Какво казва науката?

Проф. д-р Д. Свиленов, инж. П. Щудер, В. Граф

УВОД

При изложението на настоящата тема ние се основаваме на съвременните научни постижения, на собствения ни опит и осо­бено на дългогодишните изследвания на световноизвестните специалисти в тази област. Тук ще споменем имената на профе­сорите В. Гитт, Р. Юнкер, 3. Шерер, X. Рорбах, X. Морис, Б. Хобринг и много други (виж списъка на използваната литера­тура). На тях дължим нашето уважение и дълбока благодарност.Най-напред ще отговорим на въпроса защо се занимаваме с тази тема? Ето някои от нашите основания:

1.Днес еволюционната теория е широко разпространен на­чин на мислене. В много държави на света тя оказва голямо влияние в редица области на живота. В повечето училища и университети еволюционната теория се представя и преподава като наука, като по този начин формира мирогледа на цели по­коления.

В противоположност на нея библейското учение за сътворе­нието се представя като легенда или средновековен ненаучен начин на мислене, който се приема и поддържа само от религи­озни и необразовани хора.

3адължени сме да си отговорим на въпроса правилен ли е такъв начин на мислене и можем ли безусловно да го приемем?

2.Както еволюционната теория, така и библейското учение за сътворението представляват два различни начина на мис­лене, два различни мирогледа. Практически те се приемат един­ствено на вяра.Тук става дума за два различни и напълно про­тивоположни видове вяра. Кой от тях е правилен, могат да от­говорят единствено науката и личната опитност на човека. Ето защо ние ще ги разглеждаме в светлината на науката, за да ус­тановим къде е истината.В края на краищата става дума и за най-важния въпрос в живота на човека: въпросът за съществуването на Бога. Все­ки човек трябва да си отговори: има ли или няма Бог; приема ли или отхвърля съществуването Му. От отговора на този въпрос се определят до голяма степен смисълът и целта на живота на човека.

3.През последните няколко десетилетия резултатите от на­учните изследвания все по-често се оказват в противоречие с основните концепции на еволюционната теория. Много от съвре­менните учени изгубиха доверието си към нея (виж цитирана­та литература). Това ни задължава да си поставим въпроса: на­истина ли еволюционната теория е научна теория или тя е про­сто атеистичен начин на мислене?

Днес мнозина учени от различни области на познанието по­ставят достоверността на еволюционната теория под съмне­ние. Защо?

4.По темата „Еволюция или Сътворение“ има твърде много популярна и специализирана литература. Различни книги, учебни пособия и огромен набор от научни списания предлагат често на широката аудитория високоспециализирани научни познания, трудно разбираеми за обикновения читател. Желани­ето на авторите е тази специфична научна материя да бъде пред­ставена на общоразбираем и достъпен език.5.Знае се, че погрешната информация води до тежки по­следствия. Това засяга всички сфери на живота, като особено показателни са в областта на политическите системи и идеоло­гията. Понякога горчивите плодове на погрешната информация тровят обществената атмосфера десетилетия или столетия и определят съдбата на милиони хора. Дали еволюционната тео­рия има правото да претендира, че е носител на достоверна на­учна информация, след като в човешката история се наблюда­ват не малко негативни явления, плод на еволюционизма? Тук бихме споменали начина на мислене в областта на биоетиката, някои социални явления, както и същността на редица полити­чески системи от недалечното минало.

6.Авторите са запознати с изложението на еволюционната теория в учебните пособия по биология от различни държави. Бихме желали да покажем някои от противоречията, неправил­ните заключения, спекулативното боравене или премълчаване на научните факти и преди всичко липсата на елементарна от­говорност при изложението на основните доктрини на еволюционизма. Особено силно са изразени тези тенденции в по-ста­рите учебници, докато мнозина от съвременните автори при­знават, че в някои отношения еволюционната теория не се потвърждава от науката и многовековната опитност на човека.7.Темата „Еволюция и Сътворение“ е важна както за рели­гиозния човек, така и за атеистите. Християнинът трябва да знае в какво вярва и как да защитава своята вяра от погрешни уче­ния и идеологии. Също и атеистът трябва добре да познава фун­дамента, върху който той изгражда живота си.

8.Никой не би могъл да остане равнодушен, когато в т. нар. „музей на еволюцията“ се разглеждат изключително атрактив­ни музейни експонати (предимно реконструкции), за които се твърди, че са научно доказани истини. Но дали това е така? Раз­бира се, че обикновеният посетител няма възможността за та­кава проверка. Сигурното е, че тази гледка завладява бързо фан­тазията на посетителя и оказва влияние върху неговото мислене.

Настоящата тема ще бъде разгледана в следните аспекти:

1.Какво учи еволюционната теория, от една страна, и биб­лейският модел за сътворението, от друга, относно:

а) Феномена „живот“, произхода на биологичните видове и на човека?

б) Материята, Космоса и природните закони?

2.Какво казва науката за еволюционната теория и учението на Библията по тези въпроси? Отрича ли ги или ги потвържда­ва?

3.Неразрешими проблеми и последствия на еволюционната теория.

4.Какво би означавало за читателя, ако библейското учение за сътворението е вярно?ЩЕ ЗАПОЧНЕМ С ФЕНОМЕНА „ЖИВОТ“

А.Еволюционната теория учи, че „животът е изява на материята и се различава от неживата материя с по-високата си сложност; той е форма на движение на материята, по-висша от физическата и химическата форми“. А Енгелс допълва: „Жи­вотът е начин на съществуване на белтъчните тела…“ (5). Възникването на живота и развитието на биологичните видове е комбинация от случайност, мутация, селекция (отбор), раз­множение, обмяна на веществата, изменчивост, наследственост. Животът е самоорганизиращ се и самовъзпроизвеждащ се био­логичен феномен, който е възникнал случайно от неживата ма­терия. Ламарк счита, че този процес се осъществява непрекъсна­то. В продължение на много дълъг период от време той се е развил в по-сложни форми – от първичната коацерватна капка и белтъчна молекула е достигнал до най-висшата си форма на изява – човека. Според еволюционния модел животът е съчета­ние от два чисто физико-химични процеси: на материя и енер­гия. Възникването и развитието на живота е самоконтролиращ се процес, а основен генератор и двигател за непрекъснатото му самоусъвършенстване са случайността, мутациите, естест­веният отбор и борбата за съществуване. При възникването и развитието на живота еволюционната теория изключва намеса­та на какъвто и да било нематериален източник. Еволюционна­та теория учи, че материята е единствена и вечна субстанция на битието. Енергията е форма на изява на материята.Б.Библейското учение за сътворението говори за същест­вуването на Творец, Който е създал живота. Първоначално са създадени енергията и материята. Материята не е вечна, а фор­ма на изява на енергията. Материята е подложена на непрекъсна­та деградация. Животът е създаден спонтанно от Твореца чрез Неговата сила, слово, мъдрост и воля. Творецът е вложил стро­го определена цел в създадения живот, биологичните видове и човека. Библията учи, че Иисус Христос е Източникът и Тво­рецът на живота. „В Него беше животът“ (Иоан 1, 4). А Хрис­тос казва за Себе Си: „Аз съм Животът“ (Иоан 14, 6).

Библейският модел за сътворението отговаря на въпросите: откъде е животът, защо е създаден той и каква е неговата цел.

Така изглежда възможно най-краткото изложение на библей­ското учение за сътворението и същността на живота.

От така направеното изложение на еволюционната теория и на библейското учение за сътворението се вижда, че по въпроса за произхода на живота, на биологичните видове и на човека тези два възгледа са абсолютно противоположни един на друг. От тази елементарна констатация следва задължителният въпрос:

Къде е истината?

Кой от двата модела има право?

Отговорът би трябвало да гласи:

Този модел има право, който не противоречи на науката, тоест моделът, чиито твърдения се потвърждават от науката и от мно­говековната човешка опитност.

КАКВО КАЗВАТ ЕВОЛЮЦИЯТА И НАУКАТА ЗА ВСЕЛЕНАТА, ЖИВОТА, БИОЛОГИЧНИТЕ ВИДОВЕ И ЧОВЕКА?

