The Holy Spirit as a guiding principle in the Church (in the light of the book of Acts of the holy apostles)

Ралица Костадинова

Abstract

The Book of Acts traces the history of the Church, more importantly, however, it shows the “economy of the Holy Spirit” – His descent, action, and presence in the community of believers. It stands in deep theological unity with the Gospels, presenting the continuation of Christ’s work in a new form – through His Spirit working in the Church. As the Gospels reveal Christ in His earthly ministry, Acts shows Christ working “in and through the Spirit” in the lives of be lievers. The Spirit discloses God’s truth (revelation) making Christ’s salvation tangible and accessible within history while illuminating the minds of believers (interpretation) to enable a true understanding of Scripture and ecclesial events within the living context of Tradition. All ecclesial life – from mission and pastoral care to conciliar decisions – is guided by the Holy Spirit, who directs believers through inner enlighten ment and synergistic cooperation.

Key words: Holy Spirit; Acts of the Apostles; Church life; Pentecost; Revelation; Theology;

***

Живото присъствие и действие на Светия Дух – Третото лице на Светата Троица, Който „от Отца изхожда“ и е „Господ, Който оживотворява“, стои в основата на православното богословие. Чрез Него Църквата се изгражда като тяло Христово и единствено чрез Неговото живо присъствие и действие е способна да разбира Словото Божие и да е съпричастна към Божественото.

Първите образци на църковния живот, ръководен от Светия Дух, откриваме в книга Деяния на светите апостоли, което определя нейното особено място в новозаветния канон. Тук за пръв път ясно се разкрива ролята на Духа като вдъхновител, водител, източник на тълкуване на Старозаветното Писание способстващ за вътрешното единство и разпознаване на истината. Деянията са написани във вид исторически разказ богословски документ, свидетелстващ за това как Духът „говори на Църквата“ (срв. Откровение 2:7) и я ръководи отвътре.

Настоящият текст има за цел да разгледа трите основни проявления на Светия Дух като вътрешен принцип в живота на Църквата:

• Откровение („ἀποκάλυψις“) – Светия Дух разкрива Божията воля и истина на вярващите.

• Тълкуване („ἑρμηνεία“) – Духът просветлява ума и съдейства за разбирането на Свещеното Писание и опита на Църквата.

• Ръководство („καθοδήγησις“) – Той определя пътя на Църквата, като насочва църковните решения, апостолската проповед и духовния живот.

Методологически настоящото изследване се опира на библейско-богословски подход, основаващ се на анализ на свидетелства от текста на книга Деяния на светите апостоли, както и на тълкуването им в духа на светоотеческата традиция.

Най-напред ще разгледаме богословския контекст, в който се осмисля ролята на Светия Дух в живота на Църквата според новозаветната книга като ключов източник за разбиране на Неговото живо и конкретно присъствие в апостолската общност и в живота на вярващите.

1. Свидетелства за действието на Светия Дух в православната еклезиология и в книга Деяния на светите апостоли

В православната догматика Светият Дух е Личност – една от трите Ипостаси на Света Троица. Той е източник на вдъхновение, истина и святост – „… буквата убива, а духът животвори“ (срв. 2 Коринтяни 3:6). Според св. Василий Велики както тялото без душа е мъртво, така и душата без Светия Дух е мъртва[1]. Църквата, като тяло Христово, е оживотворявана именно от Светия Дух, Който пребъдва в нея, освещава я и я ръководи.

Този принцип е централна истина на православната еклезиология: Църквата е благодатна реалност, която съществува чрез обитаването на Светия Дух в общността на вярващите, не по силата на институционална структура или организация. Св. Ириней Лионски свидетелства: „Където е Църквата, там е и Божият Дух; и където е Божият Дух, там е и Църквата, и всяка благодат[2]“. Светите отци възприемат действието на Светия Дух като непрекъснато животворно присъствие в Църквата, както отбелязва и св. Василий Велики: „Духът е присъщ на всичко, очиства всичко и във всичко вдъхва живот[3]“.

