Христо Попов
Връщане на Израил от плен и неговото нравствено обновяване. Глава 36
Когато израилският народ, поради своите големи грехове, изгубил отечеството си и се намирал в плен, езичниците, които и по-рано гледали със завист на неговото благоденствие, злорадно се смеели над неговото унижение и мислели, че Обетованата земя, опустошена от тях, завинаги ще си остане под тяхна власт и че Иехова не е в сила да спаси Своя народ от техните ръце. Пророк Иезекиил, в отговор на това злорадство на езичниците, произнася, по Божия заповед, пророчество за връщането на Израил от плен, като казва, че за Израилевите планини ще се прекрати позорът: те ще се покрият с растителност, ще бъдат населени от многочислен народ и ще се считат благословени планини (1-22). Бог, за прославяне на Своето свято име пред всички народи ще освободи Своя народ от плена, ще му възвърне земята, ще го очисти от греховете и ще прероди неговото сърце, като му изпрати Своя Дух, вследствие на което той ще изпълнява Божиите заповеди и ще бъде Божий народ. Господ ще изпраща изобилни блага и ще умножава Своя народ; израилтяните ще напълнят всички градове така, Иерусалим бива изпълнен със стада свещени овци през празниците. Езичниците, като видят всичко това, ще прославят името на Иехова (23-38).
Стих 17. По нечистоте месячная имущия бысть путь их – постъпките им пред Моето лице бяха като нечистотата на жена във време на месечното ѝ очистване. Стих 20. Оскверниша имя Мое святое – езичниците, сред които били разсеяни евреите, мислели, че Бог не е в сила да освободи Своя избран народ от тяхното иго и че езическите богове, поради това, са по-силни от Него. Стих 25-26. Воскроплю на вы воду чисту. Тук се предсказва, че Бог чрез поръсване с чиста вода ще очисти евреите от идолопоклонството и от съединените с него пророци. Под чиста вода се разбира благодатта на Светия Дух, очистваща душите от всякакви грехове: за даряването на тази благодат Давид молел Бог: окропиши мя иссопом и очищуся. Сердце чисто созижди во мне, Боже, и дух прав обнови во утробе моей (Псалом 50:9-12). Но това действие на благодатта Божия в Стария Завет било само предизобразяване на нейните новозаветни действия в тайнствата, особено в тайнство Кръщение, с чиято вода се омиват нашите грехове. Стих 26. И дам вам сердце ново. Да се даде на човек ново сърце, значи да се направи коренен преврат в неговата нравствена природа, защото сърцето, по учението на словото Божие, е средоточие на духовния живот, източник на всички помисли (Притчи Соломонови 4:23; Матей 9:4; 15:19). И отиму сердце каменное от плоти вашея, и дам вам сердце плотяно. Господ неведнъж изобличавал юдеите в жестокост, в упорно противоборство на Неговата воля. На тази именно жестокост се указва с израза “каменно сърце”. Вместо каменно сърце – кораво, грубо, студено, нечувствително, Бог обещава да даде на човеците сърце плотяное – меко, чувствително (срв. Иеремия 32:39), способно да приеме в себе си божествената благодат. Дух Мой дам в вас – ще излея от моя Дух (Иоил 2:28). Стих 38. Яко овцы Иерусалимли в праздниках – според 2 Паралипоменон 35:7, цар Йосия на празник Пасха дал 30,000 овци за принасяне в жертва.
Това пророчество започнало отчасти да се изпълнява след връщане на евреите от асиро-вавилонския плен при Зоровавел и Ездра: в плена израилският народ съзнал своите грехове и, след връщане от него, се отказал от грубото идолопклонство и започнал да изпълнява Моисеевия закон. Но това изпълнение на пророчеството е било само слаб предобраз на неговото изпълнение в бъдеще: пълно събрание на евреите в Обетованата земя не е имало, прераждане на сърцето чрез даване даровете на Светия Дух тогава не е последвало, и материалните блага, по свидетелството на пророк Агей (1:6-11), далече не се изпращали в такова изобилие, както е посочено тук в самото пророчество. Ето защо, самото пророчество трябва да се отнесе към новозаветните времена, и неговото изпълнение да се вижда над духовния Израил, тоест над повярвалите в Христос юдеи и езичници; то започнало да се изпълнява от деня Петдесетница, когато Дух Свети слязъл над апостолите и чрез тях в тайнствата се давал на вярващите. Благодатта на Светия Дух е, която произвела и произвежда коренен преврат в нравствената природа на човечеството; чрез нея вярващите се очистват от всички грехове, стават нова твар о Христе (2 Коринтяни 5:17; Галатяни 6:15) и Божии деца (Иоан 1:12). Окончателно ще се изпълни пророчеството, след като всички езичници влязат в Христовата църква и след като се обърне към Бог целия Израил.
