Ориген

Глава втора

За Христа

1.Преди всичко е нужно да знаем, че у Христа едно нещо е Неговата божествена природа, защото Той е единородният Син Божий; и друго – човешката природа, която Той възприел в последните времена съгласно (Божественото) предначертание. Впредвид на това, отначало трябва да разгледаме какво означава единороден Божий Син. Известно е, че Той бива назоваван с много имена в зависимост от обстоятелствата. Така Той се назовава Премъдрост, както откриваме в словата на Соломон: „Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; отвеки съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете“ (Премъдрост Соломонова 8:22-25). Назовава се Той и първороден, както говори апостола: „Той е роден преди всяка твар“ (Колосяни 1:15). Обаче първороден не е нещо различно по природа от Премъдростта, но е едно и също (с нея). Накрая, апостол Павел казва, че Христос е: „Божия Сила и Божия Премъдрост“ (1 Коринтяни 1:24).

2.Нека обаче, никой не мисли, че назовавайки Сина Премъдрост Божия, ние имаме впредвид, че Той е нещо имперсонално (безличностно) – като например, да смятаме, че Той не е живо същество (animal), а някаква вещ, която прави хората, възприемчиви към свойствата и разбирането ѝ, мъдри съприкосновявайки се с техния ум. И тъй, след като веднъж е правилно разбрано, че единородния Син на Бога е Негова Премъдрост, съществуваща субстанциално (substantialiter subsistentem), то, по мое мнение, нашият разум не бива да блуждае в догадки от рода на това, има ли в самата субстанция на Сина нещо телесно; защото всичко телесно има вид, или цвят, или величина, но кой здравомислещ човек би търсил цвят или величина на размера в Премъдростта, именно като премъдрост? Бог Отец, никога, дори само за миг, не е съществувал, без да поражда тази Премъдрост: така е длъжен да мисли и вярва всеки, който желае правилно да говори и мисли за Бога. В действителност, ако Бог бе родил Премъдростта в някакъв момент, преди който Тя не е съществувала, то това би означавало, че Той не е можел или е можел но не е искал да Я роди по-рано. Но такова нещо не може да се мисли за Бога. Съвсем ясно е, че и другото предположение – че Бог е преминал от състояние в неспособност към състояние на способност [да роди Сина] или че, при наличието на способност е забавил или отложил раждането на премъдростта – е и нелепо, и нечестиво. Ето защо, ние изповядваме, че Бог винаги е бил Отец на Своя единороден Син, [Който е] от Него роден и от Него получаващ своето битие, обаче извън всяко начало – не само такова, което би могло да се раздели на някакви времеви протежения, но и такова, каквото само един ум (mens) сам по себе си би могъл да съзерцава, и което се съзерцава, тъй да се каже, чисто мисловно и духовно (animo). И тъй, длъжни сме да вярваме, че Премъдростта е родена преди всяко начало, което може да бъде назовано или мислено. В Самата тази Премъдростта (sapientiae subsistentia) се е намирала всичката сила (virtus) и предначертанието (deformatio) на бъдещото творение – и онова, което съществува със самото създание мира (principialiter), и онова, което се е случило впоследствие (cosequenter): всичко това било предначертано и вложено в Премъдростта чрез силата на Провидението.

Впредвид на това, че творенията били предуказани и предначертани в Самата Премъдрост, Премъдростта говори за Себе Си чрез Соломона, че е сътворена от Бог като начало на пътя Му или, което е същото – Тя съдържа в Себе Си началата, или формите, или видовете на всички творения.

