Живко Лефтеров

Към началото на 60-те години новите гражданските обреди и ритуали се въвеждат по съветски модел от отделни народни съвети, но все още липсва обща и цялостна политика по въпроса. Поради тази причина и с цел подобряване на процеса на новосъздаващите се граждански социалистически ритуали на 4 април 1969 година е издадено Постановление № 14 на Министерския съвет „За внедряване на граждански ритуали“. С него се регламентира създаването на материалната база за новите ритуали и ангажирането на държавните и местните органи на властта. За утвърждаването и популяризирането им са натоварени както изпълнителните комитети на народните съвети, така също и ОФ, Комсомолът и профсъюзите[25]. За стимулиране на населението да се приобщи към гражданските ритуали на 25 декември 1970 година е обнародван „Правилник за погребенията“, регламентиращ безплатно погребение за сметка на общинските народни съвети[26].

Тази активност на държавните органи е един от новите прийоми на атеистичната политика на БКП и останалите комунистически партии, целящ смекчаване на международните реакции[27], представяйки антирелигиозната пропаганда и налагането на новите ритуали като дело на обществените организации и местните органи на властта, а не като пряко дирижирани от съответните централни комитети. С годините те ще бъдат все по-ангажирани с този процес, като постоянно ще им се вменяват нови и нови функции.

С времето се оказва, че задачата за налагане на новата социалистическа празнично-обредна система като аспект на атеистичната политика в комунистическа България се оказва и най-трудна за изпълнение. За разлика от атеистичната пропаганда чрез печатни издания, публикации в пресата, беседи, лекции, изложби и прочее налагането на социалистическите граждански ритуали изисква ангажирането на редица органи на властта и обществените организации, както и отделянето на сериозен ресурс за изграждане на съответна материална база. Затова и равносметката за изпълнението на партийните и държавни решения през 50-те и 60-те не е задоволителна. Показателно за състоянието на сектора е обобщението на секретаря на НС на ОФ Иван Тенев в докладна записка от 25 юли 1970 година: „Много дебело трябва да се подчертае, че най-изостаналия сектор в атеистическата дейност е работата за внедряване на социалистическия бит и гражданските ритуали. В тази област ние сме на самодеен етап, тук господства примитивизма. С това се обяснява и намаляването на първоначалния интерес към гражданските ритуали…“[28].

Сред комунистическите идеолози съществуват и опасения свързани с поведението на партийния и обществения актив в страната при изпълнение на решенията в областта на атеистичната политика, който в същите тези решения често е подлаган на критика за подценяване на проблема, инертност и неинициативност. Опасенията са свързани основно с констатации, че членове на ОФ, БКП и ДКМС или техни роднини продължават да участват в религиозни обреди.

Казаното дотук обяснява защо усилията в тази посока през следващите десетилетия ще бъдат усилени до степен да станат водещи в атеистичната политика. Те са допълнително изострени и от новите идеологически разработки, свързани с прокламираното изграждане на комунистическото общество. В идеологически план новото съветско ръководство начело с Леонид Брежнев, изправено пред поредните предизвикателства в международен план, дълбоките икономически промени в световната икономика и комунистическото движение по света, е принудено да разработи нова програма на партията и една по-дългосрочна стратегия за развитие на СССР и социалистическия лагер. И тъй като съветските идеолози не могат директно да избягат от прокламираната от Никита Хрушчов в Програмата на КПСС цел за построяване на комунистическо общество, е необходимо да се формулират нови идеологически постулати за построяването на комунизма, но не като непосредствена задача. На тази основа се възражда идеята за формулиране на нови междинни етапи по пътя на построяването на комунизма[29]. Така на XXIV-тия конгрес на КПСС (30 март-9 април 1971 година) е прокарана тезата, че в СССР се изгражда развито социалистическо общество като етап от създаването на материално-техническата база на комунизм[30].

Изграждането на комунистическото общество, включително и неговата първа фаза – развитото социалистическо общество, обаче е немислимо без формирането на новия човек, човек с „комунистическо съзнание“. Затова в етапа на изграждането на развитото социалистическо общество една от целите отново е преодоляване на всички „остатъци от миналото“, характерни за буржоазните общества, които биха били пречка за формирането на новия социалистически човек и общество. Към тях винаги са причислявани и „религиозните отживелици“, а борбата с тях продължава да бъде неотменно във фокуса на партийните апаратчици. Взетите решения и предприети мерки по време на управлението на Леонид Брежнев, макар и не така остри и конфронтационни, ако бъдат подложени на сериозен критичен анализ се оказват значително по-мащабни и дългосрочни в сравнение с 50-те и 60-те години[31].