СЛУЧАЙНОТО ВЪЗНИКВАНЕ НА ЖИВОТА Е НЕВЪЗМОЖНО

Биологичната наука твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно. Ако учените в бъдеще успеят да създадат жива клетка от нежива материя, то това естествено ще е много силно доказателство за огромната интелектуална енергия и стой­ността на техническото оборудване, необходими за създаването на такава изключително сложна по строеж и функция биоло­гична единица, каквато е клетката. Глупаво е да се мисли обаче, че по пътя на случайността може да възникне от само себе си сложната система на генетичния апарат на клетката. Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде случайно един единствен ген възлиза на 1х10 600. Математически това над­минава далеч границата на невъзможното. Само една единстве­на чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функцио­нално активна, е равен на нула. Не е необходимо човек да бъде голям специалист, за да стигне до елементарното заключение, че случайното възникване на живота с неговата сложност е невъзможно. Необходима е много по-силна вяра от тази на ре­лигиозните хора, за да се приеме случайното самосъздаване на живота и неговото саморазвитие.Даже ако доктрината за самозараждането на живота бъде някога потвърдена в лабораторни условия, такова постижение няма да докаже, че същото нещо е станало случайно преди по­вече от три милиарда години. Напротив, то ще бъде мощно до­казателство за съществуването на изключителна свръхсила, създала живота в условията на естествената среда. Това при­знават и самите еволюционисти. Кахан (7) казва: „Абсурдно и безумно е да се вярва, че една жива клетка може да възникне от само себе си“. X. Кун (7) признава: „Една така сложна система, какъвто е генетичният апарат, никога не може да бъде плод на случайност… Ние не знаем как са възникнали първите биоло­гични системи“. Един от известните съвременни еволюционисти Г. Валд пише: „Размишлявайки върху произхода на живота, стигам до заключението, че спонтанният и случаен произход на живота е невъзможен… Въпреки това ние еволюционистите, и особено аз, дълбоко вярваме в случайното самозараждане“ (Ци­тат по J. MacArthur: Der Kampf um den Anfang, 2003, стр. 46). Ще цитираме и един от най-известните съветски еволюционис­ти А. Опарин: „С опитите си Пастьор допринесе неоценима полза на човечеството, а въпроса за самозараждането на живо­та той разреши в отрицателен смисъл. Той доказа, че и такива прости същества като микроорганизмите не могат да се самоза- родят, че те, подобно на всички останали живи същества, вина­ги произлизат само от себеподобните си. И така никъде в за­обикалящата ни природа днес не ще забележим случай на са- мозараждане“ (19).Възникването на Вселената по случаен път е не по-малко невероятно. То би приличало на появата на многотомна енцик­лопедия вследствие на взрив в една печатница (разбира се, в онова време, когато компютърният книгопечат не беше познат).

Науката твърди, че категорията „СЛУЧАЙНОСТ“ и фено­менът „СЛОЖНОСТ“ са две абсолютно взаимно изключващи се, противоположни величини. Естествено това се отнася както за Вселената като цяло, така и за микрокосмоса, част от който са биологичните системи.

И тъй, основният принцип на еволюционната теория за слу­чайното възникване и усъвършенстване на живота противоре­чи на науката.

СИСТЕМИ, НЕПОДЛЕЖАЩИ НА ОПРОСТЯВАНЕ

В природата съществуват системи, чиито строеж и функция не подлежат на опростяване. В този си вид те притежават опти­мален капацитет на действие и поразяваща синхронизация на отделните части, подобно на електрическата крушка. Тя се състои от стъклено тяло със специална газова среда, фасунга и волфрамова жичка. Ако премахнем само една част от тази кон­струкция, крушката става неспособна да изпълни функцията, за която е направена. Към системите, неподлежащи повече на опростяване, се отнасят окото, мозъкът, летателният апарат при птиците и т. н. Биологично активната клетка е един прекра­сен пример в това отношение. Нейният генетичен апарат се състои от 3,1 милиарда базови двойки (това се равнява на съдържанието на 1000 Библии). Клетъчното деление само по себе си е чудо на природата. В подготвителния стадий се извършва удвояване на наследствения материал на клетката (т. нар. репликация на ДНК молекулата), който дава началото на нова (дъщерна) клетка. При нормални условия тя е абсолютно копие на изходната клетка. Целият този процес е програмиран и генетично контролиран.Съществуването на биологични системи, които не подлежат на опростяване при осъществяването на нормалните си функ­ции, е показател за оптимална пестеливост и гениалност в кон­струирането им. Сляпата природа не е в състояние случайно да създаде нещо, надминаващо нейните възможности. В случая е необходима огромна интелектуална инвестиция.

Функционалното синхронизиране между отделните струк­турни части на една биологична система не може да се обясни с еволюционистичния принцип за случайността. Даден мускул няма никаква физиологична стойност, ако съответният нерв не го привежда в движение. Но както мускулът, така и нервът ня­мат физиологична стойност без сложната система за управле­ние в мозъка, която координира движенията на мускула. Без хармоничното синхронизиране тези три отделни съставни час­ти сами по себе си нямат стойност. Как е възможно при един случаен еволюционен процес трите части да достигнат еднов­ременно оптимална функционална способност при координи­ране на действията им? Да не говорим, че принадлежат към тъканни системи, имащи различна заложба и ембрионално раз­витие.Още по-убедителен пример в това отношение е структурно-функционалното съвършенство на окото и мозъка. Тяхната функ­ция зависи от синхронизирането на различни тъканни структу­ри. Редуцирането или отпадането само на част от тази сложна верига прави невъзможно реализирането на специфичната функ­ция. Човешкото око е изградено от 100 милиона светлинно чув­ствителни клетки. Събираната от тях информация се изпраща в мозъка посредством зрителния нерв, изграден от около един милион нервни влакна. В мозъка получената информация се анализира, превръщайки се в понятна за възприятие картина. Целият процес се осъществява от множество взаимно свързани съставни части, функциониращи с изключителен синхрон и невероятна скорост. Но зрителната способност на мозъка е само част от неговата изключителна функционална комплексност. От неврологията знаем, че мозъкът е изграден от 100 милиарда нервни клетки, свързани в сложна комуникационна система, чиито нервни влакна достигат 500,000 км. Нормалният мисло­вен процес включва огромен комплекс от действия на една слож­на верига, съставена от структурно-функционални части, взаи- мозависими във функционално отношение – факт, изключ­ващ какъвто и да е момент на случайност при формирането на съзнателно-мисловната дейност на човека.

Това са научни факти, които противоречат на основните кон­цепции на еволюционната теория относно случайното само- създаване и самоорганизация на живота от неживата материя.

КОДИРАНА ГЕНЕТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ (ГЕНЕТИЧЕН КОД)

Молекулярната биология учи, че наред с двете съставни ча­сти на живота – материя и енергия, има и една трета съставка – биологичната информация, която се явява като централна и е в основата на всичко живо. Съвременните молекулярно-генетични изследвания показват, че информацията е най-важната величина на феномена живот.

Както в областта на компютърното програмиране, така също и в областта на биологията господстват с пълна сила основните закони на информатиката. Ето някои от тях:

– Няма информация без интелектуален източник и инфор­мационен код.

– Няма кодирана информация без волеви източник и крайна цел.

– Източникът и носителят на информация са две различни величини.

– Не може да се реализира техническа или биологична ин­формация случайно.

Закодираната в ДНК-молекулата генетична наследствена информация е отговорна за предаването на специфичния стро­еж на всяко живо същество от генерация на генерация. Така се обяснява фактът, че при ембрионалното развитие няма безраз­борен растеж на клетки и тъкани, а то протича като строго оп­ределен, регулиран, абсолютно синхронизиран и целенасочен процес. Човешкият геном се състои от 32,000 отделни гени, раз­положени върху 3,2 милиарда базови двойки – комбинация от четири химични букви (т. нар. „буквите на живота“). Генетич­ният код играе решаваща роля за развитието на организма от оплождането до смъртта.Самият факт, че съществува кодирана генетична инфор­мация (генетичен код, кодова система), задължително предпо­лага съществуването на източник, който се намира извън но­сителя на информацията – полинуклеотидната верига на ДНК. Тя е материален носител на наследствената информация, както магнетофонната лента е носител на звукова информация, ком­пютърният чип на запаметената информация или листът хар­тия с написаното върху него изречение. Ясно е, че нито магне­тофонната лента, нито компютърният чип, нито листът хартия имат нещо общо с източника на информацията в тях. Те са само нейни носители. Генът е най-малката структурно-функционална единица, в която е закодирана наследствената информация. Следователно той е само материален носител на информация­та (Ангелов и сътр., Биология, стр. 30).

А кой е източникът на генетичната информация?

Източникът на информацията трябва да се намира, съгласно законите на информатиката, извън нейния материален носител, т. е. извън материята. Това означава, че материята не може да бъде източник на информация. Така е в областта на компютърно­то програмиране. Носителят на информация не е неин източ­ник, а тя е заложена от някой друг върху него.

Един от най-известните специалисти в областта на инфор­матиката, професор В. Гитт, пише: „Информацията не е материя, но тя използва материята, за да бъде кодирана, пренасяна и унаследявана. Информацията не е живот, но тя е необходимо усло­вие за съществуването на живота. Животът не е нито материя, нито информация, но тези два феномена са необходими за съще­ствуването на живота“ (7).Р. Хьофайзен изразява този биологичен феномен още по-ясно: „Хромозомите, ДНК молекулите с базовите двойки, из­градени от четирите химични букви, представляват „строител­ният материал“, а „строителният план“ за всеки един индивид е кодиран в генетичната информация“ (Factum, 2001, 5, 15).

