ЛИЧНОСТТА НА ИИСУС ХРИСТОС – продължение 7*

Иван Панчовски

Богочовешкият характер на Христовата личност

Ivan PANCHOVSKIЧудният образ на Иисус Христос с неговата привлекателност и пленителност, духовна красота и мощ е занимавал човешките умове и е вълнувал човешките сърца. Незамиращият интерес към тайнствената личност на Иисус Христос е напълно оправдан за всеки човек, защото в образа на Иисус Христос той вижда своето истинско достойнство и висше назначение, ръководния си идеал и образец и намира своя Учител, Утешител, Спасител. Християнинът пък непрестанно се вглежда в тайнствения образ на Иисус Христос, вдълбочава се във вечната тайна на Христовата личност и все повече възраства в опознаване на Иисус Христос, защото той само по този начин може да остане верен на високото си име, да бъде достоен за висшето си призвание, да преуспява в нравствения си възход, да се украсява с добродетели и съвършенства и да наследи вечен живот и блаженство. В първосвещеническата Си молитва Иисус Христос ясно говори, че истинският, съвършеният, вечният живот се състои в познаването на Бога Отца и на Самия Него: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Единия Истинен Бог, и пратения от Тебе Иисус Христос” (Иоан 17:3).

Чрез този текст ние разбираме същността на християнската религия: тя не е  само емоционално преживяване или смътно, мистично чувство за съществуването на тайни в света, или чувство за единство на човешкия дух с универзума. Християнската религия се изгражда върху дълбоката убеденост в божествената истинност на Христовою учение; тя е повишен духовен живот и се състои в пълно задоволяване на всички потребности на човешкия дух. Ето защо богопознанието е първата християнска длъжност.То разкрива пред погледа на християнина чудната и прекрасна светлина на вечната истина, която иска високо да бъде издигана и навсякъде да бъде разпръсквана, за да може все повече и повече души да озарява и сърца да стопля. Когато слънцето изгрее и се издигне високо над хоризонта, неговите лъчи се разпръскват на всички посоки, всичко озаряват и навсякъде прогонват мрака. Същото извършва и слънцето на богопознанието, когато озари човешката душа. Тогава самата тя става сияйна и светоносна.Jesus Son of God and the Holy SpiritХристияните са призвани да се озаряват от светлината на богопознанието и така уверено да вървят по пътя на живота и спасението и да бъдат „светлина на  света” (Матей  5:14);  да  просвещават със светлината на християнското богопознание други хора, които също жадуват за истина и спасение. Който носи в себе си светлината на християнското богопознание, той трябва навсякъде да я разпръсква и на всички да свети, защото „не може се укри град, който стои на връх планина. Нито запалят светило и Го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи” (Матей 5: 14-15; Лука 11:33). Следователно християните имат и мисионерски дълг. Той изрично е загатнат от св. апостол Петър, когато той поръчва на християните: „Бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда” (1 Петр. 3:15).

Как може обаче християнинът да бъде светлина на света, да бъде светилник на християнското богопознание и да разпръсква лъчите на Христовото благовестие сред ближните си, ако сам не познава добре Иисус Христос? Как може християнинът да дава отговор за своята надежда, ако той не познава котвата на спасението и подателя на вечния живот – Иисус Христос? Нека илюстрираме това със следния разказ!

Бележитият полски писател, пътешественик и учен професор Фердинанд Антоний Осендовски, спечелил си световна известност най-вече чрез своите пътни картини, обичал да изобразява тайнственото в човешката душа, особено на хората от близкия и далечния Изток. В една от своите книги под надслов „Душата на Сахара” той предава с рядка художественост впечатленията, които придобил през време на пътешествието си през Алжир и Тунис.jesus and his mother the virgin maryСред многото интересни епизоди той възпроизвежда една потискаща, мъчителна случка. Разказва как един французин срещнал езическа жрица, чиято душа не се задоволява със служба на идолите в Африка, копнеела по незнайния Бог, Чийто образ носи в душата си всеки човек, и търсила правия път за общение с Него. „Човешката душа по природа е християнска” – казал древният учител на Африканската църква Тертулиан[173]. Чрез вложения в нея стремеж към истинския Бог споменатата езическа жрица несъзнателно копнеела по Иисус Христос и Го търсила чрез сърцето си.

В такова сърдечно разположение, когато душата сама, напълно естествено и непринудено се отваря за Бога, до слуха на тази езическа жрица долетяло  благовестието  за вечния Христос. Неговият  образ  на  божествен Страдалец за човешките грехове и за човешкото изкупление се врязал дълбоко в сърцето ѝ и тя подобно на Никодим от новозаветната история станала Негова тайна последователка и изповедница. Тя обаче копнеела да знае повече за Иисус Христос, да знае всичко за Него, защото чувствала, че Той е необикновен Човек и Учител и че за Него не е достатъчно само да чуе нещо и да знае нещо, а трябва да знае всичко и най-важното да живее в Него и Той в нас.

В този свой жаден устрем за богопознание и богообщение езическата жрица изпълнила сърцето си с надежда, когато видяла пред себе си човек от християнска Европа. Тя се надявала, че сега ще узнае истината за Иисус Христос и ще получи наставление как да общува с Него и да живее в Него. Такива чувства бликали в душата на жрицата, когато заговорила с непознатия европеец. С пламнали от радост очи тя го гледала и говорила:

– Иисус не е бил само пророк, Той бил също и Бог. Никой човек няма толкова чиста и възвишена любов, за да се принесе в жертва за хората. На такъв подвиг е способен само Бог. Иисус направи това, следователно Той несъмнено е Бог, добър Бог.

Какво се е случило по-нататък? Понякога получаваме вреда вместо помощ и подтици за съмнение срещу неверието си.jesus_washing_apostles_feet_parson_lНа чудните разсъждения на некултурната езичница от Африка културният „християнин” от Европа отвърнал по следния начин:

– Нима не е имало и други хора по света, които са жертвали богатство и обществено положение, живот и щастие за благото на човечеството?

След тези думи езичницата започнала да защитава Иисус Христос и Неговата божественост. Когато призваните пренебрегнат призванието си и замлъкнат да благовестят за Иисус Христос, тогава камъните проговорват за Него (Лука 19:40; Авакум 2:11). Напълно в духа на това Христово пророчество езическата жрица отговорила на скептичното възражение на французина:

– Навярно! Имало е хора, които се жертвали за ближни, но Иисус е единствен в това отношение: Той не искал нищо да притежава и не притежавал; Той не се борил за богатство и лично щастие; Той се родил, живял, страдал и се самопожертвал единствено заради другите. Това може да направи само Бог. Иисус трябва да е Бог!

Разговорът станал още по-напрегнат, когато езическата жрица започнала да моли европейския „християнин” да ѝ разказва за Иисус Христос.

– Научи ме – завършва тя – как да се моля на Иисус.