В българския случай пряко следствие от тази политика е решението на Секретариата на ЦК на БКП от 11 март 1971 година „За още по-широко внедряване на новите, социалистически граждански ритуали“. В докладната записка към него, след като за пореден път е отчетена активизация на църквата, засилване на интереса на младежта към религията и така нататък, срещаме следните констатации: „Цялостна, обобщена картина за състоянието в страната по преодоляване на религиозните отживелици в бита и внедряване на нови граждански ритуали не може да се даде, защото няма нито централни, нито окръжни органи, които да събират и анализират цифрите и фактите, да следят и направляват тенденциите в развитието на ритуалите. Това е и една от основните причини за слабата работа по внедряването на новите граждански ритуали сред населението на страната. Освен това редица партийни, стопански и обществени органи и организации подценяват проблема за преодоляване на религиозното влияние в нашия бит. Нещо повече, не са редки случаите, когато членове на различни колективи участват активно в службите на религиозни секти, а партийните и обществени организации се примиряват с това. Срещат се даже членове на партията, които участват по собствено желание в един или друг църковен ритуал“[32].

На критика са подложени всички партийни и държавни органи, провеждащи тази политика до момента и незадоволителното изпълнение на предходните решения по въпроса. На критика е подложен дори и отдел „Пропаганда и агитация“, който „не е провеждал системен контрол за изпълнение на решенията“[33].

За разлика от всички цитирани предходни решения сега са набелязани конкретни срокове и мероприятия, както и отговорните институции и органи за тяхното провеждане. В крайна сметка решението от 11 март 1971 година дава най-сериозен тласък на политика по изместване на църковната традиция и създаването на нова празнично-обредна система. Още на следващата година е подменен и съставът на държавния орган за контрол на изповеданията – Комитета по въпросите на БПЦ и религиозните култове, единствената институция опитваща се да смекчи партийно-държавния натиск по отношение на религиозните общности и апелираща към спазване на конституционните и законовите положения по отношение на тях[34].

Вследствие на решението и с цел оптимизиране и по-добро координиране на дейността на съществуващите от края на 50-те години в системата на Окръжните народни съвети Домове на атеиста (преименувани през 70-те години на Домове за социалистически бит и култура) са преподчинени на структурите на ОФ. Те си сътрудничат с различните административни органи и обществени организации като окръжните и градски народни съвети, съветите за култура, Дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков“, ДКМС, профсъюзите и други. Заделят се и сериозни капитални средства за изграждане на Домове на младоженците (обредни домове), Домове на покойника и други[35].

В изпълнение на решението на Секретариата, на 31 май 1971 година водещите държавни институции натоварени с провеждането на начертаната политика приемат „Обединена програма за по-нататъшно внедряване на гражданските социалистически ритуали“[36], а повечето окръжни комитети и съвети на БКП, ОФ, ДКМС и други обществени организации приемат съвместни единни три и пет годишни програми за атеистичното възпитание на населението[37].

В Съветския съюз тази нова кампания, подчинена на идеологическата мантра за строителство на развито социалистическо общество, е подета с решението на ЦК на КПСС от 16 юли 1971 година. „За засилване на атеистичното възпитание на населението“, с което се цели освен антирелигиозна пропаганда, така и борба със „западничеството“, използващо религията за идеологическа диверсия в комунистическите страни. По подобие на приетите от българските комунисти документи, също са подложени на критика идеологическите структури, които са натоварени с провеждане на тази политика, допуснали пропуски в контрола и отслабили своето вниманиe[38].

Най-важният партиен форум на БКП през 70-те години, посветен на идеологията – Февруарският пленум от 1974 година, също отделя специално внимание на влиянието на религията в обществото и пътищата за нейното преодоляване. В основния доклад всичко това е обосновано с „укрепване морално-политическото единство на нашия народ, ще засилва неговата активност в борбата за изграждане на развито социалистическо общество, ще способства за формиране на неговата нова душевност[39]“. Затова се призовава за разработване на научна концепция за взаимоотношенията между държава и църква в условията на изграждане на развито социалистическо общество. В решенията на пленума се постановява засилване на атеистичното възпитание на народа и разнообразяване на научно-атеистичните знания и пропаганда, като се противодейства на политическите спекулации с религиозните чувства. Постановено е и разработване на цялостна концепция за празнично-обредната система[40].

