The Holy Spirit as a guiding principle in the Church (in the light of the book of Acts of the holy apostles)

Ралица Костадинова

Abstract

The Book of Acts traces the history of the Church, more importantly, however, it shows the “economy of the Holy Spirit” – His descent, action, and presence in the community of believers. It stands in deep theological unity with the Gospels, presenting the continuation of Christ’s work in a new form – through His Spirit working in the Church. As the Gospels reveal Christ in His earthly ministry, Acts shows Christ working “in and through the Spirit” in the lives of be lievers. The Spirit discloses God’s truth (revelation) making Christ’s salvation tangible and accessible within history while illuminating the minds of believers (interpretation) to enable a true understanding of Scripture and ecclesial events within the living context of Tradition. All ecclesial life – from mission and pastoral care to conciliar decisions – is guided by the Holy Spirit, who directs believers through inner enlighten ment and synergistic cooperation.

Key words: Holy Spirit; Acts of the Apostles; Church life; Pentecost; Revelation; Theology;

***

Живото присъствие и действие на Светия Дух – Третото лице на Светата Троица, Който „от Отца изхожда“ и е „Господ, Който оживотворява“, стои в основата на православното богословие. Чрез Него Църквата се изгражда като тяло Христово и единствено чрез Неговото живо присъствие и действие е способна да разбира Словото Божие и да е съпричастна към Божественото.

Първите образци на църковния живот, ръководен от Светия Дух, откриваме в книга Деяния на светите апостоли, което определя нейното особено място в новозаветния канон. Тук за пръв път ясно се разкрива ролята на Духа като вдъхновител, водител, източник на тълкуване на Старозаветното Писание способстващ за вътрешното единство и разпознаване на истината. Деянията са написани във вид исторически разказ богословски документ, свидетелстващ за това как Духът „говори на Църквата“ (срв. Откровение 2:7) и я ръководи отвътре.

Настоящият текст има за цел да разгледа трите основни проявления на Светия Дух като вътрешен принцип в живота на Църквата:

• Откровение („ἀποκάλυψις“) – Светия Дух разкрива Божията воля и истина на вярващите.

• Тълкуване („ἑρμηνεία“) – Духът просветлява ума и съдейства за разбирането на Свещеното Писание и опита на Църквата.

• Ръководство („καθοδήγησις“) – Той определя пътя на Църквата, като насочва църковните решения, апостолската проповед и духовния живот.

Методологически настоящото изследване се опира на библейско-богословски подход, основаващ се на анализ на свидетелства от текста на книга Деяния на светите апостоли, както и на тълкуването им в духа на светоотеческата традиция.

Най-напред ще разгледаме богословския контекст, в който се осмисля ролята на Светия Дух в живота на Църквата според новозаветната книга като ключов източник за разбиране на Неговото живо и конкретно присъствие в апостолската общност и в живота на вярващите.

1. Свидетелства за действието на Светия Дух в православната еклезиология и в книга Деяния на светите апостоли

В православната догматика Светият Дух е Личност – една от трите Ипостаси на Света Троица. Той е източник на вдъхновение, истина и святост – „… буквата убива, а духът животвори“ (срв. 2 Коринтяни 3:6). Според св. Василий Велики както тялото без душа е мъртво, така и душата без Светия Дух е мъртва[1]. Църквата, като тяло Христово, е оживотворявана именно от Светия Дух, Който пребъдва в нея, освещава я и я ръководи.

Този принцип е централна истина на православната еклезиология: Църквата е благодатна реалност, която съществува чрез обитаването на Светия Дух в общността на вярващите, не по силата на институционална структура или организация. Св. Ириней Лионски свидетелства: „Където е Църквата, там е и Божият Дух; и където е Божият Дух, там е и Църквата, и всяка благодат[2]“. Светите отци възприемат действието на Светия Дух като непрекъснато животворно присъствие в Църквата, както отбелязва и св. Василий Велики: „Духът е присъщ на всичко, очиства всичко и във всичко вдъхва живот[3]“.

Книга Деяния апостолски проследява историята на Църквата, но по-важното е, че показва самата промислителна дейност (икономия) на Светия Дух – Неговото слизане, действие и присъствие в общността на вярващите. Тя стои в дълбоко богословско единство с Евангелията, като представя продължаването на делото на Иисус Христос в нова форма – чрез Неговия Дух, действащ в Църквата. Ако евангелските книги разкриват Спасителя в Неговото земно служение, то Деянията Го показват действащ „в и чрез Духа“ в живота на вярващите.

Затова с право книга Деяния на светите апостоли може да бъде наречена „Евангелие на Светия Дух“. Именно тя свидетелства за раждането на Църквата на празника Петдесетница, когато Духът слиза над събраните ученици под формата на „езици като че огнени“ (Деяния на светите апостоли 2:3). Още в първите стихове четем думите на Възкръсналия Христос: „… но ще приемете сила, кога слезе върху ви Дух Светий, и ще Ми бъдете свидетели … дори до край земя“ (Деяния на светите апостоли 1:8).

Оттук нататък цялото повествование в книга Деяния може да се разглежда като разгръщане на тази Христова заповед чрез живото действие на Светия Дух, Който ръководи, открива и тълкува Божията воля за Църквата. Всички основни действия са осъществявани под прякото ръководство на Светия Дух, например тълкуванието на Писанията (8:29-35), апостолските решения (15:28 ), мисии (изпращането на апостолите Павел и Варнава в 13:2-4).

