Текст на дванадесети член

(Чакам) и живота в бъдещия век. Амин

Въпрос: Какво се разбира под „живот в бъдещия век”?

Отговор: Това е животът, който ще настане след възкресението на мъртвите и всеобщия съд.

Въпрос: Какъв ще бъде този живот?

Отговор: За вярващите, обичащи Бога и правещи добро, толкова блажен живот, че ние сега това блаженство да си го въобразим, не можем.

Въпрос: Бихте ли обяснили какво представляват вечният живот и блаженството?

Отговор: Вечният живот е преди всичко определено състояние на човешката личност; той не зависи от време и пространство, а от нравственото съвършенство на човека; той е вечен не само защото е над времето, а по своето вътрешно богаство. Блаженството – това е пълно задоволяване на всички стремежи на човешкия дух.

Въпрос: Казахте, че не можем да си въобразим как ще бъде това блаженство, какво ще представлява. Бихте ли цитирали от Св. Писание стих, който да говори за него?

Отговор: За нас, живеещите на земята, не е възможно да си изградим напълно вярно и точно понятие за вечното блаженство на праведниците. Св. апостол и евангелист Иоан Богослов пише: „Още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему (на Бога), защото ще Го видим както си е. И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както Той е чист” (1 Иоан 3:2-3). Според св. апостол Павел човешкият език не е в състояние да изрази величието и красотата на райското блаженство. Той пише: „Зная един човек в Христа, който… беше грабнат и отнесен в рая и чу неизказани думи, които човек не може да изговори” (2 Кор. 12:2, 4).

Въпрос: Това блаженство на праведниците от какво ще се обуславя?

Отговор: То ще се обуславя от това, че те ще съзерцават, образно казано, Бога в светлина и слава и ще бъдат в единение с Него. Св. апостол Павел казва: „Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат” (1 Кор. 13:12).

Въпрос: Ще участва ли и тялото в блаженството на душата?

Отговор: Да. Тялото ще бъде прославено от светлината Божия така, както било прославено тялото на Иисус Христос при Преображението Му на планината Тавор. Вж. 1 Кор. 15:43. С тези думи апостолът казва, че тялото на човека се спуща в гроба в унизен вид, а ще възкръсне в последния ден на света в славно състояние – в съвършенство и красота. Както тук носим образа на Адам, чието тяло било сътворено от земя и се превърнало на прах, така и в бъдещия живот ще носим образа на Христа, Който след възкресението Си има нетленно и прославено тяло.

Въпрос: И така, както праведниците ще наследят вечен живот след всеобщото възкресение, така грешниците ще наследят вечна мъка. Какво представлява тя?

Отговор: Това е също определено състояние на човешката личност; тя също не зависи от време и пространство, а зависи от нравственото падение на човека. Вечната мъка е естествена последица и е неизбежна поради безнравствените дела, които грешниците са вършили през земния си живот (вж. Римл. 6:23). В тази мисъл думата „смърт” не означава унищожаване, лишаване от битие, а отдалечаване от Бога, Който е източникът на истинския живот. Съгласно Божественото Откровение грешниците, беззаконниците ще бъдат предадени на вечна съмрт, на вечен огън, тоест на вечно мъчение.

Въпрос: Бихте ли цитирали от Св. Писание места, говорещи за бъдещите вечни мъки?

Отговор: Сам Господ в деня на Страшния съд ще каже на грешниците: „Идете от Мене, проклети, в огън вечни, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41), също така: „И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен” (Мат. 25:46). А св. апостол и евангелист Иоан Богослов казва, че вечно осъждане очаква онези грешници, чиито имена не се намират записани в книгата на живота у Господа Бога: „Който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро” (Откровение 20:15 и много други, също от Откровение).

Въпрос: Бихте ли обяснили какво означават изрази като „огнено езеро”, „геена огнена” и други?

Отговор: Изразът „огнено езеро” има символичен характер и служи да се означат мъките на неразкаялите се грешници. Животът далече от Бога, терзанията на съвестта при спомена за загубения живот, злобното състояние при невъзможност да бъде задоволявано със съответни дела, и най-сетне самата външна обстановка, наричана в Свещеното Писание „геена огнена” (Мат. 5:22), „ад” (Лука 16:23) – всичко това ще бъде извор на вечна мъка за грешниците. Тяхното мъчително състояние в бъдещия живот сочи Сам Спасителят: „По-добре е за тебе с едно око да влезеш в царството Божие, отколкото да имаш две очи, и да бъдеш хвърлен в огнената геена, дето червеят им не умира, и огънят не угасва” (Марк 9:47-48).

Въпрос: Но нали всичко се разбира в духовен смисъл. Защо е употребена думата „червей”?

Отговор: Не само тази дума, но и думата „огън” има не материален, а духовен характер. Червеят и огънят са символи на най-жестоките адски мъки: червеят изразява предимно вътрешните гризения на съвестта, а огънят – страшните външни мъки. Тъй строго ще се постъпи с грешниците, не защото Бог иска тяхната гибел, а защото те сами са направили себе си неспособни за добро. А „геена огнена” е също символ на вечните страдания и мъчения на грешниците. С тази дума жителите на Иерусалим обозначавали Еномската долина на югозапад от града, в която горял постоянен огън, с който очиствали въздуха – заразен от нечистоии, животински трупове и др. Това място станало за евреите страшно и отвратително и те го нарекли огнена долина.

Въпрос: Възможно ли е блаженството на едни, когато ще страдат други? Нали блажени трябва да бъдат тези, които обичат всички като братя и сестри, в това число и грешниците? Може ли човек да бъде щастлив, когато брат му страда?

Отговор: Вижте, у нас е вложено съзнание и чувство, че ние трябва да обичаме не всичко у другите, а само добрите им качества. Наистина, заповядано ни е да обичаме враговете си, да правим добро на онези, които ни мразят (Мат. 5:44) и др., но ни е заповядано да обичаме у тях доброто в каквато и степен то да съществува, да ги обичаме като Божие творение, като образ Божи, но не да обичаме у тях злото.

