Маргарита Загарова

Abstract

The topic of the article deals with issues related to the consecration and use of consecrated oil in the age of persecution. In addition to this question, the present paper describes information from the Apocrypha, which tells of ancient practices of use and treatment with it. Such practices are attested in the early Byzantine period. The consecration and use of the consecrated oil occupies a proper place in the modern liturgical tradition of the Orthodox Church.

Key words: sacred oil, apocrypha, practice, use, liturgical testimonies

***

Чинът на елеосвещението дълго време остава встрани от изследването на богословите. По-задълбочено изследване в тази насока започва едва по времето на Реформацията на Запад. На Изток изследванията по отношение на елеосвещението не са много. За основа на това тайнство служат думите на св. апостол Иаков от края на пета глава от Съборното му послание (Иаков 5:15).

В богослужебната традиция на Православната църква елеят е често използван. Чрез чина на освещаването той служи за помазване на хора и предмети с цел отделянето им за да служат на Бога. В текстовете на Стария и Новия Завет има много сведения за неговата употреба. Данни за използването му има и в едни от на най-тежките времена – гоненията на християните. Това са първите три века от историята на Църквата и е времето на най-много мъченици, отдали живота си за вярата в Господ Иисус Христос. Сведенията не са много, дори бихме казали, че са оскъдни, но това не означава, че то не се е извършвало. Нерядко това последование е било обърквано или смесвано с други богослужебни последования, като например миропомазването. През този период има и много поместни практики, които били свързани със съществуващи изолирани християнски общества[1].

Чинът на елеосвещаването няма пряка връзка с юдейската богослужебна традиция: храмова или синагогална. Най-ранното достигнало до нас сведение за лекуване с помазан елей е свързано с житието на св. Зинаида. Според преданието тя се счита за сестра на св. апостол Павел, Азия и там лекува търсещи от нея помощ чрез помазване с осветен елей. Има сведение за използването му и в Талмуда от началото на ІІІ-ти век[2]. Според него юдеохристиянинът Яков от град Сехания (Кефар – Сами), недалеч от Акра лекувал болни чрез молитва и помазване с елей. Според Цезар Бароний (кардинал) в първите времена на християнството самите християни са се помазвали, а и не само себе си, те са помазвали и нехристияни[3].

За начало на установяването на чина на елеосвещението може да се смята условно описанието дадено от св. Иполит Римски. Цялото последование е определено като „De oblatione olei“ и следва кратък чин на Евхаристията. Това се счита за най-ранното доказателство на връзката между двете. Текста на молитвата предполага не само телесно оздравяване, а и духовно очистване. Св. Иполит описва една рядко срещана практика – за да оздравее, болният се помазва с осветен елей и пие от него. Тази практика се определя като случайна, защото не е засвидетелствана от други източници. От св. Иполит Римски има още едно сведение, в което се описва обръщение към каещите се, да използват елея, за да се представят пред Бога чисти.

По същото време св. Ириней Лионски описва практика да се смесва елей с вода и да се излива на главата на умиращ човек. Това се прави с цел да не попадне душата в ръцете на „дявола“. От това време има сведения за възникването и на първите спорове касаещи предназначението на елеосвещението. Когато тълкува книга Левит Ориген прави връзка между освещаването и помазването с елей на каещите се при завръщането им към църковната общност и обвързва опрощаването на греховете преди кръщение с опрощаването им след елеосвещение[4]. Римският папа Инокентий не одобрявал тази практика. Според него трябва да бъдат помазвани само християни, които страдат от душевни и телесни страдания.

Както беше споменато по-горе, сведенията за употребата на осветен елей в епохата на гоненията са оскъдни и това ограничава възможността на изследователите да правят достатъчно научно-обосновани изводи за неговата употреба. Това, което със сигурност може да се потвърди е, че помазването с осветен елей за душевно и телесно изцеление е била практика и при християните, и при нехристияните. Има сведения от тази ранна епоха, че при молитвата за освещаване на елей понякога включва и освещаване на вода и хляб. Тази практика продължава и след това и тя не изключва практиката, в която се смесва елей и вода. В края на епохата на гоненията започва и нарастването на молитвите участващи в чина на освещаването на елея. Оттогава са и първите сведения за връзката му с литургията, или още по-точно връзката му с евхаристийното събрание. Може да се направи извода, че извършителят на това последование е епископът, който е и извършител на литургията.

