Неоплатонически елементи в съчиненията на патриарх Фотий*

Иван Христов

В многовековната история на византийската култура патриарх Фотий заема особено място. Той обединява в себе си духовното лице и дълбокия познавач на „елинската“ наука. Светското и духовното начало доминират различни периоди от неговия жизнен път, но интересът към културното наследство не прекъсва с избора му на патриарх. С това е свързано наличието на различни смислови центрове в неговото творчество. В не малко случаи философските му разсъждения не хармонизират с позицията на патриарха. Навярно най-парадоксалният пример за това е християнизираното Аристотелово схващане на Бога като чиста действителност – учение, повлияно и от неоплатоническата философия. Излиза, че патриархът, поставил началото на разкола на църквите, изразява една типично католическа позиция, която векове след него ще бъде формулирана от Тома Аквински и ще срещне непримиримата критика византийското богословие. Ето защо ние следва да разгледаме философските и по-специално неоплатоническите елементи в неговите съчинения. Сложността на тази задача е свързана с дискусионността на въпроса за отношението между неоплатонизма и християнството, с многообразието и дълбочината на тази философия, а също и с отсъствието на изследвания по въпроса. Засега единствените публикации що-годе задълбочено разглеждащи влиянието на езическия неоплатонизъм в неговото учение, са тези на J. Schamp[1]. Тук аз ще се опитам да дам общ преглед на представянето на неоплатоническите автори в „Библиотека“, като изведа основните акценти в интереса на Фотий към темата, след което ще се спра накратко върху коментара към „Категории“, за да анализирам учението от „Амфилохии“ за Бог като чиста действителност и неговата зависимост от Аристотеловата философия и от неоплатонизма.

Сведения за езическия неоплатонизъм в „Библиотека“

„Библиотека“ е може би най-популярното произведение на Фотий. До нас са достигнали двадесет и пет ръкописа, съдържащи пълния му текст, основни от които са Marcianus graecus 450 [А] от X-ти век и Marcianus graecus 451 [М] от XII-ти век, както и множество други съдържащи извадки от него[2]. За новоевропейската традиция текстът е преоткрит от италианските хуманисти през втората половина на XVI-ти век благодарение на Висарион Византийски, който го донася в Италия с личната си библиотека. През април 1597 година М. Margunio е привлечен от това копие на „Библиотека“, принадлежало на Висарион, и обръща към него вниманието на David Hoeschel, който го издава през 1601 година[3]. Само в началото на XVII-ти век съчинението е публикувано на три пъти[4]. Това свидетелства за големия интерес към него. Понастоящем двете най-добри издания са тези на Immanuel Bekker[5] и Rend Henry[6].

Точното време на написването на „Библиотека“ е предмет на научен дебат. Традиционната гледна точка, застъпвана от J. Hergenröther[7], К. Ziegler[8], H.-G. Beck[9], E. Orth[10] и А. Severyns[11], го отнася към 855 година. Според F. Halkin обаче съчинението датира след избирането на Фотий за патриарх (858 година) – чак към 875 година[12]. Има и по-ранни датировки. Така Н. Ahrweiler, а с известни уговорки и Р. Lemerle го отнасят към 838 година[13]. С. Mango заема по-предпазлива позиция, приемайки, че по това време Фотий написва една първа версия на „Библиотека“, но продължава да работи над текста през целия си живот[14]. Warren Treadgold привежда аргументи за написването му през 845 година[15]. Както се вижда, в повечето случаи изследователите скланят към датиране на съчинението към периода на интензивните интелектуални занимания на Фотий преди избора му за патриарх. Дори противниците му са принудени да признаят неговата изключителна ерудираност и любов към книгата. В своето житие на патриарх Игнатий Никита Пафлагонски пише за всестранното образование на Фотий, включващо философия, медицина, риторика, поезия и почти всяко знание на „външните“. „Благодарение на богатството му – ехидно подмята той – всяка книга може да попадне в неговите пагубни ръце“[16]. Наистина Фотий притежавал огромна за времето си библиотека, наброяваща около 150 заглавия[17]. Отдадеността му на научните занимания захранва всевъзможни злостни интриги. Така Псевдо-Симеон свидетелства, че за да постигне висотите на елинската наука, Фотий общувал с някакъв юдейски маг, който го накарал да се отрече от кръста и че дори имал в помощ демона Лебуф[18].