Въпрос: Бихте ли цитирали нещо от Св. Писание за потвърждение на тази си мисъл? Или някой свети отец?

Отговор: Ще го кажем с думите на великия църковен отец от ІV век Блажени Августин. Той учи, че не бива да мразим човека, заради греха в него, но не бива да обичаме греха, заради човека, който го носи. Злото е карало да се възмущават и негодуват свети и добродетелни хора. Олицетвореното зло, живото зло, каквото е дяволът или ожесточеният грешник, трябва да бъде само предмет на нашето отвращение. Докато у грешника има все още искра на добро, която може да се разпали, той може и трябва да бъде предмет на особени грижи.Наистина трудно е да си представим, че Бог би осъдил на вечна мъка едни същества, които, макар и грешни, са се разкаяли за греховете си, дори да не са успели тук, на земята, да оправдаят своето покаяние с дела – същества, които носят в душите си семена на добро, които са гладни и жадни за правда. Нашият Господ казва, че всички съгрешения човешки могат да получат прошка, само за един грях не ще има прошка – това е грехът или хулата против Св. Дух (Мат. 12:32). Грях против Светия Дух е упоритото противене на очевидната Божия истина, пълната неразкаяност, упоритото отхвърляне благодатта, или, с други думи, грехът против Св. Дух е ожесточеност в злото, неразкаяна злоба. Трябва да помните, че човек може да отхрани такава зла настроеност в себе си, че злото да стане едничко съдържание на неговия дух. Злото самó в себе си крие извор на страдание. Развиващата се озлобеност е своего рода духовно самоизяждане. Развитието на човека, което става по лъкатушни пътища, в края на краищата трябва да добие определена насока – или към добро, или към зло. Като върви по една от тези две насоки, човек или ще достигне накрая до възможната за него степен на нравствено съвършенство, или ще дойде дотам, че доброто да изчезне от душата му.

Въпрос: Искате да кажете, че във вечността непримиримите грешници ще са отдалечени от Бога, а праведниците ще Го съзерцават и така ще блаженстват?

Отговор: Това го налагат логическите разсъждения. Ако едно разумно същество може за цялата вечност да остане в състояние на неразкаяна злоба и непримирима вражда с Бога, такова същество, като неспособно за блажено единение с Бога, трябва да бъде отстранено от Него, и като същество злобно, трябва да бъде ограничено в своята зла дейност и то за цялата вечност, защото и злобата на такова същество е злоба неразкайна и непримирима.

Въпрос: Някои смятат, че вечни мъчения са невъзможни след изкуплението на човека, сторено от въплътения Син Божи.

Отговор: Трябва да се има предвид, че Христовата изкупителна жертва не е сила, която принудително влече човека към спасение. Благодатта Божия изисква от страна на човека свободно съгласие и съдействие. Но какво да направи Божията благодат с ожесточените грешници, които нямат покаяние, а с горделиво чувство отхвърлят всички благодатни средства?

Въпрос: Бог, казват някои, е благост и любов, но може ли Той да бъде такъв при вечните мъчения на Своите погинали творения? Той е съвършено нравствено същество, а отмъщението е недостойно за Него.

Отговор: Правилно казахте, че Бог е благ. Поради благостта Си Той е създал всички хора за блаженство и на всички еднакво желае спасение. Но не бива Божията благост да се свежда до пълно безразличие относно добро и зло и до благодушна търпимост към греха. Тя прощава грешниците, които се каят за своите съгрешения и просят от Бога прошка и помилване, а на вечни мъчения ще бъдат осъдени само неразкаялите се грешници, врагове на всяко добро, които презират щедростите и даровете на Божията благодат. Справедливите наказания с вечна мъка за греховете не са отмъщение от страна на Бога. Вечните мъчения биха били наистина непримирими с благостта и правосъдието Божии, ако ние виждахме в тях само едно отвън наложено от Бога наказание като Божие възмездие за миналата зла дейност на падналите духове и на неразкаялите се грешници. Но тези вечни мъчения са неизбежни последици от злата настроеност на тези същества. Св. Писание учи, че в бъдещия живот човек ще пожъне това, което е посял през тукашния (Римл. 2:5, Гал. 6:7), тоест ще наследи такава участ, каквато си е приготвил тук: според по-голямата или по-малката степен на духовното си съвършенство или равратеност той ще наследи и съответна степен блаженство или мъчение. И наистина, Бог желае само добро на Своето творение и само спасява Своето съгрешило създание. Ако някой загива, загива сам от себе си. Затова ако жалим всяко загинало Божие създание, не можем да обвиняваме за неговата гибел никой друг, освен него. За отмъщение от страна на Бога не може да става и дума.

Въпрос: И така, с Божия помощ и лични усилия, стигнахме до финала на нашата беседа за Символа на вярата. В продължение на не малко постинги разгледахме по членове целия Символ на вярата и, надяваме се, добре усвоихме това, което отговорихте на нашите въпроси. Каква е ползата от този Символ на вярата? Сигурно е много голяма, щом като с такава ревност се пази чист и неповреден толкова много векове от св. Православна църква?

Отговор: Сами си отговярате на въпроса. Символът на вярата в кратка форма ни запознава с основния догмат в Православието – истината за Св. Троица, единия Бог в Три Лица, Който подготви и извърши изкуплението на най-любимото Си творение – човека. Ето защо трябва и ние като Църквата, да го съхраняваме в сърцата си и да размишляваме за смъртта, възкресението, последния съд и живота в бъдещия век, защото това е твърде полезно за нашето нравствено състояние. Тези размишления ни помагат да се въздържаме от грехове и да се освобождаваме от прекалена привързаност към земното; те ни утешават при загуба на земни блага; подбуждат ни да пазим чисти душата и тялото си, да живеем за Бога и вечността и така да изграждаме вечното спасение. Символът завършва с думата „амин”, което означава „истина”, „да бъде”. Ние произнасяме тази дума като несъмнено доказателство, че всичко, което е дадено в Символа на вярата, е несъмнена истина.