Паралелно с приемането и практическото изпълнение на партийните и държавните решения, не по-маловажни са анализите на съответните органи за постигнатите резултати и по-общите изводи и наблюдения върху състоянието на религиозния живот в страната. Периодично Информационно-социологическият център на ЦК на БКП издава строго поверителен бюлетин „Злободневни проблеми“, предназначен за вътрешно ползване и разкриващ действителните проблеми. През 1977 година в бюлетинът под № 4 на тема „Активизиране на църковно-религиозната дейност у нас“ се констатира, че църквата „твърде умело се преустройва съобразно новите условия“, увеличавайки религиозните обреди, организирайки честването на видни исторически личности, засилвайки устната пропаганда и проповеди, насърчавайки индивидуалната работа с вярващи и невярващи и така нататък. В материала се критикува съществуващия Закон за изповеданията и недостатъчната работа на секторите, отговарящи за идеологическото възпитание на населението. Констатирано е, че въпреки указанията „да се създаде цялостна система за превантивна атеистична възпитателна дейност, нещата в тази област не се променят“. Според авторите на документа борбата срещу религията се подценява, а в много окръжни комитети на БКП никога не е разглеждан нито един материал свързан с тези проблеми[41].

Загрижеността на партийните идеолози за влиянието на религията сред населението в действителност има своите основания. Въпреки продължилия тридесетгодишен системен натиск, пропаганда, дискредитиране, неглижиране и враждебно отношение към религиозните институции и вярващите картината в страната наистина води до завишена тревога сред партийните върхове. Предвид обема на настоящата статия не е възможно да бъдат дадени множество конкретни случаи, но характерен пример намираме в една справка на председателя на Комитета Стойно Баръмов до отдел „Пропаганда и агитация“ на ЦК на БКП от 8 март 1978 година относно броя на извършените от Българската православна църква ритуали през предходната 1977 година. Според предоставените от митрополиите и ставропигиалните манастири данни за цитираната година те са: 55,338 кръщения, 3,320 венчила и 38,169 погребения[42]. Веднага възниква въпросът доколко въобще внедряването на новите социалистически обреди в действителност премахва или изличава църковната традиция. Цитираният брой религиозни обреди говори, че съществува практика голяма част от населението, прибягвайки до гражданските/социалистически обреди, паралелно да извършва и религиозни такива. Трябва да се има предвид, че картината не е пълна, тъй като във водените статистики на митрополиите и ставропигиалните манастири не са включвани такива религиозни обреди като множеството видове водоосвещения (водосвети), помени и други. Със сигурност се знае и за обреди, които се извършват тайно и също не попадат в статистиките. Ако към тях прибавим и тези извършвани от мюсюлмани, католици, протестанти и армено-грегорианци, картината наистина става различна и основателно буди тревога сред партийните върхове и апаратчиците.

Поради тази причина напълно логично следствие е поредното форсиране на мерките срещу „религиозното влияние и остатъци“ в живота на населението. На 12 април 1978 година Държавният съвет на НРБ приема „Основни насоки за развитие и усъвършенстване на празнично-обредната система в Народна република България“. Това, което прави впечатление, е че за разлика от предходните документи по въпроса езикът е крайно различен. В иначе пространния документ никъде не се срещат думи като „атеизъм“ и „религия“, липсват и словосъчетанията „антирелигиозна“ и „атеистична“ политика. В лексиката на офицалните документи от 70-те и 80-те години те постепенно отпадат[43]. Независимо че в официалните партийни и държавни документи се избягва споменаването им с цел избягване на обвинения за липсата на религиозна свобода или неправомерен натиск, във вътрешнопартийната документация, която не е публична преследваните ефекти са свързани именно с формирането на научно-материалистичен светоглед и изпразване на празничната система от нейното религиозно съдържание. Затова и словесната витиеватост на официалните документи от този период е разбираема, още повече че самото партийно ръководство избягва приемането на решения в този дух[44].

