Какво казва науката?

Проф. д-р Д. Свиленов, инж. П. Щудер, В. Граф

ДОСТОВЕРНОСТ НА БИБЛЕЙСКАТА ИНФОРМАЦИЯ

Ние споменахме многократно, че различните клонове на научното познание (биология, социология, етика, физика, хи­мия и други) не противоречат на Библията. Посочено бе, че мо­делът на сътворението отговаря много по-добре на всички дей­ствителни факти във всяка област на науката в сравнение с ево­люционния модел.

Разрешаването на основните въпроси на битието, както и въпроса за произхода и същността на феномена „живот“ пред­полагат задължително съществуването на една свръхестестве­на нематериална сила. Ето защо ние ще разгледаме в обобщен вид някои от споменатите по-горе научни факти, съпоставени с библейския модел на Сътворението.

1)Науката казва, че хармонията, закономерността и по­рядъкът във Вселената, както и изключителната сложност на феномена „живот“ не могат да бъдат плод на случайност, а задължително предполагат съществуването на една Свръхинтелигентност. Библията нарича тази Свръхинтелигентност БОГ и говори за Него като Творец на Вселената и Първопричина за нейната хармония и сложност.Споменатата по-горе изключителна сложност в устройство­то на човешкия мозък и неговите функционални способности, които далеч надвишават условията, необходими за биологич­ното преживяване на вида, е едно от най-убедителните доказа­телства за съществуването на свръхинтелигентна творческа сила. Този факт се потвърждава напълно от природния Закон за при­чинно-следствените връзки (Няма следствие, по-голямо от не­говата причина), както и Закона на Харвей за произхода на жи­вота, потвърден експериментално по-късно от Пастьор (Живот може да произлезе само от живот). В тези два случая науката изключва тотално еволюционистичния принцип за случайността и елементарната логика задължително предполага съществува­нето на нематериална, духовна величина, която е създала тази сложност и бди за хармонията в творението. Сполучливо един голям учен казва: „Науката изследва Творението, а Библията казва кой е Творецът“ (С. Попов).2)Библейското учение за Сътворението е в пълна хармония с молекулярната биология относно биологичната информация като съставна част на всичко живо. Съгласно един от основните закони на информатиката, не може да има информация без ин­телектуален, духовен източник, който да е извън носителя на информацията. Източникът на информация и носителят на ин­формация са две напълно различни неща. Според модела на Сътворението източникът на биологичната информация е БОГ. За да се създаде една компютърна програма, е необходима ви­сока интелигентност от страна на компютърния програмист. А клетката на живия организъм е далеч по-сложно устроена от компютъра. Естествено, Този, Който е програмирал биологич­ната информация, трябва да е свръхинтелигентна Личност.

Библейският модел на Сътворението относно възникването и духовно-материалната същност на живота и особено на чове­ка се потвърждава категорично от науката. Всички еволюционистични концепции за биологичната информация като продукт на материята противоречат на законите на информатиката, как­то и на редица други природни закони.

3)Библейското учение за Сътворението е в пълна хармония с универсалните Закони на термодинамиката (17, стр. 14).а)Законът за съхранение и трансформация на масата и енер­гията означава, че в материалната Вселена сега не се извършва сътворение или изчезване на материята и енергията. Този Първи закон на термодинамиката потвърждава библейското учение за Сътворението (Битие 2, 1-2) и противоречи на основните прин­ципи на еволюционната теория.

б)Съгласно Втория закон на термодинамиката (Законът за ентропното нарастване или Закон за деградиране на енергията) материята и Вселената имат определено начало, те не са вечни и подлежат на деградиране. Това означава, че Вселената старее и върви неумолимо към окончателната си физическа смърт. Биб­лията от хилядолетия прокламира истината на този универса­лен Закон (Пс. 101, 26-28), който науката откри едва през по­следните сто години. А той създава неразрешими проблеми на еволюционната теория, тъй като говори за деградирането на материята, а не за нейното еволюиране и усъвършенстване. Съгласно този Закон и категорията „време“ не може да бъде веч­на, което също противоречи на еволюционистичното виждане за „неделимостта на материята от времето… и че времето е фор­ма на съществуване на материята“. Библията говори за начало и за край на времето.

в)Съгласно известното уравнение на А. Айнщайн (E=m.c²) енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светли­ната на квадрат. Материята по същество е израз на тази форма на енергията, известна като атомна енергия. Това означава, че цялото Творение представлява енергия, чийто източник трябва да е свръхмощна невидима сила. Същността на материята е не­видима енергия. Този основен Закон на нашия ядрен век, опи­сан преди две хиляди години в Библията (Евр. 1, 1-3; 11,3), е в пълно противоречие с еволюционната теория, според която „ма­терията е вечна, несътворима, неунищожима и способна да се самоорганизира“ (Бъчваров и сътр., стр. 86). Айнщайн е кате­горичен: не материята, а енергията е първичното.И тъй, твърденията на науката относно същността на енер­гията, материята и времето са в пълно съгласие с библейския модел на Сътворението. А това е мощно доказателство за до­стоверността на библейската информация.

4) Учението на еволюционната теория по най-важните и фундаментални въпроси – за възникването на материята, на живота и на съзнанието, противоречи на науката. Тогава, съгласно обикновената логика, остава да се приеме втората ал­тернатива, тоест библейското учение за Сътворението, което, как­то видяхме, се потвърждава от науката.

ЕВОЛЮЦИЯ…БИБЛИЯ…ЕТИКА

Достоверността на библейската информация изпъква осо­бено силно в сферата на морално-етичните взаимоотношения при човека. В тази област еволюционизмът и креационизмът представляват две коренно противоположни системи.