През април 1864 година пред едно голямо събрание на учени в Париж Луи Пастьор потвърждава след многократни изследва­ния установения преди това от Харвей биологичен природен Закон, който гласи: „Живот може да произлезе само от жи­вот“. До ден-днешен този Закон не е опроверган от никакъв научен експеримент. Изхождайки от този природен Закон, еле­ментарната логика ни задължава да приемем, че първият жи­вот на Земята е бил създаден, а не се е самосъздал от неорга­ничната мъртва материя. Ето защо в най-новото издание на учеб­ника по биология за 10 клас (Ботев и сътр., стр. 55) авторите признават: „С това хипотезата за спонтанното самозараждане е отхвърлена окончателно и се поставя началото на теорията за биогенезата – живото се ражда от живо“. Животът като фено­мен, както генетичната наследствена информация ни принуж­дават да приемем съществуването на интелигентен Източник на тази информация. Това изисква законът за причинно-следст­вените връзки, който гласи: „Всяко следствие трябва да има адек­ватна причина, която е довела до него“. Да не забравяме и уни­версалния принцип „Действието не може да бъде по-голямо от причината, която го е предизвикала“.Въз основа на всички тези закономерности идваме до един­ствения логичен извод: Животът трябва да има свой Създа­тел, Който да притежава живота в Себе Си. Според библейско­то учение за Сътворението това е Бог, Който е създал живота.

Нека пак да повторим, науката никога не е наблюдавала слу­чайно възникване на биологична информация, каквато се сре­ща в живите същества. Кодова система и случайност са два аб­солютно несъвместими феномени. Кодовата система предпола­га задължително интелигентен източник. Компютърните про­грами имат известна прилика с биологичната информация. Все­ки знае, че една компютърна програма никога не може да се създаде случайно. Само един интелигентен и високообразован специалист (програмист) може да създаде компютърна програ­ма. Точно така и биологичната информация трябва да има един изключително интелигентен Творец, създал тази информация, която в действителност представлява високоспециализирана биологична компютърна програма, гарантираща съществуването на живота.

Инстинктът като феномен представлява вид информацион­на програма за поведение, която се залага по рождение в живи­те същества, предава се и се унаследява от поколение на поко­ление. Самият факт, че инстинктът е биологична информаци­онна програма, ни задължава да приемем, че тази програма тряб­ва да има и високоинтелигентен програмист.Не съществуват никакви научни аргументи за случаен про­изход на генетичната информация. Това е едно от най-слабите и уязвими места на еволюционната теория. Признават го и сами­те еволюционисти. Жак Монод пише: „Най-големият проблем за еволюционната теория е произходът на генетичния код и ме­ханизмите на неговото пренасяне“(50). Не по-малък проблем за еволюционната теория представлява въпросът „Кое се е по­явило по-напред – животът или генетичната информация?“ Из­ключено е да съществува еволюция без наличието на биологич­на информация. Но съгласно законите на науката (информатика и физика), тази информация не може да бъде плод на материя­та, нито пък материята е вечна. Естественият извод е, че биоло­гичната информация е дошла отвън и е инкорпорирана в моле­кулата на ДНК като неин носител. Ето защо трябва отново да поставим въпроса: Кой е източникът на биологичната инфор­мация? Единственият източник на биологичната информация трябва да бъде една свръхестествена сила, която ние наричаме Бог.

Ние сме задължени да направим следните два извода:

1.Науката отрича еволюционния възглед за първоначално­то самосъздаване на биологичната информация.

2.Библейското учение за сътворението не противоречи на научното обяснение за произхода на биологичната информация от един свръхинтелигентен Източник, Когото ние наричаме Бог.

ЖИВОТЪТ ОТ ВОДАТА НА СУШАТА?

Според еволюционната теория животът се е появил случай­но в древните водни басейни, където са протекли и първите че­тири етапа от неговото развитие. В по-късните геологични вре­мена животът преминал на сушата.

От гледище на науката такова случайно самосъздаване на живота и преминаването му от водна в сухоземна среда е свърза­но с редица неразрешими проблеми. Ето някои от тях:

1)Защо е било необходимо преминаването на живота от во­дата към сушата? Такава потребност изобщо не е съществува­ла, след като водата е прекрасна среда за съществуването на живота.2)Не е възможно фотосинтезата да е предхождала появата на озоновия слой (Ангелов и сътр., Биология, стр. 66). Без такъв слой е невъзможно да съществува каквато и да било сухоземна форма на живот.

3)Според еволюционната теория фотосинтезата е основен фактор за преминаването на живота от водата на сушата. Наив­но е да се приема, че „вероятно някои първични организми погълнали пигментосъдържащи органични вещества, подобни на хлорофила, и добили способността да фотосинтезират“ (Ан­гелов и сътр., Биология, стр. 66). Как се е реализирал процесът на фотосинтеза във водните басейни при липса на светлина? Още по-наивно е да се мисли, че отделеният при тази фотосин­теза свободен кислород „е довел до формирането на озоновия слой“.

4)Сухоземните живи същества притежават напълно различ­ни дихателна система, обмяна на веществата и отделителни функции. Как се е реализирало всичко това във времето, за да се стигне до оптимален начин на синхронното им функциони­ране?

5)Как са могли живите същества да се адаптират към сухозе­мен начин на живот, преодолявайки важни жизнени специфични свойства като телесно тегло, температурни особености и т. н.?

6)Днес много еволюционисти вече изоставят вярата, че животът води началото си от „коацерватните капки в първич­ния океан“ и впоследствие е преминал на сушата. Съоткривате- лят на ДНК структурата и Нобелов лауреат Францис Крик пише: „Произходът на живота е почти чудо, толкова много са условията, които трябва да са го предизвикали“ (7). Д-р Крик е атеист и еволюционист, не вярва в чудеса, затова трябва да на­рече произхода на живота „почти чудо“.7)През миналия век английският учен Холдейн и руският биолог Опарин формулираха следния биологичен Закон: „В ус­ловията на среда, съдържаща кислород, животът може да про­излезе само от живот“.

От геофизиката се знае, че съдържанието на кислород е, както следва: в атмосферата – 23,13%, в литосферата – 47,30% и в хидросферата – 88,81%. При тези условия е невъзможно да се самосъздаде живот от мъртвата материя. Дали в историята на Земята е имало време без кислород, е въпрос хипотетичен и недоказуем.

8)Твърдението на еволюционната теория, че животът се е появил в дъното на първичния океан, предполага, че този про­цес би трябвало да се е осъществявал повсеместно. И още нещо: коя е причината, за да се развиват тези коацерватни капки по един и същ начин и да се стигне до феномена „живот“? Логич­но е да се очакват задължителни морфо-функционални разли­чия в изявата на живота, обусловени от мястото на неговата поява и скоростта на развитието му. Единственото обяснение е, че ко­дираната информация като предхождащ и независим фактор направлява развитието на живота. А фактът, че това развитие следва едни и същи биологични закони, показва, че и биологич­ната информация като неизменяема съставка на живота трябва да има неизменяем източник.Интересни са резултатите от научните изследвания на изве­стния биохимик С. Виланд (CEN Technical Jurnal, 1998), който установява, че митохондриите в клетките съдържат своя собст­вена наследствена информация (ДНК), която при човека се пре­дава единствено по майчина линия (71). Това не би било възмож­но, ако животът би се появил на много места в първичния оке­ан. От друга страна, този научен факт потвърждава библейския възглед за сътворението на човека.

МУТАЦИЯТА

Стигаме до една от най-важните предпоставки в теорията за осъществяването на биологичната еволюция, а именно мута­цията. Тя се явява закон, доктрина (аксиома), мотор и крите­рий за изменчивостта на живота и формирането на биологич­ните видове. Наблюдаваното видово разнообразие се обяснява от еволюционната теория чрез случайно, спонтанно или изку­ствено предизвикана промяна в наследствения материал, в генотипа на отделните индивиди. Така Хуго де Фриз (1909) де­финира явлението мутация.

Какво казва генетиката относно мутациите?

1)От генетиката знаем, че мутацията е не само рядко сре­щано биологично явление, но в над 99,99% от случаите мута­циите са вредни (рецесивни) от гледище на вида, водят до него­вата дегенерация или „предизвикват смъртта на организма още в ранните етапи на неговото развитие или пък водят до тежки смущения в развитието на индивида, поради което той не до­живява до настъпване на полова зрелост“ (Ангелов и сътр., Би­ология, стр. 26). Елементарното обяснение е, че при мутацията се губи генетичен материал. Албинизмът е често даван пример за рецесивна мутация.Известният еволюционист Т. Добжански признава, че по пътя на мутациите може да се стигне до деградирането или из­чезването на цели биологични видове (7). Т. нар. „положител­ни“ мутации не могат да доведат до биологично усъвършенст­ване и преминаване в друг вид, тъй като представляват негатив­ни (рецесивни) структури, т. е. това са „грешки“ в наследстве­ния материал. В края на краищата не е важно дали има положи­телни мутации. Много по-важно е дали при мутациите се полу­чава нов наследствен материал, нова генетична информация, която единствена е в състояние да доведе до появата на нов по- съвършен биологичен вид. Това именно в природата никога не е наблюдавано. Напротив: По пътя на мутациите се намалява наличният генетичен материал, което води до негативни явле­ния за съответния биологичен вид. Това значи, че мутацията като явление влияе негативно върху наследствения генетичен материал. То е равносилно на това една фирма да твърди, че постига големи успехи, въпреки че губи непрекъснато пари.

