Чудесата Христови в стенописите от Новата митрополия в Несебър. Ролята на вярата за изцеленията (посветено на 420-годишнината от преизписването на храма) – продължение и край*

Николинка Климукова

Последната сцена, непосредствено до „О тебе радуется“, е Възкресението на дъщерята на Иаир (Марк 5:21-43; Лука 41-65). Последният текст се чете като литургийно евангелие в Седма неделя подир Въздвижение. Няма запазен надпис на стената на храма, но изображението много се доближава до иконографията, описана в ерминията на Дионисий по следния начин: „В дома момичето стои на украсен одър. Пред нея е Христос и с дясната ръка я благославя, а с лявата я държи за ръка. Зад Него стоят Петър, Иаков и Иоан. От едната страна на одъра се вижда възрастен човек в кожено палто, а от другата – неговата плачеща жена. Извън дома се тълпи народ[40].“

Това изцеление е свързано с чудното избавление на кръвоточивата. На един и същ ден се чете целият текст, в който двете чудеса стават почти паралелно. Началникът на синагогата Иаир моли Бог да изцели дъщеря му, но преди това се излекува жената, страдаща от кръвотечение 12 години, а дъщерята на Иаир е на 12 години. Тук, като че ли има съвпадение, но то не е случайно: прави се съпоставка между вярата на кръвоточивата жена и на Иаир. Вярата на първата е изключително силна и безрезервна, затова тя се спасява и това библейско събитие е изографисано в олтара като красноречив пример за християните.

Във II-ри регистър е изобразен Христос изцелява слепородения (Иоан 9:1-38). Чете се на Шеста неделя след Пасха и дава наименованието на Неделята на Слепия. Надписът на гръцки е: „Ο ΧΣ ἰώμενος τὸν ἐκ γενετὴς τυφλόν.“ В Дионисиевата ерминия е посочена следната иконография: „На каменен път, извън град Иерусалим стои сляп юноша, опирайки се на тояга. На него виси торба; пръстите му се виждат от сандалите. Христос стои пред него и с една ръка се допира до главата му, а с другата слага пръст на окото му. Зад Господа се виждат апостолите, а в далечината – купел с вода и слепец, миещ очите сиц[41].“ В Иоан 9:1-7 четем думите на Господ: „рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал“.

Тази сцена, като че е зрително отделена от цикъла с другите чудеса, за да се акцентира. Тя е натоварена с няколко съдържателни аспекта. Спасителят направя кал от пръст и слюнка, с която намазва очите на слепородения. Този акт е символически. Чрез него Господ отворил и духовните очи на околните, заслепени от греха и неведението, и едновременно се припомня, че Той е създал от пръст Адам[42]. Отново в библейския първоизточник четем лайтмотива, който минава като червена нишка в цялата тематика за чудесата. Иисус пита изцерения: „Вярваш ли в Сина Божий?“ (Иоан 9:35) и отговорът е: „вярвам, Господи!“ (Иоан 9:38). Освен това става ясно, че момъкът е слепороден, „за да се явят делата Божии върху му.“ (Иоан 9:3[43]).

На северната стена на наоса в централния кораб по посока изток-запад в I-ви регистър, след Изцерението на кръвоточивата и Призоваването на Закхей в олтара, е Христос възкресява сина на вдовицата (Лука 7:11-17). Текста се чете в Третата неделя след Въздвижение. Гръцкият надпис пояснява: „Ἡ ἀνάστασις τοῦ ὑιοῦ τῆς χήρας“; в превод: „Възкресението на сина на вдовицата“. Това чудо от земния живот на Иисус Христос се описва в ерминията на иеромонаха от Фурна по следния начин: „На вратата на укрепен град стоят хора и сред тях четири носачи оставят смъртния одър на замята. На него лежи юноша, обвит в савани: той е повдигнал главата си и гледа Христос, Който с едната ръка се допира до одъра, а с другата благославя юношата. Зад Него стоят апостолите. При Неговите крака плаче жена.“