Еволюционната теория не може да отговори на въпроса от­носно етиката.

Еволюционният принцип за „преживяването на по-силния“ (survival of the fittest) не може да бъде поставен като фундамент на каквато и да е етика. Кой и какво ще е критерият за нас кое е добро и кое лошо, кое е правилно и кое неправилно? Кое е ма­щабът за доброто и за злото? Кой тогава ще е онзи, който ще бди за спазването на правилата и законите?

Ако „човекът е най-висшето животно на Земята“ (Ангелов и сътр., стр. 74), няма абсолютно никакво основание да същест­вува етика и морал, защото решаващо за Homo sapiens ще бъде единствено правото на силния и преживяването на онези, които са най-добре приспособени към условията на средата. Слабите, нежизнеспособните, болните, инвалидите, старите – всички те, според принципите на еволюцията, трябва да бъдат унищоже­ни и отстранени, за да могат по-способните за живот, по-силни­те да продължават да се развиват, възпроизвеждат и живеят.Ще цитираме един от съвременните германски еволюционисти Hans Mohr, който в своята книга „Страданието и смъртта като фактори на еволюцията“ (7) представя сполучливо вижда­нето за т. нар. еволюционистична „етика“. Той пише: „Човекът, видът Homo sapiens, към края на плейстоцена е възникнал в резултат на естествена селекция в условията на конкуренция и… в борба с други човекоподобни и останалите себеподобни. Оттук се налага изводът, че омразата и агресията, склонността към убиване са вродени у човека… Цялата културна история на човечеството е белязана от убийства, изтезания и геноцид… Как сме стигнали до тези ужасни гени?… Ясно е, че по нас още са полепнали яйчените черупки на еволюцията“.

Думите ЕВОЛЮЦИЯ и ЕТИКА са две противоположности

Еволюционната теория няма право да говори за етика, след като селекционният принцип е най-важната еволюционна дви­гателна сила за развитието на живота. Библейските принципи на милост, любов към ближния, състрадателност и помощ, мир, щастие, истина, право, справедливост, отговорност – всичко това са чужди думи на еволюционната теория. Тя не познава такива нравствени ценности. Ето защо не е случайност, че най-голе­мите диктатори в световната история (Ленин, Хитлер, Сталин, Мао, Пол Пот и други) бяха дълбоко убедени дарвинисти и атеис­ти, въпреки че принадлежаха към различни политически систе­ми и си бяха създали свои собствени „нравствени ценности“.

Всяка етика учи, че моралното поведение предполага задължително един по-висш авторитет, който притежава право­то, силата и властта да преценява поведението на човека. Този авторитет трябва да бъде една свръхестествена личност. Библи­ята учи, че такъв авторитет трябва да бъде БОГ, Който е сътво­рил човека. Еволюционната теория отрича съществуването на такъв авторитет. Поради тази проста причина етиката не може да бъде откритие, нито пък свойство на еволюцията.

Единственият авторитет за еволюционната теория е самият човек и не който и да е, а силният човек, който има голямото нравствено задължение да унищожава по-слабите свои себепо­добни. Ето това е „етиката“ на еволюционната теория. Етика, която много лесно и много бързо води до обожествяване на са­мия човек. Примери от историята имаме достатъчно.

Между авторитет и етика съществува причинно-следствена зависимост. Това означава, че качествата и силата на авторите­та рефлектират върху същността, нравствените качества и ми­рогледа на отделната личност. Последователите на Хитлер не можеха да бъдат по-други, отколкото е той, както и последова­телите на Ленин трябваше да величаят и да се прекланят пред своя идол. Дарвин и неговата еволюционна теория близо сто­летие и половина определя начина на мислене и поведение на милиони хора по света. Последователите на Христос слушат и изпълняват думите на своя Авторитет: „Както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях“… и още: „Обичай ближния си като себе си“.Рухнаха авторитетите Хитлер и Ленин, а с тях и етиката им. Дарвиновата теория през последните няколко десетилетия пре­живява нарастваща криза и непрекъснато губи от своите после­дователи.

Непреходното учение на Христос и неговите морално-етични принципи повече от 2000 години формират начина на мисле­не и поведение на милиарди хора по света. В това се крие и едно от най-силните доказателства за достоверността на биб­лейската информация.

Етиката и моралът при човека са един неоспорим факт. И тогава трябва да бъде поставен елементарният, но неизбежен въпрос: Кой е авторитетът, върху който се гради етиката? На този въпрос има два единствено възможни отговори:

а) Или човек сам си създава този авторитет (философски и политически системи, идеологии, известни личности, езически религии и т. н.), или

б)Този авторитет е една свръхестествена, изключително ин­телигентна и творческа личност. Библията нарича тази Личност Иисус Христос.Историята и многовековната човешка опитност пот­върдиха, че авторитетът на християнската вяра и произтича­щите от нея ценности на морал и етика се оказаха най-мощният двигател за духовния, материалния, интелектуалния, научния, културния и нравствен прогрес на човечеството през последни­те две хиляди години.

В какво се изразява истината на Христа и Неговата ценност­на система? Християнската вяра и нейната ценностна система са истински, непреходни, градивни, плодотворни и дават един­ствено верния отговор за произхода, смисъла и целта на човеш­кия живот.

ВЪПРОСЪТ ЗА ЧУДЕСАТА

Едно обичайно възражение на еволюционистите към при­вържениците на библейския модел за Сътворението е вярата в чудеса. „Чудесата са невъзможни, тъй като те са в противоречие с природните закони“ – гласи то.

Това ни задължава да отговорим на следните два въпроса:

Възможни ли са чудесата и какво представлява феноменът „чудо“ от научна гледна точка?