________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7B

Текст на единадесети член

Чакам възкресението на мъртвите

Въпрос: Що е това „възкресение на мъртвите”, за което се говори в Символа на вярата и което очакваме?

Отговор: Възкресението на мъртвите, което ние очакваме, се състои в това, че телата на умрелите ще бъдат възкресени и те ще станат духовни, нетленни и безсмъртни. Това ще стане чрез действието на всемогъществото на нашия Творец – Бога (вж. 1 Кор. 6:14, 1 Кор. 15:53 и 1 Кор. 15:44).

Въпрос: Каква е разликата между духовното тяло на човека и вещественото?

Отговор: Огромна. Духовното тяло на човека ще бъде чуждо на грубата вещественост, ще стане одухотворено и няма да бъде ограничено от пространството; няма да се нуждае от храна, облекло и други потребности от сегашния земен живот; като нетленно и безсмъртно то няма да се изменя и разрушава, а ще живее вечно.

Въпрос: Какви основания може да дадете във възможностите на възкресението на мъртвите?

Отговор: Възможността за възкресението на мъртвите има основата си във възкресението на Иисус Христос. Поради съединението на двете природи (божествена и човешка) на нашия Господ, човешката Му природа придобила такова достойнство, каквото тя сама по себе си нямала и не е могла да има – тя станала тяло на Бога. Тъй като при Своето възкресение Той взел тази природа във вечно съединение със Себе Си, с това приобщил към вечността и цялото човечество. В Себе Си Иисус Христос направил вечна не една индивидуална човешка душа, тоест личност, а всички хора (вж. 1 Кор. 15:35-38, 42).

Въпрос: Настина ли всички ще възкръснат?

Отговор: Истината за възкресението на мъртвите превишава границите на човешкия разум, но тя ясно е казана в Свещеното Писание. Иисус Христос като Бог ни е открил божествените истини, а като човек ги е облякъл в достъпна за нас словесна форма (вж. Иоан 5:28-29). Апостолите възприели от Христа истината за всеобщото възкресение на мъртвите и нея те проповядвали на своите слушатели (вж. Деян 24:15, 1 Кор. 15:20-23). Апостолът говори тук, че първо ще възкръснат тези, които ще наследят вечен живот, а след тях – онези, които са заслужили осъждане. Не трябва да се мисли, че грешниците няма да възкръснат. А когато Христос дойде втори път, мнозина вече ще се умрели, но други ще са живи. При вестта за идването на Христа мъртвите ще възкръснат, а живите ще се изменят, тоест ще получат нетленни тела, каквото ще получат и възкръсналите (вж. 1 Кор. 15:51-52). Тогава ще настъпи и свършекът на света.

Въпрос: Какво означава „свършек на света”?

Отговор: Под това понятие се разбира не унищожаване на Вселената, а изменение и обнова: светът от тленен ще се преобрази в нетленен, което напълно ще съответства на новото състояние на човека (вж. 2 Петр. 3:7 и 2 Петр. 3:13).

Въпрос: Щом всеобщият съд ще бъде при Второто идване на Христа и при свършека на света, какво става след смъртта с нашите души?

Отговор: Над нашите души се извършва частен съд. Този съд не се разбира в юридически, а в нравствен смисъл. Съвестта на всеки човек преценява стореното от него през земния му живот. След като тя се е освободила от земните ограничения и влияния, действа по-ясно и неподкупно. Душата съзнава истинската значимост на делата си и става искрен съдия на самата себе си. Че наистина след смъртта си човек получава една или друга отсъда в зависимост от земния му живот, е ясно от Св. Писание: например в притчата за богаташа и бедния Лазар е посочено, че задгробното състояние и на двамата е определно веднага след смъртта им (Лука 16:19-31). На благоразумния разбойник Иисус Христос казал: „Днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43). Но пълно блаженство или пълно наказание на душите на умрелите не се дава веднага след смъртта. Добро или зло човек е вършил на земята с душа и тяло, следователно и заслужена отплата трябва да получи целият човек. Това ще стане след възкресение на тялото при Второто идване на Христа (вж. 2 Кор. 5:10 и 2 Тим. 4:8).

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Дванадесети член“, който трябва да се активира)

________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7C

Текст на десети член

Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете

Въпрос: Защо в Символа на вярата се споменава за Кръщение?

Отговор: Защото вярата се укрепява и затвърдява чрез кръщението и другите тайнства.

Въпрос: Що е това „тайнство“?

Отговор: Това е свещенодействие, чрез което по таен мистичен начин действа върху човека Божията благодат, или, което е все същото – спасителната сила Божия.

Въпрос: Колко са на брой тайнствата в Църквата?

Отговор: Изповеданието на източните патриарси по този въпрос отговаря така: „Вярваме, че в Църквата има евангелски тайнства на брой седем“ (Православен катехизис, под редакцията на проф. Т. Коев, С., 1985, с. 221).

Въпрос: Избройте ги.

Отговор: Кръщение, Миропомазване, Причащение, Покаяние, Свещенство, Брак и Елеосвещение.

Въпрос: Каква сила съдържа всяко от тях?

Отговор: В Кръщението човек тайнствено се ражда за нов духовен живот; в Миропомазването получава духовна благодат, която възродява и укрепява; в Покаянието се лекува от духовните болести, тоест греховете; в Свещенството получава духовна благодат да възпитава и възражда за духовен живот другите посредством християнското учение и тайнствата; в Брака получава освещаваща благодат, която го съпровожда в съпружеския живот и възпитаването на децата; в Елеосвещението се лекува и от телесните болести посредством лечението от духовните болести.

Въпрос: Защо в Символа на вярата не се споменава за всички тайнства, а само за Кръщението?