3.И тъй, когато се говори, че Премъдростта е начало на Божиите пътища и че тя е сътворена – това, по наше мнение, означава, че Премъдростта предначертава и съдържа в Себе Си началата на всички твари. Така също трябва да се разбира и наименованието на Премъдростта – Слово Божие, а именно в такъв смисъл, че Премъдростта открива на всички останали (същества), тоест на всички твари, познанието (rationem) на тайните и всичко съкровено, съдържащо се в (intra) Божествената Премъдрост: Тя се назовава Слово, защото служи като тълкувател на тайните на Духа (mentis). Ето защо, на мен ми се струват правилни думите от „Деяния на Павла“: „Тук е Словото. Същество живо“(animal vivens). Що се отнася до Иоан, той говори още по-възвишено и прекрасно, когато в началото на своето Евангелие казва, че Словото е Бог. Той казва така: „И Бог бе Словото. То бе в началото у Бога“ (Иоан 1:1-2). Ето защо, нека онзи, който приписва (времево) начало на Словото, си дава сметка, че по този начин охулва и Самия нероден (ingenitum) Отец, отрицавайки истината, че Той винаги е бил Отец и винаги е раждал Сина, и винаги е притежавал Премъдрост, във всичките предшестващи времена, както и да бъдат наричани те – векове, периоди или каквото и да било друго, което може да бъде изказано на човешки език.

4.Този Син е Истината и Живота за всичко съществуващо. И с право! Как биха могли да живеят всички сътворени същества, ако не благодарение на Живота? Или как би могло да съществува истина за тях, ако не произхожда от Истината? Или как биха могли да бъдат разумни същества, ако преди тях не бе съществувало Словото или Разума? Или как биха могли те да мъдруват, ако не бе Премъдростта? Но тъй като на някои твари предстояло да отпаднат от живота и да причинят на самите себе си смърт – защото смъртта не е нищо друго освен отпадане от живота – но тъй като, в същото време, разбира се, не е възможно, ако нещо бъде сътворено веднъж от Бога, то да погине напълно, то, впредвид на това, още преди (появата на) смъртта, трябва де е съществувала такава сила, която би могла да разруши тази бъдеща смърт и да бъде възкресение. Това възкресение се осъществило в нашия Господ и Спасител – именно това възкресение, което пребивава в Самата Премъдрост Божия, и в Словото, и в Живота. И тъй като, на някои сътворени същества, нежелаещи завинаги да останат непреклонни, неизменни и пребиваващи с еднакво и спокойно равновесие в една и съща благодат, предстояло да се извърнат, изменят и отпаднат от своето (естествено) състояние – разбира се вследствие на това, че доброто не им е присъщо по природа, тоест субстанциално, а акцидентално – впредвид на това, Словото или Премъдростта Божия станала път. Премъдростта затова се назовава път, защото води към Отца тези, които Я следват.

И тъй, всичко което казахме за Божията Премъдрост – всичко това, в пълна степен важи и за наименованията на Сина Божий Живот, Слово, Истина, Възкресение, защото всички тези наименования произлизат от Негови сили и действия (енергии), и не съществува и най-малкото основание, под тези наименования да се разбира нещо телесно, имащо величина, или форма, или цвят. Синовете човечески, видими за нас, или децата на други животни съответстват на семената на своите бащи или майки в чиято утроба са били формирани; от тях те получават всичко, което имат при появяването си на този свят. Но да се сравнява Бога Отца – в раждането на Своя единороден Син и в даруването му на битие (in subsistentia), – с каквито и да било родители из числото на людете или на някакви други същества – това е и нечестиво, и беззаконно. Рождението на Сина е нещо изключително и достойно [само] за Бога; за него не може да се намери никакво сравнение нито от вещите, нито в мисълта, нито в ума, така че човешката мисъл не може да проумее, как нероденият Бог става Отец на единородния Син. Защото това раждане (на Сина от Отца) – вечно и не преставащо (sempiterna) наподобява това, как сиянието се ражда от светлината. Защото Сина не е станал син, след като Светият Дух му е вдъхнал дихание за живот, нито чрез някакъв друг външен акт, а е Син по природа.

5.Обаче ние сме длъжни да разгледаме, по какъв начин казаното се потвърждава от авторитета на божественото Писание. Така апостол Павел казва, че Сина е образ на невидимия Бог и че Той е роден преди всички твари, а в посланието към евреите пише, че Той е „сияние на славата [на Отца] и отпечатък на Неговото същество“ (Евреи 1:3). А в книгата наречена Премъдрост на Соломона, намираме следното описание на Божията Премъдрост: „Тя [Премъдростта] е дихание на Божията сила и чисто излияние на славата на Вседържителя, затова нищо осквернено не ще влезе в нея. Тя е образ на вечната светлина, чисто огледало на действието на Бога и образ на благостта Му“ (Премъдрост Соломонова 7:25-26). Премъдростта, да повторим, има свое съществуване (subsistentiam), не другаде, а у Този, Който е начало на всичко. От Него е родена всяка премъдрост, защото Той единствен е Син по природа и затова се назовава единороден.

