Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина.
Православието е Вселенската истина, истината за целия свят, за всички времена и за всички народи (протоиерей Георги Флоровски).
През 2000 година огромна част от човечеството възпоменава една Личност, Която промени неговата съдба. Появата на Иисус Христос е най-забележителното събитие в историята на света, което може да се сравни само с появата на човека на Земята.
Тази Личност не основа училище, но Неговите последователи през изминалите две хилядолетия и днес наброяват милиарди. Христос не беше архитект, но в Негова чест са изградени най-величествени сгради; не беше музикант, но е вдъхновявал велики композитори; не беше лекар, но лекуваше всякакви болести; не беше художник, но най-великите творби на изкуството са свързани с Неговия живот и Неговото дело. Не беше генерал, но Неговите воини наброяват милиони. С Него животът на човечеството се раздели на две: преди Христа и след Христа.
Мнозина днес приемат Христос като велик социален реформатор. И това е така. Спомнете си какъв е бил човешкият род преди Христа и без Христа. Нему човечеството дължи премахване на робството и възстановяване достойнството на жената. Помислете само какво е било и все още е положението на жената в другите религии и обществено-политически системи. Нищо повече от един инструмент за биологична репродукция на хомосапиенс. А да не говорим за нравствената и семейна сфера, където жената е само обект на консумация. Но дойде Един, Който каза: „Няма мъжки пол, ни женски… Вие всички братя сте помежду си.“ Положението на жената днес е друго само поради християнското разбиране за живота. При създаденото демократизиране на обществените нрави отношението към жената в обществото е мерило за културата и просперитета на една страна.
А какво стори Христос с учението си за нашата малка страна? Какво дължим ние като нация на християнството? Припомнете си само някои имена като светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски, Дякон Васил Левски и много други, които със своите дарби и призвание допринесоха немалко за утвърждаването на нашата нация.
Единственият източник, от който човек може да получи пълна, точна и правилна информация в това отношение, е Библията. Ето защо в настоящата лекция ще акцентираме на три основни неща, а именно: Иисус Христос, Библията и човечеството. Това ме задължава да отделя особено внимание на Библията като свързващо звено между юбилея от рождението на Христос, от една страна, и информацията, която Библията дава по настоящата тема, от друга. Темата на спасителното дело на Христос е основната цел в съдържанието на тази Книга: Христос трябваше да дойде – Христос дойде – Христос ще дойде отново. Ето най-великото послание, което човечеството е получило и което определя неговата съдба, както и съдбата на отделния човек. Но дали това послание на Бога към човеците, тоест Библията, е достатъчно благонадежден източник на информацията, която тя дава? Дали имаме достатъчно основания да приемем всичко, написано в Библията, за истина? Нашата тема ни задължава да вземем отношение накратко по този въпрос.
Древногръцкият философ Аристотел пишел два вида книги: едни за широката маса, а други за доверените си ученици. Така и Бог е издал два вида творби: Творението – Природата, която се чете от всички, и Библията, която е предназначена за тези, които търсят Бога, намират Го и вярват в Него.
Един атеист посетил преди години Фиджийските острови и казал на главатаря на туземците: „Вие сте велик главатар, но съжалявам, че сте послушали мисионерите и сте станали християни.“ Старият вожд посочил един голям камък и спокойно отговорил: „Преди мисионерите да ни донесат Библията, на онзи камък разбивахме главите на човешките си жертви и печехме телата им за нашите пиршества. Ако не беше тази книга, която ни е обърнала от диваци в християни, Вие никога нямаше да излезете от това място; ако не беше Евангелието, което Вие презирате, щяхте да бъдете убит и изяден. Библията е могъщо оръжие срещу злото във всичките му форми.“
Ето защо имаме пълното право да попитаме дали информацията, която получаваме от Библията, не противоречи на данните на точната наука, дали науката не отрича Библията. Ние вярваме на науката, доверяваме ѝ се и затова я използваме като критерий за достоверност. Естествено е малко просветените, предубедените, както и едностранно образованите хора да виждат непреодолими противоречия между Библията и науката. Фанатичната вяра и сляпото неверие са еднаква опасност по пътя към истината. За да отговорим на въпроса относно достоверността на библейската информация в светлината на науката, трябва да съпоставим тази информация с данните, които науката има. Разбира се, това е обект на друга лекция, но тук бих споменал само някои факти: научните изследвания в областта на археологията, историята, географията, астрономията, геофизиката, информатиката, медицината и т. н. показаха, че различни библейски събития (Всемирният потоп, египетското робство, най-дългият ден, разрушението на Иерусалим, древни градове и отминали цивилизации – Вавилон, Тир, Содом, Гомор), геофизически описания (формата и структурата на Земята) – всички те напълно съвпадат с данните на съвременната наука. Този библейски информационен материал може да бъде документиран и проверен.
