Седемдесет години Богословски факултет – продължение 1 и край*

(Доклад на декана на Богословския факултет проф. д-р Иван Денев, изнесен по случай юбилейното честване на 1.XI.1993 година)

Иван Денев                                         

VII. Катедра „Църковно право“

През изминалите седемдесет години в катедрата работят:

1.Професор академик протопрезвитер д-р Стефан Цанков (1881-1965) – редовен професор и ръководител на катедрата от 1.II.1923 до 1960 година.

2.Професор ставрофорен иконом к.б.н. Радко Поптодоров (роден 1924) – ас­пирант (28.IX.1951), асистент (1.1.1955), старши преподавател (28.III. 1958), доцент (15.IX.1960), професор (1.XI.1960). Ръководител е на катедрата. От 10.II.1992 година чете хонорувани лекции по църковно право.

3.Старши асистент Владимир Бакърджиев (роден 1946) – задочен аспи­рант (от 1976, с прекъсване, възстановен през 1982 до 1985), асистент (1986), старши асистент (от 1.IX.1991). Чете лекции по устройство и управ­ление на БПЦ и води упражненията по църковно право[25].

През изтеклите седемдесет години на студентите-богослови четат лекции вид­ни наши учени-професори, както следва:

1.Професор д-р Васил Николов Златарски – по българска история.

2.Професор Иван Георгов – по история на философията.

3.Професор Йордан Иванов – по история на старобългарската лите­ратура.

4.Професор Стоян Романски – по църковно-славянски и старобългар­ски език.

5.Професор Димитър Михалчев – по логика, психология и метафизика.

6.Професор Михаил Попруженко – по религиозно-етични проблеми в руската и западноевропейската художествена литература.

7.Професор Спиридон Казанджиев – по психология.

8.Професор Иван Саръилиев – по история на философията.

9.Професор Стефан Баламезов – по Конституция на НРБ.

10.Професор Кирил Мирчев – по църковно-славянски и старобългар­ски език.

В Богословския факултет се преподават църковна музика, хорово пе­ене, руски, немски, френски и английски език, както следва:

1.Църковна музика (източно-църковно пеене) – преподавано пос­ледователно от Ангел Попконстантинов (1947-1950), Божидар Белогушев (1951-1955), иконом Димитър Попконстантинов (от 1.I.1956), Георги Йонков, Симеон Димитров (по-късно Левкийски епископ Неофит), а днес от старши преподавател Иван Димов Праматаров.

2.Хорово пеене (музика) – последователно преподавано от Ангел Попконстантинов, Божидар Белогушев, а днес от старши преподавател Димитър Николов Димитров. (Същият е диригент на хора на храм-паметник „Св. Александър Невски“ и на състава „Йоан Кукузел“.)

3.Руски език – дълги години преподаван от професор д-р Николай Дилевски, за кратко време от професор д-р Димитър Дюлгеров, свещеник Вла­димир Иванов, а днес (от 1990) от главен асистент при Катедрата по руска филология в Университета Людмила Савова.

4.Немски език – дълги години преподаван от университетски професори, през учебната 1950-1951 година от д-р Константин Цицелков, от 1.I.1952 година от д-р Николай Ганев, а в по-ново време от старши преподавател Стоян Христов Стоянов (от 1.IX.1974).

5.Френски език – преподаван последователно от Атанас Драгиев (1950- 1953), Милан Дамянов (от 19.II.1953), д-р Иван Стефанов, Ана Симеонова, а в по-ново време от Теменужка Маркова (от 1990).

6.Английски език – от 1.I.1981 година насам преподаван от старши преподавател Александър Петров Господинов.

