Послание до ефесяни[1]

Св. Игнатий Богоносец

Игнатий Богоносец[2] до достоблаженната Ефеска Църква в Азия, благослове­ната в пълнота и величие от Бога От­ца, преди свят да се създаде[3], във вечна и неизменна слава, всякога съединена и из­брана в истинско страдание, по волята на Отца и Иисуса Христа, нашия Бог, же­лая премного да се радва в Иисуса Хрис­та с непорочна радост.

Глава I.

Похвала на ефесяни за тяхното пратеничество и похвала за Онисим

Аз приех в Бога вашето многолюбезно име[4], което съвсем справедливо се слави за вярата и любовта (си) в Иисуса Хрис­та, нашия Спасител. Като подражатели Божии, възпламенени от Божествената кръв, вие абсолютно изпълнихте родст­вените си задължения по отношение на ме­не. Когато чухте, че в Сирия съм свързан (задържан, арестуван) за общото име[5]и упование (вие побързахте да ме видите[6]), надявайки се по вашите молитви да прие­ма в Рим битката със зверовете, за да стана посредством мъченичеството уче­ник на Този[7], Който Сам принесе Себе Си за нас в жертва Богу[8]. И ето, в име Божие, аз приех вашето многочислено посланичество (пратеничество) в лицето на Онисим, мъж с неизказана любов, вашия по плът епископ[9]. Обичайте го, моля ви в името на Иисуса Христа, и всички бъдете подоб­ни нему. Защото благословен е Онзи, Кой­то даде на всички вас да бъдете достой­ни да имате такъв епископ.

Глава II.

Похвала към другите лица на пратеничеството[10]

И за Вур, моя сътрудник, а ваш в Бога дякон, във всичко благословен, се моля той да остане ваша чест и чест на епис­копа. А Крок, достоен за Бога и за вас, когото аз приех като образец на вашата любов, ме успокои във всичко. Бог и Отец на Господа наш Иисус Христос също да утеши и него, заедно с Онисим, Вур, Евпъл и Фронтон, чрез които аз видях лю­бовта на всички ви. Желал бих винаги да се радвам с вас, ако бъда достоен. За то­ва следва всячески да славим Иисуса Христa, Който ви прослави, за това че вие в единодушно повинение (послушание) бях­те утвърдени в един дух и в едни мисли, и всички вие говорехте едно и също[11], вие бяхте осветени във всичко, за да се покорявате на епископа и свещенството.

Глава III.

Игнатий не от гордост, а от любов се подбужда да убеждава към единство с епископа

Не ви натрапвам (заповядвам, нареж­дам), кое какво значи. Защото, аз, макар и в окови за името Христово, все още не съм съвършен в Иисуса Христа. Сега само започвам да се уча и се обръщам към вас като мои съучители[12]. Защото на мен ми е необходимо да получа от вас подкрепа във вярата за мое вразумяване, към тър­пение и великодушие. Но както любовта не ми позволява да мълча по отношение на вас, то аз реших да ви убедя, че вие сте единодушни с Божиите мисли. Защото и Иисус Христос, общият наш живот, е ми­съл на Отца, както и епископите, поставени по всички краища на земята, се нами­рат в мислите на Иисуса Христа.

Глава IV.

Подражавайте на единството на презвитерите с епископа!

Затова и вие следва да се съобразява­те (съгласувате) с мислите на епископа, както и вие вършите това. И вашето знаменито и достойно за Бога свещенство (презвитерство) е така единодуш­но с епископа както струните в цитрата. От вашето единомислие и единна любов се прославя Иисус Христос. Съста­вете от себе си всички един хор, щото, заедно, настроени в единомислие, друж­но да запеете песен на Бога. Единодушно да я изпеете на Отца пред Иисуса Хрис­та, за да ви чуе, и по добрите ваши дела да ви признае за членове на Своя Син. И така, полезно е за вас да бъдете в спо­койно единство помежду си, за да бъде­те всякога в съюз с Бога.

Авторът св. Игнатий Богоносец (35-108) на римския колизей с два лъва

Глава V.