Църквата „Св. Стефан – Новата епископия“ (Нова митрополия) в Несебър

Зографията в Несебърската Нова Митрополия отговаря както на цитираните ерминийни препоръки, така и на библейския първоизточник. Спасителят отива в Галилейския град Наин, като с Него вървели голяма група хора и учениците Му. Като се приближили до градските порти, видели, че изнасят мъртвец „едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея“ (Лука 7:12). Бог се смилява над нея и казва: „Не плачи“[44], допира се до сина ѝ и „рече: момко, тебе думам, стани!“ (Лука 7:14). Възресението става пред очите на всички, които „славеха Бога“ (Лука 7:16) за това чудо. В стенописното изображение майката не плаче, а гледа учудено към Иисус Христос.

Друго чудо, което предхожда в библейския текст Възкресението сина на наинската вдовица, е Христос изцерява слугата на стотника (Матей 8:5-13; Лука 7:1-9) Надписът не е запазен, но изображението красноречиво насочва към тази сцена. В ерминията на Дионисий библейското събитие е описано по следния начин: „Пред Христос, съпровождан от апостолите, стои на колене човек във войнски одеяния. В далечината се вижда дом. Между слугите младия човек става от одъра: около него са се струпали мъже и жени, а един човек, стоящ близко до стотника, сочи къщата му.[45]“ Бог казва: „нито в Израил намерих толкова голяма вяра“(Лука 7:9).

Отново вярата е податка за спасението на Разслабления от Капернаум (Матей 9:1-8), зографисан в следващата сцена. „И като видя Иисус вярата им, каза на раслабления: дерзай чедо, прощават ти се греховете“ (Матей 9:2). Този евангелски откъс се чете на Шеста неделя след Петдесетница. Текста в зографията на гръцки е: „Ο ΧΣ ἰώμενος τὸν ἐπὶ τῆς κλίνης φερόμενον παραλυτικόν“ и се превежда: „Иисус Христос изцелява разслабения, носен на постелка“. В Дионисиевата ерминия чудото е наречено: Христос изцелява разслабления в един дом.“

Във II-ри регистър е Изцелението на болния от красник (паралитика), което на гръцки е изписано така: „Ὁ Χριστὸς ἱώμενος ἄνθρωπον ὑδρωπικόν“: Христос изцелява човека болен от красник (Лука 14:1-6). Изображението съвпада с ерминията: „В храма Христос, в присъсътвието на апостолите, благославя страдащ от воднянка. Той стои пред Него, подпира се на две патерици и Го гледа. Зад Него стоят иудеи“[46]. Тук Иисус Христос отправя риторичния въпрос към иудеите: „позволено ли е да се лекува в събота“ (Лука 14:3).

В двата странични кораба се виждат още няколко чудеса. На южната стена на южния кораб над страничната входна врата, близко до олтарната преграда, е Христос благославя и превръща водата във вино, сцена, известна с названието Чудото в Кана Галилейска – първото чудо, извършено от Бог. Библейския първоизточник, който е илюстриран, е Иоан 2:1-11 и Марк 2:1-12, като последният текст се чете във Втора неделя на Великия пост. В ерминията на иеромонах Дионисий то е описано по следния начин: на трапезата стоят книжници и фарисеи, като един от тях, по-знатен, държи чашата с виното и недоумява. В средата между тях седят жениха и невестата с венци, сплетени от цветя. Зад тях юноша държи стомна и от нея налива вино в чашата. Пред трапезата стоят шест глинени стомни. Двама юноши наливат в тях от мехове вода. А Христос стои на края на трапезата и ги благославя. Близо до Него стоят Пресвета Богородица и Иосиф. Апостолите стоят зад Него[47]. От ерминията на Димитър (Дичо) Зограф бихме могли да допълним някои иконографски подробности: „спусната завеса, събрана на две страни […] Богородица с ръце, протегнати към масата[48].“

Църквата „Св. Стефан – Новата Митрополия“, стенопис „Изцеление на паралитика“

Пак в южния кораб, но на северната му стена е изографисано още едно чудо. То е с частично запазен надпис, който не дава точна информация за идентификацията на сцената. Тя е представлява Иисус Христос изцерява множество болни, макар, че напомня 10-те прокажени или на изцеление на слепите, но там фигурите са осем или двама. Тук са изографисани шест човека, единият е коленичил, а другите се подпират на тояжки и приличат на слепи.