„Християнинът”се смутил,осъзнал неудобното си положение и се  почувствал заставен да признае, че не може да изпълни желанието ѝ, защото сам не знае много за Иисус Христос. Това, което знаел, било толкова малко и най-важното, толкова неясно, че фактически се равнявало на нищо[174].

Не е ли това тъжно и трагично! Езическа жрица копнее и моли християнин да ѝ разкаже за Иисус Христос, а той мълчи, защото не знае нищо за Него.

Тази случка не би била така печална, ако би била рядко изключение. Но ние трябва с болка на душа да признаем, че в света, пък и у нас, има много хора, които по името на Иисус Христос се назовават християни, без да знаят за Христос или малко Го познават, малко Го обичат и не живеят Неговата свята воля.

Не се съмняваме, че мнозина християни знаят много, твърде много за Иисус Христос и още повече, че те чувстват интуитивно кой е Иисус Христос. Но Иисус Христос е толкова привлекателна и пленителна личност, че колкото повече знаем за Него и колкото повече Го обичаме, толкова по-силно се възпламенява у нас жажда за знание, толкова по-силно се разгаря огънят на любовта ни към Него.Jesus Cleansing The TempleВсъщност, в какво се изразява тайната на Христовата личност, къде можем  да  намерим  разгадка за Христовото величие, как да си  обясним незамиращия интерес към Иисус Христос, и към вечно живия Христов образ в съзнанието на човечеството?

Отговорът на тези въпроси има голямо жизнено, морално и спасително значение. Поради това Сам Иисус Христос изисквал правилно да бъде схванат особеният характер на Неговата личност и съответно на това и изключителната My мисия в света.

Веднъж Иисус Христос, придружен от учениците Си, пътувал на север към прохладните местности в подножието на величествената планина Ермон.Той достигнал в страната на Кесария Филипова, където кроткият и благочестив народ на Галилея граничил с гордите и разпуснати езичници. Може би природният и етническият контраст послужил за фон, на който се разкрил и блеснал по-големият и no-важен контраст – духовният. Намирайки се в такава външна обстановка и в голямо духовно напрежение, Иисус Христос запитал учениците Си: Какво мислят и говорят хората за Мене? За кого Me смятат човеците? За кого Me мисли народът? Отговорите на учениците били различии, но все пак много показателни и извънредно поучителни. Според тях едни мислили Иисус Христос за строгия пророк от Задиорданската пустиня – Иоан Кръстител, други – за древния пророк Илия, който свалял огън от небето, трети – за тъжния пророк Иеремия, а четвърти – за някой друг от старовремските пророци, който сега възкръснал (Матей 16:13-20; Марк 8:27-30; Лука 9:18-21). От тези отговори е ясно, че всички хора, които били влезли в допир с Иисус Христос, виждали в Неговото лице нещо изключително; за тях Той не бил обикновен човек; най-малко Той бил някой от великите Божии пророци, който сега възкръснал. Но този отговор не бил удовлетворителен, защото Иисус Христос не бил само Божи пророк. Той безспорно бил и пророк, но особен, изключителен, единствен, вечен, но заедно с това и нещо повече и по-велико от пророк. Неудовлетворителен бил този отговор и в очите на Иисус Христос. Поради това, след като изслушал учениците си, Той веднага се обърнал към тях със същия въпрос. Той желаел да узнае за кого Го считат най-близките My хора, които следвало най-добре да Го познават поради непрестанното им общение с Него и най-вече поради предназначението им да бъдат свидетели за Него между всички народи и през всички векове. Иисус Христос запитал апостолите Си: „А вие за кого Me мислите?” (Матей 16:15; Марк 8:29; Лука 9:20).

Този въпрос бил важен за Иисус Христос. Били събрани много фарисеи. Иисус Христос отишъл при тях и направо ги запитал: „Какво мислите за Христа? Чий син е?” (Матей 22:42). Този въпрос тук бил конкретизиран и е поставен в духа на старозаветните откровения.Jesus Walking On WaterОбразът, учението и делата на Иисус Христос събуждали интерес у заобикалящия Го народ. Всички виждали в Него необикновен човек, нещо повече от човек. Заради това те се обръщали към Него с въпроса: „Кой си Ти?” (Иоан 8:25). Този въпрос ги тревожил, измъчвал душите им (Иоан 10:24), защото разумът им не могъл да отгатне величието на Христовата личност, а сърцето направо им говорило, че Иисус Христос е неземно, небесно, божествено същество.

До днес се чуват същите въпроси: Кой е Иисус Христос? Чий син е Той? Какво мислите за Него? Тези въпроси се издигат пред всяко поколение, пред всеки човек: те се предават от век на век, вълнуват човешките умове и сърца и чакат отговор. Иисус Христос заема средищно място в историческия път на човечеството и в жизнения път на отделния човек. Иисус Христос е крайъгълен камък; Той е глава на ъгъла, от който се определя посоката в живота от времето към вечността. Този камък никой човек не може да отмине, без да обърне внимание върху него, без да се определи към него и без да повлияе насоката на живота си, а заедно с това и своята временна и вечна участ. Иисус Христос е камъкът на Сион; Той е камък за препъване и камък на съблазън от една страна, и камък на нравствен прелом и на душевно спасение от друга страна, защото „всеки, който вярва в Него, няма да се посрами” (Римляни 9:33; Псалом 117:22-23; Исаия 8:14; 28:16; Матей 21:42; 1 Петр 2:4; Ефесяни 2:20).

Как да отгатнем и да разберем същността на Христовата личност? Можем ли да сторим това само с разума си? Можем ли да обхванем Иисус Христос с категориите на мисленето? Ние чувстваме, че колкото повече говорим за Иисус Христос, Той става толкова по-неизчерпаем за нас. Колкото повече се издигаме към Него, Той толкова по-високо се извисява в съзнанието ни. Със земни думи и понятия, с човешки съждения и формулировки Иисус Христос не може да бъде познат и характеризиран. Той може да бъде разбран донякъде само от тези, които Го търсят със сърцето си, които живеят с Неговото слово и които Го приемат в себе си.