Цитираме Mayers Enzyklopaedisches Lexikon (1978, том 25, стр. 520): „Чудото е феномен, при който се нарушава даден природен закон“, тоест чудото е феномен, противоречащ на да­ден природен закон.

Ще поясним това определение с два елементарни примера: ако едно тяло, оставено свободно във въздуха, не се привлече от Земята и не падне върху нея, а без допълнително въздейст­вие се придвижи в посока, обратна на земната повърхност, ние говорим за чудо, тоест нарушен е физичният Закон за гравитаци­ята. Втори пример: ако чаша с гореща вода (90 градуса) се по­стави на външна температура – 10 градуса и след един час тем­пературата в чашата продължава да бъде 90 градуса, ние гово­рим за чудо, защото е нарушен физичният Закон за температур­ното равновесие.

От тези примери следва много важен извод: Природните за­кони могат да бъдат ограничавани, видоизменяни или елими­нирани от по-висшата форма на Битието. Нашата цивилизация не е нищо друго, освен вмешателство на човека в естествения ход на Природата и видоизменението на нейните закони. Гръмо­отводът например не дава възможност на гръмотевицата да пад­не там, където при естествени условия това би станало.

Щом човек постъпва така с природата и нейните закони, имаме пълно основание да приемем, че и Творецът и Създател на природните закони може да се намесва в Своето Творение и да коригира природните закони, които е създал. И Той го върши.

Ето защо отговорът на поставения въпрос гласи: чудесата са възможни.

Привържениците на библейския модел за Сътворението вяр­ват в Съществуването на Творец и Законодател, Когото те нари­чат БОГ – източник на чудесата, описани в Библията.Изхождайки от определението на феномена „чудо“, трябва да си поставим и втори въпрос:

„Вярват ли привържениците на еволюционната теория в чу­деса“?

Единственият отговор гласи: Еволюционистите вярват в много повече и по-големи чудеса, отколкото религиозният човек!!

Ето някои от чудесата, в които вярват еволюционистите:

1) Вярват във вечността, първичността, самоорганизацията и самоусъвършенстването на материята – противоречи на Законите на термодинамиката, тоест това е чудо!

2)Вярват в случайното самозараждане на живота от мъртвата материя – противоречи на Закона за причинно-след­ствените връзки, на Закона на Харвей-Пастьор, както и на Закона на Холдейн-Опарин, тоест това е чудо!

3)Вярват в съществуването на кодирана биологична ин­формация (генетичен код), но не приемат съществуването на интелигентен източник на тази информация – противоречи на законите на информатиката, тоест това е чудо!

4)Вярват, че посредством „грешки или загуба в наследст­вения материал“(мутации) може да се получи видово усъвършенстване – противоречи на молекулярните закони на информатиката, както и на Втория закон на термодинамика­та, тоест това е чудо!

5)Вярват в т. нар. „еволюционна етика“, без съществува­нето на висш авторитет – противоречи на законите на ети­ката, тоест  това е чудо!

6)Вярват, че Вселената води началото си от т. нар. „ първи­чен взрив“ – противоречи на законите на термодинамиката и на човешката опитност, тоест това е чудо!

7)Вярват в съществуването на природни закони, но отри­чат съществуването на законодател – противоречи на човеш­ката опитност и логиката, тоест това е чудо!

Да, във всичко това еволюционистите вярват и те нямат ни­какъв друг изход, освен да го правят, защото върху тази тяхна вяра единствено се градят основите на еволюционната им тео­рия. Тъжното, некоректното и арогантното в случая е, че еволюционистите не я наричат „чудо“, макар това да са много по-големи чудеса от чудесата, описани в Библията… Това добре е осъзнал откривателят на ДНК молекулата и Нобелов лауреат д-р Францис Крик, като казва: „Произходът на живота изглежда е почти чудо, толкова много са условията, които трябва да са го предизвикали“(16). Така привържениците на еволюционизма изпадат в незавидно противоречие и парадокс със самите себе си – от една страна, вярват в неща, противоречащи на природ­ните закони (което е чудо), а от друга страна, не наричат чудо тази своя вяра!!!Още по-жалко е, че хиляди млади хора задължително се обу­чават в това самозаблуждение и формират мироглед, основан върху една ненаучна теория, определяна като еволюционна.

Да отговорим на въпроса: Защо еволюционистите не нари­чат тази своя вяра „чудо“?

Отговорът е само един: ако се приеме чудото като факт, то­гава трябва да се приеме и съществуването на Бога. А да се приеме Бог като реалност значи човек да се съобразява с Него и Неговата воля; да се вярва в един свят, справедлив, всезнаещ, любещ Творец, Който мрази греха и обича грешника, да се вяр­ва в един Бог, Който ще търси отговорност от всеки човек и ще съди всеки според делата му. А всичко това не се приема от привържениците на еволюционната теория, които градят своя­та вяра върху спекулативни и ненаучни хипотези.

ЗЕМЯТА – УНИКАЛНАТА ПЛАНЕТА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Според библейското учение за Сътворението само на пла­нетата Земя съществува биологичната форма на живот. Това прави нашата планета уникално небесно тяло в цялата Вселе­на. След цялостния творчески акт, описан в първите две глави на Библията, на Земята е създаден животът, а в края на Сътво­рението – човекът, като венец на цялото Творение. А това показва, че феноменът „живот“ и човекът са били целта на Тво­рението. Всичко, създадено преди тях, е предназначено да слу­жи на тази крайна цел – човека.

Как по научен път може да се докаже, че Земята е единстве­ното и централно небесно тяло, върху което съществува жи­вотът? Ние ще споменем някои уникални особености, които при­тежава Земята, благодарение на които е възможен животът.

