Ния Любомирова Спасова

В нашата етнографска наука на българските народни вярвания са посветени значителни изследвания от авторитетните ни учени Д. Мари­нов, Йордан Ковачев, Иваничка Георгиева, Ангел Гоев и много други. Все пак мисля, че не е излишно те да бъдат допълвани периодично с регио­нални данни, за да се обогатява картината. В текста са отразени и тема­тично синхронизирани българските традиционни вярвания, записани преди повече от осем десетилетия в няколко селища на Средна Западна България. Особено важно е, че са включени и вярванията от района на Цариброд (днес Димитровград – Република Сърбия), населен с етнически българи, който през посочените години е в държавните граници на Бъл­гария. Тези вярвания са свързани с домашния бит, със семейната обред­ност, с народномедицинските практики, народната астрономия, както и със сакралния свят и неговите „обитатели“. Текстът е построен върху ръкописен изворов материал от дипломни работи, написани през 30-те и 40-те години на ХХ-ти век, съхранени в Университетската библиотека на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и има за цел да покаже устойчивостта на тази част от българския народен светоглед в модерното и постмодерното време.

На вярванията, свързани с народната астрономия, Йордан Ковачев посвещава много страници още в първите години на миналия век и мал­ко неща от терена са му убягнали. Според някои от записаните в Трънско информации има три свята – „и над нас, и под нас има човеци, а ние сме по средата“ (село Стрезимировци); „…на неколко стотин метра под земята съществува такъв живот, какъвто има и над земята. И там народът се уп­равлява от царе, които живеят в хубави палати. Само че там хората са по-­черни и по-ниски“ (Цариброд). „Земята е продълговата, а формата ѝ е сплесната. Тя е създадена от Бога. Много е голяма и е нужно доста време, за да се обходи. Подпира се на рогата на бик, който, като разтресе глава, причинява земетръс“ (село Стрезимировци).

Съществува и друго вярване, отнасящо се до формата на Земята и то е, че тя е четвъртита; намира се под небето и е заобиколена от всички страни от вода. Бурите са причинявани от мятането на „страшни животни“ в тези води, разгневени от нечий „голям грях“ (Цариброд); „…под земята живеят и сирените. Техните къщи са построени в земята, която се намира под морета и големи реки, за да могат всяка вечер да изплуват на повърх­ността на водата. Тук те пеят омайни песни, с които привличат закъсне­лите и заблудилите се в морето моряци и лодкари и ги отнасят в долната земя“ (Цариброд).

В ръкописите от Трънско са записани знанията, че на небето се намират и адът, и раят (село Стрезимировци, Цариброд). Раят представлява обширна градина, в която има много цветя, пойни птици и овощни дърве­та. В другия край на небето е адът, където живеят душите на грешниците, измъчвани от дявола. Вярва се още, че Млечният път е разсипана слама, която един човек откраднал от кума си. „И до днес тя седи над нас, за да напомня за този грях“ (село Филиповци, Цариброд). Всъщност тези вярвания са толкова популярни, че живеят и до днес (село Стрезимировци, Цариброд). Не е намерило място в литературата само вярването, че падащите камъни са Божие наказание за нечий голям грях и щом това се случи, предстоят големи нещастия. Българските народни вярвания в района не свързват събитието с изригването на вулканите.

Според записаната в Цариброд информация по темата луната се намирала по-близо до земята, отколкото слънцето. Някога и тя греела през деня, но „когато Господ видял, че нощта е много тъмна и затова ста­ват много кражби и злодеяния, направил така, че луната да изгрева през нощта“ (Цариброд). В целия проучен район вярванията за това небесно светило са свързани главно с човешката дейност при различните фази. Например: когато луната е „на разсип“ тоест намаляваща, не се започва нищо ново (село Вукан, село Филиповци, Цариброд); „Ако месецът е тесен и извит надолу, ще има хубаво време, а когато е широк и извит нагоре, времето ще бъде сухо“ (Цариброд). „Кога мома види нов месец, требва веднага да спре и да вземе едно камъче изпод краката си. Това камъче слага под възглавницата си и когото сънува тая нощ, за него ще се оже­ни“ (Перник). Новината за новолунието трябва да се съобщи вкъщи от момче, „за да върви всичко вкъщи на добре“ (Цариброд); ако подялба на имот се прави на новолуние, то ще мине без караници (пак там); всички нещастия идват през „време на расипа“ (пак там); а на пълнолуние не може да те сполети нещастие.