В Евангелието от Лука се разказва, че митарят Закхей искал да види Иисус Христос, за да разбере кой е Той. Натрупалият се народ обаче му пречил; при това Закхей бил малък на ръст. Поради това той се затичал напред, покачил се на една смокиня, за да види Иисус Христос когато мине оттам (Лука 19:3-5). Ние също сме малки по духовен ръст и трудно можем да се издигнем до висота, на която се намира Иисус Христос, за да Го видим в цялото My неземно величие и да разберем кой е Той. Ние ще се удостоим да Го видим и да Го разберем в достъпна за нас степен, когато Той слезе при нас и се всели в душите ни поради нашия съкровен копнеж по Него, поради нашето желание да Го видим и поради нашата безгранична любов към Него. Ние не можем да Го видим и познаем, докато не чуем в душата си думите: „Слез no-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти” (Лука 19:5). Докато не допуснем Иисус Христос у дома си, докато не Го приемем в душите си и докато не заживеем с Него така, както св. апостол Павел и мнозина други известни и неизвестни светци, ние не можем да вникнем в тайнствената личност на Иисус Христос и не можем да Го познаем. Само който може да се похвали с думите на споменатия апостол: „вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Галатяни 2:20), Той ще разбере кой е Иисус Христос. Ако за постигане на обикновена истина необходима предпоставка е любовта към нейния предмет, както бяха изтъкнали това великите древногръцки философи Платон и Аристотел, то за познаването на Иисус Христос тя е още no-необходима. Ние трябва по-напред да Го обикнем със сърцето си и да прилагаме Неговото учение в живота си и едва тогава можем да Го познаем и разберем.Jesus Christ 2Който се приближава към Иисус Христос с чист ум и с открито сърце, с желание да види действителния My образ и да Го обикне, може да почувства непосредствено и да осъзнае, че Иисус Христос не е обикновен човек. Той не е и само гениален човек. Иисус Христос въобще не може да бъде вграден в тесните граници на понятието „човек”, защото в Него се откриват характерни черти, които далеч надхвърлят ограничените човешки възможности. Несъмнено в образа, живота и делата на Иисус Христос има истински човешки елементи; в тях блести с непотъмняваща сила възвишената, идеалната, вечната човечност. Тази човечност обаче е одухотворена и далеч надхвърля всички възможности на подвластния на греха и нравствено слаб човек. В Христовата човечност се долавя неземното сияние на божествеността.

Нито една човешка личност не може да се сравни по духовно величие и неземна красота, по нравствено  съвършенство, творческо и благодатно въздействие с личността на Иисус Христос. Дори мисълта за сравнение между знаменит философ или самоотвержен борец за човешко благо и Иисус Христос, та бил той най-знаменият философ или самоотвержен борец е неуместна, дръзка и светотатствена[175].

Образът на Иисус Христос блести с чиста и възвишена човечност, която прелива в божественост. Никъде човечност и божественост не са така близки една до друга, не са така органично свързани една с друга и не са така вътрешно проникнати една от друга, както в лицето на Иисус Христрс. Тук човечността толкова е чиста и възвишена, че съвсем естествено е издигната до божествеността и ипостасно съединена с нея. Но и божествеността от своя страна тук така се е доближила до човечността и е толкова човечна, че последната е удостоена да влезе в ипостасно единство с нея. В образа на Иисус Христос човечността е божествена и божествеността е човечна. Така че Иисус Христос е чудно и неповторимо съчетание на истинска, възвишена човечност със съвършена, свята божественост.jesus-lammet-og-lc3b8venПрекрасен израз на това дала светата Църква чрез учението си за богочовешкия характер на Христовата личност. Православната църква въз основа на божественото Откровение, на свещената традиция и на благодатно-религиозния опит на най-издигнатите си синове нарича Иисус Христос Богочовек (ueandros или ueanurwpoz); тя вижда в Неговата личност неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно съединение на съвършена човешка и съвършена божествена природа. Иисус Христос е човек и Бог едновременно: Той вмества в лицето Си Син Човечески и Син Божи. Названието „Емануил”, което означава „с нас е Бог” (Исаия 7:14; Матей 1:23), и което е дадено на Иисус Христос по Божие откровение, най-добре отговаря на богочовешкия характер на Неговата личност. В нея Бог се облякъл в човешки образ, приел човешка природа, въчовечил се, станал човек, без, да престава да бъде Бог.

Иисус Христос е Син Човечески, защото в Него човешката природа е проявена в пълнота, получил е най-чиста, най-съвършена, най-идеална форма. В четирите евангелия Иисус Христос осемдесет и два пъти нарича Себе Си Син Човечески. Така бива наричан Той и в другите книги на Новия Завет. Син Човечески – колко дивно звучат тези думи в устата на Иисус Христос, когато Той ги отнася към Себе Си! На никого, на никого до сега не е дошло на ум да се нарича Син Човечески, макар че всички хора са човешки синове и в някаква степен имат право да се наричат така. Не само в месиански, но и в буквален смисъл на думата само Иисус Христос е Син Човечески, защото само Той е истинският и вечен Човек. Син Човечески означава не само очаквания и рисуван от пророк Даниил Месия (Даниил 7:14 сл.). Той заедно с това е съвършеният и вечен Човек, вторият и небесният Адам (1 Коринтяни 15:45). Който не принадлежи нито на определено време, нито на народ или нация, Който въплъщава в Себе Си вечно човешкото  в  съвършен  вид  и  поради  това е вечен идеал за  човешко усъвършенстване. Син Човечески означава вечната цел, към която е устремена човешката история. Едва ли има no-велико название от Син Човечески, защото в него се обхваща човешкия образ в неговата идеална чистота, както той е излязъл из ръцете на своя божествен Творец, и в него се очертава човешкият образ в неговата богоподобна пълнота. У Иисус Христос като Син Човечески не се забелязват само семената на вложения в човешката природа Божи образ, а също сияят в пълнота всички Божии съвършенства, защото Той е въплътен Бог Слово, защото Той е сияние на славата и образ на Божията ипостас (Евреи 1:3). Иисус Христос е Син Човечески, защото Той е човекът, за когото копнеело човечеството в най-съкровените си мечти и чието величие предчувствало в своите най-висши постижения. „Ето Човекът!” (Иоан 19:5) – тези думи на римския прокуратор Пилат, отнесени не без Божие промислително  въздействие към Иисус Христос, остават безсмъртно свидетелство за съвършената човешка природа на Христос Богочовека. Величественият образ на човека, който хората на художественото творчество, на  философския  размисъл  и  на  етическото  вдъхновение са чертаели  пред съзнанието си чрез въображението, за да черпят от него сила за живот и творчество, е реално въплътен в Христос Богочовека. Съвършеният човек, който украсява живота, за когото копнее всяко човешко същество и се бори да се доближи до него чрез  упорита работа за своето саморазвитие и усъвършенстване, чрез трудови подвизи и творчески постижения за социална правда на земята и за братска любов между всички хора – сияе като пътеводна звезда на човечеството в трудния му път напред и нагоре в лицето на Христос Богочовека. Поради пълнотата и съвършенството на човешката природа на Христос Богочовека Той има световно значение: за разлика от всички други национални и временни образци Иисус Христос е общочовешки вечен идеал.jesus christИисус Христос е Син Човечески, тоест съвършен човек и всечовешки образец, защото същевременно е Син Божи. Още при кръщението на Иисус Христос глас от небето известил, че Кръщаваният е Син Божи (Иоан 3:17). Така Го наричат и учениците My. Когато Иисус Христос запитал за кого Го смятат учениците My, които живели заедно с Него, непрекъснато слушали словата My и били свидетели на чудесата My, те чрез апостол Петър незабавно и без колебание отговорили: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог (Матей 16:16; ср. 14:33; Лука 9:20; Иоан 6:69). Названието Син Божи, с което се нарича Иисус Христос, не е условно и символично. Иисус Христос се нарича Син Божи в буквалния и безусловен смисъл на думата, а не както могат да се наричат всички човеци синове Божи поради сътворяването им от Бога и отношението им към Него като към техен небесен Отец. За разлика от всички други хора Иисус Христос е Единородният Син Божи, Който предвечно се ражда от Бог Отец, единосъщен с него по божествената Си същност и вечно съпребивава с Него. От безпределна свята любов към човеците Той се въплъти, за да ги избави от греховното  им  състояние и да им посочи пътя и идеала за безгранично усъвършенстване и богоуподобяване.

