Николинка Климукова

Abstract

Portraying a person is one of the most difficult tasks for the artist, because in addition to the correct constructing of forms and the recreation of likeness, it is also necessary to create the character of the person concerned. We must also see the image of God in the portrayed person. In studying the rudiments of portraiture one proceeds from the general to the particular, from the ideal – the proper – to the different – the individual. God is an image – a “supreme” model for each one of us, and in portraiture it is necessary to have mastered beforehand what generations of artists hadve discovered through centuries of theoretical and practical study about the human proportions. These studies prove that humans are harmonious and beautiful, proportional and proportionate, created in the image and likeness of God.

***

Портретуването на човека е една от най-трудните задачи за художника, защото освен правилното изграждане на формите и пресъздаването на прилика, е необходимо да се създаде усещане за живот и характер на съответната личност. Освен това, трябва да видим и Божият образ у човека. Затова при изучаване основите на портрета се тръгва от общото към частното, от идеалното (правилното) – към различното (индивидуалното). Бог е образ – „най-висш“ модел за всеки от нас и при портретуването е необходимо предварително да сме усвоили човешките пропорции, открити чрез вековни теоретични и практически изследвания на поколения художници. Тези проучвания доказват, че хората са хармонични и красиви, пропорционални и съразмерни, създадени по Божий образ и подобие, към което са призвани.

Според Свещеното Писание, човекът е венец на творението, връх на творческото дело на трите Лица на Света Троица. В Битие 1:26 четем: „Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие“. Светите отци се отнасят към човека като „посредник“ между видимия и невидимия свят, мост между тези два свята две реалности.

Още античните философи наричат човека „микрокосмос“, своеобразен малък свят, от целокупността на сътвореното битие. Човекът, според св. Василий Велики, „притежавал първенство по подобие на ангелите“, съединявайки духовното и телесното. Човекът, както и всяко Божие творение, съдържа в себе си отпечатъка на Твореца: човешкото тяло и душата са Негово художествено изделие.

Способността на човека да твори е образ на творческата способност на самия Творец. Бог „работи“: „Моят Отец и досега работи, и Аз работя“, казва Христос в Иоан 5:7. Но, за разлика от Бога, човекът не може да твори „от нищо“. За материал му служи цялата земя, на която той е господар и стопанин и хората, прилагайки творческите си способности, се уподобяват на Бога[1]. 

Светите отци въз основа на Библията учат, че душата и тялото са съчетани в индивида по време на земния му живот, душата е „венчана“ с тялото и неразлъчна с него. Само съвкупността душа-тяло е пълноценната личност. Говорейки за тялото и материята, църковните писатели подчертават божествения им произход. Например, св. Иоан Дамаскин пише: „Аз изповядвам, че материята е творение Божие и че тя е прекрасна… Аз не се покланям на материята, но се покланям на Създателя на материята, Който е станал материален заради мен… и посредством материята е извършил моето спасение“. И само християнството предлага един истински възвишен образ на човека като личност, създадена по образ Божи, тоест  икона на Твореца (на гръцки „eikon“ означава „образ“)[2]. От гледна точка на християнската догматика, иконата свидетелства за това, че Божият Син, Синът Божий е станал Човешки Син, че Божието Слово е приело плът, а Божествената ипостас е станала Богочовешка Личност – конкретна и неповторима[3].

Християнството утвърждава божествения произход на човека и централна му роля му в Космоса като изходният пункт на това становище не е схващането на човека за самия себе си, а теоцентричния принцип. След като човек е по Божия замисъл най-висшето Негово творение, то логично е да е различен от останалия сътворен свят. Той е уникално създание и превъзхожда биологичната си природа. Неговата разумна душа е главното, което отличава човека от другите твари, също и неговата свободна воля, безсмъртието на душата му и религиозното му чувство[4].

Човекът като създаден по такъв висш модел е красив и със съвършенни пропорции. Хората от древността търсят тези правилни съотношения на частите на човешкото тяло, сведени до закони, които единствено би могъл да сътвори нашият висш Творец, създал целият свят, от който естествена част е и човекът. Именно правилната пропорционалност на хората може да послужи на идеята, че човек не е плод на някави случайни съвпадения и недоказана „еволюция“, а е висше Божие творение.

Историята на изкуството доказва това, например с така известните проучвания на Леонардо да Винчи, запазени в известната скица, рисувана около 1490 година в един от неговите дневници, наречена „Витрувианския човек“ и придружена с бележки. Рисунката изобразява гола мъжка фигура в две насложени едно върху друго положения с разперени ръце и крака, едновременно вписани в кръг и квадрат. Тя е известна като Закон за пропорциите (Canon of Proportions) и се отнася за човешките пропорции. Сега рисунката е изложена в Gallerie dell’ Accademia във Венеция, Италия.