По луната селските стопани са гадаели за времето: „когато около месе­ца има сияние, времето ще се развали“ (Цариброд). „Когато месецът е огнено червен, ще се случи нещо лошо“ (пак там). С някои от тези вярвания се свърз­ват и редица обредни практики: Млада жена не носи празни стомни при пъл­нолунието, за да забременее през този месец, а мъж, който види пълнолу­нието, трябва да почеше брадата си с пара, за да е богат (село Вукан, Цариброд). Вярва се, че магьосниците могат да свалят луната на земята под формата на крава със зелена опашка, и да я доят, а с млякото да правят „добрини и злини на хората“, и че всички магии могат да се изпълняват, само когато има „убава месечина“ (село Цариброд).

Според народните представи „Слънцето е момък, който има майка и сестра. Когато залезе, то се прибира при тях (село Цариброд), а на Гергьовден слиза на земята, за да си открадне мома (село Филиповци). Де­нем огрява земята, а нощем ходи другаде. Ако отиде много далеч, окъснява и не може да стопли хубаво. Така са се появили сезоните (село Вукан). Ако по залез слънцето е червено, ще има вятър. Ако залязва в облак, ще има дъжд (село Вукан, Цариброд). В село Стрезимировци и в Цариброд населението вярва, че не трябва да се работи по залез слънце, защото „Ще зайди умът на този, който работи“. Ако се изнесе боклукът след залез слънце, ще се „изнесе“ щастието от тази къща, както и ако по същото време се изнесе ситото непокрито, ще се „изнесе“ берекетът.

Всеки човек си има звезда на небето, и когато видим, че една пада, значи някой е умрял. А който намери своята звезда, ще умре (село Вукан, село Филиповци, село Стрезимировци, Цариброд, Перник). Зорницата е момиче, качило се на небето, за да потърси братчето си (Цариброд). Ако тя е ясна, годината ще е хубава (село Филиповци). Опашатата звезда пред­вещава война (село Вукан, село Филиповци, Цариброд, Перник). Ако в нощта преди орането небето е чисто и се вижда „Ралото“, ще има плодородие (Цариброд).

Вятърът живее зад планината и е „гяволетина“. Ето защо като заду­ха силно, майките бързат да приберат децата си вътре (село Стрезимировци). Според други вярвания царството на вятъра се намира под земята. Тук той живее спокойно и тихо. Но когато някой от жителите на долната земя направи някакво престъпление, вятърът толкова много се разлютява, че започва със страшна сила да духа. В зависимост от силата на гнева му на земята се явява по-силен или по-слаб вятър“ (Цариброд). „Ако на небето има страшни облаци и времето е мрачно и дъждовно, казват, че има „кръвнина“ – някой човек е сложил сам край на живота си“ (Цариброд). „Ако някъде има „ветрушка“, вярват, че там има самодиви и ако някой мине наблизо, те ще го разкъсат, а ако друг се осмели да ги ругае, ще му се слу­чи голямо нещастие“ (село Стрезимировци). Старите хора казват, че когато гърми и светка „Алата гони тресъкът“. И затова вратите и прозорците се затварят“ (село Стрезимировци).

Във връзка с тези вярвания има и предсказания: Ще вали дъжд, „ако петелът кукурига вечер (село Вукан, село Филиповци); ако кокошките се пощят срещу слънцето (Цариброд); ако пчелите се трупат около кошерите (село Стрезимировци, Цариброд); ако мухите силно хапят“ (село Стрезимировци), а „ако свинете носят слама в уста, ще има буря“ (село Филиповци). Вярва се, че градушката е изпратена от Бога, ако в селото има развратна жена (село Стрезимировци). Ако Бог е сърдит за нещо „няма да прати дъжд“ (село Стрезимировци). По времето на Гергьовден се съди за времето през цялата година. Ако на този ден е хубаво, през цялата година ще е хубаво. Ако вали дъжд, годината ще е кишава (Перник).

