на Господа Иисуса“ (Деяния на светите апостоли 2:33).

Сърцевината на новата вяра се е състояла в изповядването на възкръсналия и възнесъл се на небето Господ и Спасител. С това изповедание на уста е умрял първият мъченик св. архидякон Стефан: „Ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога“ (Деяния на светите апостоли 7:56). В Него апостолите отсега ликували: „Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда (1 Петр. 1:3). Той, „Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха ангели и власти и сили“ (1 Петр. 3:22). „Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца“ (Филипяни 2:9-11).

Първата апостолска проповед, записана в книгата Деяния на светите апостоли, е проповедта на св. апостол Петър на Петдесетница. Тя е благовестие за Христос, възкръсналия от мъртвите и възнесъл се при Бога Отца (Деяния на светите апостоли 2:22-24, 32-33, 36). Същото проповядва апостолът отново при изцеряването на хромия (Деяния на светите апостоли 3:13,15) и в дома на стотника Корнилий в Кесария (Деяния на светите апостоли 10:37-41). А на християните от Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния св. апостол Петър пише, че Господ Иисус Христос чрез възкресението Си от мъртвите, „ни възроди за жива надежда, за наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата за нас…“ (1 Петр. 3:4). И св. апостол Иоан Богослов свидетелства, че „Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот“ (1 Иоан 5:11-12).

Св. апостол Павел, който не е бил непосредствен ученик на Спасителя през времето на Неговия земен живот и проповядвал на народите, които живеели далеч от Палестина, твърдо заявява, че „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез човека, както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“ (1 Коринтяни 15:20-22). Пред неговия духовен поглед винаги сияел предначертан разпънатият и възкръснал от мъртвите Господ Христос: Христос умря за греховете ни, според Писанията; Той бе погребан и на третия ден възкръсна, според Писанията (1 Коринтяни 15:3-4; Галатяни 3:1).

Великият апостол на езичниците постоянно говори в посланията си за кръста и кръстната смърт, за „кръвта на кръста Му“, пролята за изкуплението на греховете и като „умилостивна жертва“ (Колосяни 1:20; Римляни 3:25), за страданията на Христос, Когото идуеите убили, за Неговото погребение (Галатяни 3:13; Римляни 8:17; Филипяни 3:10; 2 Коринтяни 13:4; 1 Солуняни 2:15; 1 Коринтяни 15:4).

Със същата определеност и настойчивост апостолът говори и за възкресението. Възкръсналия от мъртвите Христос той е проповядвал в Атинския apeonaг (Деяния на светите апостоли 17:18). Върху вярата в Богочовека Иисус, „възкръснал за наше оправдаване“ (Римляни 4:25), почива изцяло благовестието на св. апостол Павел: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. Ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете… но ето Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък“ (1 Коринтяни 15:14, 17, 20). Спасителят умрял заради нашите грехове; бил погребан и възкръснал на третия ден; после се явил на мнозина от апостолите… „А най-после от всички яви се и на Мене“ (1 Коринтяни 15:8) – добавя апостолът. Твърде забележително е това, че св. апостол Павел просто се сравнява с останалите апостоли и подчертава, че и той е видял Иисус Христос, нашия Господ (1 Коринтяни 9:1).

Заради благовестието си за Христовото възкресение светите апостоли били подхвърляни на хули и безчинства, на мъки и страдания. Но те ги понасяли търпеливо и с радост, защото винаги чували в сърцето си ангелския отговор „Той възкръсна“ и непосредствено изживявали блаженството от съдържащото се в него обещание.

__________________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1973, книжка 4, с. 13-19. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското права и сродните му права.

Изображения: авторът Николай Маджуров (1932-2020) и Възкръсналия Господ Иисус Христос. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gVS