Никога незамиращият интерес към личността и делото на Иисус Христос и  жадният  устрем  на  милионите  вярващи  да  следват  Иисус  Христос,  да изобразяват в душите си Неговия пречист образ и да осъществяват в живота си Неговите божествени завети, могат да бъдат разбрани и обяснени само чрез богочовешкото достойнство и величие на Христос Спасителя. В историческото лице на Иисус Христос е въплътено второто божествено лице на Свята Троица. Иисус Христос е въплътен Бог. Ето защо в историческото лице на Иисус Христос може да се познае невидимият Бог. Въз основа на личния си духовен опит истинският християнин дълбоко вярва в Христовите думи: „Който е видял  Мене,  видял е Отца” (Иоан 14:9). Историческата личност на Иисус Христос не би могла да упражнява толкова голямо,  всестранно  и  преди  всичко  религиозно-нравствено  влияние  през вековете, ако тя би носила само човешки характер. За нас е от изключителна важност, че Иисус Христос е Син Човечески – Той е съвършен човек, защото по този начин Той ни е близък, роден, свой. Но за нас безмерно no-важно е, че Иисус Христос наред с това е и Син Божи. Чрез божествения характер на Своята личност Иисус Христос ни разкри в човешки образ своето величие на Бога, озарява ни с пречистите лъчи на Божието свято сияние, подтиква ни да се освободим от робството на злото, претворява ни за нов живот в  дейно братолюбие и миролюбие и ни отваря дивните чертози на вечния живот. Когато човек изостави всекидневните си грижи и под влияние на извиращите из богоподобната му природа и благодатните озарения импулси потърси висшето си назначение, той закопнява по вечния Христос, лесно Го открива и намира в Него това, което е търсил и което му е било най-потребно, за да възпълни своята непълнота, да води смислено и достойно човешко съществуване и да постигне спасение и вечен живот. Евангелският образ на Иисус Христос привлича и пленява, защото в Него се проявява богочовечеството – съкровеният копнеж и висшето  назначение  на  човешкия  род.  Във  всеки  ред  от  евангелските повествования долавяме богочовешкия образ на Иисус Христос, защото Той не е само съвършен човек, но и съвършен Бог. Само чрез въплътената в Иисус Христос божествена природа Той обайва, Той говори като никой друг – властно благовести божествената истина и мъдрост. Той постъпва като никой друг – извършва дивни чудеса, с които изцерява не само тела, но и души, Той блести с нравствена чистота, притежава безгрешност и святост.El Greko,  Jesus ChristХристос е Богочовек! Ето същността на Христовата личност! Тук се разкрива чудният Му образ. Ето непресъхващият извор за мощното влияние на Христовата личност върху сърцата на милиони вярващи в миналото и сега! Тази е скритата двигателна пружина за победното шествие на християнството в световната история и за творческото му въздействие върху развитието на човечеството. Поради богочовешкото Си достойнство и величие Иисус Христос с пробитите Си от гвоздеите ръце разклати устоите на древните царства, на първо място на могъщата римска империя,отклони вековете от коритото на привечното им течение и чрез Своите възвишени принципи за правда, обич, мир и съвършенство продължава да царува в съзнанието на голяма част от човечеството.

Богочовешкото величие на Иисус Христос и излъчващото се от Него сияние на светостта преживяват на първо място вярващите. Тяхната любов към Иисус Христос отваря очите на сърцата им да видят Спасителя в неизмеримия My духовен ръст и да се преклонят пред Неговата божественост. Личността на Иисус Христос за тях е най-великият,  най-възвишеният  и същевременно най-близкият предмет между всички действителни предмети; в битието на Иисус Христос те са уверени повече, отколкото в собственото си съществуване, тъй като Иисус Христос живее в техните души (Галатяни 2:20), и е най-драгоценната част от тяхното духовно същество. Без Иисус Христос те се чувстват слаби, а с Иисус Христос се съзнават силни и близки на Бога.

Богочовешкото величие на Иисус Христос не останало скрито и за мнозина гении на човечеството, някои от които били скептици, дори невярващи в християнския смисъл на тази дума. Поради ограниченото място, тук ще приведем изказванията само на някои от тях.Иисус и Каиафа, който си разкъсва дрехитеБележитият мислител, поет и историк Иохан Г. Хердер (1744-1803) в главното си съчинение „Идеи към философията на историята на човечеството” по следния начин обрисува свръхчовешкия образ на Иисус Христос и дава израз на преклонението си пред Него: „Седемдесет години преди залеза на юдейската държава се роди в нея един Човек, Който предизвика революция както в мислите, така и в нравите и бита на хората. Той беше Иисус… Най-чиста хуманност  се  съдържа  в  малкото  речи,  които  имаме  от  Него;  хуманност доказваше в живота Си и нея потвърди чрез смъртта Си.” Обръщайки се към Иисус Христос, Хердер казва: „Почтително се прекланям пред Твоя благороден образ, пред Тебе, Който си Глава и Основател на царство от толкова велики цели, от толкова действени подбуди… Пред цялата история, която произхожда от Тебе, аз виждам само Твоя тих образ[176].”

Философът Имануел Кант (1724-1804), основателят на критицизма, напълно в духа на своята система вижда в лицето на Иисус Христос най-съвършеното въплъщение на идеята за човечността. В  съчинението си „Религията само в границите на разума” Имануел Кант твърди, че Първообразът на нравственото съвършенство е слязъл при нас от небето, че Той е приел човешка природа в лицето на Иисус Христос. На това съединение с нас може да се  гледа  като  на  снизхождение,  ако  си  представим  как  Този  божествено настроен Човек като Първообраз на нас, макар и да е бил свят и като такъв не е следвало да търпи никакви страдания, ги приел в най-висша мярка, за да насърчи най-доброто в света[177].