Книга Деяния апостолски проследява историята на Църквата, но по-важното е, че показва самата промислителна дейност (икономия) на Светия Дух – Неговото слизане, действие и присъствие в общността на вярващите. Тя стои в дълбоко богословско единство с Евангелията, като представя продължаването на делото на Иисус Христос в нова форма – чрез Неговия Дух, действащ в Църквата. Ако евангелските книги разкриват Спасителя в Неговото земно служение, то Деянията Го показват действащ „в и чрез Духа“ в живота на вярващите.

Затова с право книга Деяния на светите апостоли може да бъде наречена „Евангелие на Светия Дух“. Именно тя свидетелства за раждането на Църквата на празника Петдесетница, когато Духът слиза над събраните ученици под формата на „езици като че огнени“ (Деяния на светите апостоли 2:3). Още в първите стихове четем думите на Възкръсналия Христос: „… но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели … дори до край земя“ (Деяния на светите апостоли 1:8).

Оттук нататък цялото повествование в книга Деяния може да се разглежда като разгръщане на тази Христова заповед чрез живото действие на Светия Дух, Който ръководи, открива и тълкува Божията воля за Църквата. Всички основни действия са осъществявани под прякото ръководство на Светия Дух, например тълкуванието на Писанията (8:29-35), апостолските решения (15:28 ), мисии (изпращането на апостолите Павел и Варнава в 13:2-4).

Ангел Господен насочва дякон Филип към пътя за Газа и когато той видя етиопския евнух, „…Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница“ (8:29), а последващото разяснение на Писанието (8:35), се явява плод на същия Дух, Който открива смисъла на Божието слово.

Главен вдъхновител и свидетел при избора на апостоли и взимането на църковни решения е Светият Дух. Апостолите съзнават, че тяхната власт е органично свързана с действието на Духа и обявяват своите решения с думите „угодно бе на Светаго Духа и нам“ (15:28). Той е Този, Който казва: „отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал“ (13:2-4). Св. Иоан Златоуст в своите „Беседи върху книга Деяния на светите апостоли“ многократно подчертава, че действията на апостолите са невъзможни без действието на Светия Дух и че без Духа те не могат да предприемат нищо, само с Него вършат чудеса, основават църкви и проникват в сърцата[4].

2. Светият Дух като вътрешен принцип на откровението („Ἀποκαλγψις“)

В християнската традиция откровението не е еднократен акт на явяване на Божията истина. То представлява жив и динамичен процес на откриване на Бог на човека в историята и личния опит благодарение на действието на Светият Дух. Със Своята благодат Той дарява знание, като го въплъщава в конкретния исторически и духовен контекст на Църквата. В Стария Завет откровението е дадено чрез слово и Закон, а в Евангелията се явява във въплътилото се Слово. Книга Деяния апостолски обаче разкрива едно ново измерение на Божието откровение – като „опит и живот в Духа“, чрез което Църквата става тяло Христово и свидетел на спасението. Един от най-дълбоките пневматологични изрази на свети Григорий Богослов е: „Светият Дух е Този, Който дава откровение, съзерцание и разбиране на божествените неща[5]“. Без Духа умът остава „в тъмнина“, а с Него се отваря към „светлината на Троицата“. Така пневматологичният опит става основа за цялото православно богословие – не рационално, а опитно и осветено познание.

Ключовият момент на откровението в книга Деяния апостолски е събитието на Петдесетница (2:1-4). Тук виждаме не просто външен знак, но цялостна вътрешна трансформация на апостолите. Макар и ученици на Иисус Христос, те едва сега получават силата и просветлението да разбират и да изповядват Божията истина ясно и дръзновено: „И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“ (2:4). Чудото на говоренето на езиците е знак на универсалността на откровението, което е достъпно за всички народи чрез действието на Духа, Който премахва бариерите на неразбирането. Блажени Теофилакт предава следния коментар на св. Иоан Златоуст: „Не от себе си говорели, но изговаряли от Духа Божий, проповядвайки, тоест разбирайки и провъзгласявайки..“..[6].

