Какво казва науката?

Проф. д-р Д. Свиленов, инж. П. Щудер, В. Граф

Закони без Законодател?

В природата и в биологичния свят владеят закони, благода­рение на които животът се запазва и регулира. Говорим за фи­зични, химични, биологични, генетични и редица други зако­ни. При обмяната на веществата между живите организми и околната среда действат химични и молекулярно-биологични закони, които правят живота възможен.

Знае се, че законите в обществената сфера, които са човеш­ко дело, предполагат задължително съществуването на една висша интелигентност, която ги е изработила и създала. Също­то трябва да важи с още по-голяма сила за природните и биоло­гични закони. Според еволюционната теория обаче както био­логичните закони, така и енергията, която ги реализира, са про­дукт на материята.

Тук еволюционната теория се натъква на неразрешими за нея проблеми. И те не идват от богословите, а от страна на на­уката и многовековната човешка опитност. Ние ще обобщим тези проблеми в следните няколко точки:

1)Еволюционната теория няма разумен отговор на въпроса: Кой е създал природните и биологични закони? Както има зако­нодатели в обществената сфера, така трябва да има Законода­тел в природата и още повече в биологията, да не говорим за изключително сложното устройство на човешкия организъм. А това означава, че природните и биологични закони са създаде­ни от висша свръхинтелигентна сила, която ние наричаме Бог.

2)Според Първия и Втория закони на термодинамиката ма­терията е продукт на енергията; материята не е вечна, а е под­ложена на деградация и разпад и ще има своя край. Тя не може да продуцира нещо по-висше от себе си. Иначе това би проти­воречало на Закона за причинно-следствените връзки, който гласи: „Действието не може да бъде по-голямо от причината, която го е предизвикала“. Следователно материята е „подчине­на“ на вложените в нея закони. Хармонията и закономерности­те, които осъществяват и регулират жизнените процеси в орга­низма на молекулярно, клетъчно, тъканно, органно, системно и организмово ниво, са дали основание на еволюциониста E. Geissler и сътр. (1981) да изразят теистичната мисъл: „Законо­мерността в организма поражда въпроса за търсенето на субект, който е причина за тази закономерност. Тази концепция е дове­ла до приемането от някои учени на една нематериална същност, която посредством биологичните закони регулира жизнените процеси“ (42, стр. 717). Разбира се, тези еволюционисти при­емат като такъв субект философската категория „случайност“, условията на околната среда и борбата за съществуване – нещо, напълно необосновано и противоречащо на елементарното на­учно мислене и човешката опитност.

3)Не трябва да се смесват понятията „Законодател“ и „Законооткривател“. Няма логика в повсеместно употребяваните из­рази: „Законът на Нютон за гравитацията“, „Законите на Мендел за наследствеността“, „Законът на Айнщайн за масата и енер­гията“, „Законът на Пастьор за произхода на живота“ и т. н. Всич­ки тези велики учени и благодетели на човечеството не са създа­тели на тези закони, а са само техни откриватели. Тези закони са били създадени от някой Друг. Простата логика гласи: Ако за откриването на тези закони е била необходима огромната инте­лектуална инвестиция на такива гении на човечеството като Нютон, Мендел, Пастьор, Айнщайн и много други, то какъв свръхвисш интелект е бил необходим, за да бъдат създадени тези закони? Този свръхестествен висш интелект ние наричаме Бог.

4)Еволюционната теория не е в състояние да отговори и на елементарния въпрос относно изключенията, които се наблю­дават в природните закони. Ако природните закони са плод на материята и случайността, те трябва да действат стереотипно, без изключения. Един стереотипен механизъм не може да пра­ви изключения. А такива изключения в законите на природата има. Знае се, че всички тела при изстудяване са свиват и нама­ляват обема си. Това е природен закон. Но водата прави изклю­чение от този закон – при изстудяване тя се разширява. Ако вода­та не притежаваше такова изключение от универсалната природ­на закономерност, то и животът във водните басейни не би бил възможен. И друго жизненоважно изключение: всички водород­ни съединения са отровни. Водата отново прави изключение.

Без тези две изключения животът на Земята е невъзможен. Всеки непредубеден може да види в тази природна особеност намесата на висша свръхинтелигентна сила, която целенасоче­но е създала това изключение, за да се запази животът.

Какво е инстинкт?

Инстинктът е една от най-удивителните области в биологи­ята. Еволюционната теория дава следното определение: ин­стинктът е затвърден еволюционно от биологичната наследст­веност начин на поведение при животните и човека. В други литературни източници инстинктът се определя като „вродена способност на поведение към действието на дразнители от окол­ната среда и собствения организъм“ (BI Lexikon, стр. 422). Ин­стинктът е изработен в хода на еволюцията и близостта на ин­стинктите е указание за родствените връзки между отделните видове. Това е причината, поради която на инстинкта се отдава особена роля в еволюционната биология. Инстинктът е изразен най-ярко в сравнително нискоорганизираните животни (насе­комите, рибите, птиците). В хода на еволюционното развитие ролята на инстинктите намалява и все по-голямо значение при­добива сложно-рефлекторната дейност, която се опира на ин­дивидуалния опит (Бъчваров и сътр., стр. 225).

Такова е обяснението на еволюционната теория относно инстинкта. Това обяснение има редица слаби страни, които противоречат на научните познания и многовековния опит на хората.

Инстинктът не може да бъде доказателство за еволюцията на биологичните видове. Ето четири съществени основания в това отношение:

1)Инстинктите се срещат при всички животински видове, включително и при човека. Би трябвало да се очаква, че при човека с високоразвита втора сигнална система инстинктите няма да играят голяма роля. Но действителността показва, че при него някои инстинкти са жизненоважни – инстинктът за бозаенето, инстинкти във връзка с половото размножение, при самосъхранение от опасности и т. н. Ако инстинктът беше ево­люционно обусловен фактор, при човека не трябваше да съще­ствува. Но това не е така. Тоест инстинктът не е белег на примитивност.

2)Еволюционната теория определя инстинкта като начин на поведение, като изява на кодирана генетична програма, тоест в генотипа на съответния биологичен вид има ген или гени, кои­то са отговорни за даден инстинкт. Фактът, че инстинктът е би­ологична информационна програма, ни задължава да приемем, че тази програма трябва да има и високоинтелигентен програ­мист. С други думи, инстинктът нито може да бъде плод на ево­люционно развитие, нито индикатор на междувидова близост. И в това отношение еволюционната теория противоречи на на­уката.

3)Най-краткото и елементарно определение на инстинкта гласи: „Инстинктът е разумно действие в неразумно същество… Той е знание и способност, които предшестват опитността“ (20, стр. 52). Чрез инстинкта животните действат разумно и це­лесъобразно, но без съзнание и размисъл. Естествено това зна­ние, това разумно действие се определя от кодираната инфор­мационна програма и има определена цел. Задължителният въпрос е: Кой е кодирал програмата и кой е поставил целта. Съгласно закона за причинно-следствените връзки е невъзмож­но материята да продуцира нещо по-висше от себе си. Логично е да се приеме, че това „разумно действие в неразумно същест­во“ трябва да има и разумен източник. Този разумен източник ние наричаме Бог.