Според именития философ Иохан Фихте(1763-1814) схващането за абсолютното единство на човешкото съществуване с божественото е най-дълбокото познание, до което човек може да се възвиси. Преди Иисус то не е било известно на никого. Пръв до него се издига Иисус Христос. И това е дивно чудо (ungeheures Wunder). „И наистина, вярно е – отбелязва Фихте, – че Иисус от Назарет по напълно превъзходен и недостъпен на никое друго лице начин е Единородният Син Божи и че всички времена, които са способни да Го разберат, ще трябва да Го признаят за Такъв[178].”Jesus Christ 3Ваймарският поет и мъдрец Иохан Гьоте (1749-1832) в романа си „Вилхелм Майстер” нарича Иисус Христос „божествен човек”. При това „Той се проявява в живота като истински философ.” Веднага след този израз Гьоте бърза да предпази от недоразумение и прибавя: „Не се смущавайте от този израз”, защото Иисус Христос се проявява „като мъдрец в най-висшия смисъл на  думата.  Той  стои  здраво  на  Своята  позиция;  Той  върви  по  Своя  път неотклонно  и  като  привлича  към  Себе  Си  по-ниското,  като  позволява  на незнаещите, на бедните, на болните да участват в Неговата мъдрост, в Неговото богатство, в Неговата сила и заради това изглежда да се изравнява с тях. Той от друга страна не отхвърля Своя божествен произход; Той смело се изравнява с Бога,  Той  обявява  Себе  Си  за  Бог.  По  този  начин  Той  още  от  Своята младенческа възраст предизвиква учудване у заобикалящите Го, спечелва една част от тях за Себе Си, настройва друга против Себе Си и показва на всички, които желаят да се издигнат високо в знанието и живота, какво трябва да очакват от света[179].” В лицето на Иисус Христос „Бог прие плът и кръв на човек, та човека до Бог да въздигне[180].”  

В разговорите си с Екерман Гьоте приема и четирите евангелия за „напълно достоверни, защото в тях се чувства отблясъкът на величие, което произлиза от личността на Христос и което притежава божествен вид, както само веднъж Божественото се е явило на земята”. Поради това „духовната култура може да напредва непрестанно, естествените науки могат да се развиват във все по-голяма широта и дълбочина и човешкият дух може да се разширява, колкото може, все пак той никога не ще надмине висотата и нравствената култура на християнството, както то сияе и блести в евангелията[181].” Макар че имало периоди в живота на Гьоте, когато в душата му се пораждали съмнения и колебания в християнската вяра, той се стараел да ги превъзмогва и още повече се утвърждавал във вярата си. Забележителна е следната му лична изповед: „Много обичам Иисус Христос и много вярвам в Него; благодаря на Бога, че вярвам в Него… Имаше време, когато бях Савел; слава на Бога, че съм Павел[182].”

Датският мислител Сьорен Киркегард (1813-1855), чието влияние и днес не е намаляло в съвременния екзистенциализъм, пише, че Иисус Христос е вечно жив и съвременен. „Неговото име се благовести по целия свят… Неговото учение промени състоянието на света, то победно прониква всички сфери на живота”. Въз основа на това светската история доказва, че „Иисус Христос бил велик Човек, може би най-великият”. С това не се задоволява вярващият човек, който чрез своята интуиция вижда по-далече и по-дълбоко. Пред него Иисус Христос се засвидетелства като Бог, Който се явил в света в унизен вид, но някога ще дойде в Своето неземно и вечно величие[183].Jesus Christ and His Mother St. Mary - 9Според бележития  английски  писател Томас Карлайл(1795-1881) човечеството се издигнало до най-голяма висота в лицето на Иисус от Назарет – в Неговия живот, в Неговата биография и в основаната от Него религия. „Нещо по-висше човечеството още не е достигнало[184].”Иисус от Назарет е чисто въплъщение на Божеството. Съответно на това християнското учение „във всяко отношение е божествено”. Също така и християнските добродетели са божествени и те не следва да се сравняват с добродетелите на философската етика, тъй като те са от съвсем друга категория и са много различни от последните,  както  една  съвършена,  идеална поетическа  творба  от  едно упражнение по смятане[185].

Сред  гениите  на  славянска  Русия  ще  споменем  само  Фьодор  Михайлович Достоевски (1821-1881), защото той се издигнал до вярата на Иисус Христос чрез горнилото на упорити съмнения и запечатал Неговия богочовешки образ в душата си чрез задълбочен личен духовен опит. По пътя на трагични съмнения и големи душевни борби Фьодор Михайлович Достоевски се възвисил до вярата в Иисус Христос. „Аз – изповядва писателят в лично писмо до Наталия Дмитриевна Фонвизина – съм дете на века, дете на неверието и съмнението досега и дори (аз зная това) до гроба. Какви страшни мъчения ми костваше тази жажда да вярвам, която е толкова по-силна в душата ми, колкото повече са в мене доводите против вярата. А понякога Бог ми изпраща минути, в които съм напълно спокоен; в тези минути аз обичам другите и намирам, че съм обичан от тях, и в такива именно минути аз си съставих символ на вярата, където за мен всичко е ясно и свято. Този символ е твърде прост; ето го: вярвам, че няма нищо no-прекрасно, по-дълбоко, по-разумно, по-мъжествено и по-съвършено от Христос, и не само няма, но с ревнива любов казвам на себе си, че не може и да има. Нещо повече, ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината, и действително истината би била извън Христос, то на мене no-скоро ми се иска да остана с Христос отколкото с истината[186].”Най-силната част от тази собствена вероизповед Фьодор Михайлович Достоевски по-късо вложи в устата на своя герой Ставрогин от романа „Бесове”. Според напомнянето на Шатов той казал: „Ако биха ми доказали математически, че истината е извън Христос, то аз и тогава no-скоро бих се съгласил да остана с Христос,  отколкото  с  истината[187].” До  тази  вероизповед  Фьодор  Михайлович  Достоевски достигнал,  като  преминал  през  огненото  горнило  на  мъчителни  съмнения. Затова тя била за него непоклатна. В тетрадката си по повод „Легендата за великия инквизитор” Фьодор Михайлович Достоевски отбелязва: „И в Европа няма и не е имало такава сила на атеистически изрази; така че аз вярвам в Христос и Го изповядвам не като дете; моята осанна е преминала през голямото горнило на съмненията[188].”