В природата чрез мутация става обратното на това, което еволюцията твърди.

Израелският генетик Лии Шпентер съобщава на осмия све­товен конгрес на креационистите в Швеция (2003): „Случайни­те мутации не могат да доведат до еволюция. Изследванията на молекулярно ниво показват, че мутациите водят до редуциране на генетичния материал, а това противоречи на еволюционната теория“.

2)Твърдението на еволюционистите, че от по-простите би­ологични форми по пътя на мутацията могат да възникнат по- сложни, противоречи както на законите на информатиката, така и на Втория закон на термодинамиката (Законът за ентропното нарастване). Вярно е тъкмо обратното.

И още нещо – едно от основните твърдения на молекуляр­ната генетика гласи, че генетичният код е най-стабилната, най-неизменчивата и универсална съставна част в живата природа. Организмите притежават ДНК, състояща се от едни и същи нуклеотиди, изградени от 4 азотни бази: аденин, гуанин, тимин, цитизин. ДНК е носител на генетичната програма. Самите ево- люционисти твърдят, че генетичният код не е претърпял никак­ви промени през последните два милиарда години.И тъй, истината е много проста: без нова генетична инфор­мация не могат да възникват нови биологични видове. А това означава, че всички живи същества са фиксирани във видовите си биологични граници, в които те като отделни видове са били създадени от самото начало.

В това отношение библейската информация за Сътворение­то е в пълна хармония с биологичната наука.

3)Ако мутацията действително можеше да е основен гене­ратор за създаването на нови биологични видове, това би озна­чавало, че както в миналото, така и днес трябваше да се срещат масово междинни биологични форми. Такива преходни видове не наблюдаваме нито днес, нито пък вкаменелостите са в състо­яние да ни представят убедителни данни за съществуването на междинни форми в миналото. Самият Дарвин признава този факт за голям проблем, като пише в своята книга „Върху произ­хода на видовете“: „Защо всяка една геологична формация и слой не са пълни с междинни биологични видове… Може би това ще е най-силното възражение срещу моята теория“(34). Действително е така.

ЕСТЕСТВЕНИЯТ ОТБОР

Наред с мутацията и случайността, естественият отбор е третият основен фактор, който според еволюционната теория е „създал и продължава да създава видовото многообразие в при­родата“ (Ангелов и сътр., Биология, стр. 43).Естественият от­бор коригира фактора „случайност“ и стимулира мутацията. Естественият отбор и събитията със случаен характер се опре­делят като „основни еволюционни сили“ (Ангелов и сътр., Био­логия, стр. 51).В пособията върху еволюционната теория есте­ственият отбор се определя като „унищожаване, отмиране на по-слабите и по-неприспособените към условията на живот организми и преживяване на по-силните и по-приспособените“ (72). Той се осъществява активно, сляпо и без цел. Чрез „борба­та за съществуване“ в естествени условия се гарантира следва­щата по-висша форма на развитие. Така еволюционната теория вижда пътя за усъвършенстване и произхода на нови видове.Борбата за съществуване в нейните три форми на изява (междувидова, видова и конституционна) Дарвин възприема от То­мас Малтус и Ернст Хекел. Те дават следното определение на това явление: „По-висшите раси ще трябва да заместят по-нисшите…Това може да се осъществи по пътя на естествения от­бор, който е основен и доминиращ принцип за развитието на дадено общество“ (30). Дарвин изразява същността на борбата за съществуване или т. нар. „преживяване на по-способните“ (survival of the fittest) още по-ясно в своя фундаментален труд „Върху произхода на видовете“ по следния начин: „В края на краищата естественият отбор ще трябва да унищожи дивите примитивни раси, като по този начин ще се даде възможност за безпрепятствено утвърждаване на високоразвитите човешки раси“ (34).

Такова е учението на еволюционната теория относно есте­ствения отбор.

Каква е позицията на науката и човешката опитност?

1)Известно е, че условията на околната среда влияят върху изменчивостта на биологичните видове. По пътя на изкустве­ния отбор могат да бъдат целенасочено създадени различни ва­рианти, които да се различават външно от изходните форми. Тези вариантни форми показват обедняване в генетичния материал в сравнение с изходния вид или едностранно изявяване на някои негови качества, от които човекът има специален интерес. В случая обаче не става дума за създаване на нов биологичен вид, а за получаване на междинен или краен продукт от вече съще­ствуващи специфични свойства на генетично обработвания вид. В биологията това явление е известно като микроеволюция, осъществяваща се на популационно равнище, т. е. засяга един и същи биологичен вид. Но по пътя на естествения отбор не се постига преминаването на един примитивен в друг по-сложен биологичен вид (макроеволюция). С идеята за естествения от­бор Дарвин има право, но той не може да обясни по този начин получаването на по-висши биологични видове. Това се потвърди по-късно от Грегор Мендел, който установи, че естественият отбор гарантира адаптацията, но само в рамките на даден вид.2)Дарвин заимства термина „отбор“ от изкуствената селек­ция, прилагана и днес нашироко в растениевъдството и живот­новъдството. Неправилно обаче прави аналогия между тях. От генетиката се знае, че в основните и най-важни моменти при реализацията на естествения и изкуствен селекционен подход съществуват огромни различия, което не дава основания да при­емем тези методи за аналогични. При изкуствената селекция основно значение имат методичните подходи, програмирането, преживяемостта, съпротивителните способности и най-вече крайната цел: изгодата не за селектирания вид, а за друг биоло­гичен вид (обикновено човека), който по отношение на първия подхожда паразитно, търсейки единствено своята полза много често за сметка на съпротивителните възможности на селекти­рания вид. Пример в това отношение е производството на инсу­лин от чревната бактерия (Ешерихия коли). При естествения отбор такъв подход в природата е непознат. Така че естествени­ят отбор и изкуствената селекция не могат да бъдат аналогии, тъй като се преследва различна крайна цел.

3)Селекционната доктрина на еволюционната теория оказа и оказва ужасяващо влияние в областта на социалния живот, етиката и моралните ценности на човечеството: расизмът и на­лудничавата идея на националсоциализма на Хитлер за високо­развитата арийска раса водят началото си от селекционния прин­цип. Това доведе до унищожаването на милиони хора. Експлоа­тационната политика в третия свят, егоизмът, атеизмът и евта- назията са само някои от горчивите плодове на еволюционис- тичното мислене и действие на човека преди и сега. Немският лекар еволюционист и националист Алфред Пльотц пише в книгата си „Расова хигиена“ следното: „Тъй като естественият отбор не винаги функционира така, както висшите раси биха желали да бъде, то този естествен отбор трябва да бъде подси­лен чрез изкуствени селекционни методи … слабите и негодни­те за живот трябва да бъдат унищожавани“(71).Дарвин сигур­но не е могъл да предвиди злоупотребата с неговата идея…, но тя стана факт, за съжаление! И това не е случайно, защото Дарвин каза само половината от истината. Това, което той премълча, се премълчава и днес. На Дарвин са му били добре известни многобройни природни явления, които говорят срещу мита за „правото на живот на силния“. Да вземем например симбиозата и алтруизма.Мисленето на днешния модерен човек не се различава мно­го от идеите на някои политически системи от близкото мина­ло, чиито основни идеолози бяха Хекел и Дарвин, напр. нацио­налсоциализма, комунизма и др. А какво да кажем за безмило­стната конкурентна борба или евтаназията? Днес мнозина са готови да минават през трупове, за да достигнат егоистичните си цели…

И тъй, въпросът за етиката и моралните ценности е в проти­воречие със селекционния принцип на еволюционната теория. Дарвиновата идея за „правото за живот на силния“ никога не може да стане фундамент на човешката етика. Ако човекът е само едно високоразвито животно, не съществуват никакви ос­нования той да живее според етика и морал, защото решава­що за развитието му е наистина „правото на силния“, правото на този, който е „по-добре приспособен“ към условията на сре­дата. Естествено, човек не би трябвало да се интересува от ети­ка, ако единствената максима за неговото поведение е егоис­тичният нагон за преживяване. Живот или смърт, съществуване или несъществуване – за едно такова висше животно тези фе­номени не биха имали никаква стойност, защото всичко е слу­чайно, без план, без цел…Една „еволюционна етика“ без смисъл и цел не може да бъде фундамент на морално-етична система. Еволюционната теория не признава никакъв по-висш автори­тет. А ние знаем, че няма и не може да съществува етика без висш авторитет. Еволюционистът Томас Хъксли пише: „Аз трябва да призная, че не можах да намеря нещо по-добро от Библията, когато търсех фундамент, на който да бъдат изграде­ни моралните взаимоотношения в днешния хаотичен свят“ (71).ПРИЛИКАТА МЕЖДУ ОРГАНИЗМИТЕ

Според еволюционната теория общото в устройството на организмите, приликите (хомологията) между тях „е едно от най-неоспоримите доказателства за единството на организмовия свят“ (Ангелов и сътр., Биология, стр. 54). В това отноше­ние най-често се привеждат примери относно приликите в ана­томичния строеж, физиологията, обмяната на веществата и молекулярно-генетичната структура между маймуната и човека.