Духът е обещаният „друг Утешител[7]“, Който е изпратен от Бог Отец за осъществяване на Божието домостроителство в света заедно с Логоса. Пратеничеството на Сина и това на Духа, а също и самите изпратени от Отец лица, ясно се различават едно от друго, като същевременно са тясно свързани едно с друго. Такова взаимоотношение между Лицата на Божествената Троица е засвидетелствано и в проповедта на св. апостол Петър в деня на Петдесетница: „И така, Той (Христос), след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате“ (2:33). Спасителят предава на Своите ученици дара на Духа „от Отца“. Това движение – от Отец чрез Сина в Духа – определя и живота в Църквата. Това, което виждаме в земния живот на Иисус Христос, след това ни се разкрива в живота на Църквата. С идването на „другия Утешител при Христовите ученици на Петдесетница започва следващият етап в домостроителството: в света се ражда Божията Църква“.

Книга Деяния свидетелства и за много индивидуални случаи на откровение, при които Бог чрез Духа разкрива волята Си на вярващите. Един от най-ярките примери е обръщането на апостол Павел:

„Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа… внезапно го осия светлина от небето… и чу глас: Савле, Савле, защо Ме гониш?“ (9:1-4). Макар тук да се говори за явяване на възкръсналия Христос, именно Светият Дух е Този, Който продължава да ръководи Савел (впоследствие Павел). Изпълването му с Духа, когато Анания възлага върху му ръце (9:17), е онова, което прави възможно неговото ново духовно зрение.

Друг случай, при който Светият Дух подготвя срещата чрез видения и вътрешно откровение, е когато идват при апостол Петър пратениците на стотника Корнилий: „И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души…“(10:19).

Тези стихове разкриват откровението не само като минало събитие, но като една динамична постоянна проява на Духа, Който наставлява Църквата и прави възможно вечното присъствие на Христос в нея. Това застъпва и св. Ириней Лионски, който учи, че пълнотата на откровението се дава чрез Христос, но се въплъщава в Църквата чрез Духа, Който ни води към познание на Бога[8]. Св. Василий Велики също поддържа, че откровението не е възможно без духовно просвещение и че само Духът просвещава душата и я прави способна да приеме божествените неща[9].

3. Светият Дух като вътрешен принцип на тълкуването („Ἑρμηνεία“) в Църквата

Тълкуването на Божието откровение в православната традиция не се свежда само до интелектуален акт. За него е нужно духовно прозрение, което е възможно единствено чрез действието на Светия Дух. Книга Деяния представя конкретни примери, в които чрез озарението на Духа се открива дълбокият смисъл на словото и реалността.

Такава е срещата между дякон Филип и етиопския евнух (Деяния на светите апостоли 8:26-39). Светият Дух води Филип към евнуха[10], който чете пророчеството на Исаия, но не разбира значението му. Филип го пита дали разбира това, което чете, а той му отговаря: „Как ще мога, ако някой не ме упъти?“ (Деяния на светите апостоли 8:31). Тогава под ръководството на Духа Филип разкрива Христовото присъствие в Писанието и четенето се превръща в среща с живия Бог.

Друг показателен момент е Апостолският събор в Иерусалим (Деяния на светите апостоли 15-та глава), когато отново Духът се явява движеща сила в процеса на тълкуване на Божията воля. След дълго разискване апостолите и презвитерите заявяват: „…угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме…“ (Деяния на светите апостоли 15:28).

Техните думи ясно свидетелстват за синергията между Светия Дух и Църквата – тълкуването и правилното разбиране на случващото се е плод на водителството на Духа в съборната общност, а не само на човешкия разум или опит.

