Славчо Вълчанов

«Трябва да се изпълни всичко, писано

за Мене в закона Моисеев и у проро-­

ците, и в псалмите»

(Лука 24:44)

Безспорен факт за всяко вярващо в Христа сърце е, че от историята на страданията на Спасителя, тъй както те са предадени в новозаветните писания, лъха неотразимо Божествено величие. Нещо повече, дори обикновеният преразказ или простото повторение на евангелското повествование за изкупителното дело на страдащия Месия са достатъчни, за да се раздвижат молитвено душите ни. При всичко това обаче евангелският разказ се отличава с пределна краткост, нерядко достигаща само до загатвания, които за нас, отдалечените по време читатели, остават понякога неясни по своя религиозен и исторически смисъл. Ето защо, мислено възправени пред тайната на Голготската жертва, ние бихме могли да бъдем подпомогнати от онова, което допълнително хвърля светлина върху образа на Спасителя. Тъкмо последното вече определя задачата ни: да проследим надеждата за Изкупител в Стария Завет, надежда, която тъй дивно се е осъществила в историческия образ на Иисус от Назарет, съгласно собствените Му думи: „Трябва да се изпълни всичко, писано за мене в закона Моисеев и у пророците, и в псалмите“ (Лука 24:24).

След грехопадението на прародителите Адам и Ева в Едемската градина (Битие 3:1-7), наред с наказанията, Бог провъзгласява така също и велика утеха: – „Ще всея вражда между тебе (тоест змията) и жената, и между твоето семе и нейното семе: то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата“ (Битие 3:15). Тези Божии слова са първото обещание,благовестие за Спасителя. Под „семе на жената“ в буквален смисъл са разбира потомството на Ева (цялото човечество), а в духовен смисъл – благочестивите, вярващите люде или „Божиите чада“ (Иоан 1:11-13), които се борят срещу силите на злото. Измежду последните Свещеното Писание ясно посочва и определя един необикновен, велик Потомък (Галатяни 4:4; срв. Битие 17:7, 19; 26:24), който наистина ще разруши делата на дявола (1 Иоан 3:8), Този обещан от Бога победител над злото е Месия (от еврейски машиах – помазан, или в гръцки превод – „Христос“), тоест Помазаникът Божи. Според св. Иоан Златоуст ударът, който ще смаже „главата на змията“, е изкупителната кръстна смърт на Спасителя. Последното ясно се потвърждава и от свидетелство на св. апостол Павел по този въпрос (Галатяни 3:16).

В повествованието за изпитанията на Авраамовата вяра – в жертвоприношението на Исаак (Битие 22:1-18) св. Кирил Иерусалимски съзира друга древна напомка за обещания Победител. Тук Авраам предобразявал Бог-Отец, а Исаак Иисус Христос. Тъй както Авраам не пожалил за Бога едничкия си син, роден в преклонните му години, така и Бог Отец не пощадил Единородния Си Син заради нас, заради нашето изкупление и спасение (Римляни 8:32; Иоан 3:16). Като Исаак и Христос с послушание изпълнил волята на Своя Небесен Отец. Както Исаак е излязъл от дома на баща си и е отишъл на определеното за жертвоприношение място, така и Христос е бил поведен извън Иерусалим, за да бъде разпънат на голготския хълм – вън от Иерусалим (Евреи 13:11). Подобно на Своя предобраз и Спасителят сам е носил своя кръст. Както Исаак до деня на жертвоприношението е бил вече пожертван и един вид вече мъртъв, в сърцето на Авраам, а на третия ден му бил възвърнат отново от Бога, така предстояло и на Спасителя да умре на кръста, да престои три дни в гроба и да възкръсне.

