Блажени Августин

На нашата грижа за вас, за вашите и наши врагове, за спасението на всички, за спокойствието на Църквата, за общия мир, за единството на всички, което Господ е заповядал и обича, да спомагат и вашите свети молитви, та да можем и ние по-често да беседваме с вас и да се радваме заедно. Защото ако трябва винаги да ви обичаме, то винаги трябва и да ви говорим за мира и любовта. И особено в такова време, когато хората така търсят мира и пред прага на който стоят вече и тия, на които не въздаваме зло за зло, с които, както казва Писанието, сме в мир, даже и когато те ни ненавиждат, и които искат да воюват с нас, въпреки че ние непрестанно им говорим за мир (Псалом 119:7). Но те нямат друг избор, защото или ще трябва да се признаят за победени, тоест да приемат мира и любовта, или да понесат срама на поражението. Но, не желаейки да се признаят за надвити от истината, те продължават да робуват на заблудата. О, ако над тях би взела връх любовта, а не гордостта! Тогава, победени от истината, те биха станали победители, и, покорени от правдата, биха били свободни от заблудата … Но какво да правим с оня човек, който защищава една нищожна част и върви против цялото? И нима не е истинско добро да бъде победен тоя, който, ако бъде победен, ще владее всичко, а ако победи, или по-точно, ако се самозалъгва, че ще победи, ще трябва да се задоволи само с една нищожна част? Защото нищо друго на света не побеждава, освен истината. А силата, с която истината побеждава, е в любовта.

Но защо, братя, да ви говоря много от себе си за вселенската Църква, която расте и принася плодове по лицето на цялата земя? В нейна защита ние имаме думите на самия Господ, Който казва: „Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих; искай от Мене и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко докрай земя – за Твое владение“ (Псалом 2:7-8). Тогава защо, братя, да спорим, когато имаме свидетелството на тия свещени страници? Нека си представим, че сме дошли на съд пред съдията! Спорим за владението на земя и нашият спор е мирен. Единият от тъжителите се бори съперникът му да бъде отстранен от владението, а ние сме за приемането му. Първият, щом чуе думите на противника си: „искам да владея“, отговаря: „не те приемам“. Аз пък казвам на брат си: „искам и ти да владееш заедно с мене“, но той ми възразява: „не желая“. Аз не се страхувам, че Господ ще ме упрекне и посрами, както онези братя или оня брат, който изсред народа извикал към Него и казал: „Учителю, кажи на брата ми да раздели с мене наследството“. Господ веднага го упрекнал, защото Той ненавижда разделението: „Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля?… Гледайте и се пазете от користолюбие“ (Лука 12:13-15). Ето, от такъв упрек се боя. Аз викам към Господа, признавам си, викам. Но не казвам: „Господи, кажи на брат ми да раздели с мене наследството“, но казвам: „Господи, кажи на брат ми да бъде в единение с мене“. Ето сега ще прочета едно свидетелство за това спорно владение, но не за да го завладея едничък само аз; ще го приведа, за да изоблича моя брат, който не иска да владее заедно с мене. Ето това свидетелство: „Искай от Мене и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко докрай земя – за Твое владение“. Това е казано на Христа, следователно казано е и нам, защото ние сме членове Христови. И тъй, защо се бавиш още, защо оставаш в разделение, в една отделила се част? Приемай всичко, за което се говори тук. Ти искаш да отделиш и очертаеш с белези твоето владение, както земевладелците отбелязват границите на своите владения. Но Този, Който ти е дал всичко до краищата на земята, не е турил никакви синури.