В православното богословие Писанието и Преданието са две взаимно проникващи се форми на едно и също оживотворявано от Светия Дух Богооткровение. Преданието е живото присъствие на Светия Дух в Църквата, Който действа не само в написаното, но и в устната традиция[11], в литургията, в молитвата, в светостта. По разсъжденията на митрополит Иоан Зизиулас Преданието е живот в Светия Дух, не минало, а бъдеще, което ни преобразява[12]. Животът в Църквата е участие във вечността, а църковното учение и практика са винаги актуални. Като тяло Христово, водено от Духа, в което вярващите „имат ум Христов“ (1 Коринтяни 2:16), Църквата е „тълкувателна общност“, в която всеки според духовния си опит участва в разкриването на смисъла на Божието слово. Традицията на светите отци сочи ясно, че само Светият Дух може да открие смисъла на Божието слово. Тълкуването не е индивидуалистичен акт, а еклезиален процес, свързан с общността, в която Духът пребъдва, и затова Писанието може да бъде правилно разбрано само в Църквата чрез Духа, според учението на св. Иоан Златоуст[13].

Същото потвърждава и св. Максим Изповедник, за когото чрез Светия Дух се разкрива съзвучие между всичко сътворено и божествения Логос [14].

4. Светият Дух като вътрешен принцип на ръководството (Καθοδήγησις) в живота на Църквата

Книга Деяния на светите апостоли показва Светия Дух като двигател на цялата мисия на Църквата. Той превръща затворената общност на учениците в жива, свидетелстваща Църква, насочена „до край земя“ (1:8), и разкрива универсалния характер на спасението чрез Иисус Христос. В Антиохийската църква, както се спомена по-горе, след пост и молитва чува гласът на Духа: „отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал“ (13:2). По късно, по време на второто си мисионерско пътуване, апостолите няколко пъти са възпирани от Духа: „…те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия…, …опитваха се да идат във Витиния, но Духът ги не пусна“ (16:6-7). Същевременно апостол Павел получава указание чрез видение насън: „През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!“ (16:9).

В богословски план книга Деяния разкрива, че мисията на Църквата не е човешко дело, но е оживотворена от действието на Светия Дух, Който продължава делото на Иисус Христос в света. Чрез Него апостолите стават свидетели, а свидетелството им става средство за спасение. Духът е диханието, което прави Църквата жива и действена, а мисията ѝ – израз на Божията любов, която достига до всеки човек.

Друг ключов белег на ръководството на Светия Дух в Църквата, разкрит в книга Деяния, е единството, което Той дарява, и способността на общността да разпознава Божията воля в съборност и мир. В описанието на ранната Църква това единство се проявява във всекидневния живот на вярващите: „А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; …И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце“ (2:44, 46). Това духовно единство е плод на водителството на Светия Дух, Който свързва хората в едно тяло Христово и, като става посредник в различията, дарява и радост, и съчувствие, и способност да живеят в съгласие. Митрополит Калистос Уеър отбелязва, че съборността в църковния живот не е просто демократична процедура, а единение и единомислие, съгласно учението на Иисус Христос чрез благодатта на Светия Дух, при което се проявяват любов, покорство и съгласие[15].

В православната антропология ръководството на Духа никога не е механично или детерминистично, но преобразява и укрепва човешката воля, така че човек съработничи с благодатта. Това важи както за личния духовен живот, така и за съборния път на Църквата. Св. Василий Велики го потвърждава прекрасно в своята полемика с еретиците, като описва, че Светият Дух не ни принуждава, а ни просвещава, не ни тегли, а ни призовава, за да се подчиним доброволно[16]. Съвременният православен старец архимандрит Захария Захару казва, че истинското духовно ръководство не е контрол над човека, а раждане на свобода в Светия Дух. Такова ръководство е раждане в свобода, не контрол над човека, съдействие между човешката отвореност и божествената благодат, при което вярващият става деен съработник на Духа[17].