В живота на патриарх Яков идеята за обещания Изкупител бива още веднъж подчертана: при благословенията си над своите дванадесет сина (Битие 49:3-27) Израил се обръща с особена надежда към Иуда, като му предрича: „Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят – от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите“ (Битие 49:10). Този Примирител (еврейски шило) по-нататък бива определен чрез предсказанието на прорицателя Валаам (Числа 24:17), като „звезда“, която „ще изгрее от Яков“. Законодателят Моисей предсказва за друг, подобен на него, велик Пророк, когато израилтяните трябва да слушат (Второзаконие 18:15). В молитвата на Ана, майката на Самуил, този Пророк бива определен като Цар и Помазаник Божи: „Ще даде (Господ) сила на Своя Цар и ще въздигне рога на Помазаника Си“ – еврейски машиах (1 Царства 2:10).

Цялостният образ на идващия Месия изпъква особено ярко в псалмите! Според тях той е представен като Цар, но при това – особен цар. Преди всичко Неговият престол ще бъде вечен (Псалом 44:7-8; срв. Евреи 1:8-9), границите на царството Му – „докрай земя“ (Псалом 2:8; 71:8; 21:27). Той ще бъде предмет на прослава от страна на всички народи и земни царе (Псалом 64:4; 137:4). Навсякъде Месия ще възвестява великото Божие име (Псалом 21:23; срв. Евреи 2:12) и правда (Псалом 39:10). В Неговото лице дивно ще се съчетават милост и истина (Псалом 84:11-12). Затова и Неговото духовно царство ще бъде открито само за праведните, а не и за беззаконниците (Псалом 117:20; 36:28-29). В месианското царство праведниците ще живеят вечно (Псалом 21:28; 36:39; 118:116, 144, 175). Мястото на тяхното обитаване псалмопевецът нарича „земя на живите“ (Псалом 26:13), „светлина на живите“ (Псалом 55:14). Участниците в това царство ще бъдат удостоени с избавление от скърби, със спасение за душите си (Псалом 71:12- 13), със справедлив съд (Псалом 71:2-4) и въздаяние (Псалом 139:11-13). Месия още не е дошъл, царството Му ще се открие в бъдеще, но псалмопевецът вярва, че както той, тъй и другите праведници, няма да види тление в гроба (Псалом 15:8-11), а ще влезе в царството на вечния живот.

Идеята за Месия търпи в псалмите и по-нататъшно развитие. Изкупителят тук е представен и като Син Божи, Който е роден от Отца (Псалом 2:7; срв. Евреи 1:2) и седи отдясно на Бога Отца (Псалом 109:1; срв. Евреи 1:5). Пред него се покланят всички ангели (Псалом 96:7; срв. Евреи 1:6), тъй като Бог го е поставил над делата на Своите ръце (Псалом 8:5-7; срв. Евреи 2:5-8).

Заедно с това обаче образът на Месия в псалмите е представен и като образ на велик Страдалец. Срещу него въстават и се съвещават земните царе (Псалом 2:1-2; срв. Деяния на светите апостоли 4:26), срещу него се готви уловка, като е указан дори и предателят (Псалом 40:9-10; 68:26, 108:8; срв. Деяния на светите апостоли 1:20). Псалмопевецът като че ли долавя от устните на страдащия Месия вопъл за помощ: „Боже мой, Боже мой! (чуй ме) Защо си ме оставил? Далеч са от спасението ми думите на моя вик“ (Псалом 21:1; срв. Матей 27:46). Св. пророк. Давид вижда около кръста злобното сборище от юдейски първосвещеници и началници, разтворили уста против него (Псалом 21:13, 17; срв. Матей 27:1). Страдалецът е измъчен (Псалом 21:15), той се терзае от жажда (стих 16-ти), Неговите ръце и нозе са прободени (стих 17-ти). Точно в този момент ще му бъде поднесен за питие оцет, смесен с жлъчка (Псалом 68:22; срв. Матей 27:34, 48), като дрехите му ще бъдат поделени, а за одеждата му ще бъде хвърлено жребие (Псалом 21:19; срв. Иоан 19:23-24).