4)В животинския свят има много и изключителни начини на поведение (инстинкти), които от еволюционна гледна точка не могат да бъдат обяснени. Еволюционната теория не е в състоя­ние да обясни защо тези изключителни феномени не са унаследе­ни и развити при по-висшите видове. Та много от тези инстинк­ти биха били съвършено средство за оцеляване в борбата за съ­ществуване! Защо по-висшите животински видове е трябвало да изработват средства в борбата за съществуване, много по-несъвършени от инстинктите при по-нисшите биологични ви­дове? Нещо повече – много от съвременните изобретения в об­ластта на техниката са копие на инстинкти от животинския свят.

В подкрепа на това виждане можем да споменем някои при­мери от света на насекомите, които възхищават със своята същност, сложност и целесъобразност (20):

а)Изключителната „социална“ организация и желязна дис­циплина при пчелата и пчелното семейство. Ако човек прите­жаваше само частица от биологичната кодирана програма на пчелите, светът днес би имал съвсем друг облик!

б)Невероятният структурно-функционален феномен на око­то на жабата и на бръмбара, послужили като модел на съвре­менната радарна техника.

в)Ултразвуковият апарат на прилепа и на молеца, послужи­ли като модел на съвременната ултразвукова диагностика.

г)Инфрачервеният апарат на гърмящата змия, различаващ температурни граници до 1/1000 от градуса.

д)А какво да кажем за ухото на бухала и обонянието на ня­кои бозайници!

Човек не само дължи на природата много от своите изобре­тения и технически постижения, но този най-висш животински вид, както го нарича еволюционната теория, трябва да се учи на пестеливост от някои примитивни насекоми.

Ето един пример:

Конструираната от човека електрическа крушка има коефи­циент на полезно действие 3 до 4%, което значи, че само 3-4% от влизащата в нея енергия се превръща в светлина. Остатъкът (96-97%) от електрическата енергия се превръща в топлина. Така електрическата крушка прилича по-скоро на електрическа печ­ка, отколкото на осветително тяло.

Не е така обаче при светулката (примитивно безгръбначно насекомо). Тук съществува един невероятен творчески патент на биолуминесценция, при което се произвежда „студена“ свет­лина. При този биохимичен процес специалното химично ве­щество луциферин се подлага на окисление от ензима луцифераза. Количеството на окислените луциферинови молекули е равно на излъчените светлинни фотони. Този механизъм дава възможност на светулката да регулира излъчваната светлина, а тази т. нар. студена светлина не води до никаква загуба на топ­линна енергия.

Явно на човека е необходима още интелигентност, за да до­стигне елементарния природен процес на 100% полезно дейст­вие, учейки се от едно примитивно безгръбначно животно, кое­то в еволюционно отношение е много, много по-ниско от него! А каква интелигентност е била необходима на този, който е създал тази светулка!!!

Отново ще повторим важната констатация: Изключително сложните биологични феномени, каквито са инстинктите, трябва да имат изключително интелигентен източник. Това констатира и големият и не особено религиозен френски писател Мопасан, пишейки: „Инстинктите идват от Бога“ (20, стр. 60).

Разлика между човека и животните

Цитираме някои мнения от различни учебници по биология:

1)Ангелов и сътр. (2): „Еволюцията на човека е част от ево­люцията на животинския свят. Човекът е най-висшето животно на Земята“ (стр. 74).

2)Николова, М. и С. Китанова (12): „Човекът е произлязъл пряко от съвременните човекоподобни маймуни“ (стр. 61).

3)Димитров, О. и сътр. (8): „Човекът е продукт на еволюци­ята на гръбначните животни. Независимо че интересът към антропогенезата датира от древността, до днес този процес не е напълно изяснен“ (стр. 94).

От тези цитати могат да се направят два извода:

а)Човекът е част от животинския свят;

б)Няма единно мнение относно жи­вотинския произход на човека.

И тъй, еволюционната теория учи, че човекът произлиза от животинския свят и че разликите между животните и него са само качествени, вследствие на по-високата еволюционна сте­пен на развитие на вида Homo sapiens.

Редица клонове на науката (медицина, психология, логика, социология, етика, биология, история, педагогика и др.), както и многовековната човешка опитност показват, че между човека и животните има огромни разлики и съществуват непреодо­лими бариери. Ние ще споменем някои от тези различия:

1)Човекът има много по-сложно устроен мозък от този на животните, уникални интелектуални способности, добре раз­вити форми на култура и несравними форми на комуникация. Човешкият мозък притежава качества, които нямат еквивалент в животинския свят. Хората само ходят изправено и устройст­вото на гърлото и мозъка им позволява да говорят, да пишат и да заучават нови неща. Социалната организация и социалното поведение са много по-сложни. В анатомично, физиологично, молекулярно-биологично и преди всичко в генетично отноше­ние човекът притежава забележителни специфични свойства. Всичко това при животните липсва.

2)Човекът притежава свободна воля, творчески заложби, изобретателност и интелигентност, чувство за вина, срам и от­говорност, широкомащабни способности да възприема, анали­зира, систематизира и преценява, има абстрактно мислене. Всич­ко това при животните липсва.

3)Човекът може да мотивира своите мисли и действия, да си поставя цели и планове, както и да преценява последиците от своето поведение, да търси смисъл и цел на живота си. Всич­ко това при животните липсва.

4)Човекът има неугасим стремеж да обича и да бъде оби­чан, да се доверява и да му се доверяват, оценява и избира, има естетически усет, стреми се към увековечаване. Надарен с уникална ценностна система: морал, любов, надежда, радост, мир, щастие, милост, справедливост, благодарност, признател­ност, отговорност, състрадателност, взаимопомощ и вроден стремеж да търси и постига истината. Всичко това при живот­ните липсва.

5)Човекът притежава уникалната способност да бъде рели­гиозен или съзнателно да отрича съществуването на своя Тво­рец, като Го замества с измислени от него външни форми на богопочитание и суеверия, има способността да измисля атеис­тични философски системи и недоказуеми теории, чрез които съзнателно и напълно егоистично манипулира сам себе си и цели общества. Всичко това при животните липсва.

6)Човекът притежава дух, съзнание и съвест, което в целия биологичен свят никъде и под никаква форма не се среща. Чо­векът е единственото създание, което притежава безсмъртна душа.

7)Човекът е единственият биологичен вид, който поради егоистични и властолюбиви причини и без да е жизненонеобходимо, може съзнателно да бъде лицемерен, да лъже, експлоа­тира и убива себеподобните и себе си. В животинския свят та­кава жестокост и бруталност към себеподобен вид не се среща.

Това са само някои от качествата на човека – положителни и отрицателни, които го отличават тотално от животинския свят.

Защо споменаваме всичко това? Искаме да покажем, че меж­ду човека и животните съществува непреодолима пропаст, че това са два различни свята и човекът не е еволюирало жи­вотно.

Ето някои доказателства:

1)Цитираме учебника на Димитров и сътр. (8, стр. 85): „Белтъци, хромозоми и гени, които са еднакви или много близ­ки при различни видове, доказват родствените връзки между видовете…Изумителна е приликата между белтъчните молеку­ли на човек и шимпанзе. За някои от тях съвпадението в аминокиселинните последователности е 100%“. Генетичната близост между човека и шимпанзето се изчислява на 99%.