Изслушай по-нататък и друго свидетелство от свещените страници. И тук се говори за Господа, за Христа, под образа на Соломон: „Той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята; пред него ще паднат жителите на пустините и враговете му прах ще лижат; царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат; и ще му се поклонят всички царе; ще му служат всички народи“ (Псалом 71:8-11). В онова време, когато тези думи са били казани, в тях са вярвали, а сега, когато те се сбъдват, разколниците ги отхвърлят. И така, владей заедно с мене от море до море и от реката, разбира се Йордан, където е започнало служението на Христа, до краищата на земята. Защо не искаш? Защо ставаш враг на това Божие обещание, защо отхвърляш това твое богатство? По каква причина не искаш? Заради Донат? Заради Цицилиан? Но кой е бил Донат? Кой е бил Цицилиан? Във всеки случай те са били хора, – ако са били добри, за себе си са били добри, а не за мене; ако са били лоши, пак за себе си са били. Остави ги да си бъдат такива, каквито са били. А ти съсредоточи вниманието си на Христа и на ревнуващия заради Христа Негов апостол. „Нима Павел биде разпнат за вас, или в име Павлово се кръстихте?“ Обърни внимание какво го е заставило да каже това. „Един от вас дума: „аз съм Павлов“, друг: „аз пък – Аполосов“, трети: „аз съм Кифин“, а друг: „аз пък – Христов“. Нима Христос се е разделил? Нима Павел биде разпнат за вас? Или в име Павлово се кръстихте?“ (1 Коринтяни 1:12-13). Но, ако не сте се кръстили в името на Павел, то още по-малко – в името на Цицилиан, или на Донат. И въпреки тези апостолски думи, сега, когато Църквата е разпространена по целия свят и се приема от всички, някои още казват: не искам да оставя Донат, не се отделям от Гай, Луций, Пармениан. Хиляди имена, хиляди вери, и нима заради това ти ще се лишиш, за угода на един или друг човек, от това наследство, за което току-що чу, че то е от море до море и до краищата на земята? Защо да го нямаш? Защото се прекланяш пред човеци, които са създадени от земната пръст? Остави това, престани да боготвориш пръстта, а възложи упованието си на Този, Който е създал небето и земята. В Него е нашата надежда. Ето и свидетелството за това: „Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев слънце до запад“ (Псалом 49:1). И тъй, не пожелавай да си останеш на земята, но се устреми натам, накъдето земята е призована.

И кой може да изброи тук всички свидетелства за това владичество на Църквата, които се съдържат в свещените страници на Писанието? Тогава защо те, разколниците, не се обръщат към Църквата? Къде е причината? Ето, самата Църква казва: „Да се обърнат към мене всички, които Ти се боят и които знаят Твоите откровения“ (Псалом 118:79). Това именно и вижда сега да се сбъдва Църквата, за което се говори в току-що приведените думи на псалома. Пак там се казва: „Видях предела на всяко съвършенство, но Твоята заповед е безмерно широка“ (Псалом 118:96). Какъв е този предел, коя е тази Божия заповед? Чувам апостолът да казва: „А целта на поръчението е – да се породи любов от чисто сърце“ (1 Тимотей 1:5). Неслучайно и не напразно е казано, че крайната цел на всяко учение и поръчение на апостолите и на Църквата е това, да се породи в душите на всички нейни членове любов от чисто сърце. Крайна цел за достигане на едно чудно съвършенство, което човек ще владее вечно. Тази именно цел Бог ни е заповядал да постигнем и точно за нея е казано: „Твоята заповед е безмерно широка“. Обърни внимание на това колко широка е тая заповед: безмерно! Това е същото, което Сам Господ е казал: „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец“ (Матей 5:48). Сиреч – безмерно! В какъв смисъл е казано това? Дали в пространствен? Не. Безмерно широка е Божията заповед, Божието съвършенство в сърцето на вярващия. Макар сърцето да е физически орган, но то може да вмести Невместимия. Затова апостолът казва: „Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Свети“ (Римляни 5:5). Не е казал „заключена е“, но „се изля“. Думата „заключена“ говори като че за теснота, а „изля се“ говори за простор. И така, „Твоята заповед е безмерно широка“. В името на нашия Бог и Господ свидетелстваме, че именно заради самата тази широта ние каним нашите братя да станат наши съвладетели на мира. Искате ли да бъдете епископи – бъдете заедно с нас в Църквата, а не вън от нея, станете наши братя и сънаследници заедно с нас. Нека заради честолюбиви капризи да не пречим на мира Христов и да не губим Христовото богатство, което Той ни подари чрез Своето осиромашаване (2 Коринтяни 8:9). Защото каква чест ще получим в небесния свят, ако сега в нашите земни спорове защитаваме една нищожна част, а не цялото? Да бъде унищожена преградата на заблудата, та като станем едно, да бъдем заедно. Признай ме за брат и аз ще те призная за брат, но след като бъде премахната преградата след като бъдат отстранени заблудите и празните спорове. Нека всичко туй бъде направено и – ти си мой. Или ти не искаш да бъдеш мой? Но аз, ако ти се поправиш, искам да бъда твой. И така, след като се отстрани заблудата, която като стена ни разделя, бъди мой брат и аз твой, та заедно и двамата да принадлежим на Тоя, Който е и твой и мой Господ.