В „Основните насоки за развитие и усъвършенстване на празнично-обредната система в Народна република България“ празнично-обредната система е определена като „важна, сложна и деликатна сфера“, която засяга „всички клетки на социалистическия организъм“: „Обобщавайки историческия опит на Българската комунистическа партия, другарят Тодор Живков обръща внимание, че празниците, обредите и символиката действат емоционално и правят по-достъпни за народа и младежта идеите на марксизма-ленинизма, социалистическата идеология, патриотизма и интернационализма…“ Разбира се, не са спестени и критики: „Има случаи на прибързани нововъведения, които дават обратни на предназначението си резултати. Понякога се допуска грубо политизиране, морализаторство, естетически формализъм… Сега целта е празнично-обредната система да се развива, обогатява и усъвършенства в съответствие с изискванията на развитото социалистическо общество у нас, да се включи тя по-активно за укрепване на морално-политическото единство на народа…“ Приемането на документа е мотивирано и с една от преследваните още от 60-те години цел – да формира „нова душевност“. Най-обстойно е засегната темата за мястото и ролята на този документ в новата идеологическа мантра – изграждане на развитото социалистическо общество [45].

В рамките на следващата една година са приети поредица от други решения, в изпълнение на „Основните насоки…[46]“, а за координация на замислената мащабна програма е създадена Национална комисия по социалистическите празници и обреди към Комитета за култура[47].

Цялостната концепция за формиране на българска социалистическа нация, която все още не е намерила своя изследовател, неизменно е свързана и с „единението“ на всички граждани на НРБ независимо от тяхната религиозна, етническа или друга принадлежност. Поради тази причина именно в преодоляването на тези различия партийните идеолози виждат залог за осъществяване на своите намерения. И тук с нова острота на преден план излиза въпросът за преодоляването на религиозността, имаща според тях обратна на преследваните цели функция[48]. В тези изводи се крие и част от истината за Възродителния процес, форсирането на процесите на „единение“ и опита те да бъдат съвместени с процеса на преустройство започнал през втората половина на 80-те години.

Притесненията на партийното ръководство са свързани с това, че независимо от последователно следваната мащабна политика по налагане на новата социалистическа празнично-обредна система, резултатите продължават да се разминават с техните очаквания. В средата на 80-те години е констатирано, че в редица окръзи е налице съществена разлика между отчетеното и действително изпълненото, а някъде и обратна тенденция на намаляване на социалистическите граждански ритуали и то не непременно в окръзи с мюсюлманско население (например в Кюстендилски окръг). Също така за пореден път е констатирана липсата на достатъчно „ентусиазъм“ сред партийните кадри по места за системно провеждане на тази политика, поради което тя изпада във „формализъм, несъгласуваност, показност, кампанийност и липса на контрол“. Като най-голямо предизвикателство са посочени „твърде жизнените традиции“ с реакционен характер, диспропорцията „между идеологическото и естетико-емоционалното съдържание на празниците и обредите“, както и „масово възпроизводство на религиозни елементи“, което подлага на съмнение изпълнението на „една от особено важните идеологически функции – атеистичната функция[49]“. Въпреки положените от партийните и местни органи на властта усилия по отношение на налагането на социалистическата празнична система и изличаване на религиозната традиция крайният резултат така и не удовлетворява комунистическите идеолози. Затова и до края на еднопартийното управление на БКП въпросът продължава да бъде актуален. Последният опит за задълбочаване на процеса е решението на Секретариата на ЦК на БКП от 17 май 1989 година „За ускорено решаване задачите на социалистическата празнично-обредна система у нас“. Всички областни и общински комитети на БКП са призовани да подпомогнат изпълнителните комитети на общинските народни съвети за развитие и обогатяване на социалистическите празници и обреди[50].

В крайна сметка тези последни опити за мобилизация в сферата на празнично -обредната система не дават желаните резултати, предвид скорошния крах на комунистическото тоталитарно общество.