6.Да разгледаме, как следва да се разбира това, че Сина е назован образ на Невидимия [Бог] – разбира се затова, за да изясним в какъв именно смисъл Бог справедливо се назовава Отец на Своя Син. Преди всичко, нека да разгледаме, какво хората обикновено наричат образи. Веднъж, образ обикновено се нарича това, което се изобразява или изсича от някакъв материал, например дърво или камък. Друг път, образ също се нарича роденото по отношение на родилото го, а именно, когато чертите на родилото съвършено приличат на чертите на роденото. В първия смисъл, по мое мнение, образ може да бъде назован човека, сътворен по образ и подобие на Бога. Това ние ще разгледаме по-обстоятелно, когато, с Божията помощ, ще трябва да изтълкуваме съответното място от книгата Битие. Второто значение на [думата] образ е приложимо към Сина Божий, за Когото сега иде реч – в смисъл на това, че Той е невидим образ на невидимия Бог, подобно на това, както за Сит историята казва, че е образ на Адам. В действителност написаното е: „И роди [Адам] син, по свое подобие и по сой образ, и даде му име Сит“ (Битие 5:3). Този образ съдържа в себе си указание за единството на природата и същността (naturae ac substantiae) на Отца и Сина. В действителност, ако каквото прави Отец, подобно на него прави и Сина, то образа на Отца в Сина се състои в именно в това, че Сина прави всичко така, както Отца, от Когото Той е роден, като акт на Неговата воля (voluntas), произхождащ от мисълта [Му]. И аз мисля, че е достатъчна волята на Отца, за осъществяването на това, което Отец желае, защото в осъществяването на Своето желание, Той не се ползва от някакви други средства, освен от тези които са указани от [самата] Негова воля. Така именно и се ражда от Него съществуването (subsistentia) на Сина. С това са длъжни да се съгласят преди всичко тези, които признават, че нищо не е не-сътворено (ingenitum) или не-родено (innatum) освен единствен Бог Отец. Впрочем, трябва да внимаваме да не изпаднем в нелепиците на тези, които примислят някакви еманации (изтечения), при което разделят божествената природа на части и разделят Бога Отца в мислите си. Да се мисли, че безтелесната природа може да се дели е не само крайно нечестиво, но в пълна степен безразсъдно и противоречащо на разума. Напротив, както волята произхожда от ума, и при това не отделя от него никакви части, но и самата тя не се отделя от него, по същия начин – трябва да мислим – и Отец ражда Сина, Неговия собствен Образ; следователно, както Сам Той (Отец) е по природа невидим, така и породения (от Него) образ (Сина) е също невидим. В действителност, Синът е Словото – и поради това, не бива да мислим нищо чувствено в него. Синът е Премъдростта, а в Премъдростта не бива да се мисли нищо телесно. Той е светлината на истината, просветляваща всеки човек, идещ на света (срв. Иоан 1:9), но разбира се, Той няма нищо общо със светлината на Слънцето. И така, нашият Спасител е образ на невидимия Бог Отец: по отношение на Самия Отец, Той е истината; по отношение на нас, на който открива Отца. Той е образ, чрез Който ние познаваме Отца, Когото не познава никой друг, освен Сина, и този на когото Сина пожелае да открие. Той открива Отца тогава, когато Сам служи за предмет на познанието, защото, който е познал Него, той е познал и Отца, както Сам Той казва: „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Иоан 14:9).

