Емил Трайчев

Евангелист Матей изрично съобщава, че раждането на Иисус Христос станало през времето на цар Ирод: „А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим“ (Матей 2:1). Разказа си относно предсказанието за раждането на св. Иоан Предтеча евангелист Лука също така започва с думите: „В дните на Ирода, цар иудейски“ (Лука 1:5). Следователно terminus ad quet (краен предел, граница, до която може да се достигне) за раждането на Иисус Христос бил преди смъртта на Ирод Велики.

Според Иосиф Флавий (Юдейски древности ХІV, 389) Ирод Велики получил царската власт от Антоний и Октавиан „в 184-тата Олимпиада, когато консули били Гней Домиций Калвин за втори път и Гай Азиний Полион“. Консулската дата Calvino et Pollione отговаря на 40-та година преди Рождество Христово. Четвъртата година на 184-тата Олимпиада приключила на 30 юни 40-та година преди Рождество Христово. На друго място обаче Иосиф Флавий отбелязва, че Ирод не бил тръгнал за Рим преди настъпването на зимата (Юдейски древности ХІV, 367). В такъв случай датата е била в първата година на 185-тата Олимпиада. Следователно Ирод Велики е бил провъзгласен за цар (de jure) в края на 40-та година преди Рождество Христово.

Освен това Иосиф Флавий (Юдейски древности ХІV, 487) свидетелства, че с помощта на римската армия Ирод Велики превзел Иерусалим и едва тогава всъщност започнало неговото царуване там, след като бил убит съперникът му за престола – царят на Партия Антигон „в 185-та Олимпиада, през време на консулството в Рим на Марк Агрипа и Каниний Гал“.

Консулската дата Agrippa et Gallo съответства на 37-ма година преди Рождество Христово. Четвъртата година на 185-тата Олимпиада продължила от 1 юли 37-ма година до 30 юни 36-та година преди Рождество Христово и градът по всяка вероятност бил превзет през лятото или есента.

Дион Касий (49, 22-23) поставя събитието в консулството на Клавдий и Норбат (които в неговия списък на консулите били преди Агрипа и Гал), тоест в 38-ма година преди Рождество Христово. Той обаче не е така прецизен както Иосиф Флавий в своите сведения поради следните причини:

Първо, Ирод Велики не е могъл да получи войски преди есента на 38-ма година преди Рождество Христово, а едва след като Антоний превзел Самосата (Юдейски древности ХІV, 439-447; срв. Плутарх, 34, 2-4). При това Иосиф Флавий пояснява, че след като римските войски пристигнали, зимата настъпила преди последното щурмуване на града (Юдейски древности ХІV, 453, 461, 465, 473), което в такъв случай не би могло да бъде преди 37-ма година преди Рождество Христово.

Второ, Иосиф Флавий споменава, че последната обсада на града била в третата година след провъзгласяването на Ирод за цар (всъщност това се случило около две години и половина след Иродовото провъзгласяване за цар в края на 40-та година преди Рождество Христово, защото обсадата започнала през пролетта на 37-ма година преди Рождество Христово (Юдейски древности ХІV, 465). Следователно Иерусалим не би могло да е превзет преди 37-ма година преди Рождество Христово. Така че Ирод Велики станал цар de facto през лятото или есента на 37-ма година преди Рождество Христово.

По-нататък Иосиф Флавий съобщава, че Ирод Велики умрял „след като царувал 34 години, пресмятани от датата, когато убил Антигон, поел управлението на държавата, и 37 години от датата, когато бил провъзгласен за цар от римляните“ (Юдейски древности ХVІІ, 191; Юдейската война, 1, 665). От тези два възможни начални момента и предвид продължителността на Иродовите царски години (съответно 37 и 34) би могло да се направи изводът, че датата на Иродовата смърт е била 4-та година преди Рождество Христово.

В разказа си Иосиф Флавий (Юдейски древности ХVІІ, 167) споменава за лунно затъмнение, което настъпило малко преди смъртта на Ирод: „И същата тази нощ имаше лунно затъмнение„. Споменат е също така и „празник Безквасници, който юдеите наричат Пасха“ (Юдейската война ІІ, 10; Юдейски древности ХVІІ, 213), който се случил скоро след Иродовата смърт. Бележката за Пасхата насочва вниманието към пролетта. В 4-та година преди Рождество Христово месец нисан (март-април) започвал на 29 март и съответно 14 нисан=11 април. Що се отнася до затъмнението, това е единственото лунно или слънчево затъмнение, споменато от Иосиф Флавий в неговите съчинения. Само през нощта на 12 срещу 13 март 4-та година преди Рождество Христово е имало лунно затъмнение и подобно явление не е наблюдавано нито през 3-та година, нито през 2-ра година преди Рождество Христово. Следователно смъртта на Ирод Велики се случила между 12 март и 11 април 4-та година преди Рождество Христово. В светлината на тази дата и свидетелствата на евангелистите Матей (2:1) и Лука (1:5) би могло да се заключи, че раждането на Иисус Христос не е било по-късно от пролетта на 4-та година преди началото на християнската ера.