Еволюционистите считат това за едно от най-силните дока­зателства за произхода на човека от маймуната или за техния общ произход. Изниква обаче един неразрешим за еволюци­онната теория проблем:

Ако между два близки биологични вида, каквито са човек и шимпанзе, се наблюдава пълна белтъчна идентичност и само 1% генетична разлика, логично е да се очаква, че ще бъдат не само биологично почти еднакви, но ще си приличат изключи­телно много и в социално, интелектуално, културно и други отношения. От друга страна, ако споменатите по-горе огромни различия между човека и шимпанзето се дължат само на 1% генетична разлика, би трябвало да се очаква, че по-голямата генетична разлика между два вида ще води до много по-големи външни различия. Кучето и вълкът обаче имат значително по- голяма белтъчна и генетична разлика, но външно са почти не­различими (!).

Има нещо много по-загадъчно за еволюционната теория: освен че този 1% генетична разлика е причина за такива коло­сални различия между човека и шимпанзето, същият този 1% прави невъзможно междувидовото кръстосване, като прави тези два вида репродуктивно изолирани. Биологично това е най-сигурният начин за различаване на отделните видове и видове­те двойници. Защо при такава белтъчна и генетична близост близкородствените видове да не могат да се кръстосват и да дават плодовито поколение? Еволюционната теория може да изслед­ва и да установи механизмите на този биологичен феномен, но причината за тази репродуктивна бариера между отделните ви­дове ще остане за нея неразрешим проблем.

Ако логиката на еволюционната теория за молекулярно-генетичната близост като доказателство за видово-родствена за­висимост беше вярна, това би означавало, че между родители и деца, както и между братята и сестрите от едни родители тряб­ва да има абсолютна белтъчна, генетична, анатомична, физио­логична, кръвногрупова, имунологична, психична, интелекту­ална и духовна идентичност. Но всеки знае, че това не е така. Тогава и законите на Мендел за наследствеността щяха да из­глеждат по-други, отколкото са сега. Следователно молекулярно-генетичният фактор детерминира и ограничава видовата спе­цифичност, а минималните различия в генетичния материал от 0,2% (99,8% от генетичния материал на хората е еднакъв), как­то и цялостният комплекс от фактори на околната среда опреде­лят индивидуалната специфичност. Знае се, че са възможни 10⁶⁰⁰ генетично различни човешки полови клетки (гамети). Ако да­ден човек няма еднояйчен близнак, то е невъзможно друг човек със същия генетичен материал (генотип) да е живял, да живее или да се роди в бъдеще на Земята.

Елементарният и задължителен извод от този биологичен факт гласи, че молекулярно-биологичната близост не е доказа­телство за родствена близост между видовете… Молекулярно-генетичният фонд е материален носител на кодираната генетич­на информация, която, както видяхме вече, трябва да има нема­териален източник като всяка друга информация. Това го изи­скват законите на информатиката.

2)На второ място добавяме и разгледаните вече основания на еволюционната теория за естествения произход на човека. Видяхме, че нито хомоложните или рудиментарни органи, нито вкаменелостите или методите на радиометрично датиране, нито спекулациите с т. нар. „предшественици на човека“ или фалши­вият „биогенетичен закон“ на Хекел са убедителни научни ос­нования за причисляването на човека към животинския свят. Освен това показахме, че еволюционната теория е безпомощна да обясни такива важни феномени като смъртта, религията, по­ловото размножение, семейството, инстинктите, природните за­кони и т. н. Нещо повече – науката и многовековният опит на човека противоречат на еволюционистичното виждане по всички тези въпроси. Ако към всичко това се добавят доказателствата за младата Земя, както и отреченият вече напълно от науката „първичен взрив“, без който еволюционната теория не може да обоснове милиардите години, от които тя жизнено се нуждае, става ясно, че еволюционната връзка на човека с животинския свят действително не може да бъде доказана. Следователно чо­векът заема особено, специално положение в систематиката на биологичния свят.

3)Еволюционната теория приема огромните различия меж­ду човека и животинския свят. А как може да обясни тази тео­рия известния факт, че между останалите хиляди животински видове (например между куче и вълк) не съществуват такива коло­сални и непреодолими разлики, както между вида Homo sapiens и считания най-близък до него хоминиден вид Homo erectus или между човека и шимпанзето? Според еволюционистите пре­ходът между отделните биологични видове е сравнително пла­вен, в някои случаи едва забележим. Кое е пречело и пречи на човекоподобните маймуни да тръгнат по пътя на социалната и културна еволюция и днес да имаме изобилие от междинни форми между маймуна и човек – не само в биологично, но също и в социално и културно отношение? Но такива няма … Това признава и един от най-известните еволюционисти G. Simpson (18), като пише: „Това обичайно отсъствие на преходни форми не се ограничава само с бозайниците, но е почти универсален феномен, отбелязан от палеонтолозите“. Еволюционната тео­рия учи, че „Настоящето е ключ за миналото“. Ако това беше вярно, днес Земята щеше да бъде пълна с живи междинни фор­ми, тоест с маймуночовеци. Няма нито един!

Всичко това показва, че преходът между тези два вида е не­преодолим и че единият не е по-висша форма на развитие на другия.

В подкрепа ще споменем още един допълнителен факт – ус­тройството и функцията на човешкия мозък.

Цитираме професор W. Gitt (46): „Този 1,5 кг. орган притежава най-сложната структура във Вселената. Той ръководи, коорди­нира, събира, преценява, анализира, запаметява, комуникира, приема и изпраща импулси и осъществява мисловните процеси над всички физиологични функции в организма. Тази дейност се реализира от 100 милиарда нервни клетки (неврони) и от още 100 милиарда поддържащи неспецифични клетки. Нервните клетки са свързани помежду си, като броят на връзките (средно 30,000 синапси на клетка) между тях е колосален. Изчислено е, че за описанието на тези междуневронни връзки ще са необхо­дими 10 милиарда тома книги с по 400 страници всяка една. Дължината на нервните влакна в главния мозък възлиза на по­вече от 500,000 км. и допълнително 380,000 км. извън главния мозък. Мозъкът е в състояние да извършва за една секунда един трилион операции (=1 милиард милиарда). Най-бързите супер­компютри днес са в състояние да извършват 10 милиарда из­числителни операции за една секунда. Така човешкият мозък е 100 милиона пъти по-бърз от най-бързия съвременен компютър“.

Логиката ни кара да приемем, че една такава свръхсложна система, нямаща аналог в природата, не може да е плод на слу­чаен еволюционен процес. Продължителността на времето не може да я създаде. Според Закона за причинно-следствените връзки такава свръхсложна система трябва да има свръхинтелигентен Творец. Този Творец ние наричаме Бог.

4)Ще завършим тази глава така, както и започнахме – с ци­тат от учебник по биология. Цитираме Hoff и сътр. (53, стр. 503) под заглавие „Граници на биологичното познание“:

„В биологията имат смисъл само такива хипотези и те­ории, които могат да бъдат доказани… Еволюционната те­ория ни задължава да си поставим следните въпроси:

-Какъв е смисълът на еволюцията?

-Защо еволюцията е довела до появата на човека, кой­то притежава дух, тоест има способността да мисли, има свободна воля и разумни действия?

-Какво се крие зад израза „случайност“ и как природ­ните науки могат да го обяснят?

На такива въпроси еволюционната теория няма отго­вор, нито пък това могат да направят природните науки.

Отговорът на тези въпроси се предоставя единстве­но на личната вяра на човека.

С появата на човешкия дух в еволюцията настъпва нещо съвсем ново… Свободата на волята, същността и смисълът на битието са въпроси, на които биологията не може да отговори. Поради невъзможност да се премине тази гра­ница човек стига до мисълта на великия Гьоте: „Най-вис­шето щастие за мислещия човек е да изследва онова, което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благого­вее смирено“.