Заключение

В заключение можем да обобщим, че книга Деяния на светите апостоли, наред с описанието на историческите събития от живота на апостолите, представлява богословски текст, който в пълнота разкрива присъствието на Светия Дух във всички страни на църковния живот: от вдъхновението на Писанията до духовното развитие на вярващите и разпространението на Църквата по света. Светият Дух ни просвещава без да ни принуждава и ни призовава без да ни тегли, за да се подчиним доброволно. Неговото присъствие в Църквата е постоянната Петдесетница, чрез която Иисус Христос е в света до свършека на века. Светият Дух открива Божията истина (откровение), като прави Христовото спасение реално и достъпно в историята. Духът просвещава ума на вярващите (тълкуване), за да могат да достигнат до истинското разбиране на Писанието и на събитията в Църквата в живия контекст на Преданието. Целият църковен живот – от мисията и пастирството до съборните решения – се осъществява под ръководството на Светия Дух, Който насочва вярващите чрез вътрешна светлина и синергия.

В съвременния свят, страдащ от криза на духовен авторитет, загуба на традиционни ориентири и фрагментация, свидетелството на книга Деяния на светите апостоли и светоотеческото предание е изключително актуално: Църквата е жива само когато живее под ръководството и действието на Светия Дух. Следователно всяко богословие, всяко служение, всяко тълкуване и пастирство трябва да започват в мълчаливо молитвено очакване на Духа, Който „всичко изпитва“ (1 Коринтяни 2:10) и „всичко оживотворява“ (2 Коринтяни 3:6). Светият Дух e живият център и пътеводител на Църквата. Затова призивът на Църквата през вековете остава винаги актуален: „Свети Душе, дойдѝ и се всели в нас!“

Използвана литература

Библия. Сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, изд. Светият Синод на БПЦ, С., 1993.

Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли, Православно отечество, 2023.

Григорий Назиански, Пет богословски слова, С.: „ГАЛ-ИКО“, 1994.

Зизиулас, епископ Иоан. Битието като общение: изследвания върху личностността и Църквата, фондация „Комунитас“, С., 2013.

Иоанн Златоуст. Беседы на книгу Деяний святых апостолов, Творения святителя Иоанна Златоуста, т. IX… – Сергиев Посад, 1898. https:// azbyka.ru/otechnik/Ioann_Zlatoust/besedy-na-de janija-apostolskie/2?utm

Irenaeus of Lyons, Against Heresies, in The Ante-Nicene Fathers, Vol. 1, Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1987 (https://www.ccel.org/ccel/irenaeus/against_heresies_i?utm).

Basil the Great, On the Holy Spirit, trans. Blomfield Jackson, in Nicene and Post-Nicene Fathers, Series II, vol. 8, (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1989), https://www.ccel.org/ccel/schaff/npnf208.iii.iv.html).

St. Maximus the Confessor, On the Cosmic Mystery of Jesus Christ regarding the comments on λόγοι and Pneuma, trans. by John Doe, in: The Philokalia: Volume 2, ed. George E. H. Stratis et al., London: Fontana, 1996.; онлайн: https://ia902307.us.archive.org/13/items/Elijah_Elisha/On%20the%20Cosmic%20 Mystery%20of%20Jesus%20Christ_%20St.%20Maxi mus%20the%20Confessor.pdf?utm_source.

Ware, Kallistos. Synodality and Primacy in the Orthodox Church. – In: International Journal of Orthodox Theology 10, no. 1 (2019).

Zacharias, Archimandrite. Interview with Archimandrite Zacharias (part 1) . – The Experience of the Holy Spirit. Pemptousia, 25 Jun. 2020. Онлайн: https://pemptousia.com/2020/06/interview-with-archimandrite-zacharias-part-1-the-ex perience-of-the-holy-spirit/?utm.

Онлайн ресурси и бази данни: https://orthodoxbiblical.org/; https://azbyka.ru

______________________________________________________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив 2025, том 29 (34), нова серия, с. 246-255. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Basil the Great, On the Holy Spirit, edited by Philip Schaff and Henry Wace. – In: “Nicene and Post-Nicene Fathers”, Series II, Vol. 8, Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1989, IX, §22, р. 17; онлайн версия: https://ccel.org/ ccel/schaff/npnf208 (достъп 25.10.2025 г.).