Отговор: Добре трябва да се запомни обстоятелството, че Църквата Христова винаги е разбирала десетия член на Символа на вярата в смисъл, че тук, макар да се говори за тайнството Кръщение, се подразбират и останалите шест тайнства. Причините, поради които е споменато само тайнството Кръщение, са:

– Кръщението е врата за влизане в Църквата, в благодатното царство Божие, и условие за участие в останалите тайнства;

– през ІІІ-ІV в. имало остри спорове относно това, дали еретиците и отпадналите от вярата не следва да се кръщават повторно при встъпването им в Църквата. Като е споменато тайнството Кръщение, Църквата е разрешила възникналите спорове в смисъл, че Кръщението може да се извършва над човека само веднъж. Вселенските събори (І, ІІ, ІV) са постановили, че трябва да се прекръщават само онези от еретиците, които нямат правилно кръщение в името на Отца и Сина и Св. Дух и изопачават същността на християнското вероучение. Останалите еретици и отпадналите от вярата трябва да се приемат в Църквата само чрез Миропомазване.

Тайнство Кръщение

Въпрос: Що е това „Кръщение”?

Отговор: Това е тайнство, при което вярващият чрез трикратно потапяне във вода, с призоваването на Отца, Сина и Св. Дух (единия Бог в три Лица), умира за плътския си греховен живот и се ражда чрез Св. Дух за нов свят духовен живот (вж. Иоан 3:5).

Въпрос: Кога и как започнало Кръщението?

Отговор: Св. Иоан Кръстител е основоположник на тайнството Кръщение. Св. апостол Павел казва: „Иоан кръщавá с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Онзи, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса” (Деян. 19:4). После Иисус Христос осветил това тайнство, приемайки го от св. Иоан при река Иордан. Накрая след възкресението Си, Той заповядал на апостолите: „И тъй идете научете всички народи, каго ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19).

Въпрос: Кое действие е най-важно в тайнството Кръщение?

Отговнор: Трикратното потапяне във вода в името на Отца, Сина и Св. Дух.

Въпрос: Какво се изисква от този, който желае да приеме тайнството Кръщение?

Отгтовор: Покаяние и вяра. Ето защо се чете преди Кръщението Символът на вярата (вж. Деян. 2:38 и Марк 16:16).

Въпрос: Добре, а младенците как се кръщават, като нищо не разбират?

Отговор: Според вярата на родителите им и кръстника, които след това са задължени да ги научат във вярата, когато станат на подходяща възраст.

Въпрос: Може ли на някого да бъде дарувана благодат не поради неговата вяра, а поради тази на други?

Отговор: Може. В това ни убеждава св. евангелист Марк, който разказва за една случка в Капернаум. В една къща бил Иисус и проповядвал благовестието. Къщата и улицата навън били претъпкани с хора. Четирима души се видели принудени да отворят покрива и да спуснат своя парализиран другар в центъра на стаята, където бил Иисус. И св. евангелист Марк прпродължава така: „Като видя вярата им (на четиримата, които спуснали одъра с парализирания – ск. м. Д. Б.), Иисус каза на разслабления: „Чедо, прощават ти се греховете” (Марк 2:5), след което болният бил излекуван мигновено от Господа.

Въпрос: Ако кръщението е очистително тайнство, защо е нужно младенците да се кръщават, когато знаем, че не са се родили грешни?

Отговор: Те са потомци на Адам и Ева – нашите прародители, – които съгрешили. Ето защо те се раждат, заразени от първородния грях на нашите прародители.

Въпрос: Защо е нужно при кръщението да присъстват и кръстници?

Отговор: За да дадат обет пред Църквата, че ще се грижат за вярата на кръщавания и след това той ще бъде в тяхно попечение, докато усвои вярата Христова.

Въпрос: Защо се извършва при Кръщението заклинание?

Отговор: За да се изгони от кръщавания дяволът, който от прелъстяването на Адам и Ева получил достъп до човека, а така също и власт над него, за да го направи пленник и свой роб.

Въпрос: Как да се разбира, че в Символа на вярата се изповядва едно кръщение?

Отговор: Това се разбира в смисъл, че кръщението не се повтаря.

Въпрос: Защо не се повтаря?

Отговор: Защото то е духовно рождение. Както човек веднъж се ражда, така и веднъж се кръщава, понеже кръщението е духовно рождение.

Въпрос: Какво трябва да мислим за онези, които грешат след кръщението?

Отговор: Такива хора са по-виновни от онези, които не са кръщавани, защото първите имат след кръщението дарена им от Бога особена помощ и благодат за вършене на добри дела, но чрез греха ги отхвърлят (вж. 2 Петр. 2:20)

Въпрос: Но за съгрешилите след кръщението няма ли някакви средства да получат прощаване на греховете?

Отговор: Има. Чрез покаяние.

Тайнство Миропомазване

Въпрос: Що е това „Миропомазване”?

Отговор: Това е тайнство, при което на вярващия при помазването с осветено миро на части от тялото му в името на Св. Дух, се поднасят Неговите дарове, възрастващи и укрепващи го в духовния му живот.

Въпрос: Говори ли се за това тайнство в Св. Писание?

Отговор: За вътрешното действие на това тайнство св. апостол и евангелист Иоан Богослов говори така: „И вие имате помазание от Светаго, и знаете всичко. И помазанието, което вие получихте от Него (тоест от Св. Дух – ск. м. Д. Б.), пребъдва у вас и нямате нужда да ви учи някой;… но понеже самото това помазание учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило” (1 Иоан 2:20, 27). Подобно на това говори св. апостол Павел: „А Този, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог. Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни” (2 Кор. 1:21-22). От този цитат са взети и думите „Печат на дара на Св. Дух”, които се произнасят при извършване на тайнството.

Въпрос: Какво е нужно да знаем за св. миро?