Предоставяме коментара на читателя…

Достоверна ли е еволюционната теория?

Днес еволюционната теория се поставя все повече под въпрос от много учени. Признава се, че тя не се изгражда на доказател­ствена научна база, но представлява философски начин на мис­лене. Повечето от факторите, върху които се гради, се приемат apriori като установена даденост, без да се търси научен потвър- дителен материал. Това е дало основание на някои учени да признаят, че „нито един път Дарвиновата еволюционна теория не е доказана било експериментално, било чрез научните фак­ти“ (М. Denton: „Еволюцията – теория в криза“,1985).

Напротив, има стотици научни доказателства, които опро­вергават тази теория.

На учените днес им е добре известно, че еволюционната те­ория има три големи празнини, които тя не може да запълни, или иначе казано, три големи въпроса, на които тя не може да отговори:

1)Празнината между нищото и материята. Еволюционна­та теория пренебрегва общоизвестната истина, „че от нищото нищо не може да произлезе“. Материята не може да бъде вечна, тъй като това противоречи на Първия закон на термодинамика- та.

2)Празнината между неживата материя и живота. Ево­люционната теория противоречи на Втория закон на термодинамиката, когато учи, че неживата материя случайно се е превърнала в живи, сложни и произвеждащи енергия форми.

Привържениците на еволюционната теория твърдят, че това би могло да стане в продължение на много дълъг период от вре­ме. Световноизвестният учен-химик професор д-р A. E. Wilder-Smith сполучливо пише в тази връзка: „Ако вие вземете раз­лични метални парчета, поставите ги в затворен съд, след което ги разклащате в продължение на един милион години, то веро­ятността да се създаде от тези парчета часовник е равна на нула. И ако вместо един милион години разклащането продължи два милиона години, смятате ли, че шансът ни да получим часов­ник ще е по-голям? Никога! А само една единствена жива клет­ка е много по-сложно устроена от който и да било часовник“.

Ако погледнем под микроскоп вътрешността на клетката, ще видим много и разнообразни ултрамалки образувания. На площ, по-малка от една хилядна от милиметъра, са концентри­рани различни биосистеми, енергийни структури, наследствено-информационни централи, размножителни потенциали и т. н. Всички са изработени с изключителна прецизност, високостепенна организираност и показват поразителна хармоничност в тяхната функция. И между тях се намира една фантастична ко­дирана информационна система (генетичен код) – един ком­пютър със запаметена в него огромна биологична информация, която организира и ръководи дейността на тази клетка, както и всички функции на целия организъм, който е изграден от около 100,000 милиарда (10¹⁴) такива клетки.

900 висококвалифицирани специалисти от 40 страни на света са работили в продължение на 15 години, за да дешифри­рат последователността на буквите на генетичната наследстве­на информация. От 32,000 гени на човешкия геном досега са дешифрирани само около 3% от последователността на ДНК молекулите на генетичния код. Каква огромна интелектуална и финансова инвестиция е била необходима, за да се постигне един такъв скромен успех!

Нека слезем на молекулярно ниво: една обикновена човеш­ка чернодробна клетка се състои от 53 милиарда сложни проте­инови молекули. Ако се умножи това по общия брой на клетки­те, изграждащи организма, се получава космическа цифра от белтъчни молекули, която човешкият разум не може да побере. Съставните части на молекулата и самите молекули трябва да са подредени в строго определен ред, за да могат да изпълняват функцията, за която са предназначени. Тази подредба се опре­деля от кодираната във всяка клетка генетична информация. Учените изчисляват количеството на биологичната информа­ция, съдържаща се в генетичния материал на една клетка, с пи­смена информация, която може да се побере в 1,000 книги от по 600 страници с по 500 думи на страница. Но това не е всичко! Генетичният код в клетката е написан на „азбука, състояща се само от четири букви, а трябва да бъде преведен на азбука, състо­яща се от 20 букви (протеиновите молекули са изградени от 20 аминокиселини). Генетичната информация трябва да бъде пре­ведена, безпогрешно транспортирана и предадена в подходящ момент и с подходяща скорост, за което е необходима и съот­ветната енергия. Всички тези процеси трябва да протекат в аб­солютна хармония, за да се получи съответната специфична белтъчна молекула.

Тази съвършеност и изключителна сложност в устройство­то и функциите на биологичните структури е дала основание на редица съвременни учени да създадат т. нар. „Теория за ин­телигентния дизайн“. Но един интелигентен дизайн задължи­телно предполага съществуването на свръхинтелигентен дизай­нер!

От този кратък и твърде опростен поглед в света на молеку­лярната биология следват два много важни въпроса: а) Какъв свръхинтелект е необходим, за да бъде създадена тази универ­сална и неизменяема генетична информация, която определя и контролира специфичния молекулярен строеж на живата клет­ка?

б)Възможно ли е тази изключително сложна структура и функция да възникне, да съществува, да функционира и да се възпроизвежда случайно? Експерти сравняват това с вярата, че ако бъдат хвърлени пет милиарда букви във въздуха, те могат с течение на времето да се превърнат от само себе си в многотом­на енциклопедия без граматическа грешка. Известният съвре­менен биохимик професор Michael Behe (29) пише в своята книга „Черната кутия на Дарвин – биохимични предизвикателства към еволюционната теория“, че „Макроеволюцията е невъзможна“.

Скептици и убедени еволюционисти обикновено казват, че „еволюцията не би била вероятна, но въпреки това се е осъще­ствила“. Много учени днес признават, че еволюцията не само че е невероятна, но е и невъзможна.

3)Празнината между човека и животинския свят. С този въпрос ние се занимахме подробно в предишната глава. Тук ще добавим, че появата на духа и съзнанието е нещо качествено съвсем ново и те не могат да са плод на материята. Както За­конът за причинно-следствените връзки, така и Вторият закон на термодинамиката го доказват. Или тези закони са верни и еволюционната теория противоречи на науката, или обратно. Природните закони са верни и неотменими, на което се дължи и целият научно-технически и културен прогрес на човечеството.

Освен за тези три празнини в еволюционистичното мисле­не, немалко учени днес са на мнение, че еволюционната тео­рия няма отговор още за:

Причинно-следствени зависимости, учението за относител­ността, движението на материята, съхранението на масата и енергията, хармонията и порядъка във Вселената, електромаг­нитните полета, гравитационната сила, ядрената енергия, ент­ропията и много други още закономерности и явления в приро­дата.

Фактът, че болшинството от съвременните учени поддържат еволюционната теория, не означава, че тя е вярна, а просто е израз на тяхното философско мислене и лична вяра. В средните училища на много държави по света еволюционната теория се преподава като задължителен учебен предмет без възможност за алтернативен начин на мислене. Така тя по задължение се налага и става една от най-успешните теории в историята на човечеството.

Но нека не се забравя един изключително важен историчес­ки факт: борбата за истината винаги е започвала с малък кръг от хора и с течение на времето тя е надделявала. Народната мъдрост има право: „Ако множеството вярва в една лъжа, тя не може да стане истина“. И още: „Множеството не може да спе­чели насила истината“.

Безброй са примерите от историята как политически систе­ми, управляващо мнозинство, преобладаваща идеология и т. н. са втълпявали на широките маси, че те са единствени носители на истината и прогреса. Така беше с националсоциализма, така беше с комунизма, така беше с марксизма-ленинизма. Паднаха силните, а с тях и тяхната истина и техният прогрес. Така беше някога, така е и днес…

На какво се дължи успехът на еволюционната теория?