Ето някои особености:

1)Разстоянието от Земята до Слънцето е 150 милиона км. Слънчевата светлина, която се движи с 300,000 км/сек., изми­нава това разстояние за 8 минути. Ако орбитата на движението на Земята около Слънцето беше само с 1,5% по-малка, животът на Земята не би бил възможен.

2)Въпреки непрекъснатите термоядрени процеси, които протичат в Слънцето, то излъчва своята топлина и светлина към Земята равномерно, постоянно и ритмично. Ако това не беше така, животът на Земята не би бил възможен.

3)Земята се движи със скорост 120,000 км/час около Слънце­то. Дължината на земната орбита около Слънцето възлиза на 940 милиона километра, което разстояние Земята изминава за една година. Земята се движи около собствената си ос със ско­рост 1600 км/час, измервано на екватора. Ако тези ротационни особености на Земята бяха по-различни, животът на нея не би бил възможен.

4)Ъгълът на наклоненост на земната ос (23,5 градуса) е оп­тималният за осъществяването на цикъла от четири годишни времена. Ако този ъгъл беше друг, животът на Земята не би бил възможен.

5)Цялостната маса на земното кълбо (1 милион пъти по-малка от масата на Слънцето), както и гравитационните сили между Слънцето, Земята и Луната също са важна особеност, без която животът на Земята не би бил възможен.

6)Земната атмосфера е изключително условие за същест­вуването на живота. Без оптималните процентни взаимоотно­шения между азот, кислород, въглерод, въглероден двуокис, вода и останалите 26 химични елементи в земната атмосфера жи­вотът на Земята не би бил възможен.

7)Озоновият слой предпазва земното кълбо от вредните ул­травиолетови лъчи на Слънцето. Без този слой животът на Зе­мята не би бил възможен.

8)Геофизичните и хидрологични особености на Земята (кора, сърцевина, хидро- и литосфера) са също изключително важни условия за съществуването на живота.

9)Водният цикъл и съпровождащата го глобална атмосфер­на циркулация, описани преди 3,000 години в Библията (Екл. 1,6-7; Иов 36, 27-29), са друго задължително условие за съще­ствуването на живота на Земята.

10)Кръглата форма на Земята, описана в Библията преди близо три хилядолетия (Исаия 40, 22; Притчи 8,27), е съществено условие за съществуването на живота.

Всички тези научни факти ни дават основание да направим следните няколко извода:

а)Споменатите специфични особености на планетата Земя не могат да бъдат случайност. Твърде много са, за да се съчета­ят случайно по някакъв начин.

б)След като не са случайност, значи, че има свръхинтелигентна сила, която ги е планирала и създала с определена цел.

Тази сила Библията нарича БОГ и целта на Творението е чо­векът.в)Много преди науката да открие тези специфични особе­ности на Земята, повечето от тях са споменати в Библията, кое­то означава, че научните факти потвърждават Библията. Това придава на Библията особена достоверност като източник на информация.

В Библията се споменава и за друго свръхестествено научно прозрение. Докато мъдреците на човечеството са спорили хи­лядолетия относно броя на звездите, Библията беше единстве­ната Книга, която казваше, че „звездният свят е безчет“ (Иер. 33,22). Астрономите днес смятат, че общият брой на небесните тела възлиза поне на 10²⁶.

За да добием някаква малка представа за необятните гигант­ски размери на Вселената, ще споменем в обобщен вид някои астрономически цифри:

Нашата Галактика (Млечният път) се състои от 100 мили­арда слънца, подобни на нашето Слънце. Диаметърът на Млеч­ния път възлиза на 130,000 светлинни години (1 светлинна го­дина е около 10 милиарда километра).

Астрономите считат, че Вселената се състои от 10 милиона такива галактики, всяка от които е изградена от няколко стоти­ци милиона слънца. Изчислява се, че диаметърът на Вселената възлиза на около 20 милиарда светлинни години.

На разстояние 30,000 светлинни години от центъра на Млеч­ния път се намира една малка звезда – нашето Слънце. На него се пада общо 99,99% от цялата маса на Слънчевата система. Това значи, че на деветте планети от Слънчевата система, заед­но с техните сателити, се пада 0,01%. Между тези девет плане­ти се намира и нашата Земя…

Този обобщен поглед в необятната Вселена ни задължава да направим още два много важни извода:

г)Във Вселената цари поразителна хармония, точно така, както в структурата и функцията на човешката клетка. Тази хар­мония предполага безкрайно мъдър и свръхинтелигентен Тво­рец.

д)Този Творец е създал всички условия, за да бъде възмо­жен животът на Земята. Той има особен интерес към най-вис­шето Си творение – човека.Освен тези научни основания за достоверността на Библия­та ние ще споменем и някои впечатляващи свойства, които при­тежава тази Книга и които са друго мощно доказателство за нейната достоверност.

УНИКАЛНОСТ НА БИБЛИЯТА

1)Необикновен произход и уникално съдържание.

Има нещо необикновено в произхода и съдържанието на тази прастара Книга. Писана е в продължение на 1600 години. Състои се от отделни книги, имащи един Автор и над 50 съставители с различна националност, професия, възраст, образование, соци­ално положение. Повечето от тези хора не са се познавали един друг. Писана е на различни места и на различни езици. Въпреки това в Библията цари поразително единство в съдържание, мо­тивация и цел, като всичко това е подчинено на една единстве­на тема с множество подтеми. Основната тема е: Божият план за спасението на човечеството (тоест вечен живот) чрез една един­ствена Личност – Иисус Христос.

2)Суперлативи и бестселър на всички времена.

а) Най-превежданата книга в света. Досега е преведена на повече от 4,000 езици, диалекти и наречия, включително и на Брайл. Тази цифра непрекъснато расте.