Забележка. 36:24–28 служи за паримия в празник Петдесетница, понеже предсказаното в стихове 26–27 започнало да се изпълнява от деня, в който Дух Свети слязъл над апостолите, тоест от Петдесетница.
Възкресяване на Израил за нов живот и неговото обединение. Глава 37
В тази глава пророк Иезекиил чрез тайнствено видение узнава волята Божия за предстоящото завръщане на еврейския народ от плена и за възстановяване на неговата политическа самостоятелност. Пророкът, при въздействие на Божията ръка, бил изведен на поле, покрито с изсъхнали вече човешки кости. Тук той получил заповед от Бог да каже на костите да оживеят. Още с произнасяне на това пророчество, се вдигнал шум, станало някакво раздвижване, и костите взели да се съединяват една с друга, след което пророкът видял, как се появили жили, израстнала плът, отгоре се обтегнала кожа и, най-после, в сглобените кости влязал дух, те оживели, застанали на нозете си и образували многочислено събрание (1-10). След това Бог обяснява на пророка, че костите означават израилския народ (11-14). Нататък пророкът, по заповед от Бог съединява два жезъла с надпис – на единия Юда, а на другия Йосиф – и изобазява съеднението на Юдейското и Израилското царства в едно господарство, под владичеството на цар Давид, който ще бъде вечен техен началник и чрез когото Бог ще свърже вечен съюз със Своя избран народ (15-28).
Стих 3. Въз основа на предшестващите пророчества (Псалом 15 и Исаия 26), на пророк Иезекиил била известна истината за възкресението на праведниците, но той не знаел какви кости има пред себе си – на праведници или на грешници (Исаия 26:14), затова и отговорил на Бог: “Ти знаеш това”.
Стих 11-14. Тълкува се самото видение. Съдбата на еврейския народ е била най-печалната, сухи кости наша – казвали израилтяните, – погибе надежда наша, убиени быхом, тоест ние сме лишени от политически живот, от държавна самостоятелност, престанахме да съществуваме като отделен самостоятелен народ, нямаме надежда, доведени сме до невъзможността да си възвърнем предишния граждански живот, да получим предишната свобода: политическата смърт е вечна наша участ; бивайки разсеяни по лицето на земята, подобно на разхвърляните по полето кости, ние не можем да се съединим отново, както не могат да се съединят в предишния организъм разхвърляните кости. За разсейване на такива мрачни, гибелни мисли и за ободряване на отчайващите се, Бог чрез устата на пророка говори, че ако израилтяните действително дойдоха до такова безнадеждно състояние да представяха от себе си едни сухи и безжизнени кости, то и тогава Той би ги оживил; ако те даже действително бяха погинали и лежеха в гробовете, Той би отворил самите им гробове, би ги извел оттам и би ги заселил в отечеството им. “Ако, казва Бог, представящото се за вас по-трудно (тоест оживяването на сухите кости) е извършено от Мене, както показах Аз, твърде леко, то без всякакъв труд и с голяма леснина Аз ще направя това и, като че ли от някакви гробове, ще ви изведа от оковите на плена, ще ви върна в собственото ви отечество” (блажени Теодорит). – Това пророчество за политическото възкресяване на Израил отчасти се изпълнило при Кир, персийския цар, когато евреите получили свобода да се върнат в своята родина (1 Ездра 1:1). Но станалото при Кир било само предобраз на онова избавяне и възкресяване на цялото човечество, което било извършено от Иисус Христос. До идването на Спасителя в света всички хора били мъртви и като че ли се намирали в гробове, но, с идването на Христос, всички оживяли и станали Божии деца. Вярващите в Христос живеят тук на земята и умират телесно, но с надежда, че ще дойде време, когато техните мъртви тела отново ще оживеят (Иоан 5:25-28; 1 Коринтяни 15:35-55), и тогава за тях ще настъпи нов вечен живот. Тази надежда за всеобщо възкресение се и възвестява тук под образа на оживяване сухите кости. Отците на Църквата и повечето от тълкувателите считат изложеното видение класическо място в учението за всеобщото възкресение на мъртвите. Действително, тук с поразителна ясност е прокарана мисълта за възкресение на двусъставно същество – по тяло и душа. Ето защо, това място е положено да се чете като паримия на Велика събота, след заобикаляне с плащаницата около църквата; светата Църква ни учи, че и ние ще възкръснем, след като възкръснал Иисус Христос; ще възкръснем подобно на възкръсналите сухи кости.
Трябва да влезете, за да коментирате.