Но въпреки тези унижения величието на Месия е представено в псалмите като ненакърнено и пълно. И ето, след страданията идва и слава: гробът е безсилен да задържи в утробата си Божествения Страдалец (Псалом 15:10, срв. Деяния на светите апостоли 2:24-32). Отхвърленият от зидарите камък става основа на ново величествено здание, което изобилства спасение за всички (Псалом 116:22; срв. Деяния на светите апостоли 4:8-11). След като бъде принесена великата жертва на страдащия Месия, ще настъпи велико победно тържество: Господ ще порази царете и ще извърши съд над народите (Псалом 109:5-6), ще приведе всички племена в смущение (Псалом 9:5), а Синът Божи, Месия, ще възсияе отдясно на Отца (Псалом 109:1). На приготвената от Него трапеза ще вземат участие всички бедни и богати, които ще ядат и ще се насищат, за да живеят сърцата им вечно и да възхвалят Господа (Псалом 21:27).

В най-завършен вид образът на Месия от Стария Завет се откроява чрез описанията в пророческите книги. Тук месианските времена се представят като епоха на вътрешни преобразования за целия човешки род. Тази обнова е чисто нравствена и се състои преди всичко в познание на собствена греховност, в очистване и освобождаване на човека от греха. Идеята на греха, който предизвиква нравствено устройство в човешката природа, представлява важна съставка на месианските възгледи на пророците. „Умийте се, очистете се… престанете да правите зло“ – говори пророк Исаия, стремейки се да подготви народ, достоен за появата на Месия (Исаия 1:16). Това вътрешно, нравствено преобразяване е обнова на моралната същност на човека, то е действие творческо, спасяващо. На човеците ще бъдат, дадени „ново сърце и нов дух“, като предишното „каменно“, жестоко, греховно сърце се заменя с друго – „сърце“, меко, „от плът“. Духът на Яхве ще се всели всред людете (Иезекиил 36:26, 27).

Тази нравствена обнова на човечеството ще бъде предшествана от особено Божие действие – съдът над народите и изявата на Божията правда. Денят на Месия е особен „ден на Господа Саваота“ (йом лаяхвѐ цеваот – Исаия 2:12), – ден за съд над народите и за откриване „вечната правда“ (Даниил 9:24). Тогава народите и островите, тоест включително и най-отдалечените племена, ще застанат на съд пред Яхве (Исаия 41:1), а след извършването на съда и унищожаването на човешката неправда ще се открие Божията правда. Тогава именно човеците „ще ходят в Господня светлина“ (Исаия 2:4, 5).

Като безкрайно възвишени и пленителни за човешката мисъл се рисуват по-нататък последиците, които ще причини в областта на нравственото състояние на човечеството явяването на деня Господен, както и откриването на Божията правда чрез Месия. Тогава ще бъде снето от всички народи „покривалото“ на неразумието, което досега е лежало върху всички земни племена (Исаия 25:7). „Земята ще се изпълни с познаване славата Господня, както водите изпълнят морето“ (Авакум 2:14). От това море на знания потоци от познания за Бога ще облеят всички човеци без изключение. Благодатта на Духа Божи ще се излее „върху всяка плът“, без разлика на пол, възраст и състояние; синове и дъщери, старци и юноши, роби и робини ще имат непосредствено познание за духовните истини, защото ще получат от Бога „пророчески дар“ (Иоил 2:28, 29; срв. Деяния на светите апостоли 2:17-18). Славата Господня ще се яви в новия Иерусалим, върху новия Сион, към светлината на когото ще се затекат всички народи (Исаия 60:3-5; срв. Деяния на светите апостоли 2:1-11). Тази светлина не иде от физическата светлина на слънцето и луната, а бива изпращана от Самия Господ; това духовно светило вече няма да залязва, както видимото слънце, или да намалява светлината си като луна: това ще бъде вечна, Божествена светлина (Исаия 60:19, 20). Народът, облян от тази Божествена светлина, ще бъде „свят народ, изкупен от Господа“ (Исаия 62:12). През месианските времена основно ще се измени нравственият характер на човеците и моралният облик на народите въобще: правдата и истината ще царуват с всеобщата любов; вместо враждата, егоизма и користта, от които често се ръководят отделни личности и народи, ще се възцари мир. „Тогава вълк ще живее заедно с агне и леопард ще лежи заедно с козле; теле, лъвче и вол ще бъдат заедно и малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка, малките им ще лежат заедно и лъвът ще яде слама като волът… Ще прековат мечовете си на рала и копията си – на сърпове: народ против народ не ще вдигне меч и няма вече да се учат на война“ (Исаия 11:6-9; 2:4; Михей 4:3). Това изобразяване на нравствения прелом, който ще се извърши в сърцата на човеците през месианската епоха, е толкова възвишено, че дори и за нашето съвремие то може да послужи като пожелание и идеал.