Патриарх Фотий Константинополски (810-893)

Фотий написва своята „Библиотека“, воден от желанието да сподели енциклопедичните си знания. Повод му дава молбата на неговия брат Тарасий, пожелал да се приобщи към тях. Според преданието това огромно съчинение представлява писмо до него. В действителност по-голямата част от текста е адресирана до Тарасий, но около една шеста няма конкретен адресат. Едва ли Фотий е бил мотивиран единствено от стремежа да помогне на брат си. По-скоро той е изпитвал потребност да сподели знанията си, постигнати с толкова труд и жертви, и да даде наставление на християнския читател, изучаващ елинската култура.

„Библиотека“ представлява съвкупност от конспекти и парафрази на прочетените от Фотий книги, придружени с биографични данни и кратки бележки, предимно със стилистичен и исторически характер. В ръкописната традиция съчинението е озаглавено: Списък и изброяване на прочетените книги, за които нашият любим брат Тарасий поиска обобщаваща оценка – без двадесет и една триста. Най-ранното позоваване от византийско време го нарича „Писмо на Фотий до Тарасий“[19]. В късно византийско време съчинението е озаглавено „Мириобиблион“, а названието „Библиотека“ то получава през XVII-ти век.

„Библиотека“ съдържа 280 номерирани описания на книгите на различни автори, които изследователите и издателите на текста неправилно наричат „кодекси“. В действителност много от тях представят повече от едно заглавие. Изследването на Warren Treadgold показва, че тук са налице не 280, а 386 анализа на прочетени книги[20]. Само три от тях са „стари“ и не са писани на минускула, въведен през предходния век. Вероятно голямата част от книгите са преписани специално за Фотий по негова поръчка[21]. От тях 239 са християнски и юдейски, а 147 светски и езически, тоест количественото отношение на религиозната към светската книжнина е 62 към 38%[22]. Що се отнася до обема на текстовете обаче, нещата стоят по съвсем различен начин. Според Т. Hägg тук съотношението е 58 към 42% в полза на светските книги[23]. Warren Treadgold внася незначителна корекция в цифрите – според него съотношението е 57 към 43[24]. Както и да оценяваме нагласите на Фотий като читател и аналитичната страна в неговото изложение, трябва да признаем огромното значение на „Библиотека“ за нашите познания за древната литература. Казано на езика на цифрите, 211 от реферираните от него книги не са достигнали до нас във вида, познат на Фотий, а 110 са напълно изгубени. В ред случаи неговите свидетелства са уникални.

Патриарх Фотий Константинополски (810-893)

Основен акцент в „Библиотека“ има богословието. Подчертан е интересът на Фотий към христологията, с която са свързани cod. 225-230, съставляващи повече от 20% от текста[25]. Той показва необичайно добро познаване на ересите на арианите, несторианите, монофизитите. Чел е постановленията на всичките седем вселенски събора[26]. Особен интерес Фотий има към монофизитството – последната по време христологична ерес и единствената, която има осезаемо влияние през IX-ти век в халифата и Армения[27].

Задълбочени познания той има и в областта на медицината. В „Библиотека“ се съдържат конспекти на 18 медицински текста, Фотий има усет за техническите детайли. Той оценява полезността на знанията на практика. Самият той е практикувал медицина. Четири от писмата му съдържат конкретни медицински предписания[28].

Добре е застъпена и риториката, Фотий познава съчиненията на 9 от 10 атически оратори и на няколко представители на втората софистика. Той отдава предпочитание на елинистичните оратори[29].

По-слаби са интересите му в математиката и естествознанието, за които отделя cod. 180,187,279.

