Николай Маджуров
Вярата в Христовото възкресение и извиращото от него светло упование за християнското сърце са многократно засвидетелствани и достатъчно удостоверени в новозаветното благовестие. Когато Спасителят умрял, тялото му било положено в гроба на Иосиф Ариматейски. Гробът бил затиснат с голям камък. Последният бил запечатан, а гробът – заварден със стража (Матей 27:60, 66). Римски войници са пазили мъртвото тяло. Военната охрана се е наложила от обстоятелството, че влиянието на Иисус Христос всред народа било голямо. Първосвещениците и старейшините са си спомнили твърденията на Спасителя, че ще възкръсне три дни след смъртта Си. „Господарю – казали те на Пилат, – спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и кажат народу: възкръсна от мъртвите“ (Матей 27:63-64).
Настъпила нощ! Дълбока тишина царувала около Христовия гроб.
Но ето че изведнъж станало силно земетресение: „Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му – бяла като сняг“ (Матей 28:2-3). От гроба в небесно сияние възкръснал Победителят Христос!
Стражата онемяла от страх – станала като мъртва. И след като се посъвзела от първия ужас, побягнала в Иерусалим, за да разкаже за случилото се.
Градът все още спял, когато членовете на синедриона се събрали по спешност, за да вземат бързи мерки против разпространената радостна вест. Но всичко било напразно! С възкресението на Иисус Христос възкръснали и някои светии. Последните влезли в светия град и се явили на мнозина (Матей 27:52). Въпреки това закоравелите иудейски водачи решили да заглушат слуха за чудото и да не позволят той да се разпространи между народа. Те повикали при себе си войниците и като им дали достатъчно пари, поръчали: „Кажете, че учениците дойдоха нощем и Го откраднаха; и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тази мълва се носи между иудеите до днес“ (Матей 28:12, 15).
Вестта за Христовото възкресение е толкова велика, и необикновена, че дори някои от учениците отначало не повярвали в нея.
Първи се удостоили да чуят благовестието за възкресението на Иисус Христос, да Го видят, да Му се поклонят и да приемат непосредствено спасителното Му слово „Радвайте се!“ – жените-мироносици. Те са четири: Саломия, Иоанна, жената на Хуз, Мария Магдалина и Мария Иаковова.
След като прекарали нощта в плач, рано сутрината в неделя, те се отправили към гроба на своя любим Учител и Спасител.Те дошли тук да изпълнят своя дълг, както си бяха обещали: да помажат с аромати драгоценното тяло на Господа. Пред гроба обаче жените стояли в голямо недоумение! Очудвали се в себе си защо огромният камък е отвален от гроба, самият гроб е празен и никаква следа няма от печата и стражата. Това недоумение пълнело душата им с тревога и скръб. Но ето, в тези мъчителни минути, неочаквано чуват победоносната вест, съобщена им от стоящия при гроба Ангел: „Не бойте се, зная, че търсите разпнатия Иисус; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал: дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ“. Поразени и треперещи, жените само слушали Ангела, който продължил: „идете скоро, та обадете на учениците му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, предварва ви в Галилея; там ще Го видите“ (Матей 28:5-7; Марк 16:6-7; Лука 24:3-6). И жените-мироносици, очевидки на това необикновено събитие, със свещен трепет и благоговеен ужас побягнали от гроба. По пътя те никому нищо не казали, понеже се бояли (Марк 16:8). Когато вкъщи разказали на учениците за видяното и чутото, апостолите сметнали техните думи за „празни“ и не им повярвали (Лука 24:11).
Между това Петър и Иоан, известѐни за случилото се, тръгнали към гроба Господен. Двамата апостоли искали сами да проверят, което чули от жените-мироносици, и да разгледат гроба. Отначало те вървели заедно, но по пътя Иоан избързал и пръв стигнал при мястото на погребението. Камъкът действително бил отвален и гробът открит. Но той не посмял да влезе вътре, докато не пристигнал и Петър. Щом влезли двамата в празния гроб, забелязали, че завивките, с които било обвито тялото на Господ Иисус Христос, и кърпата, която била на главата Му, са оставени свити на отделни места. Това показвало, че задигане или кражба на тялото не е могло да стане. И още тук Иоан, като видял всичко това, повярвал (Иоан 20:3-8; Лука 24:12).
Мария Магдалина не се стърпяла и втори път отишла при гроба на Иисус Христос. Може би думите на непознатия да не ѝ се видели напълно убедителни; може би тя да не е била удовлетворена от мисълта, че гробът е действително празен; може би, разсъждавала тя, момъкът да е бил един от съучастниците в заговора на свещениците и да ги е измамил.