Картината дава основата на опитите на Леонардо да обвърже човека с природата и математиката. Според бележките на Леонардо в придружаващия текст, картината е нарисувана като опит за изучаване на пропорциите на мъжкото човешко тяло, както са описани от Витрувий[5]. Древноримският архитект извежда като правила следните зависимости: четири пръста са равни на една длан; четири длани са равни на една стъпка; шест длани правят един лакът; четири лакътя са един човешки ръст; широчината на разперените ръце е равна на височината на човек; разстоянието от долния край на брадичката до темето (тоест главата) е равно на една осма от ръста; максималната широчина на раменете е равна на една четвърт от ръста; разстоянието от лакътя до края на дланта е равна на една пета от човешкия ръст; разстоянието от лакътя до ъгъла на подмишницата е една осма от ръста; дължината на дланта е една десета от ръста; разстоянието от долния край на брадичката до носа е една трета от дължината на лицето; разстоянието от корените на косата до веждите е една трета от дължината на лицето; дължината на ухото е равна на една трета от лицето…

Като се замислим, повечето от тези съотношения са ни познати при днешната подготовка на всеки начинаещ рисувач. Художникът и изследовател на човешкото тяло Леонардо да Винчи потвърждава с  цитираната рисунка пропорционалните съотношения, посочени от Витрувий, а именно, че пъпът е разположен в центъра на човешкото тяло и ако човек лежи по гръб с разперени ръце и крака, от неговия пъп – като център, може да се опише окръжност, докосваща върховете на пръстите на ръцете и краката.

Човешкото тяло се вписва и в квадрат. Витрувианският човек остава една от най-цитираните и репродуцирани картини и до днес. Пропорциите на човешкото тяло, както ги е предложил Витрувий, повторени от Леонардо да Винчи, вдъхновяват много художници да представят свои интерпретации на пропорциите на човека. Изказват се теории, че модел на Витрувианския човек е Леонардо да Винчи или дори Иисус Христос[6], но да не забравяме, че всички сме създадени „по Божий образ и подобие“.

В съвремието, при изучаването на пропорциите на човека, те са доста обобщени, за разлика от времето на Витрувий и на Леонардо, с цел тяхното систематезиране и по-лесно преподаване от учителите и запаметяване от учениците. Ако обърнем внимание на по-важните пропорци, виждаме в тях закономерности, свързани с повтарянето на числото 3, което е числото символ, на Света Троица. Според Питагор, същото число изразява духовното у човека. То е първото хармонично, завършено число и показва равновесно положение и пълнота, означава устойчивост и се символизира чрез триъгълник, представящ миналото, настоящето и бъдещето. Питагор пръв обръща внимание на значението на числата извън числената им стойнос[7]. Принос за навлизането на числата в християнското учение имат Александрийската школа и блажени Августин, който се занимава със символиката им, не само с техните реални стойности, а и със скритата им семантика.

Числото 3 в християнството символизира Света Троица, единението на душата и тялото в човека и Църквата. Като геометричен израз тройката се изобразява с равностранен триъгълник. В иконографията Бог Отец и „Всевиждащото Божие Око“ се изобразяват, вписани в триъгълен златен ореол[8].

Значението на числото 3 в Библията е изразено в Стария Завет: например, св. праотец Ной пуска гълъб три пъти да излети, за да се провери дали Земята отново е годна за живот (Битие 8:8-12). Трима мъже (ангели) се явяват на Авраам, за да му кажат, че той и Сара ще имат син. И тези библейски персонажи са известни в изкуството и се рисуват на иконите под наименованието „Старозаветна Троица“. В Новия Завет влъхвите поднасят три дара на Младенеца Христос – злато, ливан и смирна като на Бог, Цар и човек; трите изкушения на Спасителя в пустинята; трите кръста на Голгота; трите дни, в които Иисус Христос пребивава в гроба; трите Му явявяния след Възкресението… Трима са апостолите свидетели на Преображението на Господ[9]. Св. апостол Петър три пъти се отрича от Иисус Христос (Матей 26:75), но след Възкресението Му, апостолът също казва три пъти, че Го обича (Иоан 21:15-17). Християнските добродетели вяра, надежда и любов също са три (1 Коринтяни 13:13)[10] и така нататък.

Свързани с числото 3 по отношение на човека са: тяло, душа, дух; също: раждане, живот и смърт – възкресение… Относно триединството на времето говорим за: минало, настояще и бъдеще, а при изобразяване на заобикалящия ни свят в изкуството особено важно е да се представи убедително триизмерността на пространството: широчина, височина и дълбочина. Ако се върнем отново на темата за пропорциите на човека и по-точно на главата, се установяват следните закономерности: лицето се разделя на три равни части, като първата започва от линията на косата и свършва до линията на веждите. Вторта е от очертанието на веждите до края на носа и третата част обхваща разстоянието от линията на носа до линията, граничеща с края на брадичката.