Ние говорим това от любов към мира, напълно убедени в истината. Ние вече писахме и вие сте чели за това наше намерение (Epist. 128, 129), че ние съвсем не се отклоняваме да внесем този въпрос на общо обсъждане, а напротив, настояваме на това, при условие, че щом само аз докажа правото на владение, веднага заедно с противника да встъпим в общо наследие. Нека нашият събеседник да се изкаже спокойно, нека да излезе да говори най-способният от тях. Ние не предрешаваме въпроса по човешки. Ние обръщаме погледа си към Тоя, Който не греши. Нека сам Той да ни каже що е Църквата. Вие вече чухте свидетелството Му. Човешкото нечестие не може да оскверни Църквата, както не може да я направи свята и човешката праведност. Защото Църквата е, която очиства нечистите и освещава желаещите да бъдат осветени. Ние знаем, че който е в Църквата, той е чист, поради благодатта на Изкупителя. Този дом, Църквата, не е построен на пясък, но върху камък. Камъкът е всичкото. „На тоя камък ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят“ (Матей 16:18). А този Камък е Христос. „Нима Павел биде разпнат за вас?“ Съвсем не, но Христос. От Него е всичко. Ето, тези думи помнете, това дръжте, това с братска любов говорете.

А в помещението, гдето ще стане събеседването, нека никой от вас, братя мои, да не влиза насила. Изобщо, ако е възможно, избягвайте даже и да минавате покрай това място, за да не дадете никакъв повод за недоволство и спор. Който не се бои от Бога и не обръща внимание на тази наша просба, нека да се убои поне от гражданската власт, която бди за обществения ред. Чели сте нейното разпореждане. Разбира се то е издадено не за вас, понеже вие се боите от Бога и спазвате наставленията на вашите епископи, но гледайте да не би някой и от вас да забрави и пренебрегне това. Нека всеки да внимава,, за да не би с някого да се случи това, което апостолът казва: „Който се противи на властта, противи се на Божията наредба… Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите“ (Римляни 13:2-3). Нека избягваме раздорите и всеки повод за раздори. Но, може би, ще ми кажете: ние ще се стараем да бъдем внимателни, но ако ни предизвикат? Внимавайте и не се бойте, като знаете, че благочестивите винаги са силни, защото са прави. Те не се поддават на предизвикателство и не встъпват в раздори, защото имат благодатта на благоразумието. Прочее, бъдете предпазливи за да не впаднете в изкушение, въпреки благодатта, която имате. Ние ще се молим за вас, както и вие не забравяйте да се молите за нас и за себе си. При това, както и преди винаги сме ви увещавали, усилвайте молитвите си с пост и милостиня. Дайте на молитвата си тези две крила, с които тя ще литне към Бога. Постъпвайки така, може би вие ще бъдете по-полезни за нас, отколкото ние за вас. Нали никой от нас в това предстояще събеседване не се надява на своите сили? Цялата ни надежда е на Бога. Ние не сме по-добри от апостола, който моли да се молят за него. „Молете се, казва, и за мене, та, като отварям уста, да ми се даде слово“ (Ефесяни 6:19). И тъй, молете за нас Тоя, в Когото е нашата надежда, та и вие да се зарадвате от нашата беседа с противниците на Църквата. Помнете това, братя, умоляваме ви. В името на самия Господ, Виновника, Насадителя и Покровителя на мира, молим ви да Му се молите в мир, мирно да Го умолявате и да просите от Него. Помнете, че вие сте деца на Тоя, Който е казал: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Матей 5:9).

________________________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура 1975, книжка 1, с. 1-4. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права, и е направен от „За мира и любовта“, в оригинал ,,De pace et eharitate“, e Serm. 358 (J. P. Migne, Patrología latina, París 1865, t. 39, col. 1586-1590). Превода на български език е от архимандрит Методий по съчинението „Проповеди блаженнаго Августина“ от протоиерей Дмитрий Садовский (Сергиев Посад, 1913); Садовский, Дмитрий Иванович (1868-1937) – Блаженный Августин, как проповедник: историко-гомилетическое изследование/протоиерей Дмитрий Садовский. – Сергиев Посад: тип. Св.-Тр. Сергиевой лавры, 1913. – XV, 393, III, II с.: 24 см.

Изображение: авторът блажени Августин (354-430). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gTE