Последната изобразена сцена на южната стена в северния кораб е Христос изцелява в синегогата прегърбената жена (Лука 13:10-17). Тя е симетрична на гореописното изображение в южния кораб. Текста е литургийно евангелие за 10-та неделя след Въздвижение. В ерминията четем: „В синагогата прегърбена жена, опирайки се на тояга, стои пред Христос; а Той държи една ръка на главата ѝ, другата е протегнал към фарисеите и гледа към тях. Началникът на иудеите е протегнал към Него ръце […]. Апостолите зад Христос гледат в недоумение[49]“. В несебърското изображение са спестени някои от описаните подробности. Виждаме само Бог с апостолите и прегърбената, обърнати един към друг.

По време на земния Си живот Господ Иисус Христос извършва многобройни чудеса, между които и няколко възкресявания на мъртви – дъщерята на Иаир (Матей 9:25), сина на вдовицата от Наин (Лука 7:11-15), Лазар от Витания (Иоан 11:38-44)[50], защото при среща с Евангелието хората насочват вниманието си най-вече към Божиите чудеса. Самото учение, добродетелите, богословските откровения, спасителните заповеди, остават в сянка. Христос изцелява болни, възкресява мъртви, предсказва събития, знае мислите на човеците. Той изправя на крака болни, изгонва бесове, укротява природните сили само с едно ясно слово: „Стани“, „Ходи“, „Прощават ти се греховете“, „Млъкни“, „Излез“. С една дума явно, просто, едновременно смирено и властно, укротява морската буря, с една дума възкресява и четиридневния Лазар. Бог сътворява света със Своето животворящо слово. Чудесата на Богочовека Христос са същият този творчески акт, който възстановява падналата природа, изцелява разцеления, поразения от греха човек. Христос чудотвори от велико състрадание и любов към падналия в грехове човек. Евангелистите свидетелстват, че Господ понякога забранява на получилите изцеление да говорят за чудото, защото „Блажени, които не са видели, и са повярвали“ (Иоан 20:29)[51].

Самият Господ определя Своите дела: „Духът на Господа Иехова е на мене; Защото Господ ме е помазал да благовествувам на кротките, Пратил ме е да превържа сърцесъкрушените“ (Исаия 61:1-2, Лука 4:18-19). Той казва: „Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате: Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието“ (Матей 11:4-5; срв. Исаия 29:18; 35:5-6). А евангелист Лука (7:21) разказва: „И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение“. Господ проявява в чудесата Своите сили – δυνάμεις, които представляват и знамения – σημεια, но Той не прави чудеса, за да поразява или заслепява, лишавайки човека от неговата духовна свобода; и с укор казва: „Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате“ (Иоан 4:48). Чудесата Христови, вразумявайки едни, ожесточават други. След чудото на Иисус Христос възкресяването на Лазар, враговете Му „се съветваха да Го умъртвят“ (Иоан 11:53). Според Евангелията най-голямото изобилие от чудеса има в първата част от земното служение на Христос, но постепенно те намаляват с приближаването на страданието Му. То е ознаменувано именно с чудо на възкресяването на Лазар, което, в своята тържественост и символичност, представлява своего рода връх на чудотворството. Той казва на учениците: „Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя“ (Иоан 11:11), като с това явява воля за неговото възкресяване, а заедно с това и свидетелства, като при възкресяването на дъщерята на Иаир („момичето не е умряло, но спи“), че това не е непробудна смърт. И след това потвърждава Своя воля, като казва на учениците: „Лазар умря; ала се радвам вас, че Ме нямаше там, та да повярвате“ (Иоан 11:14-15)[52].