В областта на историята Фотий показва вкус към необичайното и екзотичното. Това определя и интереса му към Олимпиодор от Тива[30]. Както ще видим, същият вкус доминира и при представянето на съчиненията на философа Дамасций.

Патриарх Фотий Константинополски (810-893)

Що се отнася до мястото на философията в „Библиотека“, тук лесно можем да изпаднем в крайностите на пълното отричане или непремерената възхвала. Проблемът е в отсъствието на каквито да било сведения за ученията на Платон и Аристотел, които стоят в основата на философското образование по онова време, при наличието на множество откъслечни сведения за елинистичната и преди всичко неоплатоническата философия. Оттук могат да се направят радикално противоположни изводи. Първият, който доминира, е, че Фотий няма задълбочени интереси във философията. В „Библиотека“ тя присъства за широта на обхвата. Сведенията за нея са почерпани от късноантичната доксография и от всевъзможни учебни антологии. Това свидетелства за всичко друго, освен за системни философски занимания и дълбоко познаване на философията. Възможен обаче е и друг подход, който, напротив, вижда тук свидетелство за задълбочени познания у Фотий и неговите съвременници, поради което той не намира за нужно да се занимава с общоизвестните школски текстове. „Библиотека“ се ситуира в толкова богат интелектуален контекст, че нейният автор е могъл да се задоволи с представяне на отделни по-малко популярни съчинения. „Без съмнение – пише Warren Treadgold – интересът, който той проявява към живота на философите и поетите, отразява интерес към философията и поезията, прикрит от пропускането на школски текстове в Библиотека, за които обаче споменава Никита Пафлагонски[31].“Основание за подобни твърдения дава и самият Фотий, който в „Послеслов“ казва, че е изключил онези текстове, „изучаването и заниманието с които е присъщо на обучението в изкуствата и науките“[32]. Това сякаш се потвърждава и от интереса му към Платоновата лексикография. В „Библиотека“ се съдържат извадки от съчиненията на Тимей (Ι/II-ри век) и Боет (II-ри век), специално изучаващи езика на Платон[33]. Не означава ли това, че Фотий остава запознанството с диалозите на школското образование, и му помага, включвайки извадки от по-малко популярните съчинения на лексикографите? Безспорно самият той е чел Платон и Аристотел. Свидетелство за това е писмо 208 до Амфилохий от Кизик, датиращо от времето след написване на „Библиотека“, където той дава списък на четените от него текстове, сред които са диалозите и писмата на Платон, писмата и трактатите на Аристотел[34].

Основание за своята висока оценка на философските интереси на патриарха Warren Treadgold открива в състава на книгите. „Незаинтересоваността на Фотий към поезията и философията – пише той – е съществено преувеличена от някои съвременни изследователи. Макар да е трябвало да остави настрана онези поети и философи, които са били школски автори, Фотий представя девет съчинения в стихове и две антологии с множество стихотворни раздели, както и три съчинения на езическата философия, три биографии на философи, няколко научни труда и някои съчинения на християнските философи, като Климент Александрийски и Методи Олимпийски“[35]. Дали това наистина е така, ще покаже прегледът на свидетелствата за античните философи в „Библиотека“. Не е достатъчно само да се маркира обхватът на имената и броят на представените съчинения. Трябва да се оцени характерът на представянето и избирателността на подхода. В този смисъл статистиките на Warren Treadgold сами по себе си не са от особена полза.

Корица на съчинението „Библиотека“ от 1653 г. от патриарх Фотий Константинополски (810-893)