7.Но тъй като цитирахме казаното от апостол Павел, че Сина е блясъкът на славата на Бога и образ на Неговото същество, то нека видим какви мисли следват от това изказване. Бог, според Иоан, е светлина. И тъй, единородният Син е блясъкът на тази светлина, осветяваща всяка твар и произхождаща неотделимо от Него (Бога), както сиянието произхожда от светлината. Действието на светлината следва да се разбира съобразно с казаното по-горе относно това, в какъв смисъл Сина е път водещ към Отца, в какъв смисъл Той е Слово, изясняващо и предлагащо на разумните твари тайнствата на премъдростта и знанието, в какъв смисъл Той е истина, и живот, и възкресение. И така, чрез сиянието се познава и чувства, какво представлява самата светлина. Това сияние, което на крехките и слаби очи на смъртните се явява сравнително нежно и меко и малко по малко ги приучва и подготвя за възприемането блясъка на самата светлина, отделя от тях всичко, което препятства зрението, по думите на Господа: „изважда гредата от окото им“ – прави ги способни към възприемане славата на светлината, тъй да се каже, като някакъв посредник между хората и светлината.

8.Но, по думите на апостола, Той е не само сиянието на Славата, но също и образ на Божието същество. Струва ми се, че не ще бъде излишно да се обърне внимание на това, за каква друга същност (substantia) и съществуване (subsistentia), освен самата Божия, може да се каже, че е Негов (на Бога) образ? Синът Божий, Който се назовава Слово Божие и Божия Премъдрост, единствен познава Отца и Го откровява на тези, които желаят, тоест на тези, които са способни да възприемат самото Слово и Премъдрост. Виж, нима не се назовава Той ясен образ на същността (Божия) и Неговото същество (subsistence), защото дава възможност чрез Себе Си за познание и постигане на Бога? С други думи: не в този смисъл ли Той може да бъде назован образ на Божията същност (substantiae), че бидейки Премъдрост, Той преди всичко в Самия Себе Си отразява (describit) всичко това, което желае да открие на другите и на основание на това, последните, познават и постигат Бога? За да дадем по-ясно понятие за това, в какъв смисъл Спасителя е образ на същността (substantiae) и съществуването (subsistentiae) Божие, ще си послужим с пример, който, наистина, не пълно и не в собствен смисъл обозначават предмета, за който иде реч, който обаче е приложим за изясняването на това положение – че Син Божий, бидейки образ на Бога, унижил Себе Си и чрез самото Свое унижение ни разкрива пълнотата на Божественото. Да допуснем, например, че е направена статуя, която по своята величина заема цялата земя и поради своите огромни размери не е достъпна за никакво наблюдение; да допуснем, че има и друга статуя, която по разположението на своите членове и по чертите на лицето, по вид и материал, е напълно сходна с първата, но не е с такива огромни размери. Тогава хората, не можещи да разглеждат и съзерцават първата, огромната статуя, виждайки втората, по малката, могат да заявят, че са видели и първата, защото малката по нищо не се отличава от голямата – нито по очертанията на членовете и лицето, нито по вида и материала. По подобен начин и Божия Син, бидейки равен на Отца, унижи Себе Си и ни показа пътя към познание на Него (на Отца), стана отпечатък на Божията същност (substantiae), за да можем ние, неспособните да видим славата на чудната светлина, присъща на величието на Неговата Божественост, да можем да получим достъп до съзерцанието на божествената светлина при вида на Неговото сияние, благодарение на това, че Той става за нас това сияние. Разбира се сравнението със статуята е заимствано от материалните предмети и има приложение при обяснението единствено на това, че Син Божий вселявайки се в малката форма на човешкото тяло, отразил в Себе Си неизменното и невидимо величие на Отца, вследствие сходството с делата и силата Му. Затова и Той казал на своите ученици: „Който е видял Мене, видял е Отца“, „Аз и Отец едно сме“ (Иоан 10:30). В същия смисъл трябва да се разбират и думите: „Отец е в Мене, и Аз съм в Него“ (пак там – 38).