Защо еволюционната теория, въпреки антинаучния си харак­тер, е така модерна и е станала начин на мислене на милиони хора по света? Как може да се обясни този голям успех?

Ние ще споменем някои основни причини за него:

1)Идеологически, морални и социално-политически причини.

В средните и висши учебни заведения в много държави на света се преподава еволюционната теория, но не в светлината на определени научни дисциплини, имащи отношение към нея – физика, химия, информатика и така нататък. Нещо повече – съзнателно се премълчават научните факти, които противоречат на тази теория, и което е най-парадоксалното – еволюционното учение се представя обикновено като научно доказан факт или като нещо, което ще бъде доказано.

Такова едностранно образование естествено формира и ед­ностранно мислещи хора, от които истината съзнателно се е прикривала и се прикрива. А това е възрастта, когато се форми­ра човешкият мироглед. Шансът по-късно човек да промени мисленето си е минимален.

На младия човек не се предоставят други гледни точки, а му се втълпяват определени идеи, които поради липса на алтерна­тиви той трябва да приеме. С право един от столичните вестни­ци публикува обширна статия със заглавие: „Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупа­ви“? (вестник „СЕГА“, 7 октомври 2004, 14).

Съзнателно или несъзнателно системата на обучение е из­градена върху три важни принципа:

а)Формиране на атеистичен (безбожен) начин на мислене.

б)Подценяване достойнството и отговорността на човека пред един по-висш авторитет. Човекът се разглежда като висо­коразвито животно.

в)Изработване на биологично-еволюционистична „ценно­стна“ система, основаваща се на правото на силния.

След като еволюционната теория може да формира начина на мислене и мирогледа на един човек, тя би трябвало да се раз­глежда по-скоро като идеологическа, а не като биологическа дис­циплина. Това се потвърждава от факта, че атеистичните полити­чески системи и диктатури от последното столетие и днес (капи­тализъм, империализъм, националсоциализъм, фашизъм, соци­ализъм, комунизъм и демократичната политическа система) пропагандират и толерират принципите на еволюционната те­ория. Огромен е нейният принос за широкото разпространение на материалистическата философия и, разбира се, на атеизма.

За щастие има държави в света, които с отговорност се от­насят към своята образователна система. Цитираме вестник „Над 55″ от 13.09.2006: „Невъзможно е без вяра да се възпитава съвестност. Наивно е да се смята, че това може да се направи по­средством култура и изкуства. Ако човек се възпитава като по­томък на животно – маймуната – той и такова ще си остане“, смята проф. д-р Валентин Жилко-Титаренко от Института по епидемиология и инфекциозни заболявания в Киев. „Защо стра­ната ни, която е в числото на най-цивилизованите страни в све­та, се ограничава до единствения избор на теорията на Дарвин? Това не е демокрация“ – заявява Владислав Олховски, завеж­дащ отдел в Института за ядрени изследвания към Украинската национална академия на науките. Украинските учени смятат, че днешните учебници са необективни и нуждаещи се от про­мени, особено учебниците по биология…

Други държави са отишли още по-нататък. В Швейцария е отпечатан учебник по биология, в който са представени еволю­ционната теория и библейското учение за сътворението на рав­ни начала и се преподават по този начин в училищата на някои кантони. Нека да отбележим, че в Швейцария това се е постиг­нало чрез референдум. Добре е, когато важни проблеми се ре­шават от цял народ. А по-важен проблем от мирогледа на един човек едва ли има.

Имаме достатъчно основания да считаме, че българските учебници по биология също се нуждаят от коренни промени, що се отнася до представената в тях еволюционна теория.

Дарвиновата идея за „преживяването на силния и по-приспособения за живот“ стимулира по безмилостен начин егоиз­ма и властолюбието на човека и стана съпричастна за ужасява­щите плодове на ХХ век. Ето някои от тях: расизъм, омраза, аборти, евтаназия, разрушаване на семейството и връзката между генерациите, безнравственост, социална несправедливост, на­силие, обезценяване на човешкото достойнство, безотговорност, отричане ценностите на един висш авторитет, безбожие, руиниране на моралните ценности и т. н. За съжаление повечето от тези явления се приемат като нещо нормално и естествено, ма­смедиите грижливо „захранват“ и обогатяват фантазията на младия човек с тези „ценности“ на цивилизацията.

2) Духовни причини

Един от най-известните еволюционисти Th. Huxley (7) пише: „Еволюционната теория ни освобождава по един прекрасен на­чин от задушаващата усмирителна ризница на първите две гла­ви от Библията“. Тази мисъл се изразява още по-добре от еволюциониста Levontin (7) по следния начин: „Ние сме принуде­ни да приемем, че всичко трябва да има само материална при­чина… защото не можем да понасяме какъвто и да било божест­вен авторитет“. А ето и мнението на еволюциониста Sir Arthur Keith (7): „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учени­ето за сътворението, което ние не искаме да приемем“.

Еволюционната теория като начин на мислене отрича съще­ствуването на Бога, прави човека свободен и независим от Бога и го поставя като център на Вселената. Защо е всичко това?

Според библейското учение за сътворението човекът е създаден от Бога. Това означава, че той като Божие творение носи отговорност за живота си пред своя Творец. Библията учи и още нещо, много важно: Човекът по природа е грешник и се нуждае от опрощаване на греховете си, което може да стори единствено Иисус Христос. Сам Той е Бог, явил се на Земята преди 2000 години.

Когато това библейско учение не се харесва на човека, той отхвърля както съществуването на Бога, така отговорността си към Него и, разбира се, не приема, че е грешник. Еволюционна­та теория като безбожен, атеистичен начин на мислене е изклю­чително добро средство за освобождаване на човека от всички тези неща. Той го прави, но задължава и другите да го правят.

В края на краищата всичко се съсредоточава около най-важ­ния въпрос на битието: Да се приеме ли съществуването на Бога и да съобразява ли човек живота си с волята на Бога, или просто да се каже, че няма Бог и човек да води живота си спо­ред собствената воля. Това е кардиналният въпрос на всички времена, за всеки един човек. И е въпрос на лично решение, на лична вяра.

3)Ние ще споменем и една трета причина за успеха на ево­люционната теория. При посещение в природонаучен музей обикновеният човек изпада в учудване и възторг, наблюдавай­ки музейни експонати, за които се твърди, че са отпреди мили­они години. Учебниците по биология показват впечатляващи рисунки как животът се е самозародил от неживата материя, как по-нататък се е развивал и видовете са преминавали един в друг и накрая как в продължение на милиони години маймуна­та става маймуночовек и след това човек. Масмедиите (вестни­ци, телевизия, радио и т. н.) приемат безкритично тази атрак­тивна информация и щедро я тиражират на широката публика като доказани научни факти. Но крайният „консуматор“ на тази информация не е в състояние да разбере дали тя е вярна. Обик­новеният човек-неспециалист приема на доверие тази лесно разбираема и атрактивна, но ненаучна информация за истина… Така се манипулира общественото мнение, изработва се съзна­телно един еволюционистично-атеистичен модел на мислене, който за мнозина е дори белег на висока интелигентност и прогресивност.