б)Най-издаваната и най-тиражирана книга в света. Всяка година Библията или отделни книги от нея се издават в тираж над 60 милиона екземляра.

в)Най-разпространената и най-разпространяваната книга в света. Според статистиката на световните библейски институ­ти днес повече от 90% от населението на света има информация за Библията и нейното съдържание. Така тя е призната за един­ствен и несменяем бестселър на всички времена.

г)Единствената книга, надживяла хилядолетията. Известно е от статистиката на книгопечатането, че само 5% от книгите надживяват седмата си година. От Библията са запазени 8,000 манускрипта на латински, 4,000 манускрипта на старогръцки, манускриптите на Кумран отпреди 2,200 години, както и 13,000 манускрипта на Новия Завет. Няма друга книга в света с такъв богат исторически доказателствен материал.

д)Библията притежава най-голямата читателска аудитория в света, която не се ограничава до отделни народи, раси, конти­ненти, възраст, пол, образование, социален статус, политическа принадлежност. Библията е достояние на цялото човечество за всички времена.

е)Неизмеримо благотворно влияние върху всички сфери на човешкото битие и обществен живот: литература, изкуство, кул­тура, история, социално дело, различни клонове на науката.

ж)Единствената книга, имаща претенцията, че неин Автор е Бог, чието име се споменава 3,800 пъти в нея. Затова тя се нарича още „Книгата на Бога“ или „Слово Божие“.

з)Библията е най-обичаната Книга на света. Милиони са онези, които от любов към истината в тази Книга са отивали на кладата, с песен са умирали на арените, отдавали са живота си сред дивите племена на Африка и Южна Америка.

и)Библията е най-мразената и преследвана Книга на света. Много политически системи са я подлагали на масово унищо­жение. Поради две причини се мрази Библията: първо – хората я ненавиждат, защото тя изобличава грешния човек и бичува греха. Вторият голям враг на Библията е духовното невежест­во.

й)Библията като книга с Божествен произход извърши ре­волюционен поврат в социалната и политическата сфера на много страни в света.

3)Всепризнато е уникалното влияние на Библията в морал­ната област – върху отделната личност и на цели народи. Хи­лядолетия наред Библията се приема от милиарди хора като не­заменима ценностна система и абсолютен авторитет за нравст­вено поведение. Ако се бяха спазвали ценностите на Библията, светът днес щеше да има съвсем друг облик: свят без престъпле­ния, войни, насилия, убийства, без съдилища и затвори, без ом­раза и завист, без изневяра и разводи, един свят, в който ще цари любов и разбирателство между хората.

С основание известният философ Ludwig Widgenstein каз­ва: „Ако в една книга се съдържат такива ценности, то тя тряб­ва да е дошла от Бога, защото човекът не е в състояние сам нито да измисли, нито пък да спазва тези ценности“.Един възрастен баща подарил Библия на сина си със след­ното посвещение: „Синко, или тази Книга ще те държи далеко от греха, или грехът ще те държи далеко от тази Книга“.

4)Библията притежава един изключително мощен аргумент за истинността на написаното в нея – това са библейските про­рочества. Те са феномен, който не се среща в подобен вид в никоя друга книга на останалите религии. Пророчествата се отнасят за конкретни места, личности, обстоятелства и исто­рически събития, описани много време преди да се изпълнят. Изпълнението им може да се докаже чрез методите на науката (история, география, етнология, археология и т. н.), както и чрез личния и многовековен опит на човека. В Библията има много пророчества относно съдбата на големи и цветущи градове, ве­лики народи и цели цивилизации. Археологията през послед­ните две столетия разкри много от древните градове и народи, обект на библейските пророчества. Препоръчваме в това отно­шение книгата на Werner Keller „Библейски събития“ (Ориги­налното заглавие гласи „И все пак Библията има право“). В Биб­лията се съдържат над 5,000 пророчества, голяма част от които са изпълнени. Предсказанията за репатрацията на евреите и възстановяването на държавата Израел се случват буквално пред очите ни. А това показва, че и предсказанията за Второто идва­не на Христос, както и за края на света непременно ще се изпълнят.

5)Библията притежава и друго уникално качество – БОГ като неин Автор забранява отнемане, заменяне или допълване на информацията, която Той дава в Своята Книга. С това се обяс­нява фактът, че има пълна хармония в текста на съвременната Библия с манускриптите отпреди хилядолетия. Удивително е още, че библейският текст в нито една историческа епоха не е бил адаптиран към съответната култура или етнически особе­ности. Напротив – народите, приели библейските ценности на християнството, са се приспособявали към тези ценности

6)Научните изследвания и факти в областта на археология­та, историята, географията, астрономията, геофизиката, инфор­матиката, медицината и т. н. показват, че библейските теми (Все­мирният потоп, египетското робство, разрушението на Иеруса­лим, както и на други древни градове и т. н.) напълно отговарят на данните на тези науки. Всичко това е документирано и може да бъде проверено, което представлява убедително доказател­ство за достоверността на библейската информация. Най-нова­та теория за „Интелигентния Дизайн“ (W. Dembski, 1999) е също едно доказателство за хармонизиране на науката с богословието.

7)Особено впечатляващ е фактът, че редица представители на науката са дълбоко религиозни хора и показват изявено ува­жение и благоговение към Библията. Ние ще споменем само пет от най-великите учени на двадесетото столетие, на които човечеството дължи твърде много: Бащата на атомната физика Алберт Айнщайн, руският физиолог Иван Павлов, създателят на квантовата теория Макс Планк и най-видният авторитет в изследването на космическите лъчи – Роберт Миликан, както и вече споменатият Луи Пастьор – най-известният микробиолог и велик благодетел на човечеството. Всички те са имали дълбо­ка вяра в Твореца и са осъзнали обикновената истина, че наука­та е човешка дейност за изследване на Творението. Вярата и науката според създателите на човешкия прогрес са неделими и необходими страни на човешкото битие.