9.Сега нека да разгледаме думите, с които Соломон, говори за Премъдростта: „Тя е дихание на Божията сила и чисто излияние на славата на Вседържителя, затова нищо осквернено не ще влезе в нея. Тя е отражение на вечната светлина, чисто огледало на действието (гръцки – енергия) на Бога и образ на благостта Му“ (Премъдрост Соломонова 7:25-26). Според казаното от Соломон, на Премъдростта е присъщо всичко, което по своето определение е присъщо на Бога. А той споменава за сила Божия, за слава, за вечна светлина, действие и благост. Той не казва, обаче, че Премъдростта е дихание на славата на Вседържителя, нито на вечната светлина, нито на действието, нито на благостта на Отца – защото не може да се приписва дихание на тези неща – но напълно основателно казва, че Премъдростта е дихание на силата Божия. И тъй, нека си представим тази Божествена сила, която съставлява основата на деятелността на Бога, с помощта на която, Той устройва, удържа и управлява всичко видимо и невидимо; тази сила чрез която Бог присъства във всички същества и чрез която Той е близък към всички неща, както към едно. Именно от цялата тази безмерно велика сила произхожда дъх, и, така да се каже, мощ, имаща свое собствено съществуване (subsistentia). При това, тази мощ произлиза от самата сила, както волята от мисълта, при което и самата тази воля на Бога става сила Божия. Така, произхожда друга сила, съществуваща (subsistens) в своя особеност (in sua proprietate) или, както казват Писанието, някакво изпарение на първата, неродена сила Божия, от която получава своето битие – и не е имало време, когато тя да не е била. В действителност, ако някой би казал, че отначало тя не е съществувала, а след това е получила битие (subsistentiam), то нека да каже, защо Отец, който ѝ е дал съществуване, не го е направил по-рано? Ако той посочи някакво начало, когато това дихание е произлязло от силата Божия, то ние отново ще попитаме, защо това не е станало преди указаното [от този човек] начало; и тъй, постоянно питайки за предшестващото и простирайки въпросите все по-надалеч, ние стигаме накрая до следната мисъл: тъй като Бог винаги е можел и винаги е искал [онова което може и желае], то не би могло да съществува каквато и да било причина, Бог някога да не е разполагал с онова благо, което Той желае. Оттук става ясно, че това дихание на силата Божия, чието единствено начало е Самия Бог, е съществувало винаги, и не би могло да има друго начало, освен Самия Бог, от Който то съществува и се поражда. С оглед на горното и апостолът казва: „Христос е Божия сила“ (срв. 1 Коринтяни 1:24); това означава, че това дихание трябва да се смята не само за дихание на Божията сила, но и за сила от силата.