Важност на църковното единство

В крайна сметка, ако аз за съвсем крат­ко време имах такова приятелство с ва­шия епископ – не човешко[13], а духовно, то колко, мисля, сте no-блажени вие, които сте съединени (в единство) с тях така, както Църквата с Иисус Христос, и как­то Иисус Христос с Бога Отца, за да бъ­де всичко единодушно чрез единство. Ни­кой да не се заблуждава. Този, който не е вътре в жертвеника, той лишава себе си от Божия хляб. Ако ли молитвата на двама[14] има голяма сила, то колко по-силна е молитвата на епископа и цялата Църква. Затова, който не отива на общото събрание (молитва), той вече се е възгордял и сам е осъдил себе си. Защото е ка­зано: Бог се противи на горделиви[15]. Да се постараем да не се противим на епис­копа, за да бъдем покорни на Бога.

   Глава VI.

Гледайте на епископа като на Самия Христос!

Който, колкото повече вижда еписко­па мълчащ[16], толкова повече е длъжен да се бои от него. Защото всякого, когото изпрати Домовладиката да управлява Неговия дом, ние сме длъжни да приемем та­ка, както този, Който го е пратил[17]. От­тук става ясно, че и на епископа сме длъж­ни да гледаме, като на Самия Господ. Про­чее, Онисим извънредно хвали вашето благочинно в Бога поведение, че всички вие живеете съобразно с истината, че сред вас няма никакви ереси, че вие не слу­шате никого, освен Иисуса Христа, Кой­то проповядва истината.

Глава VII.

Бягайте от еретиците! Един е лекарят Христос – Богочовекът

Някои имат обичай коварно да носят името Христово, между другото вършат и дела, недостойни за Бога. От тях вие сте длъжни да бягате като от диви зверове. Защото това са бесновати псета. Вие сте длъжни да се предпазвате от тях, защото те страдат от трудно из­целим недъг. За тях е необходим само един лекар, физически (телесен) и духовен, ро­ден и нероден[18], Бог в плът (придобил – в скоби мои) в смъртта истински живот[19], от (света Дева – в скоби мои) Мария и от Бога, отна­чало подложен, а след това не подложен на страдание, Господ наш Иисус Христос.

Глава VIII.

Вие сте велики и духовни

И така, никой да не ви съблазни! Впро­чем и вие не се поддавайте на съблазън, като бъдете всецяло предани на Бога[20]. За­щото между вас не възниква никаква раз­пра, която би могла да ви разстрои, но вие живейте истинно, както е угодно на Бо­га. Аз съм измет (отпадък) ваша[21] и съм длъ­жен да се очистя чрез вашата на ефесяни, знаменита през вековете Църква. Плътс­ките не могат да правят (творят) духовното, нито духовните – плътското, как­то вярата – дела, свойствени на неверието, и неверието – дела, свойствени на вя­рата. Но у вас е духовно и онова, което вие правите по плът, защото вие всичко правите в името на Иисуса Христа.

Глава IX.

Вие не послушахте лъжливи учители

Аз научих, че някои дошли оттук при вас[22] с лошо учение. Но вие не сте позволили да го разсеят между вас, като сте оградили своя слух, за да не приеме разп­ространяваното от тях, тъй като вие сте истински камъни на храма на Отца, приготвени за сградата (храма) на Бога Отца[23]. Вие ще се възнесете на висота чрез оръдието на Иисуса Христа, тоест чрез кръста, посредством въжето на Светия Дух. Вашата вяра ви влече към висота, а любовта ви служи за път, възвеждащ ви към Бога. Затова вие сте съпътници един на друг. Богоносци и храмоносци, Христоносци, светоносци, във всичко украсени чрез заповедите на Иисуса Христа. Затова се и радвам от това, че се удостоих писмено да беседвам с вас и да разделя с вас моята радост, че вие, както е свойствено на другия живот[24], нищо не обича­те, освен единия Бог.

Авторът св. Игнатий Богоносец (35-108) на римския колизей с два лъва

Глава X.

Молете се за другите, бъдете кротки и смирени!