Гениалният музикант и поет Рихард Вагнер (1813-1883), колкото и да бил увлечен от песимистическия философ Артур Шопенхауер в своеобразно преклонение пред личността на Буда винаги признавал превъзходството и най-вече божественото достойнство и величие на Иисус Христос. Според дълбокото убеждение на Рихард Вагнер, Иисус Христос не е бил само мъдрец, какъвто бил Буда, Той бил „божествен”. Мисията на Иисус Христос в света – според Рихард Вагнер – се състояла в това да изкупи, да обнови нравствено и да спаси всички хора, включително и „бедните духом”, а не да учи малцина избраници на духа да вървят по пътя на познанието. Иисус Христос не е обикновен мъдрец, Той е Изкупител и Спасител на човечеството. При изпълнение мисията Си в света Той не посочва пътя на изкуплението чрез знанието, достъпно на малцина избраници, а чрез Своя личен пример: Той отдаде собствената Си кръв и Собственото Си тяло като най-висша изкупителна жертва[189]. Според Рихард Вагнер най-висшето благо на човека е да знае, че Изкупителят живял на земята. Много мъченици и светци е имало на земята, обаче от тях само Иисус Христос е „божествен”. Всички светци са постигнали святост чрез Божията благодат, чрез чието съдействие те от грешни хора се издигнали до свръхчовеци. Само Иисус Христос е божествен; у Него не се разгаряла страст; Той по природа притежавал „божествена  чистота”.  Иисус  Христос  е  съчетавал  в  Себе  Си „най-чиста божественост” и „най-чиста човечност”. В това отношение ние имаме пред себе си „несравнимо единствено явление Всички други се нуждаят от Спасител. Той е Спасителят[190].”Christ risen!Световноизвестният немски историк Леополд Ранке (1795-1886) в своята  многотомна „История на света” нарича Иисус Христос „най-неопетненото,  най-дълбокомисленото  и  най-човеколюбивото  Същество  на света”. Според него „не е имало на земята нищо no-безгрешно и могъщо, по-възвишено и свято от дейността, живота и смъртта на Иисус[191].”  Значи и пред погледа на обективния историк Иисус Христос се открива и очертава като единствена и изключителна, като богочовешка личност.

От особена важност е да изтъкнем какво е отношението към Иисус Христос на цзвестния френски езиковед, историк, критик и писател Ернест Ренан (1823-1892), който е прочут най-вече със своята пресловута книга под надcлов „Животът на Иисус”. Известно е, че в нея той се опитва да лиши Иисус Христос от Неговата божественост. Не ще бъде безинтересно да отбележим, че подбудата да се залови с такова начинание е може би на първо място голямата парична сума, която получил. „Ренан под маската на привидно благочестие към Иисус станал модерен Юда само с тази разлика, че той направил за себе си no-добра сделка. Докато Юда се задоволил само с тридесет сребърника, Ренан получил от евреина Ротшилд хонорар един милион франка, както разказва младият Дюма[192].”Въпреки това Ернест Ренан отстъпвал от основния дух на съчинението си и вмъквал в него прекрасни редове, където изразил своето преклонение пред богочовешкото  величие  на  Иисус  Христос.  Според  него  Иисус  Христос  е „Човек от необикновена величина”. „Иисус – заявява Ернест Ренан – никога няма да бъде надминат. Култът към Него вечно ще се подмладява. Над Неговата история ще бъдат проливани сълзи безкрай. Неговите страдания всякога ще бъдат близки на най-добрите сърца. През всички векове ще бъде признавано, че между човешките синове никога не се е раждал no-велик от Иисус[193].” На друго място в книгата си Ернест Ренан се обръща към Самия Иисус Христос със следните знаменити думи: „Да бъде вечна славата Ти, благородни Инициаторе! Твоето дело е завършено. Твоята божественост е утвърдена. Не се бой, че изградено с Твоите усилия здание ще бъде разрушено поради грешка. Ти си такъв крайъгълен камък на човечеството, че да бъде изтръгнато Твоето име от тоя свят, би значило да бъдат разклатени основите на вселената[194].” Господ Иисус ХристосФридрих  Паулсен (1846-1908), професор по философия и педагогика  в Берлинския   университет,   е   световноизвестен учен. Неговите съчинения, ”Въведение във философията” и „Система на етиката” претърпели издания и са преведени на няколко езика, включително и на български. Фридрих Паулсен навсякъде  в  съчиненията  си  отдава  дължимата  почит  към  християнската религия от гледище на философията и на етиката. В евангелията – забелязва Фридрих Паулсен – „са се запазили истинските черти на Иисус и Неговите изречения  в  оригинал,  от  които  бихме  могли  да  се  възползваме,  за  да нарисуваме  образа  My[195].”  В  живота  и  дейността  Си  Иисус  Христос  бил възвишена и борческа личност. „Той стоеше по-горе от религията и нравите на Своя народ; у Него бе се формирало по-друго, по-високо отношение към Бога от онова, което бе познато на Неговия народ; и поради това праведността на Неговия народ – страхливо, жалко и същевременно самодоволно изпълнение на закона – не Го задоволяваше. И Той освободи Себе Си и учениците Си от закона на Своя народ; Той нарушаваше съботата и учеше и учениците Си да постъпват така; вместо това Той им даде нова заповед: „обичайте се помежду си”.  А  тъй  като  съществуващата  по  това  време  система  на  обективната нравственост не можеше да гледа спокойно на това, то Той встъпи в неравна борба с нея, която борба завърши с Неговата смърт. В борбата и страданията Му Го крепеше, вдъхновяваше и придаваше нови сили непосредствената увереност в Собственото My изключително назначение. Той е изпратен от Бог Отец да проповядва  ново  царство  на  любов  и  милосърдие: „Моята  храна е да изпълнявам волята на Този, Който Me е пратил.” Иисус служи за вечен образец на всички борещи се за царството Божие, жадни за правда, на всички тези, за които в живота има малко сила и дух, любов и свобода, на всички, които от все сърце са изказвали своите чувства и възгледи и после са били разпъвани и изгаряни от тълпата – безразлично, културна или некултурна е била тая тълпа[196].” Както целият земен живот, така и последните дни, кръстните страдания и голготската смърт на Иисус Христос са изпълнени с неземна възвишеност. „Иисус умира не с проклятие на уста, а с молитва: Прости им, защото те не знаят какво вършат. Това, което искат – да Me погубят – няма да им се удаде. Те съдействат на това, което не искат: проклятие ще падне над тях – но не Мое проклятие,  а  проклятие  заради  собствените  им  постъпки,  съгласно  вечния космически  порядък[197].” В  съчинението  си „Въведение  във  философията” Фридрих Паулсен счита Иисус Христос за въплътен Бог и изповядва вярата си в Него. „Ти – пише Паулсен – слушаш Евангелието, вдълбочаваш се в думите и живота на Иисус, ти преживяваш историята на Неговите страдания и смърт и казваш заедно със стотника: Този наистина бил праведен Човек и Божи Син. Тук ти се открива смисълът на живота; ето чрез какво и за какво съществува действителността[198].” Според Паулсен Иисус Христос е „Бог в човешки образ[199].” Аз – заявява Паулсен – „несмущаван от подигравките на присмехулниците и от омразата на пазителите на буквалния хомот, вярвам в Бога, Който се откри в Иисус. В живота и смъртта на Иисус ми се откри смисълът на живота, въобще смисълът на света[200].”  Следователно Паулсен е съгледал Иисус Христос в богочовешкото My величие и открил в Неговото Евангелие най-важната философска и етическа истина – тази за смисъла на човешкото съществуване.Jesus Christ (175)Вилхелм Вундт(1832-1920) е един от най-бележитите всеобхватни и синтетични умове на нашия век. Той с еднаква гениалност и плодовитост разработва важни проблеми из областта на психологията,  етиката,  систематичната  философия  и  историята  на  философията  и  етиката.  В  своето съчинение „Система на философията” Вилхелм Вундт описва Иисус Христос като основател на най съвършената нравствена религия.Иисус Христос е „нравствен образец”. Той въплъщава в Себе Си „най-зрялата нравственост”. В това My качество Той трябва да бъде считан като „най-благородния свидетел на безкрайната и поради това непознаваема, обаче необходимо мислена съвършено адекватна на нравствения идеал Основа и Цел на света[201].”