Според народната вяра повечето болести и беди са „наказание Божие“, особено при децата, заради грях на майката; такова е например изгарянето. „Ако едно дете много плаче, казват, че е клиняво – майката, като била бременна, ходила по свинска кожа, опната на клин’е (гвоздеи), затова и детето било клиняво. На такова дете взимат шапчицата и замах­ват с нея към захождащото слънце, като казват: „Слънце заоди, на дете сън да дооди“ (Перник). Значителна част от вярванията свързват боле­стите с дявола – туберкулозата е „дяволска болест“, а ако някой стъпи на „гяволско место“, ще се разболее от оток (Цариброд). Някои от заболяванията са изпратени при човеците от самите светци, заради това, че не ги почитат. Например: вярва се, че ако жените работят нещо „у руке“ (с ръце) в неделен ден, св. Неделя ще ги „угърчи“, тоест ще ги разболее, а ако някой блажи в петък, св. Петка ще направи така, че да се изгори“ (село Стрезимировци). Лошите хора – душманите, също могат да изпращат болести, като поставят живак в „необжежено гърне“, върху който е баяла некоя врачка (Цариброд). Има хора, които урочасват и разболяват – повече децата, но и възрастните (село Вукан). Някои от заболяванията минават през всеки чо­век, когато му идва редът. Такива са магарешката кашлица, шарката, скар­латината. Затова се наричат редушки. Болестите се крият „като топчета“ във вълната или в метлата и затова, докато има епидемия, не трябва да се работи, за да не се раздразни болестта и да нападне човек (село Вукан). Някои болести могат да бъдат омилостивявани, като им се оставя храна. За шарката се оставят на масата в къщи сладки неща и мед, а болестта „тифус“ може да бъде омилостивена, като ѝ оставят „хляб и ядене“. Спо­ред народните вярвания за билки се ходи преди изгрев слънце, защото росата по тях е напръскана от самодивите, а до лечение чрез баяния се прибягва само при изгрева (Цариброд). Според народната вяра епиде­миите могат да бъдат изгонени по магичен начин в съседното село. Това вярване е било живо до 40-те години на миналия век в село Стрезимировци, където са месели медена питка и са я оставяли в местността Медов мост на междата със село Клисура, произнасяйки три пъти формулата: „ Айде у нас доста седе, у това село ти поръчаю да идеш“. В Цариброд (днес в Република Сър­бия) са прибягвали до същата практика в местността Строшена чешма.

Много са записаните в района вярванията, свързани с брака и семейството. Гадаенето за брак е широко разпространено. Вярва се, че ако вечерта на Нова година момата сложи под възглавницата си житни зърна, ще сънува този, за когото ще се омъжи. Срещу Видовден стръкчета лук, на­речени на различни момци, се отрязват на едно ниво и на сутринта се гледа кое е израснало най-много, защото според вярването момата ще се омъжи за него (село Вукан). Мома и момък могат да бъдат разделени, ако им се даде да пият „разделни билки“ или ако те се пришият в хастара на дрехите им. В слу­чай че само едното семейство е против сватбата, трябва да се вземе крило на прилеп и с него да се докосват поясът или косата на бащата или майката от другото семейство. Среща се и поверието, че противниците на брака ще се „обърнат“ и ще дадат благословията си, ако им се даде да ядат питка, за­месена с брашно, пресято през обърнато сито, смесено с мляко от майка и дъщеря, които имат деца по едно и също време (Цариброд). За да се обичат младите, трябва да изядат заедно едно гълъбово яйце (село Извор).

От района на Цариброд е информацията, че свекървата и снахата ще имат благи отношения, ако си подадат с устата захарче. Ако сутринта след сватбата снахата помете боклука и го остави зад вратата, а свекърва­та го вземе, смеси го със сол и го хвърли на свинете, те ще изядат и „лошо­то“ с него и двете никога няма да се карат.

В традиционното време бременната жена от изследвания район спазва редица забрани. За да не пометне или да не роди преждевремен­но, тя не бива да прескача вода или ръжен (село Вукан); не трябва да седи на дръвник; да яде по залез или да яде скришом (село Филиповци). Вярва се, че, ако види някой да яде нещо, трябва и тя да хапне от него, защото ина­че детето няма да го яде (село Вукан); ако открадне и изяде нещо скришом, детето ще има белег с неговата форма (село Вукан); ако яде от „загорелу манджу“ или „гребе загорело тенджеру“, езикът на детето ще се „завари“ и то няма да може да проговори (село Стрезимировци) и прочее, и прочее. Внимава да не стъпва на свинска кожа, защото в такъв случай, детето ѝ ще има косми по тялото; да не стъпва в пепел, за да не повръща много; тя не пие през вре­ме на бременността си вода от котел или друг съд, за да не стане детето пияница; не поглежда грозни хора, за да не е грозно детето…