Но и за другите людe[25] непрестанно се молете! Защото и те имат надежда за покаяние, за да дойдат при Бога. Дайте им да се научат, в крайна сметка, от ва­шите дела. Против гнева им бъдете кротки. Против тяхното многословие – смиреномъдрени. На тяхното злословие противопоставяйте молитви. На тяхно­то заблуждение – твърдостта във вяра­та. Против техните грубости – бъдете тихи. Не бива да се стараем да им подражаваме. Напротив – чрез своята снизходителност ние ще се окажем техни бра­тя. Да се постараем да бъдем подражатели на Господа. Макар някой да претър­пи повече неправди, да понесе обиди и да се подложи на унижение, само да не би да се намери у вас някакъв дяволски плевел, но всички вие във всяка чистота и цело­мъдрие да пребивавате в Иисуса Христа телесно и духовно.

Глава XI.

Последни времена. Да се боим от Господа!

Вече са последни времена. Да се засра­мим, да се убоим от Божието дълготърпение, за да не ни послужи то за осъжда­не. Да се убоим от бъдещия гняв или да възлюбим сегашната благодат. Каквото и да е – само с едно от двете бихме могли да намерим за себе си истински живот в Христа Иисуса. Без Него да не става ни­що у вас. Заради Него и аз нося върху се­бе си вериги, този духовен бисер, в кой­то желал бих и аз да възкръсна по ваши­те молитви. О, ако аз бих могъл всякога да се ползвам от тях, за да намеря (за се­бе си) жребия на ефеските християни, ко­ито чрез силата на Иисуса Христа са би­ли всякога единомислени с апостолите.

                                                        Глава XII.

Похвала на ефесяни

Зная, кой съм и на кого пиша. Аз осъде­ният, а вие помилваните. Аз в опаснос­ти, а вие стоите сигурно. Вие на път за умъртвяване заради Бога. Вие съидейни­ци на осветения Павел, засвидетелствания, достоблажения, при нозете на ко­гото бих желал да бъда, когато отида при Господа. Във всички свои послания до вас той споменава вас в Христа Иисуса.

Глава XIII.

По-често се събирайте на богослужение!

И така, старайте се по-често да се съ­бирате за евхаристия (благодарение) и славословие на Бога. Защото, ако вие по-често се събирате заедно, детронират (свалят) се силите на сатаната, и чрез вашето единомислие във вярата се разрушават гибелните му дела. Няма нищо по-хубаво от мира, защото чрез него се унищожава всякаква бран на небесните и земните духове.

  Глава XIV.

Пазете вярата и любовта и на дело се показвайте християни!

Това, впрочем, не е известно, ако вие имате в Иисуса Христа съвършената вя­ра и любов, които са начало и край на живота. Вярата е начало, а любовта край, двете пък, съединени, са дело Божие – всич­ко прочие, което се отнася към доброде­телите, от тях произхожда. Никой, който изповядва вярата, не греши, и никой който я е придобил, не мрази. Дървото се познава по своя плод – така и онези, кои­то изповядват, че са християни, се откриват по своите дела. Сега работата не е толкова в изповядване, а в силата на вя­рата, ако някой пребъде в нея докрай.

Глава XV.

Не само с думи, но и с мълчание можем да изповядваме Господа

По-добре е да мълчим и да бъдем (да съществуваме), отколкото да говорим, и да не бъдем (да не съществуваме). Добро де­ло е да учиш, ако този, който учи прави. Затова един е само Учителят, Който, казва, и се изпълнява. И това, което Той извърши в безмълвие, е достойно за От­ца[26]. Този, Който е преоткрил словото Иисусово, той истински може да слуша и Неговото безмълвие, за да бъде съвършен, за да действа словото и да се открива в мълчание. Нищо не е скрито от Господа. Напротив, и нашите тайни са Му известни. Затова трябва да работим така, ка­то че ли Той Сам е в нас, за да бъдем Негови храмове, а Той да бъде в нас наш Бог – какъвто Той е в действителност, и ни­кога не се явява пред нашите лица, затова и ние справедливо Го обичаме.

Авторът св. Игнатий Богоносец (35-108)

Глава XVI.