Отговор: Това, че да освещават с него имат привилегията само най-висшите духовници, като приемници на апостолите, които сами извършвали ръкоположението за подаване даровете на Св. Дух.

Въпрос: Какво собствено означава помазването на челото?

Отговор: Означава освещаване на ума и мислите.

Въпрос: Помазването на гърдите?

Отговор: Освещаване на сърцето или желанията.

Въпрос: Очите, ушите, устата?

Отгонвор: За освещаване възприеманото чрез тях чувство.

Въпрос: Ръцете и нозете?

Отговор: Освещаване делата и цялото поведение на християнина.

Въпрос: От какво се приготвя св. миро?

Отговор: Това е приготвена по особен начин и осветена смес от дървено масло, вино и различни благоуханни вещества.

Въпрос: Това тайнство повтаря ли се?

Отговор: Благодатните дарове, които се получават при тайнството Миропомазване оказват въдздействие върху целия живот на човека, поради което това тайнствно не е повтаря.

Тайнство Причащение (причастие)

Въпрос: Що е това „Причащение”?

Отговор: Причащение или евхаристия е тайнство, в което вярващият приема Христа под вид на хляб и вино, след като те са били преди това претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови и по този начин се съединява с Христа, Който е изворът на живота.

Въпрос: Кога е установено това тайнство?

Отговор: То е установено от Господ Иисус Христос малко преди кръстните Му страдания на Тайната вечеря (Мат. 26:26-28). След като причастил апостолите, им дал заповед винаги да извъшват това тайнство, като казал: „Това правете за Мой спомен” (Лука 22:19).

Въпрос: Това тайнство се състои от две страни: видима и невидима. Разкажете ни за тях.

Отговор: Към видимата страна на тайнството се отнасят:

– веществото, което се използва при тайнството – хляб, вино и вода;

– богослужението, през време на което се извършва това тайнство;

– думите, при произнасянето на които хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв Христови.

Въпрос: Как се наричма богослужението, по време на което се извършва тайнството Причащение?

Отговор: Нарича се Литургия.

Въпрос: Какво означава Литургия?

Отговор: Означава в превод от гръцки „обществено служение”. Но Литургия се нарича онова богослужение, по време на което се извършва тайнството Причащение.

Въпрос: Хлябът и виното какви трябва да бъдат?

Отговор: Хлябът трябва да е пшеничен и квасен, чист и по качество, и по начин на приготвяне, а виното – да бъде чисто, гроздово, червено и разредено с вода.

Въпрос: Кой е най-важният момент в св. Литургия?

Отговор: Това са думите, които Иисус Христос казал, когато установил тайнството Причащение – „Каза: вземете, яжте: това е Моето тяло… пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, каято за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” (Мат. 26:26-28). Следва призоваването на Св. Дух и благославянето на хляба и виното; когато хорът пее „Тебе поем”, свещеникът се моли на Бог Отец да изпрати Св. Дух върху принесените дарове и ги благославя кръстообразно:

– благославя първо хляба, като казва: „И сотвори убо хлеб сей честное тело Христа Твоего;

– след това виното в чашата, като казва: „А еже в чаше сей, честную кров Христа Твоего”;

– сетне благославя хляба и виното заедно, с думите: „Преложив Духом Твоим Святим”.

Въпрос: Наистина ли гореописанато е най-важно?

Отговор: Да, защото при това свещенодействие хлябът и виното се претворяват в истински тяло и кръв Христови.

Въпрос: А каква е невидимата страна на тайнството?

Отговор: Невидимата страна е онзи сюблимен момент, в който хлябът и виното със силата и действието на Св. Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Това е тайна, която никой не може да изясни. Ние знаем само, че това става и че под вид на хляб и вино приемаме действително тялото и кръвта Христови. С това действие вярващите влизат в най-тясно единение със Самия Христос и в Него стават съобщници на вечния живот (вж. Иоан 6:54, 56).

Въпрос: Причащението само тайнство ли е?

Отговор: Не, то е и жертва, принасяна за живи и мъртви. А св. Литургия е най-поучителното свещенодействие, което напомня за целия земен живот на Иисус Христос. Участниците в нея получават освещение и благословение, а така също се поучават и се възвисяват духовно.

Въпрос: Това ли тайнство е най-важно в живота на Църквата?

Отговор: Всички тайнства са еднакво важни. Но докато някои от тях са еднократни (Кръщение, Свещенство, Брак, Миропомазване), тайнството Причащение ще се извършва непрекъснато докато съществува този свят, тоест до Второто пришествие на Христа.

Тайнство Покаяние

Въпрос: Какво е „Покаяние”?

Отговор: Това е тайнство, чрез което вярващият, след гласна изповед на греховете си, с гласно изказана от свещеника прошка, получава благодатно опрощаване на греховете от Самия Бог и си възвръща придобитите при Кръщението чистота и невинност.

Въпрос: Покаянието, като израз на съзнание за греховност, след идването на Христа ли съществува?

Отговор: Не, разбира се. То съществувало още в Стария Завет. Цар Давид искрено се каял за сторените от него грехове. Св. Иоан Кръстител проповядвал покайно кръщение и хората, които отивали при него, изповядвали греховете си (Марк 1:4-5).

Въпрос: Щом като покаянието съществувало преди Христа, Самият Той какви заслуги има за него?

Отговор: Нашият Господ установил Покаянието като тайнство, и обещал на апостолите да им даде власт да прощават грлеховете на хората (вж. Мат. 18:18), а след възкресението Си, наистина дал тази власт (Иоан 20:21-23) на апостолите.

Въпрос: И това ли тайнство има видима и невидима страна?

Отговор: Да. Видимата му страна се състои от устното изповядване на греховете от страна на каещия се пред Бога в присъствието на свещеника-изповедник. Същият, като сложи края на епитрахила си върху главата на каещия се и го благослови, произнася съответните думи – това е прощаването на греховете, което също спада към видимата страна на тайнството Покаяние.

Въпрос: А невидимата му страна?