Да не забравяме да начертаем отвесна ос на симетрия на лицето, защото тя ни помага да го нарисуваме еднакво от двете му половини[11]. За да намерим точното място, където да разположим очите, е добре да разделим пространството, очертано от веждите и носа отново на 3 части, чрез 2 хоризонтални линии. На първата линия се намират очите като трябва с по 2 точки да разположим така очите от двтете страни на хоризонталната ос на симетрия, че да те да са равни и между тях да се събере разстояние колкото за още едно око. Ако спуснем надолу две отвесни линии от слъзното каналче на очите, тоест тяхната вътрешна част по-близка до носа, ще намерим мястото на носа, равно на едно око. Отново виждаме, че имаме три равни части по средата на лицето, в които се поместват носа и от страните му двете очи на човека. За да намерим мястото на устата при рисуване на портрет, пак разделяме разстоянието между носа и края на лицето на 3 равни части с 2 линии. Подобно на очите, устата е поместена по средата на първата линия. Ушите са една трета от лицето и при глава, гледаща право напред (анфас), заемат разстоянието, ограничено от линията на веждите до линията на носа.

При изобразяване пропорциите на права цяла човешка фигура, мерна единица е главата. Тя в идеалните и най-често срещаните пропорции е 1/8 от цялото тяло. Линията на кръста (талията) се отбелязва с разстояние равно на 3 глави надолу по отвесната ос на симетрия на човека. А за да намерим мястото на хоризонталното очертание на раменете, втората осмина отгоре надолу след главата, също разделяме на 3 части с 2 линии, и на първата лежи границата на раменете.

Същото се отнася и за при намиране на разположението на частите на краката. Последната осмина във вертикалното пропорционално разделение на човека за пореден път може да се раздели на 3 равни части с 2 линии. Стъпалата заемат най-ниската част от тези 3 дяла. Ръцете и краката са разделени на 3 части: съответно от рамото до лакътя, от него до китката, и от китката до края на дланта. А за краката – от торса до коляното, от коляното до глезена, и от него до края на стъпалото.

Бихме могли да намерим множество други хармонични съотношения, сведени до своеобразни закони по отношение на човешкото тяло и глава и точно тази съразмерност насочва към техния Велик Законодател – нашият Създател – Бога. Но от друга страна, тъй като всички сме индивидуални личности, знанията за пропорциите и перспективните съкръщения на главата и човешкото тяло, се надграждат със специфичните за всеки отлики. Всеобщите пропорции са валидни за преобладаващата част от хората, но при всеки съществуват различни особености в детайлите, които обученият добър художник трябва да забележи и отрази в рисунката си.

На първи етап учещият се трябва да усвои да рисува чертите на лицето с техните закономерности и съразмерности. Важни са хронологичните етапи на проучване и анализиране на проблемите, свързани с изграждане на здрава конструкция, перспективно пропорциониране, подчертана индивидуалност, убедително организирана[12] и добре светлосенъчно изградена форма със стремеж към търсене на психологическо състояние на модела. Като начало, особено е полезно да изучим отделните елементи на лицето: окото, носа, устата и така нататък.

В учебната програма за Средните училища по изкуствата и по-конкретно на НПГПФ от години се рисуват части от главата на световно известната скулптура на Микеланджело „Давид“. Тя се смята за едно от великите постижения на човешкото творчество, колкото красива и съвършенна, сякаш неизваяна от човешка ръка, толкова с конкретни индивидуални авторски решения. Да си припомним, че Давид е онзи библейски цар, дребен на ръст, но силен на дела и вяра в Бога, победил огромния Голиат. Той е богоизбран за водител на израилтяните, минал през множество битки и победи[13] и автор на книга Псалтир от Стария Завет.

След запознаването с отделните най-важни части на лицето и преди да се премине към рисуването на самата глава, е препоръчително и утвърдено в нашата педагогическа практика, изучаването на човешкия череп. Запознаването с главните части и пропорции на черепа и тяхното място в изграждането на физическия облик на човека е важно за следващите етапи на работа: [14] рисуване на гипсова глава (отливка от произведение на изкуството) и на човек по натура (жив модел).

Очите са най-важната част на човешкото лице, защото в тях най-ясно се чете душевността на модела. В тях са отразени, както моментните състояния, преживявания и настроения, така и характерът на модела. Конструкцията и анатомията на окото дават визуална стабилност на рисунката. Умелото изграждане на погледа създава впечатление на живост на творбата. Редица световноизвестни портрети, както и християнските икони имат особено притегателна сила на очите, които сякаш ни наблюдават, от която и позиция на картината да застанем. Когато обучаваният знае правилата на рисуването, може целенасочено и търсено да излезе до известна степен от „законите“ на пропорциите на човека. Знаем, че в иконните образи очите се рисуват по-големи от известните ни пропорции, а носът и устата сe изографисват по-малки, защото първите се приемат като съсредоточие на душата.