Трябва да се подчертае, че Иисус Христос съпровожда учението си с чудеса, които са свръхестествено явление, което не може да се обясни рационално, тоест посредством човешкото познание и опит. Чрез чудесата си Синът Божий не отменя природните закони, а ограничава тяхното действие на дадено място и време, и свидетелства за всемогъществото на Бога и Неговото присъствие в света, с единствена цел – спасението на човеците. Есхатологичният отговор в Евангелието е категоричен – тази цел е постижима само и единствено чрез вяра в Бога[53].

Църквата „Св. Стефан – Новата Митрополия“, стенопис „Христос усмирява бурята в морето“

Знаем, че основната цел на Църквата е спасението на света и човека. Тя, като инструмент на Божието домостроителство, успява да създаде своеобразен език за комуникация и свидетелство. Това е богослужението като общение между Бога и човека, Свещеното Писание, Свещеното Предание и иконата[54]. Не са запазени много новозаветни библейски свидетелства как Основателят на Църквата Господ Иисус Христос полага пастирска грижа за бедните, болните и страдащите, наред с богослужението, проповедта и катахезацията. Много запазени светоотечески текстове показват грижите за болни деца и сираци. Епископът е важна фигура[55] в тази дейност и това е част от неговата характеристика[56]. Св. Игнатий Богоносец, св. Юстин Философ и Мъченик (100-167), Тертулиан (160-220), епископ Поликарп Смирненски (69-156), (42), св. Киприaн (+ 268) и други пишат за тези задължения на епископа. Милосърдната и състрадателна дейност във Византия може да се даде като отчетлив пример за грижата на Църквата за сираци и болни деца[57]. Такава социална благотворителна дейност развиват например св. Зотик Сиропитател (470), св. Григорий Назиански (362-390), св. Василий Велики (330-379), св. Иоан Златоуст (347-407), св. Самсон Страноприимец (+ 505), Константинополските патриарси Тарасий (730-806), Николай Мистик (901-907 и 912-925 г.) и Герасим (1222-1240), които полагат особени пастирски грижи за сираците и болните[58].

В контекста на темата, знаем, че общия идеен замисъл на иконографската програма се определя обикновено от ктитора на храма. За църквата „Св. Стефан“ в Несебър това е митрополит Христофор, факт, засвидетелстван от надпис в храма. Може да се предположии, че една от причините за големия брой на изографисани чудеса в същия храм е състрадателното отношение на този иерарх към болните и неговата помощ към тях, по примера на византийското духовенство. Самият избор на името на храма – „Св. Богородица – Живоносен източник“ – определя насочеността към лечебната и спасителна сила на Църквата, посредством вярата.

Несебър е град с лечебен климат и това също би могло да е причина за многото сцени на Чудесата Христови по стените на Несебърската митрополия. Oткрити са терми от V-VII век , а в историческите извори се говори, че император Константин IV Погонат е лекувал болките в краката си в Месемврийските бани[59]. Днес Св. Богородица се почита като покровителка на града. В единствената действаща църква „Успение Богородично“, наследница на Новата митрополия, така наречената Чудотворна икона на Черната Богордица събира многобройни поклонници. Предполага се, че иконата е гръцка и е с военно предназначение. Датира се от XVIII век. И днес тя продължава да се изнася по време на празници из улиците на града като литийна реликва. Според преданието „тя гони бесове и нечисти сили у вярващите, […] има действие при куци, слепи, сакати, хора с психически заболявания[60]“.

В Църквата живее Словото, не текстът! Словото, Логосът е Син Божий! Той твори, прави чудеса! Чрез Него бе сътворен светът, Той продължава да твори, да прави чудеса. Всекидневно Той живее и свещенодейства в Църквата, в Литургията, в храма, където възглавява Църквата. Тук то е действие на непрестанното убогочовечаване[61].

