Маргарита Загарова

Abstract

The topic of the article deals with issues related to the consecration and use of consecrated oil in the age of persecution. In addition to this question, the present paper describes information from the Apocrypha, which tells of ancient practices of use and treatment with it. Such practices are attested in the early Byzantine period. The consecration and use of the consecrated oil occupies a proper place in the modern liturgical tradition of the Orthodox Church.

Key words: sacred oil, apocrypha, practice, use, liturgical testimonies

***

Чинът на елеосвещението дълго време остава встрани от изследването на богословите. По-задълбочено изследване в тази насока започва едва по времето на Реформацията на Запад. На Изток изследванията по отношение на елеосвещението не са много. За основа на това тайнство служат думите на св. апостол Иаков от края на пета глава от Съборното му послание (Иаков 5:15).

В богослужебната традиция на Православната църква елеят е често използван. Чрез чина на освещаването той служи за помазване на хора и предмети с цел отделянето им за да служат на Бога. В текстовете на Стария и Новия Завет има много сведения за неговата употреба. Данни за използването му има и в едни от на най-тежките времена – гоненията на християните. Това са първите три века от историята на Църквата и е времето на най-много мъченици, отдали живота си за вярата в Господ Иисус Христос. Сведенията не са много, дори бихме казали, че са оскъдни, но това не означава, че то не се е извършвало. Нерядко това последование е било обърквано или смесвано с други богослужебни последования, като например миропомазването. През този период има и много поместни практики, които били свързани със съществуващи изолирани християнски общества[1].

Чинът на елеосвещаването няма пряка връзка с юдейската богослужебна традиция: храмова или синагогална. Най-ранното достигнало до нас сведение за лекуване с помазан елей е свързано с житието на св. Зинаида. Според преданието тя се счита за сестра на св. апостол Павел, Азия и там лекува търсещи от нея помощ чрез помазване с осветен елей. Има сведение за използването му и в Талмуда от началото на ІІІ-ти век[2]. Според него юдеохристиянинът Яков от град Сехания (Кефар – Сами), недалеч от Акра лекувал болни чрез молитва и помазване с елей. Според Цезар Бароний (кардинал) в първите времена на християнството самите християни са се помазвали, а и не само себе си, те са помазвали и нехристияни[3].

За начало на установяването на чина на елеосвещението може да се смята условно описанието дадено от св. Иполит Римски. Цялото последование е определено като „De oblatione olei“ и следва кратък чин на Евхаристията. Това се счита за най-ранното доказателство на връзката между двете. Текста на молитвата предполага не само телесно оздравяване, а и духовно очистване. Св. Иполит описва една рядко срещана практика – за да оздравее, болният се помазва с осветен елей и пие от него. Тази практика се определя като случайна, защото не е засвидетелствана от други източници. От св. Иполит Римски има още едно сведение, в което се описва обръщение към каещите се, да използват елея, за да се представят пред Бога чисти.

По същото време св. Ириней Лионски описва практика да се смесва елей с вода и да се излива на главата на умиращ човек. Това се прави с цел да не попадне душата в ръцете на „дявола“. От това време има сведения за възникването и на първите спорове касаещи предназначението на елеосвещението. Когато тълкува книга Левит Ориген прави връзка между освещаването и помазването с елей на каещите се при завръщането им към църковната общност и обвързва опрощаването на греховете преди кръщение с опрощаването им след елеосвещение[4]. Римският папа Инокентий не одобрявал тази практика. Според него трябва да бъдат помазвани само християни, които страдат от душевни и телесни страдания.

Както беше споменато по-горе, сведенията за употребата на осветен елей в епохата на гоненията са оскъдни и това ограничава възможността на изследователите да правят достатъчно научно-обосновани изводи за неговата употреба. Това, което със сигурност може да се потвърди е, че помазването с осветен елей за душевно и телесно изцеление е била практика и при християните, и при нехристияните. Има сведения от тази ранна епоха, че при молитвата за освещаване на елей понякога включва и освещаване на вода и хляб. Тази практика продължава и след това и тя не изключва практиката, в която се смесва елей и вода. В края на епохата на гоненията започва и нарастването на молитвите участващи в чина на освещаването на елея. Оттогава са и първите сведения за връзката му с литургията, или още по-точно връзката му с евхаристийното събрание. Може да се направи извода, че извършителят на това последование е епископът, който е и извършител на литургията.

Употребата на осветен елей е засвидетелствана и в апокрифите и псевдоепиграфите. Апокрифните съчинения представляват „отречена от църквата извън канонична литература със старозаветна и новозаветна тематика[5]“. Във времето на Византия за апокрифни са се смятали книги останали вън от канона на Стария и Новия Завет, които много често са се свързвали с отпаднали от Църквата еретически общности. Една голяма част от апокрифите са и псевдоепиграфи („някои творби се приписват на известен автор, за да им се придаде авторитет, без това произведение да има нещо общо с автора“[6]). Едно от най-ранните свидетелства за помазването с елей на болен достига до нас от апокрифното съчинение „Адам и Ева“ от края на І-ви век. Във връзка с това в него е казано: „Рече Адам на Ева: стани и върви след сина ни Сит близо до Рая, и посипете главите си с пепел, и молете Бог да ни помилва, и изпрати Ангел от Рая, който да ти даде дървото, от което тече елей, и като ми го донесеш ме помажи, за да се успокоя…[7]“. В този случай не става въпрос за употребата на осветен елей, а за обикновено помазване с него, като преди всичко, се разчита на неговата естествена лечебна сила.

До нас е достигнал и още един апокриф от старозаветното време „Заветът на Соломон“. Той е от времето на ІІ-ри век преди Христа. Той е наречен „най-ранният компендиум по демонология“, поради спецификата на неговото съдържание. В него са изброени демоните и болестите, които те причиняват. Лечението или спасението от тях, или най-точно казано „отдалечаването от тях“ става чрез лечебна смес от елей и семената на лавровото дърво или чрез употребата на сол. Може да се предположи, че става въпрос за „християнизиране“ на предхристиянски езически обичай.

Прочетете още „Използването на осветен елей в епохата на гоненията и сведенията за него в апокрифите и псевдоепиграфите*“ →