Бележитият немски философ Рудолф Ойкен (1846-1926) оценява Христовата личност в капиталното си съчинение „Възгледите за живота на великите мислители”.  Сред  цялата  галерия  най-велики  мислители  Иисус  Христос  е представен като „изключителна личност”. Своето сигурно превъзходство над другите религии християнството дължи на обстоятелството, че то се изгражда „върху живота и битието на една Личност, която високо била издигната над всичко низше и дребнаво от човешки вид, която свързала с най-дълбокото усещане на болка победно нревъзмогваща сила, Която чрез силата на любовта открила нови дълбочини на действителността, дори привела до нов свят на човечност. И същевременно Тя даде чрез своята участ образец на човешки живот, за чиято впечатлителност не можаха да заключат себе си дори и най-твърдите духове”. Влиянието на Христовата личност – според Рудолф Ойкен – не се ограничава само върху църковните кръгове, то се простира върху живота на човечеството въобще. „Също и за този живот Тя означава най-великия от всички преврати и призовава духовете към най-важното от всички решения”. Тя изисква пълно  преобразуване  на  действителността  заедно  с нейните ценности. Това не може да се извърши само с човешки сили, а чрез съвършената божествена любов, която Иисус Христос откри на света. Въз основа на нея възниква нов свят на човечност, „където личността на Иисус ще придобие трайно  значение,  където  ще  владее  убеждението, че  чрез Неговото дело човечеството е намерило истинските основи на действителността и по този начин и проникнало в структурата на своето битие”. По-нататък Рудолф Ойкен задава въпросите: На какво се дължи, че ние не можем да се освободим от Иисус и се чувстваме заставени все отново да се връщаме към Него, да се занимаваме с Него, да търсим отношение към Него и това отношение да разглеждаме като най-важното, най-святото, най-съдбовното в живота ни? Защо не остарява Неговият образ, защо Той винаги е нов? На тези въпроси Рудолф Ойкен  отговаря  по  следния  начин: „Сигурно  заради  това,  защото  целият културен живот с всичките му блестящи и шумни постижения не изчерпват най-дълбоката основа на човека, защото най-вътрешна потребност го подтиква да търси във вечното битие и безкрайната любов вътрешен мир, истинска и чиста същност, спасението на своята душа. Но където се пробуди такъв копнеж, там е жива изповедта на апостол Петър: „Господи, къде да отидем? Ти имаш думи за вечен живот[202].”  

Освалд Шпенглер (1880-1936), бележит философ на историята и на културата, в епохалното си съчинение „Залезът на Запада” оценява личността на Иисус Христос като изключителна и несравнима. Той пише: „Несравнимото, с което младото християнство се издигна над всички религии на онова богато ранно време, е образът на Иисус. Във всички велики създания на онези години няма нищо, което може да се сравни с Него. Който тогава четял и слушал историята  за  Неговите  страдания,  както  тя  малко  преди  това  станала: последното влизане в Иерусалим, последната Тайна вечеря, часът на душевната борба в Гетсимания и смъртта на кръста, на него изглеждали незначително всички легенди и свещени приключения на Митра, Атис и Озирис[203].”Passion of Christ (124)Измежду представителите на точните науки да се спрем на отношението към личността на Иисус Христос на световноизвестния физик и астроном професор Алберт  Айнщайн  (1879-1955). И той, както  и  мнозина  други  гении  на човечеството, се прекланя пред величието на Христовата богочовешка личност и пред божествената ценност и  възвишеност  на  Христовото  учение.  Той изповядва: „Аз съм евреин, обаче лъчезарният образ на Назарянина произведе върху мене неотразимо впечатление[204].”Според Алберт Айнщайн образът на Иисус Христос, както той е представен от Лудвиг Левисон (Емил Лудвиг), е „повърхностен”. „Иисус е неизмеримо велик за хрумванията на   хора, които са майстори на израза.Никой не може  да унищожи християнството с остроумия[205].” Неунищожимото величие на Иисус Христос е отразено в евангелията; запечатените там слова са „чудно красиви” и „божествени [206]”.В чистото и неподправено учение на Иисус Алберт Айнщайн установява принципи, чрез чието осъществяване човечеството може да се спаси от социалните злини. Той казва дословно: „Ако еврейството на пророците и християнството на Иисус, както Спасителят го проповядвал, се очистят от всички по-късни наслойки… светът ще има учение, което може да излекува всички социални злини на човечеството[207].”

Накрая заслужава също да споменем, че видният швейцарски мислител Карл Ясперс, един от първите основоположници и представители на екзистенциалната философия, в излязлото му от печат (München, 1957) крупно съчинение „Die  groBen  Philosophen” (Великите  философи),  в  редицата  на избраните корифеи на философска мисъл в света поставя и Иисус Христос. За характеристиката на Иисус Христос като религиозен гений и на евангелското учение от философско гледище е посветена цяла глава.Господ Иисус ХристосЯсно е, че пред духовния поглед на вярващите Иисус Христос се изправя като   изключителна,   богочовешка личност.Той вечно ще сияе   със съвършенството  Си,  ще  вдъхва  смелост  и  сила  на  вярващите  в  Него  да извършват чудни подвизи на добродетелност и благочестие и да се издигат на богочовешка висота. Потокът на живота е отнесъл със себе си много човешки величия и споменът за тях е потънал в забрава или е напълно избледнял, за да не може да оказва каквото и да било творческо въздействие върху човешкото съзнание. В това отношение  Иисус  Христос е изключение. Поради богочовешкото достойнство на Неговия образ и поради вечно излъчващата се от Него  благодатна  мощ  Той  е  вечно  жив  и  незабравим  в  съзнанието  на човечеството. Браздата, на която Иисус Христос постави начало в живота и историята на човечеството, никога няма да бъде заличена от ураганите на вековете. Милиони хора и днес считат за най-голяма чест да се именуват християни, да носят в душата си свещения образ на Иисус Христос, да обръщат към Него молитвен взор за помощ, да поверяват в Неговите ръце кораба на живота си и върху Него да възлагат надеждата си за спасение и вечен живот. Вярата в Иисус Христос и днес е действена сила; тя вдъхновява и импулсира към добродетелност и  подвижничество,  към  творчество  и  мъченичество. Любовта към Христос Богочовека никога не е загасвала на земята. Тук винаги е имало и ще има хора, които заради Иисус Христос са готови на самоотричане и на саможертвеност.