Съгласно елементарната логика, щом науката доказва чрез своите методи на изследване информацията, която Библията дава, това означава, че тази информация е вярна. Това означава, че аз мога да се доверя на това, което чета в Библията. А като вземем предвид и казаното по-горе относно Библията, като уникална, единствена по рода си и несравнима с никоя друга книга, можем да разберем уважението, преклонението и обичта, която велики люде имат към Библията. Цитирам извадки от биографията на един голям учен: „Беше прекрасен октомврийски ден на 1890 година. В бързия влак от Лион за Париж пътуваха двама души – белобрад старец на около 65 години и г-н Гастон Леру – 25-годишен младеж, заминаващ на специализация в института на прочутия проф. Луи Пастьор. Завърза се разговор между двамата: „Радвам се за Вас, ученолюбиви господине. Науката която искате да специализирате, е повече от интересна. Тя ще Ви достави много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Твореца. Вие сигурно сте религиозен човек.“ Като го погледна пренебрежително, младият човек отговори: „Религиозен ли? Не. Струва ми се, че науката върши работата си и без Бога.“ Неприятно изненадан, старецът отговори с подобаващо уважение: „За себе си Вие сте прав. И не са малко интелектуалците като Вас, които мислят така. Но науката, драги господине, истинската наука… “ Тук младежът го прекъсна гневно с думите: „Не съм съгласен с Вас. Вашата наука отдавна си е изпяла песента… Днешната наука е друга. Днес ние буквално летим напред, без да имаме каквато и да била нужда от Бога или тем подобни предразсъдъци.“ Старецът разбра, че е безполезно да разговаря с този млад учен, въздъхна, извади от чантата си малка Библия, отвори я, благоговейно се помоли и се задълбочи в четене. При раздялата на парижката гара старецът подаде на младия човек визитната си картичка с думите: „Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се. Въпреки разликата в нашите схващания, може да ви бъда полезен с нещо.“ На визитната картичка младежът прочете: проф. Луи Пастьор.
И не само Пастьор – този велик благодетел на човечеството, но и много, много други представители на науката и човешкия прогрес в миналото и днес са били и са вярващи хора с голяма обич към словото на Бога – Библията. Време и място не ще ми стигнат да спомена имената на тази плеяда от създатели и защитници на световната мъдрост, които с любов и смирение умееха да четат двете велики творби на Бога – Неговото Творение – Природата и Неговото Откровение – Библията. Челните представители на науката са благоговеели пред Твореца. Да споменем само четирима от най-великите учени на XX век, на които днешната цивилизация дължи твърде много: бащата на ядрената физика – Алберт Айнщайн, великия физиолог Ив. П. Павлов, създателя на квантовата теория – Макс Планк, най-видния авторитет в изследването на космическите лъчи – Роберт Миликан. Всички те имаха дълбока вяра в Твореца и осъзнаваха обикновената и проста истина: „Науката е човешка дейност за разбиране на Творението и тя търси отговор на въпроса „КАК“. А вярата е дар Божий, чрез който разбираме същността и свойствата на Твореца и тя дава отговор на въпроса „ЗАЩО“. Вярата и науката според създателите на човешкия прогрес са неделими и са две необходими страни на нашето битие. Ще завърша тези размишления с думите на един друг велик представител на естествените науки – Петер Бам: „Библията учи, че човек живее във време, което започва от сътворението и завършва с Последния Божий Съд. И вярата в тази истина за много хилядолетия е била извор на утеха и надежда за човечеството. Някои днешни учени твърдят обаче, че човек живее във време, което започва с маймуната и завършва с атомната война. И това убеждение е извор на неизмеримо отчаяние за мнозина днес.“
Това е един от фундаментите, върху който ще градим нашите размишления относно миналото, настоящето и особено бъдещето на човека и човечеството според Библията. Ще спомена само някои основни, ключови личности и събития от развитието на човечеството, за които Библията свидетелства или предсказва тяхното съществуване, а науката и житейският опит доказват тяхната истинност и изпълнение:
Библията говори, че Вселената, животът и човекът имат свой Творец и в това творение цари закономерност, хармония, целесъобразност; това творение е един завършен процес и се развива само в законовите рамки на микроеволюцията. Тази библейска постановка се потвърждава напълно от науката. Ето някои от доказателствата: Законът за съхранение на масата и енергията както и Вторият закон на термодинамиката, Законът за причинно-следствените връзки, Законът за неизменчивостта на генетичния код, Законите на информатиката и програмирането. Еволюционната теория и теорията за самосътворението противоречат на гореспоменатите закони на науката.