С право големият представител на естествените науки от миналия век Peter Bam (20) пише: „Библията учи, че животът на човечеството започва от Сътворението и завършва с Послед­ния Божий Съд. И вярата в тази истина за милиарди хора е била извор на утеха и надежда. Някои днешни учени твърдят обаче, че човечеството започва с маймуната и ще завърши с ядрена катастрофа. И това убеждение е извор на неизмеримо отчаяние за мнозина днес“.

А великият Гьоте допълва: „Мерилото за живота и силата на един народ ще бъде винаги в неговото отношение към Биб­лията“(20).

8)Библията съдържа информация за смисъла и целта на чо­вешкия живот, за миналото, настоящето и бъдещето на човека, за началото и свършека на света. В Библията се говори за жи­вота след смъртта, за същността на Бога и любовта му към чо­века, за учението и делото на Иисус Христос, за един невидим свят, извън материята, пространството и времето, както и се дава отговор на много други въпроси, важни за всеки човек.

В заключение отново ще подчертаем, че Библията не проти­воречи на науката. Основните Закони на науката, научните и приложни изобретения са заложени под различна форма в Биб­лията, както и в самото Творение хилядолетия преди тези изоб­ретения да станат факт. Науката се гради върху това, което Тво­рецът е заложил в Своето Творение и открил в Своята Книга – Библията.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Нашето изложение по темата „Еволюция или Сътворение – какво казва науката“ може да бъде обобщено в следните два основни извода:

1.Еволюционната теория противоречи на науката и на човешката опитност.

По убедителен начин беше доказано, че еволюционната тео­рия както по времето на Дарвин преди 140 години, така и до днес не е могла да бъде научно доказана. Научните факти от последните няколко десетилетия в областта на молекулярната биология, генетиката, информатиката, физиката, геологията, астрономията и други не потвърдиха учението на еволюционизма. Напротив, данните от тези науки противоречат на ос­новните фактори на еволюционната теория, поради което тя през цялото това време няма научна достоверност и не отговаря на задължителните критерии за една научна теория. Ето защо та­кава теория, която противоречи не само на науката, но и на мно­говековната човешка опитност и елементарна логика, неизбеж­но трябва да се приеме на вяра.

Еволюционната теория няма смислен отговор на най-важ­ните научни въпроси относно произхода на материята, възник­ването на живота и появата на човешкото съзнание. Законите на науката отричат еволюционното учение за вечността на мате­рията и способността ѝ да се самоорганизира. За да се появи живот и да може той да се възпроизвежда, е необходима коди­рана генетична информация. Еволюционното твърдение, че би­ологична информация може да възникне от само себе си без интелигентен източник, абсолютно противоречи на законите на информатиката. Случайната поява на живота и неговото еволю­иране противоречи на Втория закон на термодинамиката.

Много от твърденията на еволюционната теория имат спе­кулативен и ненаучен характер. Учението на еволюционната теория в областта на социалното и културното развитие на чо­века (език, семейство, религия, етика и т. н.) далеч не отговаря на действителността. Учението на Дарвин за естествения от­бор и расите, както и фалшивият биогенетичен „закон“ на Хекел имаха и имат ужасяващи последствия в обществено-социалната и морално-етична сфера на човечеството.

Успехът на еволюционната теория не се дължи на нейната достоверност, а на едностранна и некоректна образователна система, медийна манипулация, атеистичен начин на мислене, недостатъчно познаване на специализираната литература от широката общественост, както и на политически предписания. По този начин еволюционната теория се превръща в един задължително наложен и добре функциониращ инструмент за атеистично възпитание на човека.

Все по-масово се появяват критични гласове срещу еволю­ционната теория, но те биват съзнателно игнорирани, заглуша­вани, ограничавани, а чрез медиите – подигравани и омалова­жавани.

Креационистичните центрове в много държави на света, как­то и огромната специализирана и общопопулярна литература в подкрепа на библейския модел за Сътворението рано или късно ще допринесат за възтържествуване на истината по този важен за всеки човек въпрос.

2.Науката потвърждава библейското учение за Сътво­рението

Библейското учение за Сътворението се потвърждава по убе­дителен начин от всички области на съвременната наука, както и от реалностите на многовековната човешка опитност. Колко­то повече науката напредва в своите изследвания, толкова по-ясно се очертават основните библейски концепции за творчес­кото начало на Вселената. Принципите на Сътворението, опи­сани в Библията, стоят много по-близо до научните факти, от­колкото твърденията на еволюционната теория, които изискват и много по-голяма вяра в сравнение с вярата в Библията. Ако се базираме на фактите на науката, произходът на живота и на чо­века може да се обясни много по-лесно със съществуването на Творец, вместо да се вярва, че животът е възникнал случайно и човекът е висше животно.Според библейското учение за Сътворението живот може да произлезе само от живот, интелигентност – от интелигентност, както и биологичната кодирана информация може да бъде плод единствено на свръхинтелигентен източник. Такава е твърдата позиция на науката. Така учи Законът за причинно-следствени­те връзки. Това го изисква човешката логика.

Науката, природните закони, елементарната логика и мно­говековната човешка опитност са най-мощните доказателства за достоверността на библейската информация.

Всичко това ни задължава отново да цитираме финалните думи на един от най-известните съвременни учебници по био­логия (Hoff и сътр., стр. 503):

„Какъв е смисълът на еволюцията?