Но не само това. Епохата на идването на Месия е колкото обнова за човечеството, толкова и ден за всеобщ съд и ден, от който започва вечният, небесният живот (Иоил 2:29-32; 3:2, 12-17; Даниил 12:2, 3, 13, Исаия 24:21-33; 25:8, 9; 65:17, 18). Следователно за пророците месианската ера е последно време в този смисъл, който откриваме в 1 Иоан 2:18 – дългият период, започващ с откриване на месианското царство и продължаващ във вековете. Началото на това царство е на земята, а краят е във вечността.

От друга страна, в пророческите книги Месия е представен като личност, която има необходимата власт и сили, за да извърши нравствения прелом на повярвалите в Него, както и да произведе съд над човечеството. Той е изпълнен с божествени дарове (Исаия 11:2; 61:1) и с най-възвишени нравствени качества: „Ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум на съвет и крепост, дух на знание и благочестие“ (Исаия 11:2; 61:1). Ще се отличава още и с „мир без край “ (Исаия 9:7).

Такъв ще бъде Той – „Отрокът“, върху Когото почива Духът на Яхве, Който „пречупена пръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси“ (Исаия 62:1, 3).

Пророческото очакване на Месия е очакване на нов Цар, нов Пророк и нов Първосвещеник, Който няма да има равен на Себе Си по земята. За изобразяването на Праведника пророците заимстват черти от всеизвестни прославени царе и свещеници. В този смисъл Месия е син Давидов, или нов Давид, нов Соломон. Той царува така, както никой досега не е царувал – не с външна, а с вътрешна сила, покорявайки сърцата и умовете на човеците. Той властва над народите не заради земни цели, а в името на мира, истината и правдата, с които Сам е изпълнен (Михей 5:5). Месия е с осанката и в служението на първосвещеник (Захария 3:8, 9), но не за да принася обичайните жертви и възлияния, а за да ги прекрати (Даниил 9:27). Неговото архиерейско служение има за цел да преподаде на всички правото на свещенство. Тъкмо това е въжделеният Пророк, който ще излива над всички даровете на пророчеството и на знанието за Бога (Иоил 2:28).Това е Младочката, за която говори пророк Захария (3:8). Това е „Синът Човечески“ (Даниил 7:13, 14), „Желаният от всички народи“ (Агей 2:7), Комуто навеки е дадена властта над човешкия род; това е особеният „Ангел на (Новия) Завет“, Който ще очисти и претвори човешките сърца, подобно на претопено злато (Малахия 3:1-3). Този е дивният „Ангел пред лицето на Яхве“ (Исаия 63:9), Който бива, наричан от Господа Господ (Битие 19:24), „Ближният на Яхве (Захария 13:7; Иеремия 30:21), Неговият Син и заместник, Който изявява Неговите сили и ръководи неговото царство (Псалом 2, 88, 109).

Още по-тайнствено „се откроява образът на Месия тогава, когато пророците Го представят като страдащ. За старозаветния свят не е чужда идеята за посредничество и ходатайство на праведници за неправедници (Битие 28:23 32; Изход 32:31, 32). Именно като ходатай и помирител в пророческите книги се представя Изкупителят на човека пред Бога. Освен това Той се изобразява и като жертва за греховете на народа, като невинно страдащ праведник, изкупващ пред Бога със страданията си греховете на човеците.