В Богословския факултет днес работят: седем редовни професори (професор протопрезвитер к.б.н. Николай Шиваров, професор к.б.н. Тотю Коев, професор к.б.н. Николай Маджуров, професор к.б.н. Христо Стоянов, професор к.б.н. Славчо Вълчанов, професор к.б.н. Антоний Хубанчев и проф. к.б.н. Иван Денев); двама хонорувани професори (професор ставрофорен иконом к.б.н. Радко Поптодоров – по църковно право, и професор д-р Стоянка Жекова – по пе­дагогическа психология); трима редовни доценти (доцент к.б.н. Иван Желев, доцент к.б.н. Иван Петев, и доцент д-р Димитър Киров); един хоноруван доцент (старши научен сътрудник II степен Стефан Кожухаров); петима старши преподаватели (Румен Сте­фанов – по библейски гръцки и латински езици, Димитър Николов Димитров – по музика, Иван Димов Праматаров – по източно-църковно пеене, Стоян Христов Стоянов – по немски език, и Александър Господинов – по английс­ки език); двама хонорувани преподаватели (иконом Анатолий Балачев – по пастирско богословие и богослужение и един преподавател – по български език за чужденци); трима асистенти (Иван Рашков – по църковна археология и християнско изкуство, Владимир Д. Бакърджиев – при Катедрата по църковно право, Любомир Тенекеджиев – при Катедрата по догматичес­ко и нравствено богословие); осем хонорувани асистенти (един при Катедрата по Стари Завет – Петър Граматиков, един при Катедрата по Нови Завет Емил Трайчев, двама при Катедрата по църковна история – Александър Омарчевски и Стойчо Стайков, един при Катедрата по християнска апологетика с християнска философия – Драган Бачев, двама при Катедрата по практическо богословие Божидар Андонов – по омилетика, педаго­гика (катехетика) и методика на обучението по богословие и Маринка Великова Иванова – по педагогическа психология).

Във Факултета се обучават в момента четирима аспиранти (двама при Катедра­та по догматическо и нравствено богословие, един при Катедрата по Нови Завет и един при Катедрата по практическо богословие).

Административно-стопанската част на Факултета се обслужва, както следва: един секретар (инж. Павлина Михайлова), един инспектор по учебна­та част (Сидер Сидеров), един специалист по административно-стопанската дейност (инж. Славея Юрукова), един машинописец (Евгения Гогова), трима биб­лиотекари (Маргарита Андреева, Лозана Тончева и Маргарет Адамова),един домакин (Костадин Велев), един електротехник, един техник по ВИК, четирима портиери и шест чистачки.

През изминалите седемдесет години Богословският факултет се ръководи от следните декани:

1.Професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков – през годините 1922- 1923, 1923-1924, 1938-39. През учебната 1940-1942 година той е и ректор на Софийския университет.

2.Професор архимандрит д-р Евтимий – през учебната 1924-1925.

3.Професор д-р Иван Спасов Марковски – през годините 1925-1926, 1931-1932, 1939-1940, 1945-1946, 1946-1947.

4.Професор д-р Ганчо Стефанов Пашев – през годините 1926-1927, 1932-1933, 1941-1942.

5.Професор протоиерей д-р Иван Гошев – през годините 1927-1928, 1932-1933, 1941-1942.

6.Професор д-р Иван Снегаров – през годините 1928-1929, 1933-1934, 1940-1941.

7.Професор д-р Димитър В. Дюлгеров – през годините 1929-1930, 1937- 1938 и зимния семестър на учебната 1942-1943.

8.Професор протоиерей д-р Христо Димитров – през годините 1930-1931, 1935-1936,1943-1944.

9.Професор д-р Христо Гяуров – през 1936-1937 и летния семестър на учебната 1944-1945 година.

10.Професор д-р Илия К. Цоневски – през годините 1948-1949, 1949-1950. Същият изпълнява длъжността ректор (при отделянето на Факул­тета от Университета и обособяването му като Духовна академия) от 1.IX.1950 до 31.XII.1953 година.

11.Макариополски епископ Николай – изпълнява ректорски задъл­жения от 1.I.1954 до 31.XII.1973 година.

12.Драговитийски епископ Йоан – изпълнява ректорски задължения от 1. I.1974 до 31.XII.1980 година.

13.Професор протопрезвитер к.б.н. Николай Шиваров – изпълнява рек­торски задължения от 1.I.1981 до 24.XI.1989 година.