Употребата на осветен елей е засвидетелствана и в апокрифите и псевдоепиграфите. Апокрифните съчинения представляват „отречена от църквата извън канонична литература със старозаветна и новозаветна тематика[5]“. Във времето на Византия за апокрифни са се смятали книги останали вън от канона на Стария и Новия Завет, които много често са се свързвали с отпаднали от Църквата еретически общности. Една голяма част от апокрифите са и псевдоепиграфи („някои творби се приписват на известен автор, за да им се придаде авторитет, без това произведение да има нещо общо с автора“[6]). Едно от най-ранните свидетелства за помазването с елей на болен достига до нас от апокрифното съчинение „Адам и Ева“ от края на І-ви век. Във връзка с това в него е казано: „Рече Адам на Ева: стани и върви след сина ни Сит близо до Рая, и посипете главите си с пепел, и молете Бог да ни помилва, и изпрати Ангел от Рая, който да ти даде дървото, от което тече елей, и като ми го донесеш ме помажи, за да се успокоя…[7]“. В този случай не става въпрос за употребата на осветен елей, а за обикновено помазване с него, като преди всичко, се разчита на неговата естествена лечебна сила.

До нас е достигнал и още един апокриф от старозаветното време „Заветът на Соломон“. Той е от времето на ІІ-ри век преди Христа. Той е наречен „най-ранният компендиум по демонология“, поради спецификата на неговото съдържание. В него са изброени демоните и болестите, които те причиняват. Лечението или спасението от тях, или най-точно казано „отдалечаването от тях“ става чрез лечебна смес от елей и семената на лавровото дърво или чрез употребата на сол. Може да се предположи, че става въпрос за „християнизиране“ на предхристиянски езически обичай.

Друг ранен апокриф е така нареченото Евангелие на Никодим. Неговото съдържание е свързано с освещаването на елей и помазването с него при лечение на болни хора. Като автор се посочва тайният ученик на Господ Иисус Христос – Никодим. Тъй като се състои от няколко нееднородни части се предполага, че текстът е компилация от няколко автора, и най-старата му част е написана на гръцки език, не по-рано то ІV-ти век. В него се разказва за „дърво на милостта“, от което изтича маслото с което Сит е помазал болното тяло на Адам. В този текст се споменава и за „елеят на милостта“. С този елей ще бъдат помазани всички, които повярват в Господ Иисус Христос. Лечебният ефект на елея е познат още от древни времена. Неговата употреба е във всички сфери от живота на хората и той взема активно участие и в богослужебните традиции на Църквата. За лечебната сила на помазаният елей се разказва и в апокрифа „Деяния на Юда Тома“. В него се описват два различни начина за освещаване на елей и вода. Първият начин се свързва с подготвителни предкръщелни чинове, а помазанието, което се извършва с осветен елей се свързва с изгонването на нечистите духове. Вторият описан чин на елеосвещение е част от последованието на миропомазването. В него Господ Иисус Христос е наречен „елей[8]“ и двата чина се извършват през нощните часове, което говори за ранният произход на апокрифа. И в двата освещаването на елей става с една молитва.

Освещаването на вода, чрез която се „гонят нечисти сили“ е описано и в още един апокриф „История на Йоханан апостол, син Заведеев“. Най-ранните редакции са от ІІ-ри век. Произхождат от Египет или Мала Азия: „…Донесоха седемдесет ксеста благоуханен елей. И той (Йоханану скоби мои) нареди и му донесоха елей и напълниха чашата му. И се приближи светият и коленичи отправил поглед към небето и извикал насред театъра: „Свят е Отец и Син и Дух Светий винаги. Амин“. И целият народ му отговорил и казал и възгласил. След това Йоханан направил кръстен знак над елея и казал с висок глас: „Слава на Отец и Син и Дух Светий във вековете. Амин“[9]. Сведенията от апокрифите достигнали до нас в които се описва използването и помазването с елей не са много. Това използване е било характерно при идолопоклонническите групи. Има изследователи, които правят опити да свържат това с предхристиянските езически обичаи.

Историята е запазила сведения и за употребата на осветен елей във времето на ранно-византийската епоха, но липсва обстоен коментар на „съборното послание на св. апостол Яков“. Това се отнася и до частта, в която се споменава за освещаването на елей и ползата му при лечението на болни и страдащи хора. Първото достигнало до нас тълкуване на Евангелието на св. апостол и евангелист Марк, в което се описва елеят, като духовно лечебно средство, е направено от Антиохийският архиепископ Виктор и е от средата на V-ти век[10]. На епископа и настоятел на манастира „Мар Матей“, недалеч от Мосул (Ирак), Яков Афраат принадлежи най-ранното систематично изложение на християнската вяра изразена в 23 беседи през първата половина на ІV-ти век. В тези беседи се описват множество тайнства и обряди и едно от тях е елеосвещението. За него св. Яков Афраат казва: „Светият елей е образ на тайнството на живота, който просвещава мрака, помазва болните и опрощава каещите се[11]“. Той споменава и за други чинове за освещаване на елей. Почти от същото време е Молитвословът на Тмуитският епископ Серапион. В него са описани по-ранни практики от времето на края на ІІІ-ти и началото на ІV-ти век. Освещаването на елей е предмет на две от молитвите му, но не е невъзможно, те да бъдат окачествени като „покайни”, което ще рече, че те се използват и в чина на „покаянието“.