Църквата „Св. Стефан – Новата Митрополия“, стенопис „Изцеление на разслабения във Витезда“

В заключение можем да обобщим накратко, че зографията на православния храм е универсална. Изследванията на изкуствоведите, които правят задълбочени проучвания и намират паралели в християнските паметници на зографското изкуство в по-близки или отдалечени точки един от друг, постоянно ни доказват това. Тя е четима по един същ начин през всички времена и нейният „велик код“ е Божието Слово, дадено ни чрез Библията. Но с годините ние съвременните хора сме загубили възможността да я четем правилно и еднозначно, защото не сме устойчиви в нашата вяра. Христовите чудеса продължават да живеят и преди, и сега се явяват многократно пред погледа ни чрез стенописите на Новата митриполия в Несбър, за да подкрепят вяра ни в Бог и вярата ни в изцеленията чрез Бога.

Използвана литература:

1. Авксентий, архимандрит. Еортология (история на православните празници и пости), Изд. ИМН-Пловдив, 2012.

2. Василиев, Асен. Изследвания в църквата „Св. Стефан“ в Несебър. В: Музеи и паметници на културата, 4. С., 1967.

2. Василиев, Асен. Ерминия на Димитър (Дичо) Зограф. – В: Ерминии. Технология и иконография. София, 1976.

3. Бакалова, Елка. Култ към чудотворните икони. Традиции и съвременост. Изд. на БАН „Проф Марин Дринов“, София, 2016.

4. Величков, Ангел. Хистовите чудеса и чудеста на дявола. – В: Църковен вестник, бр. 22/1999, с. 2-3.

5. Геров Георги. Композиции по химнографски творби в средновековното изкуство. Проблемът за професионализма. – Музикални хоризонти. 12-13. 1989. С. 203 – 211.

6. Геров Георги. Класицизиращото направление в балканското изкуство от ХVІ век. Стенописите от Новата митрополия в Несебър. – Проблеми на изкуството. 1991/2. С. 21-29.

7. Геров Георги. “О тебе радуется” в балканската живопис от ХV – ХVІІІвек. – Древнерусское искусство. Балканы. Русь. СПб., 1995. С. 220 – 228.

8. Геров Георги. Eдин “locus sanctus” – “Апокалипсисът на св. Йоан Богослов” от Новата митрополия в Несебър. –  Проблеми на изкуството, 1998/извънреден брой. С. 17-24.

9. Геров, Георги. Нова митрополија (црква Светог Стефана) у Несебару. Резултати недавних истраживања Новгородский государственный музей-заповедник, Великий Новгород, 2012. с. 75-80.

10. Грабар, Андрей. Материальi по средновековному исскуству в Болгарии. – В Годишник на Народния музей за 1920 година, 1921, с. 123-128.

11. Гюзелев, Васил. Несебърската архиепископия – митрополия и нейните църкви и манастири, – В: „Проблеми на изкуството“, кн.1, София. 2004, с. 30.

12. Димитров. Димитър. и колектив. История на българското изобразително изкуство, изд. на БАН,София, 1976, с. 72-73.

13. Дионисий, Ерминия или наставление в живописним искусстве, составленное иеромонахом  и живописцем Дионисием Фурноаргафиотом. Изд. Свято-Владимирского Братства, Москва, 1983. ISBN 5-9000249-05-0.

14. Евсеева, Лидия. Цикл чудес и деяний Христа в мозаиках Монреале. 1180-е гг. – В: Пространство иконы. Иконография и иеротопия. К 60-летию А. М. Лидова. изд. Ферия, Москва, 2019, с. 89-108.

15. Захариева, Мая. Цикълът на Деянията и Чудесата Христови от притвора на Черепишката манастирска църква „Успение Богородично”. – В: Проблеми на изкуството, 2, 2015, с. 31-36.

16. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове, т.I, ч. 1, София, с. 196-197.

17. Колушева, Мария. Църквата „Успение Богорогично“ в Зерват, Албания. – В: Проблеми на изкуството, 1, 2008, с. 59-74.