Какво казва науката и човешката опитност по този въпрос?

1)Разбира се, има големи различия, но и много прилики между биологичните видове в структурно, физиологично и молекулярно-биологично отношение. Но е твърде важно да се потърси отговор на въпроса: Откъде произлизат тези прилики и какво показват те?

Приликата между два обекта (предмети, индивиди и др.) не показва обезателно, че единият произлиза от другия, а е много силно доказателство, че тези два обекта имат общ създател. Ето един обикновен пример от областта на техниката: двете марки леки коли „Трабант“ и „Мерцедес“ имат твърде много прилики помежду си, но никой нормално мислещ човек не би казал, че „Мерцедесът“ е високоусъвършенстван „Трабант“. Моделите леки коли на една и съща фирма имат твърде много прилики помежду си, което показва, че тези модели са изработени от една и съща фирма, имат един и същ конструктор и производител. Подобно сравнение може да се направи и с картините на един художник или музиката на даден композитор. Високостепенната прилика на двама близнаци не означава, че те произлизат един от друг, а че имат общ създател. Поколението на даден индивид има много общи прилики със своя родител, но в най-съществе­ното – генетичния набор – тези два индивида са различни по­между си. Знае се, че са възможни 10 600 вариабилност на чо­вешките полови клетки. Това разнообразие на гаметите гаран­тира специфичната индивидуалност на личността през всички времена на човешката история.Така че приликите между отделните видове е факт, насочен много повече срещу еволюционната теория. Ето друг пример: анатомичното устройство на крака на коня и на човека се раз­личава, но двата биологични вида се отнасят към бозайниците. Устройството на крака на жабата е много по-близко до това на човека. Жабата като амфибия обаче в систематично отношение е далеч от човека. Какво означава това? Нищо друго, освен че твърдението на еволюционистите относно приликите не е на­учно обосновано, а е просто спекулация. Хомоложните органи не говорят за родство, а по-скоро за наличието на Архитект, из­ползвал даден модел – план за направата на определени части на растения и животни по един и същ начин.

2)Генетичната близост между човекоподобните маймуни и човека (повече от 98% от гените на хората и шимпанзетата са еднакви) не говори обезателно, че човекът е произлязъл от май­муната. Това признават и самите еволюционисти: в по-новите учебници по биология има промяна във възгледа, господствал допреди само две десетилетия. Сега се казва, че двата биоло­гични вида имат общ прародител (Ботев и сътр., Биология, стр. 92). Това е причината да се предлага нова биологична класифи­кация, в която човекоподобните маймуни и човекът се обединя­ват в едно семейство.И още нещо: генетичната близост между два биологични вида не е доказателство за близост в анатомичната структура и физиологичните функции. Сградите на една църква и един за­твор са построени от едни и същи материали (тухли, керемиди, врати, прозорци и т. н.), но строителните планове на тези две постройки са коренно различни. Генетичният набор на два от­делни биологични вида (напр. маймуна и човек) съответства на строителните материали на двете различни постройки (църква и затвор). Но строителните им планове, сравними със специфич­ната генетична информация – това са коренно различни неща.

Така че не приликата и броят на хромозомите и гените са решаващи, а качеството на съдържащата се в тях генетична ин­формация. Хромозомите са само нейни носители.Видовата специфичност на живите същества се определя и направлява от кодираната генетична информация – един от най-удивителните феномени в биологичния свят.

3)Между човека и животните има дълбоки и непреодолими различия. Цитираме учебника по биология на Ботев и сътр. (стр. 93):„Съвременните хора се различават от човекоподобните май­муни. Хората имат много по-голям и по-сложно устроен мозък, уникални интелектуални способности, развити форми на кул­тура, комуникация и социална организация“. Религията, бракът, духовните и творческите способности при хората са феномени, които светът на животните не познава. Човекът като биологи­чен вид притежава качества, които го отличават тотално от животинския свят и го правят подобен на неговия Творец.

4)Друг факт, говорещ срещу общия произход на биологич­ните видове, е неубедителният доказателствен материал или лип­сата на преходни форми, както и непреодолимите генетични бариери между отделните биологични видове. Ако е вярно твърдението, че в продължение на много милиони години био­логичният свят се е развивал от прости към по-сложни видове, би трябвало да се очаква, че повърхностните земни слоеве ще бъдат изпълнени с вкаменелости от междинни форми на биоло­гични видове. Това не се наблюдава.

ДОКАЗВА ЛИ ПАЛЕОНТОЛОГИЯТА ЕВОЛЮЦИОННАТА ТЕОРИЯ?

В учебниците по биология отпреди десет години се казва, че най-убедителни и най-подробни доказателства за еволюция­та дава науката палеонтология. В по-новите учебни пособия такива изрази вече не се срещат. Защо?

Палеонтологията изучава организми, съществували и измре­ли в предишни геологични времена. Обект на изследване са т. нар. вкаменелости (фосили), представляващи отпечатъци или части от тези организми или от растения. Според еволюционистите вкаменелостите ясно доказват, че е имало постепенно раз­витие (еволюция) от примитивните едноклетъчни форми до съвременните растения, животни и хора. За определяне на възрастта на вкаменелостите, както и на самите земни пластове се използват предимно два основни метода: първият е т.нар. индекс на вкаменелостите, вторият е методът на радиоактивно­то разпадане.

ИНДЕКС НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ

Еволюционната теория приема, че определени растения или животни са живели в дадена ера, след което са изчезнали. И когато в някой земен пласт се намерят такива вкаменелости, вади се заключение за възрастта на този пласт. Естествено е да се очаква, че най-старите пластове ще съдържат най-простите фор­ми на живот.

Този палеонтологичен метод има доста слаби страни. Ето някои от тях:

1)Необяснимо е защо последователността на геоложките времена се определя по сложността на биологичните форми, намерени като фосили в земните слоеве. Единственото обясне­ние би могло да бъде, че еволюционната теория се приема a priori като доказан факт, като наука. А това не е така. Практиче­ски би трябвало да бъде обратното.2)Този метод е в противоречие с т. нар. полистратни вкаменелости. Това са вкаменелости на дървета или гигантски жи­вотни (динозаври), пресичащи вертикално два или повече зем­ни пластове. Този факт показва, че тези пластове са се образу­вали за много кратко време. Ако пластовете са се трупали ми­лиметър по милиметър в продължение на милиони години, те никога не биха съдържали вкаменелости.

3)Находките на т. нар. живи индекс вкаменелости поставят под съмнение достоверността на този метод. Това са вкаменелости на растения, водни звезди, брахиоподи и охлюви, които се изчисляват от еволюционистите на 530 милиона години. Всич­ки те обаче изглеждат абсолютно еднакви с познатите днес ви­дове. Никаква следа от еволюция през тези милиони години! Откритите вкаменелости представляват напълно завършени биологични видове. Логично е да се предположи, че от милио­ните вкаменелости поне някои би трябвало да притежават осо­бености на преходните форми, описани в учебниците по биоло­гия. Обяснението е, че преходни биологични форми никога не са съществували. И още нещо – палеонтолозите установяват в много от намерените вкаменелости дегенеративни промени, предавани по наследство, а не по-сложни форми на строеж.4)Съществуването на празни полета между отделните сис­тематични групи (от тип до род) е много силно доказателство за липса на еволюционно преминаване (вертикално развитие) от един вид в друг. Тази липса на междинни форми Дарвин нари­ча „ужасяваща мистерия“(18), а известният ботаник-еволюционист професор Корнър пише: „За непредубедените данните, събирани от растителните вкаменелости, са в полза на креационизма“ (библейското учение за произхода на живота и видове­те) (7).

5)Необяснимо от гледище на този метод е разположението на стари земни пластове върху по-млади (напр. Матернхорн в Швейцария).

6)Стратиграфският профил като цяло (4 ери, 12 периода с последващи епохи) не може да се установи никъде в природата. В този си идеален вид той се описва само в учебниците.