[2]. Irenaeus of Lyons, Against Heresies. – In: The An te-Nicene Fathers, edited by Alexander Roberts and James Donaldson,Vol. 1, Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1987, p. 458.

[3]. Basil the Great, On the Holy Spirit, edited by Philip Schaff and Henry Wace, “Nicene and Post-Nicene Fa thers”, Series II, Vol. 8, Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1989, XIV, р. 30-32; онлайн версия: https://ccel.org/ ccel/schaff/npnf208 (достъп 25.10.2025 г.).

[4]. В неговата „Беседа 1 върху книга Деяния на светите апостоли“ (Беседы на книгу Деяний святых апостолов, Творения святителя Иоанна Златоуста, т. IX. Сергиев Посад, 1898). Вж. и онлайн:azbyka.ru/otechnik/Io ann_Zlatoust/besedy-na-dejanija-apostolskie/1 (достъп 24.10.2025 г.).

[5]. Св. Григорий Богослов. Богословско слово V, 26 (PG 36, 161C). Цит. по превода на Иван Христов: Григорий Назиански Пет богословски слова. „ГАЛ-ИКО“. С., 1994.

[6]. Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Православно отечество. 2023, с. 44.

[7]. „И аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки“ (Иоан 14:16).

[8]. Св. Ириней Лионски. Пос съч., III, 24, 1. (PG 7, 966-967).

[9]. Basil the Great, On the Holy Spirit, edited by Philip Schaff and Henry Wace, “Nicene and Post-Nicene Fa thers”, Series II, Vol. 8, Grand Rapids, MI, Eerdmans, 1989, XVI, р. 37-38; онлайн версия: https://ccel.org/ ccel/schaff/npnf208 (достъп 25.10.2025 г.).

[10]. „А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница“ (Деяния на светите апостоли 8:29).

[11]. „И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание“ (2 Солуняни 2:15).

[12]. Зизиулас, епископ Иоан. Битието като общение: изследвания върху личностността и Църквата. Фондация „Комунитас“, С., 2013, гл. 4.

[13]. Иоанн Златоуст. Беседы на книгу Деяний святых апостолов, Творения святителя Иоанна Златоуста, т. IX. – Сергиев Посад, 1898. https://azbyka.ru/otechnik/Ioann_Zlatoust/besedy-na-dejanija-apostolskie/2?utm

[14]. St. Maximus the Confessor, On the Cosmic Mystery of Jesus Christ; regarding the comments on λόγοι and Pneu ma, in: The Philokalia: Volume 2, ed. George E. H. Stratis and others, London: Fontana, 1996. вж.: https://ia902307.us.archive.org/13/items/Elijah_Elisha/On%20the%20 Cosmic%20Mystery%20of%20Jesus%20Christ_%20 St.%20Maximus%20the%20Confessor.pdf?utm_source.

[15]. Ware, Kallistos. Synodality and Primacy in the Orthodox Church. – In: International Journal of Or thodox Theology 10, No. 1 (2019), p. 23. https://www. orthodox-theology.com/media/PDF/1.2019/H.E.MetropolitanKallistosWare.pdf?utm (достъп на26.10.2025 г.).

[16]. Basil the Great, On the Holy Spirit, edited by Philip Schaff and Henry Wace, “Nicene and Post-Nicene Fa thers”, Series II, Vol. 8, Grand Rapids, MI, Eerdmans, 1989, XVI, р. 37; онлайн версия: https://ccel.org/ccel/ schaff/npnf208 (достъп 25.10.2025 г.).

[17]. Archimandrite Zacharias (part 1). The Experience of the Holy Spirit. Pemptousia, 25 Jun. 2020. https://pemptousia.com/2020/06/interview-with-archimandrite-zach arias-part-1-the-experience-of-the-holy-spirit/?utm (достъп на 27.10.2025 г.). 

Изображение: Светият Дух като гълъб. Така се е явил при Ной в Стария Завет и при Кръщението на Господ Иисус Христос, в Новия Завет. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gT5