Защо еволюцията е довела до появата на човека, който притежава дух, тоест има способността да мисли, има сво­бодна воля и разумни действия?

Какво се крие зад израза „случайност“ и как природни­те науки могат да го обяснят?

На такива въпроси еволюционната теория няма отго­вор, нито пък това могат да направят природните науки.

Отговорът на тези въпроси се предоставя единствено на личната вяра на човека… Свободата на волята, същност­та и смисълът на битието са въпроси, на които биология­та не може да отговори. Поради невъзможност да се пре­мине тази граница, човек идва до мисълта на великия Гьо­те: „Най-висшето щастие за мислещия човек е да изслед­ва онова, което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благоговее смирено“.ДОСТОВЕРНОСТТА НА БИБЛИЯТА ОЗНАЧАВА, ЧЕ:

1.Информацията за Сътворението е истинска и заслужава пълно доверие.

2.Бог е Автор на цялата Библия. Тя дава вярната информа­ция в духовно, нравствено-етично и научно отношение.

3.Има един Бог, Който е Творец на цялата Вселена, на живо­та и на човека.

4.Всеки човек може да потърси и намери Бога. Бог е позна­ваем.

5.Този Бог познава и обича всеки човек такъв, какъвто е.

6.Грехът разделя човека от Бога.

7.Бог прощава греховете на всеки човек, ако той се обърне към Него за прошка.

8.Бог се открива на човеците в лицето на Иисус Христос и единствено чрез Него може да се премахне разделението меж­ду Бога и човека. Библията показва пътя, по който това може да стане.

9.Животът на човека не завършва с неговата биологична смърт, но продължава в отвъдния, задгробен свят – или във веч­но общение с Бога (рай), или във вечна раздяла от Бога (ад).

10.Човек след смъртта си трябва да даде отговор пред Бога за живота си.

11.Човек има правото сам да реши дали да вярва в Бога или не. Такова решение е възможно само докато той е жив. След смъртта неговата съдба за вечността (вечен живот или вечна смърт) не може да бъде променена.

12.Единствено християнската вяра, придружена с добри дела, гарантира вечен живот (рай) на човека.