Целият този верижен процес започва с един съзнателен из­ключително некоректен педагогически подход в образова­телната система, където задължително се преподава само ево­люционния модел, без да се предлагат други алтернативи, а ко­ето е още по-жалко, този модел не се сравнява с факти от други научни дисциплини или с изследвания на учени-креационисти. На ученици и студенти се предлага да „избират“ от една възмож­ност само една, което много напомня на изборите от недалеч­ното комунистическо минало. Това действително е парадокс – в демократични и правови обществено-политически системи на младия човек не се предоставя свободно възможността избира­телно да формира своя мироглед! Може би този парадокс ще се разбере по-лесно, като се знае, че високообразованите депутати в Европейския съюз дълго спориха дали в европейската кон­ституция да бъдат споменати думите „БОГ“ и „християнска вяра“. Не беше прието. Нима образователните системи на евро­пейските държави могат да противоречат на предписанията на Европейския съюз? Едва ли … Кръгът се затваря!

Коректно и честно ще бъде в образователната система да се преподава наред с еволюционния модел и възгледът за Сътво­рението на равни начала, разгледани в светлината на различни­те научни дисциплини. Този подход е абсолютно игнориран в полза на еволюцията.

И тъй, успехът на еволюционната теория се гради върху един нестабилен и насила наложен фундамент, който има следните четири имена: едностранчиво образование, медийна манипула­ция, атеистично мислене, политически предписания. Известният еволюционист J. Watson признава съвсем честно: „Еволюция­та е теория, която повсеместно се приема не заради това, че може да се докаже по логичен или научен път, но поради това, че нейната единствена алтернатива е учението за Сътворение­то, в което ние не вярваме“ (63).

Теистична еволюция

Наред с еволюционистите, които отричат съществуването на Бога, има и хора – и то предимно всред християнските среди, които мислят, че са християни и вярват в Бога, но същевремен­но приемат и еволюционната теория като вярна (така наречените теисти-еволюционисти). Те твърдят, че Бог е сътворил живота в него­вата първоначална и най-примитивна форма, след което чрез методите на еволюцията (случайност, мутация, естествен от­бор и дълги периоди от време) са се саморазвили растенията, животните и човекът. Това е станало чрез преминаване от по-прости към по-сложни форми на биологични видове, тоест осъ­ществило се е по пътя на еволюцията. Теистите-еволюционисти добавят към атеистичното учение на еволюцията (материя, самоорганизация, еволюционни фактори, саморазвитие) и фак­тора Бог, който естествено нито е творец на биологичния свят в днешното му разнообразие, нито пък е всемогъщ, за да може да сътвори този свят. За привържениците на този начин на мисле­не аргументите на Библията играят второстепенна роля. И ако тези хора понякога цитират Библията, то това става единствено с цел да се придаде смисъл на еволюционното учение. Естест­вено за тях еволюционната теория е белег на прогресивност, интелигентност, научност и затова твърденията на еволюционизма имат винаги приоритет пред тези на Библията.

При тази категория хора става дума за едно нездравомислещо съчетание между претенциите на еволюционната теория за произхода на Вселената, живота и биологичните видове, от една страна, духовно невежество, на второ място, и трето – стремеж за успокоение на собствената си съвест чрез игнориране авто­ритета на Библията и Бога. По този начин теистите-еволюционисти не могат да бъдат причислени нито към последователите на еволюционната теория, защото приемат съществуването на Бог, нито пък към вярващите хора, защото отричат един все­могъщ Бог, който е в състояние да сътвори видовото разнообра­зие такова, каквото го виждаме днес. Големият техен проблем е, че си въобразяват, че стоят на позицията на истината. Тези хора не са в състояние да защитят принципите на еволюционизма, защото те са ненаучни и незащитими, нито пък стоят твърдо на библейски позиции, защото не ги познават, а и не вярват в тях. По този начин те изпадат в незавидното и окаяно състояние на мирогледен „хермафродитизъм“. На такива Бог казва: „Зная тво­ите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си“ (Откр. 3, 15-16). През погледа на един нормално мислещ човек теистите-еволюционисти пред­ставляват по своята същност смесица от недоразбрана и половинчата наука, прехвалена еволюционна теория и игнорирано библейско учение.

Естествено е, че тази категория хора не могат да изградят доверие нито всред еволюционистите, нито всред вярващите по простата причина, че тези две групи са несъвместими.

Представителите на теистичната еволюция a priori изграж­дат своето убеждение на три основни грешки:

1.Те приемат, че еволюционната теория е научно доказана и в нея никой не се съмнява. А това не е така.

2.Отхвърлят боговдъхновения характер на Библията, митологизират отделни нейни части, игнорирайки по този начин ав­торитета на Словото Божие.

3.Не искат да знаят, че еволюционизмът и креационизмът са два напълно отричащи се един друг мирогледи, при което изразът „теистична еволюция“ сам по себе си е парадокс и изоб­що не може да съществува.

Тъй като представителите на теистично-еволюционното мислене се манифестират винаги като вярващи и дори „благо­честиви“ християни, ние ще систематизираме нашето критич­но становище към този начин на мислене предимно от библей­ска гледна точка.

Ще посочим следните аргументи, които показват несъстоя­телността на теистично-еволюционния възглед:

1.Теистите-еволюционисти приемат, че Бог е създал живо­та в неговата първична форма, оставил го е да се саморазвива и самоусъвършенства, за да достигне днешното биологично ви­дово разнообразие. Те обаче забравят, че самоусъвършенства- нето и преминаването в по-висши видове става според еволю­цията чрез мутация, естествен отбор, жестокост, смърт, и то ви­наги за сметка на по-слаби и неприспособени към живот инди­види (the survival of the fittest). Това са методи, които напълно противоречат на учението на Библията и на християнската вяра, която прокламира добродетели като милост, състрадание, лю­бов към ближния. А това всичко е непознато и чуждо за еволю­ционната теория. Така теистът-еволюционист приписва на Тво­реца жестокостта и смъртта като принципи на сътворението.

2.Случайността като основен принцип на еволюционната теория е в пълно противоречие с учението на Библията за един всезнаещ и любещ Бог. Където няма вяра, се търси помощ и оправдание в случайността.

3.Учението на еволюционната теория за дългите периоди от време (милиарди години) е в противоречие с учението на Библията за сътворението на живота. По този начин теистите-еволюционисти поставят под съмнение истинността на Библи­ята. Сам Бог забранява да се добавя или да се отнеме нещо в Неговото Слово (Втор. 4,2; 12,32; Притчи 30,6; Откр. 22, 18­19), а да не говорим, че много от думите на Бога се приемат от теистите-еволюционисти за неверни! Библията предупреждава тези хора твърде сериозно: „Задето ти отхвърли думата на Гос­пода, то и Той те отхвърли“ (1 Царства 15, 23 и 26; вж. Деяния на светите апостоли 14, 46). Либерализирането на библейския текст е един от сериозните проблеми на днешното християнство. Ако се поста­ви под съмнение първата глава на Битие, какво може да ни спре да се съмняваме и във всичко останало, написано в Библията? Такива категории „християни“ трябва сериозно да се замислят върху същността на своята вяра.

4.Теистите-еволюционисти забравят учението на Библията, че цялото творение, което Бог създаде, „беше твърде добро“ (Би­тие 1, 31). Борба, жестокост и смърт не са фактори, чрез които се стимулира еволюцията, а са плод на греха на човека. Еволю­цията говори за възходящо развитие (усъвършенстване) на био­логичния свят, а креационизмът – за неговата деградация. На­уката (втори Закон на термодинамиката) потвърждава библейско­то учение. Това е коренно различен и противоположен начин на мислене. Или единият, или другият трябва да се приеме, но в никакъв случай и двата заедно. Това е абсурд и самозаблуда!