Отговор: Това е, че каещият се бива освободен от бремето на греховете си от Самия Господ Иисус Христос – чрез това се примирява с Бога и му се дава надежда за спасение.

Въпрос: Има ли изисквания към каещия се преди да пристъпи към тайнството и какви са те?

Отговор: Има. За да може изповядващият се да получи прошка за греховете си да се примири с Бога, е необходимо от негова страна: да съзнае искрено и дълбоко своите грехове, да почувства тяхната тежест и виновността си пред Бога, да има горещо желание да не ги повтаря, да поправи живота си и да изпълнява волята Божия; да пристъпи към тайнството с жива вяра в Бога и с надежда в Неговото милосърдие.

Въпрос: А освен гореказаното, необходимо ли е още нещо в подготовката на изповядващия се преди да пристъпи към тайнството?

Отговор: Да. Подготвителни и спомагателни средства за покаянието са също постът и молитвата.

Въпрос: А Църквата има ли свои средства за очистване и успокояване съвестта на каещия се?

Отговор: Има. Такова важно средство е епитимията.

Въпрос: Що е това „епитимия”?

Отговор: Това е гръцка дума и означава забрана, запрещение. Епитимия, това са някои особени упражнения и своего рода лишения, които издповедникът налага на каещия се, съобразно конкретните нужди. Такива упражнения и лишения са: поклони, пост вън от наредения такъв за всички, усилена молитва, а за тежки грехове – отлъчване от св. Причастие за определено време. Епитимиите са установени от апостолите (вж. 2 Кор. 2:6). Св. апостол Павел наложил епитимия като временно отлъчил от Църквата коринтския кръвосмесник (вж. 1 Кор. 5:1-5). Епитимиите са изправителни средства, налагагани от изповедника с възпитателно значение. Например: на невъздържан човек се определя да пости, на скъперник и користолюбец – да раздава милостиня и други.

Тайнство Свещенство

Въпрос: Що е „Свещенство?”

Отговор: Това е тайнство, при което чрез молитвено възлагане на ръце от висш духовник (тоест архиерей) върху главата на избрано лице, върху последното се низвежда благодатта на Св. Дух, която го освещава и поставя на определена иерархическа степен и му съдейства да извършва иерархическите си задължения, тоест да извършва тайнства и да ръководи стадото Христово. И това тайнство е установено от нашия Господ Иисус Христос. След възкресението Си, Той дал на апостолите власт да учат, свещенодействат и ръководят (вж. Мат. 28:19-20). В лицето на апостолите Христос благословил и изпратил на велико пастирско служетние и всички техни приемници, до края на света. На учениците Си Той казал: „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им каза: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят, на които задържите, ще се задържат” (Иоан 20:21-23). Властта и пълномощията на иерархията да връзва и развръзва са от Бога, тоест налице е особено тайнство, чрез което властта и пълномощията се дават на избрани лица.

Въпрос: Разкажете за видимата и невидимата страна на това тайнство?

Отговор: При видимата му страна архиереят възлага ръце върху главата на ръкополагания и се чете молитвата за изпросване благодатта на Св. Дух. А невидимата се състои в това, че на ръкополагания се дават благодатните дарове на Св. Дух, необходими за неговото отговорно пастирско служение.

Въпрос: Къде пише в Св. Писание, че апостолите, респективно техните приемници, са служители Христови?

Отговор: Добре ппрочетете 1 Кор. 4:1 и Деян. 20:28, където св. апостол Павел казва, че те са получили благодатта на Св. Дух.

Въпрос: А какво означава да се пасе Църквата?

Отговор: Да се напътстват хората във вяра, благочестие и добри дела.

Въпрос: Благодатта на тайнството Свещенство, което се дава, е една, но защо се дава в различни степени?

Отговор: Защото в Свещенството има три различни степени: дякон, свещеник и епископ. В по-малка степен благодатта се дава на дякона, в по-голяма – на свещеника и в още по-голяма – на епископа.

Въпрос: Има ли прилика и разлика между трите гореказани степени?

Отговор: Има. Приликата е, че благодатта е една, но се дава в различна степен. Разликата е, че дяконът служи при тайнствата, свещеникът извършва тайнствата без тайнство Свещенство, а епископът не само извършва тайнствата, но има власт и на други да предава чрез ръкоположение благодатния дар на Свещенството. В Св. Писание за дяконската степен се говори в Деян. 6:6, за свещеническата (презвитерската) – в Деян. 14:23, за епископската – в Деян. 20:28, 1 Тим. 4:14, 2 Тим. 1:6.

Въпрос: Тайнството Свещенство повтаря ли се?

Отговор: Не. Благодатта на Свещенството, която се съобщава чрез ръкоположение на дякони, свещеници и епископи, обитава в душата на всекиго от тях неизменно. Затова нито епископът, нито свещеникът, нито дяконът се ръкополагат втори път в същата иерархическа степен и ето защо това тайнство е неповторимо.

Тайнство Брак

Въпрос: Що е това „Брак”?

Отговор: Бракът е тайнство, в което на младоженците, пристъпващи доброволно към бракосъчетание и обещаващи тържествено пред свещеника на Църквата да пазят съпружеската вярност, се дава свише чрез благословение от свещеника божествена благодат; тя освещава техния брачен съюз, възвишава го духовното единение на Христа с Църквата и им съдейства да постигнат целите на брака: взаимно подпомагане в нравственото усъвършенстване и спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание.

Въпрос: Кога е установен бракът – като съюз между мъж и жена?

Отговор: Той е установен от Бога още в рая. След като създал първата човешка двойка – мъж и жена, Господ ги благословил и казал: „Плодете се и множете се, пълнете земята” (Бит. 1:28).

Въпрос: А като тайнство кой го е установил?