Развращаващите вярата с лъжливо учение ще отидат в огън вечен

Не се съблазнявайте, братя мои. Тези, които развращават домовете[27] няма да наследят царството Божие. Но ако те­зи, които вършат това с плът, се подх­върлят на смърт, то колко повече тези със своето зло учение, развращават вя­рата Божия, за която Иисус Христос е разпнат. Такъв човек, като скверен, ще отиде в огън вечен, наравно с онзи, кой­то го слуша.

                                                            Глава XVII.

Предпазвайте се от лъжливите учения на еретиците!

Господ за това прие миро върху главата Си[28], за да благоухае Църквата в нетление. Не се намазвайте със зловонното учение на княза на този век. Да не ви отведат от подлежащи на живот, като пленници[29]. Защо не всички сме разумни, като приехме знание за Бога, който е Иисус Христос. Защо безразсъдно загиваме като не признаваме онзи дар, който на­истина Господ изпрати?

Глава XVIII.

Слава на кръста! Раждане и кръщение на Христа

Моят дух е в прах пред кръста, който за невярващите е съблазън, а за нас спа­сение и вечен живот[30]. Къде е мъдрецът, къде е книжовникът, къде е самохвалството на така наречените разумни? Защото нашият Бог Иисус Христос по Божие усмотрение бе заченат чрез (светата Дева – в скоби мои) Мария от рода Давидов, но от Светия Дух. Той се роди и кръсти за това, за да очисти и водите със Своите страдания.

         Глава XIX.

Трите тайнства

Но от княза на този век бе скрито дев­ството на (светата Дева – в скоби мои) Мария и ней­ното детераждане, както и смъртта на Господа[31], три достославни тайни[32], ко­ито се извършиха в безмълвие Божие. Как те се откриха на вековете? Звезда възсия на небето по-ярко от всички звезди и нейната светлина беше неизказана, а нейното появяване предизвика изумление. Всички други звезди, заедно със слънце­то и луната, останаха като хор около та­зи звезда, а тя разливаше своята свет­лина навсякъде. И настана смущение, от­къде е това ново явление, звезда не по-лоша от другите звезди. От този момент започна да отпада всякаква магия и всич­ки окови на злото се разкъсват, незнани­ето прохожда, и древното царство се разпада – така както Бог се яви по чо­вешки за обновление на вечния живот и получи начало онова, което бе положено у Бога. От този момент всичко бе в ко­лебание, тъй като делото (работата) вървеше към разрушение на смъртта.

                                                         Глава XX.

Аз пак ще ви пиша

Ако Иисус Христос, по вашите молит­ви, ме удостои и бъде волята Му, то аз в друго послание, което възнамерявам да напиша, ще разкрия онова, което наченах за домостроителството Божие относ­но новия човек, Иисус Христос, с вяра в Него и с любов към Него, чрез Неговото страдание и възкресение. Особено ако Господ ми открие, че всички вие до един, без изключение, по благодат Божия, съе­динени в една вяра в Иисуса Христа, про­излязъл от рода Давидов Син Човечески и Син Божи, че вие се покорявате на епис­копа и свещенството (презвитерството), в пълно единомислие, като преломявате един хляб, това лекарско безсмър­тие, което не само предпазва от смърт, но дава и вечен живот в Иисуса Христа.

Авторът св. Игнатий Богоносец (35-108)

Глава XXI

Молете се за мене и сирската църква

Аз съм жертва за вас и за онзи когото за слава Божия, вие изпратихте в Смирна, откъдето Ви пиша като благодаря на Бога. Обичам Поликарп, както и вас. Споменавайте ме, както и Иисус Христос ви споменава. Молете се за сирската Църк­ва, от която последния от тамошните вярващи, ме водят с окови в Рим, за да се удостоя да послужа за слава Божия. Здра­вейте в Бога Отца и Иисуса Христа, об­щите наши надежди (упования).