Вярванията, свързани с пола на детето и техни варианти, се срещат чак до наши дни. Новороденото ще бъде момче, ако предишното дете каже първо „тате“, ако лицето на бременната няма петна, ако тя дебелее напред; а момиче, ако предишното дете каже първо „мамо“, ако лицето на бременната е покрито с черни петна, ако бъдещата майка дебелее на­страни (село Стрезимировци). Ако бременната жена сънува, че се е закичила с босилек – ще роди момче, а ако сънува цветето лубикуш – ще роди мо­миче. Най-интересни са вярванията, че полът на детето може да се про­меня, съобразно желанието на родителите. Ако полът според предсказа­нието на съня не ѝ хареса, тя трябва да глътне листенца от детелина и ще го промени според желанието си (село Стрезимировци).

Според поверието, когато детето се роди, до него трябва да се по­стави катран, за да се „гаду гяволетините от ньега и да не се приближаваю“ (село Стрезимировци). Ако при новороденото оставят метла, тя ще „измете гяволетинете“, които се въртят около него. Майката не трябва да прости­ра дрешките му след залез, за да не го нападат навье (Цариброд). На тре­тата нощ, когато идват орисниците, трябва да е светло в стаята, за да му нарекат хубаво бъдеще. Ако лампата угасне, ще предвещаят лоши неща. По време на кръщаването родителите трябва да правят онова, което ис­кат да прави детето им, когато порасне (например четат, за да е учено) (село Стрезимировци, Цариброд). Ако запазят част от плацентата при ражда­нето и я зашият в дрешките на детето, то ще бъде късметлия. Такъв човек куршум не го лови (село Филиповци).

Много размисъл предизвикват поверията за нашите връзки с „другия“ свят: ще почине някой от къщата, ако избяга котката (село Вукан), ако кокошката пропее като петел (село Филиповци, Цариброд, село Стрезимировци, Перник); ако някой от домашните сънува, че копае земя (село Ерул); ако в къщата закряка змия или на покрива закука кукувица (село Филиповци); ако нощем вият кучета­та в двора (Стрезимировци, Цариброд); ако някому се яви на сън нова къща (Стрезимировци, Цариброд), ако някой на сън си извади зъб от лявата стра­на, ще умре близка жена, ако е от дясната – ще умре мъж (село Стрезимировци, Цариброд). Смърт предвещава и сънят, че някой си е изгубил принадлеж­ност от облеклото – обувка, дреха, шапка (село Стрезимировци).

И до днес е живо вярването, че „до 40-тия ден от смъртта душата на умрелия витае по местата, където е живял, след което Господ я прибира“ (село Стрезимировци, Цариброд). Ако не я прибере, мъртвият става вампир (село Вукан). Боледуващият дълго вампирясва още докато е жив (село Стрезимировци). Вампирясват още: прескочените от котка или друго животно мъртъвци (село Стрезимировци, Цариброд, Перник); некръстените деца (Ца­риброд); ония, които престояват в тъмна стая. Душите на умрелите се кач­ват най-напред на облак, който спира много ниско и ги отнася на небето (Цариброд). Там ги посреща св. Рангел „Душоберчу“ или св. Богородица (Цариброд, село Стрезимировци). Дрехите на мъртвия не трябва да се закоп­чават, за да не му стискат душата (село Филиповци). При починалия трябва да се сложат всички неща, които той е обичал и употребявал, защото в „другия“ свят ще има нужда от тях (село Стрезимировци).