Чудейки се в себе си, Мария Магдалина се обърнала и вижда човек, застанал близо до нея срещу едно място, обрасло със зеленина и осветено от слънчевите лъчи. Но Мария не Го познала, дори и след като Той ѝ заговорил: „Жено! Защо плачеш? Кого търсиш?“ А тя, като Го помислила за градинар на Иосиф Ариматейски, дошъл рано на работа, отговорила: „Господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема“ (Иоан 20:14-15).
Господ Иисус Христос, покъртен от чистото ѝ блаженно желание, от непристорената ѝ детска простота, ѝ отговорил с една дума, произнесъл само едно име, нейното собствено име. Но Той говорел сега с любящ глас, с който толкова често се обръщал към нея, който тя никога не е могла да забрави, и който сега бил пълен с тъга и съжаление: „Марийо!“ Тогава, като внезапно пробудила се от сън, отчаяната жена познала Онзи, Когото търсила. „Равуни!“ – извикала тя и, като паднала на колене върху влажната трева, обхванала с ръцете си Неговите боси крака, върху които още се виждали червените отпечатъци от гвоздеите. Но възкръсналият Учител и Господ ѝ казал: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог“ (Иоан 20:16-17). Зарадвана Мария се върнала веднага в града и разказала на апостолите, че е видяла Спасителя, и че Сам Той ѝ казал да им съобщи това (Марк 16:10-11; Иоан 20:10).
Свидетелството на Мария Магдалина скоро било потвърдено с ново явяване на Господ Иисус Христос. Когато жените-мироносици се отправили към учениците в града, възкръсналият Учител ги срещнал по пътя и им казал: „Радвайте се!“ Със страх и трепет жените се приближили до Него и Му се поклонили. Като ги успокоил от смущението, Спасителят им заповядал: „Не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят“ (Матей 28:9-10).
От този момент се изповядва Христовото възкресение от милиони уста. Жените-мироносици са първите проповедници на непостижимото знамение и най-възвишеното пасхално поздравление: „Христос възкресе!“
Трябва да отбележим, че след възкресението си, Господ в продължение на 40 дни се явявал редовно на Своите ученици и на другите Свои последователи и беседвал с тях за Царството Божие (Лука 1:3). От тях само за някои явявания се говори в новозаветното благовестие.
Третото Христово явяване било това на апостол Петър. За него свидетелства св. апостол Павел. Той пише, че Христос „се явил на Кифа“ (Петър) и след това на единайсетте“ (1 Коринтяни 15:5).
В същия ден, тоест в деня на Христовото възкресение, станало четвъртото явяване при особени обстоятелства. Двама ученика от числото на 70-те, единият Клеопа, а другият евангелист Лука, отивали на път от Иерусалим за близкото село Емаус. Вървели угрижени и тихо се разговаряли за тъжните събития, които се разиграли в Иерусалим с Иисус Христос. По едно време друг пътник ги настигнал и тръгнал с тях. Той бил възкръсналият Иисус, но те не Го познали. Непознатият пътник ги попитал какви са тези мисли, които разменяли. С тон на укор Клеопа Го запитал: „Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е станало в него през тия дни?“ „Кое?“ – попитал Непознатият. Двамата пътници Му разказали за залавянето на Иисус Христос в Гетсиманската градина, за съденето Му, за жестоките подигравки, за ужасните мъки и страдания, за приковаването на кръста, агонията и смъртта. Като разказали за всичко това, те добавили следните думи на отчаяние: „А ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при все това днес е вече трети ден, откак стана това.“
Като изслушал обясненията на Лука и Клеопа, Непознатият, пътник извикал: „О, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ И Непознатият им показал, въз основа на Стария Завет, че от Моисей се почва едно непрекъснато пророчество, както за страданията, така и за славата на Христа. При приближаването до Емаус, Той имал намерение да ги напусне, но те Го помолили да остане и Го завели в една къща, гдето решили да подкрепят силите си. Като седнали на трапезата, Гостът взел хляб, благословил го, разчупил го и дал на всеки по къс. В това време духовните очи на Лука и Клеопа се отворили и те познали в лицето на Непознатия разпнатия Христос. Но преди да успеят да го целунат, Той станал невидим за тях. „Не гореше ли в нас сърцето ни – казвали те помежду си, – когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“ Лука и Клеопа веднага заминали за Иерусалим и разказали на апостолите и на другите с тях за преживяното. Но и самите те били посрещнати с радостни уверения, че „Господ наистина възкръснал и се явил на Симона“. Някои от присъстващите тук обаче продължавали да се съмняват (Лука 24:13-35; Марк 16:12-13) и да недоумяват: ако Христос наистина е възкръснал, защо не се яви пред всички ученици?
Прочетете още „Новозаветното благовестие за Христовото възкресение*“