Св. Иоан Златоуст споменава за освещаване и помазване с елей в някои от омилиите си. Той ги свързва с думите на Господ Иисус Христос към учениците Си: „…Каквото свържете на земята ще бъде свързано и на небето“ (Матей 18:18).

Лечебната сила на елея е свързана до голяма степен с вярата на болния. Много хора са наясно и знаят, че когато има тежки състояния – душевни и телесни, могат да бъдат лекувани с осветен елей. За св. Иоан Златоуст телесното раждане е и духовно възраждане и чрез него става и прощаването на греховете. Вероятно и той има предвид думите от Съборното послание на св апостол Яков: „Болен ли е някой между вас, нека извика презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името на Господа. И молитвата произлизаща от вярата ще изцери болния, И Господ ще го дигне, и ако грехове е сторил ще му се простят“ (Иаков 5:14-15).

Освещаването и употребата на осветен елей е древна практика. Тя има своето развитие и специфика през всичките периоди от историята на Църквата. И днес освещаването и помазването с осветен елей е важна част от съвременната Православна богослужебна традиция.

Използвана литература

Авксентий, архимандрит. Литургика. Ч. ІІ, Пловдив, 2007.

Вавилонски Талмуд. Авода-Зара 27 В. Същият случай, но без споменаване на имена е описан в Иерусалимския талмуд, Шабат,14.4, Авода-Зара 2.2.

Виталий, Митрополит. О святом тайнстве собрания. Монреал, 1986.

Гумилевский, Черниговский и Нижинский Архиепископ Филарет. Православное догматическое богословие. Т. 2, Чернигов.

Димитрий, архиеп. Тобольский и Тюменский, Елеосвещения: богословские аспекты, М., 2007.

Мещерская, Е. Апокрифические деяния апостолов (Новозаветные апокрифы в сириской литературе) М., 1997.

Петканова, Д. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник, Велико Търново 2003.

Попов, ставрофорен иконом Николай. Миропомазването. В: списание Духовна култура, кн. 2, 1960.

Устинов, Монреальски митрополит Виталий. О святом тайнстве Соборования, Монреаль, 1986.

______________________________________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив 2021, том 2 (8) нова серия, с. 15-20. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Гумилевский, Черниговский и Нижинский Архиепископ Филарет. Православное догматическое богословие. Т. 2, Чернигов, с. 114, зебележка 8.

[2]. Вавилонски Тaлмуд. Авода-Зара 27 В. Същият случай, но без споменаване на имена е описан в Иерусалимския талмуд, Шабат, 14.4, Авода-Зара 2.2.

[3]. Попов, ставрофорен иконом Николай. Миропомазването. В: списание Духовна култура, кн. 2, 1960, с. 10.

[4]. Виталий, Митрополит. О святом тайнстве собрания. Монреал, 1986, с. 98.

[5]. Петканова, Д. Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Велико Търново, 2003, с. 45.

[6]. Пак там.

[7]. Авксентий, архимандрит. Литургика. Ч. ІІ, Пловдив, 2007, с. 85.

[8]. „…Магдония каза на нейната дойка Наркия: Не ми е нужно много, донеси ми чаша разредено вино, един цял хляб и малко елей, може и от лампа. Когато Наркия ги донесе Магдония открила главата си и застанала пред светия апостол. А той взел елеят помазал главата и казал: Свети Елее, който си ни даден чрез помазване, чрез тебе се откри скритата тайна на кръста. Ти изправяш изкривените ни членове. Ти нашият Господ Иисус, Живот, Здраве и Изкупител на греховете ни. Нека твоята власт да дойде и да бъде над този елей. Твоята святост нека да се установи над него. И той излял елея върху главата на Магдония и каза: изцери я от стари рани и снеми от нея язвите и, направи слабостта ѝ сила. И когато той излял елея над главата и той извикал дойката, помазал я и покрил с дрехи слабините ѝ …“.

[9]. Мещерская, Е. Апокрифические деяния апостолов (Новозаветные апокрифы в сириской литературе) М., 1997, с. 177.

[10]. Димитрий, архиепископ Тобольский и Тюменский, Елеосвещения: богословские аспекты, М., 2007, бел. 6.

[11]. Устинов, Монреальски митрополит Виталий. О святом тайнстве Соборования, Монреаль, 1986, с. 98.

Изображения: авторът Маргарита Загарова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gQz