* * *

Антирелигиозната политика на БКП и съответно атеистичната пропаганда като нейна неизменна част се влияят на първо място от водещите идеологически разработки и насоки задавани от Съветския съюз. Тяхно отражение са множеството партийни и държавни решения, обвързани с различните етапи на строителството на комунистическо общество, и преследват конкретни цели. Претворяването на тази политика в български условия е подчинена на тези общи за комунистическия блок тенденции, но също така има и своите специфики, съобразени с конфесионалната ситуация, различна в отделните комунистически страни. Макар и в последните две десетилетия на комунистическото управление атеистичната пропаганда и възпитание да са по-малко показни, „преодоляването на религията“ остава водещ идеологически жалон предвид несбъдването на прокламираното неизбежно „отмиране“ на религията в процеса на изграждане на комунистическо общество. От друга страна наличната изворова база дава възможност да се обобщи, че в голяма степен тази политика, провеждана по места от окръжните и общинските структури на властта не дава еднакви резултати. Партийните идеолози се сблъскват със „системни проблеми“, които така и не успяват да преодолеят до края на своето управление. В крайна сметка идеологическата постановка за религията като социален конструкт, а оттам и следваната политика за нейното преодоляване чрез социално инженерство са продукт на едно дълбоко неразбиране на връзката на човека с вярата, поради което и резултатът от взиманите мерки постоянно не удовлетворява комунистическите функционери. От друга страна, фиксирането на атеистичната пропаганда върху подрастващите поколения в името на една социална утопия, нанася тежко поражение в междуличностните и бъдещите обществени отношения. Дирижираната и насилствена секуларизация на българското общество, паралелно с атеистичното възпитание довежда до формиране на изкривени представи за ролята и мястото на религията в съвременния живот, а оттам и разбирането за църковността като нещо принадлежащо на миналото. Следваната от БКП политика в тази сфера е поредният рецидив на тоталитарната държава, чиито последствия трудно биха могли да бъдат цялостно оценени, но неизбежно допринасят за съществуващите днес проблеми в общностното живеене и конфесионалната солидарност.

__________________________________________________________

*Публикувано в Комунистическите режими и религиозните общности. Сборник материали от национална научна конференция, 8 март 2019 г., НБУ, с. 77-97, С., 2019. Авторът на блога изказва благодарност на доц. Живко Лефтеров от Нов български университет, с чието разрешение същата статия е възпроизведена тук.

[25 ]. ЦДА, ф. 136, оп. 48, а.е. 15, л. 1-3. В изпълнение на последната точка от постановлението в края на същата година е издадена Инструкция за работата на изпълнителните комитети на народните съвети и техните органи по внедряването и провеждането на гражданските ритуали.

[26]. Държавен вестник, бр. 102 от 25 декември 1970 година.

[27].  Антирелигиозната кампания на Никита Хрушчов има силно негативно отражение за Съветския съюз в международен план. В защита на религиозните свободи в страната освен хиляди вярващи, свещенослужители и организации по целия свят, критика към КПСС е отправена и от Френската и Италианската комунистическа партия.

[28].  ЦДА, ф. 28, оп. 23, а.е. 13, л. 21. За намаляващия интерес към гражданските ритуали може да се приведе пример със София. Според събраните от ГК на БКП данни през 1969 година, в сравнение с 1968 година, венчавките са се увеличили с 42%, а кръщенията с 31%. – ЦДА, ф. 1Б, оп. 36, а.е. 996, л. 2.

[29 ]. Стоянов, Л., Лефтеров, Ж. Политиката на БКП за превръщане на България в съветска република. (От идейни постулати към практически действия). Част ІI. Годишник на департамент История. Т. ІI (2007). София, 2010. 24-25.

[30].  ХХІV съезд Коммунистической партии Советского союза. 30 март-9 апреля 1971 года. Стенографический отчет. Т. І. М., 1971. 62. Тази нова идеологическа постановка е възприета и от БКП на Х-тия конгрес на партията (20-25 април 1971 година).

[31].  Именно през 70-те години атеистичната пропаганда намира място и в приетите нови конституции на НРБ и СССР. В конституцията на НРБ, приета на 15 май 1971 година, чл. 53, ал. 1 се казва: „На гражданите се осигурява свобода на съвестта и на изповеданията. Те могат по свой избор да изповядват или възприемат религия и да извършват религиозни обреди и ритуали, както и да водят религиозна или атеистична пропаганда.” В конституцията на СССР, приета на 7 октомври 1977 година, текстът на чл. 52 е почти аналогичен: „На гражданите на СССР се гарантира свобода на съвестта и имат право да изповядват която религия искат или да не изповядват никоя, да изпълняват религиозни обреди или да водят атеистична пропаганда. Възбуждането на омраза и ненавист във връзка с религиозни вярвания са забранени.

[32].  ЦДА, ф. 1Б, оп. 36, а.е. 1345, л. 2, 28-29.

[33].  Пак там, л. 20-21.