5.Как теистът-еволюционист ще обясни библейското уче­ние за първородния грях? Та еволюцията изобщо не говори за грях. Една висша форма на животно, какъвто е човекът според еволюционната теория, никога не може да стигне до мисълта, че жестокостта, убийството, унищожаването на по-слабия и беззащитен може да бъде нещо лошо. Напротив, всичко това е форма на борба за съществуване, посредством която днешният човек след няколко милиона години ще трябва да стане „свръхчо­век“. Как? Като унищожава по-слабите, болните и негодни за живот човеци. При еволюционната теория думата етика изоб­що не съществува. Защо? Защото тя отрича висшестоящия ав­торитет, върху който се гради етиката.

6.Отричайки греха като феномен, теистичната еволюция игнорира спасителното дело на Иисус Христос и естествено цялата Библия. По този начин християнството губи своя смисъл. Ето защо теистът-еволюционист няма право да се нарича хрис­тиянин и още по-малко да си слага етикета „благочестив“. Та­кова едно християнство е плод на духовно невежество и въоб­ражаема интелигентност. То служи единствено за успокояване на съвестта.

7.Теистът-еволюционист трябва да знае и един друг важен факт: от научно-теоретична гледна точка еволюционната тео­рия не притежава качествата да отговаря дори на научна тео­рия. Ето няколко примера в това отношение:

а)В природата никога не е наблюдаван процес, при който биологичната информация да възниква в материята от само себе си. Това не е доказано и по експериментален път.

б)Никога не е наблюдаван преход от един основен биологи­чен вид към друг.

в)Не може да се докаже експериментално самозараждане на живота.

г)Не се откриват междинни, преходни биологични видове.

д)Научно погрешна е тезата на еволюционистите, че насто­ящето е ключ към миналото. Наивно е да се мисли, че за една напълно готова машина може да се намери отговор относно ней­ното конструиране (страната на производство, името на конст­руктора, мотивите за нейното създаване и т. н.). Изчерпателна информация за всичко това може да даде само производителят. Това важи в същата степен и за великото творение на Всемира и живота. И Творецът е казал всичко това в Неговата книга – Биб­лията. Да се ревизира Неговото Слово е некоректно и опасно – особено от хора, които се именуват християни.

Глупаво е да се мисли, че един ден в бъдеще всичко това ще може да се докаже. Това никога не може да се случи поради факта, че всички тези неща противоречат на природните зако­ни, на науката, на логиката и на дългогодишната човешка опит­ност. Една лъжа си остава лъжа и с течение на времето тя не може да стане истина.

8.Ще споменем и една твърде съществена разлика между библейското и еволюционното мислене. В еволюционната тео­рия не се говори нито за план, нито за цел. Еволюционистите са единодушни, че човекът не е целта на еволюцията. Това означа­ва, че човекът е само едно междинно звено от нескончаемия процес на еволюцията, т.е. неговият живот няма нито смисъл, нито цел. Библията учи, че човекът е целта на цялото Творение, той е обект и цел на Божията любов, на Христовото изкупле­ние, наследник на вечния живот. Всеки ще разбере, че между тези две позиции сравнение не може да има. Явно е, че теистите-еволюционисти не проумяват тази проста истина.

9.А какво да кажем за т. нар. „биогенетичен закон“, според който по-голямата част от ембрионалното развитие на плода в майчината утроба не е човек, а някакъв вид животно. Препоръч­ваме на теистите-еволюционисти да прочетат Псалом 138, за да се уверят, че Бог нарича човека човек от деня на оплождането.

Има и редица други антинаучни постановки в еволюцион­ната теория, което е и основание тя да губи все повече привърже­ници всред учените. Както има фанатизирани религиозни хора, така има и фанатизирани еволюционисти. Типичен пример е известният днес биолог-еволюционист професор Ричард Доукинс, който признава: „Дори ако няма фактически доказателства в полза на Дарвиновата теория, би било оправдано да ѝ се даде приоритет пред всички останали теории“. Като атеист той счи­та, че тази теория е много добро средство за прокламиране на безбожието. Затова именно трябва да ѝ се дава приоритет. И това го казва един професор по биология, който положително много по-добре познава еволюционната теория от който и да е теист-еволюционист, който дръзва да се именува християнин. Какво безумие… (!)

Теистичният еволюционен начин на мислене игнорира Биб­лията и отрича всемогъществото на Бога. Добре е привържени­ците на такова мислене да чуят думите, които Бог казва чрез Иисус Син Сирахов: „Всичко изобщо е създал Оня, Който жи­вее вовеки… Кой може да измери силата на Неговото величие? И кой може също да изрече милостите Му?“ (18, 1 и 4).

Ще завършим нашите размишления по този въпрос с цитат от книгата на Вернер Гитт „Творил ли е Бог чрез еволюция“. Там четем: „Атеизмът, независимо под каква философска маска се проявява, лесно се разпознава като антибожествено и антибиблейско учение, така че в общи линии той не е такава голяма опасност за християните. Съвсем друго е обаче положението с онези идейни системи, които по думите на Христос (Мат. 7, 15) се явяват в „овчи дрехи“, но „отвътре са вълци-грабители“. Те привидно без проблеми интегрират християнското идейно бо­гатство, но изпразват от съдържание посланието на Библията. Достоен пример за това е теистичното еволюционно учение“.

Ползвана литература

1)Ангелова, Д., Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупави, в. „СЕГА“, 7 октомври 2004;

2)Ангелов, П., и сътр., Билогия 10 клас, Просвета, 1995;

3) Ботев, Б., и сътр., Биология, 10 клас, НП, 1988;

4) Ботев, Б., и сътр., Биология 10 клас, Анубис, 2001;

5) Бъчваров, М., и сътр., Философски реч­ник, Партиздат, 1977;

6) Виланд, К., Камъни и кости, Научен креационизъм, България, 2001;

7) Гит, В., Творил ли е Бог чрез еволю­ция?, ВЕРЕН, 1997;

8) Димитров, О., и сътр., Биология 9 клас, Булвест, 1999;

9) Димитров, О., и сътр., Биология 10 клас, Булвест, 2001;

10) Дюлгеров, Д., Наука и религия, СИ, 1946;

11) Маклийн, Г., и сътр., Сътворението, ВЕРЕН, 1996;

12) Николова, М., и С. Китанова, Биология 10 клас, ТПП, 2001;

13) Келер В., Библей­ски събития, Синодално издателство, 1960;

14) Киров, Д., и сътр., Християнска етика, Слънце, 2003;

15) Моррис, Г., Сотворение мира: научный подход, Inst. Creation Research, San Diego, 1981;

16) Морис, X., Библията, науката и сътворението, ОМ, 1994;

17) Морис, X., Наука и Библия, Госпъл, 1995;

18) Морис, X., Научен креационизъм, Нов човек, 1995;

19) Опарин, А., Поява на живота върху Земята, Народна култура, 1949;

20) Попов, С., Защо вярвам в Бога, Абагар, 1993;

21) Свиленов, Д., Библия и наука, ethos, 2, 2001, 17;

22) Свиленов, Д., Библия и наука (Уникалност на Библията), ethos, 3, 2001, 17;