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1)Ангелова, Д., Как да ползваме одобрените учебници, без да развием комплекс, че сме глупави, в. „СЕГА“, 7 октомври 2004; 2) Ангелов, П., и сътр., Билогия 10 клас, Просвета, 1995; 3) Ботев, Б., и сътр., Биология, 10 клас, НП, 1988; 4) Ботев, Б., и сътр., Биология 10 клас, Анубис, 2001; 5) Бъчваров, М., и сътр., Философски реч­ник, Партиздат, 1977; 6) Виланд, К., Камъни и кости, Научен креационизъм, България, 2001; 7) Гит, В., Творил ли е Бог чрез еволю­ция?, ВЕРЕН, 1997; 8) Димитров, О., и сътр., Биология 9 клас, Булвест, 1999; 9) Димитров, О., и сътр., Биология 10 клас, Булвест, 2001; 10) Дюлгеров, Д., Наука и религия, СИ, 1946; 11) Маклийн, Г., и сътр., Сътворението, ВЕРЕН, 1996; 12) Николова, М., и С. Китанова, Биология 10 клас, ТПП, 2001; 13) Келер В., Библей­ски събития, Синодално издателство, 1960; 14) Киров, Д., и сътр., Християнска етика, Слънце, 2003; 15) Моррис, Г., Сотворение мира: научный подход, Inst. Creation Research, San Diego, 1981; 16) Морис, X., Библията, науката и сътворението, ОМ, 1994; 17) Морис, X., Наука и Библия, Госпъл, 1995; 18) Морис, X., Научен креационизъм, Нов човек, 1995; 19) Опарин, А., Поява на живота върху Земята, Народна култура, 1949; 20) Попов, С., Защо вярвам в Бога, Абагар, 1993; 21) Свиленов, Д., Библия и наука, ethos, 2, 2001, 17; 22) Свиленов, Д., Библия и наука (Уникалност на Библията), ethos, 3, 2001, 17; 23) Свиленов, Д., Еволюционната теория в криза, Про­зорец, 2004, 4, 18; 24) Свиленов, Д., Миналото, настоящето и бъде­щето на човечеството според Библията, Звездан, 3. изд., 2005; 25) Хобринк, Б., Еволюцията яйце без кокошка, Оупън Доор, 1993; 26) Часовникарова, Ц., и сътр., Биология 10 клас, Гея § Либрис, 2002; 27) Ashton, J., Die Akte Genesis, Schwengeler, 2001; 28) Beck, H., Biologie und Weltanschuung, Haensler, 1979; 29) Behe, M., Darwin,s Blaeck Box: The Biochemical Callenge to Evolution, Touchstone, 1998; 30) Bayrhuber, H. u. a., Linder Biologie. Gesamtband, Metzler, 1989; 31) Blackmore, V., and A. Page, EVOLUTION The Great Debate; 32) Bliss R., at al., Origin of Life: Evolution Creation, C.L.P. Publishers, 1990; 33) Bowden, M., Science VS Evolution/Sovereign Publications, 1991; 34) Darwin, Ch., Die Entstehung der Arten durch naturliche Zuchtwahl (Originaltitel: On the origin of species by means of natural selec­tion, or preservation of favoured races in the struggle of life, London, 1859), Suttgart, 1967; 35) Dembski, W., Intelligent Design-The Bridge Between Science & Theology, IVP, Illinois, 1999; 36) Denton, M., Evo­lution: Theory in Crisis, Burnett Books, London, 1985; 37) Dietmar F. u. W. Buehne, Brief an einen Atheisten, CLV, Bielefeld, 2000; 38) Don Batten и сътр., Fragen an den Anfang. Die Logik der Schopfung, CLV, Bielefeld, 2001; 39) Eibach, U., Gentechnik und Embryonenforschung. Leben als Schopfung aus Menschenhand?, Brockhaus, Wuppertal, 2002; 40) Ellinger, Th. et. al., Schopfung und Wissenschaft, WW, Haensler, 1988; 41) Geisler, N. u. R. Brooks, Wenn Skeptiker fragen, Dillenburg, 1996; 42) Geissler, E. at. al., Kleine Enzyklopedie LEBEN, VEB, BI Leipzig, 1981; 43) Gish, D., Fossilien, stumme Zeugen der Vergangenheit, CLV, 1992; 44) Gitt, W., Das biblische Zeugnis der Schopfung, Haensler 1991; 45) Gitt, W., In 6 Tagen vom Chaos zum Menschen; 46) Gitt, W., Faszination Mensch, CLV, Bielefeld, 1996; 47) Gitt, W., Am Anfang war der Urknall?, CLV, Bilefeld, 2000; 48) Gitt, W., So steht geschrieben, Haensler 2000; 49) Gitt, W., Die ganze Schopfung in sechs Tagen!, IDEA Spektrum, 15, 2002; 50-) Gitt, W., Am Anfang war die Information, Haensler, 2002; 51) Gitt, W., FRAGEN, die immer wieder gestell werden, CLV, 2003; 52) Glashouwer, W., So entstand die Welt, Haensler, 1980; 53) Hoff, P. u.a., Evolution, Schroedel, 1999; 54) Jauncey, J., Naturwissenschaft auf den Spuren Gottes, Onken, Kassel, 1964; 55) Johnson, Ph., Darwin on Trial, InterVarsity Press, 1991; 56) Junker, R., LEBEN-Woher? Das Spannungsfeld Schopfeng/Evolu- tion, WW, Himberg, 2002; 57) Junker, R. u. S. Scherer, EVOLUTION – Ein kritisches Lehrbuch, Weyel, 2001; 58) Junker, R. S. Scherer, Fragen an die Evolutionstheorie, Faktum, 11)12, 2002; 59) Junker, R. u. S. Scherer, Schopfung oder Evolution?, WW, 2001; 60) Keller, W., Und die Bibel hat doch recht, Ekon Dusseldorf, 1978; 61) Ken Hamm, Gibt es Gott wirklich, CLV, Bielefeld, 2000; 62) Linnemann, Eta, Original oder Falschung, CLV, Bielefeld, 1999; 63) Lutzer, E., Sieben Grunde warum ich der Bibel vertrauen kann, Dillenburg 2000; 64) MacArthur, J., Der Kampf um den Anfang, CLV, Bielefeld, 2003; 65) McDowell, J., Die Fakten des Glaubens, Haensler, 2003; 66) MacDowell, J., Das kann ich nicht glauben, CLV, Bielefeld, 2002; 67) Morris, H., The Sientific Case for Creation, Inst. Creation Research, 1981; 68) Morris, H. a. G. Parker, What is creation Science?, Master Book, 1987; 69) Mueller, P., Es gibt keinen Zufall, Paulus Verlag, 1990; 70) Pailer, N., Geheim- nisvolles Weltall. Hypothesen und Fakten zur Urknalltheorie, WW, 1999; 71) Pro Genesis, Das Schopfungs-Modell, Schwengeler, 2003; 72) Ostermann, E., Das Glaubensbekenntnis der Evolition, TELOS, Haen- sler, 1978; 73) Ostermann, E., Wissenschafftler entdecken Gott, Haen- sler, 2001; 74) Paul M., Und es gibt doch eine Zuckunftt, MWW Heu- kelbach, 2001; 75) Penkazki, W., Wer bist Du Gott?, Wuppertal, 1994; 76) Pool, M., A Guide to Sciene and Belief, Lion, 1990; 77) Rohrbach, G., Naturwissenschafft, Weltbild, Glaube, Brockhaus, 1986; 78) Rohr­bach, H., Schopfung: Mythos oder Warheit?, Brockhaus, 1990; 79) Scherer, S., Der Jesus Code, Interview, Neues Leben, 46, 2001; 80) Scheven, J., Daten zur Evolutionlehre im Biologieunterricht, WW, Haensler, 1982; 81) Scheven J., Karbonstudien: Neues Licht auf das Alter der Erde, WW, Haensler, 1986; 82) Stutz, H., Die Millionen fehlen, Sch­wengeler, 1996; 83) Thaxton, Ch., The mystery of life,s origin, Lewis and Stanley, 1992; 84) Ullrich, H., Was Stammmbaeume verschweigen, Seidel&Seidel, 1995; 85) Wilder-Smith, A., Die Naturwissenschafften kennen keine Evolution, Schwabe, 1985; 86) Wilder-Smith, A., Der letzte Schritt der Logik, Schwengeler, 1996; 87) Wilder-Smith, A., Herkunft und Zuckunft des Menschen, C.M. Fliss, 2001; 88) Wurmbrand, R., Atheismus-ein Weg?, Stephanus Ed., 1990.

Цитатите от Библията са взети от Синодалното издание на Биб­лията (1993).

Цифрите в скоби са указание за цитираната литература.

АВТОРИТЕ:

Проф. д-р Д. Свиленов, доктор на биологическите науки. Рабо­тил е в Българска академия на наукитев продължение на 36 години. Автор на множество публикации и книги в областта на медико-биологическите изследвания.

Инж. П. Щудер, дългогодишен ръководител наReinhard(Швей­цария).

В. Граф,бивш учител и гимназиален директор в гр. Netphen (Гер­мания).

_________________________

*Материалът е предоставен от проф. д-р Дечко Свиленов. Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.