Библията говори за един най-голям катаклизъм в човешката история – отделянето на човека от неговия Творец, което има отношение към съдбата на отделния човек и цялото човечество. Хилядолетната история потвърждава категорично последствията на това разделение, а и днес е виден отпечатъкът на непослушанието на първата човешка двойка: омраза, беззаконие, жестокосърдечие, насилие, терор, войни, масови изтребления, прелюбодейство, корупция, богохулство и т. н. Корена на всичко това трябва да търсим в 3 глава на първата книга на Библията.
В Библията намираме немалко пророчества относно съдбата на големи цветущи градове, велики народи и цели цивилизации. Ще спомена само някои от тези пророчества:
Това са само три примера на известни градове в древността, чиято съдба е предречена от Библията и потвърдена от историята. Такива градове се споменават още на много места в Библията: Мемфис, Аскалон, Газа, Ветил, Самария, Иерихон, Капернаум, Содом, Гомор и др.
Еврейският народ – безспорно от всички древни нации той заема централно място в библейските пророчества. Съдбата на Израел е била предсказана още от Моисей (Второзаконие 28 и 30), Иезекиил (36) и от Самия Христос (Лука 21). Многократно е предсказвано благосъстоянието на този народ, неговите повтарящи се страдания и наказания и накрая разпръсването му по цял свят между всички народи. „И ще ги предам за озлобление и за тежко страдание във всички земни царства“ е казал Бог чрез пророк Иеремия за Израел 670 години преди започване на диаспората. По този начин се изпълни собствената присъда на цял един народ: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата си“ (Матея 27:25). Достатъчно е да видим „Списъкът на Шиндлер“, за да дешифрираме буквалното изпълнение на пророчеството с цената на 6 милиона евреи само през Втората световна война.
Библията повдига завесата на неизвестността и разкрива пред нас неизбежните събития, които ни очакват съгласно нейните пророчества. От Битие до Откровение тя е изпълнена с описания на събития, които предстои да се изпълнят във връзка с Второто идване на Господ Иисус Христос и свършека на света. Това откровение е централната тема в спасителния план на Бога, представен в Словото Божие. Някои изследователи на Библията са доказали, че на всички 30 стиха един говори по тази тема, а на едно споменаване на първото идване на Иисус, съответстват осем за Второто. Общият брой на местата, в които присъства тази тема, е 318. В Стария завет това е темата за пророческите книги, а в Новия завет цели книги и глави са посветени на нея. Всичко това идва да ни покаже, че както предсказаното преди хилядолетия рождение и спасително дело на Христа се изпълни буквално преди 2000 години, така ще се изпълни и абсолютно всичко, предсказано от Библията за Второто пришествие на Божия Син и свършека на света.
Библията заявява: „Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“ (Деяния на апостолите 1:11). Това е едно от най-великите послания и Божии обещания, както и най-вълнуващата истина, която може да даде надежда на човека в едно време на несигурност и мрачен песимизъм. Естествено въпросът на въпросите, на който всеки очаква верен отговор, е: „Кога ще стане всичко това?“ Едва ли някой сериозно мислещ и познаващ Библията християнин би си позволил да прави предположения за точното време на Второто пришествие и свършека на света. Защото добре знаем какво е казал Сам Христос по този въпрос на Своите апостоли, а чрез тях – на всички нас: „Не се пада вам да знаете времената или годините, които Господ е положил в Своя власт.“(Деяния на апостолите 1:8). Но Христос не остави Своите последователи в неведение по този така важенвъпрос за всеки отделен човек и за цялото човечество. В Библията се говори за събития и явления – т.нар. „белези на последното време“,които ще предшестват „идването на Господния ден“. Ще споменем някои от тези белези:
И всичко това в модерния, просветен и проспериращ Запад, откъдето след промените преди единадесет години тази духовна вълна се докосна и до Източна Европа, включително и до нашата страна.
4.Въздигането на Русия като световна военна суперсила е също едно от пророчествата в Библията (Иезекиил 38), отнасящо се за последното време. И днес все още Западът следи с особено внимание „сибирската мечка“, която според пророка в последните дни ще излезе от скривалището си, за да премери сили с „Лъва на Юда“.
9.В последната книга на Библията Откровение (13:3-8) се говори за възникване на световно правителство, което ще бъде установено в последните дни. Създаването на ООН и свързаните с нея военни и икономически структури, както и нарастващата концентрационна тенденция между икономически водещите сили в света, насочват отново вниманието ни към това.
Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. 
Трябва да влезете, за да коментирате.