10.Нека сега да разгледаме още изказването, че „Премъдростта е излияние на славата на Вседържителя“; и да помислим, преди всичко, какво е това – слава на всемогъщия Бог; а след това ще помислим и затова, какво е нейно излияние. Както никой не може да бъде баща, ако няма син, и никой не може да бъде господар без владение, без слуги, така и Бог не би могъл да се нарече всемогъщ, без наличието на съществуващото (творението), над което Той би могъл да прояви своето могъщество; поради това за откровението на Божественото всемогъщество е необходимо да съществува всичко. Ако някой би помислил, че някога е имало някакви векове или времена, или нещо от този род, когато сътвореното още не е било сътворено, то, без съмнение, той смята, че в тези векове или времена Бог не е бил Всемогъщ, а е станал всемогъщ впоследствие, когато са се появили съществата, над които Той би могъл да властва. А това би означавало, че Бог е претърпял някакво усъвършенстване и от по-лошо състояние е преминал в по-добро, тъй като да бъде всемогъщ за Него, без съмнение, е по-добро, отколкото да не бъде такъв. Но не е ли глупаво да се мисли, че Бог от начало не е притежавал нещо, чието притежаване би било достойно за Бога, но го е получил едва вследствие на някакво усъвършенстване? Ако не е имало такова време в което Бог да не е бил всемогъщ, то по необходимост трябва да съществува (изначално) и онова, чрез което Бог се назовава всемогъщ; и Бог винаги е имал това, над което владичества като Цар или глава и което подлежи на Неговото управление. По-подробно ще се спрем на този въпрос на друго място, тук го споменахме накратко само във връзка с названието на Премъдростта „най-чисто излияние на славата на Вседържителя“. Тъй като Премъдростта, която е Син Божий, се назовава „излияние на славата на Вседържателя“, то някой, би могъл да каже, че наименованието Всемогъщ, предхожда рождението на Премъдростта, поради което Бога е наречен Отец. Но този, който мисли така, нека чуе какво казва Писанието със съвършена яснота: „Всичко си направил премъдро (или с всичко си направил с Премъдростта Си)“ (Псалом 103:24), нека се поучи също и от евангелието, където е казано: „Всичко чрез Него [Словото] стана, и без Него не е станало нищо от онова, което е станало“ (Иоан 1:3): оттук става ясно, че наименованието Всемогъщ у Бога, не може да е по-древно от наименованието Отец, тъй като Отец е всемогъщ, чрез Сина. Но тъй като той (Соломон) е споменал израза „славата на Всемогъщия“, от която слава произтича Премъдростта, то това следва да се разбира в смисъл, че Премъдростта има участие в славата на всемогъществото, заради която Бог се именува Вседържител. В действителност, чрез Премъдростта, която е Христос, Бог властва над всички и всичко и то не само по силата на своя Господарски авторитет, но и по доброволното повинуване на подчинените. А за да разбереш, че всемогъществото на Отца и Сина е едно и също, както един и същ с Отца (е Сина) – Бог и Господ, чуй какво говори Иоан в Апокалипсиса: това „Казва Господ Бог. Който е, и Който е бил, и Който иде. Всемогъщият“‘ (Откровение 1:8). Но Кой е Този Който иде, ако не Христос? И както никой не трябва да се съмнява в това, че Спасителя е Бог подобно на Отца, така и никой не трябва да се съмнява, че и Син Божий, подобно на Отца, се назовава Вседържител. Същата истина изразява и Самия Христос, когато се обръща към Отца с думите: „Всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях“ (Иоан 17:10). Ако всичко принадлежащо на Отца, принадлежи и на Христа и ако това „всичко“ включва и всемогъществото на Отца, то, без съмнение, и единородния Син трябва да бъде всемогъщ, така че всичко което има Отец, да има и Син. И Той казва: „прославям се в тях“. Защото: „та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно; и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ за слава на Бога Отца“ (Филипяни 2:10-11). И тъй, тази Премъдрост, възхвалявана като излияние на всемогъществото и славата, е чисто и светло излияние на славата на Бога като Всемогъщ. За по-добро разбиране на това, що значи славата на всемогъществото, ще добавим още и следното. Бог Отец е всемогъщ, защото Той държи в своя власт всичко съществуващо: небето и земята, слънцето, луната и звездите и всичко което се намира у тях. Но над всичко това, Той владичества чрез Своето Слово, така щото „в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно“. Ако всяко коляно се прекланя пред Иисуса. то, без съмнение, всичко е подчинено на Иисуса и Сам Той властва над всички, и чрез Него всичко е подчинено на Отца – именно, всичко е подчинено чрез Премъдростта, тоест Словото или Разума, а не чрез насилие и принуждение. Затова тази слава се нарича чиста и светейша слава на Премъдростта, в отличие от всяка [друга] слава, която се назовава така не в собствен смисъл и не по достойнство. Наистина, всяко изменяемо същество, също се прославя чрез делата на справедливостта и мъдростта, но неговата слава не може да бъде истинна и свята, защото правдата и мъдростта у него представляват случайно свойство, а всичко случайно може да пресекне. Премъдростта Божия, Която е единородния Син Божий, във всички отношения е несъкрушима и неизменна, всяко благо пребъдва в Нея субстанциално и не може да се измени или изврати, затова и Неговата слава се назовава чиста и истинна.

11.Трето. Премъдростта се назовава сияние на вечната светлина. Значението на това наименование ние изложихме по-горе, когато приведохме примера със слънцето и сиянието на неговите лъчи и, според силите ни, показахме как трябва да се разбира това сравнение. Впредвид на това, сега ще добавим единствено следното: Всякогашно или вечно се назовава онова, което няма начало на битието и никога не може да престане да бъде това, което е. Това се има впредвид и у Иоан, когато той казва: „Бог е Светлината“. Премъдростта Божия е сиянието на тази светлина, но светлината е вечна. Следователно, Тя (Премъдростта) също е вечно сияние и сияние на вечността. Ако това е така, то оттук става напълно ясно, че съществуването (subsistentia) на Сина произхожда (descendit) от Самия Отец, но не във времето (temporaliter), не от някакво друго начало, а именно от Самия Бог, както вече казахме.