Първото впечатление наистина е зашеметяващо – Фотий привлича вниманието на християнския читател към имената на повече от 30 езически философи. По-голямата част от тях – повече от две трети – са представители на неоплатоническата философия. Що се отнася до Платон и Аристотел, вече казахме, че „Библиотека“ не съдържа сведения за техните съчинения. Споменават се само имената им във връзка с ученията на други философи. Косвено за философията им в интересуващ Фотий контекст читателят може да научи от неговия конспект на трактата на Хиерокъл Александрийски „За провидението и съдбата“[36]. Също по конкретен повод той споменава имената на Сократ, Демокрит и Теофраст. Малко по-задълбочен интерес Фотий показва към скептика Енезидем от Кносос (I век преди нашата ера, когото погрешно нарича Енезидем „от Егея“[37]). Той включва в своята „Библиотека“ ценен конспект от загубеното му съчинение „Пиронови разсъждения“[38]. От неопитагорейството Фотий познава имената на Никомах от Гераса (I-ви век) и на Аполоний Тиански (I-ви век). В „Библиотека“ намираме откъси от биографията на Аполоний, написани от Филострат Тирски[39]. Тук се съдържа също конспект на съчинението на Никомах „Аритметически теологумени“ – своеобразно богословие на числата в две книги[40]. Като се има предвид, че в митологизираната личност на чудодееца Аполоний Тиански са виждали алтернатива на Христос, става ясно, че интересът на Фотий към неопитагорейството е доминиран от интереса към екзотичното и преди всичко от необходимостта да се даде отпор на езичеството. Не толкова на философски, колкото на образователен интерес се дължи и доброто представяне на Плутарх от Херонея (46-около 127), представител на средния платонизъм. Освен споменаване на името[41], „Библиотека“ съдържа оценка за неговото наследство, дало основа за възпитанието на поколения след него[42]. В нея са включени извадки от 19 животописа[43] и дори се идентифицират принадлежащите на Плутарх текстове в антологията на Сопатър от Апамея[44]. Името на Лонгин (I-ви век) присъства по недоразумение, като грешка в ръкописната традиция[45]. Не е оставен без внимание и Темистий – изтъкнат коментатор на Платон и Аристотел през IV-ти век. Освен че споменава името му в списъка на философите, в антологията на Иоан Стобей[46] Фотий включва извадка от Епитоме на Хезихий, където се споменава за неговите парафрази на Аристотеловите „Аналитики“, „3а душата“ и „Физика“, и той е представен като ценител и ревнител на философията[47].

Следва…(виж тук).

________________________________

*Публикувано в Неоплатонизъм и християнство, част II – Византийската традиция, под редакцията на Иван Христов, Издателска къща „ЛИК“, 2004, с. 79-108, като същия текст тук по-горе е обнародван със съгласието на автора Иван Христов.

[1]. Вж. Schamp, J., La „localisation“ chez Photios: traduction commentde de Questions a Amphilochios, 145. – iw.Aristotelica. Secunda. Melanges offeits a Christian Rutten, C.I.P.L., Liege 1996, 265-279; Photios aristotèlisant? remarques critiques. – in: Kainotomia. Die Erneuerung der griechishen Tradition, Freiburg, 1995,1-17.

[2]. За ръкописната традиция вж. Martini, Е., Textgeschichte der Bibliotheke des Patriarchen Photios vom Konstantinopel, Leipzig, 1911 и Diller, A., Photios „Bibliotheca“ in Byzantine Uterature. – in: DOP 16 [1962], 389-96.

[3]. За ранните издания вж. Martini, E., op. cit. и Canfora, L., La biblioteca del patriarca: Fozio censurato nella Francia di Mazzarino, Roma 1998.

[4]. Canfora, L., Op. cit., 198.

[5]. To е препечатано в Patrologjia graeca, vol. 103-104, Paris, 1824-25.

[6]. Photius. Bibliothuque, ed. R. Henry, 8 vois., Paris: Les Beiles Lettres, 1959-77. Това издание възпроизвежда пагинацията на I. Bekker, Thesaurus lingae grecae (TLG 4040 001), за който см е абонирани.

[7]. Hergenröther, J., Photius, Patriarch von Konstantinopel: Sein Leben, seine Schriften und das griechische Schisma, Bd. III, Regensburg, 1869,341-343.

[8]. Ziegler, K , Photios 13. – in: RE 20, 1941, col. 685-691.

[9]. Beck, H.-G., Kirche und theologische Literatur im byzantinischen Reich, Münich, 1956, 526.

[10]. Orth, Е., Photiana, Leipzig, 1928, 6-10.