– Чуй, сестро – рекъл веднъж един свободомислещ на милосърдна сестра, като наблюдавал с какво ангелско търпение и с каква нежна доброта се грижела за едного, който страдал от неизцерима болест, – чуй, мила сестро, да ми даваха по сто лева дневно възнаграждение пак не бих се съгласил да гледам такъв болник.

– И аз не бих се съгласила дори и за петстотин лева – отвърнала сестрата; след това тихичко прибавила: – но заради Христос всичко извършвам с радост [208].Иисус Христос възкресява дъщерята на ИаирЗаради Христос и днес се извършват чудеса на братолюбие, милосърдие и миротворство, защото Иисус Христос не е обикновен човек, а Богочовек, защото Той живя и умря като човек на земята, но възкръсна и вечно пребивава не само отдясно на Бог Отец на небесата, но и между нас като всемогъщ Бог. Поради богочовешкия характер на личността на Иисус Христос на Него се даде власт на небето и земята. Със силата на тази власт Той вечно пребъдва в душите на вярващите. ,,Аз съм с вас – каза Иисус Христос на верните Си – през всички дни до свършека на света” (Матей 28:20).

_________________________________

*Из книгата „Личността на Иисус Христос”. Източник – http://venelin.wordpress.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[173]. Anima humana naturaliter christiana. (Тertullian, Apologeticus adversus gentes pro Christianis. cap. XVII. J. P. Migne, Patrologiae cursus completus. Series latina. Paris 1878. T. col. 433.)

[174]. Tihamer Toth, Die Lehre Christi. Ubertr. von P. Bruno Maurer. Freiburg im Breisgau 1935. S. 1-2.

[175]. J. J. Rousseau, Emil oder Uber die Erziehung. Viertes Buch. Ubers. von H. Denhardt. Verlag Philipp Reclam jun. Leipzig. Bd. S. 200 f.

[176]. Johann Gottfried Herder. Ideen zun Philosophie der Geschichte der Menschheit. 4 Theil. 17 Buch. (Werke. 12 Theit. Bertin. Gustav Hempel. S. 31-32).

[177]. Immanuel Kant. Die Religion innerhalb der Grenzen der bloBen Vernunft. (Gesammelte Schnften. Herausg. von der PreuBischen Akademie der Wissenschaften. Berlin 1914. Bd. VI. S. 61).

[178]. Johann Gottlieb Fichte, Die Anweisung zum seligen Leben. 6. Vorlesung. Deutsche Bibtiothek in Berlin 1912. S. 96.

[179]. Goethe, Wilhetm Meisters Wanderjahre. II Buch. II Capitel. (Samtliche Werke. Stuttgart und Tubingen 1855. Bd. 18. S. 194, 196—197).

[180]. Der Gott war zum Menschen geworden. Um den Menschen zum Gott zu erheben. (Goethe, Winkelmann. Bd. XXVII. S. 47. Цит. по Dr. Theodor Deimel. Zeugnisse deutscher Klassiker fur das Christentum. 3 Aufl. Freiburg im Breisgau 1914. S. 39).

[181]. Johann Peter Eckermann, Gesprache mit Goethe. 9. Aufl. Leipzig 1909. S. 614.

[182]. Goethe. Brief 1773. Bd. XXVI. S. 208. (Dr. Th. Deimel, пос.съч., с. 111).

[183]. Soren Kierkegaard. Einubung im Christentum. (Prof. Dr. Gustav Piannmuller. Jesus im Urteil der Jahrhunderte. 2. Aufl. Bertin 1939. S. 541—543).

[184]. Thomas Carlyle, Sartor Resartus. (Prof. Dr. Gustav Pfannmuller; пос. съч. с. 544).

[185]. Thomas Carlyle, Essays. (Prof. Dr. Gustav Pfannmuller; пос. съч. с. 545).

[186]. Ф. М. Достоевский, Письма (1). 1832-1869. Под. ред. А. С. Долинина, Москва-Ленинград 1928. с. 142.

[187]. Ф. М. Достоевский, Бесы. (Собрание сочинений. М., 1957. т. VІІ. с. 264).

[188]. К. Мочульский, Достоевский – жизнь и творчество, Париж 1957. т. VII.

[189]. Richard Wagner, Religion und Kunst. (Prof. Dr. Gustav Pfannmuller, пос. съч., 475-476).

[190]. Hans von Wolzogen, Erinnerungen an Richard Wagner. (Prof. Dr. Gustav Pfannmuller. пос. съч., 474—475).

[191].Leopold von Ranke, Weltgeschichte. Wien, Zurich, Hamburg, Budapest 1928. Br. V. S. 18. Wedermann. Ich weiB Bescheid. Ив. Марковски, Животът на Иисус Христосq С., 1951, с. 15.

[192]. Hilarin Felder, Jesus von Nazareth, Paderborn 1937. S. 52—53.

[193]. Эрнест Ренан, Жизнь Иисуса. Перев. О. А. Крыловой. С б., с. 313.

[194]. Пак там, с. 294.

[195]. Фр. Паулсен, Система на етиката, С., 1912, т. 1, с. 65.

[196]. Пак там, 273-274.

[197]. Пак там, с. 246.

[198]. Friedrich Paulsen, Einleitung in die Phitosopie, Berlin 1929, S. 288.

[199]. Пак там, с. 273.

[200]. Пак там, с. 275.

[201]. Wilhelm Wundt, System der Philosophie. 2. Aufl. Leipzig 1897. S. 669-670.

[202]. Rodolf Euken, Die Lebensanschauungen der groben Denker. 20. Аufl. Berlin 1950. S. 151 ff. Cp. Gustav Pfannmuller, пос. съч., 491-493.

[203]. Oswald   Spengler,   Der   Untergang   des   Abendlandes.   Umrisse   einer   Morphologie   der Weltgescichte. Band: Welthistorische Perspektiven, 15. Aufl, München 1922, S. 25.

[204]. Cnисание „Geisteskampf der Gegenwart”, Gutersloh 1930, S. 235.

[205]. Cnисание „Geisteskampf der Gegenwart”. Guterstoh 1930.

[206]. Пак там.

[207]. Списание „Оран“, година І, кн. 1. С., 1933, с. 13. Вж. no-подробно за отношението на професор Алберт Айнщайн към религията въобще и към християнството по-специално в статията ми за него в „Църковен вестник”, год. 56, бр. 25. С., 1955, 4-6.

[208]. Този случай е разказан от професор Tichamer Toth, пос. съч., с. 105.

Първо изображение: авторът, проф. Иван Панчовски (1913-1987).

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.

Следва

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s