Евангелист Матей разказва, че още приживе на Ирод Велики мъдреци дошли от Изток „и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“ (2:2). Когато мъдреците влезли в къщата, където се било подслонило светòто семейство, те намерили Младенеца Иисус и майка Му Пресвета Дева Мария (Матей 2:11). Тук в гръцкия текст е употребена думата „то педион„, която означава „детенце, малко дете„. Би могло следователно да се приеме, че раждането на Иисус Христос, посещението на мъдреците и смъртта на Ирод Велики се случили в много близка последователност и в съгласие с това съображение раждането на Иисус Христос може да се постави през зимата на 5/4-та година преди началото на християнската ера. Св. Юстин Мъченик (Разговор с Трифон Юдеина, 88) изглежда подкрепя тази идея, когато казва, че „мъдреците от Арабия, които скоро след като Младенецът се родил, дошли да Му се поклонят“.

От друга страна обаче в Евангелието от Матей (2:16) се казва, че щом Ирод Велики се видял измамен от мъдреците (тъй като те не се завърнали, за да му съобщят точното място, където се бил родил Младенецът Иисус), той заповядал да бъдат избити всички малки деца от две години  надолу във Витлеем и пределите му. Относно вероятността Ирод Велики да е извършил такова жестоко престъпление Stewart Perowne отбелязва:

„Че Ирод Велики, в ужасната физическа и психическа разруха, в която бил изпаднал, и в тази атмосфера на пламенен месианизъм, е издал заповед да бъдат избити младенците във Витлеем, е в пълно съзвучие с всичко, което знаем за него. Витлеем бил само на няколко мили разстояние от неговия дворец-крепост Иродион, там най-малко отвсякъде другаде е могло да бъде толерирано някакво гибелно явление. Този чудовищен акт съвсем не бил чужд на тогавашното общество. В езическата древност животът на новороденото дете бил в ръцете на баща му или държавата. Както посочва Abel, няколко месеца преди раждането на Август, след като по чудесен начин било предсказано раждането на цар на римския народ, изплашеният сенат издал указ нито едно от децата, родени през тази година, да не бъде пощадено. По-късно Нерон, страхувайки се от последствията след появата на комета, наредил да бъдат екзекутирани всички видни аристократи в Рим. Техните деца били изгонени от града и умрели от глад и болести“.

Що се отнася до влиянието на свидетелството в Матей 2:16 върху датата на Рождество Христово, би могло да се предположи, че думите на мъдреците накарали Ирод да допусне, че Иисус Христос е бил вече на около две години, тоест че се е родил преди около две години. А един двугодишен период преди 4-та година преди Рождество Христово би изместил датата на Рождество Христово до пета или 6-та година преди началото на християнската ера.

Някои древни християнски писатели поддържали мнението, че мъдреците дошли, когато Иисус бил на две години. В един пасаж, който се среща както у Ориген, така и у Евсевий Кесарийски се казва, че Иисус бил на две години, когато мъдреците дошли и когато Той бил заведен в Египет, че Той останал в Египет две години и бил на четири години, когато се завърнал оттам, и че завръщането било в първата година на Архелай и 45-та година на Август. Тъй като Ориген поставя раждането на Иисус Христос в 41-ва година на Август (=3-та година преди Рождество Христово), то 45-та година на Август би била 2/3-та година след Рождество Христово.

Според евангелист Матей (2:19, 22) обаче завръщането на светòто семейство от Египет станало след смъртта на Ирод Велики и възцаряването на Архелай, тоест през пролетта на 4-та година преди Рождество Христово или по-късно. В „Панарион“ (51,10,1) св. Епифаний Кипърски пък приравнява 42-ра година на Август, в която той поставя раждането на Иисус Христос, с 33-та година на Ирод. Тези две сведения обаче са неточни от гледна точка на хронологията на Иродовото царуване, но и двете свидетелстват за факта, че раждането на Иисус Христос следва да бъде поставено в рамките на това царуване.

Следователно, въз основа както на евангелските свидетелства, така и на сведенията в древнохристиянското предание, може с основание да се заключи, че Иисус Христос се е родил в рамките на година или две преди смъртта на Ирод Велики. Така че една дата за Рождество Христово през зимата на 5/4-та година преди началото на християнската ера изглежда твърде вероятна.

___________________________________________________________________

*Източник http://bg-patriarshia.bg (из „Църковен вестник“, бр. 51/1994 година). Понастоящем, декември 2012, авторът на статията е професор д-р.

Изображение: авторът Емил Трайчев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-3aQ