[11]. Severyns, Recherches sur la Chrestomathie de Proclos, vol. I, Liège-Paris, 1938, 1-4.

[12]. Halkin, F., La Date de composition de la Bibliothèque remise in question – in: Anal Boll 81, 1963, 414-17.

[13]. Ahrweiler, H., Sur la carrière de Photius avant son patriarcat. – in: BZ 58 [1965], 356-61. Lemerle, P., Le Premier humanisme byzantin, Paris, 1971, 42.

[14]. Mango, C., The Availability of Books in the Byzantine Empire AD 750-850. – in: Byzantine Books and Bookmen, Washington 1975, 37-43.

[15]. Treadgold, Warren, T., The Nature of the Bibliotheca of Photius, DOS 18, Washington 1980, p. 31.

[16]. Vita Ignatii, PG 105, 509B. Задълбочен анализ на изворите за ранните години на Фотий и негов интелектуален портрет читателят щ е намери в книгата на Лиляна Симеонова: Symeonova, L., Diplomacy of the Letter and the Cross, Amsterdam, 1998, 11-47.

[17]. Вж. Treadgold, W.T., op.cit., p. 93-94.

[18]. Symeonova, L , op. cit. 23.

[19]. Вж. Diller, А., Photius’ Bibliotheca in Byzantine Literature – in: DOP 16 [1962], pp. 389-96.

[20]. Treadgold, W.T., op. cit., p. 5.

[21]. Ibid., р. 98.

[22]. Ibid., р. 7.

[23]. Hägg, Т., Photios als Vermittler antiker Literatur: Untersuchungen zur Technik des Referierens und Exzerpierens in der Bibliotheke, Upsala 1975, 8, n. 2.

[24]. Treadgold, W. T., op.cit., p. 8.

[25]. Ibid., p. 105.

[26]. Ibid., p. 104.

[27]. Ibid., p. 105.

[28]. Ibid., р. 103.

[29]. Ibid., р. 103.

[30]. Treadgold, W.T., op. cit., р. 100-101.

[31]. Ibid., р. 102. Вж. по-горе с. 81.

[32]. Вж. cod. 280, 545, 2-3. Тредголд обръща внимание на връзката на тези думи на Фотий с езика в „Държавата“ Plat. R. VII, с. 522.

[33]. В cod. 151 намираме извадки от „Речник на платоническите слова“ от Тимей, а в cod. 154-155 „Колекция от Платонови термини“ (за което Фотий се оказва единствен източник) и „За трудните думи при Платон“ от Боет.

[34]. Вж. също забележките в cod. 37, 8а7; 155,100а21-4; 209, 165b20-23. Фотий познава и четирите речи на Елий Аристид срещу Платон и за риториката, насочени срещу диалога „Горгий“ (вж. cod. 248).

[35]. Treadgold, W.T., Op.cit, р. 8.

[36]. Вж. cod. 214, 171b 19-173b2 (=251, 460Ь22-466Ь24).

[37]. Вж. cod. 212, 170а41.

[38]. Вж. cod. 212, 169b 18-171а4.

[39]. Вж. cod. 44, 9Ь20 sqq /=cod.241, 323b33 sqq/.

[40]. Вж. cod. 187, 145а31-Ь7.

[41]. Вж. cod. 167, 114b 14, cod. 242, 340а 13.

[42]. Вж. cod. 243, 365а41, 366а40.

[43]. Вж. cod. 245, 393Ь7-400Ь4.

[44]. Вж. cod. 161, 104а24 sqq.

[45]. Вж. Heat, М., Caecilius, Longinus and Phothis. – in: Greek, Roman and Byzantine Studies 39 (1998), 275; Срв. Smith, R., Two Fragments of ‘Longinus’ in Photius. – in: The Classical Quarterly 44 (1994), 527-529.

[46]. Вж. cod. 168, 114bl.

[47]. Вж. cod. 74, 52a2-21.

Изображения: авторът Иван Христов, патриарх Фотий (810-893) и корица на съчинението му „Библиотека“ от 1653 година. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-aNV

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s