12.Премъдростта се назовава също чисто огледало на Божествената енергия (действие). Но най-напред е нужно да определим, какво означава Божествена енергия (действие). Това е, така да се каже, някоя сила (vigor), посредством която действа Отец, или в този случай, когато твори или когато промишлява, или когато съди, или когато всичко разполага или разпределя в собственото му време. И тъй, както отражението на човек, гледащ се в огледало с пълна точност отразява всички движения и действия на този човек – така и Премъдростта желае да даде за Себе Си именно такова понятие, когато се назовава чисто огледало на действията и силите на Отца. В този смисъл, Господ Иисус Христос, който е Премъдростта Божия, говори за Себе Си: „което твори Той (Отец), това твори и Синът“ (Иоан 5:19). И още казва: „Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори“ (пак там). И тъй, Сина по нищо не се отличава от Отца и не е обособен от Него, и делото на Сина не е друго, освен делото на Отца, но у Тях, така да се каже, съществува едно движение във всичко. Ето защо и Премъдростта назовава себе си чисто огледало – за да се отстрани всяка мисъл за не-подобност (dissimilitude) на Сина с Отца. Впрочем, някои указват например ученика, който се стреми да се уподоби на учителя си и му подражава и казват, че по подобен начин Сина осъществява в телесната материя онова, което в началото Отец е образувал като духовна същност. Но, питаме, нима това е в съгласие с Евангелието, където се казва, че действието на Сина не е просто подобно, а е същото действие [като това на Отеца].

13.Остава да разгледаме още, какво означава образ на Неговата [на Отца] благост? Под това название, аз мисля, може да се разбира същото, което казахме по-горе относно образа отразяващ се в огледалото. Първоначалната (principalis) Благост е, без съмнение, Тази, от Която се е родил Сина. Но тъй като Той във всичко е образ на Отца, следователно справедливо може да бъде назован и образ на Неговата благост. В действителност, в Сина пребивава не някаква друга, вторична благост, а единствено тази, която съществува в Отца. За това Сам Спасителят правилно говори в евангелието: „Никой не е благ, освен един Бог“ (Лука 18:19, Марк 10:18). Това значи, че у Сина няма друга благост, но съществува същата благост, която е и в Отца. Следователно, Синът правилно се назовава образ на тази благост, защото Той произхожда не от друго (aliimde), а именно от тази първоначална Благост; и, благостта в Сина не е различна от тази в Отца, и няма никакво несходство или отстояние между благостта в Отца и в Сина. Ето защо не бива да се привижда нищо нередно в словата: „Никой не е благ, освен един Бог“. Тези слова съвсем не отрицават благостта на Христа или на Светия Дух. Те просто означават това, че първоначалната Благост, както казахме по-горе, трябва да се мисли в Бога Отца, и че Сина раждайки се и Духа Свети изхождайки (procedens), заимстват природата на благостта, присъща на Този Източник, от Който Сина се ражда и от Който Духа Свети изхожда. Ако в Писанията се назовава благо нещо друго, например – ангел, човек, раб, съкровище, добро сърце, добро дърво, то всички тези неща се назовават благи не в собствен смисъл, а като съдържащи в себе си благостта случайно, а не по необходимост.

Що се отнася до всички останали наименования на Сина Божий, такива като например: светлина на истината, жертва, правда, освещение, изкупление и други, то всички се вместват в това [име], а ако трябва да обясним защо Той се назовава с всяко едно от тях поотделно, то за това дело би било необходимо отделно съчинение. Ето защо, ще се задоволим с тези, които обсъдихме по-горе и ще продължим с разсъжденията.

______________________________

*Публикувано в https://duhovno-razvitie.com/origen.pdf. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Ориген (185-254). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-bfo