18. Колушева, Мария. ЦЪРКВАТА „СВ. ГЕОРГИ” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО И НЕЙНИТЕ СТЕНОПИСИ АВТОРЕФЕРАТ, София, 2008.

19. Кузупов, Боян. „Св. Стефан“ – Новата митрополия в Несебър. Паметници. Реставрация. Музеи, бр.5-6, София. 2005, с.7,

20. Мавродинова, Лиляна. Иконография на големите църковни празници и страданията на Христос. София, 2012.

21. Марди-Бабикова, Велда. Църквата Свети Стефан. Несебър. Възстановени паметници на културата, София, 1974.

22. Павлов, Павел. Пространства на свещеното бездействие. (йеротопия и йерургия). – В: Библията и морето, Несебър, 2009, с. 96.

23. Павлова, Деяна. Чудотворните икони в България. Изд, къща „Труд“. София, 2017.

24. Пенкова, Бисерка. Стенописите в църквата „Св. Петка Самарджийска“ в контекста на балканските стенописи от XVI век. – В: Проблеми на изкуството, 3,1991.

25. Рашенов Александър. Месемврийски църкви, София 1932.

26. Съсълов Димитър. Проблеми на реставрацията на Новата митрополия в Несебър. – В: Музеи и паметници на културата, 18/4, София, 1978, с. 51-58.

27. Тодоров Георги. Разпадналият се образ. Несебър, храмовете, иконите, самоличността. Архив за средновековна философия и култура. Свитък XIV. Изд. Алтера, София, 2008, с. 55-59.

28. Чимбулева, Жана. Панневизантийские термьi в Несебре. България Понтика II. София 1988, с. 557 – 585.

29. Янев, Иво. Пастирските грижи за деца и млади хора в риск в древната църква. – В: Богословска мисъл, 1-2, 2011.

30 Булгаков, Сергий, протоиерей. За евангелските чудеса. II Чудесата Христови, http://www.palitrabg.net/22sb.htm (електронен ресурс за ноември 2019).

31. Лашков, Александър, прот. Чудото в Наин. https://sveticarboris.net/2019/10/06/ чудото-в-наин/ (електронен ресурс за февруари 2020).

32. Мен, Александър, прот. Изгонване на бесовете – Слово за пета неделя след Петдесетница. https://sveticarboris.net/2018/07/01/ изгонването-на-бесовете-слово-за-пета/ (електронен ресурс за февруари 2020).

33. Райчев, Алеко протоиерей. Чудеса и притчи. http://www.pastir.bg/pages/chitalnja/osche/chudesa-i-pritchi.php (електронен ресурс за февруари 2020).

34. Теофилакт Български, Блаж. архиеп. Охридски.Благовестник, или Тълкувание на Светото Евангелие, Зографски манастир, Св. Гора, Атон, 2006, с. 15; https://paraklis.uni-sofia.bg/четвърта-неделя-след-пасха-на-разслаб/.(електронен ресурс за февруари 2020).