14. Левкийски епископ Неофит – изпълнява ректорски задължения от 24.XI.1989 до 26.VII.1991 година. От 26.VII.1991 година той е първият избран декан на възстановения Богословски факултет (1.VII.1991) до 10.XI.1992 година.

15.Професор к.б.н. Иван Денев Георгиев – декан на Факултета от 11.II. 1992 година до днес.

През изтеклите седемдесет години преподавателите в Богословския факултет (респективно Духовната академия) развиват активна научно-изследователска и учебно-преподавателска дейност. За това време са издадени общо 59 тома от Годишника с около 500 студии.

След възстановяването на Факултета започва издаването на нова се­рия на Годишника – първите два тома за учебната 1991-1992 и 1992-1993 година са вече под печат в Университетското издателство.

За времето от 1951 до 1993 година в Богословския факултет (респективно Ду­ховната академия) са удостоени със званието „доктор хонорис кауза“ 16 души: Видински митрополит Неофит, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, Патриарх Кирил Български, Митрополит Николай Крутицки и Коломенски, професор Иван Снегаров, професор протоиерей Иван Гошев, професор Димитър Дюлгеров, професор Иван Марковски, професор Ганчо Пашев, професор протоиерей Христо Димитров, професор Христо Гяуров, професор Борис Маринов, професор Боян Пиперов, Макариополски епископ Николай, професор Илия Цоневски, включително един хабилитиран доктор на богословските науки – професор Тодор Събев за труда му „Самостойна народностна Църква в Средновековна България“ (1982).

За времето от 1955 до 1993 година 20 души стават кандидати на богос­ловието: Тотю Пенчев Коев – за съчинението „Догматически формули­ровки на I-ви и II-ри Вселенски събори“ (1955); Тодор Събев Тодоров – за съчинението „Религиозно и нравствено състояние на християните през първите три века“ (1955); иеромонах Сергий Петров Язаджиев – за съчи­нението „Мисионерските речи на светите апостоли Петър и Павел в книгата Деяния на светите апостоли“ (1956); Николай Стефанов Шиваров – за съ­чинението „Отношението между законодателствата на св. пророк Моисей и Хамурапи откъм произход и съдържание“ (1958); протоиерей Симеон Нан­ков Симеонов – за съчинението „Литургическото дело на св. Патриарх Евтимий Търновски“ (1959); свещеник Радко Поптодоров – за съчинението „Съборното начало в живота, устройството и управлението на Църквата“ (1959); дякон Петър Попрадославов – за съчинението „Християнският катехуменат през първите пет века“ (1960); Румен Димитров Василев – за съчинението „Откритият при Айн Фешка древен ръкопис с текст и коментар на книгата на пророк Авакум – исагогическо и екзегетическо изследване“ (1964); архимандрит Климент Рилец – общо за богословското му творчество; свещеник Димитър Попфилипов Добрев – за съчинението „Образът на душепастира, отразен в съчиненията на светите Трима светители“ (1968); Николай Иванов Маджуров – за съчинението „Религиозно-фи­лософските възгледи на Михаил Василиевич Ломоносов в апологетическо осветление“ (1971); протоиерей Панайот Колев Памуков – за съчинението „Индивидуално­то душегрижие чрез пастирски посещения на вярващите“ (1971); Христо Стоянов Христов – за съчинението „Протестантските мисии в България през XIX век“ (1972); Славчо Вълчанов Славов – за съчинението „Кумранските текстове с апокрифно съдържание и старозаветните апокрифи“ (1972); Иван Денев Георгиев – за съчинението „Св. Климент Охридски като проповедник“ (1972); Иван Желев Димитров – за съчинението „Първосвещеническата молитва на Господ Иисус Христос – екзегетически анализ на Иоан 17-та глава“ (1982); архимандрит Пантелеймон Пулос (Гърция) – за съчинението „Български светии от времето на Първото българско царство“ (1983); Димитър Станков Киров – за съчинението „Божият образ у човека – богословско-антропологично изследване“ (1982); Иван Петев Димов – за съчинението „Учението на св. Григорий Богослов за Света Троица“ (1985); Любомир Ганчев Тенекеджиев за съчинението „Учението на св. Иоан Дамаскин за иконопочитанието“(1988).