Отговор: Нашият Господ Иисус Христос. Показвайки високото достойнство на установения от Бога брачен съюз, Спасителят почел със Своето присъствие сватбата в Кана Галилейска и там извършил първото Си чудо (Иоан 2:11). В разговор с фарисеите той привел думите, с които Бог установил брачния съюз в рая и прибавил: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мат. 19:6). А св. апостол Павел нарича брака „тайна велика” и го сравнява със съюза между Христа и Църквата (вж. Ефес. 5:31-32). За него християнският брак е отобраз на съюза на Христа с Църквата, в което се състои и тайната велика. Той е благодатно осветен съюз, подобно на благодатния съюз на Христос с Църквата.

Въпрос: Църквата задължава ли всички да встъпват в брак?

Отговор: Не, разбира се. Въпреки че брачният съюз е благословен от Бога, встъпването в брак не се счита от Църквата задължително за всички. Не са задължени да встъпват в брак нееспособните за съпружески живот, както и онези, които не са склонни към такъв живот, и всички, които считат, че като безбрачни ще се отдадат свободно, пълно и с по-голям успех в службата на Бога и ближните. В такъв случай отричането от радостите на семейния живот е жертва, която е угодна на Бога. Иисус Христос казва: „Не всички възприемат тази дума, но ония, на които е дадено… Който може възприе, нека възприеме” (Мат. 19:11-12).Тук Спасителят иска да каже следното: не всички възприемат тази дума, тоест казаното, че е по-добре да не се женят (омъжват), но ония, на които е дадено от Бога – това са хората, на които са дадени от Бога естествено разположение към безбрачен живот и особени сили за това. Който може да живее безбрачно, нека така да живее (вж. 1 Кор. 7:7-9 и 1 Кор. 7:32-33, 38).

Тайнство Елеосвещение

Въпрос: Що е това „Елеосвещение”?

Отговор: Това е тайнство, в което при помазване различните части на тялото с осветен елей, се призовава над болния Божията благодат, която изцерява телесни болести и душевни немощи.

Въпрос: Кога точно е установил това тайнство нашият Господ Иисус Христос?

Отговор: В Св Писание не е указано кога Той е установил тайнството Елеосвещение. Най-вероятно е, че заповед за това тайнство е дадена от Христос след възкресението Му, заедно с други заповеди. Тогава е ставало дума за излекуване на болни чрез възлагане на ръце (Марк 16:18). Изпълнения на това има още в апостолско време (вж. Деян 28:8-9). Но както ръковъзлагането при тайнството Миропомазване било заменено с помазване със св. миро, така и вместо ръковъзлагането за изцеряване на болни още през време на апостолите се употребявало помазване с елей. Елеят винаги е символизирал благодат, радост, оживление.

Въпрос: Има ли ясно свидетелство за това тайнство в Св. Писание?

Отговор: Има. Много е важен текстът в Съборното послание на св. апостол Иаков, глава 5:14-15. Тези думи на апостола свидетелстват още, че получената от апостолите власт да извършват тайнството Елеосвещение те предали на своите приемници и презвитерите.

Въпрос: Какъв е редът за пристъпване към това тайнство?

Отговор: В Православната църква всеки, който пристъпва към тайнството Елеосвещение, трябва първо да очисти себе си от греховете чрез тайнството Покаяние. Но понеже във време на тежка болест, когато обикновено се прибягва до тайнството Елеосвещение, човек, изнемощял по тяло и душа, не винаги е способен да принесе истинско и пълно разкаяние за греховете си; от друга страна, някои особено тежки грехове могат и след изповедта да безпокоят съвестта на болния; за такива болни Господ е дарувал още едно особено лечебно средство за изцерение на душевните им немощи – дарувал е тайнството Елеосвещение. Така че прощаването на греховете в това тайнство, определено именно за тежко болни, не е нищо друго, освен допълнение на прощаването на греховете при тайнството Покаяние.

Въпрос: Добре, но това не означава ли, че тайнството Покаяние не е пълно?

Отговор: Не, не означава. Не трябва да се смущавате от горното обстоятелство. Това възпълване на тайнството Покаяние е не поради някаква негова недостатъчност, а поради невъзможност на болния да се възползва от това спасително лекарство в пълнота.

Въпрос: Винаги ли болният получава изцерение на своите телесни немощи при извършване на това тайнство?

Отговор: Не винаги болният получава изцерение. Това става или поради липса у болния на достатъчно силна вяра у Господа, или по особена воля Божия. Да желаем болният всеки път, щом над него се извърши това тайнство, непременно да оздравява от своите болести, значи искаме човек изобщо да не умре, а това не е съгласно със самата природа на човека. Но болни, които пристъпват към тайнството Елеосвещение със силна вяра, получават ако не пълно телесно оздравяване, поне временно облекчение от болестта, или, което е по-важно, благодатна подкрепа за търпеливото й понасяне.

Въпрос: Само над болни ли може да се извършва това тайнство?

Отговор: Не, то може да се извършва и над здрави хора. В такъв случай се изхожда от мисълта за всеобщността на греха и душевните немощи, които той причинява на човека. А лекарство срещу тези немощи е тайнството Елеосвещение.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Единадесети член“, който трябва да се активира)

________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7L

Текст на шести член

И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца

Въпрос: Кои посочки от Св. Писание са ползвали отците на Първия вселенски събор, за да изработят шестия член на Символа на вярата?

Отговор: Ползвали са Послание до Ефесяни 4:10, където авторът пише: „Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко” и Послание до Евреите 8:1 – „Имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата”.

Въпрос: С божествената Си или с човешката Си природа се е възнесъл Иисус Христос?

Отговор: С човешката. С божествената Си природа, като Бог, Той винаги е пребивавал и пребивава на небесата.

Въпрос: По какъв начин Иисус Христос седи отдясно на Отца?

Отговор: Тук се разбира не буквално, а в духовен смисъл. Тоест Иисус Христос има еднакво могъщество и слава с Бог Отец.

Текст на седми член

И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край

Въпрос: Къде е казано за бъдещото пришествие на Иисус Христос?