23) Свиленов, Д., Еволюционната теория в криза, Про­зорец, 2004, 4, 18;

24) Свиленов, Д., Миналото, настоящето и бъде­щето на човечеството според Библията, Звездан, 3. изд., 2005;

25) Хобринк, Б., Еволюцията яйце без кокошка, Оупън Доор, 1993;

26) Часовникарова, Ц., и сътр., Биология 10 клас, Гея § Либрис, 2002;

27) Ashton, J., Die Akte Genesis, Schwengeler, 2001;

28) Beck, H., Biologie und Weltanschuung, Haensler, 1979;

29) Behe, M., Darwin,s Blaeck Box: The Biochemical Callenge to Evolution, Touchstone, 1998;

30) Bayrhuber, H. u. a., Linder Biologie. Gesamtband, Metzler, 1989;

31) Blackmore, V., and A. Page, EVOLUTION The Great Debate;

32) Bliss R., at al., Origin of Life: Evolution Creation, C.L.P. Publishers, 1990;

33) Bowden, M., Science VS Evolution/Sovereign Publications, 1991;

34) Darwin, Ch., Die Entstehung der Arten durch naturliche Zuchtwahl (Originaltitel: On the origin of species by means of natural selec­tion, or preservation of favoured races in the struggle of life, London, 1859), Suttgart, 1967;

35) Dembski, W., Intelligent Design-The Bridge Between Science & Theology, IVP, Illinois, 1999;

36) Denton, M., Evo­lution: Theory in Crisis, Burnett Books, London, 1985;

37) Dietmar F. u. W. Buehne, Brief an einen Atheisten, CLV, Bielefeld, 2000;

38) Don Batten и сътр., Fragen an den Anfang. Die Logik der Schopfung, CLV, Bielefeld, 2001;

39) Eibach, U., Gentechnik und Embryonenforschung. Leben als Schopfung aus Menschenhand?, Brockhaus, Wuppertal, 2002;

40) Ellinger, Th. et. al., Schopfung und Wissenschaft, WW, Haensler, 1988;

41) Geisler, N. u. R. Brooks, Wenn Skeptiker fragen, Dillenburg, 1996;

42) Geissler, E. at. al., Kleine Enzyklopedie LEBEN, VEB, BI Leipzig, 1981;

43) Gish, D., Fossilien, stumme Zeugen der Vergangenheit, CLV, 1992;

44) Gitt, W., Das biblische Zeugnis der Schopfung, Haensler 1991;

45) Gitt, W., In 6 Tagen vom Chaos zum Menschen;

46) Gitt, W., Faszination Mensch, CLV, Bielefeld, 1996;

47) Gitt, W., Am Anfang war der Urknall?, CLV, Bilefeld, 2000;

48) Gitt, W., So steht geschrieben, Haensler 2000;

49) Gitt, W., Die ganze Schopfung in sechs Tagen!, IDEA Spektrum, 15, 2002;

50) Gitt, W., Am Anfang war die Information, Haensler, 2002;

51) Gitt, W., FRAGEN, die immer wieder gestell werden, CLV, 2003;

52) Glashouwer, W., So entstand die Welt, Haensler, 1980;

53) Hoff, P. u.a., Evolution, Schroedel, 1999;

54) Jauncey, J., Naturwissenschaft auf den Spuren Gottes, Onken, Kassel, 1964;

55) Johnson, Ph., Darwin on Trial, InterVarsity Press, 1991;

56) Junker, R., LEBEN-Woher? Das Spannungsfeld Schopfeng/Evolution, WW, Himberg, 2002;

57) Junker, R. u. S. Scherer, EVOLUTION – Ein kritisches Lehrbuch, Weyel, 2001;

58) Junker, R. S. Scherer, Fragen an die Evolutionstheorie, Faktum, 11)12, 2002;

59) Junker, R. u. S. Scherer, Schopfung oder Evolution?, WW, 2001;

60) Keller, W., Und die Bibel hat doch recht, Ekon Dusseldorf, 1978;

61) Ken Hamm, Gibt es Gott wirklich, CLV, Bielefeld, 2000;

62) Linnemann, Eta, Original oder Falschung, CLV, Bielefeld, 1999;

63) Lutzer, E., Sieben Grunde warum ich der Bibel vertrauen kann, Dillenburg 2000;

64) MacArthur, J., Der Kampf um den Anfang, CLV, Bielefeld, 2003;

65) McDowell, J., Die Fakten des Glaubens, Haensler, 2003;

66) MacDowell, J., Das kann ich nicht glauben, CLV, Bielefeld, 2002;

67) Morris, H., The Sientific Case for Creation, Inst. Creation Research, 1981;

68) Morris, H. a. G. Parker, What is creation Science?, Master Book, 1987;

69) Mueller, P., Es gibt keinen Zufall, Paulus Verlag, 1990;

70) Pailer, N., Geheim- nisvolles Weltall. Hypothesen und Fakten zur Urknalltheorie, WW, 1999;

71) Pro Genesis, Das Schopfungs-Modell, Schwengeler, 2003;

72) Ostermann, E., Das Glaubensbekenntnis der Evolition, TELOS, Haensler, 1978;

73) Ostermann, E., Wissenschafftler entdecken Gott, Haensler, 2001;

74) Paul M., Und es gibt doch eine Zuckunftt, MWW Heukelbach, 2001;

75) Penkazki, W., Wer bist Du Gott?, Wuppertal, 1994;

76) Pool, M., A Guide to Sciene and Belief, Lion, 1990;

77) Rohrbach, G., Naturwissenschafft, Weltbild, Glaube, Brockhaus, 1986;

78) Rohr­bach, H., Schopfung: Mythos oder Warheit?, Brockhaus, 1990;

79) Scherer, S., Der Jesus Code, Interview, Neues Leben, 46, 2001;

80) Scheven, J., Daten zur Evolutionlehre im Biologieunterricht, WW, Haensler, 1982;

81) Scheven J., Karbonstudien: Neues Licht auf das Alter der Erde, WW, Haensler, 1986;

82) Stutz, H., Die Millionen fehlen, Sch­wengeler, 1996;

83) Thaxton, Ch., The mystery of life,s origin, Lewis and Stanley, 1992;

84) Ullrich, H., Was Stammmbaeume verschweigen, Seidel&Seidel, 1995;

85) Wilder-Smith, A., Die Naturwissenschafften kennen keine Evolution, Schwabe, 1985;

86) Wilder-Smith, A., Der letzte Schritt der Logik, Schwengeler, 1996;

87) Wilder-Smith, A., Herkunft und Zuckunft des Menschen, C.M. Fliss, 2001;

88) Wurmbrand, R., Atheismus-ein Weg?, Stephanus Ed., 1990.

Цитатите от Библията са взети от Синодалното издание на Биб­лията (1993).

Цифрите в скоби са указание за цитираната литература.

Авторите:

Проф. д-р Д. Свиленов, доктор на биологическите науки. Рабо­тил е в Българска академия на наукитев продължение на 36 години. Автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологическите изследвания.

Инж. П. Щудер, дългогодишен ръководител на Reinhard (Швей­цария).

В. Граф, бивш учител и гимназиален директор в гр. Netphen (Гер­мания).

Следва…(виж тук)

______________________________________________________________________

*Материалът е предоставен от проф. д-р Дечко Свиленов.

Изображение: проф. д-р Дечко Свиленов. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-39K