През отчетения седемдесетгодишен период в Богословския факултет (респективно Духовната академия) завършват образованието си 1489 човека от които 1423 мъже и 66 жени, включително 36 чужденци (26 руснаци, 5 румънци, 5 гърци). От 1954 година до 1991 година, тоест в бившата Духовна академия, богословие следват само четири жени. Днес техният брой е много по-голям.

В момента във Факултета се обучават 14 души чуждестранни студен­ти – десет от Гърция, един бесарабски българин, един украинец, един българин от Турция и един аспирант от Гърция.

През разглеждания период (1923-1993) преподавателите от Богословския факултет (респективно Духовната академия) участват в редица международни научни форуми и изнасят множество доклади. Тук ще споменем само онези научни сесии и форуми, които се организират и провеждат през последните десет години.

I. На 25.XI.1983 година факултетът (тогава Духовна академия) чества своята 60-годишнина. Във връзка с това организира научен симпозиум с участието на руски и румънски богослови.

II. На 11-16.VI.1985 година Факултетът (тогава Духовна академия) взема участие заедно с Българската Патриаршия и Църковно-историческия и архивен институт в организирането на симпозиум по случай 1100 години от смъртта на св. Методий Славянобългарски – при наше и междуна­родно участие.

III. На 24-28.XI.1985 година във връзка със своя патронен празник Факул­тетът (тогава Духовна академия) организира Международен симпозиум по случай 1100 години от връщането на учениците на светите братя Кирил и Методий в България.

IV. През 1987 година Факултетът (тогава Духовна академия) организира научна юбилейна сесия – по случай 1200 години от Седмия вселенски събор.

V. На 4.III.1992 година Факултетът провежда честване (юбилейна сесия) по случай 400 години от раждането на Ян Амос Коменски с два доклада:

1.Професор к.б.н. Иван Денев – „Богословието на Ян Амос Коменски“ .

2.Професор к.б.н. Антоний Хубанчев – „Semeni religionis и хармонична­та личност“.

VI. На 18.V.1993 година Факултетът отбелязва тържествения юбилей – 1300 години от Преславския събор. На сесията са изнесени следните доклади:

1.Професор ставрофорен иконом к.б.н. Радко Поптодоров – „Православно -християнската вяра и народната българска Църква – стълбове на народността и държавното ни единство и фактори на културното ни развитие“.

2.Професор к.б.н. Николай Маджуров – „Преславският събор от 893 година и утвърждаването на (старобългарския) славянобългарския език“.

3.Проф к.б.н. Христо Стоянов – „Преславската епархия.

4.Проф. к.б.н. Славчо Вълчанов – „Цар Симеон Велики – нов Птоломей “.

В продължение на седемдесет години – къде по-организирано, къде по-неорганизирано – Богословският факултет (респективно Духовната академия) поддържа връзки с почти всички православни Духовни академии и Бо­гословски факултети.

През последните десет години официални посещения във Факултета на­правиха, както следва:

1.На 11.Х.1982 година – Негова милост Кентърбърийският архиепископ Робърт Ранси.

2.На 31.Х.1982 година – Негово Светейшество Румънският Патриарх д-р Юстин.

3.На 14.Х.1980 година – Негово Блаженство Партений III Папа и Пат­риарх Александрийски.

4.На 3.III.1992 година – г-н Свиде Смодал от Европейските библейски дружества.

5.На 10.III.1992 година — професор Робърт Тафт и Едуард Форуджа от Папския институт за Изтока в Рим (разговор с преподавателите на тема: „Богословие на литургията“ и „Богословие на амвона“).

6.От пети до 7.V.1993 година във Факултета гостува професор Георгиос Грациас от Богословския факултет на Атинския университет, който изнесе две лекции пред студенти и преподаватели на тема: „Ръкописите от Мъртво море и Новия Завет“, „Състав и принос на Посланието до евреите“.