Ангел Господен насочва дякон Филип към пътя за Газа и когато той видя етиопския евнух, „…Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница“ (8:29), а последващото разяснение на Писанието (8:35), се явява плод на същия Дух, Който открива смисъла на Божието слово.

Главен вдъхновител и свидетел при избора на апостоли и взимането на църковни решения е Светият Дух. Апостолите съзнават, че тяхната власт е органично свързана с действието на Духа и обявяват своите решения с думите „угодно бе на Светаго Духа и нам“ (15:28). Той е Този, Който казва: „отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал“ (13:2-4). Св. Иоан Златоуст в своите „Беседи върху книга Деяния на светите апостоли“ многократно подчертава, че действията на апостолите са невъзможни без действието на Светия Дух и че без Духа те не могат да предприемат нищо, само с Него вършат чудеса, основават църкви и проникват в сърцата[4].

2. Светият Дух като вътрешен принцип на откровението („Ἀποκαλγψις“)

В християнската традиция откровението не е еднократен акт на явяване на Божията истина. То представлява жив и динамичен процес на откриване на Бог на човека в историята и личния опит благодарение на действието на Светият Дух. Със Своята благодат Той дарява знание, като го въплъщава в конкретния исторически и духовен контекст на Църквата. В Стария Завет откровението е дадено чрез слово и Закон, а в Евангелията се явява във въплътилото се Слово. Книга Деяния апостолски обаче разкрива едно ново измерение на Божието откровение – като „опит и живот в Духа“, чрез което Църквата става тяло Христово и свидетел на спасението. Един от най-дълбоките пневматологични изрази на свети Григорий Богослов е: „Светият Дух е Този, Който дава откровение, съзерцание и разбиране на божествените неща[5]“. Без Духа умът остава „в тъмнина“, а с Него се отваря към „светлината на Троицата“. Така пневматологичният опит става основа за цялото православно богословие – не рационално, а опитно и осветено познание.

Ключовият момент на откровението в книга Деяния апостолски е събитието на Петдесетница (2:1-4). Тук виждаме не просто външен знак, но цялостна вътрешна трансформация на апостолите. Макар и ученици на Иисус Христос, те едва сега получават силата и просветлението да разбират и да изповядват Божията истина ясно и дръзновено: „И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят“ (2:4). Чудото на говоренето на езиците е знак на универсалността на откровението, което е достъпно за всички народи чрез действието на Духа, Който премахва бариерите на неразбирането. Блажени Теофилакт предава следния коментар на св. Иоан Златоуст: „Не от себе си говорели, но изговаряли от Духа Божий, проповядвайки, тоест разбирайки и провъзгласявайки..“..[6].

Духът е обещаният „друг Утешител[7]“, Който е изпратен от Бог Отец за осъществяване на Божието домостроителство в света заедно с Логоса. Пратеничеството на Сина и това на Духа, а също и самите изпратени от Отец лица, ясно се различават едно от друго, като същевременно са тясно свързани едно с друго. Такова взаимоотношение между Лицата на Божествената Троица е засвидетелствано и в проповедта на св. апостол Петър в деня на Петдесетница: „И така, Той (Христос), след като биде възнесен с Божията десница и прие от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това, що вие сега виждате и чувате“ (2:33). Спасителят предава на Своите ученици дара на Духа „от Отца“. Това движение – от Отец чрез Сина в Духа – определя и живота в Църквата. Това, което виждаме в земния живот на Иисус Христос, след това ни се разкрива в живота на Църквата. С идването на „другия Утешител при Христовите ученици на Петдесетница започва следващият етап в домостроителството: в света се ражда Божията Църква“.

Книга Деяния свидетелства и за много индивидуални случаи на откровение, при които Бог чрез Духа разкрива волята Си на вярващите. Един от най-ярките примери е обръщането на апостол Павел:

„Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа… внезапно го осия светлина от небето… и чу глас: Савле, Савле, защо Ме гониш?“ (9:1-4). Макар тук да се говори за явяване на възкръсналия Христос, именно Светият Дух е Този, Който продължава да ръководи Савел (впоследствие Павел). Изпълването му с Духа, когато Анания възлага върху му ръце (9:17), е онова, което прави възможно неговото ново духовно зрение.

Друг случай, при който Светият Дух подготвя срещата чрез видения и вътрешно откровение, е когато идват при апостол Петър пратениците на стотника Корнилий: „И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души…“(10:19).

Тези стихове разкриват откровението не само като минало събитие, но като една динамична постоянна проява на Духа, Който наставлява Църквата и прави възможно вечното присъствие на Христос в нея. Това застъпва и св. Ириней Лионски, който учи, че пълнотата на откровението се дава чрез Христос, но се въплъщава в Църквата чрез Духа, Който ни води към познание на Бога[8]. Св. Василий Велики също поддържа, че откровението не е възможно без духовно просвещение и че само Духът просвещава душата и я прави способна да приеме божествените неща[9].

Прочетете още „Светият Дух като ръководен принцип в Църквата (в светлината на книга Деяния на светите апостоли)*“ →