Без да твърдим, че изчерпваме всички пропорционални съотношения в човешкото тяло, включително и голяма част от тях, подналежащи на отношението 1:3 – числото на Света Троица, виждаме достатъчно примери в това отношение. Редица изследователи на тази проблематика са открили огромен брой закономерности повтарящи се в преобладаващите случаи. Различията са по-скоро изключения. Можем да заключим, че хората сме сътворени хармонични и красиви, пропорционални и съразмерни, създадени по Божий образ и подобие.

Приложение

Използвана литература

Кирчев, Христо. Атлас глава. С., ДИ „Народна просвета“, 1985.

Марковски, Иван. Мирогледът на ветхозаветния човек (според Библията). – В: Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 1930, т. VІІ.

Станев, Александър. Рисуването за средните специални художествени училища. С., ДИ „Народна просвета“, 1985.

Електронни ресурси

Алфеев, митрополит Иларион. Предназначението на човека. – В: https://www.pravoslavie.bg/Човек/предназначението-на-човека/ [електронен ресурс към 05.03.2023].

Библейското значение на числото 3 https://bg.planetlibre.es/nose-piercing-meaning-bible [електронен ресурс към 05.03.2023].

Иванова, Драгомира. Какво означава числото 3? https://www.mila.bg/article/6152684 [електронен ресурс към 27.03.2023]

Карелин, архимандрит Рафаил. Богословие в цветове. – В: https://www.pravoslavie.bg/Икона/Богословие-в-цветове/ [електронен ресурс към 05.03.2023]

Марго. Свещеният и божествен смисъл на числата в древните култири. https://5itagor.com/ [електронен ресурс към 27.03.2023].

Скритите послания на цифрите в християнството. http://nikitova-art.com/faq-ikons/317-skritiyat-smisal-na-tzi-frite-v-hristiyanstvoto.htm/свещеният-и-божествен-смисъл-на-числа/ [електронен ресурс към 25.03.2023]

Leonardo’s Vitruvian Man http://leonardodavinci.stanford.edu/submissions/clabaugh/history/leonardo.html [електронен ресурс към 15.03.2023

_______________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 10 (16) нова серия 2023, с. 83-91. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Алфеев, митрополит Иларион. Предназначението на човека. – В: https://www.pravoslavie.bg/Човек/предназначението-на-човека/ [електронен ресурс към 05.03.2023].

[2]. Пак там.

[3]. Карелин, архимандрит Рафаил. Богословие в цветове. – В: https://www.pravoslavie.bg /Икона/Богословие-в цветове/ [електронен ресурс към 05.03.2023].

[4]. Марковски, Иван. Мирогледът на ветхозаветния човек (според Библията). – В: Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 1930, т. VІІ, с. 264.

[5]. Знаем, че според Битие 5:1-2: „Когато Бог сътвори човека… мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име човек“, двата пола са равностойностни.

[6]. Leonardo’s Vitruvian Man http://leonardodavinci.stanford.edu/submissions/clabaugh/history/leonardo.html; Схема на човек от Леонардо да Винчи. Витрувисански човек – канонични пропорции. https://fondeco.ru/bg/shema-cheloveka-leonardo-da-vinchi-vitruvianskii-chelovek-kanonicheskie/ [електронен ресурс към 15.03.2023].

[7]. Иванова, Драгомира. Какво означава числото 3? https://www.mila.bg/article/6152684 [електронен ресурс към 27.03.2023].

[8]. Марго. Свещеният и божествен смисъл на числата в древните култури. https://5itagor.com/ [електронен ресурс към 27.03.2023].

[9]. Скритите послания на цифрите в християнството. http://nikitova-art.com/faq-ikons/317-skritiyat-smisal-na-tzifrite-v-hristiyanstvoto.htm/свещеният-и-божествен-смисъл-на-числа/ [електронен ресурс към 05.03.2023].

[10]. Библийното значение на числото 3. https://bg.planetlibre.es/nose-piercing-meaning-bible [електронен ресурс към 05.03.2023].

[11]. Тек не става дума за характерната в иконописта асиметрия, чрез която се следват ред други принципи.

[12]. Кирчев, Христо. Атлас глава. С., ДИ „Народна просвета“, 1985, с. 5.

[13]. 1 Царства, 16-31, 2 Царства.

[14]. Станев, Александър. Рисуването за средните специални художествени училища. С., ДИ „Народна просвета“, 1985, с. 47-48.

Изображение: авторът Николинка Климукова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dw2