Имаме предвид описанието от „старозаветния евангелист“, пророк Исаия, на раба Господен (евед Яхве – 52:13-53:12), чиито унижения и страдания служат като откуп за мнозина (срв. Лука 2:34; Римляни 15:21; Иоан 12:38; Римляни 10:16; Марк 9:12; Матей 20:19; Римляни 4:25; 1 Коринтяни 15:3; 1 Петр. 2:24; Римляни 3-12; Иоан 3:16, Матей 26:63; 1 Петр. 2:22).

Ето, по такъв именно начин пророците са подготвяли пътя за идването на Спасителя на света. В този смисъл те са Негови предтечи. Като „невиим Яхве“, тоест вестители на Божията воля, те са подготвяли човечеството да очаква избавление от последиците на първородния грях чрез появата на Великия Страдалец. Защото, ако страданията на даден праведник могат да бъдат като отплата за чужди грехове, то, според благовестието на старозаветните пророци, като отговор пред Божията правда за греховете на целия човешки род могат да послужат само страданията на Праведника на праведниците, на Пророка на пророците – на самия Помазник Господен (Месия), Който е „Светият на светиите“ и Който ще даде „вечна правда“ (Даниил 9:24).

От друга страна, редица пасажи от старозаветните книги свързват очакването на Помирителя, Помазаника Божи с Неговата власт над смъртта – с необходимостта от възкресение на Изкупителя. В това отношение към свидетелства-предсказания от Словото Божие препращат думите на св. апостол Павел: „(Христос) бе погребан и на третия ден възкръсна според Писанията“ (1 Kopинтяни 15:4).

Впрочем, кои от свещените Писания съдържат подобни указания?

В псалмите ясно е предречен победният завършек на страданията на Месия, изявен в Неговото възкресение. „Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна; няма да се поклатя. Затова се зарадва сърцето ми; а още и плътта ми ще почива в надежда, защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление“ (Псалом 15:8-10; срв. Деяния на светите апостоли 2:25-31; 3:32-37). Не по-малко конкретна мисъл за предстоящия факт и време на Възкресението Христово съдържат стихове 1, 4 и 6 от псалом 29: „Ще Те възхваля, Господи, загдето ме въздигна и не остави враговете ми да тържествуват над мен… Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба… Вечер настъпва плач, а сутрин – радост“. Нещо повече от намек в това отношение може да се съзре и в словата на пророк Осия (6:2): „(Господ) ще ни оживи в два дни, в третия ден ще ни издигне и ние ще живеем пред лицето Му“.

Сам Спасителят е посочил като предобраз на Своето Възкресение случая с поглъщането на пророк Йона от голямо морско животно: „Както Йона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човечески ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ (Матей 12:40). Следователно, както това необикновено библейско чудо, така и пълният с надежда за избавление вопъл на пророк Йона: „До планинските основи слязох, земята със своите затвори Ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже Мой, ще изведеш душата ми от ада“ (2:7), са предсказания за изкупителната смърт на Помазаника Господен, след която ще настъпи Неговото славно Възкресение.

Впрочем, още праведният Иов, в чиито невинни страдания светите отци на Църквата също виждат предобраз за грядущия Божествен Страдалец, изявява силна увереност в избавлението, което ще донесе Месия: „Аз зная, Изкупителят ми е жив и Той в последния момент ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа, и аз в плътта си ще видя Бога. Аз сам ще Го видя, не очите на другиго ще видят“ (19:25-27).

Победата на помирителя на човеците над неговата собствена физическа смърт е същевременно залог за духовна победа над греховната смърт през благодатните месиански времена – тогава „смъртта ще бъде погълната навеки и ще отрие Бог сълзите от всички лица“ (Исаий 25:8). Нещо повече, тя е гаранция и за бъдещото всеобщо възкресение, когато „мъртъвците ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат“ (Исаия 26:19) „и много от спящите в земния прах ще се събудят – едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама“ (Даниил 12:2).

_____________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1973, книжка 4, с. 20-25. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Славчо Вълчанов (1940-2013) и „старозаветния евангелист“, пророк Исаия (766-686 преди Христа). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gUM