Гроздан Стоевски[1]

Abstract

Християнското свидетелство във въоръжените сили в България датира от античността, както показва мъченичеството на св. Дасий Доростолски (+292 година), римски войник от тракийски произход, убит в дните на Доиклециан (294-305) заради вярата му в Христос. Въпреки това, първото историческо свидетелство за извършване на църковен ритуал по благославяне на цветовете се приписва на цар Симеон Велики (893-927) точно преди победната му битка при Ахелой през 917 година след Христа. От времето на Освобождението от Османско владичество (1878 година) до края на Третата монархия (1944 година) Българските въоръжени сили създават добре организиран свещенически корпус.

Служещите военнослужещи се радват на свобода на религията след демократичните промени от 1989 година, но тяхната вяра не трябва да се намесва в професионалните им задължения. Освен това, според законодателството на въоръжените сили, те имат право да се сдружават законно в стипендии и неправителствени организации от взаимен интерес, стига те да не засягат чувствителни въпроси на националната сигурност. Ето защо MCF „Свети Георги“ (Военно християнско сдружение) е основано през 1998 година първо като „Светлото“ християнско дружество, по-късно официално структурирано и регистрирано като „Свети Георги MCF“ (2012).

Въпреки всички конференции, семинари и работни срещи, все още има голяма нужда от пастирска грижа сред военнослужещите. Институтът на военния капелан все още не е възстановен и организиран както трябва. Както е казал Спасителят Господ Иисус, „жътвата е изобилна, но работниците са малко“ (Матей 9:37, NIV). Ето защо МКФ „Свети Георги“ ще остане ангажирано с духовните грижи и християнското образование сред военнослужещите и техните семейства в тясно общение и сътрудничество със свещеничеството на Българската православна църква, както и ръкоположени служители на другите традиционни християнски деноминации.

***

Християнското свидетелство сред военнослужещи по българските може да се открие още в дълбока древност, в мъченическия акт на св. Дасий Доростолски (+ 292 година), тракиец, на служба в Римската армия, убит заради вярата си при император Диоклециан (294-305)[2]. В историята на Българската армия, обаче, най-първото и сигурно известие за провеждане на църковен ритуал по освещаване на бойните знамена датира от славното време на цар Симеон Велики (893-927), свързано с победоносната битка при Ахелой (917 година[3]) След Освобождението и през периода на Балканските войни, Първата световна война и Втората световна война постепенно се формира корпус на военните свещеници, който е регламентиран и със съответните нормативни актове и документи. Ролята, функциите, духовния подвиг и християнско свидетелство на военните свещеници са все още недостатъчно изследвани от историци и богослови. Все пак, заслужава да се отбележи труда на професор Светлозар Елдъров „Православието на война“ (Военно издателство, 2004 година) и двутомния труд на професор дин отец Петър Гарена „Военното духовенство на България“ (изд. Гутенберг, 2008 година).

Християнското свидетелство в армията не се ограничава само до служението на военния свещеник. След демократичните промени в българското общество през 1989-1990 година армия и полиция са деполитизирани и съгласно сега действащия Закон за Въоръжените сили военнослужещите нямат право да бъдат заставяни да декларират своите политически или религиозни убеждения (чл. 183, ал. 4)[4]. Това, от своя страна предполага, макар и индиректно, че всеки военнослужещ има право да изповядва своите религиозни убеждения, но без това да пречи на неговата военна служба. Също така, военнослужещите могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес (чл. 186 ал. 1, Закон за отбрана и въоръжените сили)[5] и тези сдружения могат да участват в сродни международни организации (чл. 186 ал. 2, Закон за отбрана и въоръжените сили)[6]. На тази база, през 1998 година е създадено Християнско сдружение „Светлина“, което по-късно е преименувано и официално регистрирано през 2012 година като Сдружение „Св. Георги Победоносец“. Целта на сдружението е да осигурява духовна грижа и просвета сред военнослужещите като издига традиционните християнски ценности и морал. В този смисъл, сдружението е неправителствена организация, която насърчава диалога, взаимното уважение и приемане на военнослужещи, представители на основните християнски традиции в България – православие, католицизъм и протестантство.

През 1998 година сдружение „Св. Георги Победоносец“ става член на международната Асоциация на сдруженията на християните военнослужещи (АСХВ – https://www.amcf-int.org/ ), основана в далечната 1930 година от представители на четири държави – Великобритания, Холандия, Германия и Швеция. Организацията е международна, няма политически характер и работи изцяло на принципа на доброволчеството като има предимно представителни функции. Ръководи се от  Президент, който понастоящем е четиризвездният Генерал Шрилал Веерасурия (Шри Ланка), подкрепен от 14 регионални Вицепрезиденти в различните континенти – Европа, Северна Америка, Южна Америка, Африка, Азия, Австралия. Основната мисия на Асоциацията на сдруженията на християните военнослужещи е да подпомага и насърчава формирането на национални сдружения на християни военнослужещи. Оперативната дейност на организацията се извършва от три други международни организации, които работят в тясно сътрудничество помежду си – ACCTS (САЩ – https://www.accts.org/), MMI (Великобритания – http://www.mmi.org.uk) и MSO (Южна Корея – http://eng.mso.or.kr/). Така през последните десетилетия вече над 150 държави по света са формирали свои национални сдружения и членуват в Асоциацията на сдруженията на християните военнослужещи. На всеки 10 години се провежда Световна конференция и на последната, организирана през 2014 година в Кейптаун, Южна Африка, участват над 500 делегати от повече от 100 държави.

През последните 20 години представители на сдружение „Св. Георги Победоносец“ са участвали в различни мероприятия, семинари, конференции (национални и международни), посветени на християнската просвета и социална мисия сред военнослужещите. Така например, през декември 2000 година за първи път след демократичните промени е проведена голяма международна конференция „Евросеминар 2000“, състояла се в град Велико Търново с участие на представители на Минисерството на отбраната, Народното събрание, генерали, офицери, курсанти, свещеници и миряни не само от България, но и от Великобритания, Германия, Швеция, Норвегия, САЩ, Украйна, Русия, Румъния и други. Събитието е организирано от сдружение „Св. Георги“ в партньорство с гореописаната международна Асоциация на сдруженията на християните военнослужещи (АСХВ) с активно съдействие и официално домакинство от Висше военно общовойсково училище „Васил Левски“ (сега Национален Военен Университет) и Община Велико Търново. Патрон на форума е Вицепрезидентът на Република България по това време, г-н Тодор Кавалджиев. Специално обръщение от името на Светия Синод на Българската православна църква прави и Негово Високопреосвещенство Великотърновски митрополит Григорий. „В многовековната си славна история, българската армия винаги е носила в себе си вярата в Бога и е действала по духовните ценности и християнската етика…Упоритият труд на българския воин е да отбранява, а не да завоюва. За съжаление, през последното половинвековно атеистично възпитание в армията служението на военния свещеник не беше заменено с това на политическите офицери. Двете служения нямат нищо общо помежду си. Просто след 9 септември, 1944 година армейското духовенство насилствено е отстранено от войската, пак за съжаление и до днешния ден (6 декември, 2000 година – бел. авт.), когато 95 % от европейските армии и тези по цял свят имат такова[7]“.

Има още →