7)Изобилстват находки с т. нар. „млади“ земни формации, лежащи паралелно или върху „стари“ формации. Между тях оба­че липсват междинни геоложки времена.

8)Открити са множество земни слоеве, разположени в точ­но обратен еволюционен ред: вкаменелости от камбрий, лежа­щи върху утайки от карбон или такива от палеозойската ера, намиращи се върху периода креда.

9)Необясним е фактът, че на много места се откриват масо­ви гробници от различновидови вкаменелости в една и съща земна формация, а те би трябвало да представляват различни геоложки времена.

10)Друг сериозен проблем на този метод е, че много видове са останали в основата си непроменени от момента на появя­ването си и през цялото време на предполагаемите геоложки времена. Пример са протозоите, с които се предполага, че е за­почнала биологичната еволюция.

11)Има и доста спекулации с този метод. В САЩ, в каме­новъглени пластове, изчислени от еволюционистите на 300 ми­лиона години, са намерени вкаменелости от отпечатъци на стъпки на човек. В тези отпечатъци са открити трилобити. Дей­ствително е наивно и смешно да се приеме, че по това време са живели хора!12)Съществува и един проблем, елементарен, но неразре­шим за еволюционната теория: Как се формират вкаменелостите? Вкаменелост на даден организъм може да се получи, ако той е бил незабавно откъснат от достъпа на въздух. В противен случай ерозионните сили, бактериалното разложение и атмо­сферното влияние ще го унищожат, преди да се осъществи про­цесът на вкаменяване. Това потвърждава теорията на катастрофизма, т. е. библейския модел за образуването на геоформациите. А то е и едно от най-убедителните доказателства за Все­мирния потоп, станал не така отдавна!

През последните няколко години се появяват все повече и повече научни съобщения, потвърждаващи внезапната поява на живот в неопределен брой разновидности с напълно развити основни белези от самото начало. Установените биологични видове в тези вкаменелости са идентични със съществуващите в природата днес. С други думи, вкаменелостите „говорят“ за напълно завършен в самото начало биологичен свят, а не за ево­люиращ.

Това е причината този метод да се изоставя през последните години както от палеонтолози, така и от еволюционисти. Дори и в по-новите учебници по биология се споменава твърде бег­ло, а в някои напълно липсва.

Ето защо палеонтолозите-еволюционисти се насочиха към методите на радиометрично определяне на възрастта.

МЕТОДИ НА РАДИОМЕТРИЧНО ДАТИРАНЕ

Те се отнасят към абсолютните методи в палеонтологията за доказване възрастта на земните пластове и вкаменелостите в тях. За еволюционната теория тези методи са от решаващо зна­чение. Накратко казано, те се основават, на физичните свой­ства на някои радиоактивни елементи, които се превръщат чрез разпадане в други химични елементи. Скоростта на разпа­дане за даден елемент се приема a priori за константна величи­на. Затова измерването на съотношението между изходния и новополучения елемент в дадена проба трябва да даде инфор­мация за времето, за което се е осъществило това разпадане. Най-често при тези методи се използват радиоактивните еле­менти уран-238, рубидий-87 и въглерод-14. Знае се, че за все­ки 100 милиона години от 1 кг. уран остават 985 гр. и се образуват 13 гр. олово и 2 гр. хелий (тоест периодът на полуразпад на урана е 4,5 милиарда години, при рубидий 47 милиарда години и при въглерод 14 – 5,730 години). Съотношението между изходен и дъщерен елемент в изследваната проба би трябвало да даде от­говор за геологичната възраст на тази проба (скелети, други вкаменелости, земни проби и т. н.).Такава е теоретичната постановка на методите. Тяхното при­ложение в практиката обаче е свързано с редица трудности, ус­ловности и неточности, което намалява в много голяма степен достоверността на получените резултати. Това е причина за появата на много критични материали в специализираните пе­риодични издания през последните 20 години, говорещи за спе­кулативен характер на тези методи. Ние ще се спрем на някои от слабите им страни, за да отговорим на въпроса доколко на­деждни са те при определяне възрастта на биологични вкаме­нелости (напр. останки от човешки скелети) и преди всичко възрастта на Земята, което за еволюционната теория е от осо­бено важно значение. За съжаление както в учебниците, така и в медиите поради некомпетентност се спекулира немалко в това отношение.

Какво казва науката относно радиоизотопните методи на измерване?

За да се приложат тези методи, са необходими няколко задължителни предварителни условия. От научна и практич­на гледна точка тези условия обаче са неизпълними и абсолют­но недоказуеми. Ще споменем само три от тях:

1)Изследваните проби трябва да са принадлежали от създа­ването си до момента на изследване към една напълно затворе­на система, т.е. неподлагана на въздействието на външни и вътрешни фактори. В природата обаче не съществува понятие „затворена система“. В природата няма система, която да е ос­танала в продължение на дълъг период от време неповлияна от околната среда. Така че първото условие за тези методи е не­изпълнимо.2)Системата в своето начало не трябва да е съдържала ко­личества от дъщерния елемент. Ако е съдържала, при изчисле­нията това трябва да се коригира. Невъзможно е да се разбере първоначалното състояние на радиоактивни елементи (изходни и дъщерни) в система, която се е образувала в твърде далечно или праисторическо време, или както еволюционистите твърдят, преди милиони и милиарди години. Това е въпрос на предполо­жение и вяра, но не и на наука. При изследването на съвремен­ни вулканични скали, образувани от потоци от лава от вътреш­ната мантия на Земята, се установява наличието на уранови минерали, радиоактивно олово, но така също и обикновено оло­во. А как е било в началото? Така че и второто условие при тези методи е неизпълнимо.

3)Скоростта на процеса на полуразпад трябва да е била по­стоянна от началото до момента на измерването. Знае се обаче, че всеки процес в природата протича със скорост, която се вли­яе от много странични фактори. При урана учените отдавна са установили, че този процес е променлив и се влияе от фактори като: космическата радиация, магнитното поле на Земята, свръхексплозии на близки звезди и т. н. Така че условието „по­стоянна скорост“ е неизпълнимо. В най-добрия случай може да се говори за средна скорост на полуразпад, но не и за посто­янна.

Тези три неизпълними условия при урановия, рубидиевия и калиевия методи показват, че тези методи не притежават на­учна стойност, поради което и резултатите, които се получават чрез тях, са нереални. Това е особено важно при определяне възрастта на Земята, с което ще се занимаем по-късно.За разлика от ураново-оловния метод, методът на въглерод-14 се използва за определяне възрастта на сравнително млади обекти. Особено надеждни са резултатите от обекти, живели допреди 3000 години, неубедителни до 5000 години и нереални над 8000 години. Този метод намира особено приложение за определяне възрастта на организмови находки (вкаменелости, остатъци от човешки скелети и пр.), но не по-стари от посоче­ната вече възраст. Както предишните, така и този метод има някои основни недостатъци:

1)Не е възможно да се знае какво е било съотношението между въглерод-14 и въглерод-12 в биосферата, включително и в живите организми, когато изследваният обект е загинал, и дали то е сравнимо с тези съотношения днес.

2)Не може със сигурност да се каже, че скоростта на полу­разпад е била константна и не е била повлияна от външни или вътрешни фактори.

3)Не може да се отговори на въпроса дали съотношението между радиоактивен (С-14) и обикновен въглерод (С-12), погълнати от организма, е константно.Това показва, че и методът с въглерод-14 трябва да се интер­претира с необходимото внимание и да се търсят винаги средни стойности от получените резултати. Този метод има обаче едно важно предимство – получените резултати могат да бъдат потвърдени или отречени с допълнителни данни от последните 6000 години, тоест откакто има документирани историко-архео- логически находки.

Най-новите изследвания в областта на радиокарбоновия метод са насочени в търсене на началния момент във времето, откогато започва промяна на съотношението между С-14 и С-12. Тези изследвания ще дадат отговор на въпроса кога се е по­явил радиокарбонът (С-14) на Земята.

Ние се спираме по-подробно на методите на вкаменелостите (фосилите) и на радиоизотопното датиране, тъй като на тях се крепи цялата еволюционна теория. От достоверността на тези методи зависи и достоверността на еволюционната тео­рия. Ще резюмираме казаното дотук със следните три основни извода:1)Вкаменелостите са доказателство за един напълно развит биологичен свят, а не за еволюиращ.Твърдението на еволюци­онната теория, че „вкаменелостите са най-важното доказател­ство, че животът се е развил от по-прости към по-сложни фор­ми“, не отговаря на истината.

2)Предварителните условия за провеждането на ураново- оловния метод са неизпълними, резултатите не подлежат на научна проверка, не са доказуеми, често са противоречиви, на­ивни или спекулативни, поради което не могат да се приемат за реални. От научна гледна точка такива резултати не отговарят на истината.

