Ганчо Пашев

В светлината на това разбиране на отношенията между хората на новото общество, което се изгражда от учението на Иисус Христос, и в основата на което е поставен принципът на любовта, конкретизирана чрез служенето на ближния, да властваш, да господстваш над другите е проява греховна, езическа, свойствена на князете и велможите На „този свят”, който е греховен, пълен с неправди, страдания и насилия. В обществото, което Иисус създава, не могат да виреят подобни отношения на властване и на господаруване. Поради това Иисус казва на Своите ученици: „Между вас, обаче, няма да бъде тъй”… В новото общество, в Царството Божие ще се проявява не големство и власт, а служене, обич, любов. Който повече служи на ближния, който, следователно, има по-голяма любов, той ще бъде първенец, големец в това Царство, но и първенството и големството не е това, което се мисли в „този свят” и което се търси и цени в него. То няма изискани външни форми, блестящи одежди, високомерни външни прояви, които са характерни за големците на „този свят, които задоволяват тяхната празнота и суетност. Този, който с цялата си душа служи, помага, грижи се за тези, които обича, не се големее и не търси празни отличия, не търси първенство. Той е задоволен от това, че може да утеши, да отрие сълзи, да нахрани гладни, с една дума, да послужи на своите ближни с каквото може, за да облекчи техните страдания, да направи по-радостни техните тъжни, горчиви дни.

Иисус Христос говори и за тези нравствени качества, които трябва да има началникът. Поставеният на първо място, начело, като водач на живота на хората, началник носи, по силата на това поставяне напред, редица нравствени задължения, независимо от „служебните” задължения, които има поради мястото, което заема и което се определя от закона или от тези и други административни наредби. Колкото и да е високо мястото, което заема началникът – той все пак е поставен, за да се грижи за хората, които попадат под обсега на неговата област на действие, права и отговорности. Иисус Христос изтъква тъкмо тази, най-висша и най-ценна страна от проявите на всеки началник: служенето на ближния. Началникът трябва да бъде „като слуга” – да служи на подчинените си, да полага грижи за тяхната закрила, за тяхното добро. „По-големият трябва да бъде като по-малкия.” Това е нравствено изравняване, което никога няма да снижи този „по-голям”, но всякога ще издигне на необходимата висота „по-малкия”, ще му вдъхне сили, ще го направи по-щастлив, по-радостен. Въздействието на човечността, на зачитането на човека от човека е извънредно голяма и възраждаща сила. А тъкмо това иска от Своите ученици Иисус Христос – Нашият Спасител – защото то е, което носи и създава здравата спойка между хората и изгражда не само духовното, нравственото, но и пълното единство между тях.

Иисус Христос постави Своето служене, Своето слугуване, като пример на учениците и с това го въздигна в идеал. Заедно с това Той го направи нравствено задължително условие за изграждането на новия живот на Своите последователи. Като опразни робската принизеност на цяла категория хора на труда и на повинностите, на зависимостта от волята и средствата на другите, Иисус Христос възстанови тяхното високо човешко достойнство. И понеже това опразване на принизеността, от една страна, и въздигането, от друга, се извършва по вътрешна линия, то неминуемо следва да се прояви и навън, да се конкретизира, да изгради новите отношения на хората в новата, християнската общественост. В тази нова общественост началникът е като баща, който се грижи за своите деца – за поверените на него хора. Той, преди всичко, е човек и в лицето на другите трябва да вижда човеци. А като ги вижда и цени – да работи за тяхното съвършенстване и издигане, за тяхното щастие и благоденствие, както материално, тъй и духовно. Началникът не е суров, безразличен, студен разпоредител със съдбините на хората, движен от установените норми на закона, който урежда техния живот и отношения. Той, наистина, е блюстител на закона, на правото, но е и баща-проводник на това право и на този закон по такъв начин, щото това негово действие и отношение да подпомага хората в техния тежък път на личното и обществено строителство. Началникът трябва да гори от ревност за доброто на своите подчинени. Той трябва да ги обича и като ги обича – да им служи. Така Иисус Христос свързва началника с подчинения, големеца с малкия, човека с човека и посочва същината на новия живот в любов един към други и в служене един на други – в служене на ближните. А ближни са всички хора, независимо от това, какви са те по народност, какво е общественото им положение или политическото и икономическо състояние. Притчата за Добрия самарянин е красноречиво доказателство за това.

Иисус Христос не само даде учение за дейната любов – за служенето на ближния, но и осъществи този идеал в неговата пълнота и възвишеност. От момента на излизане на проповед Иисус Христос е постоянно в услуга на хората. Той ги поучава, наставлява, изцерява болни, хроми, сакати, слепи и всякога се отзовава на молбата на тези, които просят от Него помощ, които се нуждаят. Понякога Спасителят е бивал до толкова много зает, че не е имало възможност, нито да си почине, нито да се нахрани. На поканата за едното или другото от страна на учениците Си Той е отговарял, че почивката и храната Му са в изпълнения дълг, в проповядването Словото Божие, в творението на доброто.