7.По същото време (5-7.V.1993 година) във Факултета гостува професор Иоанис Галанис от Солунския Аристотелев институт. Той прочете две лек­ции на тема: „Мястото на жената в Новия Завет“, „Отношението между човека и творението в Новия Завет“.

8.На 22.VI.1993 година във Факултета гостува професор Уилям Лосито от САЩ – педагог и богослов.

През цялото време на своето съществуване Богословският факултет поддържа (с изключение на периода 1951-1990 година) и продължава да под­държа най-тесни връзки с Академичния съвет на Софийския университет, като има ясно изразено присъствие там:

1922-1923 година – професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор д-р архимандрит Евтимий;

1923-1924 година – професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор д-р архимандрит Евтимий;

1924-1925 година – професор д-р архимандрит Евтимий, професор протопрезвитер д-р Сте­фан Цанков;

1925-1926 година – професор Иван Спасов Марковски, професор д-р архимандрит Евти­мий, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор протоиерей Иван Гошев;

1926-1927 година – професор Ганчо Стефанов Пашев, професор Иван Спасов Марковски, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор протоиерей Иван Гошев;

1927-1928 година – професор протоиерей Иван Гошев, професор Ганчо Стефанов Пашев, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор Иван Снегаров;

1928-1929 година – професор Иван Снегаров, професор протоиерей Иван Гошев, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор Ганчо Стефанов Пашев;

1929-1930 година – професор Димитър Дюлгеров, професор Иван Снегаров, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор Ганчо Стефанов Пашев;

1930-1931 година – професор протоиерей Христо Димитров, професор Димитър Дюл­геров, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор Ганчо Стефанов Пашев;

1931-1932 година – професор Иван Спасов Марковски, професор протоиерей Христо Димит­ров, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор Ганчо Стефанов Пашев;

1932-1933 година – професор Ганчо Стефанов Пашев, професор Иван Спасов Марковски, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор протоиерей Иван Гошев;

1933-1934 година – професор протоиерей Иван Гошев, професор Ганчо Стефанов Пашев, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор Иван Снегаров;

1934-1935 година – професор Иван Снегаров, професор протоиерей Иван Гошев, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор Ганчо Стефанов Пашев;

1935-1936 година – професор протоиерей Христо Димитров, професор Иван Снегаров, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор Ганчо Стефанов Пашев;

1936-1937 година – професор Христо Гяуров, професор протоиерей Христо Дюлгеров, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор Ганчо Стефанов Пашев;

1937-1938 година – професор Димитър Дюлгеров, професор Христо Гяуров, професор протоп­резвитер д-р Стефан Цанков, професор Ганчо Стефанов Пашев;

1938-1939 година – професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор Иван Марков­ски, професор Ганчо Стефанов Пашев;

1939-1940 година – професор Иван Марковски, професор протопрезвитер д-р Стефан Цан­ков, професор Ганчо Стефанов Пашев, професор протоиерей Иван Гошев;

1940-1941 година – професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор протоиерей Иван Гошев, професор Иван Марковски, професор Христо Гяуров;

1941-1942 година – професор протоиерей Ганчо Стефанов Пашев, професор протоиерей Иван Гошев, професор протоиерей Христо Димитров;

1942-1943 година – професор Иван Снегаров, професор Ганчо Стефанов Пашев, професор протоиерей Иван Гошев;

1943-1944 година – професор протоиерей Христо Димитров, професор Иван Снегаров, професор протопрезвитер д-р Стефан Цанков, професор Христо Гяуров; летен семестър няма представители;

1944-1945 година – зимен семестър няма представители; професор Христо Гяуров, професор Иван Марковски, професор Иван Снегаров, професор д-р Илия Цоневски;

1945-1946 година – професор Иван Марковски, професор Христо Гяуров, професор протоиерей Христо Димитров, професор д-р Илия Цоневски;

1946-1947 година – липсват данни;

1947-1948 година – професор Иван Снегаров, професор Иван Марковски, професор д-р Илия Цоневски, професор Христо Гяуров;

1948-1949 година – професор д-р Илия Цоневски, професор Христо Гяуров, професор Боян Пиперов;

1949-1950 година – професор д-р Илия Цоневски, професор Христо Гяуров, професор Боян Пиперов;

1990-1991 година – Левкийски епископ Неофит;

1991-1992 година – Левкийски епископ Неофит;

1992-1993 година – професор к.б.н. Иван Денев;

1993-1994 година – професор к.б.н. Иван Денев.