Превод от руски: проф. д-р Иван Денев (1937-2014)

_________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 1997, кн. 4, с. 14-18. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Посланието на св. Игнатий до Ефесяни е написано В 106-107 година, в Смирна. Общо от св. Игнатий са стигнали до нас 7 послания: до Ефесяни (J. Р. Migne. PG, t. 5, col. 644-661), go Магнезийци (col. 661-673), go Тралийци (col. 673-685), go Римляни (col. 685-696), go Филаделфийци (col. 697-708), go Смирненци (col. 708-717), go cв. Поликарп Смирненски (col. 718-728). Написани на гръцки език, те са стигнали до нас в пространна, средна и кратка редакция. За автентична се приема средната редакция, която е залегнала и в изданието на Мин. Освен в гръцкия текст, посланието до Ефесяни е стигнало до нас в непълни сирийски, латински и арменски преводи. Първият руски превод е от 1779 година. Тук превода правим по изданието на протоиерей Пьотр Алексеевич Преображенский Писания мужей апостольских. Санкт Петербург. 1895.

[2]. Св. Игнатий бил Антиохийски епископ (в Сирия), там където вярващите в Христа за първи път били наречени християни (Деяния на светите апостоли 11:26). Пострадал мъченически заради вярата си в Иисуса Христа, разкъсан от зверовете в римския колизей в 107 година. Паметта му се чества на 20 декември.

[3]. Ефесяни 1:4.

[4]. Става дума за ефеското пратеничество (в Смирна), което св. Игнатий приел на път за Рим от името на техния епископ.     

[5]. Става дума за името Христово.

[6]. Поставените в скоби думи липсват в гръцкия текст на посланието. Те обаче фигурират в латински, сирийски и арменски преводи.

[7]. В сирийския превод стои „ученик Божи“.

[8]. Ефесяни 5:2.    

[9]. Тоест видимия епископ, който представлява властта на невидимия епископ – Иисус Христос.

[10]. Цялата втора глава, както и първата половина на трета глава липсват в сирийският превод. Пре­водачът на сирийски език съкратил всичко онова, което му се сторило ненужно, имената на лицата, които посетили св. Игнатий, като насочил вниманието си към нравствено назидание.

[11]. 1 Коринтяни 1:10.

[12]. Тоест, освен Иисуса Христа, вие сте мои учители.

[13]. Тоест не плътско, земно, присъщо на хората от този свят.

[14]. Матей 18:19.

[15]. Притчи 3:34; Яков 4:6.

[16]. Тоест търпящ унижения и оскърбления.

[17]. Срв. Матей 24:25.

[18]. По гръцкия текст и латински превод.

[19]. По цитат от св. Атанасий Велики и блажени Теодорит Кирски. Други автори предлагат четене: Безс­мъртен Бог в истински Живот.

[20]. Глава IV-VII липсват в сирийския превод. Началните думи на VIII-ма глава също са изпуснати, а следващите след тях са свързани с места, заети от трета глава.

[21]. Вж. глава XVIII; 1 Коринтяни 4:13. Сирийският и арменският преводи дават следния смисъл на текста: Аз се радвам и моля за Вас.

[22]. Св. Игнатий не споменава откъде са дошли лъжеучители в Ефес.

[23]. Ефесяни 2:21.

[24]. Християнски, духовен, а не плътски, естествен.

[25]. За невярващите и заблуждаващите се.

[26]. Тези думи имат отношение към Иисуса Христа.

[27]. Тоест блудници и прелюбодейци (Срв. 1 Коринтяни 6:9;Ефесяни 5:5).

[28]. Матeй 26:7; Марк 14:3.

[29]. Тоест от Иисуса Христа, Който е Живот и Истина.

[30]. 1 Коринтяни 1:18.

[31]. Тези думи привежда Ориген (в Омилия върху Евангелие от Лука), св. Василий Велики (25-та Омилия за Рождество Христово), блажени Иероним (Омилия върху Матей). В сирийския превод те са изпуснати.

[32]. Сатаната не е могъл да не знае, че Христос, Спасителят, е умрял. Св. Игнатий тук говори за раждане и смърт на Спасителя не като за събития станали на земята, но като тайнства, които станали в безмълвие Божие, тоест в предвечния Божи Съвет, и след това открити на света посредством звездата и другите знамения.

Изображения: авторът св. Игнатий Богоносец (35-108). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-a1f

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s