Важна част от това изследване е и да бъде проследен механизмът на „приспособяване“ на вярванията към модерното и постмодерното вре­ме, тъй като самите ние сме свидетели на запазването на голямата част от тях до наши дни. Примерите са многобройни и аз ще цитирам най-разпространените, запазени и до днес в някои села на Средна Западна Бъл­гария. Използваните цитати са част от моя личен архив, събран по време на изследването. Записаните примери от съвремието, както и обобще­ният материал от ръкописите, са разнородни и отразяват различни аспе­кти от всекидневния живот и обредността: „Навремето възрастните хора казваха, като тръгнеш да пресичаш улицата и ако срещу тебе идва кола, ама такава кола, навремето кола викаха на каруците, ти требва да изча­каш, да не минаваш пътя. Не требва да му минаваш път, защото може да обърне каруцата. Аз това и до днеска си го спазвам, и лека кола да видим да минава, аз я изчакам, па тогава минавам“ (Н. С., 74 години, село Сопица); „А като си бременна и ти се яде нещо, видиш го некъде, у нечий двор, развъртиш се да не те види никой, откъсваш го, ама се пипаш веднага по задните части, защото оставал белег. Какъвто плод откъснеш, ако се пипнеш по бузата, на бузата остане, ако се пипнеш по врата, на врата остане“ (П. Д., 86 години, село Филиповци). „По време на бременност требва да посипят сол на главата на бъдещата родилка и гледат къде ще се пипне най-напред, ако е по носа – бебето ще е момче, а ако е по устата – момиче“ (Н. С., 74 години, село Сопица). „За родилка съм чула, че като тръгне да ражда, трябва да си пус­не през пазвата едно сурово яйце. И както яйцето бързо пада надолу и се счупва, така и тя бързо ще роди. Ама после почнаха да не верват у тия работи, сички отиват у болница, там раждат…“ (Ив. Ст., 76 години, с. Ноевци). „На повойница, знам, слагаха под прага на вратата червен конец. И кой, как мине го прескача, той е скрит – те не го виждат, ама минават през него, да не урочасват бебето“ (Е. А., 85 години, село Ярджиловци).

„При мъртвец нощно време требва да се седи, да се пази да не влез­не котка, че ако го прескочи, той ше вампироса. И требва да му свети лам­пата. Ама огледало, телевизор се покриват, да не се оглежда мъртвецът. Ако има близки роднини на починалия, родени в един и същия месец с него, слагат да кипнат царевица или жито. И тоя, който е едномесечен с мъртвеца, оставя при него от тях и казва: „когато поникнат, тогава и ти да ме потърсиш мене“. А, като го покарат към гробището, в къщата му раз­сипват всичката вода, която имат, и премитат. До 9 дена нищо не се работи у къщата му, само дрехите му се препират“ (В. Г., 83 години, с. Извор). „Чула съм, че до 40-тия ден душата на човека остава и живее, тялото отива у земята, а душата живее. Тя с дъха излиза“; „И такова поверие има, че като имаш близък некой болен и видиш змия вечер на залез слънце или сутрин рано на изгрев слънце, значи не е на хубаво. Тоя човек, болният, може да по­чине“ (Н. С., 74 години, сeло Сопица). „Звездите не ги разливаха много, ама на Ве­нера ѝ викаха Зорница. Големата мечка и Малката мечка, това знаеха“; „А за слънцето мислеха, че то се върти, а не Земята. И си казваха, че вечер отива на долната земя. Па, като паднеше некоя звезда, казваха, че „па некой е умрел“ (Б. П., 45 години, Перник).

Вярванията, записани в Средна Западна България през 30-те и 40-те години на миналия век, са толкова много и толкова тематично всеобхват­ни, че е изключително трудно да бъдат пространно изложени. Те се пазят и предават от поколение на поколение, а този ход е доказал във времето своята устойчивост. Обусловен от тяхната изконна истинност, техният път ги довежда до наши дни.

Този текст има за цел да събере и подреди тематично най-разпространените от тях, да ги направи по-лесно достъпни и да илюстрира устой­чивостта на тази част от българския народен светоглед в модерното и постмодерното време. Паралелът, направен с материалите, събирани в Цариброд, свидетелства за неразривното културно единство в региона, а съвременните примери – за непреходността на традициите.

Литература

Вълкадинова, Л. Етнографско изследване на град Цариброд“. РКС, 1944, № 88.

Вълкадинова, Р. Етнографско изследване на с. Стрезимировци. РКС, 1937, № 123.

Георгиева, Р. Етнографско изследване с. Извор, Радомирско. РКС, 1946, № 389.

Гигова, А. Етнографско изследване на с. Филиповци, Трънско. РКС, 1947, № 37.

Григорова, Р. Етнографско изследване на Перник. РКС, 1937 г., № 60.

Ковачев, Й. Сб. Народни умотворения. Том 30. София, 1928.

Тодорова, Цв. Етнографско изследване на с. Вукан, Трънско. РКС, № 94.

Личен архив – Ния Спасова

Информатори:

Найда Сергиева, 74 г., село Сопица;

Евгения Ананиева, 85 г., село Ярджиловци;

Венецка Георгиева, 83 г., село Извор;

Биляна Петкова, 45 г. , Перник.

Пенка Драгомирова – 86 г., село Филиповци

Иванка Стоименова – 76 г., село Ноевци

___________________________________

*Публикувано в https://www.academia.edu. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: книгата Български поверия, предсказания и поличби. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-9XA