През своето 70-годишно развитие Богословският факултет изживява своите успехи и своите затруднения. Първите атаки срещу Факултета датират от 1927 година. Финансовата криза в държавата рефлектира и върху Софийския университет. Особено много зачестяват нападките срещу най-новия – Богословския факултет, целящи закриването му. Същинският удар обаче срещу него е от 1932 година, когато в проектобюджета за Уни­верситета Министерството на просвещението зачерква изцяло кредита за Богословския факултет. Повикът за икономии се оказва неблагоприятен за Университета и направо катастрофален за Факултета. В дълго изложе­ние преподавателите от Богословския факултет изтъкват необходимостта от него, подчертавайки факта, че той е именно православен Богословски факултет[26].

В своята записка „Обяснения по въпроса за съкращаване на препода­вателския персонал“ от 16.V.1932 година Академичният съвет заявява след­ното: „Закриването на Богословския факултет е едно посягане върху це­лостта на Университета, а също и върху общото национално културно предназначение на нашата Alma mater. Богословският факултет (състав­на част на университетите от древно време до днес) е една държавна и национална необходимост, която отговаря на културните и нравстве­ни нужди на народа ни, особено днес, когато този народ е застрашен от национално разкъсване и морална разруха[27].“ В писмо до министъра на външните работи и изповеданията и до министъра на народното просве­щение (№ 3815 от 10.V.1932 година) Академичният съвет активно се застъпва „да се отмени проекта, с който се иска зачеркването на кредитите в Дър­жавния бюджет за издръжката на Богословския факултет“ [28]. Морална подкрепа Факултетът намира в лицето на Светия Синод и на цялата култур­на наша общественост[29]. Така в крайна сметка Богословският факултет е спасен.

Вторият удар срещу Факултета датира от 1951 година, когато той е от­делен от Университета и е преобразуван в Духовна академия „Св. Кли­мент Охридски“ под ведомството на Светия Синод на Българската православна църква. Благодарение на отеческите грижи на Светия Синод въпреки сътресението, Факултетът под формата на Академия продължава съществуването си до 1991 година, когато отново възстановява академичното си достойнство като равноправен член на факултетите на Софийския университет.

Искам да заявя – и това да се разбере добре от всички – че Бого­словският факултет и занапред ще остане в системата на Софийския уни­верситет. Верен на своите начални принципи, той ще продължи да разра­ботва православната богословска наука и да подготвя достойни кадри за духовното и религиозно-нравственото обучение и възпитание на нашия народ.

Дълбоко съм убеден, че при една евентуално нова криза Богослов­ският факултет отново активно ще намери подкрепата на Академичния съвет на Софийски университет, на Църквата и на обществеността.

Искам да завърша своя обзор за седемдесетгодишното развитие на Факултета с една мисъл на уважавания наш ректор професор д-р Иван Лалов, споделена от него пред студентите на 1 октомври, при откриването на учебната 1993-1994 година: „Университетът е силен, когато е единен.“

________________________________

*Публикувано в Годишник на Софийския университет Св. Климент Охридски, том 3, 1996 нова серия, с. 5-27.  Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[25]. За работата на преподавателите в катедрата вж. Цанков, Стефан. Пос. съч., с. 37, 78-80; Цоневски, Илия. Пос. съч., с. 493, 536-539; Петдесет години богословска наука в България, с. 123-127, 169-171, 187-190.

[26]. Вж. изложението у Цанков, Ст. Пос. съч., с. 35-47.

[27]. Пак там, с. 48.

[28]. По Цанков, Ст. Пос. съч., с. 49-50.

[29]. Пак там, с. 51-56.

Изображение: авторът Иван Денев (1937-2014). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-b0Y

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s