Особено интересен е подходът на Иисус Христос към хората, които имат нужда от Неговата помощ, на които Той служи с една или друга добрина. Иисус се старае да посочи на най-съкровеното и ценното, което имат просителите, или да открие това, което им липсва, за да насочи вниманието им към неговото достигане. Когато е необходимо да се разкрие ценното и високото у хората, Той се старае да го въздигне в общ ръководен принцип, като излиза от конкретно даденото и убедително за всички явление. Ако пред Него е грешник, Иисус върши това, което ще възбуди у него опомняне, разкаяние, което, като раздвижи душата, ще създаде условия за нейното спасение от гибелта. Случаят със Закхей е класически по своята наситеност с високо нравствено съдържание и ярък пример на служене на ближния. Сърцеведецът Христос знае, какво става в душата на този богат митар, и Той строи цялата си обноска с него и с другите именно върху това, което става в тази душа. А тя, развълнувана от слуха за идването на Спасителя, е пред прага на коренен преврат към спасение. Възраждането, спасението на Закхей е спасение и на неговия дом. Нещо повече. То ще мине ограничителната, разделящата черта, която до този момент е ограждала Закхей и дома му от другите люде и домове. Дистанцията на вражда и отчужденост ще бъде срината, ще се създадат нови и здрави връзки между него и другите, защото ще бъде възстановена потъпкана правда и ще бъдат съгряти изстинали и смекчени закоравели сърца.

Историята на Закхей е известна (Лука 19:1-8). Ще се спрем само на най-важния момент, оценяван от гледището на принципа за служене на ближния. Ние знаем, че малкият по ръст Закхей, за да види Иисус, се покачил на една смокиня край пътя, по който щял да дойде Спасителят. Като се приближил до смокинята, Иисус повдигнал поглед, видял Закхея и му казал: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.” Околните, които видели и чули това, зароптали и казали: „Отби се при грешен човек”. Закхей, развълнуван от оказаното му внимание, от зачитането му от страна на Иисуса, като че ли в отговор на ропота на хората, “застана и рече на Господ: ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно”. От своя страна и Иисус, преценявайки ропота на недоволните, от една страна, и делото на Закхей, от друга, казал на митаря: „днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син, Человечески дойде да подири и спаси погиналото”.

Не е трудно да се проникне в същината на израза: “… трябва да бъда у дома ти” и в същината на станалото, за да се види, че Иисус подири в душата на Закхей тези движения, които са се вече зародили, и които е трябвало да бъдат подкрепени и засилени, защото са били, началото на един дълбок и коренен поврат от греха към спасението. Хората, околните не са били в състояние да разберат и да оценят ставащото в душата на Закхей, но Иисус, като Бог, е проникнал в нея и се явява в помощ, за да може започналият се процес на възраждане да се прояви в сила и пълнота. Външно погледнато, Закхей като че ли изведнъж става друг, нов човек. Скъперникът и грабителят става щедър и дава половината от своя имот на сиромаси. Несправедливият митар проявява силно чувство на правда и заявява, че четворно ще възнагради тези, които с нещо е онеправдал, към които е бил несправедлив. А това е станало тъй със Закхей, защото Иисус Христос е оценил, зачел у него човешкото, доброто, което се е таило, било е потиснато до този момент. Открито, оценено по достойнство, извикано към проява, това дълбоко човешко и, в същото време, Божествено начало у него се пробужда и проявява силно, решително. Човечността, Божественото начало, доброто у Закхей се пробужда от това, че към него е била насочена Божията любов, Христовата благост и проникновена готовност да помогне, да спаси. Закхей, развълнуван от събитието, намиращ се в размисъл за себе си и за състоянието си при слуха за идването на Учителя, Който прави такива чудеса и прониква в тайните на човешката душа, сега, след като Иисус се обърна към него и каза, че ще гостува в дома му, не е могъл да не почувства Неговата особена милост, особена благост и любов към него, грешния митар. И тази именно Иисусова благост, милост и любов не само съгряла неговото сърце, но и го възпламенила, възбудила към дейност, която го довежда до неговото и на дома му спасение.

Но дали само Закхей и неговият дом са затрогнати, спасени? – Едва ли би могло да се отрече този така естествен и така често проявяващ се процес на въздействие върху другите от страна на такива случаи, като със Закхей. Мнозина, дори и от тези, които са роптали, които са се учудили, че Иисус отива при грешник, след като са чули и видели станалото, което е направил и казал Закхей, което е казал Иисус Христос, несъмнено са преживели дълбоки душевни потреси, които са насочили техните чувства, мисли и дейности към това, което Христос е искал да достигне. И техните души са се разтворили, за да приемат Христос, а сърцата им се съгрели и раздвижили към търсене и правене на доброто.

Има още →