3)Радиокарбоновият метод е единственият, чрез който мо­гат да се получат достоверни резултати, но само в границите от 3000 до 5000 години. Над тази граница той е неприложим.

МИЛИАРДИТЕ ГОДИНИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДОКАЗАНИ

Въпросът за възрастта на Вселената и съответно на Земята е ключов и най-съществен въпрос, поради което и отговорът е от решаващо значение за достоверността на еволюционната тео­рия.Еволюционистите вярват, че:

– Възникването на Вселената е станало преди 20 милиарда години

– Земята е на 4,5 милиарда години

– Самозараждането на живота е станало преди 3,8 милиарда години

– Многоклетъчните организми се появили преди 600 мили­она години

– Преди 70 милиона години се появяват първите бозайници

– Преди 25 милиона години започва развитието на първата човекоподобна маймуна

– В периода отпреди 130,000 до 90,000 години става преми­наването на Homo erectus в Homo sapiens и разселването му в други континенти.

Според еволюционната теория началото на Вселената е за­почнало с т. нар. Голям взрив, като цялата материя на Вселената е била преди това свръхконцентрирана малка маса. На теорията за „Големия взрив“ ние ще отделим специално внимание в след­ващата глава.

Какво казва науката?

1)Изчислено е, че годишно върху Земята падат 5 до 15 тона космически прах. Това значи, че за 4,5 милиарда години на­трупаният слой от метеоритен космически прах трябва да има дебелина от 20 до 60 метра. Пласт с такава дебелина обаче не се установява никъде. Голяма беше изненадата на американските астронавти, когато кацнаха през 1969 година на Луната. Те очакваха да видят няколко метра космически прах, но този слой не беше повече от един сантиметър.

Космическият прах съдържа 300 пъти повече никел от зем­ната кора. Малкото количество никел, установен на повърхност­та на Земята, е допълнително доказателство за малкото количе­ство космически прах върху нея. Интересни са изчисленията на учените за съдържанието на никел, разтворен във водите на све­товния океан. Резултатите са показали, че времето, необходимо за неговото натрупване, не може да е от порядъка на милиарди години.

Така че единственото обяснение за ниското съдържание на никел в земната кора (дебела 19 км) и световния океан (70,8% от повърхността на земното кълбо) учените свързват с една по- млада Земя, тоест Земята не може да бъде на 4,5 милиарда години.

2)Както видяхме по-горе, при радиоактивното разпадане на урана се образува хелий, който излиза от литосферата и се на­трупва в атмосферата. Ако този процес е продължавал 4,5 ми­лиарда години, в атмосферата днес трябваше да има 100,000 пъти повече хелий. Животът при тези условия не би бил възмо­жен. От физикохимията се знае, че хелият не се губи от атмо­сферата, тя по-скоро поглъща хелий от космоса. Съдържанието на хелий в атмосферата е доказателство за една по-млада Земя.Подобен е случаят с аргон-40, който се получава при разпа­да на радиоактивен калий. Аргонът в атмосферата е прекалено малко, за да се е образувал през 4,5 милиарда години на разпад на калия.

Тези факти показват, че Земята не може да бъде на 4,5 мили­арда години.

3)Правени са изчисления относно притока на материали (глина, сол, пясък, метали и т. н.) към световния океан. Полу­чените резултати при всички тези изчисления са показали, че възрастта на Земята не би могла да бъде 4,5 милиарда години!

4)Магнитното поле на Земята непрекъснато отслабва и това отслабване се удвоява на всеки 1400 години. Изчисленията показват, че преди няколко десетки хиляди години магнитното поле трябва да е било толкова силно (32 пъти по-силно, откол­кото е сега), че Земята би експлодирала поради топлината, про­извеждана от собствените й магнитни сили. Каквото и да мис­лим по този въпрос, логичният извод е, че Земята не може да бъде на 4,5 милиарда години.5)Според геологията Земята и Луната са на една и съща възраст. Луната излъчва топлина, има магнитно поле и е сеиз­мично активна (лунни трусове). Тъй като Луната е многократно по-малка от Земята, естествено е тя да е изстивала много по-бързо. Фактът, че сърцевината на Луната е течнообразна, показва, че тя е много по-млада, отколкото еволюционистите смятат.

6)Посоката на въртене на две от планетите на Слънчевата система (Венера и Уран) е противоположна на посоката на върте­не на останалите планети. Ако е вярна еволюционната теория, че Слънчевата система е възникнала от един и същ въртящ се небуларен облак, защо тези две планети се въртят в противопо­ложна посока?

7)Знае се, че краткотрайните комети губят част от мате­риала си, когато преминават в близост до Слънцето (красивите „опашки“, които нощем се наблюдават). Изчислено е, че пора­ди материала, който губят, кометите не биха могли да са на ми­лиарди години. Как така съществуват все още тези комети във Вселената, ако тя е на 20 милиарда години? Явно е, че тези ми­лиарди липсват.

8)Не е възможно съществуването на сеизмична активност на малки планети или техни сателити в една стара Вселена. Преди няколко години учените астрофизици бяха изненадани от силно изявената вулканична активност на сателита на Юпитер (т. нар. юпитерна луна). Поради голямата отдалеченост от Слънцето, поради малките си размери (3,640 км в диаметър) и, разбира се, поради милиардите години, които се приписват на Вселената, това небесно тяло трябваше отдавна да е изсти­нало и да не показва абсолютно никаква вулканична активност. Поради своите размери то е могло да запази собствената си топ­лина не повече от няколко десетки хиляди години. А за голямо учудване на специалистите луната на Юпитер показа най-висо­ка вулканична активност в планетарната Слънчева система. Логичният извод е, че тази система не е толкова стара, колкото еволюционистите приемат.9)През XVIII век бе установено, че Слънцето се свива със ско­рост 0,1% на всеки 100 години. При такава скорост на свиване следва, че преди 2 милиона години то трябва да е било два пъти по-голямо, отколкото е днес. Но тогава според еволюционната хронология трябва да е бил апогеят на ледниковия период! А как биха изглеждали размерите и излъчването му преди мили­арди години? Животът на Земята не би бил възможен. Логични­ят извод гласи: милиардите години не могат да бъдат научно доказани.

През 1979 година учените астрономи установиха, че Слънцето губи от своята енергия и след около 100,000 години ще изчезне. Това се потвърди по-късно и от липсата на регенериране в него­вата вътрешност. Този факт противоречи на еволюционната те­ория относно вечността на материята и потвърждава библей­ското учение за преходността на творението.

10)Ако ерозията на континентите е протичала със същата скорост, както сега, само за 14 милиона години континентите щяха да са изцяло разрушени до морското равнище. А тези 14 милиона години представляват само 0,5% от предполагаемата според еволюционистите възраст на Земята. Явно е, че това предположение не може да се докаже по научен път.

11)Интересни сведения за възрастта на човечеството дава демографската статистика. Според Factum (2005, 1, 41) сред­ният годишен прираст на населението на Земята възлиза на 0,2% при среден брой деца на семейство 2,5. Ако се приеме, че чове­чеството е започнало от една двойка, това значи, че за 11,000 години ще достигне днешния брой от 7 милиарда. Ако процентът на нарастване многократно се намали (напр. 0,05% годишен прираст), за 400,000 години населението на Земята щеше да бъде 10⁸⁷, което е абсурд. Та едва ли Homo erectus и производният му Homo sapiens са познавали по това време противозачатъчни методи и средства или пък са имали проблем с абортите.Предположението на еволюционната теория в това отноше­ние няма никаква научна стойност. Еволюционната теория няма яснота относно скоростта на космическата, химическа и особе­но на биологичната еволюция. Прави особено впечатление, че скоростта в развитието на биологичния свят се развива прибли­зително в геометрична прогресия: Милиардите години бързо се редуцират на стотици милиони и след това невероятно бързо в стотици и десетки хиляди, тоест с напредване на еволюционния процес скоростта геометрично расте. А от друга страна, ево­люционният процес продължава и днес. Ако следваме логиката на еволюционната скорост, днешният човек (Homo sapiens sapiens), появил се преди 150,000 години, трябваше отдавна да е еволюирал в свръхчовек (евентуално в Homo supersapiens) – това, което Хитлер мечтаеше за неговата нация. Днес обаче се на­блюдава в много отношения деградация на човешката личност.