Отговор: „Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11). Това казали два ангели на апостолите, докато гледали нагоре как се възнася Христос.

Въпрос: А относно бъдещия съд Христов?

Отговор: За него говори Иисус Христос: „Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божи и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Иоан 5:28-29). А пък Архангел Гавриил казал на Пресвета Богородица, че царството Му не ще има край (Лука 1:32-33).

Въпрос: Бъдещото пришествие като първото ли ще бъде?

Отговор: Коренно различно от първото, което било в скромност. Той ще дойде в славата Си, и всички свети Ангели с Него” (Мат. 25:31).

Въпрос: Всички хора ли ще съди?

Отговор: Всички, без изключение – от Адам до свършека на света.

Въпрос: Как ще ги съди?

Отговор: Съвестта на всеки човек ще се открои пред всички едновременно и ще се разкрият не само всички дела, които човек е направил през живота си на земята, но и всички казани думи, тайни желания и помисли, а така също ще се разкрие и постоянното настроение на неговото сърце и направлението на волята: към добро, или към зло се движи (1 Кор. 4:5).

Въпрос: Нима наистина ще ни осъди и за хулни думи или мисли?

Отговор: Без съмнение ще ни осъди, ако не ги премахнем от съвеста си чрез покаяние, вяра и изправление към достоен, честен живот (Мат. 12:36).

Въпрос: Скоро ли ще бъде това Второ пришествие?

Отговор: Това е неизвестно: ето защо е нужно да живеем така, та да бъдем винаги за това готови. „И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески” – говори Иисус Христос.

Въпрос: Все пак, не са ли дадени някои признаци, по които да се познае наближаването на Второто пришествие?

Отговор: Има някои признаци в Библията, а именно: намалямането на вярата и любовта между хората, умножаването на пороците и бедствията, Евангелието ще се проповядва навсякъде по земята, появяването на Антихриста (Мат. 24 глава).

Въпрос: Що е това Антихрист?

Отговор: Противник на Христа, който ще се старае с всички сили да заличи християнството, но вместо това, сам ще загине от блясъка на Христовото пришествие (2 Сол. 2:8).

Текст на осми член

И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и славим наравно с Отца и Сина и Който е говорил чрез пророците

Въпрос: В какъв смисъл Светия Дух e назован в Символа на вярата „Господ”?

Отговор: В същия, както и Синът Божи. Тоест, като истински Бог.

Въпрос: Доказва ли се това от Свещеното Писание?

Отговор: Разбира се. Това става ясно от думите на св. апостол Петър, който, когато изобличавал Ананий, казал: „Ананий, защото Сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго?… Ти излъга не човеци, а Бога” (Деяния на светите апостоли 5:3-4).

Въпрос: Как да се разбира, че Светия Дух е животворящ?

Отговор: В смисъл, че Светия Дух заедно с Отца и Сина дава на тварите живот, особено духовен живот на човека.

Въпрос: Откъде знаем, че Светия Дух изхожда от Отца?

Отговор: Това знаем от св. апостол и евангелист Иоан Богослов, който пише: „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене” (Иоан 15:26).

Въпрос: Учението за Светия Дух може ли да бъде подложено на изменения и допълнения?

Отговор: Не може, защото:

– Православната църква в своето учение за Него повтаря точните думи на Самия Иисус Христос, а те, без съмнение, са достатъчно и съвършено доказателство за истината;

– Вторият вселенски събор (Константинопол, 381 година) бил свикан именно относно учението за Светия Дух и неговите решения по този въпрос били задоволителни. На същия форум Символът на вярата бил приет единодушно – това тогава признала и Римокатолическата църква, така че на Третия вселенски събор (Ефес, 431 година) със седмо правило забранили да се съставя нов Символ на вярата. Много по-късно Римокатолическата църква започва да учи, че Светия Дух изхожда от Отца и Сина. Това учение не прави разлика между вечното изхождане на Светия Дух от Отца и временното Му изпращане от Отца чрез Сина. Православната църква учи, че Светия Дух изхожда вечно само от Отца, а се изпраща в света не само от Отца, но и от Сина, или по-точно – чрез Сина.

Въпрос: Откъде е видно, че на Светия Дух трябва да се покланяме и да Го прославяме, наравно с Отца и Сина?

Отговор: От Евангелието от Матей 28:19. Там Самият Иисус казва: „… ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа”.

Въпрос: Докажете от Св. Писание, че Св. Дух е говорил чрез пророците.

Отговор: Това е видно от думите на св. апостол Петър: „Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Свети просветявани са говорили светите Божии човеци” (2 Петр. 1:21). Светия Дух говорил и чрез апостолите (вж. 1 Петр. 1:12).

Въпрос: По какъв начин Светия Дух се открил на хората?

Отговор: Той слязъл във вид на огнени езици над апостолите на празника Петдесетница в Иерусалим. Това бил петдесетият ден след възкресението на Христа.

Въпрос: А сега, в момента, как се дава на хората?

Отговор: Чрез усърдна молитва и посредством тайнствата. „Не знаете ли, че вие (тоест всички хора – скоби мои Д. Б.) сте храм Божи и Духът Божи живее във вас?” (1 Коринтяни 3:16). Тук св. апостол Павел казва, че във всеки човек Св. Дух пребивава (независимо дали признава Христа или не, дали е от тази вяра, или от някоя друга), но хората могат да бъдат истински причастни към Него, когато признават християнството, учили са за Христа, вярват в Него като Бог и живеят съгласно християнската вяра в този временен веществен свят. Тук, на тази земя, която не е истинската ни родина, ние се подготвяме за бъдещия вечен живот, който ще протече съгласно това, което тук сме посяли.

Въпрос: Кои са най-важните дарове за хората от Светия Дух?

Отговор: Това са: дух на страх от Бога, дух на сила, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие във висша степен (Исаия 11:1-3).

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Девети член“, който трябва да се активира).

_____________________________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7N