[34 ]. За неин председател е назначен Стойно Баръмов, апаратчик от отдел „Пропаганда и агитация”, чиято кариера започва от Дома на атеиста във Варна. Домът на атеиста във Варна е създаден през 1959 година и е първият в страната, изграден по модел на съществуващите домове в Одеса и Ростов на Дон. До началото на 70-те години са изградени 15 домове на атеиста в окръжни градове на страната.

[35].  Пимпирева, Женя. Домовете за социалистически бит и култура и българските празници. В: Социализмът – реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура. София, 2003. с. 232

[36].  ДА – Варна, ф. 650, оп. 12, а.е. 104, л. 77-87.

[37].  Все още в историографията тези програми не са били обект на специален изследователски интерес, въпреки че въз основа на тях е извършена най-комплексната работа по провеждане в практиката на атеистичната политика на БКП в страната: Старозагорски окръг (август 1972); Варненски окръг (октомври 1971); София-град (декември 1971); Врачански окръг (май 1973) и други.

[38].  Шакирова, Эльвира. Работа партийных организаций КПСС с верующими в середине 1950-х 1980-е годы (на материалах Оренбургско, Челябинской, Курганской и Куйбышевской областей). Вестник Челябинского государственного университета, № 37 (175), 2009. 142-150. [19 март 2019]. Достъпен на: https://cyberleninka.ru/article/v/ rabota-partiynyh-organizatsiy-kpss-s-veruyuschimi-v-seredine-1950-h-1980-e-gody-na-materialah-orenburgskoy-chelyabinskoy-kurganskoy-i.

[39]. ЦДА, ф. 1Б, оп. 58, а.е. 97, л. 75.

[40].  ЦДА, ф. 1Б, оп. 58, а.е. 96, л. 211.

[41].  ЦДА, ф. 1Б, оп. 55, а.е. 488. Печатно.

[42 ]. АМВнР, ф. 10, оп. 13, а.е. 441, л. 4-5.

[43 ]. Това е свързано със започналия процес на „разведряване” в периода на Студената война, чиято кулминация е подписването на Хелзинкските споразумения на 1 август 1975 година от ръководителите на 35 държави, заложили нови принципи на международно сътрудничество. Един от разделите на тези споразумения е посветен на правата на човека и основните свободи, включително и религиозните, нещо с което комунистическите партии се съобразяват дотолкова, доколкото променят лексиката, но не и съдържанието на своите политики.

[44 ]. На 27 юни 1979 година Секретариатът на ЦК на БКП отклонява предложение за приемане на решение „За издигане равнището и ефективността на атеистическото възпитание на трудещите се и младежта”.

[45].  ЦДА, ф. 136, оп. 66, а.е. 48, л. 48-56.

[46].  План-програма за изпълнение на „Основните насоки за развитие и усъвършенстване на празнично-обредната система в НРБ” (8 юни 1978); Постановление № 53 на Министерския съвет „За създаване на комисии по социалистически празници и обреди и приемане Правилник за работата на комисиите по социалистическите празници и обреди” (20 октомври 1978); Постановление №31 на Министерския съвет за приемане Правилник за устройството и дейността на обредните домове (17 юли 1979). През 1982 година в изпълнение на „Основните насоки…“ са приети Единен национален класификатор за по важните събития в живота на обществото, колективите и семейството, както и Национален празничен календар. – ЦДА, ф. 117, оп. 44, а.е. 662, л. 79-81.

[47 ]. ЦДА, ф. 136, оп. 66, а.е. 48, л. 1-12.

[48].  В доклад на председателя на Националната комисия до Държавния съвет от октомври 1985 година, срещаме следното обобщение: „В бъдещата работа трябва да се имат предвид динамичните социални, културни и етноконсолидиращи процеси, които се извършват у нас. Особено място в това отношение се пада на празнично-обредната система като обособен дял на социалистическата култура за по-ефективното протичане на възродителните процеси, за превръщане в едно цяло културата, бита, празниците и обредите на нашия етнос с цел утвърждаването и по-нататъшното развитие на социално-политическото и морално единство на българската социалистическа нация.“ – ЦДА, ф. 410, оп. 10, а.е. 654, л. 2-13.

[49].  ЦДА, ф. 117, оп. 44, а.е. 662, л. 136-151.

[50].  ЦДА, ф. 1Б, оп. 71, а.е. 280, л. 4-7.

Изображения: авторът Живко Лефтеров и негови книги. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9Hw