От казаното дотук можем да направим следния основен извод:

Милиардите години, за които еволюционната теория гово­ри, не могат да бъдат научно доказани. Това означава, че Земята не е толкова стара, колкото предполага еволюционната теория. Този факт прави безсмислена цялата еволюционна доктрина от­носно произхода и развитието на живота.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1)Ангелова, Д., Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупави, в. „СЕГА“, 7 октомври 2004; 2)Ангелов, П., и сътр., Билогия 10 клас, Просвета, 1995; 3)Ботев, Б., и сътр., Биология, 10 клас, НП, 1988; 4) Ботев, Б., и сътр., Биология 10 клас, Анубис, 2001; 5)Бъчваров, М., и сътр., Философски реч­ник, Партиздат, 1977; 6) Виланд, К., Камъни и кости, Научен креационизъм, България, 2001; 7) Гит, В., Творил ли е Бог чрез еволю­ция?, ВЕРЕН, 1997; 8) Димитров, О., и сътр., Биология 9 клас, Булвест, 1999; 9) Димитров, О., и сътр., Биология 10 клас, Булвест, 2001; 10) Дюлгеров, Д., Наука и религия, СИ, 1946; 11) Маклийн, Г., и сътр., Сътворението, ВЕРЕН, 1996; 12) Николова, М., и С. Китанова, Биология 10 клас, ТПП, 2001; 13) Келер В., Библей­ски събития, Синодално издателство, 1960; 14)Киров, Д., и сътр., Християнска етика, Слънце, 2003; 15) Моррис, Г., Сотворение мира: научный подход, Inst. Creation Research, San Diego, 1981; 16)Морис, X., Библията, науката и сътворението, ОМ, 1994; 17) Морис, X., Наука и Библия, Госпъл, 1995; 18)Морис, X., Научен креационизъм, Нов човек, 1995; 19)Опарин, А., Поява на живота върху Земята, Народна култура, 1949; 20) Попов, С., Защо вярвам в Бога, Абагар, 1993; 21) Свиленов, Д., Библия и наука, ethos, 2, 2001, 17; 22) Свиленов, Д., Библия и наука (Уникалност на Библията), ethos, 3, 2001, 17; 23)Свиленов, Д., Еволюционната теория в криза, Про­зорец, 2004, 4, 18; 24) Свиленов, Д., Миналото, настоящето и бъде­щето на човечеството според Библията, Звездан, 3. изд., 2005; 25)Хобринк, Б., Еволюцията яйце без кокошка, Оупън Доор, 1993; 26) Часовникарова, Ц., и сътр., Биология 10 клас, Гея § Либрис, 2002; 27) Ashton, J., Die Akte Genesis, Schwengeler, 2001; 28) Beck, H., Biologie und Weltanschuung, Haensler, 1979; 29) Behe, M., Darwin,s Blaeck Box: The Biochemical Callenge to Evolution, Touchstone, 1998; 30) Bayrhuber, H. u. a., Linder Biologie. Gesamtband, Metzler, 1989; 31) Blackmore, V., and A. Page, EVOLUTION The Great Debate; 32) Bliss R., at al., Origin of Life: Evolution Creation, C.L.P. Publishers, 1990; 33) Bowden, M., Science VS Evolution/Sovereign Publications, 1991; 34) Darwin, Ch., Die Entstehung der Arten durch naturliche Zuchtwahl (Originaltitel: On the origin of species by means of natural selec­tion, or preservation of favoured races in the struggle of life, London, 1859), Suttgart, 1967; 35) Dembski, W., Intelligent Design-The Bridge Between Science & Theology, IVP, Illinois, 1999; 36) Denton, M., Evo­lution: Theory in Crisis, Burnett Books, London, 1985; 37) Dietmar F. u. W. Buehne, Brief an einen Atheisten, CLV, Bielefeld, 2000; 38) Don Batten и сътр., Fragen an den Anfang. Die Logik der Schopfung, CLV, Bielefeld, 2001; 39) Eibach, U., Gentechnik und Embryonenforschung. Leben als Schopfung aus Menschenhand?, Brockhaus, Wuppertal, 2002; 40) Ellinger, Th. et. al., Schopfung und Wissenschaft, WW, Haensler, 1988; 41) Geisler, N. u. R. Brooks, Wenn Skeptiker fragen, Dillenburg, 1996; 42) Geissler, E. at. al., Kleine Enzyklopedie LEBEN, VEB, BI Leipzig, 1981; 43) Gish, D., Fossilien, stumme Zeugen der Vergangen- heit, CLV, 1992; 44) Gitt, W., Das biblische Zeugnis der Schopfung, Haensler 1991; 45) Gitt, W., In 6 Tagen vom Chaos zum Menschen; 46) Gitt, W., Faszination Mensch, CLV, Bielefeld, 1996; 47) Gitt, W., Am Anfang war der Urknall?, CLV, Bilefeld, 2000; 48) Gitt, W., So steht geschrieben, Haensler 2000; 49) Gitt, W., Die ganze Schopfung in sechs Tagen!, IDEA Spektrum, 15, 2002; 50-) Gitt, W., Am Anfang war die Information, Haensler, 2002; 51) Gitt, W., FRAGEN, die immer wieder gestell werden, CLV, 2003; 52) Glashouwer, W., So entstand die Welt, Haensler, 1980; 53) Hoff, P. u.a., Evolution, Schroedel, 1999; 54) Jauncey, J., Naturwissenschaft auf den Spuren Gottes, Onken, Kassel, 1964; 55) Johnson, Ph., Darwin on Trial, InterVarsity Press, 1991; 56) Junker, R., LEBEN-Woher? Das Spannungsfeld Schopfeng/Evolu- tion, WW, Himberg, 2002; 57) Junker, R. u. S. Scherer, EVOLUTION – Ein kritisches Lehrbuch, Weyel, 2001; 58) Junker, R. S. Scherer, Fragen an die Evolutionstheorie, Faktum, 11)12, 2002; 59) Junker, R. u. S. Scherer, Schopfung oder Evolution?, WW, 2001; 60) Keller, W., Und die Bibel hat doch recht, Ekon Dusseldorf, 1978; 61) Ken Hamm, Gibt es Gott wirklich, CLV, Bielefeld, 2000; 62) Linnemann, Eta, Original oder Falschung, CLV, Bielefeld, 1999; 63) Lutzer, E., Sieben Grunde warum ich der Bibel vertrauen kann, Dillenburg 2000; 64) MacArthur, J., Der Kampf um den Anfang, CLV, Bielefeld, 2003; 65) McDowell, J., Die Fakten des Glaubens, Haensler, 2003; 66) MacDowell, J., Das kann ich nicht glauben, CLV, Bielefeld, 2002; 67) Morris, H., The Sientific Case for Creation, Inst. Creation Research, 1981; 68) Morris, H. a. G. Parker, What is creation Science?, Master Book, 1987; 69) Mueller, P., Es gibt keinen Zufall, Paulus Verlag, 1990; 70) Pailer, N., Geheim- nisvolles Weltall. Hypothesen und Fakten zur Urknalltheorie, WW, 1999; 71) Pro Genesis, Das Schopfungs-Modell, Schwengeler, 2003; 72) Ostermann, E., Das Glaubensbekenntnis der Evolition, TELOS, Haen- sler, 1978; 73) Ostermann, E., Wissenschafftler entdecken Gott, Haen- sler, 2001; 74) Paul M., Und es gibt doch eine Zuckunftt, MWW Heu- kelbach, 2001; 75) Penkazki, W., Wer bist Du Gott?, Wuppertal, 1994; 76) Pool, M., A Guide to Sciene and Belief, Lion, 1990; 77) Rohrbach, G., Naturwissenschafft, Weltbild, Glaube, Brockhaus, 1986; 78) Rohr­bach, H., Schopfung: Mythos oder Warheit?, Brockhaus, 1990; 79) Scherer, S., Der Jesus Code, Interview, Neues Leben, 46, 2001; 80)Scheven, J., Daten zur Evolutionlehre im Biologieunterricht, WW, Haensler, 1982;81)Scheven J., Karbonstudien: Neues Licht auf das Alter der Erde, WW, Haensler, 1986; 82) Stutz, H., Die Millionen fehlen, Sch­wengeler, 1996; 83) Thaxton, Ch., The mystery of life,s origin, Lewis and Stanley, 1992; 84)Ullrich, H., Was Stammmbaeume verschweigen, Seidel&Seidel, 1995; 85) Wilder-Smith, A., Die Naturwissenschafften kennen keine Evolution, Schwabe, 1985; 86)Wilder-Smith, A., Der letzte Schritt der Logik, Schwengeler, 1996; 87)Wilder-Smith, A., Herkunft und Zuckunft des Menschen, C.M. Fliss, 2001; 88)Wurmbrand, R., Atheismus-ein Weg?, Stephanus Ed., 1990.

Цитатите от Библията са взети от Синодалното издание на Биб­лията (1993).

Цифрите в скоби са указание за цитираната литература.

АВТОРИТЕ:

Проф. д-р Д. Свиленов, доктор на биологическите науки. Рабо­тил е в Българска академия на науките в продължение на 36 години. Автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологическите изследвания.

Инж. П. Щудер, дългогодишен ръководител наReinhard(Швей­цария).

В. Граф, бивш учител и гимназиален директор в гр. Netphen (Гер­мания).

_________________________

*Материалът е предоставен от проф. д-р Дечко Свиленов. Източник на изображенията – http://www.yandex.ru

Следва…