Списък на сцените от стенописите в олтара, на южната и на северната стена на наоса от сх. 1 – 4: 1.Изцеление на кръвоточивата; 2. Вечеря у Симон прокажения; 3. Запазени частично старозаветни сцени; 4. Св. Богородица на трон архангели; 5. Христос изцелява бесноватите; 6. Христос заповядва на бурята; 7. Св. Йоан Богослов; 8. Иисус Христос призовава учениците си (Чудния улов); 9.Земната литургия; 10. Изгонване на търговците от храма; 11. Св. Матей; 12. Ангели; 13. Пророци; 14. Мелисмос (Поклонение на Жертвата); 15. Видението на св. Петър Александрийски; 16. Светци иерарси; 17. Неизвестен светец; 18. Св. Григорий; 19. Св. Йоан Златоуст; 20. Иисус Христос Велик архиерей; 21. Св. Василий Велики; 22. Св. Кирил; 23. Неизвестни светци;.24. Пророци; 25. Поклонение на мъдреите; 26. Пророци; 27. Възкресение на Лазар; 28. Марта и Мария молят Иисус Христос да възкреси Лазар; 29. Не добре запазена сцена (Оплакване ?); 30. Христос и самарянката; 31. Изцеление на разслабления; 32, 33. Светци дякони; 34. Херувими; 35, 36. Неизвестни светци; 37. Изцеляване на бесноватия в синегогата; 38. Изцеляване на дъщерята на хананейката; 39. Изцеляване на сухоръкия; 40. Възкресяване дъщерята на Иаир; 41. Христос керемида; 42. Изцеление на слепородения; 43. Арх. Рафаил; 44. Св. Лука; 45, 46. Светци и пророци; 47. Св. ап. Павел; 48. Св. Йоаким; 49. Св. Макарий; 50. Св. Соломония; 51. Изцеление на паралитика; 52. Възкресение слугата на стотника; 53. Възкресение на сина на вдовицата; 54. Христос и Закхей; 55. Св. енг. Марк; 56. Св. Архангел; 57. Изцеление на болния от воднянка; 58. Св. Убрус; 59. Св. Ана; 60, 62. Светци; 61. Св. Петър; 63. Св. Илия хранен от гарвана; 64. Светица; 65. Тримата отроци в огнената пещ.

___________________________________________

*Публикувано в Свидетелство, служение и богослужение на Църквата, сборник статии, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2021, с. 307-328. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[40]. Пак там, с. 100.

[41]. Пак там, с. 106.

[42]. Величков, Ангел, цит съч., с. 3.

[43]. Тази сцена е изобразена в църквата „Св. Георги” във Велико Търново и има сходства с подобна от трапезарията на Дионисиу (след 1553). Вж: Колушева, Мария. ЦЪРКВАТА „СВ. ГЕОРГИ” ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО И НЕЙНИТЕ СТЕНОПИСИ АВТОРЕФЕРАТ, София, 2008, с. 18-19.

[44]. Лашков, Александър, прот. Чудото в Наин. https://sveticarboris.net/2019/10/06/ чудото-в-наин/.

[45]. Дионисий, Ерминия…, с.98.

[46]. Пак там, с. 99.

[47]. Срв. пак там, с. 97.

[48]. Василиев Асен. Ерминия на Димитър (Дичо) Зограф. – В: Ерминии. Технология и иконография. София, 1976, с. 113.

[49]. Дионисий, Ерминия…, с. 104.

[50]. Авксентий арх. Еортология (история на православните празници и пости), Изд. ИМН-Пловдив, 2012, с. 209.

[51]. Величков, Ангел. Христовите чудеса и чудесата на дявола. В Църковен вестник, бр. 22/1999, с. 3.

[52]. Булгаков, Сергий прот. За евангелските чудеса. II Чудесата Христови, с. 22 http://www.palitrabg.net/22sb.htm (електронен ресурс за ноември 2019).    

[53]. Райчев, Алеко протоиерей. Чудеса и притчи. http://www.pastir.bg/pages/chitalnja/osche/chudesa-i-pritchi.php

[54]. Павлов, Павел. Пространства на свещеното бездействие (йеротопия и йерургия). – В: Библията и морето, Несебър, 2009, с. 96.

[55]. Янев, Иво. Пастирските грижи за деца и млади хора в риск в древната църква. – В: Богословска мисъл, 1-2, 2011, с. 41.

[56]. Пак там, с. 42.

[57]. Срв. пак там, с. 45.

[58]. Срв. пак там, с. 42-44.

[59]. Вж. Чимбулева, Жана. Панневизантийские термьi в Несебре. България Понтика II. София 1988, с. 582; Срв. Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове, т.I, ч. 1, София, с. 196-197;

[60]. Павлова, Деяна. Чудотворните икони в България. Изд. къща „Труд“. София, 2017, с. 198-199.

[61]. Павлов, Павел. Цит. съч., с. 100.

Изображения: авторът Николинка Климукова и от църквата „Св. Стефан – Новата Митрополия“. Източник Гугъл БГ

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-832

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s